25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

25 ноември 1993


София, 25 ноември 1993 година
Брой 231 /1019/


София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ЧЛЕНА НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ПРОф.ДИМИТЪР СЕПЕТЛИЕВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО МУ ДА НАПУСНЕ ПАРТИЯТА.


УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,

С настоящото писмо искам да ви уведомя за решението си да напусна Движението за права и свободи. По този повод си подавам оставката като член на Централния съвет, която моля да бъде приета.

Причини за това мое решение е възприетата от ръководството на ДПС през последните дванадесет месеца политика на съюз с БСП и помощта, която й се оказва от Движението за права и свободи за окончателно завземане на властта. В предизборната си програма за изборите от октомври 1991 г. ние излязохме с редица обещания за демократизиране на нашата страна и за окончателно унищожаване на тоталитарната система. Ръководството на нашето движение възприе необичаен подход и вместо реализиране на предизборните обещания, то ги забрави и отиде към политика на капитулация.

Заедно с това Движението за права и свободи бе превърнато в етническа партия, която съвсем забрави за своя правозащитен характер. Съществува реална опасност в страната ни да бъдат повторени печалните събития, които се наблюдават в Република Босна на бивша Югославия. Извън нашето внимание останаха такива все още обезправени групи в нашето общество като безработните, малоимотните, пенсионерите, инвалидите, циганите, децата сираци, болните, самотните хора и др.п. Те се нуждаят от помощ и подкрепа, което е наше задължение като политическа и правозащитна партия. Такава помощ и подкрепа те досега не получиха и съвсем естествено е някой да отдели внимание и грижи за тези хора. Смятам за изпълнение на тази задача да посветя по-нататък своите усилия и дейност. Отделяйки се от парламентарната група на ДПС, аз се присъединявам към групата на независимите депутати. Оставам към моите колеги от Народното събрание, членове на Движението за права и свободи, с най-добри приятелски чувства. Пожелавам на цялото движение да окаже помощ за отстояване правата на онези, които досега не бяха обект на неговото внимание.

София, 23 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ПРИЗИВА НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ ЗА ЕФЕКТИВНИ СТАЧНИ ДЕЙСТВИЯ.


СИНДИКАЛНИ БРАТЯ,

Ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ се обръща към вас да съдействате за участието на местните структури на "Подкрепа" в обявените от федерацията на независимите синдикати на миньорите ефективни стачни действия, както и в протестите на общините, намиращи се в състояние на фактически фалит.

Провалът в изпълнението на приходната част на държавния бюджет за 1993 г. ще означава провал и на споразуменията за компенсации, подписани от двете синдикални централи. Това налага двустранни консултации и координация на нашите по-нататъшни действия.

Централата на КНСБ е готова за такива контакти.


        София, 23 ноември 1993 г.


        С ПОЖЕЛАНИЯ ЗА УСПЕШЕН КОНФЕДЕРАТИВЕН СЪВЕТ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Кр. Петков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА СЪЮЗНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.


За по-малко от година българският народ се убеди в несъстоятелността на формулата, въз основа на която властимащите се стараят да управляват страната. Повече от ясно е, че мнозинство, формирано в парламента пряко волята на българския народ, може да защитава единствено групови, а не национални интереси. Резултат от тази формула и от опитите да бъде имитиран демократичният процес бе и кабинетът на професор Любен Беров. Мнозинството в парламента и неговият кабинет пропиляха не просто една година на нова България. Те проиграха първия пълен мандат на демократичен български парламент, а именно този на XXXVI обикновено Народно събрание. Българският народ би могъл да прости един или друг частичен неуспех, едно или друго колебание по пътя на реформата. Той обаче не може и не би трябвало да прости на онези, които зачертаха неговата воля, проявена на изборите през октомври 1991 година.

И сега, както и през пролетта на 1991 година, актуалните въпроси са два: политическата реформа и смяната на икономическата система. За всеки непредубеден български гражданин е съвършено ясно, че без всеобща политическа воля, въплътена по цивилизован начин в усилията на една политическа организация, не би могло да се разчита на радикални промени в икономическата и социалната сфера. Редица крупни проучвания на общественото мнение както в България, така и в Източна Европа като цяло сочат, че населението нееднакво възприема идеята за свободно пазарно стопанство. В условията на политически плурализъм и свобода на словото и сдружаването и двете групи - и тази, която не възприема реформата, и тази, която я подкрепя, имат възможността да изразяват своята воля и да я проявяват в рамките на политически организации. България не прави изключение в това отношение, като волята за промяна е трайно заложена в новата, зародила се по естествен начин политическа сила Съюз на демократичните сили, както и в други възникнали в условията на плурализъм партии и политически организации.

Политическата демокрация и политическата свобода дава възможност и на едните, и на другите да носят отговорност за съдбата на страната. Тази отговорност може да бъде поета реално единствено след демократични избори, формирано трайно мнозинство в парламента и излъчването на политически отговорни правителства. Опитите да бъдат надхитрени принципите на демокрацията и да бъдат заобиколени цивилизованите норми на политическа борба са гибелни не само за нации със зряла демокрация, а и за такива, които сега тръгват по дългия път на промените. Случаят с кабинета на Беров за сетен път ни убеждава в тази проста истина.

За членовете на Националния професионален съюз въпросът за политическата реформа предхожда промените в икономическата и социалната сфера. Това диктува нашето всекидневие и проблемите, с които се сблъскваме по работните места. Почти навсякъде ръководствата на нашите организации са изправени пред драматични въпроси, свързани ни по-малко, ни повече с оцеляването или фалита на фирмите, с неизбежните съкращения, с многомесечните закъснения на работната заплата, с пълзящата дива приватизация и изтичане на националното богатство в ръцете на самозабравили се търгаши и спекуланти. Повече от ясно е, че решаването на тези въпроси не зависи само и единствено от отделни управленски решения на съответните ръководства. Тези проблеми изискват ясно изразена политическа воля, проявена на най-високо равнище в структурите на властта - преди всичко законодателна и изпълнителна. Липсата на такава воля, корупцията, слабостта и страхът на практика задълбочават процесите на разпад на икономиката и обезсмислят нашите усилия за смислени взаимоотношения с работодателите, договаряне на реални работни заплати и по-добри условия на труд и почивка. Неясността и бездействието на властите покачват социалното напрежение сред наемните работници и служители и на дневен ред вече е необходимостта от съгласувани действия на синдикатите в страната с цел сваляне на кабинета на Беров. Разбира се, далеч по-добре би било той да получи съответния вот на недоверие в парламента, за което, както се видя от последното искане на СДС, има предостатъчно основание.


ЗА ДЕЙНОСТТА НА КАБИНЕТА

И в двете свои основни направления - структурната реформа и социалната политика, правителството претърпя провал. Този провал бе предопределен, както вече отбелязахме, от формулата на кабинета, базирана на преструктуриране на парламентарното пространство и прекрояване на волята на българския народ, проявена на последните избори. 1993 г. на практика отсъства от календара на политическите и икономическите промени в страната. Полза от този тайм-аут за България имаше единствено управляващата Българска социалистическа партия, която получи възможността широко да дискутира своето партийно бъдеще: комунистическото, социалистическото или социалдемократическото.


I. В СОЦИАЛНАТА СФЕРА

Кабинетът не внесе нито един от обещаните законопроекти и не осъществи необходимия натиск, така че те да станат реалност, както бе обещано в неговата годишна програма. И тази година парламентът няма да приеме основните закони, гарантиращи смяната на системата в социалното осигуряване - отделяне на социалните фондове, законово регламентиране на самото социално осигуряване, социалното подпомагане, здравното осигуряване. В този аспект нямаше как кабинетът да изпълни и обещанията си за съответните подзаконови нормативни актове - постановления, наредби, решения, свързани със защитните социални мрежи. Нещо повече, дори и там, където правителството имаше възможност да нанесе корекции в сега действащи нормативни актове, резултатът бе с обратен знак. Такъв бе случаят например с отнемането на безплатните лекарствени средства на бременните, майките с малки деца и инвалидите.

В резултат на бездействието на правителството отсега е ясно, че социалните фондове ще продължават да бъдат част от държавния бюджет и през идната 1994 г. с всички рискове, произтичащи от нарастващото финансово бреме и дефицит на средства, особено що се отнася до пенсионното осигуряване. Пропиляна бе възможността към тези фондове да бъде ориентирано одържавеното имущество на бившите Български професионални съюзи, както и на други тоталитарни организации.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СЪЮЗ НА ЧАСТНИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ "ВЪЗРАЖДАНЕ" РУМЕН БЯНДОВ ПО ВЪПРОСИ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ


Страната ни е на прага на тежка социална и икономическа зима. Политиците в парламента и извън него, потривайки ръце чакат поредната порция облаги от задълбочаването на политическата и икономическата криза.

Реформите в промишлеността и в селското стопанство все още са само добри пожелания, докато през това време за страната като цяло - както за икономиката, така и за населението, стои единствената задача - оцеляването.

Политическата конфронтация отдавна трябваше да се замени с разумен компромис от всички страни в името на националните интереси.

Сега повече от всякога е нужен прагматичен подход и висока отговорност от всички субекти на държавата и обществото за преодоляване на кризата.

Печелившият изход за нас е широката подкрепа за онова правителство, което може да предложи и изпълни неотложни и ефективни мерки за насърчаване на икономиката и за стимулиране на частния бизнес.

Ако социалната цена днес според някои е висока, то утре тя ще бъде непосилна!

София, 18 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

Софии, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ /ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛИ, МИНЬОРИ, МЕТАЛУРЗИ, ЕНЕРГЕТИЦИ, ХИМИЦИ/ КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /20 НОЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


Ние, работещите в областта на геологопроучването, химията, металургията, енергетиката и минното дело, учредяваме чрез своите синдикални организации Национална синдикална федерация /НСФ/, като си поставяме основна цел защитата на професионалните и синдикални прана и интереси на нашите членове.

Основни задачи на Националната синдикална федерация са:
- Да защитава честта, правата и интересите на своите членове.
- Да бъде конструктивен опонент на работодателя по месторабота и на браншово ниво.
- Да участва активно в разпределението на обществените и други фондове в интерес на своите членове.
- Да отстоява на браншово ниво справедлива скала на работната заплата, съобразена с ръста на инфлацията.
- Да се бори за окончателното разграждане на тоталитарната комунистическа система, срещу всички опити за нейната реставрация, под каквато и да е форма.

Основни принципи, на които се изгражда Националната синдикална федерация:
- Доброволно сдружаване на членовете й.
- Равнопоставеност на членовете й.

Декларираме, че ще сътрудничим с всички демократични структури в Република България за реализирането на нашите цели и задачи.

Програмната декларация е приета на Учредителна конференция на Националната синдикална федерация, проведена на 20 ноември 1993 г. в София.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И НАШИЯТ СВЕЩЕН ДЪЛГ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА ОСНОВАВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ДУХОВНО И НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ "МИТРОПОЛИТ СИМЕОН" ЦВЯТКО АЛЕКСИЕВ.


БРАТЯ И СЕСТРИ,

Втората световна война донесе на народа ни големи изпитания и му отреди невиждано тежко робство.

Покойният ни цар Борис III запази народа ни от световния пожар, от човешки жертви и спаси българските евреи от умъртвяването им в газовите камери на фашистките палачи.

Цар Борис III осъществи многолетно жадуваната мечта от народа ни - обединението на българските земи: Добруджа, Македония, Беломорието и Западните покрайнини. Това щастливо събитие беше българският ВЕЛИКДЕН.

Дойде фаталният месец септември 1944 г. Съветският съюз обяви война на България и окупира страната ни, въпреки покойният ни цар да не беше изпратил срещу него нито един войник и въпреки наличието на пакт за ненападение.

Благодарение на Червената армия Българската комунистическа партия лесно и за късо време взе властта, а правителството капитулира.

Новата власт не призна обединението на българските земи.

Народът ни стана свидетел на зверска окупация и обект на жестокости и издевателства, на произвол, насилия и гаври, на ликвидиране със съд и без съд на хиляди човешки животи /между които и стотици духовници/, на грабежи и оскверняване на стотици храмове, манастири и исторически паметници.

По този начин БКП ликвидира цвета на нацията ни, ограби всичко, което трудолюбивият ни народ бе сътворил през вековете, и го превърна в евтина работна ръка, която да работи за благоденствието на червените господари.

БКП осея страната ни със затвори и концентрационни лагери, в които загинаха десетки хиляди свидни синове и дъщери на народа ни. А тези, които оцеляха, последните си дни и години прекараха в мизерия, страдания, болести и жал за децата им, които бяха преследвани и лишавани от правото им на труд и образование.

БКП изсели от родните им места хиляди семейства в най-затънтените места на страната ни. обричайки ги на глад, мизерия и безпомощност.

БКП застави народа ни да стои на колене, да мълчи и да не разсъждава и с насилие, терор, заплахи и подкупи опозори хиляди мъже, жени и млади хора от всички слоеве, среди и възрасти, като ги застави да станат доносници и агенти.

БКП не пощади и Православната ни църква - вечния стожер на българския народ, - съхранила нашата народност, език, вяра и национален дух през петвековното ни робство. Вся страх сред народа и създаде условия да не смее свободно да се черкува.

БКП преследваше интелигенцията, чиновниците, учещите, военнослужещите, своите партийни членове и всички други, с изключение на хората с напреднала възраст, които посещаваха храмовете и спазваха църковните празници и обичаи.

Оказа се, че червеният тиранин е по-свиреп от турските насилници. Нему първо се поклониха членовете на Светия синод, за да си запазят короните и охолния си живот. Изоставиха престолните си градове и Божията нива и се отказаха от апостолската си дейност да сеят сред народа Божието слово и да възпитават подрастващите поколения в духа на 10-те Божии заповеди, без които е невъзможно поддържането на моралните устои на семейството и народа. Изоставиха свещениците сами на себе си.

Духовните ни ръководители с преклонение предадоха ръководните функции на Светия синод на създадения от БКП "Комитет по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове" при Министерството на външните работи. Този комитет решаваше всички църковни въпроси. Съдбата на всяко духовно лице и църковен служител зависеше от благоволението на същия. Крайната цел на комитета беше постепенното ликвидиране на църквата.

Светият синод с примирение прие изхвърлянето на вероучението от училищата, в резултат на което децата на България в продължение на 45 години бяха възпитавани в безбожие, последиците от което са трагични.

Светият синод безропотно търпеше антирелигиозната пропаганда срещу църквата и преследването на верующите и това на свещениците от местните органи, за да не извършват венчавки, кръщения, погребения, заупокойни молитви в гробищата и всякакви други треби.

Светият синод допусна да бъдат натрапени граждански ритуали, които бяха лишени от духовност и Божие благословение.

Светият синод остави стотици енории без свещеници, поради което голяма част от народа ни се отчужди от църквата и от Бога.

Светият синод остана бездушен към въпроса за духовното и нравственото усъвършенстване и извисяване на свещениците и повишаване културното им ниво. Той превърна свещениците на требари, а не в апостоли и застъпници пред Бога.

Поради нехайство и безотговорност на Светия синод днес стотици храмове и десетки манастири са в окаяно и плачевно състояние, защото спестените от техните предшественици милиони левове и чужда валута прахоса за охолния си живот, за форуми, симпозиуми, срещи и подкупи.
Светият синод обезлюди манастирите от монаси, без да се грижи за привличане на нови. Допусна да се вършат от духовенството неприлични и неморални прояви, да се вършат злоупотреби в храмове и манастири.

Светият синод доведе църквата до формално съществуване и безсрамно заблуждаване на свободния свят, че в България църквата свободно изпълнява мисията си и че има свобода на изповеданията и на словото Божие.

Светият синод пренебрегна най-висшия орган на църковната власт - Църковно-народния събор, който беше длъжен да свиква на всеки четири години. От 1953 г. до днес не е свикан такъв, за да избегне да даде отчет за делата си, за незаконно, противоканонично и противоуставно заеманите от членовете на същия постове, тъй като същите не са избрани съгласно изискванията на Устава на Българската православна църква /член 43-55/.

Митрополитските постове им бяха дадени от БКП за награда за предаността им към нея. Ето защо "патриарх" Максим и "митрополитите" са нелегитимни с изключение на Неврокопския митрополит Пимен - наместник-председател на утвърдения от Министерския съвет временен Свети синод.

Преклонението пред атеизма и пред враговете на църквата е тежко нарушение на дадената от "патриарх" Максим, от "митрополитите" и приобщилите се към тях епископи клетва да бранят Христовата църква и Нейната мисия.

Въпреки непрестанния ми призив да тръгнат по Божия път, същите, жадни за земен живот, не намериха в себе си морални и духовни сили да се преборят с изкушението им за власт и земни блага, които БКП им предоставя срещу предателската роля, която и днес още изпълняват.

Великодушието на народа ни, проявено към продажния Максимов синод, окопити както него и антуража му, в резултат на което същият с нови сили, с безсрамно нахалство и с помощта на БСП се бори наново да заграби властта на църквата, която с преклонение предаде на комунистите.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 25 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИНЦИПИ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /ЧАСТ СЕДМА/, НАПИСАНИ ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА И В ИЗГНАНИЧЕСГВО И ИЗДАДЕНИ ОТ БЗНС НА 12 АПРИЛ 1919 Г. В СОФИЯ.


        Седемнадесетият принцип

Земледелският съюз е за равномерното по възможност разпределение на материалните, културните и всички други блага между разните слоеве от българския народ изобщо и между отделните хора и семейства в частност.

Ако в света материалната, духовната и нравствената мизерия се явява в такава остра форма, причината на това, накъсо казано, е, че има хора, които притежават и владеят повече блага, отколкото са нужни за задоволяване на разумните им потребности: а в противоположност на тях има и такива, които не притежават достатъчно количество блага, необходими да покрият най-насъщните им нужди. Тоя ред на нещата се е поддържал с насилие, измама и невежество. Aлa и борбата против него е толкоз стара, колкото е старо и самото човечество. Тая борба - кога по-слаба, кога по-силна - е била постоянна. Тя е отслабвала в деспотическите и олигархическите потиснически режими, когато бруталната сила е била сурова и произволна и когато невежеството е било чрезмерно. С разрушаване оковите на монархизма така нареченият социален въпрос, т.е. въпросът за по-равномерното разпределение на материалните блага, изпъкна с по-голяма сила в пробуденото съзнание на народите. Разпределението на властта, правата и свободите, т.е. демократизирането на политическия обществен строй, предизвиква и демократизиране на другите видове блага, най-вече на материалните.

Следователно никоя обществена сила днес, която представлява истинската демокрация, не може да се отрече от въпроса за по-равномерното разпределение на благата. Земледелският съюз, който претендира да представлява същинската демокрация в България, не може да не се бори против неравномерното разпределение на благата между града и селото, от една страна, между разните съсловия, от друга, и между разните хора, от трета. Човекът както има правото да се самоуправлява и свободата да мисли, говори и да организира личния и обществения си живот, така има право и да живее. Онзи, който притежава и владее повече, отколкото му е нужно, той е узурпирал правото да живее на онзи, който има недоимък от най-необходимите жизнени блага.

Обществен строй, който се крепи върху грубото и безбожно неравномерно разпределение на благата, е варварски, въпреки привидното му културно покривало. Такъв обществен строй има гнили основи, той е подложен на вечни сътресения и на безспирни апоплектични удари. Той е гнездо на най-страшните социални язви: монархизъма, кастовото деление на обществото, милитаризъма, империализъма, бюрократизъма, безделието и капитапизъма. Тоя обществен строй създава, от една страна, невежи народни маси, от друга, разлагаща се в разкош и разврат интелигенция; създава още, както бележи един немски философ, работници без участие в собствеността и собственици без участие в работата.

Премахването този ред на нещата е една от най-належащата работа на демокрацията. Въпросът за по-справедливото разпределение на благата е не само икономически, не само етически, но е и политически. Демократическият политически режим рискува да се провали, ако не успее да си създаде твърда основа върху преустройството на грубата и варварска днешна икономическа структура. Демокрацията не може да иска пълно равенство в разпределението на всички видове блага между отделните хора, защото това практически е абсолютно невъзможно. Дори самата природа не е вложила подобно равенство нито в себе си, нито в човека. Демокрацията не може да направи цялата земна площ еднакво плодородна, всички човеци еднакво високи, еднакво физически и духовно силни, еднакво способни и работливи; тя не може да направи хората с еднакви нужди и с еднаква продуктивност, без да накърни най-свещените права и свободи на хората, но тя може и трябва да премахне грубото, несъмненото и очевидното за всекиго неравенство в разпределението на жизнените блага.

Земледелският съюз, водим от този принцип на справедливост, хуманност и политическа далновидност, се бори за ограничаване на едрото землевладение, за унищожение на чокойските и бейските чифлици; за намаление на големите заплати, за преследване на лихварството и зеленичарството, за повдигане на селото в стопанско и културно отношение наравно с града, за премахване на разните видове привилегии, за премахване на експлоатацията на адвокатите, лекарите, аптекарите, инженерите, търговците, индустриалците и банкерите, за унищожението на картелите и т.н.

Съюзна книжнина:
1. Програма на Българския земледелски народен съюз.
2. Политически партии или съсловни организации - от Ал. Стамболийски.
3. Разпръскване на промишлеността - превел Д. Драгиев.
4. Земледелският съюз и неговите врагове - от Ал. Стамболийски.
5. Кому трябва да принадлежи земята - от М. Турлаков.

/Пресслужба "Куриер"/


15:30:00    
25.11.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!