25 август 1995


София, 25 август 1995 година
Брой 166 /1467/


София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИЗБОРНА КОМИСИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПОДАВАНЕТО И РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ВЪЗРАЖЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ ЗА КМЕТОВЕ И СЪВЕТНИЦИ.


1. Възражения във връзка с проведените общински събрания за издигане на кандидатури за кметове и съветници могат да бъдат подавани в Националната изборна комисия /НИК/ най-късно до 1 септември 1995 г.

2. Копие от възражението до НИК задължително се предоставя на съответното общинско ръководство на Съюза на демократичните сили /СДС/.

3. Общинското ръководство на СДС е длъжно незабавно да уведоми заинтересованите и в тридневен срок да внесе в НИК становище.

4. В тридневен срок от уведомяването им заинтересованите могат да внесат свое становище в НИК.

София, 22 август 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "ТЕЛЕВИЗИЯТА Е НАЦИОНАЛНА ИНСТИТУЦИЯ, А НЕ ФИЛИАЛ НА "ПОЗИТАНО" 20" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИИВАН КОСТОВ ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ИВАН ГРАНИТСКИ.


ГОСПОДИН ГРАНИТСКИ,

Повод за настоящото писмо е излъченото на 17 август 1995 г. по Канал 1 на Българската национала телевизия /БНТ/ издание на "Наблюдател", копродукция на Българската национална телевизия и на "Наблюдател’93" ООД. Направено в духа и с похватите на телевизията от времето на застоя, когато двамата водещи изживяваха звездните мигове в кариерата си, то е класически пример за тенденциозно интерпретиране на фактите и обслужва не просто интересите на управляващото мнозинство, а интересите на най-реакционната му част - старата комунистическа номенклатура.

Позицията на въпросните журналисти надали може да учуди онези зрители, които помнят телевизионните им изяви като придворни международници в близкото минало.

Удивителното в случая е, че ръководството на БНТ им е дало най-гледаното време по най-гледания телевизионен канал, за да ронят сълзи за разпадането на съветската империя пред милионна аудитория. Не по-малко удивително е, че през 1995 г. е възможно от екрана на националната телевизия да се правят категорични обобщения за политически факти на основата на мемоари на обидени съветници, а не на документи, да се жонглира с цитати, извадени от контекста на книги, до които човек просто няма как да се добере в България, и всичко това да се прави с безпрецедентна наглост и височайше покровителство.

Предаването не е само срещу Горбачов, представен в отношенията му със Запада като "бедняк с просешка паничка", "интелектуално лека кавалерия", "гениален разрушител и предател". Преценка за неговата спорна личност ще направи времето и не тук е мястото да се раздават присъди. В предаването на прицел е цялостният процес на демократизацията в Източна Европа. Авторите дори не са се посвенили във финала да сложат знак на равенство между демокрацията и хаоса, престъпността и корупцията. И с благословията на Българската национална телевизия това се внушава на милиони зрители.

Съучастничеството на ръководството на БНТ в тази груба манипулация говори само за себе си. В навечерието на годишнината от антигорбачовския пуч с това издание на "Наблюдател" беше положен балсам върху изстрадалите души на "жертвите" на демокрацията - старите номенклатурчици. Няма да бъде изненада, ако следващия път водещите от "Наблюдател" решат да поздравят зрителите от екрана с възглас "Ротфронт"и в телевизията решат, че това е напълно в реда на нещата.

Като изразявам възмущението на Съюза на демократичните сили от случилото се, изразявам нашата надежда, че ръководството на БНТ ще избягва в бъдеще да се ангажира с подобни политически манипулации. Все пак телевизията е национална институция, а не орган на "Позитано" 20.

Моля Ви най-настойчиво съдържанието на настоящото писмо да стане достояние на борда на директорите на Българската национална телевизия.

София, 22 август 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ В СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ.


От известно време лидери на Съюза на демократичните сили /СДС/ упорито разпространяват чрез различни средства за масово осведомяване твърдението, че членовете на Българския антифашистки съюз /БАС/, респективно активните борци против фашизма,
продължават да ползват материални привилегии във формата на добавки към пенсиите, безплатни лекарства, безплатни почивки и други подобни.

Изпълнителното бюро на Централния съвет на БАС категорично заявява, че всички тези твърдения са абсолютна лъжа. Членовете на БАС не ползват никакви материални придобивки във връзка с борбата си против фашизма. В това отношение те имат социалното положение на всички останали български граждани.

Използваните от лидерите на СДС похвати в започналата предизборна борба дават допълнителна представа за техния морален облик.

София, 23 август 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТ /ЧАСТ ДЕСЕТА/ "ЗА РАБОТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА", ОГЛАСЕН ОТ НЕЙНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /28 И 29 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/.


2.7. Анализ на решенията на парламентарната група

Парламентарната група на демократичната левица - БСП, БЗНС "Ал. Стамболийсхи" и ПК "Екогласност", е взела решения на 69 или 85 на сто от общо проведени 81 заседания /самостоятелно и съвместно с ВС на БСП/ за периода 28 декември 1994 - 21 юли 1995 година.

Липсата на практика от ВНС и 36-то Народно събрание, невъзможността да бъде използван по-пълноценно опитът в разработки със сходен характер от близкото минало поради смяната на политическата система, както и липсата на възможността за съпоставимост с предишни периоди от работата на НС създават известни трудности в определянето на точни критерии за количествена и качествена характеристика на приетите решения.

Независимо от посочените трудности анализът на приетите решения дава представа за дейността на ПГДЛ като парламентарна формация и доколко тя се обвързва с политиката на БСП като управляваща политическа сила.

На посочените 69 заседания са приети общо 272 отделни решения и пункта от цялостни решения по обсъжданите въпроси, или средно по 4 решения на едно заседание. По-голямата част от решенията - 140, или 51,5 на сто, са приети чрез гласуване, а останалите 132, или 48,5 на сто, са приети след направено предложение от ръководството на ПГДЛ без възражения и без да бъдат подлагани на гласувания.

Сравнението на дейността на ПГДЛ по този показател за периода 12 януари - 21 април 1995 г. /преди първата ваканция/ и след 2 май показва по-висок относителен дял на приети решения с гласуване - 68,6 на сто. Това е свързано с гласуванията на текстовете по проектите на правилници за организацията и дейността на НС и на парламентарната група, конструирането на самата група, определянето на кандидатури за председатели на постоянни комисии на НС и на делегации в европейски структури и т.н.

Най-голям е броят и относителният дял на решенията - 61, или 22,4 на сто, свързани с непосредствената законодателна дейност на ПГДЛ в съответствие с предизборната платформа на коалицията. Това са решенията за утвърждаване на законодателни програми, за даване на съгласие за внасяне на законопроекти от името на парламентарната група и отделни депутати, за приемане на спорни текстове в закони и т.н. По силата на тези решения са приети основните положения и повечето от конкретните текстове на проектозаконите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, ЗИД на Закона за въвеждане на някои временни ограничения за членовете на ръководствата на научните организации и ВАК /"Анти-Панев"/, ЗИД на Закона за връщане на одържавени жилища и имоти, всички законопроекти, свързани с местните избори, проектозаконът за отбраната и въоръжените сили, четирикратното преодоляване на президентско вето и т.н.

Отделно от тези решения следва да бъдат посочени и взетите 37 решения /13,6 на сто от всички решения/ във връзка с приемането на проекта за Правилник за организацията и дейността на НС.

Взети заедно, посочените две групи решения представляват 35,6 на сто от общия брой приети решения, което характеризира положително законотворческата дейност на ПГДЛ като цяло и от гледна точка на спазване на демократичните принципи за законодателната изява на отделни депутати.

Повече от една четвърт - 73, или 26,8 на сто - са решенията, свързани с изграждането, функционирането и вътрешноорганизационното състояние на парламентарната група и това е напълно обяснимо за периода, през който започва дейността си и самото Народно събрание. Вътрешната структура на тази група показва, че най-много са решенията, 33, или 45,2 на сто, с които се утвърждават работни групи, комисии и'се възлагат задачи на народни представители по подготовката на проекти, позиции, становища и т.н.

Следващи по относителен дял вътре в посочената група решения - 27, или 37 на сто, са решенията, с които се утвърждава дневен ред на заседанията на ПГДЛ, решават се въпроси на организацията, утвърждават се системи за работа, финансови въпроси и други подобни.

В общата структура на приетите решения заслужава внимание относителният дял - 20, или 7,8 на сто, на кадровите въпроси, с които се утвърждават по общо съгласие, с явно или тайно гласуване кандидатури за различни постове, избираеми по закон от Народното събрание.

През периода януари-юли общо 16 пъти са били вземани решения по поведението и тактиката на ПГДЛ в пленарната зала, 6 пъти - по въпроси на взаимодействие с Министерския съвет, и др.

Анализът на броя и характера на взетите решения е основание да бъдат направени някои първи препоръки:

1. Да се утвърждава практиката във всички случаи, когато се налага, за обсъждане на заседанията на ПГДЛ да се предлагат ясно формулирани проекторешения и варианти за решения.

2. Да се направи възможното в работата по подготовката на проекти за решения да се включат всички членове на ПГДЛ.

3. Да се разширява практиката на системен отчет на взетите решения и прилагане на мерки за въздействие при евентуално неизпълнение без основателни причини.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ДВАНАДЕСЕТА/ "ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА - КЪМ УТРЕШНИЯ ДЕН НА БЪЛГАРИЯ", ОГЛАСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ ПРЕД ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24-25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.


РАЗДЕЛ ТРЕТИ

ПРОБЛЕМЪТ ЗА СЪЮЗНИКА - УСЛОВИЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ГОР

1. Механизми за решаване на проблема

Проблемът за съюзника е изключително важен за ГОР както поради неговото особено значение за политическата му идентификация, така и поради важната му роля за по-нататъшната политика на обединението. Проблемът е актуален и поради дискусиите около съдбата на Демократична алтернатива за републиката.

В тази връзка е много важно да определим правилно критерия при определянето на политическия си съюзник. Живеем в период на всеобща ценностна и духовна криза, на промяна на идеи, възгледи и понятия. Традиционните схващания за ляво, дясно и център се промениха както от съдържателна, така и от формална гледна точка. Ето защо сега е много важно да приемем, че здрава база за изграждане на стабилни съюзнически отношения с когото и да било за в бъдеще може да бъде само практическа програма за действие. Такава програма обедини коалицията ДАР и стана основа за нашето единодействие. Такава програма трябва да приемем с всеки свой потенциален съюзник, както в стратегически план, така и за предстоящите местни, а по-късно и президентски избори. За нас стабилната база за определяне на съюзника ще бъде политиката за равновесно развитие на страната.

На следващо място въпросът за съюзника трябва да бъде решен не конюнктурно, не на базата на моментната изгода, а трайно и за дълъг период. В този случай по-добре да премерим десет пъти, отколкото да сбъркаме веднъж. Очевидно преструктурирането на политическото пространство с оглед резултатите от изборите на 18 декември ще продължи още година и половина, две години. Това са и времевите гаранции, в които ние следва да решим въпроса за съюзника.

На трето място, налице са сериозни опити да се изгради единна опозиция срещу управлението на БСП. Все още не е решен въпросът с мястото в тази опозиция на някои по-малки десноцентристки партии. С положителност може да се очакват промени в лявата и особено левоцентристката част на политическия спектър. В зависимост от политиката на правителството можем да предвидим засилване на ролята и на центристкия алтернативен политически фактор. Тази динамика на процеса ни задължава на този етап да приемем двувариантно решение на въпроса за съюзника, което да се конкретизира не по-късно от края на 1996 година.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ПАРТИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ /28 МАЙ 1994 Г., СОФИЯ/.


ІІІ. УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ

Чл.10. Организациите на ПДП се изграждат по населени места. В едно населено място има само една организация.

Чл.11. Орган на ПДП са:
а/ Конгрес
б/ Национален съвет /НС/
в/ Изпълнително бюро /ИБ/

2. Окръжни:
а/ Конференция
б/ Окръжен съвет

3. Общински:
а/ Конференция
б/ Общински съвет

4. Местни:
а/ Общо събрание
в/ Местен съвет

Чл.12. Конгресът е върховен орган на ПДП и се свиква на 2 години веднъж. Решение за извънреден конгрес може да се вземе от Националния съвет с мнозинство най-малко 1/3 от състава му. Участието на делегатите се организира на териториален и пропорционален принцип.

Чл.13. Конгресът приема, изменя и допълва устава и програмата на партията, избира състава и председателя на Националния съвет, състава и председателите на контролните органи. Решенията на конгреса се вземат с обикновено мнозинство от броя на присъстващите делегати, освен в случаите на чл.22 и следващите от Закона за политическите партии.

Конгресът е редовен, ако на него участват повече от 1/2 от избраните делегати.

Чл.14. Националният съвет ръководи дейността на партията между конгресите и се състои от 15 членове. Избраните депутати от партията са по право членове на Националния съвет. Председателите на окръжните съвети, които не са членове на Националния съвет, задължително участват в работата му със съвещателен глас. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му.

Заседанията на Националния съвет са действителни, ако участват най-малко 3/4 от членовете му.

Чл.15. Председателят се избира от конгреса с тайно гласуване за срок от 2 години, за не повече от 2 последователни мандата. По изключение може да бъде избран трети и следващ мандат с мнозинство не по-малко от 4/5 от присъстващите на Конгреса делегати.

Чл.16. Изпълнителното бюро се състои от 5 членове - председател на НС, двамата заместници и двама членове.

Чл.17. Окръжните конференции са ръководни органи на окръжните организации на ПДП и се свикват най-малко веднъж годишно. Делегатите се избират на териториален и пропорционален принцип. Окръжните конференции избират свои ръководни органи - окръжен съвет, окръжна комисия по етика, ревизионна комисия и делегати за конгреса. Решенията му се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Конференцията е редовна, ако участват 2/3 от делегатите.

Чл.18. Окръжните съвети на ПДП са колективни ръководни органи на окръжните организации и се състоят от 5 до 13 членове. Председателите на общинските съвети, които не са членове на окръжния съвет задължително участват в работата му със съвещателен глас. Решенията му се вземат с обикновено мнозинство от всички членове.

Заседанията на Окръжния съвет са действителни ако в тях участват най-малко 2/3 от състава му.

Чл.19. Общинските конференции са ръководни органи на общинските организации на ПДП и се свикват най-малко веднъж годишно. Делегатите се избират по пропорционален и териториален принцип. Конференцията избира ръководни и контролни органи на ПДП на територията на общината - Общински съвет, от 5 до 9 души, Контролно-ревизионна комисия, техните председатели и делегати за окръжната конференция. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Конференцията е редовна, ако на нея присъстват най-малко 2/3 от делегатите.

Чл.20. Общинските съвети на ПДП са колективни ръководни органи на общинските организации. В тяхната работа с право на съвещателен глас участват председатели на местни съвети, които не са членове на общинския съвет.

Решенията на общинските съвети се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите. Заседанията са редовни, ако на тях участват най-малко 2/3 от състава им.

Чл.21. Общото събрание на местната организация се състои от всички нейни членове. Минималният брой членове за сформиране на местна организация е 5 души. То може да се свика по всяко време по решение на местния съвет или по искане на 1/3 от членовете на организацията.

Чл.22. Местните съвети на ПДП са изпълнителни органи на Общото събрание на местната организация. Те ръководят дейността на партията по места и участват в решаването на местни проблеми от политическо, социално, икономическо и културно значение. Местните съвети се избират от общите събрания и се състоят от 3 до 5 души, от които се избира председател.

Чл.23. Ръководните органи на ПДП се избират за периода между две отчетно-изборни събрания, конференции или конгреси.

Чл.24. Контролни органи на ПДП са:

1. Контролно-ревизионни комисии към всички колективни ръководни органи. Те работят по предварително изготвена програма за финансовото състояние на ПДП, контролират паричните постъпления, целесъобразността и законосъобразността на изразходването им и се отчитат за своята дейност пред съответните общи събрания, конференции или конгреси.

2. Комисия по етика. Тя изготвя мнения или предложения, свързани с нарушаване на Устава и Програмата на ПДП. Тя има право да се произнася за наложени наказания, включително изключване от партията. За своята дейност Комисията по етика се отчита пред конгреса.


IV. ИМУЩЕСТВО НА ПАРТИЯТА

Чл.25. Източници на средствата на партията са:
1. встъпителен и членски внос
2. дарения и завещания
3. доходи от стопанска дейност
4. субсидии от държавния бюджет

Чл.26. Членският внос, редът за събирането и разпределението му се определят от Националния съвет на ПДП.

Чл.27. ПДП прекратява своята дейност при:
1. сливане със или вливане в друга партия
2. разделяне на две или повече партии
3. саморазпускане съгласно устава
4. разпускане по решение на Върховния съд

Решението за прекратяване дейността на партията се взема с квалифицирано мнозинство от 2/3 от избраните делегати на конгреса.


V. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.28. ПДП е юридическо лице със седалище гр. София.

Чл.29. Председателят на партията я представлява пред всички държавни, обществени, стопански, административни и др. учреждения и институти, органи, организации, юридически и физически лица както в страната, така и в чужбина.

При отсъствие на председателя или когато той е в невъзможност да изпълни определено действие, той се замества от заместник-председател.

Председателят на партията може да упълномощи за конкретен случай тя да бъде представлявана от друг член на централен или окръжен ръководен орган.

Чл.30. При поемане на имуществени задължения, при сключване на сделки и трудови договори ПДП се представлява от председателя или определено от него лице и от още един член на Националния съвет.

Сключването на заеми и сделки с недвижими имоти се извършват с решение на Националния съвет.

Чл.31. Символът на партията е абревиатурата ПДП, изпълнена в тъмнозелено, разположена в кръг с лъчи /слънце/ на розов фон.

Чл.32. Знамето на партията е правоъгълно, с розов цвят, в средата на което е изобразен символът на партията.

Чл.33. Печатът на партията отразява нейния символ с указание за съответната партийна организация или орган.

/Пресслужба "Куриер"/


13:00:00
25.08.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Галина Дамянова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!