24 октомври 1994


София, 24 октомври 1994 година
Брой 208 /1253/


София, 24 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН ПРЕД ЗАКЛЮЧИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА 36-ТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПРОИЗНЕСЕНО НА 17 ОКТОМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, КОЛЕГИ,

Днес е особен парламентарен ден, ден на равносметка за изминалите три години, ден на политически анонси, на чукащи на вратата парламентарни избори.

По една все още необяснима логика на историческите процеси началото на 36-то Народно събрание беше половината от цялото политическо пространство и по същата логика краят на тригодишната ни парламентарна дейност е функция от началото и средата на нашата законодателна и политическа дейност.

В случая не бих искал да флиртувам с никакви концептуални схеми за началото, средата и края на всеки процес, но се изкушавам да ви провокирам да се погледнем отстрани, за да предположим точно с какво 36-то Народно събрание ще остане в историята на съвременна България. Може би след 50 години историците, които ще се ровят в нашите архиви, ще се опитат да намерят смисъл в тригодишната ни законодателна дейност в конкретни цифри и факти от рода на тези, че са приети 221 закона, 268 решения на Народното събрание и че преходният период е налагал икономическите закони да бъдат приоритетни.

Политолозите ще се натъкнат на интересния факт, че са приети само девет закона за държавното устройство и че това Народно събрание е положило основите и е задало новата законова инфраструктура от 46 закона в икономическата и финансовата област за преходния период.

Вероятно аспирантите, защитаващи докторска дисертация, няма да пропуснат възможността да фиксират, че 36-то Народно събрание е излъчило два кабинета с двама председатели на парламента. За първия премиер сигурно без особени усилия като в стена ще се сблъскат с ирационални мотиви и поведение, а за втория премиер - че е бил добър, почтен и учен човек, но забърквайки се в политиката, объркал политиката.

Що се отнася до смяната на председателите на 36-то Народно събрание, няма да бъде трудно да разберат, че господин Стефан Савов по неизяснени ирационални мотиви е трябвало да бъде сменен със сегашния председател на Народното събрание г-н Йорданов.

Във всички случаи историците няма да пропуснат възможността да изследват един много интересен феномен в политическата история на съвременния свят. Една малка парламентарна група от 24 депутати, с помощта на която, но без нейно участие, се формира кабинет и се образува парламентарно мнозинство без политическо споразумение на политическите сили, които ги представляват и което съществува една година.

Основна причина за разминаването с нашите партньори от Съюза на демократичните сили /СДС/ през 1991-1992 г. беше следната:

Различни субекти си самовнушаваха и превръщаха това в реалност за другите, че Движението за права и свободи /ДПС/ няма друг изход, освен да коленичи и да изпълнява указанията на тъмни субекти, защото в противен случай от другата страна са бившите палачи от последните 50 години. Аз не знам кой и как е успял да внуши подобна позиция. Но, господа, докато много от вас само по вестници или изобщо в текстова форма са изучавали или мислили за демокрацията, нашата партия трябваше да изстрада предпоставките на този демократичен процес. Всякаква коварна игра с ДПС е опасна в същата степен, както и играта с националния въпрос.

Вие много често забравяхте, господа, че ние се борим, за да оцелеем и да се развиваме свободни и равнопоставено в нашата обща родина Република България. И когато някой си въобрази, че може да разполага с нас, както той сметне за добре, от същия момент започва ерозирането на собствената му основа.

Искам да бъда много ясен. В случая става въпрос не само за Филип Димитров и неговия екип, а за всеки потенциален партньор, който си внуши, че може да ни заблуди и изиграе.

Динамиката на събитията, които създаваме с взаимни усилия, превърнаха някои политици е значими социални знаци. И в това няма нищо лошо, стига тази персонификация да има реално съдържание и да задоволява определена обществена потребност. Но когато такива неидентифицирани персони имат амбицията да бъдат месия на обновлението, жалко не само за тях, но и за всички нас.

Завършвайки тази проблемна тема, само бих искал да напомня на моите приятели от СДС: Не се правете на герои, а бъдете субекти на новата история на страната, която ни се полага априори.

Дали сме достойни или не, аз не искам коментирам, но едно бих искал да ви напомня, да ви помоля да запомните. Историята дава шанс, но не задължава, и че историята е следствие от нашите взаимодействия.

Ще си позволя да актуализирам само един факт, за да си изградите реална представа за формулата случаят помага на подготвените. Когато обсъждахме вариантите за ново правителство в рамките на мандата на СДС, а след това и за правителство с мандат на ДПС, ние изхождахме от една и съща позиция. Парламентарната група на СДС е от 110, а нашата е от 24 депутати, нека двете парламентарни групи да се съберат и да излъчат няколко алтернативни кандидати за премиери от СДС и на тайно гласуване в рамките на парламентарното мнозинство на СДС и ДПС да се предложи премиер на страната. Представете си, тази формула не се прие дори когато обсъждахме вариантите за реализиране на мандата на ДПС. Подобно поведение не се вписва в нито една политическа логика. Именно при такава ситуация на нас ни се наложи да предложим формулата за експертно правителство, подкрепено от едно динамично парламентарно мнозинство. Първата половина от 20-месечното си съществуване правителството на проф. Любен Беров беше стабилизиращ политически фактор, но липсата на конкретна политическа и парламентарна воля, която да застане зад него, създаде условия правителството да се самовъзприеме като ничия територия и дори да се опитва да налага определени схеми на поведение на самия парламент. Политическият експеримент с експертно правителство показва, че ако изпълнителната власт не е функция на конкретна политическа воля, на партия или на коалиция, трудно може да се справи с такива глобални проблеми като приватизацията, аграрната реформа, престъпността и социалната сигурност на българския гражданин. От тази гледна точка предсрочните парламентарни избори са естественият изход от политическата криза в страната. Новата конфигурация на парламентарните сили по нов начин ще актуализира и проблема за властта.

Нека не си правим илюзии, че сме тръгнали на предсрочни избори, за да подобрим икономическото състояние на страната. На всеки от нас му е ясно, че става въпрос именно за това - кой ще управлява страната, което е следствие от бъдещето парламентарно мнозинство в следващото Народно събрание.

Но едно важно обстоятелство може да се предвиди още отсега. И в предстоящите парламентарни избори няма да има абсолютни победители, респективно еднопартийно, а може би и еднокоалиционно правителство на този етап е трудно възможно. И следващият парламент вероятно ще започне като биполярен и в един момент центробежните му сили ще дадат живот на центризма, след което отново ще заговорим за предсрочни избори.

ДПС не си поставя за цел този или онзи да влезе или да не влезе в парламента. Този въпрос се решава от негово величество гласоподавателят.

Завършвайки, бих искал да продължа тези мисли и да акцентирам на опасността от някои влечения. Напоследък със силата на модна тенденция ДПС стана прицел на атаки от всички страни, използвам случая да благодаря за това. Изглежда, някои екипи в някои централи в стремежа си да се направят на големи комбинатори загубват елементарна представа за реалния живот и за характера на нашия електорат. Дали ще влезем, или няма да влезем в парламента, такъв въпрос пред нас не стои и не е самоцел за ДПС, но тези атаки целят друго, а именно: като партия да заживеем с идеята за вината и постоянно да се самодоказваме и лоялността си към държавата като български граждани. С общи усилия постигнахме т.нар. български модел за преходния етап и за решаването на етнически проблеми в страната. Ние ще продължаваме да отстояваме този модел и няма да допуснем дори условия за босненския вариант в Република България. Но този основен въпрос, който директно засяга сигурността на България, не е само наша грижа, а на всички политически сили, държавни институции и на всеки български гражданин. Специално наблягам на това, защото в предизборната ситуация винаги се намират хора да наливат масло в огъня на национализма. ДПС остава с надеждата, че служебният кабинет ще създаде необходимите условия за нормална предизборна кампания.

На добър път на всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили. Дано предстоящите парламентарни избори ни направят по-отговорни и по-прагматични.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 24 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗ ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ПАТРИОТИЧНО ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ПАРТИИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ, ПОДПИСАНА НА 7 ОКТОМВРИ 1994 Г.


Националния съвет на Съюз Демократична България приема основните принципи от декларацията за патриотично единодействие и сътрудничество, подписана на 7 октомври 1994 г. от партиите и от организациите на Патриотичния съюз.

Във връзка с това заявяваме:

Застрашена е българската държавност.

Застрашена е българската нация.

Демокрацията е начин да живеем заедно.

България стои над партиите, котерийни и лични интереси.

Ние сме за:
- прекратяване на политическата конфронтация и екстремизма;
- национално съгласие и отговорност за бърза, ясна и умна смяна на модела на икономическата реформа в България, с включване на инициативата, таланта и интелекта на целия български народ;
- приоритет на българския национален капитал;
- защита на конституционния ред, имуществото, честа и достойнството на всеки български гражданин;
- сътрудничество между всички партии и организации, които могат да потиснат идеологическите си различия и страсти в името на една националнообединителна к социално-ангажирана политика.

София, 18 октомври 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДБ: д-р Й. Тодоров

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 24 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В."ДЕМОКРАЦИЯ" ОТ 17 ОКТОМВРИ 1994 Г.


Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /БКП/ опровергава поместения материал във в."Демокрация" в брой 238 от 17 октомври 1994 г. "Млади комунисти обещават кръв и насилие след изборите". Авторът на въпросния материал Стефан Ташев е целял да злепостави и да оклевети БКП преди изборите. Той трябваше да се свърже с Централния комитет /ЦК/ на БКП и да провери достоверността на написаното от него. Всеки може да говори каквото си иска, но дали то отговаря на истината, е въпрос, който ако даден журналист реши да пише, трябва да провери основно достоверността му. ЦК на БКП няма абсолютно нищо общо с Алан Андонов от 1993 г. Той е изключен от БКП. Алан Андонов не представлява никого освен себе си. Преди 7 май 1993 г. ръководството на ЦК на БКП се опита да му помогне и да го вразуми, но той си беше поставил задача или му беше поставена такава от господарите му, които навярно го ръководят и направляват, да разбие единството на БКП. След изключването му от състава на ЦК на БКП и от БКП, той хулеше генералния секретар на ЦК на БКП, включително и чрез в. "Демокрация". Ето защо Секретариатът на ЦК на БКП смята, че поместването на този материал във в."Демокрация" не е случайно. Това е замисъл на провокация от централата на ул."Раковски" N 134, за да се злепостави БКП. Българската комунистическа партия най-стриктно спазва конституцията, Закона да политическите партия /ЗПП/ и всички други закони. БКП е най-хуманната и най-демократична партия в България. БКП е партия против тероризма и против насилието. Стига жажда за кръв, господа от "Раковски" N 134 и от в. "Демокрация". Престанете с манипулациите, инсинуациите, лъжите и измамите. С терористичната дейност на Алан Андонов БКП няма абсолютно нищо общо. Правата си против тази подла клевета ЦК на БКП ще потърси чрез прокуратурата и съда. ЦК на БКП заявява, че БКП /Владимир Спасов/ няма, а има БКП на българските комунисти.

София, 18 октомври 1994 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 24 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ ПО ПОВОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОЛЕКТИВНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР, ПОДПИСАН МЕЖДУ СБУ И СТОЛИЧНА ГОЛЯМА ОБЩИНА ПРЕЗ 1993 Г.


1. Във връзка с навършването на 3-годишнината от управлението на екипа на проф. Александър Янчулев

На 20 октомври 1994 г. ръководството на Синдиката на българските учители се срещна с кмета на Столичната голяма община. Обсъдено беше изпълнението на приетия в края на миналата година Колективен трудов договор между Синдиката на българските учители /СБУ/ и Столична голяма община. На срещата бяха поставени въпросите, свързани със своевременното изплащане на заплатите и на средствата по фонд СБКО и работно облекло на работещите в учебните заведения на общински бюджет. През следващата седмица ще започнат преговорите за актуализиране на Колективния трудов договор.

2. В редица общини на страната все още се забавя изплащането на индексациите, предвидени в 147 Постановление на Министерския съвет /ПМС/, влязло в сила от 1 юли 1994 г. Вече четвърти месец работещите в средното образование от тези общини не могат да получат мизерните добавки към своите изключително ниски заплати / за юни 1994 г. средната брутна работна заплата на заетите в просветата е с 31,83 на сто по-ниска от средната брутна работна заплата за страната/.

3. В общините Гоце Делчев, Първомай, Ружинци, Сандански, Тутракан едва сега се изплащат заплатите за месец август 1994 г., въпреки че от Министерството на финансите ни увериха, че пречки за редовното им изплащане няма, тъй като на всяка община в страната е изпратена над 70 на сто от полагащата се годишна субсидия, което е 96 на сто от предвидената за деветмесечието.

София, 20 октомври 1994 г.

СЕКРЕТАР НА СБУ: Я. Такева

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 24 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОМИТЕТА ЗА СОЛИДАРНОСТ С КЮРДСКИЯ НАРОД ПО ПОВОД НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА КЮРДИТЕ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.


Световната общественост е разтревожена от продължаващия жесток терор над кюрдския народ. В угода на имперските си амбиции властите в Анкара хвърлят армията и жандармерията в невиждани по своите мащаби операции в районите, населени с кюрди. Над 2 милиона жени, деца и старци са депортирани в други, отдалечени области, най-малко на петстотин километра. Броят на арестуваните към днешна дата надхвърля 20 000, на безследно изчезналите - 450, а садистите в затвора Ертепи-Диарбекир са умъртвили чрез жестоки изтезания 54 души. Само през последните три седмици повече от 80 кюрдски селища са изпепелени и обезлюдени, а основните комуникации, източниците за питейна вода и домашните животни - унищожени. Напалмът и бойните отровни вещества нанасят непоправими щети на екологията и правят невъзможно завръщането на хората в родните им огнища.

Странно е, че правителствата на великите демокрации отминават с безразличие заканите на турската министър-председателка Тансу Чилер да ликвидира не само кюрдския проблем, но и самия кюрдски народ. Държави, които непрекъснато се обявяват в защита на човешките права и свободи, съзерцават спокойно и мълчаливо кървавата разправа с беззащитното население, насърчавайки по този начин продължаващия геноцид.

Кюрдите имат историческо и морално право на самоопределение, на свободно съществуване и развитие съобразно принципите на хуманизма и на демокрацията. Досегашното развитие на конфликта показва, че проблемът може да бъде решен единствено чрез мирни преговори между воюващите страни.

Комитетът се присъединява изцяло към писмото на 57 американски конгресмени до Тансу Чилер, които настояват турското правителство да разграничи мерките срещу тероризма от наложителните гаранции за човешките права на кюрдския народ. Подкрепяме решението на Европейския парламент, който замрази отношенията си с турския парламент заради забраната на прокюрдската Демократическа трудова партия /ДЕП/.

Морален дълг на политиците, на държавните институции и на обществените организации в България е да издигнат глас на протест пред Организацията на обединените нации и международните правозащитни структури срещу геноцида над кюрдския народ, да настояват същите да съдействат за мирно и справедливо решение на конфликта, който представлява заплаха за демокрацията и за международната сигурност.

София, 20 октомври 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ст.н.с. Делчо Балабанов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 24 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ ПО ВЪПРОСА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО И СУБСИДИРАНЕТО НА ДУХОВНАТА КУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до Министерството на културата и до средствата за масово осведомяване.

 

Съюзът на българските художници /СБХ/ е независима обществена организация, която се стреми с всички законни средства да осигури подходящо място на художника творец в обществото. Като самоуправляваща се общност съюзът трябва да гарантира на всеки художник свободата на творчеството. От днешното развитие на процесите в страната ни се вижда, че тази свобода не е достатъчно гарантирана и не е по силите само на творците и на СБХ да я осигуряват.

Съществуват проблеми, които са от компетенцията на други институции. СБХ по силата на целите и на задачите, които си е поставил е задължен твърдо да настоява за тяхното разрешаване. Ние имахме надеждата, търпението и оптимизма, че ще дойде ред да се намери решение. Ясно съзнаваме, че има и по-неотложни дела, но тъй като не дочакахме такова внимание, считаме, че не бива да търпим повече застой, и декларираме нашата позиция по проблемите на художниците, които са и проблеми на цялата наша духовна култура. Още повече, че не става дума само за материални стимули, а за достойно отношение към творческото съсловие.

Ето защо се обръщаме към официалните институции, компетентни да решат проблема.


КЪМ ДЪРЖАВАТА

Държавата не само трябва пряко да субсидира духовната култура, но и да обезпечи свободното й самоуправление.

Това може да стане, като се намерят форми и стимули за всички, които могат да отделят средства за изкуство и култура.


КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА

Настояваме министерството да се ангажира пълноценно с правото си на законодателна инициатива и да поиска спешно поставяне на дневен ред в парламента на законопроектите, свързани с проблемите на изкуството и на културата в Република България.


КЪМ КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Настояваме да бъдат поставени за обсъждане и за приемане законите, регламентиращи взаимоотношенията в сферата на изкуството и на културата. Особено важни са тези, които ще решат проблема за данъчните облекчения на спонсориращите и инвестиращите в изкуство и култура.


КЪМ МЕСТНИТЕ ОБЩИНСКИ УПРАВИ

Настояваме да отделят подобаващо внимание и средства от бюджетите си за поддържане и развитие на изкуството и културата, за подобряване условията за работа на художниците, изложбени зали и други.


КЪМ СРОДНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ /ТВОРЧЕСКИ СЪЮЗИ И ДР./

В интерес на оцеляването на нашата духовна култура обръщаме се към всички творчески организации и ги призоваваме да се присъединят към настоящата декларация.

Декларацията е приета на 22 септември 1994 г. в заседание на Управителния съвет на СБХ.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 24 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ, ПРОЧЕТЕН НА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /16 ОКТОМВРИ 1994 Г., СОФИЯ/.


Спирайки се на позицията на Радикалдемократическата партия /РДП/ в Съюза на демократичните сили /СДС/, ръководството на партията ясно посочва:

"Събитията показаха и потвърдиха, че както по позициите си към събитията извън страната, така и по възможностите си за извеждане на страната от сегашната криза СДС просто няма алтернативна. Той е единствената политическа сила в България, способна да извърши това. Радикалдемократическата партия остава коректен, толерантен и политически активен участник в тази коалиция."

Нещо повече. В обръщението се констатира, че "Всички действия на РДП са в съзвучие с решенията на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС и с политическата линия, определена от националните конференции на коалицията."

Навлизайки в същността на коалиционните взамиоотношения и въпреки несъмненото си обществено влияние, РДП ясно защитава демократичните принципи, върху които е изградена коалицията СДС. В специален текст на обръщението се казва: "Ние сме за единство и равнопоставеност на всички партии и организации в коалицията като условие за убедителна изборна победа."

Едва ли е случайно, че точно тези принципни и ясни политически постановки бяха най-остро атакувани от зложелателите на РДП и от политическите ни противници в средите на Българската социалистическа партия /БСП/. Този път атаките вече не бяха фронтални. Започна приспивната песен за "големите партии", които се задушавали в НКС на СДС. За "сериозните" партии, с които трябва да се "работи деференцирано". Тази люлчина песен, изработена в кабинетите на БСП, се превърна в позиция, официално утвърдена на последния конгрес на БСП. В приетата тогава Програма на БСП ясно е записано на стр. 40 и 41 необходимостта от диференцирано отношение. Когато се говори за СДС, недвусмислено се прогнозира неговото "разцепване" /"...процесът на разцепване, макар че е забавен, не е приключил"/. В програмата на БСП със старите Марксови клишета се казва, че СДС "не е вече историческа необходимост", неговата "относителна тежест" е "значително намаляла".

Точно оттук, от тези "програмни думи" на БСП, пие жълта вода жълтият прскомунистически печат. Достатъчно е човек да се вгледа в политическите колони на вестниците, кръжащи около политиката на бившата комунистическа партия под флага на "независимостта", за да види, че пропагандната атака срещу СДС в смисъл на оценката, дадена от конгреса на БСП, става основна, но именно затова и лесно обяснима. Твърденията, че СДС се е провалил, че влиянието му е намаляло, че ще се разцепи и прочие заливат вече месеци наред прокомунистическите издания. При такава масирана пропаганда е естествено някои привърженици на СДС и политици да загубят ориентация. Склонен съм да ги разбера, но не и да ги оправдая.

В езика и позицията на БСП, приета на последния партиен конгрес, е заложено почти всичко от така наречения диференциран подход. Нещо повече. Там се подтикват т.нар. сериозни партии като Демократическата /ДП/ и Радикалдемократическата да се отделят от СДС, въвежда се и така обикнатото от жълтата преса понятие "фантоми". За никой сериозен политик и член на РДП не може да има съмнение в съмнителността на тази неочаквано бликнала любов на БСП към ДП и РДП. Но за да не бъда голословен, нека точно цитираме текст от програмата на БСП, приета на последния конгрес:

"Към СДС трябва да се подхожда диференцирано. Не е изключено сериозните партии в него - Демократическата и Радикалдемократическата, да се отделят, а СДС да остане като съюз на партии - фантоми."

За мене като председател на РДП няма съмнение, че принципът на "диференцираното отношение" е израз на цялостна политическа стратегия за разцепление в средите на СДС, и то не толкова за разцепление между политическите лидери на партиите и организациите, колкото масиран натиск върху съзнанието на хората, гласували през 1991 г. за СДС. Защото в средите на БСП добре разбират, че те биха могли да победят на избори само при едно-единствено условие: хората, гласували през 1991 г. за СДС, да бъдат объркани от пропагандните централи, от "независимите" медии и част от тях да не отидат да гласуват или да гласуват за друга политическа партия или коалиция: например за всичко друго, само не и за СДС. Разцеплението на електората на СДС - това е необходимото условие за изборна победа на БСП. Затова и политическият и психологически натиск върху членове на РДП на всяка цена да напусне коалицията СДС стана толкова силен в последно време. Очевидно в стратегическата централа на БСП започват да губят нерви, нещо започва да не им излиза в пасианса. Защото оставането на РДП в СДС може да доведе до изборна победа на СДС или до много силно представителство в парламента на синята коалиция, а това е нещо, което никак не се връзва с тезата на компартията за "изчезването" на СДС.

Обикновено се изтъква аргументът, че трябва да се направи политическо усилие да се даде възможност на онази част от хората, които са разколебани, неуверени, които за нищо на света нямали да гласуват за СДС, да намерят друга алтернатива. Това е тезата на Демократическата партия. Веднага искам да подчертая, че тази теза се роди от немай къде, когато всички други възможности на тази партия да вземе за себе си наследствата на СДС не успяха. Казвам го и ясно, и категорично. В СДС винаги е имало две тенденции. Първата - да превърне СДС в една партия. И втората - една партия да вземе за себе си наследството на СДС. Първата тенденция в миналото се олицетворяваше от Петко Симеонов и не е чужда до днес на мнозина. Склонен съм да мисля, че в определени периоди и Филип Димитров не беше чужд на тази идея. Втората тенденция в миналото се представяше от д-р Петър Дертлиев. Това беше мегаломанска амбиция след евентуалното разцепване и разпадане на СДС електоратът на СДС да се влее в неговата партия Българската социалдемократическа партия /БСДП/, която, спомняме си, щеше да управлява с таланта на целия народ. Нямам нищо против някои да водят т.нар. от г-н Стефан Савов политическа игра и всяка партия да си намери електората. Но трябва да е ясна границата - откъде това е наистина политически достойно и откъде започва тясната партизанщина. Аз мисля, че тази граница бе премината. Нещо повече - сегашната нова коалиция Савов-Мозер не само че няма да доведе до нови гласоподаватели, но абсолютно сигурно ще отчае и част от тези, които винаги са ни срещали и казвали - стига сте се карали, искаме да сте единни.

Защото колкото повече "алтернативи" се предлагат, толкова повече нараства образът на "алтернативата", наречена БСП. Защото изведнъж ще се окаже, че само тя има стабилен, непроменим и сигурен образ. Докато демократичният лагер се представя като нещо несигурно, сменящо често и името си, и намеренията си, и политическия си език. Да споменавам ли колко много бяха тирадите на някои лидери на СДС срещу президента на страната и как същите лидери подвиха пред него опашка и прекарваха през последните месеци дълги вечери, за да уговорят евентуално ново правителство.

Тезата, че нашето участие в СДС в този момент ни обезличава, аз категорично отхвърлям. Това участие не ни попречи да ни различат в Либералния интернационал и да ни приемат за редовен член. И същевремнно да не забележат много либерални, но извънпарламентарни партии, които все открояват своето лице.

Още един въпрос. Аргументът, че в СДС има неморални личности. А там, където ни тласкат към раздавачите на "книжка нумер 1" и компания, всичко ли е наред с морала? Или това ще бъде само брак по сметка, след което всеки ще си ходи, откъдето е дошъл. Това е добре, но ако може да се ходи изобщо. В брак по сметки аз не участвам, защото лидерите на една коалиция не ме интересуват толкова много. За мен е важно мисленето на хората и РДП да бъде с повечето хора на България. Защото само така може да отстои своите идеи. И да се превърне постепенно наистина в голяма политическа партия.

Искам да разбия и още една теза: че в РДП имало истински и неистински радикалдемократи. Това е клубно мислене. Непартийно по същество. Всеки член на партията е равен на останалите и това се гарантира от устава. И нека да престанат тези спекулации, че едни, видите ли, разбират по-добре либерализма, а другите - не. Пътя към фракционерството, към създаване на някакъв партиен "елит", който едва ли не знае всичко, а останалите са само "членска маса", която все трябва да се просвещава отгоре, такава политика аз не приемам. Не е и не може да бъде един мотивът или причината, по която хората са решили да влязат в нашата партия. И ние трябва да уважаваме този им избор, ако наистина желаем да се разраства партията и като брой на членовете, и като брой на местни организации, и като брой на своите участници в структурите на местната и централната власт, и като огромен резерв от съмишленици.

/Пресслужба "Куриер"/


14:15:00
24.10.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!