25 април 1991

СОФИЯ, 25 АПРИЛ 1991 ГОДИНА                                                                           БРОЙ 81 /356/

СОФИЯ, 25 АПРИЛ - СЛЕДВА ПРЕДОСТАВЕНИЯТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ДЕЛЕГАТИ ПОД 50 ГОДИНИ, НАПРАВЕНА НА XXVI КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ ОТ ГОЛЯМА ГРУПА ЗЕМЕДЕЛЦИ-ДЕЛЕГАТИ И НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ И ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ.

    
НИЕ, МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ ДЕЛЕГАТИ НА XXVI КОНГРЕС НА БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ И НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ И ЗМС - НИКОЛА ПЕТКОВ, ИЗРАЗЯВАМЕ СВОЯТА ЗАГРИЖЕНОСТ ОТ ХАОТИЧНАТА И НЕКОНСТРУКТИВНА АТМОСФЕРА, В КОЯТО ПРОТИЧА КОНГРЕСЪТ НА БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ. ВЕЧЕ СА ЗАГУБЕНИ ДВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЦЕННИ ДНИ, В КОИТИ ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕ ОБСЪДЕНА ПРОГРАМАТА НА БЗНС - Н. ПЕТКОВ, СТРАТЕГИЯТА И ТАКТИКАТА В ПРЕДСТОЯЩАТА ПРЕДИЗБОРНА БОРБА, ЯСНОТО И ТОЧНО ДЕФИНИРАНЕ НА ПОЗИЦИИТЕ НА СЪЮЗА ПО ВЪПРОСА ЗА ЕДИНЕНИЕТО И НАЙ-ВАЖНОТО - КАК ДА ПРОДЪЛЖИ БОРБАТА ЗА СМЯНА НА СИСТЕМАТА, ОТСТРАНЯВАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ОТ ВЛАСТТА.

ДНЕС НИЕ ВСИЧКИ РАЗБИРАМЕ, ЧЕ БЗНС - Н. ПЕТКОВ Е В КРИЗА. НИСКИЯТ РЕЙТИНГ НА СЪЮЗНОТО РЪКОВОДСТВО НЕ БЛАГОПРИЯТСТВА ЗА НАВЛИЗАНЕТО НА МЛАДИ ХОРА В РЕДИЦИТЕ НА СЪЮЗА. СЪЮЗЪТ Е ЗАПЛАШЕН С НАЙ-ЛОШОТО - ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ ВЪВ ВЕЧНА ОПОЗИЦИЯ, ДАЛЕЧ ОТ ВЛАСТТА, ДАЛЕЧ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ВЛИЯЕ РЕАЛНО ВЪРХУ ЖИВОТА НА СТРАНАТА И НАРОДА.

ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА НИЕ СМЯТАМЕ, ЧЕ Е НЕОБХОДИМО:

1. ОБНОВЯВАНЕ И ПОДМЛАДЯВАНЕ НА СЪЮЗНОТО РЪКОВОДСТВО ОЩЕ НА ТОЗИ КОНГРЕС. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗБИРАНЕ ОТ ВСЕКИ ОКРЪГ ПО ЕДИН МЛАД ЧОВЕК В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ.

2. ВЗИМАНЕ НА ЯСНО РЕШЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗБОРИТЕ - ПАРЛАМЕНТАРНИ И ОБЩИНСКИ. НИЕ СМЕ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ ПРЕЗ ЮНИ.

3. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЯСНО СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ЕДИНЕНИЕТО - БЕЗ ЕМОЦИИ, ЧУВСТВА И СПОМЕНИ.

4. КОНГРЕСЪТ ДА ИЗРАЗИ ЯСНА ПОЗИЦИЯ КЪМ ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА В НАШИТЕ РЕДИЦИ И ПРЕВРЪЩАНЕТО НА СЪЮЗА В СЪВРЕМЕННА, МОДЕРНА ПАРТИЯ.

5. ВЪВЕЖДАНЕ НА ВЪЗРАСТОВИ КВОТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ:

- ЗА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ - 50 ПЛЮС 1, ЗА ЧЛЕНОВЕ ДО 50 ГОДИНИ.
- ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ - 50 ПЛЮС 1, ЗА ЧЛЕНОВЕ ДО 50 ГОДИНИ.
- ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБНОВЯВАНЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ С 1/3 НА ВСЕКИ СЛЕДВАЩ КОНГРЕС.
- ВЪВЕЖДАНЕ НА МАНДАТНОСТ ЗА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР - САМО ДВА МАНДАТА.

НИЕ ВИЖДАМЕ В ОБЕДИНЕНИЯ БЗНС НАЙ-МОЩНАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА, КОЯТО МОЖЕ РЕАЛНО ДА ЛИКВИДИРА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ПРАКТИКА. НИЕ ДЪРЖИМ БЗНС - Н. ПЕТКОВ ДА ОБЪРНЕ ПОГЛЕДА СИ КЪМ БЪДЕЩЕТО И ДА СЪЗДАДЕ НОВ ОБЛИК НА СЪЮЗА, ЗАЩОТО ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ТОЗИ КОНГРЕС НА ГЕРОИЧНОТО МИНАЛО НА БЗНС - Н. ПЕТКОВ В ОФИЦИАЛНА ИДЕОЛОГИЯ ЗАПЛАШВА ЦЕЛИЯ СЪЮЗ ОТ БОЛШЕВИЗИРАНЕ.

СОФИЯ, 21 АПРИЛ 1991 Г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


*  *  *

СОФИЯ, 25 АПРИЛ - СЛЕДВА ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ВЪВ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ ВЪВ ВРЪЗКА С ПУБЛИКАЦИЯТА ВЪВ В. "ФАКС".


В СЪОБЩЕНИЕТО НА В. "ФАКС", ГОД.1, БР. 24, ОТ 22 АПРИЛ 1991 Г. СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ АЗ, ИБРАХИМ ТАТАРЛЪ, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ВЪВ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, СЪМ ПОДПИСАЛ "ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ИЛИ ПРЕДШЕСТВАЩИТЕ ГО СТРУКТУРИ И СЪМ ПОСОЧЕН МЕЖДУ ЩАТНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ НА ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ, ДЕПУТАТИ ВЪВ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ".

ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА ИСКАМ ДА НАПРАВЯ СЛЕДНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ.

ПРЕДИ ВСИЧКО ИСКАМ ДА НАПРАВЯ ЕДНА СЪЩЕСТВЕНА БЕЛЕЖКА ПО ПОВОД ПОСТАНОВКАТА НА ВЪПРОСИТЕ. НЯМА НИКАКВО ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ИДЕНТИФИЦИРА Т.НАР. ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ С РАЗЛИЧНИТЕ ОТДЕЛИ ИЛИ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ПРЕДИ ТОВА. ДОКОЛКОТО СЕГА СЕ ИЗЯСНИ В ПЕЧАТА, ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДС СЕ СЪЗДАВА ПРЕЗ 1969 Г., СЪЩЕСТВУВА И ФУНКЦИОНИРА ДО КЪМ НАЧАЛОТО НА ПЕРИОДА НА ПРЕХОДА КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ В НАШАТА СТРАНА, Т.Е. ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ. ТО СЕ СЪСТОИ ОТ ДЕСЕТИНА ОТДЕЛЕНИЯ, КОИТО ОБХВАЩАТ И КОНТРОЛИРАТ ЦЯЛОСТНИЯ ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ, КАКТО СТАВА ЯСНО ОТ ОПИСАНИЯТА НА Г-Н ТАМБУЕВ ВЪВ В. "ТРУД". В ТЕКСТА НА В. "ФАКС" СЪЩЕВРЕМЕННО СТАВА ДУМА ЗА ОТДЕЛНИ СЛУЖБИ НА ДС, КОИТО СЪЩЕСТВУВАТ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. И ПЪРВИТЕ ГОДИНИ СЛЕД ТОВА.

АЗ НЕ РАЗПОЛАГАМ СЪС СЪОТВЕТНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ И НЕ СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА ПОКАЖА НА ОСНОВАТА НА КОИ ОТДЕЛИ ИЛИ СЛУЖБИ НА ДС СЕ Е СЪЗДАЛО И РАЗВИЛО Т.НАР. ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ. НО ЕДНО Е ОЧЕВИДНО - ЧЕ ТОВА СА РАЗЛИЧНИ СТРУКТУРНИ ОБРАЗУВАНИЯ. ЗАТОВА НЯМА НИКАКВО ОСНОВАНИЕ, АКО НЯКОЙ НЯКОГА ПРЕДИ ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ Е БИЛ СЛУЖИТЕЛ В ЕДНА ИЛИ ДРУГА СЛУЖБА НА ДС, А СЛЕД ТОВА Е НАПУСНАЛ ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, СЪЩИЯТ ДА СЕ СЧИТА, ЧЕ Е БИЛ ЩАТЕН СЛУЖИТЕЛ В ЕДНА ФОРМАЦИЯ КАТО ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ, ВЪЗНИКНАЛО И СЪЩЕСТВУВАЛО МНОГО ГОДИНИ СЛЕД ТОВА. ОТ КАЗАНОТО СТАВА ЯСНО, ЧЕ СЕ ИЗВЪРШВА МАНИПУЛАЦИЯ И ФАЛШИФИЦИРАНЕ НА ФАКТИТЕ, КОИТО СЕ ПОДЛАГАТ НА ПРОИЗВОЛНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ, ИЗВЪРШВА СЕ ДЕЗИНФОРМАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ.

СЛЕД ТЕЗИ РАЗЯСНЕНИЯ АЗ ЗАЯВЯВАМ С ЧУВСТВО ЗА НАЙ-ДЪЛБОКА ОТГОВОРНОСТ, ЧЕ АЗ НИКОГА НЕ СЪМ ПОДПИСВАЛ ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО С Т.НАР. ПРЕДШЕСТВАЩИ ГО СТРУКТУРИ!...    

АЗ СЪМ БИЛ ЩАТЕН СЛУЖИТЕЛ ОТ СРЕДАТА НА 1947 Г. ДО НАЧАЛОТО НА 1949 Г., ПРЕДИ ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИНА В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. ОТТОГАВА Е МИНАЛО МНОГО ВРЕМЕ, БИ МОГЛО ДА СЕ СЧИТА, ЧЕ Е ИЗМИНАЛ СРОКЪТ НА СЪОТВЕТНАТА ДАВНОСТ ЗА ДЪРЖАВНА ТАЙНА ПО СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ЗАКОНИ, ЗАТОВА МОГА ДА КАЖА, ЧЕ МОЖЕ ДА СТАВА ДУМА ЗА ВЪНШЕН ОТДЕЛ И СЛУЖБАТА, В КОЯТО РАБОТЕХ, СЕ ЗАНИМАВАШЕ С ПРЕГЛЕД НА БАЛКАНСКИЯ И ЗАПАДНИЯ ПЕРИОДИЧЕН И ЕЖЕДНЕВЕН ПЕЧАТ. НЕ СЪМ СЕ ЗАНИМАВАЛ НИКОГА С ОПЕРАТИВНА ДЕЙНОСТ, С РАБОТА С ГРАЖДАНИТЕ, С ЕДНА ИЛИ ДРУГА ГРУПА НА НАШЕТО ОБЩЕСТВО. АЗ НЕ СЪМ КРИЕЛ, ЧЕ СЪМ РАБОТИЛ В ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.

В НАЧАЛОТО НА 1949 Г. ДОБРОВОЛНО, ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ, ПРИ ПРЕДСТОЯЩИ ТОГАВА РЕОРГАНИЗАЦИИ, АЗ НАПУСНАХ РАБОТАТА СИ В ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. В СЛУЧАЯ МОЖЕ ДА СТАВА ДУМА ЗА КЛЕТВЕНА ДЕКЛАРАЦИЯ ПРИ НАПУСКАНЕТО НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, ЧЕ НЯМА ДА РАЗГЛАСЯВАМ, ЧЕ СЪМ БИЛ НА РАБОТА В ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И ЧЕ В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ТОВА ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ИЗДАВАНЕ НА ДЪРЖАВНА ТАЙНА. ТАКА ЧЕ НЕ СТАВА ДУМА ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО.

КАТЕГОРИЧНО ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ НИКОГА НЕ СЪМ РАБОТИЛ И НЕ СЪМ БИЛ ЩАТЕН СЛУЖИТЕЛ НА ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. СЛЕД НАПУСКАНЕТО НА ДС, ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ /1949-1962Г./ СЪМ РАБОТИЛ КАТО ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА В. "ЕЙЛЮЛДЖЮ ЧОДЖУК"    /"СЕПТЕМВРИЙЧЕ"/ И РЕДАКТОР НА КУЛТУРНИЯ ОТДЕЛ НА СП. "ЙЕНИ ХАЯТ" /"НОВ ЖИВОТ"/. ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЪМ БИЛ ЩАТЕН ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ТУРСКА ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "КЛ.ОХРИДСКИ", А ПОСЛЕДНИТЕ ОСЕМ ГОДИНИ РАБОТИХ В ИНСТИТУТА ПО БАЛКАНИСТИКА ПРИ БАН, ДИРЕКТОР НА КОЙТО БЕШЕ АКАД. НИКОЛАЙ ТОДОРОВ.

ПРЕЗ РАЗЛИЧНО ВРЕМЕ БРУТАЛНО СЪМ БИЛ ПРЕСЛЕДВАН, УВОЛНЯВАН И ГОНЕН ЗАРАДИ ДЕМОКРАТИЧНОТО СИ НЕЗАВИСИМО МИСЛЕНЕ СЪС СИЛОВИТЕ МЕТОДИ НА ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ. ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ ОЩЕ ПРЕЗ 1953 Г. БЯХ ОСВОБОДЕН ОТ ГЛАВНОТО РЕДАКТОРСТВО НА В. "ЕЙЛЮЛДЖЮ ЧОДЖУК". ЕДНА ГОДИНА БЯХ БЕЗ РАБОТА. В КРАЯ НА 1981 Г. ЦЯЛА ГРУПА ОТ ЧЕТИРИМА ПРЕПОДАВАТЕЛИ БЯХМЕ ОТСТРАНЕНИ ОТ СУ "КЛ. ОХРИДСКИ" И ПРЕХВЪРЛЕНИ В РАЗЛИЧНИ ИНСТИТУТИ НА БАН. ТОГАВА ИМЕННО ПРЕМИНАХ НА РАБОТА В ИНСТИТУТА ПО БАЛКАНИСТИКА.

НА 11 АВГУСТ 1983 Г., В НАВЕЧЕРИЕТО НА НАСИЛСТВЕНАТА СМЯНА НА ИМЕНАТА НА ТУРЦИТЕ, В ДОМА НИ БЕШЕ ИЗВЪРШЕН ОБИСК И ИЗЗЕМВАНЕ ПОДБОРНО НА ОКОЛО 240 ЗАГЛАВИЯ НАУЧНА ЛИТЕРАТУРА И ВСИЧКИ РЪКОПИСИ, НАПИСАНИ ЗА 40 ГОДИНИ, ОТ ОРГАНИТЕ НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ. ОБВИНЕН БЯХ, ЧЕ СЪМ РАЗПРОСТРАНЯВАЛ АНТИДЕМОКРАТИЧНА ЛИТЕРАТУРА И ИЗВЪРШВАЛ ПРОТИВОДЪРЖАВНА ДЕЙНОСТ. ТАКЪВ ОБИСК И ИЗЗЕМВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРА Е ИЗВЪРШЕНО ОТ ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ СРЕЩУ ЦЯЛА ГРУПА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ ИЗ СРЕДАТА НА ТУРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В СОФИЯ, ТОГАВАШНАТА ГЛ.АСИСТЕНТКА, СЕГА ДОЦ. ХАЙРИЕ МЕМОВА, КАНДИДАТ НА ФИЛОЛОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ РИЗА МОЛЛОВ, НАУЧНИЯ СЪТРУДНИК САЛИХ БАЛЛАДЖИЕВ И ДР. СЛЕД НЯКОЛКО МЕСЕЦА, В КРАЯ НА 1983 Г. КАКТО ЦЯЛАТА ГРУПА, ТАКА И АЗ, БЯХ ПРИЗОВАН С ПРИЗОВКА В ПЕТО РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ НА МВР В СОФИЯ И В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА НЯКОЛКО ДНИ БЯХМЕ ПОДЛОЖЕНИ НА ДУХОВНО-МОРАЛЕН НАТИСК И РАЗПИТ С ТЕЖКИ, РАЗБИРА СЕ, НЕОСНОВАТЕЛНИ ОБВИНЕНИЯ В ПРОТИВОДЪРЖАВНИ ДЕЙСТВИЯ. В РАЗПИТА УЧАСТВАХА ТРИМА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДС - ЕДИН ПОЛКОВНИК /ЙОТОВ/, ЕДИН МАЙОР /БОЖИКОВ/ И ЕДИН БИВШ НАШ СТУДЕНТ - ЗАДОЧНИК НА ИМЕ ЧАПКЪНОВ, НЕ ЗНАЯ КАКЪВ ЧИН Е ИМАЛ ТОГАВА, А ПО ТОВА ВРЕМЕ АСПИРАНТ ПРИ ЕДНА ОТ КАТЕДРИТЕ ПРИ ЦЕНТЪРА ЗА ИЗТОЧНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ ПРИ СУ "КЛ. ОХРИДСКИ". ТРЯБВАШЕ ДА ДАДЕМ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ДОЗНАНИЕТО ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ ПО ОТПРАВЕНИТЕ ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ОБВИНЕНИЯ. ЗА ВСИЧКО ТОВА ЗНАЕШЕ ЛИЧНО ГЕН. Т.РАДУЛОВ, ЗАМЕСТНИК-ЗАВЕЖДАЩ ВОЕННО-АДМИНИСТРАТИВНИЯ ОТДЕЛ НА ЦК НА БКП.

РЪКОПИСИТЕ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ДВА ОТ ТЯХ, И ДЕСЕТИНА БРОЙКИ СПИСАНИЯ И КНИГИ БЯХА ВЪРНАТИ. ВЪПРЕКИ НАПРАВЕНИТЕ ОТ МЕН ПОСТЪПКИ ДО НАЙ-РАЗЛИЧНИ ИНСТИТУТИ, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЦЕЛИ ШЕСТ ГОДИНИ ИЗЗЕТАТА ЛИТЕРАТУРА БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА ОТ ОРГАНИТЕ НА ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ /ГСУ/. НИЕ БЯХМЕ ДЪРЖАНИ, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, ПОД ПЕРМАНЕНТНА ПОСЛЕДСТВЕНОСТ, КОГАТО ВСЕКИ МОМЕНТ МОЖЕШЕ ДА СЕ ПОВДИГНАТ НЕОБОСНОВАНИ ОБВИНЕНИЯ И СКАЛЪПВАНЕ НА СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ВСЪЩНОСТ ТАКИВА СА МОТИВИТЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ГСУ И НА ДС.

ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ НЕПРЕКЪСНАТО БЕШЕ ОБЕЗПОКОЯВАНО ЦЯЛОТО МИ СЕМЕЙСТВО. ТОВА БЕШЕ ПРЕХВЪРЛЕНО ДАЖЕ ВЪРХУ ДЕЦАТА МИ И ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА. БЕШЕ ПОПРЕЧЕНО НА ЕДНА ОТ ДЪЩЕРИТЕ МИ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ИЗПИТИТЕ ЗА АСПИРАНТУРА ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ИНСТИТУТ НА АН И ДР.

ЕДВА СЛЕД 10 НОЕМВРИ 1989 Г., В НАЧАЛОТО НА 1990 Г., СЛЕД НАПРАВЕНИТЕ ОТ МЕН ПОСТЪПКИ ПРЕД ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПР. ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ИЗЗЕТАТА ЛИТЕРАТУРА БЕШЕ ВЪРНАТА. НО СЕГА ОСТАВАТ ОКОЛО 50 БРОЯ НЕВЪРНАТА ЛИТЕРАТУРА. ПРИ ПОСЛЕДНОТО ВРЪЩАНЕ НА ЛИТЕРАТУРАТА БЕШЕ НАПРАВЕН ОПИТ ЗА ШАНТАЖ. В ПРОТОКОЛИТЕ ЗА ВЪРНАТИ КНИГИ БЯХА ВПИСАНИ КНИГИ ОТ БИБЛИОТЕКИТЕ НА СУ "КЛ. ОХРИДСКИ" И НА СИБАЛ, ПОЛУЧЕНИ ОТ МЕН С РЕДОВНИ РАЗПИСКИ, БЕЗ ДА СА ВЪРНАТИ. ПРИ ПРОВЕРКАТА, КОЯТО НАПРАВИХМЕ С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ГСУ, СЕ УСТАНОВИХА ТЕЗИ ЛИПСИ И БЕШЕ НАПРАВЕН НОВ ПРОТОКОЛ ЗА ТЯХ. СЛЕД НЯКОЛКО МЕСЕЦА ПОЛУЧИХ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА БИБЛИОТЕКАТА НА СУ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВРЪЩАНЕТО НА СЪЩИТЕ ТЕЗИ КНИГИ. ПО ТОЗИ НАЧИН НЯКОИ ХОРА СА ИСКАЛИ ДА МЕ ПОСТАВЯТ В ПОЛОЖЕНИЕТО НА НЕВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЪРНА ТЕЗИ КНИГИ В ОБЩЕСТТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ. ГСУ ТРЯБВА ДА ГИ ВЪРНЕ ИЛИ ДА МИ ОСИГУРИ КОНТРАРАЗПИСКИ, ЧЕ ВЪПРОСЪТ ЗА ТЯХ Е УРЕДЕН ПО АДМИНИСТРАТИВЕН НАЧИН.

КАКТО СЕ ВИЖДА, АЗ НЕ САМО НЕ СЪМ БИЛ СЪТРУДНИК ИЛИ ЩАТЕН СЛУЖИТЕЛ В ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДС, А НАПРОТИВ, ОТ СЪЗДАВАНЕТО МУ АЗ И СЕМЕЙСТВОТО МИ СМЕ БИЛИ ПОДЛАГАНИ НА ГРУБ ШАНТАЖ И ПРЕСЛЕДВАНЕ. И ПОРЕДНИЯТ ШАНТАЖ И ДЕЗИНФОРМАЦИЯ ТРЯБВА ДА Е ДЕЛО НА ОНЕЗИ СИЛИ В СТРУКТУРИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, КОИТО СА РАБОТИЛИ ПРЕДИ ТОВА В Т.НАР. ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДС.

НАСТОЯВАМ ТАЗИ ДЕКЛАРАЦИЯ ДА БЪДЕ РАЗГЛЕДАНА В БЮРОТО НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ В АНКЕТНТА КОМИСИЯ ПО ДОСИЕТАТА, ДА СЕ РАЗПРОСТРАНИ СРЕД НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ДА СЕ ПУБЛИКУВА В ПЕЧАТА И РЕЗЮМЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЪЧЕНО ПО БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ И ПО БЪЛГАРСКОТО РАДИО.

СОФИЯ, 23 АПРИЛ 1991 Г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


*  *  *

СОФИЯ, 25 АПРИЛ - СЛЕДВА ПРЕДОСТАВЕНИЯТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ПРОГРАМАТА /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "Г.С. РАКОВСКИ".


ПЪРВО - В СФЕРАТА НА ПРАВНАТА ЗАЩИТА

НИЕ СМЕ ЗА БЪРЗОТО РЕШАВАНЕ НА СЛЕДНИТЕ ЗАДАЧИ:

1. КОНСТИТУЦИОННИ И ЗАКОНОДАТЕЛНИ ГАРАНЦИИ ЗА НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ОФИЦЕРА И ЗА НОРМАЛНОТО ПРОТИЧАНЕ НА СЛУЖБАТА МУ, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА КОНЮНКТУРА.

2. ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ, ПРАВНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ГАРАНЦИИ ЗА НЕЗАВИСИМА И НОРМАЛНА ДЕЙНОСТ НА ЛЕГИЯТА И НА НЕЙНИТЕ КЛУБОВЕ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.

3. ЗАКОНОДАТЕЛНО ДА БЪДЕ РЕГЛАМЕНТИРАНО ПРАВОТО НА ЛЕГИЯТА ДА СЕ ЯВЯВА КАТО ОБЩЕСТВЕН ГАРАНТ И ЗАЩИТНИК НА ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОФИЦЕРСТВО ПРЕД ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.

4. ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ НА ПО-НАТАТЪШНОТО СЪКРАЩАВАНЕ НА ОФИЦЕРСКИТЕ КАДРИ ДО ЗАВЪРШВАНЕТО НА ВОЕННАТА РЕФОРМА.

5. УЧАСТИЕ НА ЛЕГИЯТА В ИЗРАБОТВАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ОТБРАНАТА НА СТРАНАТА И СТАТУТА НА ОФИЦЕРА.

В НЕДАЛЕЧНА ПЕРСПЕКТИВА НИЕ СМЕ ЗА:

1. УЧАСТИЕ НА ЛЕГИЯТА В РАЗРАБОТВАНЕТО НА ВТОРИЯ ПРОЕКТ НА НОВИТЕ УСТАВИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.

2. ПРЕМАХВАНЕ НА ПРАКТИКАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ПОДЗАКОНОВИ АКТОВЕ, КОИТО ПРОТИВОРЕЧАТ НА ЗАКОНИТЕ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.


ВТОРО - В СФЕРАТА НА СОЦИАЛНАТА ЗАЩИТА

ЛЕГИЯТА Е ЗА НЕОТЛОЖНОТО РЕШАВАНЕ НА СЛЕДНИТЕ ЗАДАЧИ:

1. СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ С РЪКОВОДСТВАТА НА ВЕДОМСТВАТА, ВЛИЗАЩИ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, ПО ВСИЧКИ ПРАВНИ, СОЦИАЛНИ, ПРОФЕСИОНАЛНИ И ЕТИЧНИ ПРОБЛЕМИ, ЗАСЯГАЩИ ОФИЦЕРИТЕ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ.

2. СПРАВЕДЛИВО РЕШАВАНЕ НА ЖИЛИЩНИЯ ПРОБЛЕМ НА ОФИЦЕРИТЕ. ЗАПАЗВАНЕ НА ТРИГОДИШЕН МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА ЗАКУПУВАНИТЕ ОТ ВОЕННИЯ ЖИЛИЩЕН ФОНД ЖИЛИЩА НА РАВНИЩЕТО НА ТЕЗИ ОТ 1 ЯНУАРИ 1990 Г.

3. ОСИГУРЯВАНЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА НА СЪПРУГИТЕ НА ОФИЦЕРИТЕ. В ГАРНИЗОНИТЕ, КЪДЕТО ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО, ДА ИМ СЕ ИЗПЛАЩА ЕЖЕМЕСЕЧНО СОЦИАЛНА ПОМОЩ В РАЗМЕР НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА ЗА СЪОТВЕТНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ, КАТО ВРЕМЕТО ЗА ПРЕБИВАВАНЕ В ТЕЗИ ГАРНИЗОНИ ДА СЕ СЧИТА ЗА ТРУДОВ СТАЖ.

4. ОФИЦЕРИТЕ ВИПУСКНИЦИ НА ВИСШИТЕ ВОЕННИ УЧИЛИЩА ДА ИМАТ ПРАВО НА ПРЕВОДНА ЗАПЛАТА, СЪГЛАСНО ТОЧКА 134 ОТ НАСТАВЛЕНИЕТО ЗА ПАРИЧНОТО ДОВОЛСТВИЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ ОТ БНА.

5. ЗАМЕНЯНЕ НА ПАРИЧНИЯ С ПРОДОВОЛСТВЕН ПОРЦИОН ПРИ СЪОТВЕТНО ИНДЕКСИРАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С РЪСТА НА ИНФЛАЦИЯТА.

6. ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ ОТПУСКИТЕ НА ОФИЦЕРИТЕ, КАТО ИЗЧИСЛЯВАНЕТО ИМ ДА СТАВА САМО В РАБОТНИ ДНИ. ДОПЪЛНИТЕЛНИЯТ ОТПУСК ЗА ВРЕДЕН И СПЕЦИФИЧЕН ТРУД ДА НЕ СЕ ОГРАНИЧАВА ОТ МАКСИМАЛНИЯ РАЗМЕР НА РЕДОВНИЯ ОТПУСК.

7. ПРИВЕЖДАНЕ НА ЕДНОКРАТНО ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С РАЗМЕРА НА ПРОСЛУЖЕНИТЕ ОТ ОФИЦЕРА ГОДИНИ, КАТО ЗА ВСЯКА ПРОСЛУЖЕНА ГОДИНА СЕ ТРЕБВА ПО ЕДНА БРУТНА ЗАПЛАТА.

8. ДАВАНЕ РАЗРЕШЕНИЕ НА ОФИЦЕРИТЕ ОТ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ДА РАЗВИВАТ ИЗВЪНСЛУЖЕБНА ИНТЕЛЕКТУАЛНА И ПАСИВНА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ /АКЦИОНЕРНО УЧАСТИЕ В ПРЕДПРИЯТИЕ, В Т.Ч. И ОТ ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ/, ЧАСТНА МЕДИЦИНСКА, ЮРИДИЧЕСКА, ПРОЕКТАНТСКА, КОНСТРУКТОРСКА И ДР. ПРАКТИКА.

9. ПРЕМАХВАНЕ НА ВСЯКАКВИ ПРИВИЛЕГИИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВОЕННОПОЧИВНАТА БАЗА НА МНО И ОСИГУРЯВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОТДИХ И ЛЕЧЕНИЕ.

10. ПРЕМАХВАНЕ НА ПРИВИЛЕГИИТЕ, КОИТО ПРОТИВОПОСТАВЯТ РАЗЛИЧНИТЕ КАТЕГОРИИ ВОЕННОСЛУЖЕЩИ /ОФИЦЕРИ/.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


*  *  *

СОФИЯ, 25 АПРИЛ - СЛЕДВА ПРЕДОСТАВЕНИЯТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ПРОГРАМАТА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ /ЛДП/.


В. В СОЦИАЛНАТА ОБЛАСТ

1. ДА СЕ СЪЗДАДЕ СИСТЕМА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ФОНДОВЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА БЕЗРАБОТНИТЕ, ЗДРАВНОТО И ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПАРИТЕТЕН ПРИНЦИП МЕЖДУ ДЪРЖАВАТА, РАБОТОДАТЕЛИТЕ И СИНДИКАТИТЕ.

2. ГАРАНТИРАНО БЕЗПЛАТНО СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ В СТРАНАТА.

3. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СВОБОДНАТА ЧАСТНА ПРАКТИКА НА ВСИЧКИ ПРОФЕСИИ.

4. ГАРАНТИРАНЕ ПРАВОТО НА СТАЧКИ СЪС ЗАКОН ЗА ТРУДОВИТЕ КОНФЛИКТИ.

5. УТВЪРЖДАВАНЕ НА СОЦИАЛЕН МИНИМУМ, КОЙТО ДЪРЖАВАТА Е ДЛЪЖНА ДА ГАРАНТИРА НА ВСЕКИ ГРАЖДАНИН.

6. ПРЕМАХВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ И ПОДЗАКОНОВИТЕ АКТОВЕ, ОГРАНИЧАВАЩИ ПРАВОТО НА ТРУД И МЕСТОРАБОТА.

7. ЗАКОНОДАТЕЛНО ГАРАНТИРАНЕ НА ВСЕКИ ГРАЖДАНИН ПРАВОТО НА ТРУД И ИЗБОР НА МЕСТОРАБОТА.

8. СЪЗДАВАНЕ НА СЪЮЗ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.

9. ЛДП Е ЗА РАВНОВЕСИЕТО И ДИАЛОГА МЕЖДУ СЪЮЗИТЕ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ, СИНДИКАЛНИТЕ СЪЮЗИ И СЪЮЗА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.

10. ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗНАЧИТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ НА РАБОТНАТА СИЛА, ОСОБЕНО В ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА.

11. ПОЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ ГРИЖИ ЗА МЛАДИТЕ СЕМЕЙСТВА И ДЕЦАТА.

12. СЪЗДАВАНЕ НА СОЦИАЛЕН СТАТУТ ЗА ИНВАЛИДИ И СИРАЦИ.

13. СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛЕН ФОНД ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ.

14. ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНИ, СТИМУЛИРАЩИ БЛАГОТВОРИТЕЛНАТА И СОЦИАЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ФИРМИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ.

15. СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНИ СТИМУЛИРАЩИ УСЛОВИЯ ЗА НЕПРОФЕСИОНАЛНИЯ СПОРТ.


Г. В ДУХОВНАТА ОБЛАСТ

1. ЛДП ЩЕ СЕ СТРЕМИ ДА УТВЪРЖДАВА ОСНОВНИТЕ ЦЕННОСТИ НА ЛИБЕРАЛИЗМА - СВОБОДА НА ЛИЧНОСТТА, ПЛУРАЛИЗЪМ НА ФОРМИТЕ НА ДУХОВЕН ЖИВОТ, РАВНОПРАВИЕ ЗА ТВОРЧЕСКА ИЗЯВА НА ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ.

2. ЛДП ПРИЕМА ХРИСТИЯНСКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ И ЦЕННОСТИ КАТО НЕОБХОДИМИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕДНО ЦИВИЛИЗОВАНО ОБЩЕСТВО С ХУМАННИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА, СЪЩЕСТВУВАЩИ ВЪРХУ ОСНОВНИЯ ДУХОВЕН ЗАКОН "КАКТО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПРАВЯТ ЧОВЕЦИТЕ НА ВАС, ТАКА И ВИЕ ПРАВЕТЕ НА ТЯХ".

3. ФОРМИРАНЕ НА СВОБОДЕН ПАЗАР И ДВИЖЕНИЕ НА ИДЕИ И КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ.

4. ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН, ГАРАНТИРАЩ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ПЕЧАТА.

5. ПРЕВРЪЩАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РАДИО, ТЕЛЕВИЗИЯ И БТА В НЕЗАВИСИМИ СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ, ПОДЧИНЕНИ ЕДИНСТВЕНО НА ПАРЛАМЕНТА.

6. СТИМУЛИРАНЕ НА ЧАСТНАТА ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЧАСТНИТЕ РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИ КАНАЛИ С ОБЩОНАЦИОНАЛНИТЕ.

7. ЗАКОННИ ГАРАНЦИИ ЗА СВОБОДАТА НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ФОРМИРАНЕ НА ВЕРСКА ТЪРПИМОСТ. ОСНОВНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ЛИКВИДИРАНЕ НА КОМИТЕТА ЗА ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ И КУЛТУРА.

8. ГАРАНТИРАН СВОБОДЕН ОБМЕН НА КУЛТУРНИ И НАУЧНИ ЦЕННОСТИ В СВЕТОВЕН МАЩАБ.

9. ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ОТ ТОТАЛНАТА ИДЕОЛОГИЗАЦИЯ И ЗАСИЛВАНЕ НА ХУМАНИТАРНАТА НАСОЧЕНОСТ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА.

10. СТИМУЛИРАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ЧАСТНИ УЧИЛИЩА, КОЛЕЖИ И КУЛТУРНИ И НАУЧНИ ИНСТИТУТИ.

11. ОСИГУРЯВАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНАТА
БЛАГОТВОРИТЕЛНА ДЕЙНОСТ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА КУЛТУРАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ.


Д. ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС

СПОРЕД ЛДП В ОСНОВАТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС СТОЯТ БЛИЗО ЧЕТИРИТЕ МИЛИОНА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ. ЛДП ПРЕДВИЖДА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ДЪЛГОСРОЧНА И НАУЧНООБОСНОВАНА ПРОГНОЗА ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС, КОЯТО ДА СЕ ОПИРА ВЪРХУ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТРАДИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД И СЪВРЕМЕННИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛНОСТИ - НАЦИОНАЛНИ, РЕГИОНАЛНИ И СВЕТОВНИ.

1. ЛДП СЧИТА, ЧЕ НАЦИОНАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ В БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА СЕ РЕШАВА САМО В УСЛОВИЯТА И КАТО СЛЕДСТВИЕ НА РАДИКАЛНАТА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА.

2. ЛДП ЩЕ РАБОТИ ЗА СТРИКТНОТО СЪБЛЮДАВАНЕ НА ХЕЛЗИНКСКИТЕ И ВИЕНСКИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ.

3. ЛДП Е ЗА ПРАВОТО НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ГРУПИ ДА ИЗПОЛЗВАТ СВОБОДНО МАЙЧИНИЯ СИ ЕЗИК, ТРАДИЦИИ И КУЛТУРА. ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА ЛДП Е КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ СЪЗДАВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ
НА ЕТНИЧЕСКА ОСНОВА.

4. ЛДП ЩЕ ПРОТИВОСТОИ НА ВСЯКА ФОРМА НА ПРОЯВА НА СЕПАРАТИЗЪМ.

5. ЛДП ЩЕ РАБОТИ ЗА КУЛТУРНОТО И ЕТНИЧЕСКОТО САМООСЪЗНАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, И ЗА ЗАЗДРАВЯВАНЕ НА ТЕХНИТЕ ВРЪЗКИ С РОДИНАТА.


Е. В МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕЙНОСТ

1. НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ИЗГРАЖДА НА ОСНОВАТА НА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИ И ДВУСТРАННОДОГОВОРНИ ГАРАНЦИИ.

2. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ПРОВЕЖДА СУВЕРЕННА ВЪНШНА ПОЛИТИКА, КАТО ДАВА СВОЯ ПРИНОС В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА.

3. ЛДП Е ЗА СПАЗВАНЕТО НА ВСИЧКИ РЕШЕНИЯ НА ООН ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО НА ВЪЗНИКНАЛИ МЕЖДУДЪРЖАВНИ КОНФЛИКТИ.

4. ЛДП Е ЗА АКТИВНИ ДОБРОСЪСЕДСКИ ОТНОШЕНИЯ И ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА БАЛКАНИТЕ В ГАРАНТ НА МИРА В ЕВРОПА.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


*  *  *

СОФИЯ, 25 АПРИЛ - СЛЕДВА ПРЕДОСТАВЕНИЯТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗДЕЛА "СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ И ТЪРГОВСКИ КОДЕКС" /ЧАСТ ВТОРА/ ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ /ИЗВЕСТНАТА ПРОГРАМА "РАН-ЪТ"/. ПРОЕКТЪТ КАТО ЦЯЛО Е ПОДГОТВЕН ОТ ТЪРГОВСКАТА КАМАРА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ КАТО ПОДАРЪК ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. АВТОР НА РАЗДЕЛА Е ИЗВЕСТНИЯТ АМЕРИКАНСКИ ЕКСПЕРТ ЮДЖИЙН Л. СТЮАРТ.


ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

ЧУЖДЕСТРАННОТО ИНВЕСТИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ Е "ЗАТРУДНЕНО ОТ НЯКОИ ПРОТИВОРЕЧИЯ В БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ОТ НЕСИГУРНОСТТА, СВЪРЗАНА С ПРЕХОДА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА КЪМ ПАЗАРНО ОРИЕНТИРАНА СИСТЕМА". /1/ "БЪЛГАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ ИМА НУЖДА ОТ ПОМОЩТА НА ВЪНШНИ ПАРТНЬОРИ. В ИДЕАЛНИЯ СЛУЧАЙ ТЯ БИ ВКЛЮЧВАЛА СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ С ФИНАНСОВОТО УЧАСТИЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ФИРМИ. ДО ТОЗИ МОМЕНТ ОБАЧЕ ТЯХНАТА РЕАКЦИЯ Е МНОГО ОГРАНИЧЕНА. ТОВА МОЖЕ ДА СЕ ОТДАДЕ НА НЕСИГУРНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, НА ДЕФОРМИРАНАТА ЦЕНОВА СИСТЕМА И НА ДРУГИ НЕДОСТАТЪЦИ В СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ СТИМУЛИ И РАЗПОРЕДБИ". /2/

ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕДНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ПРАВИТЕЛСТВО БЪЛГАРИЯ Е НАПРАВИЛА РЕШИТЕЛНО УСИЛИЕ ДА РЕФОРМИРА СВОЯ ЗАКОН, УРЕЖДАЩ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА СМЕСЕНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ МАРТ 1980 Г. /УКАЗ 535/ БЕШЕ ДА СЕ ПРИВЛЕКАТ ЗАПАДНИ ТЕХНОЛОГИИ И ИНВЕСТИЦИИ, НО ПОРАДИ НЕЯСНОТАТА НА ЗАЛОЖЕНИТЕ В НЕГО ПОЛОЖЕНИЯ ТОЗИ ЗАКОН - ЕДИН ОТ НАЙ-ЛИБЕРАЛНИТЕ ЗА ВРЕМЕТО СИ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА /3/, НЕ УСПЯ ДА ПРЕДИЗВИКА СЪЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС НА ЗАПАД. УКАЗ 56, ПРИЕТ ПРЕЗ 1989 Г. И ИЗМЕНЕН ПРЕЗ 1990 Г., ЗАМЕНИ УКАЗ 535, НО НЕ УСПЯ В ЗНАЧИТЕЛНА СТЕПЕН ДА РЕАЛИЗИРА НАДЕЖДИТЕ ЗА ВЪЛНА ОТ ИНТЕРЕС КЪМ СЪЗДАВАНЕТО НА СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ИЛИ КЪМ ДРУГИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРСКОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТ СТРАНА НА ЗАПАДНИТЕ ФИРМИ. ИСТОРИЧЕСКАТА ПЕРСПЕКТИВА ЩЕ ПОМОГНЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ ЗАЩО ТЕЗИ ЗАКОНИ, НАПРАВЕНИ С НАЙ-ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ, НЕ УСПЯХА ДА СТИМУЛИРАТ ЧУВСТВИТЕЛНИ ЗАПАДНИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ И ДА ОСИГУРЯТ НУЖНОТО ВНИМАНИЕ КЪМ НЕОБХОДИМИТЕ В МОМЕНТА РЕФОРМИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ, УРЕЖДАЩИ ЧУЖДЕСТРАННОТО ИНВЕСТИРАНЕ В РАЗВИТИЕТО НА РЕСУРСИТЕ И НА ТЪРГОВИЯТА В БЪЛГАРИЯ, КАТО КЛЮЧОВ ЕЛЕМЕНТ ПРИ ПОСТИГАНЕТО НА ФУНКЦИОНИРАЩА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА.

ИСТОРИЧЕСКА ЕВОЛЮЦИЯ НА РЕГУЛИРАНЕТО НА ЧУЖДЕСТРАННОТО ИНВЕСТИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ

ПРЕДПОСТАВКИ. СЛЕД КАТО ПОЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА ЧРЕЗ НАСИЛСТВЕНО ЗАВЗЕМАНЕ НА ВЛАСТТА ПРЕЗ 1947 Г. И Я ОБЯВИ ЗА "НАРОДНИ РЕПУБЛИКА" ПО СЪВЕТСККИ МОДЕЛ, НА 4 ДЕКЕМВРИ СЪЩАТА ГОДИНА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /БКП/ НАСЛЕДИ ВЕРОЯТНО НАЙ-СЛАБО ИНДУСТРИАЛИЗИРАНАТА ИКОНОМИКА В ЕВРОПА. В ГОДИНИТЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДШЕСТВАЩИ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ПРИНОСЪТ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА КЪМ СЪВКУПНИЯ ОБЩЕСТВЕН ПРОДУКТ /СОП/ НИКОГА НЕ Е НАДМИНАВАЛ 15 %, ДОКАТО ПРИНОСЪТ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИЯ СЕКТОР НА СТРАНАТА СЕ ОЦЕНЯВА НА ОКОЛО 65 % /4/. ИЗПРАВЕНО ПРЕД ТЕЗИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОМУНИСТИЧЕСКОТО РЪКОВОДСТВО ВЪЗПРИЕ ПОЛИТИКА, СВЪРЗАНА С БЪРЗА И НАСИЛСТВЕНА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ НА ИКОНОМИКАТА, КОЯТО ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ НА ПЪРВО МЯСТО ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВИ ПРОМИШЛЕНИ СЕКТОРИ /5/.

ПОЛИТИКАТА НА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ В САМОТО НАЧАЛО СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ 1) ЧРЕЗ СЕРИЯ ОТ ИНИЦИАТИВИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ПРЕНАСОЧАТ РЕСУРСИТЕ НА СТРАНАТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, КЪМ ЗАДАЧАТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ИНДУСТРИАЛНА БАЗА. СЛЕД ДЕСЕТГОДИШНА БРУТАЛНА КАМПАНИЯ ЗА КОЛЕКТИВИЗАЦИЯ НА ЗЕМЯТА СЕЛЯЧЕСТВОТО МАСОВО СЕ ПРЕСЕЛИ ОТ ПОЛЕТО КЪМ ГРАДА /6/ И БКП УСПЯ ДА СЪЗДАДЕ ГРАДСКА ИНДУСТРИАЛНА РАБОТНА СИЛА. НАЧИНАНИЕТО ДА СЕ СЪЗДАДАТ НОВИ ПРОМИШЛЕНИ СФЕРИ ПОСТИГНА ЧУВСТВИТЕЛЕН УСПЕХ ОСОБЕНО В СЛЕДНИТЕ ОБЛАСТИ: ИНЖЕНЕРСТВО, МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ, ПРИБОРОСТРОЕНЕ, ПОДЕМНИ МАШИНИ И ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО /7/. И В СЕЛСКОСТОПАНСКИЯ СЕКТОР БЕШЕ ПОСТИГНАТО ГОЛЯМО ПОВИШЕНИЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА ПРЕДИМНО ПОРАДИ МЕХАНИЗАЦИЯТА И ВЪВЕЖДАНЕТО НА ПО-МОДЕРНА СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕХНИКА /8/. БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧНА ДА ПРАВИ КАПИТАЛ И ОТ ГЕОГРАФСКОТО СИ ПОЛОЖЕНИЕ ОКОЛО ГЛАВНИЯ СУХОПЪТЕН МАРШРУТ МЕЖДУ ЕВРОПА И СРЕДНИЯ ИЗТОК, КАТО ПОДОБРИ СЕКТОРА НА ТРАНСПОРТНИТЕ УСЛУГИ И МРЕЖАТА СИ ОТ ПЪТИЩА И МАГИСТРАЛИ /9/.

ПРИ ОТНОСИТЕЛНАТА ИЗОСТАНАЛОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПРЕЗ 1947 Г. ПОЛИТИКАТА НА НАСИЛСТВЕНА ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯ ПЪРВОНАЧАЛНО ПОРОДИ ОГРОМЕН ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ. ПРЕЗ 50-ТЕ ГОДИНИ НЕ БЯХА РЯДКОСТ ГОДИШНИ НАРАСТВАНИЯ НА СОП ОТ ПОРЯДЪКА НА 20 % /10/. КЪМ 60-ТЕ ГОДИНИ ОБАЧЕ ОСНОВНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОМЕНИ, КОИТО КАТО ЦЯЛO ПОРОДИХА ТАКИВА ГОЛЕМИ ТЕМПОВЕ НА РАСТЕЖ - УРБАНИЗАЦИЯТА НА НАСЕЛЕНИЕТО И СЪЗДАВАНЕТО НА ОСНОВИТЕ НА ТЕЖКА ПРОМИШЛЕНОСТ, БЯХА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ЗАВЪРШЕНИ.

ПРЕЗ ПЕТГОДИШНИЯ ПЕРИОД 1961-1965 Г. ЕЖЕГОДНИЯТ РЪСТ НА СОП БЕШЕ СПАДНАЛ ДО ЕДНО СРЕДНО НИВО ОТ 6,7 % /11/. ЗАБАВЯНЕТО НА ТЕМПОВЕТЕ НА РАСТЕЖ ЗАПОЧНА ДА РАЗКРИВА, ЧЕ НЯКОИ АСПЕКТИ НА СИСТЕМАТА КАТО СВРЪХЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА И ЛИПСАТА НА СТИМУЛИ ПРЕПЯТСТВАТ ПО-НАТАТЪШНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.

В СРЕДАТА НА 60-ТЕ ГОДИНИ БКП ЗАПОЧНА ДА РАЗГЛЕЖДА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕФОРМИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И СТИМУЛИРАЩИ МЕХАНИЗМИ, КАТО ПРЕЗ 1966 Г. БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧНА ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРА С НЯКОЛКО ТАКИВА РЕФОРМИ /12/. ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА НА ДАДЕНА ДЕЙНОСТ СЕ ИЗПОЛЗВАШЕ
ПОНЯТИЕТО "ПЕЧАЛБА". В НЯКОИ СЕКТОРИ БЕШЕ ВЪВЕДЕНО ГЪВКАВО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ И ЗАПЛАЩАНЕТО СЕ СВЪРЗВАШЕ С ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА /13/. СИСТЕМАТА НА ЦЕНТРАЛИЗИРАНО ПЛАНИРАНЕ В КОМАНДЕН СТИЛ БЕШЕ СМЕКЧЕНА И В ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН СЕ РАЗЧИТАШЕ НА ПРЕКИТЕ ДОГОВОРИ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯТА.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ СЪС СЪВЕТСКОТО НАХЛУВАНЕ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ ПРЕЗ 1968 Г., В БЪЛГАРИЯ РЯЗКО НАРАСНА ВЛИЯНИЕТО НА ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ТВЪРДАТА ЛИНИЯ И ЗАПОЧНАТИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РЕФОРМИ, ЦЕЛЯЩИИ ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ, БЕШЕ ПО СЪЩЕСТВО ПРЕКРАТЕН /14/. ОТДЕЛНИ ГЛАВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ ПОД МИНИСТЕРСКО НИВО, КАТО "ОБЕДИНЕНИЯ" И "КОМБИНАТИ", КАКТО И ЧАСТ ОТ "ПРЕДПРИЯТИЯТА" НА ПО-НИСКО НИВО /15/, ЗАПАЗИХА НЯКОИ ОТ ОТГОВОРНОСТИТЕ, ПРЕХВЪРЛЕНИ ИМ ПРЕДИ ТОВА ОТ МИНИСТЕРСТВАТА /16/. ВМЕСТО ДА ОПРЕДЕЛЯТ ВСИЧКИ ПЛАНОВИ ЗАДАЧИ НА ВСЯКА ПРОИЗВОДСТВЕНА ЕДИНИЦА, МИНИСТЕРСТВАТА ПРЕМИНАХА КЪМ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛАНОВИТЕ ЗАДАНИЯ НА ОБЕДИНЕНИЯТА, КОМБИНАТИТЕ И ГЛАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, КОИТО, ОТ СВОЯ СТРАНА ДЕЛЕГИРАХА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО ИМ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ ОБЕКТИ /17/.

ОТ КРАЯ НА 60-ТЕ ДО СРЕДАТА НА 70-ТЕ ГОДИНИ БЕШЕ ПОДНОВЕНА ТЕНДЕНЦИЯТА КЪМ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ. ТАЗИ ТЕНДЕНЦИЯ СЕ ПРОЯВИ В КРАЯ НА 1969 Г. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ, КОГАТО ПРАВИТЕЛСТВОТО ОБНАРОДВА ЗАКОН ЗА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ /18/, ПОСТАНОВЯВАЩ, ЧЕ С ВЪНШНОТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ МОГАТ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ САМО ОРГАНИЗАЦИИ, ПОЛУЧИЛИ ПРАВО ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, КАТО В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ТОВА БЯХА ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ОРГАНИЗАЦИИ /ВТО/ /19/.  ОСВЕН ТОВА ЗАКОНЪТ ИЗИСКВАШЕ ВСЯКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЪНШНОТЪРГОВСКА СДЕЛКА ДА СЕ ОДОБРЯВА ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ /20/. ПОДНОВЯВАНЕТО HA ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА В РАМКИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА СЕ ПРОЯВИ И В ПРОМИШЛЕНИЯ, И В ТЪРГОВСКИЯ СЕКТОР ЧРЕЗ ПО-НАТАТЪШНА КОНСОЛИДАЦИЯ иИНТЕГРАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ВЪВ ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ ОБЕДИНЕНИЯ И КОМБИНАТИ. ПОДОБНА ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ ЗАПОЧНА ДА СЕ ПРОЯВЯВА НА ГЕОГРАФСКИ ПРИНЦИПИ В СЕЛСКОСТОПАНСКИЯ СЕКТОР, КЪДЕТО ДЪРЖАВНИТЕ И КООПЕРАТИВНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА ОТ ЕДИН И СЪЩИ РАЙОН БЯХА ГРУПИРАНИ В АГРОПРОМИШЛЕНИ КОМПЛЕКСИ /АПК//21/ - ПРОЦЕС, КОЙТО БЕШЕ ЗАВЪРШЕН ДО КРАЯ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО.

ТЕНДЕНЦИЯТА КЪМ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ В КРАЙНА СМЕТКА СРЕЩНА ЧУВСТВИТЕЛНА СЪПРОТИВА ОЩЕ ПРЕЗ 1974 Г., КОГАТО ЗАПОЧНА ДА СЕ ПРОЯВЯВА ЗАГРИЖЕНОСТ, ЧЕ СТРАНАТА МОЖЕ БИ НЯМА ДА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА ГЕНЕРИРА САМА КАПИТАЛА И ТЕХНОЛОГИИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯ ТЕМП НА РАЗВИТИЕ. ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА ТРАДИЦИОННИТЕ ПРОБЛЕМИ, ПОРОДЕНИ ОТ СТРУКТУРНИТЕ НЕДОСТАТЪЦИ, ПРИСЪЩИ НА ЕДНА КОМАНДНО-СТОПАНСКА СИСТЕМА - ИЗЛИШНИ ЗАГУБИ И ТЕСНИ МЕСТА В ПРОИЗВОДСТВОТО, БЯХА ОСТРО ЗАСИЛЕНИ ОТ СЪЩЕСТВЕНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ВНОСНИТЕ СУРОВИНИ, ОСОБЕНО НА НЕФТА ОТ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ /22/. СЛЕД ДВЕ ГОДИНИ НА ВИСОК РАСТЕЖ ОТЧИТАНИЯТ ТЕМП НА ИНВЕСТИЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА 1974 Г. ПОКАЗВАШЕ НАМАЛЕНИЕ ОКОЛО 10 % /23/. КАКТО И ДРУГИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИ НАЦИИ БЪЛГАРИЯ ТРЯБВАШЕ ДА СКЛЮЧВА ВСЕ ПО-ГОЛЕМИ ЗАЕМИ СЪС ЗАПАДА, ЗА ДА ПОКРИВА НАРАСТВАЩИЯ ТЪРГОВСКИ ДЕФИЦИТ СЪС ЗАПАДНА ЕВРОПА, СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ И ЯПОНИЯ /24/. ЛИПСАТА НА КАПИТАЛИ НАЛОЖИ ДА СЕ НАМАЛИ ПЛАНОВИЯТ РАСТЕЖ В РАМКИТЕ НА ЦЕЛИЯ СИВ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И В БЪЛГАРИЯ /25/. ПРИ ВСЕ ТОВА, ВМЕСТО ВЕДНАГА ДА СЕ ЗАЕМЕ С ОГРОМНАТА И ПОЛИТИЧЕСКИ ТРУДНА ЗАДАЧА ДА СЕ РЕФОРМИРА САМАТА СИСТЕМА, БКП НАЙ-НАПРЕД СЕ ОПИТА ДА ПОЛУЧИ НЕОБХОДИМАТА ПОДКРЕПА ОТ ЗАПАД.


УКАЗ 1196

В СРЕДАТА НА 1974 Г. ЧРЕЗ ИЗДАВАНЕТО НА УКАЗ 1196 ОТ ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ БЪЛГАРИЯ ПОСТАВИ НАЧАЛО НА УСИЛИЯТА СИ ДА ПРИВЛЕЧЕ ТЕХНОЛОГИИ И НОУ-ХАУ, КАКТО И ДА РАЗВИЕ ЕКСПОРТНИ ПАЗАРИ ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ТВЪРДА ВАЛУТА /26/. ТОЗИ УКАЗ БЕ ЗАРОДИШЪТ НА ЕДИН ЗАКОНОВ РЕЖИМ, ОПРЕДЕЛЯЩ ПАРАМЕТРИТЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА "ДОГОВОРИТЕ ЗА КООПЕРИРАНЕ МЕЖДУ ЧУЖДЕСТРАННИ ФИРМИ И БЪЛГАРСКИ ВТО И/ИЛИ ДРУГИ СТОПАНСКИ ЕДИНИЦИ. ВЪПРЕКИ ЧЕ ВТО БЯХА ЕСТЕСТВЕНО НАЙ-ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНИ ОТ УКАЗ 1196, ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДАШЕ ЗАИНТЕРЕСУВАНИТЕ "СТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ“ СЪЩО ДА МОГАТ ДА СКЛЮЧВАТ ТАКИВА ДОГОВОРИ /27/. УКАЗ 1196 НЕ ОПРЕДЕЛЯ ТЕРМИНА "СТОПАНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ", НО В ПО-КЪСЕН ЗАКОНОДАТЕЛЕН АКТ СЕ ИЗПОЛЗВА СЪЩИЯТ ТЕРМИН, КАТО СЕ ПРИВЕЖДА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ПОДСКАЗВАЩО НАМЕРЕНИЕТО ТОЗИ ТЕРМИН ДА ВКЛЮЧВА СУБЕКТИТЕ, ЗАНИМАВАЩИ СЕ С ОРГАНИЗИРАНЕ НА МАТЕРИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ИЛИ С ДРУГА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ /НАПРИМЕР ПРОИЗВОДСТВО, ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО И ДРЕБНО И ДР./, ИМАЩИ СТАТУТА НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА СЪГЛАСНО ЗАКОНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ /28/.
    
В СЕКТОРИТЕ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА И НА ТЪРГОВИЯТА КОМБИНАТИТЕ, ОБЕДИНЕНИЯТА, ПРЕДПРИЯТИЯТА И АСОЦИАЦИИТЕ ОЧЕВИДНО ПОПАДНАХА В СФЕРАТА НА СЪОТВЕТНИТЕ СТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ /29/. В СЕЛСКОТО
СТОПАНСТВО ТОВА НАВЯРНО СЕ ОТНАСЯШЕ И ДО НОВООБРАЗУВАНИТЕ АПК И ДО ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА НА ПО-ВИСОКО НИВО, ДОКАТО НЕ Е СЪВСЕМ ЯСНО ДАЛИ ЗАСЯГАШЕ ДЪРЖАВНИТЕ И КООПЕРАТИВНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА, КОИТО  ВСЕ ОЩЕ НЕ БЯХА ОРГАНИЗИРАНИ В АПК. СТОПАНСКИТЕ МИНИСТЕРСТВА ВЕРОЯТНО СЪЩО СЕ СЧЕТОХА ЗА ОРГАНИЗАЦИИ, СЪОТВЕТСТВАЩИ НА НАМЕРЕНИЯТА НА УКАЗ 1196 /30/. НЕЗАВИСИМО ЧЕ ИНДИВИДУАЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И АПК ОБИКНОВЕНО ПРИТЕЖАВАХА СТАТУТ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА И ПОПАДАХА СРЕД СТОПАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПО СМИСЪЛА НА УКАЗ 1196, ОЧЕВИДНО ПРЕОБЛАДАВАЩОТО МНОЗИНСТВО ОТ ТЯХ НЕ ПРИТЕЖАВАШЕ ИНФОРМАЦИЯТА, КОМПЕТЕНТНОСТТА И ИНТЕРЕСА, НЕОБХОДИМИ, ЗА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ ЗАКОНА. КОМБИНАТИТЕ, ОБЕДИНЕНИЯТА И АСОЦИАЦИИТЕ ОТ ПО-ВИСШ РАНГ БЯХА В МНОГО ПО-ИЗГОДНА ПОЗИЦИЯ ДА РАЗУЗНАВАТ ПОЛОЖЕНИЕТО И ДА ИЗВЛИЧАТ ИЗГОДА ОТ ПРЕДОСТАВЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ. НЕЩО ПОВЕЧЕ, ИЗГЛЕЖДА, ПО ПРАВИЛО СЕ Е НАЛАГАЛО ДА СЕ ОСИГУРИ  УЧАСТИЕТО НА СЪОТВЕТНОТО МИНИСТЕРСТВО ИЛИ ВТО, ЗА ДА СЕ ПОЛУЧАТ НУЖНИТЕ ОДОБРЕНИЯ /31/. ВЕРОЯТНО ТОВА СЕ ДЪЛЖИ НА ФАКТА, ЧЕ УКАЗ 1196 НЕ ИЗКЛЮЧВАШЕ ДЕЙНОСТИТЕ, ПРЕДПРИЕМАНИ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ, СПОРЕД КОЙТО САМО НА ВТО ИЛИ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ, ПРИТЕЖАВАЩИ ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ПРАВА, СЕ РАЗРЕШАВАШЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С ВЪНШНОТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ. ТЕЗИ ДЕЙНОСТИ БЯХА ОПРЕДЕЛЕНИ ОБЩО, ТАКА ЧЕ ДА ОБХВАНАТ ПОЧТИ ВСЯКА ВЪЗМОЖНА СДЕЛКА, ВКЛЮЧВАЩА МЕЖДУНАРОДЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ОБМЕН /32/. СЛЕДОВАТЕЛНО ПОНЕ ЕДИН УЧАСТНИК ОТ БЪЛГАРСКА СТРАНА ТРЯБВАШЕ ДА ПРИТЕЖАВА ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ПРАВА, ИЗИСКВАНЕ, КОЕТО ОБИКНОВЕНО СЕ ИЗПЪЛНЯВАШЕ ЧРЕЗ АНГАЖИРАНЕТО НА ВТО.

УКАЗ 1196 ДОПУСКАШЕ ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА ИЛИ ЛИЦЕ ДА ВЛИЗАТ В ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ ПО КООПЕРИРАНЕ С БЪЛГАРСКА ВТО ИЛИ ДРУГА ЗАИНТЕРЕСУВАНА СТОПАНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ, АКО ОБЕКТЪТ НА ДОГОВОРИРАНЕН ПОПАДАШЕ В НЯКОИ ОТ ПЕТТЕ ОСНОВНИ КАТЕГОРИИ ДЕЙНОСТИ, ОПРЕДЕЛЕНИ [ОТ] УКАЗА /1/ СЪВМЕСТНО ИЗГРАЖДАНЕ ИЛИ МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ МОЩНОСТИ; /2/ СЪВМЕСТНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПРОЕКТИРАНЕ ИЛИ ПЛАНИРАНЕ; /3/ СЪВМЕСТНО ПРОИЗВОДСТВО НА СТОКИ НА БАЗАТА НА ЛИЦЕНЗНИ, ОБМЕН НОУ-ХАУ, НАСРЕЩНА ТЪРГОВИЯ ИЛИ БАРТЪРНИ СДЕЛКИ; /4/ СЪВМЕСТНО ИЗГРАЖДАНЕ ИЛИ ДОСТАВЯНЕ НА ПРОЕКТИ "ПОД КЛЮЧ" И /5/ ОСНОВАВАНЕ НА СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ /33/. УКАЗ 1196 ИЗРИЧНО ПОСОЧВАШЕ, ЧЕ СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ, ВКЛЮЧВАЩА БЪЛГАРСКА ВТО И ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА ИЛИ ЛИЦЕ, БИ МОГЛА ДА СЕ РАЗВИВА ИЗЦЯЛО ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ /34/. И НАИСТИНА, УКАЗ 1196 ПОЗВОЛЯВАШЕ НА БЪЛГАРСКА ВТО ИЛИ НА ЗАИНТЕРЕСУВАНА СТОПАНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ДА ПРИДОБИВА ДЯЛОВО УЧАСТИЕ В КОРПОРАТИВНО СМЕСЕНО ПРЕДПРИЯТИЕ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ /35/.

ПРИ ВСЕ ТОВА УКАЗ 1196 БЕШЕ КРАЙНО ОГРАНИЧЕН ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБХВАТА НА ДОПУСТИМИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ КОМПАНИИ ИЛИ ЛИЦА, ЖЕЛАЕЩИ ДА ИНВЕСТИРАТ В БЪЛГАРИЯ.  УКАЗ 1196 НЕ РАЗРЕШАВАШЕ ИСТИНСКИ КОРПОРАТИВНИ ИЛИ СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ С ДЯЛОВО УЧАСТИЕ В БЪЛГАРИЯ /36/. НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ДЪРЖАВНИ ФИРМИ ИЛИ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА С ЧУЖДЕСТРАННА СОБСТВЕНОСТ HE БЕШЕ ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ РЕГИСТРИРАТ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ПО ДРУГ НАЧИН ДА ПРИДОБИВАТ ДЯЛОВО УЧАСТИЕ В БЪЛГАРСКИ ОБСЛУЖВАЩИ ПРЕДПРИЯТИЯ ИЛИ СТОПАНСКИ ОБЕКТИ. ВСЪЩНОСТ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ФИРМИ ИЛИ ЛИЦА, ЖЕЛАЕЩИ ДА ПОЛУЧАТ ДОСТЪП ДО БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР ИЛИ ДА УЧАСТВАТ В БЪЛГАРСКА ИКОНОМИКА, ИМАХА НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ САМО ЕДНА СТРУКТУРА ЗА СДЕЛКИ, Т.Е. СЪГЛАШЕНИЕ ЗА КООПЕРИРАНЕ ПО ДОГОВОР С БЪЛГАРСКА ВТО ИЛИ С  ДРУГА ГОЛЯМА ЗАИНТЕРЕСУВАНА СТОПАНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ /37/.

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЧТИ ПЪЛНИТЕ ШЕСТ ГОДИНИ, ПРЕЗ КОИТО БЕШЕ В СИЛА УКАЗ 1196, ЧУЖДЕСТРАННИ ФИРМИ СКЛЮЧИХА МНОЖЕСТВО ДОГОВОРИ ЗА КООПЕРИРАНЕ С БЪЛГАРСКИ ВТО И СТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ. НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ДОГОВОРЕНОСТИ СЕ РЕАЛИЗИРАХА С ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ДРУГИ СТРАНИ-ЧЛЕНКИ НА СИВ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗРАБОТВАНЕ/38/ ИЛИ СЪВМЕСТНО ПРОИЗВОДСТВО /39/ НА КОНКРЕТНИ ВИДОВЕ МАШИНИ, ИЛИ ВОДЕХА ДО ОБЩИ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ В НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И РАЗРАБОТКИ /10/, НЯКОЛКО СЕ ОТНАСЯХА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЯ, В КОИТО БЪЛГАРСКА ВТО И ЧУЖДЕСТРАННА ФИРМА ОСНОВАВАХА И ИМАХА ДЯЛОВО УЧАСТИЕ В ОБЩО СМЕСЕНО ПРЕДПРИЯТИЕ СЪС СЕДАЛИЩЕ И ОСНОВНО МЯСТО НА ДЕЙНОСТ В НЯКОЯ ЗАПАДНА СТРАНА /41/. ЧАСТ ОТ СПОРАЗУМЕНИЯТА ФАКТИЧЕСКИ СЕ ОТНАСЯХА ДО ПРЕДПРИЕМАНЕТО НА НЯКАКВА КОНКРЕТНА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ СЪС ЗАПАДНИ ФИРМИ В САМАТА БЪЛГАРИЯ, НАПРИМЕР ДОГОВОРИ ЗА КООПЕРИРАНЕ С ЦЕЛ РАЗРАБОТВАНЕТО НА КОНКРЕТНИ ПРОЕКТИ /42/. ТЕЗИ СЪГЛАШЕНИЯ ОБАЧЕ НЕ ДОВЕДОХА ДО СЪЩИНСКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ. ТЕ ОБИКНОВЕНО ПРЕДСТАВЛЯВАХА ДОГОВОРИ ЗА КУПУВАНЕ НА ПРОЕКТИ "ПОД КЛЮЧ", В КОИТО БЪЛГАРСКАТА СТРАНА ПОЕМАШЕ АНГАЖИМЕНТ ДА ДОСТАВИ СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ ТРУД И МАТЕРИАЛИ. ПРИ ПРЕГОВОРИТЕ ЗА КУПУВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНО ОБОРУДВАНЕ ИЛИ ПРОЕКТИ "ПОД КЛЮЧ" ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ МОЩНОСТИ БЪЛГАРСКАТА СТРАНА ОБИКНОВЕНО СЕ СТРЕМЕШЕ ДА НАЛОЖИ УСЛОВИЕ ЗА ОТКУПУВАНЕ, ИЗИСКВАЙКИ ОТ ЗАПАДНИЯ ПРОДАВАЧ ДА КУПИ ЧАСТ ОТ БЪДЕЩАТА ПРОДУКЦИЯ /43/. ЧЕСТО ДОГОВОРИТЕ ПРИДОБИВАХА ФОРМАТА НА СДЕЛКИ С НАСРЕЩНА ТЪРГОВИЯ /44/. БЪЛГАРИЯ ВЛЕЗЕ И В НЯКОЛКО ЛИЦЕНЗИОННИ СДЕЛКИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ПОЗИЦИИ ОТ ТИПА НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ТЕХНОЛОГИИ И ТЪРГОВСКИ МАРКИ НА ИЗВЕСТНИ ЗАПАДНИ ЦИГАРИ /В СЛУЧАЯ ЧЕСТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ПОЛУЧАВАНЕ СЪГЛАСИЕТО НА СОБСТВЕНИКА НА ЗАПАДНАТА МАРКА ДА ДОСТАВИ ПАТЕНТОВАНО ОБОРУДВАНЕ ЗА ПАКЕТИРАНЕТО И ИЗВЕСТНО КОЛИЧЕСТВО АРОМАТИЗИРАН ВНОСЕН ТЮТЮН ЗА СМЕСВАНЕ С МЕСТЕН ТЮТЮН/ /45/. ВЪПРЕКИ ЧЕ УКАЗ 1196 ДОВЕДЕ ДО ИЗВЕСТЕН БРОЙ ДОГОВОРИ ЗА КООПЕРИРАНЕ СЪС ЗАПАДНИ ФИРМИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДО НЯКОИ СЪЩИНСКИ СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ С ДЯЛОВО УЧАСТИЕ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ, ТЕЗИ КОИТО СЕ ОТНАСЯХА ДО ДЕЙНОСТ, РАЗВИВАНА В БЪЛГАРИЯ, СКЛЮЧВАХА КОНКРЕТНИ ЗА ВСЯКА СДЕЛКА СЪГЛАШЕНИЯ, КОИТО ОБИКНОВЕНО СЕ ОСНОВАВАХА НА НАСРЕЩНИ СДЕЛКИ, БАРТЪРНА ТЪРГОВИЯ, ЛИЦЕНЗИИ ИЛИ ДОГОВОРЕНОСТИ ЗА КУПУВАНЕ. ДОРИ В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ДОГОВОРИТЕ СЪДЪРЖАХА ДОСТАВКА НА ЗАВОДИ ИЛИ ГОЛЕМИ СТРОИТЕЛНИ ПРОЕКТИ, УСЛОВИЯТА ОБИКНОВЕНО БЯХА ПО СЪЩЕСТВО "ПОД КЛЮЧ", КАТО ЧЕСТО ПОСОЧВАХА ЧАСТИЧНО ПЛАЩАНЕ С ПРОДУКЦИЯ. ДОКОЛКОТО ЕДИН СТРОИТЕЛЕН ПРОЕКТ БИ ИМАЛ НУЖДА ОТ БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ ЧРЕЗ ОСИГУРЯВАНЕТО НАПРИМЕР НА ТРУД И МАТЕРИАЛИ, ПОДОБНИ ДОГОВОРИ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ НАРИЧАТ "ДОГОВОРЕНОСТИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО", А НЕ СМЕСЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ. ТЕ НЕ ВОДЕХА ДО ФАКТИЧЕСКО ЧУЖДЕСТРАННО ИНВЕСТИРАНЕ В БЪЛГАРСКОТО СТОПАНСТВО. И ТАКА, УКАЗ 1196 НЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА СЪЩИНСКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ /46/.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР": СТЕФАН ГОСПОДИНОВ

РЕДАКТОР: НИНА ГАВРИЛОВА

11:00:19    25-04-1991