25 октомври 1994


София 25 октомври 1994 година
Брой 209 /1254/


София, 25 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на: СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА ЗА РЕПУБЛИКАТА АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ ПРЕД ЗАКЛЮЧИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА 36-ТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПРОИЗНЕСЕНО НА 17 ОКТОМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.
 


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ НА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Точно или почти точно преди три години ние се събрахме в тази зала съвсем други. Независимо и от днешните прояви на конфронтация, и от днешните прояви на сблъсъци, аз си мисля, че за тези три години парламентът извървя един определен път. Защото, ако си спомняте, ние започнахме от забрана на партии, от неправомерна и ужасна за страната ни конфронтация, от това, че искахме да съдим велики страни и отделни депутати, от това, че в политиката и в парламентарната ни дейност влязоха извънпарламентарни средства.

През тези три години много хора се пробваха върху снагата на бедната ни държава, както ученик по медицина, когато прави операция. Много хора се учеха и започваха да се учат, но правеха това от позицията на самоувереността, на това, че техните добствени лични интереси стояха над държавните.

Да, това Народно събрание извърши немалко през своята дейност - 489 акта. Ако сравним с опита на другите страни и сравним с динамиката на работа на другите страни, вероятно ще видим, че ние сме рекордьори или поне сме в първата десетка по количество на приети в света законодателни актове за този период. Като обем това е изключително.

Но заедно с това трябва да кажем, че като структура, като съдържание на това, което приехме, ние сме длъжници и това несъмнено е най-важното, което трябва да подчертаем. Преди всички ние приехме закони, които очевидно не намериха място в живота. Приехме закони, които практиката не оправда и не прие. И става дума за закони, засягащи селското стопанство, засягащи връщането на земите, засягащи банките и банковото дело. Закони, които бяха приети като революционни, като политически, а не като закони икономически, прагматични, които да доведат до някакви реални последствия.

Много хора казват защо днес не е върната земята и намират грешките за това само в изпълнителната власт. Да, такива грешки има, но заедно с това има и съществени грешки в самия закон. Подобни грешки има в законите, засягащи финансовата и банковата сфера, които позволиха да изтекат огромни средства в неизвестни посоки зад граница.

Ние не приехме закони, които бяхме длъжни да приемем, съгласно българската конституция. И тогава, когато се връщаме назад и казваме, че се кълнем в тази конституция, ние забравихме своето първостепенно задължение. И днес тези закони не са факти. Ние не приехме ключови закони, засягащи икономическата реформа, като закона за сметната палата и редица други. Ние не приехме също такива закони, без които националната ни сигурност, съдът, прокуратурата не можаха да извършат необходимата дейност.

Заедно с това организацията на работа в това Народно събрание не беше на висота. И ние пропуснахме много възможности, които ни беше дало времето.

Все пак днес България в резултат на тази тригодишна дейност на този парламент е по-различна. Тя има по-комплексно законодателство, тя има една реализирана чрез множество закони конституция. Общото е, че промените в тази страна са необратими.

От друга страна, ние можем да кажем, че през тези три години българската държавност отслабна, че събитията в много отношения в икономиката и в социалната сфера ни задминаха. Тук съвсем сериозно беше казано, че слабата държавност, слабостите на министерските съвети през тези три години се дължат на това, че е настъпило преструктуриране на избраното тридесет и шесто Народно събрание през 1991 г. А вземайки предвид това, което каза тези дни и председателят на това Народно събрание, аз искам да кажа, че то не отговаря на истината и че оценката в действителност би трябвало да бъде съвсем по-различна. Преди всичко Парламентарната група "Демократична алтернатива за републиката" бе създадена само преди месец и половина или тогава, когато вече беше ясно, че този парламент си отива. Ние изпълнихме задълженията си към избирателите и мисля, че се държахме достойно. Но ние избрахме друг път по повод на бъдещето на страната.

Но има нещо много по-важно от тази констатация. И тази констатация се съдържа в заложения в нашата конституция политически модел. В чл. 67 на тази конституция спомням си преди доста години вече, с доста голямо мнозинство беше избран модел, в който демокрацията на личности се считаше за по-висока степен на демокрация от демокрацията на партиите. В този чл. 67 се казва, че народните представители действат въз основа на конституцията и на законите в съответствие със своята съвест и убеждение и че обвързването със задължителен мандат е недействително. Има страни, които имат други модели, където партийната демокрация е закована и където народните представители не могат да избират през време на мандата си друг път. Но ние избрахме друг модел. И този друг модел е свързан с борбата, с разбирането, че ние трябва да се приобщаваме към тези най-върхови стандарти на политиката и политическата структура, каквито има в съвременния свят.

Така че, господин Иван Костов, който както обикновено отсъства, когато други говорят: не моята демокрация е лична, а вашата демокрация. Защото през целия този период вие и хора, представлявайки подобни тези, се поставяхте над тезите, над законите, над дори собственото си мнение.

Трудно мога да посоча друга причина за разпадането на мнозинството през 1991 г. освен политиката на конфронтация. Тази конфронтация, която както някои по друг повод и за други цели казаха, че изяжда собствените си деца, конфронтация, която започна първо с най-далечните врагове, след това с по-близките врагове и накрая с близкото обкръжение. Тази конфронтация, която не признава нищо друго освен личното мнение, личната теза и която даже стига дотам, че може да гласува срещу закони, които сама беше внесла в този парламент. Такава демокрация, разбира се, е лична. Такава демокрация не може да доведе до нормално развитие в България.

Мен ми се струва, че във всички случаи главното за бъдещето е умението да се разбираме, умението да търсим общото между себе си. Истинските политици са не тези, които копаят пропасти, а тези, които ги запълват, не тези, които разпалват противоречията, които и без това в тази страната са много, а които ги преодоляват. Дълбоко съм убеден, че само по този път на толерантност и такъв тип политика България може да получи своята стабилност, но не по пътя на сляпото вярване на отделни хора, не по пътя на сляпото подчинение на тези, които са неприемливи за страната.

Ето защо на мен ми се струва, че най-важното, което трябва да си кажем сега, когато закриваме това Народно събрание, е какво оттук нататък.

Правилно беше подчертано днес, че ние вече приключихме като цяло работата си по правилата на политическата игра, но ние далеч не сме приключили другото голямо, което има да направим - да изработим правилата за икономическото преструктуриране, на икономическата игра. И точно че тук изостанахме, че тук задържахме реформите, доведе до тези проблеми, до възникването на извънпарламентарни властнически структури, до организирана престъпност и до това, че днес има сили, които в много отношения са по-силни при вземането на отделни политически решения, отколкото този парламент и което и да е правителство.

Ето защо мен ми се струва, че главната задача оттук нататък ще бъде създаването наистина на политически формации, на сили, на парламентарни групи, които ще омекотят крайностите в българския политически живот, които ще могат да доведат до по-голямо национално съгласие, които ще могат да доведат чрез това национално съгласие не до безсилие, до безволие, до разпаднали се правителства, а точно до силна държавност и силни правителства.

Можеше това да стане по друг път. Можеше това да стане и чрез биполярния модел в тази страна. Уви обаче биполярният модел през тези пет години не доказа, че може да продуцира подобно нещо. Аз подозирам, че и сега има тези, които искат на базата на нови резултати от парламентарните избори и на избор на нови политически формации като най-големи в този парламент отново да използват следващия парламент за конфронтация. И тези сили говорят за това открито или полуприкрито, но те търсят бъдещето си и собственото си политическо оцеляване именно чрез конфронтация. Това не може да даде на нашата страна нищо, нищо сериозно.

Ето защо [от ] името на нашата парламентарна група, от името на политическите сили, които я представляват извън парламента, мен ми се струва, че мога да кажа преди всичко: стига в края на XX век революции и стига улично решаване на въпросите! Стига отричане на партии, които са избирани от народа, и стига подценяване на народния вот! Край на тази национална вътрешна студена война тогава, когато светът я загърби. Повече път на прагматичното, на съревнованието на идеи, съревнованието на програми. Нека не превръщаме повече нашата държава в средно училище за обучение на начинаещи държавници. Нека в никакъв случай не допуснем повече нашата държава да бъде арена на междуособици и вътрешни политически и парламентарни борби. Нека наистина да можем да превърнем следващия парламент в парламент, в който ние ще можем да се гордеем, и хората, които са ни избрали тук, да се гордеят със своя избор.

Дълбоко съм убеден, дами и господа, че от този парламент не всички ще влязат в следващия. Много от нас рискуваха и поеха не по пътя на сигурното място в парламента, а точно обратното - по пътя на това, което им предвещава повече рискове. И все пак, естествено е едни от този парламент да останат в него и съвършено естествено е и другото - да не останат в него. Не това е трагичното. Аз мисля обаче важното е не кой ще остане в този парламент, а да остане една друга България с него - по-достойна, по-стабилна, по-обичана и по-просперираща!

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 25 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЧЕТВЪРТО ОТКРИТО ПИСМО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ФОРУМ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ" ИНЖ. ИЛИЯ СТЕФАНОВ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Вие не отговорихте на нито едно от писмата, които Ви бях връчил през последните пет години. Очевидно Вие сте преценили, че си имате достатъчно мъдри съветници и затова не сте пожелали да се съобразите с моето мнение във връзка с промените, които се извършват в България. Но сега Вие сам виждате резултатите: загубихте доверието на българския народ в поверените Ви от него държавни институции.

Осмелих се да Ви предложа моето съдействие за възстановяване на това доверие, защото е очевидно, че на Вашите съветници не им е известно как може да се свърши тази работа. Затова на 28 юни 1994 г. си позволих да Ви връча третото си поред открито писмо. Изненадан съм от факта, че и този път Вие не променихте досегашното си пренебрежително отношение към мен, въпреки че се бях обърнал към вас от името на повече от 30 0000 добросъвестни българи. На 13 октомври 1991 г. тези хора гласуваха доверие на създадения на основата на моите предложения български политически Форум "Преображение". Как да им обясня сега Вашия мълчалив отказ да се съобразите с тяхното мнение, без да засегна Вашето достойнство и Вашия авторитет?

Как да отговоря на привържениците на Форум "Преображение" по време на предстоящите предизборни събрания, ако някой ме апострофира с горчиви думи, каквито неведнъж съм чувал вече: "Защо президентът не отговори на нито едно от Вашите писма, господин Стефанов?", или "Ако в България имаше демокрация, президентът щеше да се страхува от публично разобличаване на отказа му да уважи нашето мнение. Щом не е била представена досега подходяща алтернатива, защото нашата не е била предоставена за обсъждане от народа? - Не показва ли това, че вместо демокрация президентът се е съгласил в България да се установи някаква нова форма на някогашния тоталитарен режим?". А други направо казват: "Искаме да Ви подкрепим, господин Стефанов, но при сегашните обстоятелства има от какво да се страхуваме: или ще бъдем изхвърлени от работа, или ще ни се случи нещо друго, още по-лошо... Не виждате ли какво става сега в България?"

И наистина:

- Предложихме Ви, уважаеми господин президент, обоснована концепция за извършване на бърз и безболезнен преход към демокрация. Вие предпочетохте да се вслушвате в съветите на хора, които не са способни да направят нищо повече от това да доказват, че преходът трябвало да стане бавно и болезнено.

- Предложихме Ви схема от 9 реформи, чрез които за по-малко от 5 години можеше да се удвои покупателната способност на българското население. Вие потърсихте "експерти", които да я разполовят.

- Предложихме Ви бърза и лесноосъществима справедлива, комплексна, поетапна приватизация, която да започне с раздаване на реално съществуващи имоти на стойност от по 40 000 долара на всяко българско семейство и да завърши с подялба на капиталите, инвестирани в българските предприятия, между бившите собственици и най-способните безимотни български специалисти: бившите собственици са единствените българи, които имат право на собственост върху вложените в българската икономика капитали, а най-способните специалисти най-бързо от всички биха могли да привлекат вниманието на подходящи чуждестранни инвеститори - какво не Ви хареса в това предложение, уважаеми господин президент, че приехте да сложите подписа си за утвърждаване на закони за извършване на безразборно, трудноосъществимо и несправедливо приватизиране, което започна с пренебрегване на най-висококвалифицираните български специалисти и насърчаване на най-некадърните да предприемат псевдобизнесменски дейности? А сега бързате да разделите едрия капитал между виновниците за разоряването на България и шепа случайни, посредствени и неподходящи за България чужди инвеститори, които нито познават достойнствата на нашия народ, нито са мислили как ще се преодоляват слабостите ни. Очевидно Вие никога не сте се замисляли, че от начина, по който ще се извърши приватизацията в България, зависи съдбата на десетки бъдещи поколения. Ако бяхте се замислили, нямаше да допуснете законите за приватизация и реституция да се утвърждават от неколцина депутати, които представляват само една незначителна част от пълнолетните български граждани /38 % от българските избиратели отказаха да гласуват за която и да било от парламентарните сили, а от останалите 62 %, за които може да се предполага, че са имали представители в парламента, нито веднъж не е бил гласуван закон, срещу който да не се противопоставят поне 12 %/. Така собственост не се преразпределя, уважаеми господин президент. Така може само да се докаже, че масовата национализация от 1947 г. е била направена с една-единствена цел: да се открадне чрез "масова приватизация" ограбеният чрез въоръжено насилие частен капитал. Дори децата могат да Ви кажат защо при решаването на толкова жизненоважни за една нация въпроси е необходимо съгласието на повече от 75 % от пълнолетните граждани! Такова мнозинство лесно можеше да се получи, ако не бяхте скрили от народа предложенията на Форум "Преображение"! Скрити останаха и фактите, че ние Ви:

- Предложихме нов начин за заплащане на човешкия труд под формата на така наречените от нас преображенски щатни таблици, за да е сигурен всеки българин, че никой няма да си присвои част от плодовете на неговия труд. Вие позволихте на новоизлюпените български милионери да грабят от труда народен повече, отколкото английските крале в XVII век са разрешавали това на своите велможи /можем да Ви предложим достатъчно точни исторически данни за този срамен факт/.

- Предложихме Ви да представим в 6-месечен срок план за премахване на безработицата в България. Вие предпочетохте да възложите на проф. Любен Беров да убеждава наивните хора цели 20 месеца, че нямало работа за безработните /сякаш магазините са препълнени с висококачествени български стоки.../. А на нас отказахте не само условията, които са необходими за работа, но дори не пожелахте да възстановите домовете на бащите ни и ни принудихте да спим по чужди къщи и по гарите и да превръщаме в канцеларии неотоплените купета на мръсните български влакове.

- Предложихме Ви да Ви изработим план за осигуряване на социалната защита на българското население по подобие на онова, което видяхме, когато живяхме като изгнаници на Запад. Вие предпочетохте да осигурите на бакалите десеторно по-големи доходи, отколкото на лекарите, на учителите и на инженерите.

- Предложихме Ви реформа на материалното снабдяване, на съобщенията и на транспорта. Вие предпочетохте да сменяте имената на улици и градове, местата на магазините и ролята на научноизследователските центрове, за да се постигне пълен хаос.

- Предложихме Ви разгръщане на масово жилищно строителство. Вие предпочетохте да вдигнете наемите и цените.

- Предложихме Ви да подготвим диференцирано събиране на данъците, за да се правят икономии чрез строг контрол върху дейността на висшите държавни служители. Вие не се възмутихте нито от съкращаването на голям брой необходими държавни длъжности, нито от вдигането на лихвите над границите на поносимото за добросъвестните млади предприемачи.

- Предложихме Ви да поведем борба с престъпността чрез премахване на причините, които я създават. Вие не се противопоставихте на вдигането на съдебните такси и на хонорарите на адвокатите и стана трудно за ощетените граждани да търсят сметка от нарушителите на законите.

- Предложихме Ви пътища за възстановяване на ролята на семейството и на Християнската църква. Вие допуснахте домовете на хората да се запълнят с порнографията, тютюневия дим и писъците на ужасяващи телевизионни зрелища, а църквите станаха инструменти на политиката, вместо да бъдат институции за събуждане на човешките добродетели.

- Предложихме Ви серия от критерии, чрез които всяка политическа партия би могла по-убедително да представя своите предимства пред другите и всеки избирател би могъл да прецени по-лесно чия програма е най-подходяща за осъществяване на неговите лични планове. Вие оставихте избирателите да се лутат в лабиринта на непрекъснато променящите се позиции на повече от 160 политически партии, без някой да е забелязал досега, че борбата не се води между партиите /малко са българите, които не искат демокрация/, а между малцинството, което е захапало кокала и деветте милиона измамени българи, безпричинно враждуващи помежду си...

Необходимо ли е да продължавам да изреждам дългия списък на всичко онова, което българският народ загуби през последните 5 години само затова, защото Вие, уважаеми господин президент, не посмяхте да предложите за публично разискване "безцветната" концепция на Форум "Преображение" за бърз и безболезнен преход към демокрация?

Надявам се, че поне сега сте разбрали колко жалък изглежда огромният петгодишен труд, който господа депутатите положиха, за да поднесат на България един механичен сбор от недостатъци на някогашните две враждебни политически системи в Европа. А онова, което Форум "Преображение" предлага на българския народ е точно обратното: Органическо съчетание на предимствата на западноевропейската демокрация и на източноевропейския "социализъм". Колкото и много хитрини да бъдат измислени срещу нас, рано или късно ние ще спечелим борбата, защото не сме импровизирали, нито пък сме копирали чуждия опит - учили сме се, наблюдавали сме десетки години и от двете страни, трудили сме се търпеливо, проверявали сме всичко на практика и сега можем да предложим нещо ново, което ще е по-добро дори от постигнатото на Запад.

Ако не бяхме минали по целия този път, нямаше да знаем колко е тежък той за всеки човек и нямаше да ни бъде лесно да Ви простим за мъките, които ни причинихте. Но най-мъчителното е вече направено. Нашата концепция отдавна е готова и чака да бъде внедрена. Затова ние не искаме да обвиняваме никого. Ние само се опитваме да я покажем и да я обясним:

Най-напред трябва да покажем, че няма нищо срамно за лидерите на българските политически партии, както и за господа депутатите, министрите и останалите избраници на нашия народ, откровено да признаят, че не знаят как да се справят с комплексните обществени проблеми при днешната объркана обстановка.

Много по-срамна е демагогската "щедрост" с раздаването на мизерни фиктивни "бонове" за "масова приватизация", с които се замазват очите ни, за да не видим кой ще прибере едрия капитал. А най-срамното е, че е отнето правото на българския народ да се възползва от нашия 30-годишен труд!

Не е достатъчно да се правят предсрочни избори, за да се преодолее правителствената криза. Необходимо е да има какво да се избира! Необходима е някаква алтернатива на хаоса, на разрухата и на безотговорността.

Мнозина се опитваха "да спасяват" България. Не успяха. Дайте на Форум "Преображение" възможността поне да покаже на избирателите това, с което разполага!

За мен лично е най-добре да ни откажете. Така ще спечеля едновременно две неща: ат една страна, ще се освободя от задължението да доказвам на практика верността на написаното тук, а от друга страна, ще получа доказателство, че не съм сгрешил нищо в разсъжденията си, когато съм предполагал, че сега в България, чрез "масовата приватизация" се осъществява на практика крайната цел на най-невероятното престъпление, което е било извършвано в историята на света: измамен е бил цял един народ сам да поиска да бъде експлоатиран четири пъти по-безмилостно, отколкото при така наречения капитализъм, за да могат измамниците да си присвоят ограбения чрез въоръжено насилие капитал на всички частници в държавата.

В кореспонденцията си до Вас, уважаеми господин президент, както и в кореспонденцията си до някои български министри и достатъчно на брой български депутати, аз неведнаж съм прилагал моето научно обяснение за престъпния характер на измислената от К. Маркс "Теория за принадената стойност" /това мое обяснение се съдържа в писмата, които бях изпратил през 1981 г. до XII конгрес на БКП и през 1988 г. - до М. Горбачов/. Но досега можеше да се говори само за престъпно "намерение", което не е било приведено в изпълнение. Законът за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и обществени предприятия в България, който Вие подписахте на 22 юни 1994 г., даде възможност замисленото чрез "масовата национализация" от 1947 г. престъпление под прикритието на "революция за освобождаване на трудещите се хора от капиталистическата експлоатация" да бъде приведено в изпълнение.

Предложената от Форум "Преображение" алтернатива е единственото нещо, което все още може да спре изпълнението на гореспоменатото престъпление. Ако властите в България откажат да ми създадат необходимите и достатъчни условия да представя чрез Българската телевизия предимствата на нашата алтернатива, те ще обвинят сами себе си в съучастничество във всички злодеяния, извършени в името на "комунизма" през периода от 1944 до 1994 г. Но "комунизмът" ще се връща още много пъти в България, ако сега аз не успея с Ваша помощ да покажа на света, че тук не става дума за някаква добродетелна и неосъществима на практика политическа идеология, както "експертите" продължават да ни втълпяват, а точно обратно: "комунизмът" няма нищо общо с политиката - той не е нищо повече от едно лесно осъществимо чрез тероризъм престъпно намерение.

За да не Ви обременявам излишно, ще се огранича да приложа към настоящото писмо само 5 от многобройните възможни илюстрации на цинизма, с който се осъществява на практика "комунистическото" злодеяние:

- "Доказателство N 4" представлява откритото писмо, което си позволих да изпратя на 13 октомври 1994 г. до редакторите на българските вестници, за да им илюстрирам как комунистическата пропаганда ги е превърнала в инструменти за всяване на пораженческо настроение, отчаяние, страх и обезверяване всред българското население.

- "Доказателство N 7" представлява монтаж от цветни снимки за илюстриране на варненската частна фабрика "Болярин", която е била национализирана в 1947 г. и с чиито капитали са построени във Варна огромен корабостроителен завод и консервен комбинат, в който доскоро работеха повече от 1000 души - на бившите собственици е била нанесена ще
та на стойност повече от един милиард долара, но те не са получили обратно нито стотинка досега. Законът връща само оцелелите сгради, без да държи сметка, че на събаряне подлежат само най-високо производителните предприятия, защото единствено те могат да създадат капитали за построяване на нещо ново и по-добро.

- "Доказателство N 12" представлява монтаж от цветни снимки, който илюстрира един от хилядите случаи на безразборно и несправедливо реституиране на съществуващи имоти във Варна.

- "Доказателство N 16" представлява монтаж от цветни снимки за илюстриране на масовия грабеж на жилища, който е послужил на похитителите да отчуждят бащиния дом на Илия Стефанов в центъра на Варна за 30 000 лв., за да го изнудят сега да им плаща наем от по 24 000 лв. на месец за клуб на Форум "Преображение" в покрайнините на града.

- "Доказателство N 21" представлява монтаж от цветни снимки за илюстриране на предоставянето на държавни обекти за частно ползуване от съучастници в комунистическите злодеяния, на които е било възложено да вдигнат изкуствено цените за рекламни услуги до такива невероятно високи за България норми, щото нито един от пострадалите българи да не е в състояние да пропагандира идеи за преобразяване на политическата система в нещо по-добро от сегашния неототалитарен режим.

Не изключвам вероятността и срещу Вас, уважаеми господин президент, да са били употребени подобни насилнически методи. Ако е станало наистина подобно вероломство, доверието, което българският народ Ви оказа преди 4 години, Ви задължава да постъпите, както аз постъпих в 1973 г.: да потърсите политическо, убежище в някоя действително демократична държава, откъдето би било възможно да продължите борбата срещу тоталитаризма. Същото нещо бях предложил в 1986 г. и на Т. Живков, но той предпочете ролята на изкупителна жертва на враговете на българския народ.

Ако пък аз греша и на Вас не е отнето правото да се вслушвате в съветите на собствената Ви съвест, не ми остава нищо друго, освен да чакам да ми съобщите датите, в които ще се проведат дебатите пред Българската телевизия за представяне на "преображенската концепция" пред българските избиратели. В такъв случай ще си позволя да Ви благодаря предварително и да Ви помоля да ми простите, ако думите ми са Ви засегнали с нещо.

София, 20 октомври 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: инж. Илия Стефанов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 25 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА УЧАСТИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ В КОАЛИЦИЯ С ХРИСТИЯН-АГРАРНАТА ПАРТИЯ.


Федерация "Царство България" /ФЦБ/ се готви да вземе активно участие в предстоящите парламентарни избори в коалиция с Християн-аграрната партия /ХАП/ и други демократични организации. Както Негово величество Цар Симеон II посочва в приветствието си до Втората национална конференция на Федерация "Царство България", не може да съществува монархическа партия, което означава, че самостоятелно участие на монархическа листа в изборите би било абсурд. Именно затова ФЦБ отхвърля всички опити за някакво мнимо обединение на монархисти и "издигане на единна листа". Тези деяния са плод на болно въображение или на агентпровокатори. Реално съществуващите и активно действащи монархически организации са членове на ФЦБ, която заедно с ХАП работи за изграждането на широк демократичен блок.

София, 21 октомври 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 25 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН ДИМИТРОВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В. "ДЕМОКРАЦИЯ".


Във връзка със съобщението в брой 242 /1435/, 21 октомври 1994 г., на в. "Демокрация" за създаването на Конфедерация БЗНС от 5 земеделски съюза, легитимното ръководство на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ "Врабча 1" /Димитър Гичев/ уведомява политическата общественост, че нашият съюз не участва в това образувание.

Декларацията е подписана от самозванци, изключени от съюза и не представляващи никого. Това са трима ренегати, които се представят за съюзно ръководство, без да са регистрирани във фирменото отделение на Софийски градски съд /СГС/.

Изказваме учудване, че тези, които досега провеждаха линия на противопоставяне на политическата линия на Съюза на демократичните сили /СДС/, сега търсят с него споразумение.

Независимо от всичко още веднъж потвърждаваме безрезервната си подкрепа на Съюза на демократичните сили.

София, 24 октомври 1994 г.

/Превелужба "Куриер"/


* * *

София, 25 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ, ПРОЧЕТЕН НА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /16 ОКТОМВРИ 1994 Г., СОФИЯ/.


Радикалдемократическата партия /РДП/ има конструктивна политическа линия, а не самоубийствена. И ако ние наистина сме силна партия, хората, които ни уважават и ценят, ще гласуват за нас и когато сме в коалицията Съюз на демократичните сили /СДС/. Защото тук става дума за явяване на избори, а не за избиране на съпрузи, става дума за изключителна отговорност пред демократична България, а не за лични чувства и емоции. Затова и аз лично трябваше да преглътна много обиди, да затая в себе си много горчилки и да не загубя чувството си за реалност. Нека не забравяме, че десетки наши членове успяха да влязат в структурите на властта - местна, общинска, правителство, парламент и т.н. благодарение на избора, който РДП направи в полза на СДС, и то в период, в който съвсем не ни подхождаше компанията и на Дертлиев, и на П. Симеонов, и на Каракачанов. Нима тогава моралът не изискваше да напуснем като сърдити деца. Останахме и победихме.

Моята позиция е ясна. Нямам съмнение в това, което написах и правя, защото досега винаги съм застъпвал само една ясна позиция - на конструктивни, добронамерени, умерени и разумни позиции в СДС, и никога не съм се люшкал от една крайност в друга. Налице е последователност, съответстваща абсолютно на линията на партията, така както тя бе гласувана и приемана от ръководните органи. И може би случайно, но сякаш като символен знак, макар и в предпоследния ден на Народното събрание, краят се сля с началото. Започнах като председател на Парламентарната група /ПГ/ на СДС, в която е и Радикалдемократическата партия, и завърших участието си в този парламент като председател на нашата парламентарна група. И аз благодаря на депутатите, които не измениха на политиката на СДС и единодушно гласуваха за този наистина символен, но с дълбок смисъл знак. Това е една позиция, от която РДП започна своето участие в парламента и която усилва уважението към нас. И строшава на всички клевети зъба, че радикалдемократите преследват само личния си интерес и не могат да заемат принципна позиция.

Днес трябва да се вземе ясно решение. За да се спре да се пее приспивната песен за РДП като силна и либерална партия, която едва ли не може да успее и в друга коалиция. "Други коалиции" настина ухажват РДП, защото разбират нашата сила и влияние в обществото. Чрез нас те ще се легитимират, ще станат достойни за уважение. Но повече от ясно е, че напускането на СДС ще доведе до срив в синята коалиция и до изпълнение на решенията не на нашата партия, а на решенията на основния ни политически противник Българската социалистическа партия /БСП/.

В последното си обръщение под заглавие "България може да успее", прието от Националния партиен съвет /НПС/ на РДП на 31 юли 1994 г., ръководството на партията изтъкна отново ясно и принципно всички онези негативни тенденции и процеси, които се развиват в СДС, и изрази категоричен протест срещу "разцеплението на СДС, откъдето и да идва то". Особено остър бе нашият протест срещу "теснопартийните амбиции и апаратните действия", срещу "манипулирането с решенията на националните конференции на СДС, срещу т.нар. от нас крайни псездореволюционни действия, срещу опитите да се разбие единството на ПГ на СДС, срещу утвърждаването на някои стари методи и стилове на ръководството на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС, срещу опитите да се унищожи коалиционният характер на СДС и други.

В това обръщение за съжаление пропуснахме и други неща, които основателно вълнуват и тревожат членовете на РДП. Не е тайна, че на много места в страната в координационните съвети /КС/ на СДС се създава нетърпима атмосфера спрямо представители на РДП. За мен като човек врял и кипял в политическите страсти през последните години няма съмнение, че и този опит за "изкарване" на РДП извън СДС е израз на комунистическия план за "диференцираното отношение". Ето защо именно сега е нужно да се запази спокойствие, да се сложат личните "обиди", натрупаните емоции под миндера на времето.

Като партия на политическото достойнство РДП не може, не трябва и няма да обслужи партийната централа на БСП. Не затова възстановихме партията, не затова участвахме в политическата битка срещу тоталитарната система, срещу комунизма.

Само преди месец Изпълнителният комитет /ИК/ на РДП и след това НПС на РДП утвърдиха и потвърдиха своето решение за участие на РДП в предстоящите избори заедно с коалицията СДС. В това предизборно споразумение ясно се подчертава коалиционният характер на СДС и се набелязваха стъпките, които всяка партия трябва да осъществи за предизвикването на предсрочни избори. РДП изпълни всички клаузи на това споразумение. С други думи, към днешна дата РДП вече е заявила своята позиция за явяване на избори в рамките на коалицията СДС и това е станало със съответните решения на ИК на РДП и НПС на РДП. Разбира се, конгресът е в правото си да вземе и друго решение. В този смисъл и предвид различните аргументи в полза на друго решение аз бих посочил следните ясни основания и за друго решение.

1. Първият път - участие в нова коалиция. От гледна точка на политическия морал този път е съмнителен. Съмнителен е той и като възможност за голям политически успех. Не дава и гаранции за запазване единството на партията. Възможно е да доведе до раздробяване на партията. Нито една от съществуващите в момента коалиции извън СДС няма ясно изразен политически профил, програма, принципи и което е също много важно, няма ясно афиширана аннтикомунистическа позиция. Моето лично мнение е, че този път е опасен, псевдореволюционен, той няма да реши проблеми, а ще създаде нови.

2. Остава вторият път - той е много по-морален, по-наш, по-свързан с традициите на нашата партия. При него също съществува съмнението за политически успех. Но моралността и достойнството му са извън всякакво съмнение. Това е възможността РДП да се яви самостоятелно на изборите, като съхрани своето единство, чисти своите идеи и принципи, своите кадри. Аз не съм против този път и нещо повече, убеден съм, че от гледна точка на честта и достойнството този път е единствената реална алтернатива на оставането ни в СДС. Но веднага искам да предупредя - в този рицарски път, на този етап от развитието на демократичното съзнание в България и при тази варварщина на политическите нрави РДП едва ли ще успее и възможно е да остане без свои представители в бъдещия парламент, а това ще обрече партията на мъчителна съдба през следващите години и ще я постави в тежко положение при предстоящите избори за местни органи на властта - кметове и общински съветници, които предстоят вероятно също предсрочно през следващата година.

С оглед на казаното предлагам следните решения на нашия конгрес:

1. На предстоящите парламентарни избори РДП да се яви в рамките на коалицията СДС.

2. Конгресът на РДП дава положителна оценка за работата на нашите представители в законодателната, изпълнителната и местната власт.

3. Конгресът поставя пред ръководството на партията задачата да се представи в НКС на СДС листата на кандидатите за народни представители, издигнати от местните организации на РДП, като израз на доверие към дейността и политическата зрялост на нашите местни организации.

4. Конгресът поставя задачата пред ръководството на партията в следващия парламент РДП да бъде отново най-голямата и либерална парламентарна партия.

/Пресслужба "Куриер"/

 


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!