26 април 1995


София, 26 април 1995 година
Брой 81 /1382/


София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ДО ПОСОЛСТВОТО НА СЪЮЗНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ В СОФИЯ ПО ПОВОД НА ТВЪРДЕНИЯТА НА ОФИЦИАЛЕН БЕЛГРАД ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СРЪБСКО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран и до всички средства за масово осведомяване.


На 9 март 1995 г. правителството на Сръбско-Черногорска Югославия - остатък от разпадналата се Социалистическа федеративна република Югославия е връчило документ в Организацията на обединените нации /ООН/, Комитета за правата на човека в Женева, както и на правителства на някои държави, в който претенциозно настоява за турско, циганско, помашко и сръбско малцинство в България. То, въпреки беглите промени в тради-ционно употребяваната в Югославия терминология, не се е отклонило от внушената още през първата четвърт на XX век от сърбите на Комунистическия интернационал в Москва завоевателна идея, превърнала се в жестока и несправедлива коминтерновска стратегия, да се фабрикуват от географски понятия "нации" - "добруджанска", "македонска", "тракийска", "шопска" и др., чрез която, в угода на грабителски цели, да се къса от живата плът на други нации.

Според критериите, извлечени от историческото развитие за малцинство в пределите на дадена държава се признава население, което със съответната територия е откъснато от собствената му метрополия. Българската национално-радикална партия /БНРП/ изрично подчертава, че България не е заграбвала чужди територии, поради което не съществува международен договор, който да признава чуждо малцинство в нея.

Многобройни исторически факти, документи и особено международни договори неоспоримо доказват, че български земи с населението им са заграбени от Сърбия, Гърция, Турция и Румъния, поради което днешна орязана България граничи със собствени територии и население. Следователно официално признато българско малцинство има в указаните съседни държави. По тази причина твърденията за "сръбско малцинство" са нищожни и такова в България няма.

Що се отнася до манипулираните от Турция турчеещи се, те са продукт на многовековната асимилация и геноцид над българския народ през петвековното кръвожадно османско робство. Общоприето е на потомците или продуктите на завоевателите да не се признават групови права.

Циганите са разпръснати по целия свят и никъде не са признати официално за малцинство. В българските земи те са се появили през турското робство, следователно те не са автохтонно население и също не могат да имат претенции за групови права.

Неизброими са историческите доказателства, според които българите мохамедани, т. нар. помаци, по произход, език, култура и душевност са българи, които вследствие на петвековния геноцид и жестока асимилация са били принудени да приемат от поробителя исляма. Абсолютно безпочвено и невярно е да се отъждествяват понятията религия и нация. Историята не познава "мюсюлманска нация", нито "помашко малцинство" или "помашка нация". Това са конюнктурни конструкти, които обслужват чужди завоевателни цели и стратегии.

Македонизмът е рожба на сръбската грабителска и на коминтерновската стратегия. Десетилетия той с огън, меч, пропаганда и фалшификации е налаган от сърбите на македонските българи. Исторически, етнически, езиково, културно и духовно Македония и нейното население са български. Понятието македонско малцинство, както и македонска нация са фикция и преследват сръбските завоевателни интереси.

Между 1804 и 1947 г. на изток от линията Прищина-Призрен-Смедерево Сърбия, съответно Сърбо-Хървато-Словенската държава и Федеративна народна република Югославия, е заграбила обширни български територии и милиони българи пъшкат под диво сръбско робство. Следва да се напомни на сръбските шовинисти, че и столицата им Белград е също българска крепост и град, заграбен от Сърбия. България има исторически, етнически, икономически и морални основания не само да настоява за защита на правата на българското, признато от международни договори и от конституцията на Югославия малцинство, но и за неговото национално освобождение от чуждото - сръбско - робство.

Българската национално-радикална партия поставя въпроса пред ООН, великите сили и други международни организации за свикване на международна конференция за остатъчна Югославия, където да се постави въпросът за сръбските виновници за кървавата война, както и този Сръбско-Черногорска Югославия да върне заграбените от Сърбия, съответно Сърбо-Хървато-Словенската държава и Югославия в различните й названия, чужди територии на съответните държави, в това число и на България.

От 1300 години България е еднонационална, суверенна държава. Тя днес трябва не само да парира хищните сръбски и други чужди домогвания, но и да направи всичко възможно за връщане на несправедливо отнетите й територии, както и за освобождение от чуждото иго на поробените в тях българи.

Българската национално-радикална партия настоява държавният глава, Народното събрание и Министерският съвет да дадат достоен отпор на сръбската наглост.

София, 20 април 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ДЪРЖАВАТА - ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ.


Човешката цивилизация от новата ера на планетата Земя достигна всички етапи на обществено развитие в класическите му измерения, изразени в обществено-икономически формации. Историята на човечеството недвусмислено и категорично е доказала, че с развитието на производителните сили /оръдията, средствата за производство и хората с техните знания, умения и навици/ се променят производствените и социалните отношения. Развитието на отделната личност протича в социалната среда при възприемане на натрупания опит от човечеството в умствената и физическата дейност.

Известно е, че при най-ниската степен на развитие на производителните сили в родово-общинния строй е съществувало безкласово общество, а когато средствата за производство са в частни ръце при постепенно прогресивно развитие на производителните сили, се утвърждават: робовладелческото, феодалното и капиталистическото общества - класови общества.

В класовите общества има бедни и богати - имущественото, икономическо-финансовото, социалното и политическото неравенство между различните класи, класови групировки и прослойки създават условията за отчужденост, враждебност, недоброжелателност, недобронамереност.

Причина за всичко това се явяват експлоатацията на наемния труд и частната собственост върху средствата за производство, чрез които капиталистът получава принаден продукт... печалба...

Във всички обществено-икономически формации се води борба кой да владее принадения продукт. Преходът от феодална към капиталистическа обществено-икономическа формация се осъществява чрез буржоазна /социална/ революция. Буржоазията, формирала се като класа, завзема политическата власт, която й дава възможност да създаде обществен строй, в който да създава закони, осигуряващи й свободата на инициатива и самостоятелност.

Социалистическата революция предава политическата власт на целия народ - трудещите се. Това е власт на общественото начало, формирана на единна социална, икономическа и политическа идейна структура, наречена "диктатура на пролетариата", при която се утвърждават обществена собственост върху средствата за производство, природни, материални, духовни и национални богатства. Ликвидират се всички условия за съществуването на експлоататорски класи и прослойки - експлоатацията на човек от човека. Регулират се икономическите и социалните процеси, установяват се отношения на другарско сътрудничество и взаимопомощ. Социално-политическо и идейно единство направлява и регулира служебните /обществени/ задължения, отношение и поведение на хората, чувстващи се като равнопоставени членове на обществото. Осъществява се планомерно развитие на народното стопанство. Гарантирани са социалните права на всички слоеве от населението. Гарантирани са гражданските права и свободи за всички социални и етнически слоеве от населението в страната ни: право на труд, право на отдих и почивка при достъпни за всекиго цени, достъпни цени на всички стоки за народно потребление, безплатна медицинска помощ и здравеопазване, достъпни цени на лекарства; достъпни комунално-битови услуги: закусвални, ресторанти, хотели; задоволяват се хуманни, цивилизовани потребности на всички хора. Всичко това се нарича социално-обществена придобивка - социално състояние, характерно за социалистическото общество. Обикновените трудови хора нито знаеха, нито осъзнаваха, че социализмът е безкласово общество, в което без насилие се поддържаше обществено-социална равнопоставеност по отношение ползването на материални и духовни блага от всички хора. Различните социални групи - различни по образователен ценз и изпълнявана обществено-полезна дейност, не изпитваха скрита ненавист помежду си и стремеж за превъзходство над другите.

Обществената равнопоставеност между хората се поддържаше чрез единна политическо-икономическа държавна организация, която не допускаше прогресивното имуществено-финансово натрупване /забогатяване/ чрез ограбване и експлоатация на хората. Стремежът към финансово и имуществено неравенство между хората е повод и причина да се появи нравственото израждане у хората и да загубят моралния си облик в обществото.

Социализмът е обществено явление - обществено-социално състояние, съвкупност от придобити социално-обществени блага за обикновените трудови хора и може да съществува в различни обществено-икономически формации - доказано е от историческото прогресивно развитие на човечеството.

Социализмът като обществена даденост е налице само тогава, когато съществува политическа партия, нравствено чиста, с идеология и принадлежност на хуманизма и гражданските права и свободи за всички, създаващи условия за политическа зрелост и социално-обществена ангажираност, активност за съхраняването и поддържането на социализма в икономически, политически и морални измерения от членовете на това общество.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЕТА/ "БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА КРЪСТОПЪТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-Я ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС /14-16 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.


ЗА ПРОЕКТИТЕ И ТЕХНИТЕ АВТОРИ

Има нещо тъжно главно в проекта на Златев и Радославов и колектив. Дали искрено, или с оглед убеждаване в дадена цел, те ни рисуват картина на безперспективност за БСДП. Спасението е в намиране на общо рамо - властта. И понеже, както е известно, всеки интерес може да се идеологизира, то участието във властта се оправдава с общата цел - "общата" програма с БСП. Все така идеологизирано някои довчера ни влачеха към СДС - тогава пътят бе постлан с антикомунизъм. А в стила на ретроспомените от болшевишко време трябваше да бъде намерен и виновник. Намери се. На великия английски държавник Лойд Джордж му дошло до гуша от критики, та изрекъл знаменателната фраза: "Обвиняват ме за всичко, даже и за лошото време." /Известно е, че в Англия често вали, та затова хората са все с чадъри./ И мен ме обвиняват господата Радославов и колектив и Златев за всичко. Имам два отговора:

Първият, заимстван от репликата на Радославов по време на Националния комитет, когато се обадиха гласове да си подадем оставките: "Всяко решение е санкционирано от по-висши органи - каза той. - Имам документи."

Аз няма да се скрия зад другите - това не ми е в характера.

Отговорът ми е: "Аз съм най-отговорен. Лидер съм."

Но само аз ли? Ами другите? Ако повярвам на двамата творци, всички грешки съм направил аз. Това значи ли, че само аз съм вършил нещо? Та къде са били другите? Нямали ли са мнение, или са нямали храброст да го изкажат? Не смея да обидя по такъв начин повечето от хората, с които работих толкова време в тясно сътрудничество. Това са хора с интелект и морал, а не мижитурки.

Но все пак да изясним кой какво е правил по време на изборите.

Направихме ДАР - добър или лош. Започнахме да се готвим за изборите. Бях вързан с председателството. Подредих с лидерите на другите партии водачите на листите. Водих листите в два от най-тежките избирателни района. В София отсреща бяха Жан Виденов, Филип Димитров, Анастасия Мозер. Правих събрания в София, Перник, Брезник, Радомир, Враца, Пазарджик, Лясковец.

Главният секретар Радославов се мерна в началото на избирателната кампания, за да обещае ни повече, ни по-малко 20 милиона, и то датирани в най-близко време. Така ме остави в "небрано лозе" по време на междупартийния пазарлък, поради неустойката. После подреди надве-натри кандидатите за второ и следващите места в листите. А когато започна недоволството на партийните организации, се "ската" у дома.

Златев пък след категоричната декларация на организацията в района, където беше водач по време на изборите през 1991 година, че не го желаят, тъй като не се е мернал да ги види, бе включен в листата на 24-и район, водена от мен. Бяхме само два дни заедно, след което се оттегли, понеже не харесвал начина на водене на кампанията. Никак не е чудно, че човекът, който Радославов ми предлагаше да отстраним, защото идвал само когато ще се раздават депутатски места, сега разтяга приказки за партийно строителство на хора, които са си вършили добре работата. Народът казва: "Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл." Да призная, непрекъснато имам чувството, че господин Златев е сбъркал партията, в която е влязъл, и сега иска да я прекрои по своя мярка.

Останалите партийни представители в листите, главно водещите, взеха активно участие през целия период, с изключение на Карамфилов, който бе служебно зает.

Аз наистина има за какво да бъда упрекван. Ангажиран с оформянето и пропагандирането на идеите на партията, нямах време, а и разчитах на помощта на сътрудниците си - особено на главния секретар, за организирането на партията и подбора на кадри. Или както сега е популярно да се казва - на екипния принцип. Не се получи. Вместо сътрудничество възникна съперничество за изместване на лидера на партията, скрито от очите на публиката. Три години при разговор насаме с хората, работещи в апарата, бе поставян въпросът: с мен ли си или с Дертлиев? Оръженосците му не щадяха обидни квалификации. Всичко това бе гарнирано с обидно-ласкателни публични декларации от страна на главния секретар. Смятах, че е под достойнството ми да отговарям на тази нечистоплътна игра.

И така, загубихме една битка. В такъв случай храбрите борци стягат редиците, страхливците се предават в плен. Какво направихме ние? Пред нас е офертата за новата политическа линия. Дали наистина има нова политическа линия, или се касае за смешно, карикатурно повторение на старата "нова" линия. От три години в нашите национални форуми се изявяваха двама самотни воини - Георги Бакалов и д-р Цеков. Те настоятелно искаха алианс с БСП - и колко по-умно - не след като си ял бой, от слабост, а като практическа линия. Техните предложения бяха отхвърляни единодушно. Макар че, погледнато от препоръчаната "прагматична" гледна точка, на Златев това носеше значително повече изгоди - да направиш необходимата оферта в подходящо време. /Баснята, че БСП ни/ми предлагала 30-40 депутатски места, е толкова вярна, колкото аз съм римският папа./

И сега бих приел, че такава позиция е идейна, ако бе направена преди изборите. В противен случай, както неделикатно казах на един от новаторите, тези творби, особено тази на Златев, пращят от кариеризъм. И колкото да си кривя душата, сред многото умувания зад тях не виждам нито достатъчен политически интелект, нито морал.

Нека разгледаме повдигнатия основен въпрос от авторите - за


УЧАСТИЕ ВЪВ ВЛАСТТА


Участието във властта е политически акт, целящ реализиране на идеите на дадена партия. Възможността за такава реализация е в пряка зависимост от парламентарното присъствие. В противен случай наличието на един или друг представител, особено във висшите ешелони на властта, има стойност само като експерт, ползван от политическата сила, която го е издигнала. Не е необходимо да давам много примери. Ние и сега имаме двама "младши" министри по английското определение - Карамфилов и Нешев. Доскоро освен тях имахме пълноправен министър - Петър Корнажев. Каква бе /е/ партийната полза от тях и какво влияние върху политическите процеси упражнихме? Те са квалифицирани специалисти, ползвани като такива от властта, в която ние нямаме участие. С включването на Корнажев в кабинета на професор Беров той замрази своето участие в партията, не участваше в партийните решения и БСДП не отговаряше за неговите изяви. И тук е парадоксът. Без да бъдат подчинени или свързани с партийната воля и програма, тяхното поведение рефлектира в общественото съзнание за сметка на БСДП. Все в тази насока най-впечатляваща е съдбата на професор Беров. Почтен, умен, достоен човек, той остава в общественото съзнание като ръководител на едно лошо управление, защото нямаше собствена опора. Това щеше да е съдбата на който и да е от нас, поел управлението без реална властова опора.

Но къде е моят принцип - с таланта на целия народ? Върховете на властта са място за изявените представители, добри или лоши, на победилата политическа сила. Даже ако ползват лица от друга формация, те са там, за да правят нейната политика. Надолу, в администрацията едно добро управление ползва именно принципа, който издигнах. И там е мястото на нашите талантливи следовници, независимо кой управлява. А една власт е толкова по-добра, колкото по-малко партизанства, и се води от изказания от нас принцип. Безумните чиновнически кадрили, извършени от хора като Пушкаров, Луджев, Стоян Ганев, Биков, ще тежат дълго върху ефикасността на нашата администрация. Ще се освободи ли новото правителство от тази балканска болест - да нарежда само свои? Ще поживеем - ще видим.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА СЪЮЗА НА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ЗА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, ВНЕСЕНО В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 17 МАРТ 1995 Г.


Б. Раздел III, Материално и социално осигуряване на военнослужещите:

1. В чл. 234 ал.1 и ал.2 след думата "военнослужещите" да се добавят думите: "военноинвалидите и пострадалите", при което двете алинеи придобиват следния вид:

/1/ "Военнослужещите, военноинвалидите и пострадалите, изпаднали в тежко материално, семейно или здравно положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства."

/2/ "Средствата за материалното подпомагане на военнослужещите военноинвалидите и пострадалите по реда на предходната алинея се обособяват в самостоятелен фонд."

Такъв фонд е обособен - фонд "Социално подпомагане на военнослужещите", с МПС N 130 от 15 юли 1992 г. и със заповед N 504 на МО." /Приложение N 1./

2. В чл. 235 след думата "военнослужещи" да се добавят думите: "и отпускането на военноинвалидните и наследствени пенсии се уреждат". Същото допълнение да се направи и в ал.2. Чл. 235 ал.1 и 2 добиват следния нов вид:

/1/ "Пенсионирането на военнослужещите и отпускането на военноинвалидните и наследствените пенсии се уреждат с отделен закон."

/2/ "Средствата за пенсионното осигуряване на военнослужещите, военноинвалидите и наследниците са за сметка на държавния бюджет."

Военноинвалидните и наследствени пенсии са цитирани и приети в проектозакона от 36-то Народно събрание в чл. 212, ал.1. Те са приети и във варианта на МО от 15 февруари 1995 г. в чл. 236 ал.3 /приложение NN 2 и 3/. И трите вида пенсии - на военнослужещите, военноинвалидите и наследствените, се отпускат от държавния бюджет /военноинвалидните таблично в проценти/. Те не се формират от предварителен пенсионен фонд и имат еднаква същност и предназначение - военно. Ето защо трябва да бъдат заедно и в отделен закон.

3. Чл. 238 да придобие следната нова редакция:

Член 238. "Военноинвалидите, пострадалите и ветераните от войните се ползват с особено внимание и грижи от страна на държавата и обществото при условие и по ред, определени от Министерския съвет."

Този текст и текстовете в чл. 235 и 207 са съществували и са били приети на първо четене от 36-то Народно събрание като чл. 214, а така също и в предпоследния вариант от 15 февруари 1995 г. - в чл. 239. /Приложение N 4 N 5./

Тук искаме да подчертаем дебело, че сегашният вид на чл. 238 е равносилен на втора 1950 г. за съюза, когато същият е бил закрит по решение на ЦК на БКП. Ние сме национален, а не социален контингент, нашето място не е било и никога не може да бъде Министерството на труда и социалните грижи. Още повече, че такова министерство до преди 15 години не е съществувало, а и с очертаващата се нова социална обстановка в страната за в бъдеще може и да няма.

4. В чл.239:

А. Да се премахне съществуващата алинея 3 и на нейно място да се създаде нова алинея 3 със следното съдържание:

/3/ "На служещите наборна служба, които са претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните си задължения, вследствие на което са се военно-инвалидизирали, се изплаща еднократна парична помощ в размер на 15 средни работни заплати за страната при тежки телесни повреди и на 10 средни работни заплати за страната при средни телесни повреди."

Б. Да се създадат нови алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:

/4/ "На съпругата, децата и родителите на загиналите при или по повод на служебни задължения, служещи на наборна служба, се изплаща еднократна парична помощ в размер на 20 средни работни заплати за страната."

/5/ "Средната работна заплата за страната по ал.З и 4 се определя към датата на уволнението или загиването на служещия на наборна служба."

/6/ "Паричните суми по алинеи 3 и 4 се изплащат от МО в едномесечен срок от подаване на молба от правоимащите и не се облагат с данъци."

Съществуващите алинеи 4 и 5 стават нови алинеи 7 и 8.


VIII Преходни и заключителни разпоредби

А. Към параграф 11 в Закона за пенсиите се правят следните добавки:

1. Към чл.4 от ЗП се създават две нови алинеи 3 и 4 със следното съдържание:

/3/ "Военноинвалидите имат правова възможност в зависимост от здравословното и функционалното си състояние да се пенсионират при 15 години трудов стаж без ограничение на възрастта."
/4/ "Непенсиониралите се военноинвалиди по ал. 3 се пенсионират при трудов стаж и възраст предвидени за II категория труд.

2. В чл. 26 от ЗП таблицата да добие следния нов вид:

Група военноинвалидност         I              II             III

Редници и сержанти              160%       150%       130%

Офицери                                170%       160%       140%


Тук се имат предвид нищожните пенсии, безработицата сред военноинвалидите и малкият брой военноинвалиди като цяло в страната.

3. Чл. 47 ал.3 добива следното ново съдържание:

/3/ Военноинвалидите при навършване на 50 години за мъжете и 45 години за жените получават пълен размер на определените им две пенсии - военноинвалидна пенсия и пенсия за трудов стаж, актуализирани и заедно с добавките.

4. член 47В се създава нова алинея 3 със следното съдържание:

/3/ Ограниченията по алинеи 1 и 2 не се отнасят за военноинвалидите и наследниците им. Те получават в пълен размер - актуализирани и заедно с добавките, една или повече пенсии.

5. В чл.50 от ЗП да се създаде нова ал.3 със следното съдържание:

/3/ Лицата, които получават пенсия въз основа на военноинвалидността си, когато работят по трудово правоотношение, имат право на пълен размер на военноинвалидната си пенсия независимо От размера на получаваното трудово възнаграждение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Витан Анчев

СЕКРЕТАР: Петър Велчев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 26 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФОНДАЦИИ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ /12 АПРИЛ 1992 Г., СОФИЯ/ И ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН НА ТРЕТОТО ГОДИШНО ОБЩО СЪБРАНИЕ /1-2 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.


ГЛАВА ТРЕТА
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл.10. Органи за управление на съюза са Общото събрание, Изпълнителното бюро, председателят, Изпълнителният директор и Контролният съвет.

Чл.11 /1/ Общото събрание е висш орган за ръководство на съюза. В него участват по един упълномощен представител на всеки пълноправен член на съюза. Асоциираните членове наблюдатели и почетните членове участват в работата на събранието със съвещателен глас.

/2/ Общото събрание се свиква най-малко веднъж в годината от председателя по решение на Изпълнителното бюро. При необходимост по собствена инициатива председателят на съюза или 1/10 от пълноправните му членове могат да свикат извънредно заседание.

/3/ Поканите за заседание на Общото събрание се изпращат най-малко 30 дни преди датата на провеждането му. В поканата се указват времето и мястото на провеждане, предлаганият дневен ред и редът за ползване на материалите по него.

/4/ Общото събрание е редовно, ако на него присъстват упълномощени представители на повече от половината от пълноправните членове на съюза. Ако не се яви нужното число, събранието, се отлага за един час по-късно на същото място при същия дневен ред и се счита редовно, колкото и членове и делегати да се явят. Всеки представител има право на един глас.

/5/ Общото събрание:
а/ определя главните насоки за развитието на съюза;
б/ изменя и допълва устава на съюза;
в/ определя броя и членовете на колективните органи, избира и освобождава с тайно гласуване измежду представителите на пълноправните си членове председателя, членовете на Изпълнителното бюро и Контролния съвет;
г/ приема нови членове на съюза по предложение на Изпълнителното бюро;
д/ одобрява доклада на Контролния съвет;
е/ определя размера и вида на членския внос, както и начина на внасяне;
ж/ приема годишния отчет на Изпълнителното бюро;
з/ одобрява счетоводния баланс на съюза;
и/ определя годишния бюджет за осигуряване на дейността на Изпълнителното бюро и утвърждава план за работата му;
к/ взима решения за прекратяване на съюза;
л/ взима други решения, произтичащи от устава и от други нормативни актове.

/6/ По време на заседание работата на Общото събрание се ръководи от избран на заседанието председател. До избирането на председател на заседанието работата на Общото събрание се ръководи от председателя на съюза.

/7/ Общото събрание взима решенията си с обикновено мнозинство на присъстващите, с изключение на решенията по буква б,в,е,к на ал.5, които се взимат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите пълноправни членове на съюза.

Чл. 12 /1/ Изпълнителното бюро е оперативен орган на съюза. То се избира за срок до две години измежду представителите на пълноправните членове на съюза.

/2/ Изпълнително бюро:
а/ организира и осигурява изпълнението на решенията на Общото събрание и управлението на дейността на СБФ;
б/ избира и освобождава изпълнителен директор;
в/ разработва и предлага на Общото събрание насоки за развитието на съюза;
г/ разпорежда се със средствата по програми и взима решения за инвестиции;
д/ в рамките на предоставената му компетентност осигурява защита на интересите на членовете на съюза пред всички органи в страната и чужбина;
е/ координира текущо дейността на съюза, поддържа връзка, съдейства и подпомага неговите членове в рамките на предоставената му компетентност;
ж/ отчита ежегодно дейността си пред Общото събрание;
з/ прави предложения за приемане и освобождаване на членове на съюза;
и/ приема асоциирани членове наблюдатели и почетни членове;
к/ избира измежду членовете си временен председател в случай на невъзможност за продължителен период от време поради тежко заболяване или отсъствие от страната на председателя да изпълнява задълженията си. Мандатът на временния председател изтича на първото следващо събрание на съюза или с отпадане на причините, довели до избора му;
л/ обсъжда и решава всички въпроси освен тези, които са от компетентност на Общото събрание.

Чл. 13 /1/ За председател на съюза се избира представител на организация, пълноправен член, за срок до две години. Представител на една организация не може да бъде председател повече от два мандата.

/2/ Председателят на съюза организира работата на Изпълнителното бюро.

/3/ Председателят представлява съюза в съответствие с действащото законодателство, този устав и решенията на колективните органи за управление.

/4/ Председателят назначава изпълнителния директор и го упълномощава в рамките на своята компетентност.

/5/ Председателят:
а/ свиква Изпълнителното бюро на заседание поне веднъж на три месеца;
б/ сключва договори от името на съюза;
в/ изпълнява и други функции, които не са от изключителна компетентност на Общото събрание или на Изпълнителното бюро.

Чл. 14 /1/ Изпълнителният директор се избира от Изпълнителното бюро за срок до 3 /три/ години.

/2/ Изпълнителният директор представлява съюза в рамките на възложеното му от председателят и от Изпълнителното бюро.

/3/ Изпълнителният директор:
а/ оперативно се разпорежда със средствата за издръжка на дейността на съюза в рамките на утвърдения бюджет и в изпълнение на решенията на Изпълнителното бюро;
б/ назначава и освобождава от длъжност сътрудници на ръководните органи на съюза, които не са на изборна работа;
в/ сключва договори от името на съюза в рамките на утвърдените му пълномощия.

/4/ Изпълнителният директор отчита своята дейност пред Изпълнителното бюро.

Чл. 15 /1/ Контролният съвет е орган на Общото събрание на съюза, който се избира измежду представители на пълноправните му членове за срок до три години.

/2/ Контролният съвет осъществява цялостната ревизионно-контролна и сигнална дейност върху изпълнението на решенията на Общото събрание, на Изпълнителното бюро и на тези, произтичащи от нормативните актове и вътрешноустройствените документи. Той извършва проверки най-малко веднъж на шест месеца.

/3/ При установяване на нарушения на финансовата, договорната и уставната дисциплина и на Етичния кодекс Контролният съвет сигнализира Изпълнителното бюро и предлага свикване на извънредно Общо събрание.

/4/ Контролният съвет осъществява дейността си на основата на Правилник, приет от Общото събрание.

/5/ Контролният съвет се отчита пред Общото събрание веднъж годишно.


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ИМУЩЕСТВО

Чл. 16 /1/ Имуществото на съюза може да се състои от пари, вещи, вещни права, права на ползване и други необходими за неговата дейност, които законодателството допуска да бъдат елементи от имуществото на българско юридическо лице.

/2/ Имуществото на съюза се формира от встъпителни и годишни вноски, дарения и завещания от страната и чужбина и приходи от дейност.

/3/ С решение на Изпълнителното бюро на съюза могат да се образуват целеви фондове, като начинът на тяхното набиране и редът на използване се определят с решението за образуването им.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

#1. Съюзът се учредява за неопределен срок.
#2. Съюзът има кръгъл печат с надпис: Съюз на българските фондации, София.
#3. Съюзът ползва шрифтово изписване на наименованието си на български и английски език и графичен знак, регистриран по установения ред.


/Пресслужба "Куриер"/


14:00:00
26.04.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Тинка Христова
                                           Галина Дамянова
Koмплeкснa обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!