26 октомври 1992

София, 26 октомври 1992 година
        Брой 210 /740/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОПЕРАТИВЕН ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТ-КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до Народното събрание, до парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, на Движението за права и свободи и на Парламентарния съюз за социална демокрация и до средствата за масова информация.


ДАМИ И ГОСПОДА,

Седмото Велико народно събрание отбягна да излезе с ясно и конкретно становище по противоконституционността на извършения на 9 септември 1944 година военнополитически преврат, който бе осъществен от съветската агентурна мрежа в България, пряко подпомогната от съветските окупационни войски. Това го лиши от оперативност и възможност действително да бъде велико, за каквото бе избрано.

За съжаление тридесет и шестото Обикновено народно събрание, избрано на 13 октомври 1991 г., съзнателно върви по същия път.

Нормотворческата дейност, осъществявана от настоящото Народно събрание, се изразява в промяна или отмяна на онези законови актове, погазващи гражданските и политическите свободи на народа, които са закономерна последица от деветосептемврийския преврат.

Буди недоумение фактът, че законодателната дейност на парламента се ограничава с коригиране на антидемократичните последици от преврата на 9 септември 1944 година, без да заема становище по самия преврат, който е първопричина за тези последици.

Все повече се натрапва убеждението, че демократичните сили в България приемат военния преврат на 9 септември 1944 година за конституционносъобразен и не вземайки отношение по неговата противоправна и антидемократична същност, негласно го вписват в основата на настоящите демократични процеси, което налага да се законодателства за отмяна само на антидемократичните последици от него.

Съвсем основателно възниква въпросът смяна на системата ли се прави или - перестройка?

Считаме, че е крайно наложително тридесет и шестото Обикновено народно събрание, на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 81, ал. 2 и чл. 87, ал.1 от фактически действащата Конституция да вземе решение, с което да обяви преврата на 9 септември 1944 год., режисиран и осъществен чрез активната намеса на военно-тоталитарната съветска машина, за противоконституционен, а последващите го актове за нищожни.

Това е единственият начин да се даде демократичен политически фундамент и правна логика на настоящата законодателна дейност на Народното събрание.

София, 22 октомври 1992 г.

ЗА НАЦИОНАЛЕН ОПЕРАТИВЕН
        ЦЕНТЪР НА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТ-
        КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ: инж. Иван Амбарев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "НА ТОЧЕН АДРЕС" НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ.


Българският национален съюз "Нова демокрация", верен на своите принципи, твърдо подкрепя онези политически сили, които трасират пътя към истинска демокрация. Правителството начело с премиера Филип Димитров, съзнаващо своята историческа отговорност, е необходимо да продължи като реформатор.

Половинчатата козметика на БСП и лабиринтът на ДПС само ще забавят процеса на обновление, но не и да го спрат. Колкото до самозваните центристи, ние ги виждаме само като политическа илюзия. Инфилтрирани марксисти не са за маратона.

Като заключение ще кажем: "Реформатори в СДС, не спирайте! България ви гледа!"

София, 23 октомври 1992 г.

БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ"

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Лазаров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - ПЛОВДИВ, ЗА ВНАСЯНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА БСП ИЗВЪН ЗАКОНА. Документът е адресиран до Парламентарната група на Съюза на демократичните сили и до главния прокурор на Република България.


Във връзка с последния терористичен акт срещу член на ликвидационния съвет в с. Дълго поле, Пловдивска област, и многочислените закани за насилие срещу органите на поземлената реформа, Координационният съвет (КС) на СДС - гр. Пловдив, заявява следното:

В продължение на много месеци в страната бяха извършени стотици насилствени действия, целящи блокирането на реформата по места, установени от съответната парламентарна комисия. Почти във всички случаи е очевидно участието и стилът на действие на БКП/БСП в лицето на нейни средни и висши функционери, включително народни представители. Централното ръководство на кампанията срещу поземлената реформа беше вдъхновено от специална брошура на БСП. Това за сетен път доказва, че тази организация остава вярна на своята тоталитарна същност и че е неспособна да се демократизира.

Съгласно чл. 44, алинея 2 от сега действащата конституция подлежат на забрана всякакви организации, които "се стремят да постигнат целите си чрез насилие".

Ето защо се обръщаме към парламентарната група на СДС, към министъра на вътрешните работи и към главния прокурор с предложение да бъде внесен незабавно в Народното събрание законопроект за поставяне извън закона на БСП и всички останали партиии организации, произхождащи от престъпната БКП и сателитните й образувания.

Пловдив, 19 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Атанасов

/Пресслужба"Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРАВОСЛАВНОТО ДУХОВЕНСТВО КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПРАВОСЛАВЕН НАРОД, ПРИЕТО ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПРАВОСЛАВНОТО БЪЛГАРСКО ДУХОВЕНСТВО (22 ОКТОМВРИ 1992 Г., СОФИЯ).


СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ В ХРИСТА,

Живеем в неспокойни времена. Светата ни църква е обуреваема от вътрешни и външни врагове, които се стремят да разстройват църковния живот.

Разтревожени и дълбоко възмутени от неправомерните действия на Дирекцията по вероизповеданията и насърчаваните от нея разколници, ние, духовните ви пастири, събрани от цялата страна на национална конференция в София, се обръщаме към вас, нашите духовни чеда, с призив:

Да пазим праотеческата ни вяра, която ни е съхранила през вековете, да не се поддаваме на провокации от страна на разколниците и на чужди религиозни пропаганди.

Да се обединим около Светия синод во главе с Негово светейшество българския патриарх Максим, единствено правомощен да води църквата ни по верния и спасителен път на вяра и живот в Христа.

Да бъдем внимателни и не се влияем от чужди на църковния дух въздействия.

С чувство на отговорност и съзнание за дълг пред светата ни църква на 1 ноември 1992 г., неделя, да изберем достойни църковни настоятели.

Нека Божията благодат ни подкрепя в дела, достойни за християнското ни звание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРАВОСЛАВНО СВЕЩЕНИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ: свещ. Спас Михайлов Спасов    

СЕКРЕТАР: свещ. Роман Христов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ВЪПРОСА ЗА СТАЧКАТА НА СТУДЕНТИТЕ.


Българският демократичен център (БДЦ) е разтревожен от забавянето в изпълнението на студентските социални искания, отправени към правителството на Република България и формулирани в Меморандума, подписан от всички студентски организации на първата общостудентска национална среща, проведена на 9 и 10 май 1992 г.

Социалното и материалното положение на българските студенти е повече от тревожно. Не е уреден въпросът със стипендиите, не са отпуснати обещаните средства за квартири, не е осигурена социалната издръжка по Семейния кодекс, не е установено обвързването на критерия за успех със социалната стипендия, статутът на студентите инвалиди, майки с деца, сираци и полусираци. Не е решен отдавна поставеният въпрос за студентските кредити.

Незавидното социално и материално положение на студентите се утежнява от общата криза във висшето образование, което е лишено от необходимите минимални средства.

Напомняме на управляващите, че за една страна, която е с претенции за демократическо управление и пазарно стопанство, инвестициите в образованието трябва да се ползват с приоритет. Принудени сме със съжаление да констатираме, че правителството на Ф. Димитров явно не мисли за бъдещето на страната и няма национална стратегия в областта на образованието.

Съобразявайки се с това положение, БДЦ подкрепя социалните и синдикалните искания на българските студенти, предявявани в този момент, и смята за напълно оправдани техните протестни действия.

В същото време изразяваме пожелание тези действия да не се превръщат в политически и да не бъдат в противоречие на конституцията и законите.

Ние винаги сме подкрепяли студентите и нашето отношение към техните действия е като към висша форма на проявени гражданско съзнание и съвест. Студентските инициативи в сложни политически моменти представляват модел за самоорганизация в условията на гражданско общество, което е основната цел на прехода към демократични структури в България.

София, 23 октомври 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ОКУПАЦИЯТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ". Документът е адресиран до българските студенти и до средствата за масова информация.


В създадената сложна политическа обстановка българските управляващи нееднократно подцениха сигналите за тежкото социално положение на българското студентство. Логично бе в тази ситуация да се предприемат някакви ефективни протестни действия. Българският студентски съюз обаче още в началото на седмицата с протестни действия отхвърли варианта - окупация на ВУЗ. Тази позиция бе одобрена както от президента на Република България д-р Желю Желев, така и от ректора на СУ "Св. Климент Охридски” - член-кореспондент професор Николай Генчев.

В момента, когато несигурността в страната взема връх ние, студентите, сме длъжни да проявим отговорност.

Ето защо Българският студентски съюз поддържа исканията на Националната студентска конфедерация (НСК), но възприема окупацията като израз на безсилието на нашите колеги да наложим заедно спешното решаване на проблемите.

Българският студентски съюз призовава колегите си от другите ВУЗ-ове в София и в страната да не предприемат окупации и да проявят търпение до понеделник, когато ще бъде окончателно ясно ще има ли правителство и ще склони ли то да води диалог със студентите. Другото ще бъде преждевременна проява на авантюризъм.

София, 23 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСС: М. Тодорова

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЛАДЕЖКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ПОДКРЕПА НА СТУДЕНТСКАТА СТАЧКА.


Долуподписаните младежки организации декларираме, че подкрепяме справедливите социални искания на студентите, отстоявани чрез законни форми и средства на протест.

Настояваме Министерският съвет в диалог със студентските организации да намери разумни и бързи решения!

Нарастващото напрежение е резултат от отказа на правителството да води диалог с представителите на студентството!

София, 23 октомври 1992 г.

БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ:
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР - Анета Капурдова

БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ - Иван Атанасов

БЪЛГАРСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ - Николай Нинов

БЪЛГАРСКА СРЕДНОШКОЛСКА ФЕДЕРАЦИЯ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ - Сашка Александрова

МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ - Пламен Александров

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ:
СЕКРЕТАР - Николай Белалов
 
СЪЮЗ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА МЛАДЕЖ:
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР - Захари Бочев

ФЕДЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ:
СЕКРЕТАР - Димитър Георгиев

БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ - Н. ПЕТКОВ:
ОРГ.СЕКРЕТАР: Станислав Богданов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА СТУДЕНТСКАТА СТАЧКА.


Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) осъжда опита за насилствени действия на "шефовете на Независимата студентска конфедерация (НСК)" и умишленото ескалиране на напрежението в студентската общност. За ФНСД фантомната стачка е пореден евтин трик на силите, целящи дестабилизация на България.

Жалко е, че в тази игра бе поставен на карта трудно извоюваният морален престиж на българското студентство.

За тази наша констатация говорят фактите:

1. Лидерът на НСК Роберт Леви заяви, че "стачката е провалена", след като министър-председателят Филип Димитров даде гаранции за незабавното решаване на неотложните студентски искания. Това означава, че всъщност не става дума за социалните проблеми на студентите.

2. Изключителната непопулярност на стачката - 96 подписа "за!" и 40 "против" стачните действия от близо 15 000 студенти на Алма Матер.

3. Насилствена окупация на Ректората на СУ "Св. Климент Охридски" от десетина активисти с решаващата помощ на ректора Николай Генчев.

4. Тиражираната пред милионната аудитория на "Канал 1" лъжа за мащабите на окупационната акция.

5. Използване на авторитетното име на ФНСД без съгласието на нейните представителни органи от стачния комитет на НСК.

ФНСД НАЙ-КАТЕГОРИЧНО ОПРОВЕРГАВА, ЧЕ Е ВЛИЗАЛА В СЪГЛАШЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ИСКАНИЯТА И АКТА НА СТУДЕНТСКА СТАЧКА С НСК, КАКТО ТОВА БЕ ЗАЯВЕНО ПРЕД ПРЕМИЕРА Ф. ДИМИТРОВ ОТ ЧЛЕНОВЕ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ.

ФНСД е внесла и отстоява повече от година проекти за нормативна уредба на социалните и академичните проблеми на студентската общност пред Министерството на образованието и науката. Това ведомство не се постара да реши нито един от поставените въпроси, отговорни за това са министър Н. Василев (АСП) и неговият екип. По този начин се стигна до днешните спекулации с реалните проблеми на българския студент.

ФНСД държи решаването на проблемите да се осъществява чрез конструктивен диалог и по законодателен път. Поредният опит за шантаж и ултимативно поставяне на искания води единствено до постигане на половинчати решения във вреда на всички страни.

София, 24 октомври 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ В ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "ВАСИЛ АПРИЛОВ" - ГАБРОВО, ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОБЛЕМИТЕ НА СТУДЕНТИТЕ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.


Регионалната организация на Български студентски съюз (РО на БСС) във ВМИ - Габрово, декларира, че ще предприеме ефективни стачни действия, които ще се изразят в бойкот на учебните занятия, ако до 25 октомври 1992 г. (неделя) не бъдат изпълнени следните искания.

1. Спешно приемане на актуализирано постановление за стипендиите (поради липса на действащо в момента).

2. Приемане на нов закон за висшето образование (включването му в плана на Народното събрание (НС) до края на годината като приоритетен).

3. Утвърждаване на проект за кредитиране и субсидиране на студентите.

Габрово, 23 октомври 1992 г.

ЗА РО НА БСС-ГАБРОВО: Л. Иванов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ (ЧАСТ ВТОРА) "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - 1992 Г.". Документът е внесен от депутатите Господин Атанасов, Марин Маринов, Асен Мичковски, Димитър Луджев, Христо Тодоров, Валентин Карабашев, Маргарит Минков, Стефан Божилов, Георги Костов, Емил Цочев, Стефан Караджов и Атанас Матеев за разглеждане в Парламентарната група (на 6 октомври 1992 г.) и в Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, в Президентството и в Министерския съвет (на 7 октомври 1992 г.).


2.4. Случаят с "Държавния фонд за реконструкция и развитие" е особено показателен. Във фонда постъпват 70 на сто от частта на официалните кредити от международни финансови институции. По неофициални сведения към 1 септември 1992 г. във фонда са набрани около 8 млрд.лева - една огромна и по същество замразена сума, отклонена от бюджета и на практика разходвана без парламентарен контрол. Известен е вече печалният случай на използване на средства от този фонд за купуване на нефт и аферата около "Нефтохим". Съществуват реални опасения, че набраните в този фонд средства не са налице.

С правените напоследък опити за раздвижване на този фонд чрез банковата система реално ще се загуби и последната възможност на отрасловите министерства и правителството като цяло за инвестиционно целенасочено стимулиране на материалното производство. Затова пък нарастват възможностите за злоупотреби, които и без това не са малко под авторитарната опека на Министерството на финансите.

2.5. Бюджетът не се използва като инструмент за провеждане и финансиране на структурна политика. Изработените и заложените в бюджета от Народното събрание и правителството приоритети в разходната част не са достатъчно обосновани и са далеч от съвременните принципи на политиката на "разширяване на бюджетната основа". Липсват средства за стимулиране на частния бизнес, на селското стопанство, за изграждане на модерна инфраструктура. Преждевременно и несиметрично бюджетът се оттегли от материалната сфера. Неточно се прогнозира брутният вътрешен продукт на страната и съзнателно се подценяват предварително известните инфлационни огнища. Неслучайно бюджетът за 1992 г. вследствие на либерализацията на някои контролирани от правителството цени на стоки и услуги веднага след приемането му бе вече неактуален. Това постави в много тежко положение такива бюджетни сфери като здравеопазване, образование, култура, наука и др.

2.6. Въпреки че още в началото на 1991 г. стана ясно, че съществуващата данъчна система и администрация са негодни да обслужат реформата, нов пакет от данъчни закони бе внесен за обсъждане в Народното събрание едва през септември 1992 г. Предварително може да се каже, че в новите данъчни закони се проявява тенденция към по-голямо централизиране на финансова власт и финансови ресурси в ръцете на министъра на финансите. Всички проекти за данъчни закони съдържат значителни празноти, което неизбежно засилва правата на изпълнителната власт (главно на Министерството на финансите) да ги допълва и модифицира по свое усмотрение и по правило във вреда на данъкоплатците. Отсъстват характерните за съвременните данъчни системи механизми за формиране на мрежа от индивидуални субсидии, чрез които се балансират данъчните тежести и се провежда политика за насърчаване и облекчаване в някои сфери.

3. Политика на доходите

3.1. В областта на подоходната политика правителството проигра предоставените му възможности. Още в началото на 1991 г. в рамките на Тристранната комисия бе възприет рестриктивен подход към подоходната политика, като се приложиха задължителни тавани за средствата за работна заплата и данъчно облагане с много стръмна скала върху печалбата при превишаването им. В резултат на това, както и на либерализацията на цените, още през първото тримесечие на 1991 г. реалната работна заплата спадна с 68 на сто спрямо декември 1990 г., което спомогна за преодоляването на макроикономическото неравновесие между търсене и предлагане и за ликвидиране на натрупаната свръхликвидност. След първото тримесечие на 1991 г. започна постепенно възстановяване на реалната работна заплата (през март 1991 г. средната реална работна заплата е била 41,6 на сто от тази през декември 1990 г., през декември 1991 г. - 62,1 на сто). Спадът обаче е толкова драстичен, че е необходимо да се признае: котвата на доходите издържа дълго време единствено благодарение на кредита на доверие, с който се ползваше икономическият екип на СДС в тогавашното правителство, и подкрепата, оказана от КТ "Подкрепа" и от КНСБ.

Населението фактически съзнателно пое удара на стабилизационната програма, като рязко сви потреблението си, промени коренно неговата структура (разходите за храна от 28 на сто достигнаха до 43 на сто средно за домакинство), позволи да се обезценят спестяванията.

Дали обаче котвата на доходите ще издържи и през 1992 г., дали своеобразният консенсус, постигнат със синдикатите преди година, ще може да бъде запазен - това е реторичен въпрос, понеже реално са изчерпани доверието и търпението на населението, а механизмите за съгласуване на интересите не работят.

В тази ситуация хората не виждат смисъл да понасят по-нататък икономическите несгоди, възприемат обявената война на синдикатите като война срещу членската им маса. Твърде много се забави формирането на трудов пазар, неговата нова нормативна база като създаването на модерна система за социална осигуреност и програми за заетост.

3.2. Нищо не направи правителството за преодоляване на тежкото икономическо положение - повече от 50 % безработица - на живеещите в областите със смесено население, в планинските и полупланинските райони. Изключително икономически са причините за силната миграция и емиграция в тези райони.

В обществото се акумулира огромно социално напрежение във връзка с доходите и жизнения стандарт. Липсата на социален консенсус по отношение на подоходната политика и изкуственото забавяне на актуализацията на бюджета водят неминуемо до откачане на котвата на доходите.

При сегашното икономическо състояние на страната това ще доведе до разпадане на икономическата система поради изчерпалите се възможности на паричната и на фискалната макроикономическа политика да балансират със своите средства и регулатори лабилното макроикономическо равновесие.

Единственият изход от тежката ситуация е незабавни преговори със синдикатите, но на основата на ясна и балансирана икономическа програма, каквато досегашният екип на правителството е безсилен да разработи. Необходим е социален консенсус и нов кредит на доверие, какъвто може да получи нова политика и най-вероятно нов екип на правителството на СДС.

4. Държавният сектор и приватизация

4.1. Непоследователният характер на икономическата политика намери израз и във волунтаристичното отношение към държавния сектор. В името на пазарната икономика и предстоящата приватизация бюджетът фактически се отказа от политиката на регулиране и въздействие. Същевременно се запазват методите на "ръчно", административно командване "отгоре". На практика все още липсва цялостна концепция за саниране на жизнеспособните предприятия, за границите и технологията на предстоящата приватизация, за приоритетите при структурното преориентиране, за начина на трансформиране на натрупаните милиардни дългове и лихви (често поради независещи от даден икономически субект условия) в държавен дълг, за насоките и формите на привличане на чужди инвестиции.

Нищо не се прави за стабилизиране, стимулиране и даване на перспектива на мениджърския слой, за неговото ангажиране в процеса на комерсиализация и приватизация. В резултат на всичко това държавният сектор в момента е с твърде слаби перспективи за излизане от икономически колапс.

4.2. Процесът на разделяне на собствеността в хода на приватизацията се превръща в доминиращ мотив в опита на определени политически и финансови кръгове да наложат свои хора на ключови позиции във властта. Промяната в структурата на собствеността е основният въпрос на структурната реформа в българската икономика. Отрасловото преструктуриране, пазарното преструктуриране, реорганизацията на стопанските субекти са все елементи на структурната реформа, но те са обречени на неуспех, без промяна в структурата на собствеността в посока на нарастване на частния сектор. Липсата на мотивационни механизми на частната собственост обезсмислят и правят все по-неефективни мерките на финансовата стабилизация, или т.нар. "монетарна реформа". Отлагането на промените в структурите на собствеността води до пълно блокиране на икономическата реформа въобще.

4.3. Три са пътищата за нарастване на частния сектор: самостоятелно възникване, реституция и приватизация. Най-благоприятно за развитието на частната собственост е тяхното балансирано и взаимодопълващо се използване. Вместо това бе даден пълен приоритет на реституцията, и то в реални размери.

Условията за стартирането на приватизацията бяха налице още през лятото на 1991 г. Във Великото народно събрание не се стигна до приемане на закон за приватизацията. В сегашното Народно събрание приемането му закъсня повече от шест месеца главно поради неконструктивната позиция на правителството. Законът се нуждае от поправки и е практически неизползваем без един голям брой подзаконови нормативни актове.

Създаденият през пролетта на 1991 г. фонд за развитие на малките предприятия вегетира. Законова уредба в това отношение няма, с изключение на някои половинчати мерки, трудно прокарани през пролетта. Правителството въобще не се занима с проблемите на частния бизнес, да не говорим за програма за неговото развитие.

Забавянето на процеса на приватизация и липсата на стимулиращи механизми за частния сектор при пълен приоритет на процеса на реституция доведе до сериозно противопоставяне на интересите на собствениците, възстановили собствеността си, от една страна, и реалните предприемачи от частния сектор и държавните предприятия, от друга, както и до недоволство сред по-голямата част от населението.

/Пресслужба "Куриер”/


11:30:26    
26.10.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                   Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

-----------------------------

ВАШИЯТ МОСТ КЪМ 5 КОНТИНЕНТА
Bulgarian Economic Outlook
Седмичник на БТА за икономика на английски език
За справки, оферти и реклами - тел. 877 363
706 467

----------------------------

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!