25 август 1993


София, 25 август 1993 година
Брой 165 /952/


София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА НОВА ПОЛИТИКА ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ.


Г-Н ПЕТКОВ,

Нашите лични отношения са били винаги дружелюбни и коректни. Работили сме заедно за промените в България и сме решавали какви ли не проблеми, спорове и конфликти, спазвайки приличие, уважение и добронамереност. Вие, както и редица дейци на КНСБ, сте причастен към идеята и създаването на Центъра за нова политика като алтернатива на партизанщината и конфронтацията, и стремеж към модерно мислене, гражданска организация и държавно управление. КНСБ е намирала винаги готовност за сътрудничество от моя страна и от структурите на Центъра за нова политика.

Общото събрание на Центъра за нова политка, неговите регионални и общински сдружения не са приемали становища, засягащи КНСБ, с разбирането, че това е недопустимо. Не зная кои са Вашите информатори, но множество членове на КНСБ, участващи в клубовете на центъра, могат да свидетелстват за традиционно позитивната оценка за взаимоотношенията със синдиката.

Г-н Петков, позволете ми да Ви напомня, че в разговор преди повече от месец Ви казах, че Вашият заместник г-н Иван Нейков е отправил нападки срещу деятели на КНСБ, днес Ваши опоненти, за тяхното участие в Центъра за нова политика; че се дават неофициални указания на координаторите на КНСБ да не работят с центъра, че има тенденция към засилване влиянието на БСП във Вашата организация. Вие изглеждахте изненадан и потвърдихте своята положителна позиция към Центъра за нова политика. Днес внезапно без никакъв сериозен повод Вие пишете "отворено писмо" и явно търсите разрив и скандал. Вие си позволявате да забранявате на координаторите на КНСБ всякакви контакти с Центъра, нещо, което не направихте дори в случаи на интензивни интервенции в работите на КНСБ или при най-враждебни нападки и действия от други организации.

Разбирам Вашите страхове, г-н Петков. Разбирам и тези политически сили, които се страхуват от нарастващото влияние на Центъра за нова политика. И все пак позволете ми да Ви попитам - политически амбиции, финансови интереси и какво още Ви кара да се разделяте с приятелите, с които работехте за демокрацията и обновяването на КНСБ.

Искрено съжалявам, г-н Петков!

София, 22 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "СЪДЕБНАТА СИСТЕМА НЕ МОЖЕ ДА КОНТРОЛИРА СПАЗВАНЕТО НА КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА" НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИТЕ ЧАСТИЧНИ ИЗБОРИ ЗА КМЕТ НА ОБЩИНА РАКИТОВО.


Известни са резултатите от частичния избор за кмет на община Ракитово, проведен през юни тази година. С много оспорвания по протоколите те бяха спечелени от кандидата на БСП. В самия изборен ден обаче се разкриха нарушения в регистрациите на някои от партиите. Кандидатът, изписан на червената бюлетина, бе представен само като кандидат на БСП /без Предизборния съюз/, а кандидатът, представен с бяла бюлетина и две сини отвесни ивици /с която през 1991 г. участва БЗНС-Н. Петков/ - като кандидат само на БЗНС, без тирета и имена добавки. С тези регистрации и бюлетини се нарушават обаче решения на Централната избирателна комисия /ЦИК/ и на Върховния съд. В законния срок решението за избор на кмет бе обжалвано от ДПС в Районния съд. Оттук започват и странностите в поведението на съдилищата:

1. Вместо в законния тридневен срок делото бе насрочено чак след 45 дни.

2. Вместо в Районния съд във Велинград то се гледа в Окръжния съд - Пазарджик.

3. За самото дело, кой знае защо, бяха призовани всички кандидати за кметове /като им е било обяснявано, че щели да се помиряват!?!/, всички членове на Общинската избирателна комисия, партийни лидери от общината, познати и непознати, звани и незвани. В създадената суматоха около това кой е призован и кой не е дошъл, въпреки изричното искане и на ищеца /ДПС/, и на ответника /Об. ИК/ да се даде ход на делото, внезапно се пръква от някъде адвокат от Мозеровото БЗНС, който моли за отлагане, и съдът охотно и светкавично отложи делото за 1 септември 1993 г.

За присъстващите на делото членове на специалната оперативна група от Политически клуб /ПК/ "ЕКОГЛАСНОСТ" това не бе правосъдие, а фарс. Съдебната система или не е подготвена, или съзнателно саботира решаването на един важен спор. Както е известно, миналата година ЦИК и състав на Върховния съд /с председател Божидар Колев/ отказаха на Българския демократичен център /БДЦ/ да се регистрира като коалиция за частични местни избори, защото според тях само партии и коалиции, регистрирани до 13 септември 1991 г., могат да участват, и то само със същите имена и бюлетини. Дали и сега, след случая в Ракитово, съдът няма с чиста съвест да защити обратното становище като единствено вярното? С което за сетен път ще докаже, че у нас правосъдие няма.

За целия този хаос ПК "ЕКОГЛАСНОСТ" ще държи отговорен сегашния състав на Висшия съдебен съвет и го призовава, ако не може да осигури спазването на законите чрез съдебната система, да си подаде колективно оставката!!!

Има достатъчно честни и подготвени юристи да ги заместят.

София, 5 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИСКОВА МОЛБА ОТ КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БЕРОВ,

Уведомяваме Ви, че на основание чл. 136 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/ в Софийски градски съд /СГС/ беше образувано производство по реда на чл. 49 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 489 и следващи от Гражданско-професионалния кодекс /ГПК/ за вписване в специалния регистър при съда на сдружение с нестопанска цел с наименование Асоциация на демократичните синдикати /АДС/. На 20 април 1993 г., на основание чл. 496 от ГПК, във връзка с чл. 134 и следващи от ЗЛС, СГС вписа АДС в регистъра при СГС - фирмено отделение под партиден номер 778, том XII, раздел V, стр. 118, с което асоциацията придобива качество на юридическо лице. АДС се управлява от Координационен съвет /КС/ и се представлява от председателя на КС - Иван Георгиев Таушанов, ЕГН: 4602ХХХХХХ.

Асоциация на демократичните синдикати осъществява функциите си по силата на чл.33    , ал.2 от КТ в съответствие със своя устав и националното законодателство и конвенциите на Международната организация на труда, ратифицирани от нашата държава.

АДС е изградена на професионален и териториален принцип. Структурна единица на АДС е синдикалната организация, създадена по месторабота. Синдикалните организации се обединяват в отраслови и териториални съюзи с изградени органи.

Задача на АДС е за сравнително кратък период от време да изгради свои структури, обединяващи повече от 100 хиляди души на територията на всички бивши окръзи и в отрасли, съгласно Класификатора "Отрасли на народното стопанство в НРБ" от 1986 година. Цел на АДС е да придобие качество на представителна организация на работници и служители на национално равнище и да защитава от тази позиция интересите на работниците и служителите.

За 3 месеца от своето учредяване АДС създаде свои структури в София, Пловдив, Плевен, Бургас, Благоевград, Русе, Варна, Хасково, Шумен, Добрич, Стара Загора, Ихтиман, Лом и други градове със стотици синдикални организации и десетки хиляди членове. АДС обединява Национални синдикални съюзи на работещи в сферата на здравеопазването, образованието, местното самоуправление, науката, културата, висшето образование, съобщенията, енергетиката, транспорта, строителството, услугите и други.

Своята дейност АДС развива при липса на елементарно съдействие от страна на държавните орагани, в условия на дискриминация на синдикалните членове на асоциацията. В нарушение на Конвенция 154 на Международната организация на труда, признатите от Министерския съвет за представителни организации на национално равнище КНСБ и КТ "Подкрепа" действат за отслабване на позициите на всички останали организации на трудещите се, включително и на АДС. Правителството не предприема съответни мерки, за да се гарантира, че съществуването на тези представители не ще се използва за отслабване на позициите на заинтересуваните организации. Независимо от Препоръка 163 на МОТ, то не въвежда адаптирани към националната обстановка мерки за ускоряване на развитието на свободни и независими организации, представящи трудещите се. АДС очаква, че правителството своевременно ще предприеме мерки за създаване на условия за осъществяване на дейността на АДС. Първа стъпка в това направление е прилагането от страна на държавните органи на чл.46 от КТ по отношение на асоциацията. За сведение АДС ползва само едно помещение и един телефон за осъществяване на цялостната си дейност и за връзка с всички свои структури. Асоциацията се нуждае от държавно съдействие по придобиване на движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия.

Във връзка с приложението на чл. 46 от Кодекса на труда, по силата на който държавните органи съдействат на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставят безвъзмездно за ползване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, Координационният съвет на Асоциацията на демократичните синдикати предявява иск към Министерския съвет /МС/ на Република България, за предоставяне от МС на АДС безвъзмездно за ползване необходими имоти, и други материални условия, съгласно приложен списък.

КС на АДС се надява, че Министерският съвет на Република България ще удовлетвори този иск.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КС НА АДС: Иван Таушанов

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИС НА АДС: Младен Петров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА НА АГРАРНАТА РЕФОРМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР, ПРЕДЛОЖЕНА ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА 5 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.


V. СТИМУЛИРАНЕ РАЗВИТИЕТО НА ПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР

1. Принципно изискване към преработвателната промишленост е да бъде насочена към изграждането на аграрно-индустриална структура на земеделието, като осигурява създаването на краен земеделски продукт. Това ще даде възможност за по-пълно удовлетворяване интересите на преработвателните предприятия и производителите на земеделски продукти. По-нататъшното развитие на тези предприятия е свързано с тяхната приватизация и създаването на консорциуми и холдинги, включително до пряка реализация на готовата продукция.

2. Независимо от формите на собственост и производство на този етап е наложително да се изготвят баланси на основните селскостопански продукти за изхранването на населението като зърно, месо, мляко, слънчоглед. Това, както и създаването на краен земеделски продукт налагат преработвателната промишленост да премине в системата на земеделието.

3. По-нататъшната работа на фуражните заводи е тясно свързана както с производството на необходимите комбинирани фуражи, така и с рязко подобряване на тяхното разнообразие и качество. Несъмнено те са основата за развитието на едно съвременно животновъдство в частното фермерство и отглеждането на животните в сдружения или кооперации. Мелничната промишленост се нуждае от чувствително подобряване качеството на произвежданите брашна и млевни продукти. В действие следва да се включат и средно-големите и малките мелници, получени сега при реституцията. Сериозните икономически затруднения на птицекланиците в страната, които разполагат със съвременно технологично оборудване, могат да бъдат преодолени само чрез постепенно достигане на техните пълни капацитетни мощности. Това до голяма степен е свързано със състоянието на вътрешния и международния пазар.

4. Трудна и продължителна работа предстои по проблемите на консервната промишленост. Насоката в това направление е технологично преоборудване и повишаване качеството на продукцията. Само при тези условия произведената продукция ще може да намери реализация, особено на външния пазар. От състоянието на консервната промишленост до голяма степен зависи и производството на плодове и зеленчуци в страната. В тази връзка е и перспективата за развитието на предприятията за съхраняване и преработка на земеделската продукция, особено в планинските и полупланинските райони. Във веригата производство - съхранение - реализация особено място заемат плодохранилищата и хладилните площи. В условията на пазарното стопанство и след връщането на земята на нейните собственици тези площи могат да бъдат изключително полезни за дейността на бъдещите фермери в овощарството, лозарството и някои профили на зеленчукопроизводството.

5. Наложително е да се направи основна преоценка на състоянието и перспективите за развитието на тютюневата промишленост. Тази промишленост е една неизползвана възможност за увеличаване на доходите на населението, което се занимава с тютюнопроизводство, и валутни приходи на страната. В това направление е необходимо да се демонополизира дейността и на основата на преструктуриране производството на тютюн да се осъвремени технологията и номенклатурата на тютюневите изделия за пробив на международния пазар.

6. Аналогичен е проблемът и с развитието на винарската промишленост. Тази дейност ще придобива все по-голямо значение за производителите на грозде в частните стопанства за пълното оползотворяване на гроздовата реколта. Винопроизводството и производството на алкохолни напитки следва да се поставят под строг контрол на държавните органи за недопускане на спекула и фалшификация.

7. Млечнопреработвателната промишленост следва да се развива в посока както на използване на създадените вече мощности, така и създаване на малки предприятия за преработка на мляко - главно мандри за саламурени и твърди сирена. Това ще окаже положително въздействие върху бъдещите частни животновъдни ферми за реализация на тяхната продукция.

8. Като цяло работата в преработвателната промишленост следва да се насочи към нейното технологично преоборудване, оразмеряване на капацитетните възможности за максимално използване на суровинната база и задоволяване потребностите на пазара, разнообразяване на асортимента и чувствително повишаване качеството на готовата продукция.

9. Специално внимание следва да се отдели на амбалажа и опаковката на земеделските стоки и храни в съответствие с изискванията на международния и вътрешния пазар.

10. Процесите в преработвателната промишленост са свързани с нейната приватизация, включително с привличането на чуждестранни капитали и демонополизация на изкупуването на земеделските продукти, както и с организирането на пряк достъп на производителите до пазара. Това ще даде възможност за създаването и развитието на саморегулиращи се механизми на пазара със земеделски стоки и храни и ще се ограничи прекупваческата и спекулативната дейност.


VI. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА НОВИ МЕЖДУНАРОДНИ ПАЗАРИ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОКИ

1. Износът на земеделски стоки е не само стара традиция за българското земеделие, но и крайно необходимо условие за неговото развитие и възпроизводство. Осигуряването на външни пазари създава условия за разширяване и увеличаване на местното земеделско производство и повишаване трудовата заетост на част от населението. Създава се възможност за натоварването на наличните производствени мощности и разкриването на нови работни места. Чрез външнотърговската дейност се осигуряват и стабилни валутни приходи за производителите и държавата, подобряват се финансовите им възможности и като цяло се повишава икономическата ефективност на земеделското производство.

2. Наложилият се с годините характер на българските земеделски стоки очертава насока към източноевропейския пазар. Това обстоятелство изисква да се възстановят тези международни пазари при равностойни и взаимноизгодни условия. Такава ориентация на този етап се налага поради факта, че българските земеделски стоки все още не отговарят на високите изисквания на западноевропейския пазар, САЩ, Канада, Япония и др. развити страни. Другата основателна причина за насока към източноевропейските пазари е, че от тези страни все още зависи доставката на енергоносители - нефт, природен газ, въглища и др., резервни части за земеделската техника и други клонове на индустрията. В тази връзка е необходимо да се усъвършенства механизмът на износа и вноса чрез съвместни банкови институции, бартер и други форми на търговския обмен, а така също да се използват възможностите на оказваната помощ за страните от бившия Съветски съюз чрез включване в тъй наречените триъгълни операции.

3. Втората главна насока на външната търговия със земеделски продукти трябва да бъде Западна Европа, а по възможност и други развити страни. Българското стопанство се нуждае в по-голяма степен от достъп до техните пазари, отколкото от преки финансови помощи. Специално относно страните от Европейската общност следва да се води борба за по-високи квоти. Сегашният договор за асоцииране с нея разкрива твърде ограничени възможности в то ва отношение.

4. Третата насока е разкриването на нови пазари в страни, в които досега не е извършван наш износ на земеделски стоки или той е извършван съвсем ограничено. Това изисква да се проучат тези пазари, да се излезе на тях самостоятелно или в сътрудничество с вече наложили се в тези страни чуждестранни търговски организации.

5. Държавните органи и преди всичко Министерският съвет, чрез подписване на двустранни договори с отделни страни, а и с международни организации, следва да създадат благоприятни условия за достъп на българските производители и търговски фирми до външните пазари. На държавно ниво трябва да се решат благоприятно въпросите, свързани с митата, квотите, системите за разплащане и други. Изобщо възстановяването на старите и разкриването на нови външни пазари за земеделските стоки следва да заеме приоритетно място във външната политика на страната.

6. Не по-малко важен е и вътрешният режим на износа на земеделски стоки. Необходимо е да се изготвят вътрешни баланси за потребление, а свободните количества да се изнасят. Чрез различни икономически лостове трябва да се стимулира износът на земеделски стоки по начин, при който основният дял от печалбата да остава в производителите, а не в търговските фирми. От особена важност са цените на българските земеделски стоки при износа, като конкуренцията се осъществява предимно чрез качеството, а не чрез отстъпване от завоювани позиции в ценовата област.

7. Важно значение за стимулиране на местното производство и износа на земеделски стоки има и режимът на вноса на такива стоки. Внос на земеделски стоки трябва да се допуска само при доказана икономическа ефективност и целесъобразност, и то когато този внос не задушава местното земеделско производство.

8. От решаващо значение за успеха на българските земеделски стоки на международния пазар е повишаването на качеството им. Преди всичко производителите своевременно следва да бъдат информирани за изискванията на пазара към качеството на стоката. Необходимо е да се развие специален клон на промишлеността за разработване и производство на функционална и с високи потребителски качества опаковка. Това е крайно необходимо условие за пробива на пазарите, особено тези с повишени изисквания. В тази насока до голяма степен положително влияние могат да окажат чуждестранните инвестиции по възстановяването и създаването на нови производствени мощности за преработка и заготовка на земеделски стоки. Това ще създаде условия за износ преди всичко на готова продукция от земеделски стоки, което ще повиши ефективността на производството.

Необходимо е да се подготвят и висококвалифицирани кадри, които да са в състояние да извършват търговските операции в съответствие с изискванията на съвременния международен пазар, включително и на световните борси за земеделски стоки. В тази връзка следва да се преобмисли по-общия въпрос за създаване на външнотърговско министерство.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 25 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКО АНТИ-СПИН ОБЩЕСТВО, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 9 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.


І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. В Република България се учредява сдружение с наименование БЪЛГАРСКО АНТИ-СПИН ОБЩЕСТВО, означавано по-нататък с абревиатурата БАСО. Същото е доброволна организация на лекари и други местни и чуждестранни физически и юридически лица, занимаващи се със социални, професионални, научни, икономически, юридически, педагогически и психологични проблеми на заболяването СПИН у нас и в чужбина.

Чл. 2. /1/ БАСО е самостоятелно юридическо лице. То е извънпартийно и независимо сдружение, което в своята дейност се ръководи от законите на страната, от този устав, от принципите на хуманизма, демокрацията и професионалната етика.
/2/ Седалището на БАСО е: гр. София, община "Оборище", бул. "Янко Сакъзов" N 52.

ІІ. ЦЕЛ, ЗАДАЧИ И ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ

Чл. 3. Цел на сдружението БАСО е ограничаване разпространението на СПИН в България чрез подобряване и осъвременяване възможностите за ранна, бърза и широкообхватна диагностика на заболяването, както и създаване реални условия за неговата надеждна профилактика.

Чл. 4. БАСО има следните задачи:
/1/ Здравна просвета сред широки слоеве от населението относно същността на болестта, нейната социална значимост, способите и средствата за ефективна профилактика и други.
/2/ Създаване на материално-техническа база с оглед:
- закупуване на апаратура и консумативи за експресна диагностика, предназначени за поликлиничната здравна мрежа, научни институти, специализирани кабинети и други.
- обособяване на комуникационен център с открити телефонни линии за консултативна дейност.
/3/ Установяване контакти с други сродни организации у нас и в чужбина, както и активно включване в дейността на международни медицински асоциации.
/4/ Подпомагане контрола върху СПИН у нас в сътрудничество с Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Български лекарски съюз, водещи специалисти и други организации или ведомства.
/5/ Здравно, социално, материално и морално подпомагане на регистрираните болни, вирусоносители и техните семейства.
/6/ Организиране научни прояви от регионален и международен мащаб /симпозиуми, конференции/ по проблемите на епидемиологията, диагностиката, лечението и профилактиката на СПИН.

Чл. 5. За осъществяване на горните задачи БАСО:
/1/ Проучва, обсъжда и популяризира съвременните научни постижения в борбата срещу СПИН, както и възможностите за тяхното ефективно приложение в страната.
/2/ Организира беседи, лекции и дискусии чрез средствата за масова информация или по места.
/3/ Издава дидактични материали и спонсорира телевизионни предавания по конкретната тематика.
/4/ Осъществява консултативна дейност посредством писмена кореспонденция, вестникарски рубрики, открити телефонни връзки.
/5/ Разработва предложения по профилактични и благотворителни мероприятия пред държавни ведомства, общински и училищни власти, обществени, професионални и други организации, фондации, дружества и т.н.
/6/ Предприема просветна и благотворителна дейност сред различни среди на младежта - армейски колективи, ученици, студенти и други.
/7/ Организира абонамент за диагностична и лечебно-профилактична дейност по местоживеене или месторабота на вирусоносители, застрашени от заразяване контингенти и техните семейства.
/8/ Членува в международни медицински и сродни по предмет на дейност асоциации.
 
Чл. 6. БАСО гарантира анонимност на консултациите, кореспонденцията и абонатите в условията на стриктно спазени епидемиологични нормативни изисквания. За всеки новооткрит, нерегистриран или съмнителен случай БАСО известява съответните органи и съдейства за провеждане на необходимите мероприятия.


ІІІ. ЧЛЕНСТВО. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 7. Членуването в БАСО е доброволно и без ограничения по отношение на националност, етническа принадлежност, политически убеждения, раса, пол, религия.

Чл. 8./1/ БАСО има редовни и почетни членове.
/2/ Редовни членове могат да бъдат всички физически и юридически лица, които работят или активно допринасят за реализиране целта и задачите на сдружението, произтичащи от настоящия устав.
/3/ Приемането на редовен член се осъществява на Общо събрание с препоръка от двама членове чрез явно гласуване и обикновено мнозинство /50% + 1/ на присъстващите.
/4/ Редовните членове могат да членуват и в други организации с идеална цел, но с различен предмет на дейност.
/5/ За почетни членове могат да бъдат избирани български и чуждестранни граждани с особени заслуги за националното ни здравеопазване или с определни научни постижения в борбата срещу СПИН у нас и в чужбина.

Чл. 9. Членовете на БАСО могат да бъдат изключени по предложение на Управителния съвет на Общо събрание чрез явно гласуване и обикновено мнозинство.

Основания за изключване могат да бъдат:
/1/ Лишаване с присъда на членове от граждански права.
/2/ Деяния, несъвместими със социалните интереси и медицинския морал на правовата държава.
/3/ Деяния, които са в противоречие с автономните интереси, целта и задачите на БАСО.

Чл. 10. /1/ Редовните членове правят встъпителна и месечни вноски, определени по размер и срокове за изплащане от Управителния съвет съобразно с решенията на Общото събрание.
/2/ Ако член на БАСО не заплаща членския си внос в продължение на 6 месеца, то той се изключва от състава му.
/3/ Почетните членове не са длъжни да правят вноски.

Чл. 11. Членовете на БАСО се ползват от правото на глас във всички общи събрания и от правото да бъдат избирани в неговите органи на управление.

/Пресслужба "Куриер"/


10:00:00
25:08:1993 г.    


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Траяна Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!