26 ноември 1993


София, 26 ноември 1993 година
Брой 232 /1020/


София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НA СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ЗА РЕШЕНИЕТО НA НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН CЪВET НA СЪЮЗА ИА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ОТ 16 НОЕМВРИ 1993 Г.


Изпълнителното бюро на Социалдемократическата партия /ИБ на СДП/ заявява още веднъж своята категорична подкрепа на единодушно взетото решение на Националния координационен съвет на демократичните сили /НКС на СДС/ от 16 ноември 1993 г., в което се казва, че "...Искането за възстановяване на старото мнозинство с Движението за права и свободи и Нов съюз за демокрация /ДПС и НСД/ в парламента е прозрачен политически капан, който би превърнал синята коалиция в изкупителна жертва за греховете, натрупани от комунистическото правителство на Беров."

И още: "СДС сваля политическото си доверие от всеки свой представител, който поддържа тази идея или води явни или тайни преговори с цел осъществяването й."

В този смисъл ИБ на СДП продължава да поддържа становището си, че с това ръководство на ДПС не могат да бъдат водени каквито и да са разговори, тъй като то изчерпа окончателно кредита си на доверие, даден му от Съюза на демократичните сили.

Съгласно чл.36 ал. 2 от Устава на СДП Изпълнителното бюро дава право на своите народни представители да преосмислят по-нататъшното си участие в работата на този парламент.

София, 24 ноември 1993 г.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИБ НА СДП:

Крум Славов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA КОНФЕДЕРАЦИЯТА НA НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЕВГЕНИ МАТИНЧЕВ ПО ПОВОД НA БЕДСТВЕНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА НЯКОИ ОБЩИНИ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАТИНЧЕВ,

През месеците октомври и ноември зачестиха сигналите от структурите на КНСБ и от общинските органи на изпълнителната власт за плачевното и дори катастрофално положение на редица обшини. Имаше информация, че по същество се разпускат структурите на държавата и спира обслужването на населението.

Тъй като считаме състоянието за взривоопасно, предлагаме спешно да се свика заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ със следния дневен ред:

1. Начини за осигуряване на приходи за бедстващите общини Казанлък, Разлог, Пазарджик, Белоградчик, Силистра, Бяла и др.

2. Осигуряване на елементарното ежедневно обслужване на населението в тези общини.

3. Начините за функциониране на останалите, засега непопаднали в списъка на бедстващите, но които без намеса на правителството не биха могли да дочакат решенията по бюджета за тази и следващата година.

София, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НA ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA ОБЕДИНЕНИЯ РОМСКИ СЪЮЗ ЗА ЮЖНА БЪЛГАРИЯ АЧО ЙОРДАНОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НA ЧОВЕКА ПРИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ МЕХМЕД ХОДЖА ПО ПОВОД НА ИМУНИЗАЦИЯТА С ВАКСИНА ПРОТИВ ДИФТЕРИТ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ХОДЖА,

Във връзка с разрастващата се епидемия от дифтерит в Украйна и Русия и в изпълнение препоръка на Световната здравна организация от ХЕИ - Хасково, уведомяват, че се въвежда имунизация с ваксина ДТ. В Хасковска област - градовете Харманли, Узунджово, Свиленград, Симеоновград и др., здравните органи са започнали задължително да имунизират деца до 12-годишна възраст по домовете, детските ясли и училищата.

Тъй като в писмото-указание от ХЕИ - Хасково, не е написано имунизацията да бъде задължителна, моля да ни отговорите защо ромските и турските деца трябва да бъдат задължително ваксинирани, а българските деца не? И няма ли някакви опасни последици за здравето на тези деца?

Хасково, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен тскст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА СЪЮЗНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ДЕЙНОСТТА НA ПРАВИТЕЛСТВОТО.


II. В ОБЛАСТТА НА СТРУКТУРНАТА РЕфОРМА

Кабинетът на практика не стартира приватизационния процес и не осигури всички необходими нормативни актове, гарантиращи действието на Закона за приватизацията. Не бе решен и въпросът за преференциално кредитиране на участниците в приватизацията, особено що се отнася до работниците и служителите, заети в тях. Не бе приет също така закон за фалитите, без който не би могъл да бъде урегулиран въпросът за лошите кредити. Почти нищо не направи кабинетът и в областта на данъчната реформа. От една страна, не бяха извършени необходимите законодателни промени, що се отнася до някои видове данъци, а от друга, не бе гарантирано по законов начин и събирането на онези държавни налози, които гарантират приходната част на бюджета. С бездействието си кабинетът в това отношение на практика позволи прогресивно преразпределяне на национален доход по посока на най-високодоходните групи на населението. Така основните платци на бюджета на практика останаха 60-те процента от българския народ, живеещи под границата на жизнения минимум. Намесата на кабинета в някои видове данъци и такси постави на колене прохождащия бизнес, какъвто бе случаят със 102 и 128 ПМС.


III. В ОБЛАСТТА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С МЕЖДУНАРОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ И БАНКИТЕ-КРЕДИТОРКИ

В тази област България направи крачка назад. Загубено бе за дълго време доверието в нашата страна като цивилизована държава, желаеща по цивилизован начин да уреди взаимоотношенията си със своите кредитори. От споразуменията с банките-кредиторки и с Международния валутен фонд на практика зависеше и подходът при решаването на другите два, не по-малко важни въпроса за страната: компенсирането на щетите от югоембаргото и преговорите с държавите, длъжници на България. Блокирането на преговорите с първите две споразумения на практика отряза възможностите на страната да преговаря по другите два въпроса, включително и по отношение на сумата от над 2 млрд. долара, дължима на България преди всичко от някои близкоизточни и африкански страни.


IV. В ОБЛАСТТА НА РЕДА И СИГУРНОСТТА В СТРАНАТА

В България цари незапомнена престъпност, набрала скорост най-вече през настоящата 1993 г. Публична тайна е и корупцията във висшия държавен ешелон, корупцията, която е страшна поради срастването й с държавния апарат и бързите й метастази и по вертикала, и по хоризонтала.

Не може да бъде оправдание на кабинета липсата на законодателство в това отношение. Не за друго, а защото практиката показва, че в развитите демокрации основен инициатор на законопроекти в парламента не са парламентарните групи или отделни депутати, а правителствата. До 80-90 процента от законопроектите в европейските парламенти постъпват преди всичко от правителствата и те са тези, които отстояват техния приоритетен ред понякога дори под заплахата от оставка на кабинета или искане на вот на доверие. Такава роля, разбира се, един марионетен кабинет не би могъл да изпълни.


V. В ОБЛАСТТА НА СОЦИАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО

Това е една от областите, в която поддръжниците на кабинета се надпреварват да сипят похвали, без да си дават сметка, че с редица нормативни актове бяха накърнени основни права на българските граждани, като правото на професионално сдружаване, защитено от международните: конвенции, конституцията и Кодекса на труда. С постановление No 7 и последвалите го решения кабинетът на практика изключи от системата на социално партньорство, включително и на фирмено равнище, всички социални организации с изключение на КТ "Подкрепа" и КНСБ. Този подход на практика бе отхвърлен, макар и непряко, от Конфедерацията на независимите синдикати и резултат от това са предстоящите разговори между синдикалните организации по въпроса за равнопоставеността и интерсиндикалните избори. Стотици хиляди наемни работници и служители в страната обаче няма да простят на Беровия кабинет за дискриминацията, наложена масово чрез колективните трудови договори. Тази дискриминация бе както по отношение на заплащане и условия на труд, така и по синдикална принадлежност. Потърпевши от нея бяха и наемните работници и служители, които не членуват в синдикални организации.

Членовете на Националния професионален съюз са твърдо решени да потърсят отговорност на всички административни и стопански ръководители на всички равнища за подписите им по дискриминационни споразумения, както и за толериране на подобна правителствена политика. Наше изискване към предизборната платформа на политическата сила, която ще подкрепим преди изборите, е незабавно уволнение на нарушителите на закона.


ЗА БЪДЕЩЕТО НA СТРАНАТА

Националният професионален съюз не би подкрепил какъвто и да е ремонт на кабинета,
каквито и мерки да бъдат взети в рамките на настоящия парламент. За нас е ясно, че в този вид той не се ползва с доверието на българския народ и единственото, което би могъл да възпроизведе оттук нататък[,] това е най-страшното - безвластието. Не случайно всички проучвания на общественото мнение сочат, че законодателната власт е с най-нисък рейтинг в страната.

Ние съзнаваме, че предстоящите избори ще изправят страната пред огромни трудности и че така или иначе ще бъде загубено време, необходимо за решителни действия на законодателната и на изпълнителната власт. Ето защо ние смятаме, че трябва да бъде постигнат консенсус между политическите сили, що се отнася до най-належащите законодателни актове и тяхното ускорено приемане. Но този консенсус трябва да бъде постигнат по цивилизован начин и уреден по цивилизован начин, така както е в демократичните европейски страни. В подобни тежки моменти на една страна нерядко на помощ идва така наречената законодателна делегация. В някои държави, като Германия например, този вид ускорено приемане на закони е специално уредено в конституцията. Ние считаме, че ако политическите сили проявят добра воля в това отношение, след изборите правителството на мнозинството в парламента би могло да получи законодателна делегация по точно определени приоритети за точно определено време с необходимата последваща ратификация от народното събрание. Подобна форма на действие, приложена цивилизовано, би могла да изведе страната ни от състояние на цайтнот и да ускори хода на реформата.

Националният професионален съюз смята за свой дълг да оповести тази своя оценка на ситуацията в страната и да прикани синдикалните организации към ясни действия с цел гарантиране на хода на демократичните реформи. Ние призоваваме синдикатите да се произнесат също така и по отношение на законодателната власт и нейните възможности да гарантира управлението на страната. Ние носим огромната отговорност за хляба и всекидневието на нашите членове и не можем да си позволим да бъдем заложници на групови и партийни интереси, целящи рекомунизация и доограбване на страната.

София, 20 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И НАШИЯТ СВЕЩЕН ДЪЛГ" /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА ОСНОВАВАНЕ НA ХРИСТИЯНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ДУХОВНО И НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ “МИТРОПОЛИТ СИМЕОН" ЦВЯТКО АЛЕКСИЕВ.


Председателството на Светия синод развърза ръцете на БКП да разстрои църквата, вярата на христолюбивия ни народ и да държи подрастващите поколения далеч от Извора на Истината.

След като народите на Полша, Чехословакия и Източна Германия пометоха комунистическите партии, на 10 ноември 1989 г. ЦК на БКП демонстрира преврат, като сне генералния секретар на партията Тодор Живков. Този факт народът ни прие с радост, вярвайки, че без кръвопролития завинаги се разделя с комунизма.

Този "преврат" се оказа спектакъл, чрез който комунистическата номенклатура, виновна за националната ни катастрофа, отложи присъдата си да понесе цялата отговорност за издевателствата, които върши в продължение на 45 години, за ограбените от държавата милиарди левове, за незаконно придобитите имоти и богатства, за ползите от привилегиите, които сама си гласува.

Комунистическата номенклатура запази под свой контрол икономиката и народното стопанство, изнесе вън от страната несметни богатства и върти бизнес за сметка на държавата ни.

Когато народът ни приветстваше зората на демокрацията, Максимовият синод мълчеше, мълчи и днес, когато същата е застрашена от БКП и от подкупени от нея ренегати.

"Патриарх" Максим и антуражът му са против декомунизация на държавата и на църквата ни и против нейното обновление, за която цел трябва да се свика и проведе Църковно-народен събор, на който да се одобри нов Устав на Българската православна църква и да се избере нейното ново ръководство.

Българската общественост и милионите български християни трябва да знаят, че поведението на "патриарх" Максим и на червения Свети синод не е случайно хрумване на настоящите духовни пастири, духовни ръководители на православната ни църква и на народа ни.

Назначен с административен акт, по доклад на председателя на Комитета по въпросите на Българската православна църква г-н Кючуков, от генералния секретар на БКП Тодор Живков, "патриарх" Максим се оказа нелегитимен глава на православната ни църква.

Верен и предан на комунистическите си покровители и ръководители, "патриарх" Максим стана сляпо оръдие на БКП и вместо да се бори като истински духовен пастир за тържеството на Христовото учение и да укрепва християнската етика и морал сред народа като закрилник и духовен водач, той предприе организирана разрушителна дейност. Така църквите и манастирите бяха изоставени, хиляди свещеници, останали без защита по време на 45-годишния комунистически терор, бяха репресирани и даже жестоко малтретирани, а в това време червените църковни ръководители начело с назначения "патриарх" Максим живееха в охолство и разточителство, осигурени от комунистическите властници.

Предприетите мерки от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет за ликвидиране на комунистическия произвол в областта на религията и за отстраняване на нелегитимния Свети синод и назначения "патриарх" Максим и замяната им с временен Свети синод до провеждане на Църковно-народен събор, за съжаление не дадоха положителни резултати.

Върховният съд на републиката и Конституционният съд отхвърлиха протеста срещу регистрацията на новия Свети синод, подписан от 59 народни представители от БСП /комунисти/. Но и това становище на върховната съдебна.власт не помогна и не доведе до тържеството на истината.

Днес, когато в България протича процес на рекомунизация в областта на стопанския, политическия и духовния живот на България, червените духовници продължават разрушителното си дело в областта на религията и в православната ни църква.

Типичен пример на червен "Божий" служител, натрапен от Държавна сигурност за Варненски и Преславски митрополит, е Варненският владика Кирил. Изключен като студент-стипендиант от Атинския богословски факултет и изгонен от Гърция за подривна комунистическа дейност като марксист и безбожник, червеният синод в София, оценявайки високо комунистическата му дейност, го ръкополага за архимандрит и го назначава за протосингел в Сливенската епархия. Тези комунистически "подвизи" на митрополит Кирил са публикувани във варненския вестник "Народно дело", бр.194 от 22 август 1992 г. и във вестник "Анти" от 22 юни 1992 г.

След завършване на духовното си образование и завръщането му от Съветския съюз той е назначен за Главен секретар на Светия синод и малко по-късно, при нарушение на Устава на Българската православна църква, той е назначен за митрополит на Варненска и Преславска епархия.

Извършената финансова ревизия установи с безспорни доказателства тежки злоупотреби, безстопанственост, разхищения на обществени средства и имущество, произвол, беззакония и злоупотреби, извършени лично от червения, комунистически духовник митрополит Кирил.

Управление "Държавен финансов контрол" при Министерството на финансите със заповед № Р-9019 от 9 септември 1992 г. наказа с глоба от 9000 лв Варненския и Преславския митрополит Кирил Петров Христов за това, че е нанесъл щети на Митрополията в размер на 152 971 лв за конкретно извършени, подробно описани и документирани нарушения.

Възпитаник на комунистическата и тоталитарната власт, пренебрегвайки елементарния правов ред, църковните канони и Устава на Българската православна църква, червеният митрополит Кирил едностранно и произволно унищожи протоколите от проведените на 1 ноември 1992 г. избори за църковни настоятели.

Избраните с голямо въодушевление и с огромно болшинство църковни настоятели от варненското гражданство, което категорично изрази волята си за обновление на Българската православна църква, бяха самоволно елиминирани и вместо тях комунистическият митрополит Кирил назначи свои приближени. Тази проява на червения духовен диктатор в град Варна ни напомня за жестоката комунистическа диктатура, която с терор, заплахи и произвол управлява България и православната ни църква и за която волята и интересите на терористичната партия стояха над волята на народа и християнския морал.

СКЪПИ БРАТЯ И СЕСТРИ,
Отбелязаните в настоящото изложение факти за Българската православна църква за съжаление сочат как червената църковна номенклатура продължава безсрамно да заблуждава добри християни, които, неосведомени, я защищават, без да знаят истината, която тук изнасяме.

Истината за православната ни църква ще ни обединява, ще ни сплотява и ще ни държи будни, за да можем, когато времето ни призове, да спасим Отечеството и църквата ни, да изпълним своя свещен дълг. Тя ще ни дава сили и вдъхновение в смелата ни борба за възраждане и обновление на Българската православна църква и пълната победа на демокрацията като единствен гарант за съществуване и развитие на християнското учение.

БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ И ЗАКРИЛЯ!

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИПЦИПИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /ЧАСТ ОСМА/, НАПИСАНИ OТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА И В ИЗГНАНИЧЕСГВО И ИЗДАДЕНИ ОТ БЗНС НА 12 АПРИЛ 1919 Г. В СОФИЯ.


        Осемнадесетият принцип

Земледелският съюз е за дребната и средна поземлена собственост.

Преди всичко той е организация на тези собственици, които в България са грамадното мнозинство. Отявлен привърженик на принципа за по-равномерно и по-справедливо разпределение на материалните блага, той не може да бъде против средната и дребна поземлена собственост, която напълно отговаря на въпросния принцип. Напротив, неговата върховна задача в областта на икономическия живот е да стабилизира положението тъкмо на тоя род поземлени стопанства и да й извоюва условия за свободно развитие и процъфтяване. Трябва да се признае, че тъкмо този род поземлена собственост е главната подпора на индивидуалистичния имуществен и обществен строй, той е и най-пригодният за закрепването на демократичния политически режим. Историята на този режим красноречиво говори, че демократизъмът се е развил и закрепнал в ония области на Франция, Испания, Италия, Америка и пр., в които поземлената собственост е средна и дребна. Тази собственост създава идеалното положение, щото работникът, трудящият се да участва в собствеността и собственикът да участва в труда. Вън от това, развитието в земледелието най-категорично опровергава баснята, че средната и дребната поземлена собственост не била жизнеспособна. Тъкмо по този въпрос теорията на социалистите беше най-очевидно сразена. Маса социалистически теоретици като Едуард Давид, Бернщайн, Хертцел, даже и Каутцки в своята книга "Социалреволюпия" признават жизненоспособността на дребното земледелие. Що се отнася до земледелската наука, тя отдавна е признала, че прогресът на земледелието е в застъпването на онези земледелски култури, които изискват интензивен ръчен труд, който е в изобилие и с особена продуктивност само в селското стопанство. Машинизмът, който направи такъв голям преврат в индустрията, не може да намери онова широко и рационално приложение в земледелието. Вън от това, оказа се, че тъкмо най-сложната негова форма - вършачката, биде застъпена в българското земледелие от сдружените средни и дребни собственици, където рискът от нейното въвеждане се покрива от по-широкото участие на селските стопанства. Никой вече не ще се намери да твърди, че развитата техника е недостъпна за българските селски стопанства, щом тя носи икономически изгоди. И плугът, и браната, и веячката, и жътварката, и вършачката си пробиха път в средните и дребните земледелски стопанства и широко се използват. Селските стопани, организирани в отделни дружества, специално нагодени за тая цел, организирани в кооперации или общини, направиха достъпен и приложим и най-сложния машинизъм в свойте малки стопанства. Жизнеспособността на тия стопанства е очебиюща и за теоретици, и за практици. И това е така, когато българското селско стопанство се развива при толкоз неблагоприятни политически, търговски и икономически условия, които чуждата за него политическа власт му създава. А какво би било, ако тая власт чрез мощта на земледелския съюз е под опеката на неговите притежатели, всеки може да си представи.

Земледелският съюз се стреми да извади средните и дребните земледелски стопанства от ноктите на лихварството, като унищожи самото лихварство и зеленичарство, като развие подходящото за тях кредитно дело, като осигури от посегателство известен пай от стопанствата под формата на челяден имот, като ги осигури от стихийни и злосторнически удари, като измени в тях самото производство и като направи всичко възможно за засилване на тяхната производителна сила.

Съюзна книжнина:
1. Политически партии или съсловни организации /глава IX, част I/ - от Ал. Стамболийски.
2. Земледелието в Италия - от проф. Чупров.
3. Разпръскване на промишлеността - превел Д.Драгиев.
4. Сп. "Земледелска мисъл".
5. Кому трябва да принадлежи земята - от М.Турлаков.
6. Трудовата собственост - от Райко Даскалов.


        Деветнадесетият принцип

Земледелският съюз е за развитието на кооперативното дело във всички негови форми и разклонения.

Кооперацията е най-пригодната стопанско-икономическа форма, която свързва трите организационни принципа в стопанствения живот на човешкото общество: частностопанствения, който се основава главно на личния интерес; общостопанствения, който се основава на чувството за общност и принуждение /държавата и общината/; каритативния, който се основава на свободната наклонност и добрата воля у човека /семейството и свободните сдружавания/. По тоя начин чрез кооперацията се достига до идеалното положение да се създаде една такава стопанско-икномическа форма, при която, като се отстраняват лошите страни на индивидуалното и обществено стопанство, същевремено най-ефикасно се използват техните добри страни. Несъмнено е, че кооперацията, особено селската, има за задача да закрепи средните и дребни частни земледелски стопанства, като ги подпомогне в набавяне на евтин и леснодостъпен кредит, като ги улесни в продажбата на по-износни цени на произведенията им, също и в покупката на необходимия им стопански инвентар и като ги свърже с откритията и напредъка на земледелската наука. Кооперацията, поставена при благоприятни условия за развитието си, бързо успява да се справи с тази задача. Но същевременно тя, като закрепва малките индивидуални стопанства, спомага да се развият у техните владетели всички ония социални добродетели, които правят и тях, и самите им стопанства достъпни за всички по-високи и по-рационални икономически и социални форми. С други думи казано, кооперацията има за главна цел личния интерес на кооператора, ала тя внася гладкост, прегледност в производствените отношения на хората и създава по-голяма социализация в средствата на производството, без да накърнява индивидуалността на дребните стопанства. Вън от туй, тя развива у кооператорите чувството на солидарност, на дисциплина, на хуманност и на правилен обществен живот. Тя развива у тях както интелекта, така и моралните чувства.

По всички тия съображения земледелският съюз, виждайки в кооперативното дело онова значение за селското стопанство, което задължителното образование има изобщо за просветата на народните маси, не само му дава безрезервно своята подкрепа, но се и стреми да приложи, доколкото това е възможно, същия принцип и задължителност в неговото развитие сред селското население. В кооперативното дело земледелският съюз вижда най-ефикасното средство за стабилизиране /за заздравяване/ положението на дребните селски стопанства и изобшо за напредъка на тия стопанства. Чрез кооперацията той смята да изгони из селата всичкия паразитски елемент; чрез нея, подпомагана, разбира се, от държавата, общината и окръга, той се стреми да освободи /еманципира/ селото от зависимостта на града.

Съюзна книжнина:
1. Програмата на Българския земледелски народен съюз.
2. Наръчна книжка за сдружените земледелци - от Ал.Димитров.
3. Как да работим в селото - от Ал. Стамболийски.
4. Дейците по земледелското сдружаване и тяхното израждане - от Ал. Стамболийски.
5. Кооператизмът - от д-р Ил.Караджов.
6. Народен магазин - от д-р Райко Даскалов.
7. Уставът на Кооперативното дружество "Народен магазин" при Българския земледелски народен съюз.
8. "Земледелска мисъл", година II и III.
9. Кооперацията и нейните форми - от М. Турлаков.

/Пресслужба "Куриер"/


17:15:00    
26.11.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!