24 февруари 1993

София, 24 февруари 1993 година
        Брой 38 /825/

Главен редактор:  Стефан Господинов


София. 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ.ЛЮБЕН БЕРОВ.


Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия /ИБ на БСДП/ по принцип подкрепя Програмната декларация и Програмата за дейността на правителството на Република България през 1993 г.

Заедно с това ние считаме, че е необходимо правителството да задълбочи работата си по конкретизацията на програмните цели и по съгласуването на своите действия за изпълнението им в следните насоки:

- изясняване на стратегията на законодателната, икономическата и особено на аграрната реформа в страната с оглед осъществяването на прехода от тоталитарно към свободно гражданско общество със социално пазарно стопанство в условията на парламентарната демокрация;

- изясняване на обхвата на приватизацията и нейната социална насоченост зя отстраняване на държавния свръхмонополизъм и осигуряване на широка обществена подкрепа на икономическата реформа;

- мерки за изясняване и стабилизиране на статута на държавните и общинските стопански предприятия в пазарни условия чрез повишаване на тяхната автономност с отделен закон;

- мерки за бързо възстановяване на пазарите на България в Източна Европа, в страните от ОНД и в Близкия Изток, успоредно с усилията за развитие на нашите икономически връзки с Европейската общност;

- подготовка на проектозакон за защитата на труда и трудовите борси за държавното и общественото осигуряване и за синдикатите;

- подготовка на проекта за втори и трети дял на Търговския закон - за търговските сделки и несъстоятелността;

- подготовка на проектозакон за издръжка на политическите партии.

Обръщаме внимание на правителството, че е необходимо да провежда своята икономическа политика чрез механизмите на социалното партньорство и в открит диалог с цялата общественост.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Дертлиев

София, 20 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ СИЛИ ЗА НАЦИОНАЛНО СПАСЕНИЕ ПО ПОВОД НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.


ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Една от характерните балкански черти на българската политика, предопределяща в огромна степен липсата на демокрация, стабилност и приемственост и предпоставяща традиционните у нас беззаконие и произвол, е нетрайността на законите. Докато в страните със стабилна демокрация законите остават действуващи и непроменими за столетия, у нас те са нещо ефимерно, несериозно и подлежащо по всяко време на отменяние изменения и допълнения. За нашите доморасли невежи законодатели те никога не са нито достатъчно либерални /да си спомним Търновската конституция/, нито достатъчно репресивни /фамозния Закон за защита на държавата/, че да минат без "изменения" и "допълнения".

Поредният законопроменителски напън в тази насока идва от един човек, чието политическо, служебно, нравствено и гражданско дередже би трябвало да го кара да се въздържа от каквито и да било изяви в тази връзка. Става реч за небезизвестния финансов баща на добилата известност фондация "Сапио", комуто тия дни прокуратурата окачи на шията индулгенция. Скрит зад нея, този тъмен финансов герой, воден от реакционни и престъпни нагони, посяга с нечиста ръка на приетия на 3 април 1990 г. Закон за политическите партии. Като взема повод явно от развитията след последните изборни кампании, когато две коалиции обсебиха над шест милиона лева, а половин дузина малки политически партии задлъжняха на хазната с около половин милион лева, просрочвайки по независещи от тях причини заемите си, този господин иска да ги лиши от възможност да съществуват и от всяка степен на независимост.
 
Бюджетната субсидия, така както е предложена от бившия финансов кокорбашия, е една въпиеща несправедливост, облагадетелстваща фактически само трите сега съществуващи парламентарни групи. Като се има предвид, че едната е премник на довчерашна тоталитарна сила, а другите две са в една или друга степен нейни еманации, това предложение всъщност е зле камуфлиран призив за реставрация на диктатурата с други средства. Изборните резултати, които той лицемерно предлага за критерий при финансирането, не значат нищо в условията на посттоталитаризъм, продължаващ монопола върху телевизията, радиото и разпространението на печата и още живите структури на бившия режим. Ролята и значението на никоя политическа сила не може по такъв цинично примитивен начин да бъде мерена с аршина на процентите. Това е груб трик, целящ да посегне върху плурализма и да пресече пътя на възстановените и укрепващи политически партии.

Съвършено недопустимо е отменянето на член.20 от ЗПП - това би представлявало игнориране както на нашата политическа традиция, така и на практиката в най-развитите западноевропейски демокрации. Това би значило да се сложи железен финансов намордник на партиите, да се превърнат те в жалки иждивенци, чакащи троха от държавната софра и благоволението на аферисти и политически парвенюта като Иван Костов. Това би било политически и правен абсурд и вярваме, че народните избраници еднозначно и категорично ще отхвърлят тоя позорен опит да се извърши атентат срещу младата демокрация. Вместо да се грижи за отмяната на този член, бихме препоръчали на новоизпечения законотворец и довчерашен асистент по политикономия да върне на държавата близо един милиард лева, с който фондацията на неговия ортак ощети държавата. Както и да му припомним, че индулгенциите, та даже и самата прокуратура, която му ги даде, не са нито окончателни, нито вечни и рано или късно отговорност ще се потърси.

Бихме препоръчали, ако ще се приемат изобщо изменения в този закон, те да засегнат единствено член 7, като учредяването на политическите партии се обвърже с представянето на поне две хиляди нотариално заверени молби-декларации, което би пресекло пътя към регистрацията на партии от неуравновесени и криминално обременени политически спекуланти, които в момента затлачват част от политическото пространство. Добре би било, ако съществуването на партии се обвърже, както е било някога, с издаването на печатен орган и с функционираща канцелария или секретариат. Всичко друго в тази връзка би било от лукавого.

Като се осланяме на политическата зрялост, чувството за справедливост и дълг пред демокрацията на уважаемите депутати, още веднъж издигаме своя глас на категоричен протест против реакционния, невежествен и абсурден "проект” за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛЕН СВОБОДЕН СИНДИКАТ "БИЗНЕС" ПО ПОВОД РЕШЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. Документът е адресиран до средства за масова информация.


Демонстративното пренебрежение в средствата за масово осведомяване към дейността на НСС "Бизнес" не е пречка за пълноценния му организационен живот. Очевидно стриктно се изпълнява поръчката да се запази и утвърди монополизмът на двата големи синдиката, като се дискриминират и омаловажат всички останали профсъюзни формирования, за да бъде улеснен контролът върху синдикалното движение в България. За съжаление и сегашното правителство се поддаде на тази измама и с решението си за подялба на профсъюзното имущество между КТ "Подкрепа" и КНСБ показа, че не може или не желае да подаде ръка за социален диалог, въпреки многократно изразяваното на думи желание за партньорство. След злополучното решение за цената на електроенергията това е втората погрешна стъпка, която може да се окаже фатална. Протестираме пред правителството за този начин на раздаване на профсъюзното имущество, създадено с труда на всички трудови хора и искаме думата, за да огласим това наше мниние.

ПРЕЗИДЕНТ НА НСС "БИЗНЕС":
        Асен Чаушев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ВЪПРОСА ЗА СОЦИАЛНИЯ ДИАЛОГ С ПРАВИТЕЛСТВОТО.


За всички вече е ясно, че правителството на Любен Беров започва тотална война срещу българския народ. Част от тази война е и настъплението срещу свободните синдикати и правото на българските граждани да се сдружават на професионална основа. Очевиден е в това отношение стремежът да се реставрират под нова форма някогашните удобни Български професионални съюзи и с тяхна помощ страната да направи пълния с неизвестности "завои наляво”. Заедно с демонстрациите на сила кабинетът на Беров показа съвсем ясно, че неговата социална политика е чиста проба демагогия. Значително закъсня компенсирането на доходите на гражданите вследствие на инфлационния процес. Няма гаранции, че компенсациите, които се подготвят, ще почиват на реална основа, а не на тайни споразумения между КТ "Подкрепа", КНСБ и президентския съветник Любен Беров. Всичко това се развива на фона на тревожни симптоми на пазара, свързани със сериозен ръст на потребителските цени, особено тези на хранителните стоки, с нестабилност на лева, със скокообразен спад на производството. Трудно биха могли да се очакват енергични и компетентни действия за защита на приходната и разходната част на новия бюджет, както и за реалистичен подход към финансирането на дефицита и към неговите размери. И това е естествено състояние на нещата, когато става дума за едно правителство, съставено по неестествен начин и отговорно не толкова пред парламента и пред българския народ, колкото пред сили и институции, неотговорни за своите действия.

Националният професионален съюз /НПС/ направи всичко възможно, за да влезе в диалог с правителството. Неведнъж то бе предупредено за неправомерни актове било на правителството като цяло, било на отделни министерства. Типичен пример в това отношение бе меморандумът по повод на ограничаването на профсъюзната свобода в България, разпространен от Националния професионален съюз /НПС/. С него ние ясно предупредихме правителството, че няма да допуснем да се нарушават граждански и социални права в нашата страна. Още повече че за тях не се е борил нито един министър от кабинета, нито пък самият Беров. За тях са се преборили стотици хиляди членове на "Подкрепа", сега напуснали вече тази организация, за тях са се борили и отстоявали преди всичко същите тези хора като симпатизанти и членове на партии и организации в Съюза на демократичните сили.

Националният професионален съюз заедно с други свободни демократични синдикати ще направи всичко възможно против опитите за реставрация и що се отнася до синдикалното движение в България. Синдикалното движение и у нас, и в други страни на Европа познава периоди, когато професионалните съюзи са отстоявали, включително чрез стачки, правото си на съществуване и на сключване на колективни договори с работодателите. По всичко изглежда, че за онези, които желаят в България да има независими синдикати, предстои подобна правозащитна борба. В нея Националният професионален съюз, а надяваме се и другите демократични синдикати, ще използваме в пълна мяра нашето конституционно право на стачка. Отговорността за нашите действия ще трябва да понесе изцяло правителството, както и работодателите, които не се съобразяват със законите на републиката.

Отчитайки създалата се ситуация Съюзният съвет на НПС на своето извънредно заседание, състояло се на 19 февруари 1993 г., взе следното

Р Е Ш Е Н И Е:

1. Обявява стачна готовност за всички свои структури и ги приканва да формират необходимите органи за координация, както и да извършат необходимите процедури по Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

2. Установява срок на стачната готовност до 28 февруари 1993 г., като определя началото на ефективни стачни действия там, където вече има готовност - 1 март 1993 година.

3. Заявява желанието да преговаря с правителството по следните въпроси:

3.1. Реален подход при отчитане на инфлационния процес и обосновани, реални размери на минимална работна заплата, средна пенсия, средна заплата и други компенсации на доходите на населението.

3.2. Отмяна на Постановление N 7 от 22 януари 1993 г. и приемане на нов нормативен акт, който позволява реални и законосъобразни критерии за определяне на представителните синдикати.

3.3. Гарантиране на правото на сдружаване на синдикати и организации по места, които не членуват в национални синдикати.

3.4. Отмяна на решението на правителството от 18 февруари 1993 г. за разпределяне на конфискуваното имущество на БПС между КНСБ и КТ "Подкрепа".

Съюзният съвет на Националния професионален съюз заявява, че НПС не е подавал документи за участие в Националния съвет за социално сътрудничество /НССС/. НПС не участва в подобни унизителни процедури и макар да отговаря на критериите на Кодекса на труда, ще участва в тристранното сътрудничество едва когато бъдат отстранени нарушенията на конституцията и законите на страната. НПС не приема също така участието в тристранния диалог на организации като Народния профсъюз "Единство", чиято основна дейност няма нищо общо със синдикализма.

Националният професионален съюз призовава хората на наемния труд, симпатизанти, привърженици и членове на Съюза на демократичните сили за защита на техните права и за защита на синдикалната свобода, част от политическите права и свободи на българските граждани.

София, 19 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧЛЕНСТВО И СИНДИКАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС /22-24 ФЕВРУАРИ 1992 Г., ПЛЕВЕН/. Документът е предоставен за публикуване от архива на конфедерацията.


1. Извънредният конгрес на КНСБ категорично заявява принадлежността на конфедерацията към независимото и демократично синдикално движение в Европа и света. От своето създаване до сега КНСБ се е стремила да отстоява най-важните принципи на това движение и да бъде влиятелен и твърд защитник на икономическите и социалните интереси на наемния труд. Ние смятаме, че демократичните промени в България нямат алтернатива и сме за разумен преход към пазарна икономика, балансираща интересите на различните групи на населението. Ние държим пазарните механизми да имат социални корективи, като се осигури надеждна защита на социално слабите групи. В нашата борба за справедливо преразпределение на националния доход и за предотвратяване на социалния дъмпинг и икономическата колонизация на България КНСБ ще разчита на помощта на синдикалните централи и организации в Европа и демократичния свят.

2. Извънредният конгрес потвърждава становището на Координационния съвет на КНСБ за членство на конфедерацията в Европейската конфедерация на труда. Задължааа Изпълнителния комитет да предприеме необходимите стъпки според установената процедура за изпълнение на това решение. Същевременно Извънредният конгрес заявява готовността на конфедерацията да членува в най-голямата синдикална организация - Международната конфедерация на свободните профсъюзи.

3. Конгресът препоръчва на отрасловите структури на конфедерацията да активизират своята дейност за уреждането на тяхното членство в демократичните международни синдикални организации, свързани с Европейската конфедерация на профсъюзите и Международната конфедерация на свободните профсъюзи. Същевременно конгресът се разграничава от групата федерации, които и след февруари 1992 г. ще продължат да работят съвместно със Световната федерация на професионалните съюзи и нейните структури. Поетите задължения от тези федерации в системата на СФПС не обвързват КНСБ.

4. Международната ориентация на КНСБ е неотделима от мястото й в синдикалното пространство във вътрешен план.

- Конгресът заявява още веднъж, че КНСБ е синдикат, независим от политическите партии и организации, който има широка центристка ориентация и е отворен за членство на хора с различни политически убеждения, етническа принадлежност и религия.

- КНСБ поддържа синдикалния плурализъм и е готова да взаимодейства с всички представителни и легитимни синдикални централи в България в името на солидарността и защитата на общите интереси на наемния труд.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО НА ПЪРВИЯ СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЛАДИМИР СПАСОВ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 17 ФЕВРУАРИ 1993 ГОДИНА.


УВАЖАЕМИ ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,
ДАМИ И ГОСПОДА,

Истинско удоволствие за ръководството на БКП е, когато по един или друг повод се среща с представителите на средствата за масова информация. Повод за днешната ни пресконференция не е един, а това са комплекс от въпроси, пред които е изправен народът ни. Също така не по-маловажни са въпросите, които решава БКП в това сложно и противоречиво време. За съжаление ежедневно се сблъскваме с ПЛАНА-КЛИН на Топенчарови - баща и син, грижливо разработен през 1990 г. за раздробяването на партиите, в това число и на БКП. За тяхно огорчение трябва да изтъкнем, че БКП е единствената партия, която е защищавала интересите на работническата класа, на трудовите селяни и на народната интелигенция, в това число на безработните, на пенсионерите, които правителствата след 10 ноември 1989 г. ги доведоха до просия. БКП ще продължава да защищава техните интереси, защото е тяхна партия. Отдавна привършихме с изграждането на партийните си структури в цялата страна. Вече за никого не е тайна, че освен полицейската агентура, внедрена в БРП от 1927 г., не по-малко опасни за БКП до 3 април 1990 г. бяха ренегатите и провокаторите, за което говори и появата на Александър Томов по телевизията на 10 януари 1993 г. и във вестник "Дума" в бр.10 на 14 януари 1993 г, че "Българската социалистическа партия има своята нова история". Скоро ще се навършат три години, откакто мнозинството от нейните членове отхвърлиха старото й име и с този акт категорично приеха некомунистически път на развитие.

Ние благодарим за закъснялата откровеност на Александър Томов. Това трябваше да кажат лидерите от ВС на БСП отдавна, за да не живеят членовете на БКП със заблуда, които досега съставляват членската маса на БСП, че БСП е БКП. Крайно време е всички честни комунисти да напуснат некомунистическата, а буржоазната БСП и да се завърнат в БКП. Те са излъгани, измамени и заблуждавани досега. Ние призоваваме всички комунисти, които членуват в разни други некомунистически партии, както и тези, които все още никъде не членуват, да възстановят членството си в БКП. Ние призоваваме честните комунисти да напуснат така наречените бекапета с юлари и с опашки. Това са формирования, създадени от ИБ на ВС на БСП за борба против БКП по плана "Клин" на баща и син Топенчарови от 1990 г.

Бившата живковистка мафия не може да се помири, че БКП няма нищо общо с тях и че не е под тяхно ръководство и контрол.

Единственият начин за обединението на комунистите в България е те да напуснат тези, които са създадени от номенклатурата да разединяват комунистите и да се влеят в партийните организации на БКП, ако са комунисти и ако признаят Устава на БКП и основните принципи - диктатурата на пролетариата и демократичния централизъм. Горчиво се лъже Александър Томов, че с комунизма е окончателно свършено. Напротив, бъдещето на човечеството през XXI век е комунизмът. Това е заветната и жадуваната мечта на човечеството, която няма алтернатива. Някои антикомунисти отъждествяват тоталитаризма, авторитаризма и фашизма с комунизма. Те са несъвместими и нямат нищо общо помежду си. И Желю Желев греши, когато сравнява фашизма с тоталитаризма. И те нямат нищо общо. Ръководителите на ВС на БСП никога нищо общо не са имали нито с БКП, нито с идеалите на комунизма. Те се настаниха след 3 април 1990 г. в структурите на БКП като кукувица в чуждо гнездо. Следователно те лъжат и заблуждават, че са се поправили. Те са такива, каквито винаги са били. Но докато членската маса на БСП се състои от комунисти, БСП не може да бъде антикомунистическа партия. Щом ВС на БСП избира некомунистически път на развитие, нека бъдат любезни да напуснат партийните структури и да си създадат свои, некомунистически структури. Ренегатите Лилов, Луканов, Младенов, Джуров, Кюранов, Томов, Йончев, Поптодорова, Дърева, Боков, Пирински и др. извършиха груби манипулации и фалшификации при проведения референдум за смяна на името на БКП с БСП през 1990 г. Ще приведа един пример. Така например партийната организация в "Хидравлика” - Ямбол, се е състояла от 200 души комунисти. На проведения референдум на 22 март 1990 г. са присъствали на партийното събрание 70 души, от които 16 души са гласували за запазване името на БКП, а 54 души са гласували за смяната на името й, а къде са комунистите до 200 души! Ето, това беше масово явление в цялата страна. Следователно смяната на името е незаконна и антиуставна, тъй като на XIV конгрес на БКП беше решено да не се сменя името на БКП. Какво трябваше да се направи?! БКП трябваше да изхвърли от редовете си живковистката мафия, а не да издига за председател бившия идеолог на живковизма. Оттук трябваше БКП да се очисти от всички грешници и престъпници и като очистена партия трябваше да върви смело напред по пътя на строителството на социализма и комунизма.

Ние призоваваме ръководството на ИБ на БСП да си прибере внедрената в БКП агентура, както и да разформирува партиите фантоми с юлари и опашки. Те са вредни кърлежи и от тях нито БКП, нито БСП, нито народът ни нямат нужда, както нямат нужда и от живковистката мафия, скрила се в БСП.

Вторият въпрос, на който ще се спра, това е въпросът, който тревожи народа ни. СДС чрез ликвидационните съвети напълно ликвидира селското стопанство и животновъдството, които не могат да се съвземат за един период от 10-15 години. Унищожени са племенни стада и добри породи. Изклани са над един милион и половина овце майки и над 200 хиляди крави, от утробите на които са изхвърлени милиони агнета и хиляди телета. Съзнателно страната ни е лишена от мляко, месо, сирене, кашкавал, млечни произведения и вълна, жизнено необходима за текстилната ни промишленост. На 21 януари 1993 г. депозирахме Сигнална записка до главния прокурор на Република България, с която настояваме да бъдат предадени на съд Филии Димитров с цялото негово правителство, областните управители и ликвидационните съвети за разгрома на селското стопанство и животновъдството. Главният прокурор час по-скоро трябва да изпълни задълженията си. В противен случай рано или късно и той ще влече отговорност като укривател на престъпници.

Третият въпрос е свързан с отнемането на депутатски имунитет по политически причини. Ние не защищаваме Лилов и Луканов, тъй като те нанесоха най-големи злини и поражения на БКП. Живковисткият идеолог, сега стратег на БСП, не е нищо друго освен българския Горбачов, но не може да се преследва който и да било за провеждана официална държавна политика, за което и ООН има решение за подпомагане на развиващите се страни. А какво ще каже господин Татарчев за помощите, които СДС получаваше и продължава да получава от чужбина, като имаме предвид и изявленията на г-н Хил, че САЩ ще помагат на СДС не само морално, но и материално. Защо г-н Татарчев мълчи по тези въпроси? А какво да кажем за престъпленията на Рейгън и Буш, които ликвидираха демократично избраните правителства в Латинска Америка, в това число арестуваха президента на Панама и го закараха в САЩ, където го съдят? А какво да кажем за жандармската политика на САЩ в Ирак? Какво да кажем за подкрепата от българското правителство на Ф. Димитров на тази милитаристична политика на САЩ?

Четвъртият въпрос е свързан с външния дълг на Република България. Защо не се каже честно и открито кой, кога, колко и за какво е направил тези дългове, както и прехвърляни ли са от Министерския съвет и от Министерството на финансите суми на СДС. Интересно е защо господата "демократи" след 10 ноември 1989 г. не намалиха, а увеличиха задълженията ни към чужбина? Къде са отишли взиманите заеми досега? Кой е платил разходите, които правят лидерите на СДС и на БСП до САЩ и в други страни?

Петият въпрос е свързан с това какво правителство е правителството на проф. Любен Беров. То е правителство, което беше избрано с мандата на една незаконна партия, каквато е ДПС, с гласовете на ДПС и подкрепата на БСП, но ще изпълнява програмата на СДС. Следователно това е антикомунистическо правителство. Та нали проф. Любен Беров е авторът на програмата на СДС. Ето защо не един път сме заявявали, че съществена разлика между БСП и СДС няма. Ръководителите на СДС са повечето компроментирани живковистки партийни секретари, каквато и е Снежана Ботушарова. Правителството на проф. Любен Беров ще продължи антикомунистическата политика на Ф.Димитров. Та нали и това правителство ще ускорява приватизацията, декомунизацията и реставрацията на капитализма, който народът ни не желае.

Шестият въпрос е въпросът за бедственото, мизерното и гладното положение на пенсионерите. Правителствата на Луканов, Попов и Филип Димитров доведоха пенсионерите до глад, мизерия и нищета. Те ровят в кофите за смет, за да намерят нещо, което да сложат в гладните си гърла. Ще се надяваме правителството на проф. Любен Беров да се съобрази с реалните нужди на пенсионерите и да им даде не просия, а това, което са заслужили, това, което са заработили с честния си многогодишен труд. Всички трябва да разберат, че с пенсионерите никой не може и не трябва да си прави шега. Народното събрание прие антиконституционна поправка към закона за пенсиите и лиши много пенсионери от трудовия им стаж, вложен след пенсионната им възраст в производства, които бяха разрешени по тогавашното законодателство. Тези хора са плащали осигурителни вноски и никой няма право да нарушава техните права. Конституционният съд също си затваря очите пред тези антиконституционни извращения. Не е за отминаване и начинът, по който живковистката номенклатура от БСП и от Българския антифашистки съюз /БАС/ искат да проведат извънреден конгрес на Съюза на пенсионерите, за да свалят неудобния за тях председател Крум Захариев не за друго, а за това, че не е член на БСП и че Съюзът на пенсионерите не е под контрола и прякото ръководство на БСП и на БАС. Ръководството на БКП предупреждава тези екстремистки сили, че е ударил дванадесетият час, когато трябва да се простят с мисълта, че им е позволено всичко. Спрете всякакви диверсии, откажете се, господа социалисти, от плана "Клин" на Топенчарови - баша и син, и започнете честно да работите според възможностите си за просперитета на България и за по-добрия живот на Негово величество трудовия български народ.

Следващият немаловажен въпрос е този за имуществото на БКП. От 1923 г. до сега фашистките и "демократичните" правителства все издаваха ЗЗО и други закони за конфискация. Правителството на Цанков конфискува партийния дом на площад "Лъвов мост" и го подари на полицията. Правителството на Филип Димитров конфискува новия партиен дом, част от който е построен със средства, събирани ат членски внос и дарения на комунисти. БКП не желае чуждо имущество, но не сме съгласни да ни се отнема собственото. Досега депозирахме молби и жалби до Софийската община, до Министерството на финансите, до г-н Савов и Ал.Йорданов, до Луканов, Ф.Димитров, Попов и до проф. Любен Беров и до Желю Желев, но всички си правят оглушки или се задоволяват с нескопосаните отговори, които дават техни експерти и съветници. Сегашната бюрокрация на администрацията по нищо не отстъпва от тази от тоталитарния живковистки период. Ние не желаем чуждо имущество, искаме си нашето. Конституционния съд и в това отношение си прави оглушки. Всички мълчат, защото интересите им диктуват това.

Следващият въпрос, на който ще се спра, е следният: чужди граждани да не се допускат да кандидатстват за избирането им за народни представители и да оглавяват политически партии, каквито са Тодор Бояджиев, Ценко Барев, Георги Петрушев, Анастасия Мозер, Алексей Алексиев, Константин Мишев и др. Парадоксалното е, че Анастасия Мозер, вместо да защити справедливия гняв на селяните против антиконституционния закон за земята, призова полицията за потушаване на недоволствата. Такъв уникум световната история не познава. Срам и позор, госпожо Мозер, и другите другари от БЗНС.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ДРУЖЕСТВОТО "БЪЛГАРИЯ - АРМЕНИЯ" ПО ПОВОД НА ПЕТГОДИШНИНАТА ОТ СЪБИТИЯТА В ПЛАНИНСКИ КАРАБАХ.


Управителният съвет на дружество "България-Армения" на свое заседание от 17 февруари 1993 г. във връзка с петата годишнина от началото на събитията в Планински Карабах е приел следната декларация:

Вече пет години продължава кръвопролитието в Планински Карабах. Заедно с целия свят България, потресена, следи жестоката драма. Жертвите и разрушенията там са страшни и недопустими за съвременната цивилизация, за края на двадесетия век, когато демокрацията и благополучието са по-достъпни и възможни от всякога.

От трагедията, която се разиграва, губи не само населението на Планински Карабах. Губи и азербайджанският народ. Губят спокойствието и моралът на международната общност, стремежите към справедлив и демократичен световен ред. Свидетелствата от Планински Карабах не могат да стоят в периферията на човечеството и на неговите многонационални институции.

Ние особено болезнено възприемаме страшните събития, засегнали арменския народ, с който имаме толкова добри традиционни приятелски връзки. Настояваме и призоваваме да бъдат взети необходимите мерки за спиране на въоръжения конфликт и на посегателствата спрямо суверенната воля на народа на Карабах. Да се сложи край на блокадата, наложена от Азербайджан на Армения и Планински Карабах. Надяваме се, че Обединените нации, Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и другите компетентни международни органи ще умножат и направят максимално ефикасни усилията си за намиране на справедливо и мирно политическо уреждане на въпроса.

Подкрепяме всички начинания на Република България, на нейната общественост, на всички страни, насочени към спасяване на народа на Планински Карабах от кошмара на войната. Нека след толкова мъки мирът най-после възцари и върху тази изстрадала земя!

София, 18 февруари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДРУЖЕСТВО "БЪЛГАРИЯ-АРМЕНИЯ":
Румен Георгиев

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 24 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ. Документът е приет на Учредителен конгрес на 17 февруари 1990 г. и изменен и допълнен на Извънреден конгрес на 22-24 февруари 1992 г. в Плевен.


Чл.48. /1/ Приходите от дейностите по предходния член се използват за попълване на фондовете, за подпомагане, възпроизводство и развитие на синдикалната дейност.

/2/ Конкретните механизми за разпределение на приходите се уреждат с правилници за всяка от дейностите, приети от КС по предложение на изпълнителния секретар, отговарящ за финансово-стопанската дейност на конфедерацията.

Чл.49. Оперативният контрол по осъществяването на дейностите по чл.47 се осъществява от изпълнителния секретар по финансово-стопанската дейност или от специално оправомощено от КС по негово предложение лице.

Чл.50./1/ КНСБ формира парични фондове, предназначени за осъществяване на синдикални протестни действия /"Стачен”/, за социално и синдикално подпомагане /"Подпомагане"/, за трудовоправни и социално-икономически изследвания и консултации /"Обслужване и развитие"/.

/2/ Фондовете се формират на национално, регионално и общинско равнище и от основните членове на конфедерацията по отрасли и браншове.

/3/ По решение на Координационния съвет на висши органи на колективните членове на конфедерацията или регионални органи на съответните равнища могат да бъдат създавани и други фондове.

/4/ Средствата по фондовете се набират от отчисления от членски внос, доброволни вноски от синдикални организации и формирования и други юридически и физически лица, а също и от други позволени от закона източници.

/5/ Набирането и изразходването на средствата по паричните фондове на национално и регионално равнище се урежда с Наредба за паричните фондове, утвърдена от Координационния съвет.

/6/ Размерът на средствата, предназначени за осъществяване на синдикални протестни действия, както и за подпомагане на синдикални организации, не се обявяват публично.

Чл.51. КНСБ формира годишен бюджет за приходите и разходите, който се утвърждава от Координационния съвет и се отчита пред него.

Чл.52. Изразходването на средствата се осъществява на основата на наредби и правила, утвърдени от Координационния съвет.

Чл.53./1/ Възнагражденията на изборните дейци и сътрудниците могат да се уреждат по основен, допълнителен или по граждански договор.

/2/ Възнагражденията на изборните ръководни дейци се утвърждават от Координационния съвет.

/3/ Възнагражденията на щатните сътрудници се утвърждават от Изпълнителния комитет в рамките на средствата, определени с бюджета на конфедерацията.

Чл.54. Имуществените спорове между членовете и между членовете и КНСБ се разглеждат от Арбитражната комисия. В разглеждането на споровете участва и изпълнителният секретар на КНСБ по финансите.


РАЗДЕЛ ШЕСТИ
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ЧЛЕНСКИЯ ВНОС

Чл.55. Използването на имуществото на КНСБ, както и на всякакви услуги от негова страна се гарантира единствено при редовно плащане на членския внос.

Чл.56. Индивидуалният членски внос възлиза на 1 % от нетното месечно възнаграждение.

Чл.57 /1/ Членският внос се събира ежемесечно в синдикалната организация.

/2/ Синдикалната организация прави отчисления за КНСБ чрез основния член, в който членува, в размер на 15 % от събрания членски внос.

/3/ Привеждането на отчисленията се осъществява от председателя на синдикалната организация или от упълномощено от него лице по сметка на основните членове на КНСБ, които правят отчисленията за Централата.

Чл.58. Асоциираните членове на КНСБ превеждат средства и ползват средства и услуги въз основа на договор между асоциирания член и Координационния съвет.


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Параграф 1. Нови членове на конфедерацията се приемат при условията на този Устав.

Параграф 2. Всеки член може свободно да прекрати своето участие в конфедерацията, което не води до промени в нейния статут, структура и организация.

Параграф 3. В случай, че поради промени в законодателството, съществени изменения в обществено-политическото положение или административно-териториалното деление на страната някоя от разпоредбите на този Устав се окаже недействителна, стане неизпълнима или пречи за нормалното осъществяване дейността на конфедерацията, въпросът се решава от Координационния съвет съобразно нейните основни цел и задачи.

Параграф 4. Конфедерацията е юридическо лице със свои печат, щемпел и знак, утвърдени от нейния Координационен съвет.

Параграф 5. Седалището на конфедерацията е в гр.София.

Параграф 6. Този устав влиза в сила от датата на неговото приемане от конгреса.

/Пресслужба "Куриер"/

 

10:10:00    
24.02.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!