26 октомври 1993


София, 26 октомври 1993 година
Брой 209 /997/


София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ТОДОР ЖИВКОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД И ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до Българска телеграфна агенция, Българско национално радио, до Българска национална телевизия и до вестник "24 часа".


ГОСПОДА,

Обръщам се към вас, върху чиито плещи днес лежи отговорността за социалния, икономическия, нравствения, международния престиж на България. Отговорността за главното - спокойствието, добруването, достойнството на българския народ.

Обръщам се към вас като един от милионите български граждани.

Обръщам се към вас по повод на насроченото на 28 октомври 1993 г. второ инстанционно гледане на пословичното Дело номер 1.

През изминалите четири години срещу гражданина Тодор Жизков се води процес, организиран от определени политически лица, за да обслужва техните моментни личностни интереси. Времето ще отговори променяли ли са се лицата и интересите.

Беше замислен като грандиозен съдебен спектакъл. Превърна се в жалък фарс. Обвиненията за предателство към националните и държавните интереси, за изнесени от мен милиарди зад граница, за покушение срещу Негово светейшество папа Йоан Павел Втори и срещу кого ли не още. Обвиненията за какво ли не... се размиха до евтина клевета.

Клевета, чиито петна, уви, все още остават върху името на държавата, която съм ръководил. На някои беше, а и все така е изгодно да убедят света, че българският народ е управляван повече от три десетилетия от престъпник. За да докажат собствения си авторитет пред самите себе си, Тодор Живков трябваше да бъде осъден за нещо.

Но според всички конституции на България - от Търновската насам, държавен глава може да носи отговорност единствено за държавна измяна и за нарушение на конституцията.

Ако за някои тук Тодор Живков е бил простият овчар от Правец, то за всички международни институции и организации, за всички държави и техните върховни представители през тези десетилетия аз съм бил българският държавен глава. За целия свят аз съм символизирал институцията държавен глава. И това се легитимира не само с обръщението "Господин президент" във всички официални писма и телеграми. Но и с факта, че всички договори на държавно равнище са били сключвани с мен.

Докато не се обори тази проста истина, всеки процес срещу мен е процес срещу държавен глава. Политически процес.

Питам, защо беше необходимо да се нарушава основният закон на България, според който обемът на отговорност на ръководителя на държавата е ясно очертан и според който Главна прокуратура няма право на надзор върху неговите действия?

Защо Народното събрание, висшият законодателен орган, не отстоя своето върховенство и не прие специален закон и процедура за съдене на държавен глава. Защо не сезира Конституционния съд за празнина в законодателството, породена от стремежа непременно да бъде осъден за нещо бившият държавен глава?

Защото именно като бивш държавен глава на България твърдя, че за достойнството на един народ не е маловажно не само за какво, но и как ще бъде осъден неговият ръководител. Дали ще бъде потъпкана конституцията, или той ще отговаря за деянията си, съобразно точно фиксирано, а не политически приспособявано нормотворчество.

Питам, защо върху публично афишираната независимост на съдебната власт беше посегнато още през 1991 година с думи на президента? Впоследствие преповтаряни. А именно, че Тодор Живков ще бъде осъден. Подобно твърдение застъпи и главният прокурор с характерния за него непосредствен изказ през месец август 1993 г. в телевизионно интервю. Никой не реагира на тези изявления. Не реагира и унизената с тях, единствено компетентна съдебна власт.

На 4 септември 1992 година седемчленен състав на Върховния съд произнесе присъда. За чест на българското правосъдие трима от съдиите са изразили своето несъгласие, мотивирано и точно, а от останалите четирима, подписали присъдата, двама /съдебни заседатели/ не са юристи. Съдът призна подсъдимия Тодор Христов Живков за виновен в това, че "в качеството си на длъжностно лице, а именно председател на Министерския съвет и на Държавния съвет на Народна република България и генерален секретар на БКП, с цел да набави за себе си /?!/ и за другиго облага, е превишил властта и правата си относно разпределянето на жилища на 72 /седемдесет и две/ лица, от което са могли да настъпят вредни последици". Какви ли последици за сигурността и икономиката на една държава са могли да настъпят от това, че 72-ма души са купили своите жилища извън определения ред през изминалите три десетилетия?

Обвинението не бе потвърдено с нито едно мое писмено разпореждане!

В присъдата се споменава още, че съм превишил властта и правата си и относно определяне на цените на 67 /шестдесет и седем/ леки автомобила. Въпреки че по време на процеса беше изяснено и подчертано, че е абсурдно и нелепо да се допусне, че съм имал физическата възможност да влияя върху пазарната цена на отделните стоки. В скоби ще спомена - до днес не знам дори цените на луксозните специално изработени около 20 първокласни автомобили, две оборудвани линейки, една яхта, една специална ловна кола и прочие, които съм получавал през годините като подаръпи за мои лични празници и при посещения в чужбина. Всички тях, без изключение, съм предоставил на държавата.

Другото обвинение към мен, което е мотивирало съда да ме признае за виновен, се съсредоточава в изплащането на така наречените представителни пари и средства за храна на хората от висшия ешелон.

Именно това обвинение конкретизира и обръщението ми към вас. Нееднократно по време на процеса изисквах от съответните компетентни органи информация, която сама по себе си би доказала странността и несъстоятелността на повдигнатите срещу мен обвинения. Въпреки пропагандирания демократичен правов ред днес, въпреки прокурорското и съдебното осъждане на секретността на някои решения, засягащи представителните пари на висшия ешелон и неговото обкръжение по мое време, такава информация не ми бе предоставена.

Сега се обръщам към вас, господа, с тази молба. Тя не надхвърля елементарните човешки и законни права и затова би трябвало да разчитам на вашето съдействие. А именно да получа справка относно следните данни:

1. Разходите, направени за една бюджетна година за издръжка на висшите органи на ръководство и управление по мое време - Държавен съвет, Министерски съвет, Народно събрание, Столичен народен съвет и пр., и разходите на съответите институции сега.

Общата сума да се разпредели като разходи за:
- пътувания в страната и в чужбина;
- брой и клас на използваните транспортни средства;
- разходи, направени от съответните институции за протоколни нужди;
- разходи за охрана и предохранителни мероприятия;
- издръжка на представителни обекти и почивни домове
/тук е възможна съпоставка за паричния еквивалент на евентуалната почивка на "обикновения" гражданин и гражданина-управник, през последните 3-4 години/;
- специализирано здравно и санаториално обслужване
/тук е възможна и съпоставка с мизерния бюджет на "обикновените" болници днес/;
- квартирни и дневни пари на президент, министри, депутати, техните подпомагащи екипи от говорители, съветници, секретари, началници на канцеларии, лична охрана, технически персонал и пр.

Мисля, че след като пред българския народ и пред света мащабно се афишира тезата за откритостта на днешното управление и на ръководството, никой не би трябвало да крие подобна съпоставка, т.е. едно сравнение по съпоставими цени, освен ако се страхува или срамува от неговия краен реален резултат.

2. Нека да се публикуват и да се съпоставят данни за общия брой на хората, получавали представителни пари по мое време - те бяха около 80-100 души, и техния брой сега. Повтарям - по съпоставими цени, т.е. като се изхожда от реалната покупателна възможност на българския лев. /Настрана неговата стабилност спрямо курса на долара примерно, който по мое време беше 1 към 1 и стигаше до 1 към 3 на черния пазар. Днес е 1 към 29 и стига над 1 към 32 лева. Но реалните възможности на лева са оше по-ограничени/.

3. Нека да се направи справка колко жилища и леки коли са продадени извън установения ред, разбира се, съобразно закона /като изходен пример ще посоча, че всеки кмет имаше право да се разпорежда с 2 процента от жилищната база, а още - ведомствено строителство, ЖСК и пр./. Като в сравката искам да бъдат посочени само жилищата, за които стои съответният подпис, преди и след ноември 1989 г. /не тези, за които някой пред някого е ходатайствал/.

4. Сметките на БКП като управяваща партия са известни. В това число и средствата, които е получавала от държавата, и направленията, в които тези средства са реализирани, включително помощите и даренията за международни комунистически и работнически движения.

Мисля, че е редно сега да се направи пълна инвентаризация на средствата, които са получени и продължават да се получават не само от бюджета, но и от отделни фирми, организации и от чужбина за регистрирани у нас партии и организации /поне данни за представените в Народното събрание и следващите ги десетина извънпарламентарни/ - пари, печатна и размножителна техника, компютри, радиостанции, моторни превозни средства и т.н.

Народът има право да знае с какви по произход и по размер средства разполагат партиите, организациите, профсъюзите и техните лидери днес.

Информацията, за която се обръщам към вас, аз, гражданинът на Република България, ми е необходимо не за евтини популистки сравнения. Тази съпоставка ми е необходима, защото именно представителните пари /повтарям, на около 80 души/, получавани по мое време, прикрепиха определението престъпник към бившия държавен глава.

За мен е маловажно дали 82-годишният Тодор Живков ще завърши земния си път като криминален престъпник след предрешен и проточен почти петилетка политически фарс. Аз мога да застана открито пред собствената си съвест. Мога да застана открито и пред българския народ. Но смятам, че съвсем не е маловажно да се даде правото на хората да преценят самостоятелно какви са характерът и целите на процеса срещу техния бивш държавен глава.

Искам една елементарна съпоставка между сухи цифри. Аз съм готов да се изправя срешу тези цифри.

Готов съм да се изправя и пред народа и да отговарям по всички въпроси - за механизмите при формиране на държавната политика; за технологията на управление, която е била извън моите прерогативи и задължения; за икономическите приоритети и лостове; за състоянието на селското стопанство, на индустрията, на оръжейната промишленост, на електрониката; за външната и вътрешната сигурност на държавата; за формите на престъпността и борбата срещу тях; за корените и пипалата на корупцията.

Кой поема отговорността, историческата отговорност, господа, че на българския народ се отнема правото да чуе истината по някои въпроси от мен. И после да съпостави тази истина.

Страхува ли се някой от това, което бих могъл да кажа?...

София, 23 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ДЖОН МЕЙДЖЪР И ДО ПРЕЗИДЕНТА НА САЩ БИЛ КЛИНТЪН. Документът е адресиран и до Народното събрание, до президента на Републиката и до средства за масово осведомяване.


ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
ГОСПОДИН ПРЕМИЕР-МИНИСТЪР,

На 12 октомври 1993 г. упълномощени представители на Съюза на свободните демократи /ССД/ връчиха в посолството на Русия официално писмо до г-н Борис Елцин като държавен глава на страната, която днес в качеството си на субект на международното право е приемник на бившия СССР, с настоятелното искане официално и публично да декларира, че на 5 септември 1944 г. СССР е започнал агресия и окупация на България, завършила с установяването за десетилетия напред на болшевишка диктатура над нашия народ.

До споменатата дата България не само не участваше пряко във войната срещу СССР, но поддържаше и лоялни дипломатически отношения с тази държава. Съветската агресия и окупация дойдоха в момент, когато демократичното българско правителство на К. Муравиев, поело властта на 2 септември 1944 г., беше не само денонсирало договорените принудително ангажименти на страната към Германия, но в резултат на установените по-рано през 1944 г. контакти с дипломатическите представители на САЩ и Великобритания започнаха преговори за сключване на примирие. Вероломната съветска агресия бе проява на нелоялност към антихитлеристката коалиция в лицето на САЩ и Великобритания и първо предизвестие на разгарялата се по-късно по инициатива на Сталин "студена война", продължила четири десетилетия.

Чрез едностранното обявяване на война на България на 5 септември 1944 г., мотивирано цинично от съветската пропаганда като "война на правителството, а не на народа", стана възможен и антиконституционният акт на 9 септември 1944 г., с който започна потъпкването на легитимността на българската държавност, довело до трагични резултати, включително и насилствената смяна на формата на държавно управление. Установявайки имперски диктат над България, СССР опорочи целите на антихитлеристката коалиция да бъде освободена Европа от игото на тоталитаризма и да се осигури развитието й по пътя на западните демокрации.

Съюзът на свободните демократи е легитимистка обществено-политическа формация в България, която заедно с други като нея се бори за възстановяването на легитимността на българската държавност по законен път чрез възстановяването на Търновската конституция. Признаването на някогашната съветска агресия и негативните й последици в България от днешния руски президент би помогнало изключително за истинското и реално демократизиране на нашата държава и същевременно ще легитимира г-н Борис Елцин пред цивилизования свят като демократ не само на думи, а и на дела, би доказало неговата воля да скъса с имперската политика на комунистическите си предшественици и готовност за съблюдаване на нормите на международното право, зачитане на суверенитета на всички държави и народи.

ГОСПОДИН ПРЕМИЕР-МИНИСТЪР,
Като Ви уведомяваме с това писмо за нашето действие, ние Ви молим за морална подкрепа, разбиране и информиране на обществеността във Вашата страна за справедливото ни искане на бъде разкрита историческата истина.

София, 13 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Проф.Иван Калчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ДО ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ХАСКОВСКА ОБЛАСТ ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЯ НА ЛЕКАРИ. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.


ГОСПОДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,

В гр. Ардино антиконституционните, антибългарски организации - ДПС и "партията" на Камен Буров - са уволнили двамата бесарабски лекари д-р Лазаров и д-р Терзиев само защото са българи. Това е въпиещо погазване на българското законодателство и човешките права.

Нечувана наглост и престъпление са забранените от конституцията противобългарски образувания на етническа и на религиозна основа да диктуват на официални държавни органи и длъжностни лица антибългарски и антизаконови актове и по такъв начин да налагат чужда - турска и американска - стратегия, която е в ущърб на българските национални интереси.

Българската национално-радикална партия /БНРП/ с основание ще тълкува всяка подобна отстъпка за национално предателство с произтичащи от това последици за субектите му. В нито една самоуважаваща се държава националното предателство не се прощава, г-н областен управител, независимо дали то е на локално или общонационално ниво.

Не е далече времето, когато българската конституция стриктно ще се спазва и всички организации и партии на етническа и на религиозна основа като ДПС, "партията" на Буров, съюзът Инди рома, ОМО "Илинден", Асоциацията на власите и др. ще бъдат поставени извън закона и ще изчезнат от българското национално битие.

Г-н областен управител, от Вас зависи дали българският закон ще бъде уважен и двамата висококвалифицирани лекари, чиито документи са редовни, местата им са свободни и имат жилища в гр. Ардино, ще бъдат възстановени на работа.

От това дали ще постъпите като българин и блюстител на българската конституция и закони, или ще се изявите като антибългарин, ще се определи Вашият статус.

МЯРА СПОРЕД МЯРА!

София, 1 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: Д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА ВАРНЕНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЖЕНИТЕ, ОРГАНИЗИРАНА ОТ ФЕДЕРАЦИЯТА НА КЛУБОВЕТЕ НА ЖЕНИТЕ КЪМ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ СЪВРЕМЕННИ ЗАКОНИ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ЗА ЖЕНИТЕ И ДЕЦАТА.


Участниците във Варненската конференция на тема: "Социални и психологически проблеми на жените при продължителна безработица" с голяма тревога констатираха размера, дълбочината и сериозността на формиралите се социални, икономически и психологически проблеми на жените от нарастващата безработица. Смущаващо е, че този въпрос не е обект на внимание на законодателната и на изпълнителната власт.

Безработицата засяга жени с различна възраст, социално положение, образование и квалификация. Налице е дискриминация, проявяваща се в неравностойното положение на жената при намиране на работа, заплащане и възможности за служебно израстване независимо от образователния ценз и професионален опит.

Социалната обезпеченост на безработните жени майки е крайно недостатъчна - помощите, осигуровките и детските надбавки не гарантират нормално съществуване на семействата. Обезщетенията за безработни са краткосрочни и зависят от трудовия стаж. Майчинството не е достатъчно осигурено и възпроизводството на нацията е поставено под заплаха. Расте броят на изоставени и безпризорни деца, увеличава се детската престъпност, детската проституция и детската наркомания.

Продължителната безработица унижава човешкото достойнство, създава чувство за несигурност и води до сериозни психологически проблеми с трайна следа в живота на цялото общество.

Варненската конференция призовава правителството и парламента към промяна на съществуващото законодателство и създаване на нови съвременни закони, касаещи жените и децата.

Ние настояваме да се ускори процедурата по приемане на законите, които да гарантират нормална система за набиране и разпределяне на средства за социални нужди. Министерският съвет да разработи и да приеме програми за създаване на работни места, подходящи за жените.

Ние считаме за необходимо създаването на специализирани органи към парламента, правителството и органите на местната власт, които да се занимават с проблемите на жените и на децата.

Ние призоваваме всички неправителствени хуманитарни организации към съвместни усилия за координиране на работата по проблемите на жените.

Варна, 9 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР И БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" - ХАСКОВО. Документът е адресиран до Министерския съвет на Република България, до заместник-областния управител в Хасковска област и до средства за масова информация.


Движението за права и свободи /ДПС/, Български демократичен център /БДЦ/ и Български земеделски народен съюз /БЗНС/ "Ал.Стамболийски" са лоялни и подкрепят като цяло действията на правителството. В тази връзка на нас не ни е безразлично поведението на ръководството на Хасковска област.

За съжаление през последните месеци в областната администрация е създадено сериозно напрежение. Неприятно сме изненадани от поведението на заместник-областният управител д-р Ценка Василева. Под нейно давление в декларации, пълни с противоречия й недомислици, клубове на Център за нова политика /ЦНП/ и Алтернативна социаллиберална партия /АСП/, Хасково, подеха кампания за провокиране на напрежение в областта. Това не означава, че политическата обстановка е напрегната. Всякакви подобни твърдения са опит за груба манипулация на общественото мнение.

По-скоро ние сме обезпокоени от болните амбиции на авторите на тези декларации, които съвместно с д-р Василева използват възможностите, които предоставя изпълнителната власт за користни цели. С поведението си заместник-областният управител допринася за неправомерно облагодетелстване на определени лица и фирми.

Особено скандален е случаят с т.нар. лидер на ЦНП - Димитровград, съдения за криминални деяния Красен Семерджиев, превърнал кабинета на д-р Василева в бизнесофис, откъдето използва безконтролно телефонните и факсовите връзки на областното управление.

При встъпването си в длъжност заместник-областния управител декларира готовност да се занимава с решаване на проблемите на поземлената реформа в областта, но на практика под нейно давление в ликвидационните съвети се назначиха или преназначиха хора, довършващи ликвидацията на селското стопанство.

Използвайки служебното си положение и защитавайки открито теснопартийни интереси, д-р Василева превърна кабинета си и в клуб за срещи и съвещания на ЦНП. От друга страна, с внушенията, които прави по адрес на ДПС, създава условия за разпалване на етнически страсти в региона. Всичко това е грубо нарушение на задълженията на отговорен държавен служител.

Превърнала се в марионетка на ексминистър Нейчо Неев и горепосоченото лице Красен Семерджиев, д-р Василева уронва авторитета на правителството. С поведението и дейстивята си доказва, че назначението й за заместник-областен управител е голямо недоразумение и мястото й не е в областната администрация.

Хасково, 15 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ, ИЗПРАТЕНА ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РУСИЯ. Документът е адресиран и до средства за масово осведомяване.


С болка, загриженост и тревога следим как изтича народната кръв по улиците на Москва.

Това е следствие на властолюбивите и беззаконните действия на президента на Русия - Борис Елцин.

Днес повече от всякога всеки здравомислещ човек разбира, че в Русия властва бруталността срещу законността, силата на оръжието срещу истината, че един диктатор може да задържи властта си само като използва армията, за да разстрелва собствения си народ.

Но великият дух на руския народ не може да бъде сломен с насилие и танкове.

За пореден път господата "демократи", "защитници на мира" и на "човешките права" от Запада и техните сателити показаха на хората от планетата Земя, че правото е на страната на този, който изпълнява техните стратегически цели и комерчески интереси.

Срам и позор за демокрацията ви, господа!

Безумна утопия е, че този народ, който живя достойно и даде толкова много на света, днес може да бъде върнат обратно по спиралата на човешкото развитие във всички нюанси на експлоатацията, неграмотността, несигурността, безработицата, организираната престъпност, наркоманията, проституцията и икономическия бандитизъм.

Великият руски народ днес е изправен пред най-сериозното изпитание. Ние вярваме, че той ще намери най-вярното решение - да се спре кръвопролитието и по мирен, демократичен път, съобразно волята на мнозинството от народа да гради бъдещето на своята страна.

Варна, 5 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ст.Винчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "ОЦЕНКА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОф. БЕРОВ" /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЕКСПЕРТНИЯ СЪВЕТ ПРИ ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР, ПРОЧЕТЕН НА ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ/2-3 ОКТОМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


Смяната на тоталитарната система в България и изграждането на истинска социално ориентирана пазарна икономика, която да стане основата за необратимост на демократичните промени в нашето общество, може реално да се извърши, ако всички държавни институции - парламент, президент, местна администрация и съдебна власт - създадт необходимия политико-правен и управленски механизъм за демонтиране на ретроградната комунистическа обществено-икономическа система и проведат безкомпромисно необходимите реформи в страната.

Една от най-главните задачи за постигането на тази цел е провеждането в ускорени темпове на всеобхватна икономическа реформа, която започна практически от началото на 1991 г. в условията на криза, спад на производството, износа и вноса, неадекватни пазарни механизми, деформирана ценова политика, огромен външен и вътрешен дълг, загуба на международни пазари - последица от разпадането на СИВ, както и на силно изразен държавен монопол.

Въпреки общата негативна картина в нашата икономика през 1992 г. започна да се забелязва относително намаляване на общия спад и първите признаци за настъпване на известно стопанско оживление преди всичко в областта на търговията и банковото дело /стабилизация на българския лев/.

Именно при такава обстановка дойде правителството на Л.Беров.

Основната задача на правителството на г-н Беров, посочена в програмната декларация на правителството, бе продължаването на започнатите реформи, задълбочаването им в духа на демокрацията и пазарната икономика.

За приоритетни цели и действия на правителството на Беров в икономическата и социалната сфера бяха провъзгласени:
- намаляване на интензивността на спада на брутния вътрешен продукт и неговото ограничение;
- ограничаване до 1% спрямо 1992 г. намаляването на брой на заетите лица в стопанските отрасли;
- инфлационни изменения в границите на достигнатите за 1992 г.;
- бюджетен дефицит в границите от 6% до 8% от брутния вътрешен продукт;
- ускоряване на процеса на приватизация;
- развитие на приоритетните отрасли: земеделие, туризъм, лека промишленост, някои клонове на машиностроителната и химическата промишленост.

През изминалия 8-месечен период от управлението на правителството на г-н Беров продължи неблагоприятната тенденция на спад на производството. За първото полугодие на т.г. спадът на производството е с около 20% към предната година. Правителството не предприе почти никакви мерки за овладяване и пресичане на този гибелен за страната ни процес. Това намаление на производството е вследствие на безотговорност и липса на ясна концепция от страна на правителството за овладяване и регулиране на икномическата криза. Дейността на държавните предприятия е лишена от необходимите за преходния период държавно ръководство и контрол. Налице е ясно очертала се тенденция за умишлено съсипване на държавни предприятия с нечисти икономически цели. Свиването на производството е следствие от неосигурени пазари и липса на суровини и материали. Осигуреността на производството с поръчки общо за цялата страна е под нормалната.

Не се отбелязва никакво съживяване на индустрията, нито се очертават перспективи в това отношение в бъдеще. Много от стопанските предприятия, които работят, произвеждат продукция, която е под световните стандарти и е с по-големи разходи, отколкото са международните цени. Това създава огромна взаимна задлъжнялост между предприятията в страната. Тази задлъжнялост е силно изразена към ресурсопроизвеждащите и ресурсодоставяшите предприятия. Това важи с особена сила към предприятията на енергетиката, нефтопреработващите и газоподаващите предприятия. Най-тежко е състоянието на химическата, металургичната и машиностроителната промишленост.

В химическата промишленост спадът на производството през последните години е 35 на сто. Намаля и общото производство на пластмаси в страната.

Значително е спаднало производството в един от основните отрасли на промишлеността - машиностроенето. През последните години спадът е с около 50%. Застрашителен е спадът на производството на електротелфери - 78,4%, дизелови двигатели - 78%, мотокари - 65%, електрокари - 42%, и т.н.

/Пресслужба "Куриер"/


10:00:00    
26.10.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!