24 ноември 1993


София, 24 ноември 1993 година
Брой 230 /1018/


София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НA КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ И В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В МИНИСТЕРСТВОТО НA ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.


Конфедеративният съвет /КФС/ на Българската офицерска легия "Раковски" с тревога констатира, че вакуумът от закони във военната област продължава да бъде запълван с временни разпоредби и с козметични лепенки към Закона за всеобщата военна служба от 1958 г.

Смятаме, че предвиденото съкращение на войнишката служба до 15 месеца в момента не помага на националната сигурност, тъй като тежестта за отбраната на страната ще падне върху офицерския и сержантския състав, който не е в състояние да я поеме поради сериозните си нерешени социални и кадрови проблеми.

В обстановката на беззаконие в Българската армия се умножават случаите на корупция и шуробаджанащина. Страхливи чиновници от Министерството на отбраната и Генералния щаб /МО и ГЩ/ не съзнават историческата си отговорност, мислейки само за собственото си оцеляване.

Възразяваме срещу изпреварващото вдигане на пределната възраст за офицерската служба. Преди приемането на Закона за отбраната и Въоръжените сили това отново ще позволи привилегировани послушници да останат в армията и ще ускори изтичането на способни кадри.

Оценяваме като опасни за единството ни опитите офицерството да бъде разделяно на "бойно" и "небойно", на "щабно" и "от строя”, да бъде противопоставяна една част от офицерския корпус на друга.

Обявяваме се против прибързаните уволнения на офицери след случаи на извращения в поделенията им, преди да е доказана тяхната конкретна вина. Подобно принасяне на жертви служи за успокояване на общественото мнение, без да засяга корените на явлението. Смятаме, че не броят на наказаните офицери определя резултатността на борбата срещу извращенията.

Възразяваме срещу намеренията да бъдат обложени с данък средствата за вещево доволствие на офицерите, сержантите и военните служители. Министерството на финансите няма юридическо и морално основание да компенсира несъбраните си вземания за сметка на униформеното облекло на военнослужещите.

Редно би било упълномощените лица да разяснят кои категории военнослужещи и по какви критерии няма да получат тринадесета заплата за 1993 г.

Изказваме несъгласие с унижаващите офицерското достойнство проверки, извършвани от военната полиция в навечерието на съвещанието по дисциплината на 11 ноември.

Настояваме компетентните държавни органи да изпълнят задълженията си, като незабавно прекратят антидържавната и антиконституционната дейност на незаконни и сепаратистки организации като ОМО "Илинден" и на Турската демократична партия /ТДП/ на Адем Кенан.

Категорично възразяваме срещу некомпетентните и тенденциозни закани да бъде ликвидирана Централната служба за борба с организираната престъпност /ЦСБОП/ като структура, доказала ефективността си. Вероятно разпространителите на подобни "инициативи" са лично заинтересувани от разбиването на специализираните служби на МВР.

Подкрепяме становището на председателя на Комисията по националната сигурност на Народното събрание относно Въоръжените сили, както и стремежа му да борави с национални категории, а не с партийни пристрастия. Още веднъж настояваме приоритетно да бъдат приети Законът за отбраната и въоръжените сили и пакетите от закони за МВР, а не да се правят козметични поправки на остарялото законодателство.

Апелираме към Народното събрание, към другите държавни институции, към обществеността да вземат спешни мерки за спасяване на Българската армия и на МВР от разруха, тъй като именно те са последните опори на българската държавност и на националния суверенитет.

София, 20 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: майор Гочев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НA ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НA ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ДИСКУСИЯ МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ДВЕТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.


УВАЖАЕМИ Г-Н ВИДЕНОВ,

Съгласни сме с Вас, че диалогът, дори при различни тези, е полезен. Такова е и нашето разбиране. Естествено, това включва и диалога БСДП - БСП. Колкото до намека - "въпреки умишлено създаваните ни пречки този диалог водим по-успешно в чужбина, отколкото у нас", и тук ще се съгласим напълно с Вас. Вашите партньори в чужбина чуват това, което им казвате, и не са преживели онова, което изпита българският народ от БКП. И нали в чужбина не пращате хора от "Марксистка платформа...", надяваме се! Освен това считаме, че "пречките", за които говорите, се оказаха полезни за вас, защото допринесоха за вашето, макар и често само формално и непоследователно, развитие.

Но да продължим по темата. Дискусията ни не бива да си поставя за цел да оскърби когото и да е. Помним едни от най-отвратителните моменти от миналото - този на челобитните публични "самокритики".

Преди да се говори за търсене на общи допирни точки, има нещо, което единствено може да доведе до положителни резултати - това е методът, съчетан с желанието и способността на всяка от страните да разглежда критично както действията на опонента, така и своите действия и тяхното отражение не само върху съдбата на собствената партия, но и на страната. Позволяваме си да Ви изпратим уводната реч на Мишел Рокар на 69-ия конгрес на френската социалистическа партия - образец за това, как се показват постиженията, но без да се замазват и грешките. Вижте дори какво направи и Александър Квашневски в Полша, макар и с четиригодишно закъснение.

Съгласни сме, че е ненужно и безсмислено да подновяваме спорове от 1903 г. за това кой е бил крив и кой - прав. Но считаме, че е задължително с помощта на посочения по-горе метод да преосмислим няколко основни исторически момента. Не е беда, ако имаме различия - беда е тяхното замазване.

След като се запознахме с Вашия отговор, ние Ви предлагаме нова обща тема на диспута: "Левицата вчера и днес", с две подтеми:
1. "Миналото - затворена или преосмислена страница."
2. "Какво направихме и какво не направихме след 10 ноември 1989 г. и какъв изход предлагаме."

Съгласни сме, че изборът на участниците в диспута е право на всяка от страните, но предвид многоликия образ на БСП все пак ние бихме желали единият от Вашите представители да бъде от "Марксистка платформа за единство и обновление на БСП" /нали и с тях желаете да влезете в Социалистическия интернационал?/, а другият да бъде от по-модерните тенденции във Вашата партия /напр. от ОСД/.

Техническите подробности на провеждането на диспута нека се уточнят на отделна среща.

София, 22 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер“/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НA МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" КЪМ ВСИЧКИ СТРУКТУРИ НA КОНФЕДЕРАЦИЯТА НA ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НA НАЦИОНАЛНА СТАЧКА.


Медицинска федерация /МФ/ "Подкрепа" призовава всички структури на Конфедерация на труда "Подкрепа", които имат право на ефективни стачни действия, към национална стачка, насочена срещу антисоциалната политика на правителството на проф.Беров.

Предлагаме първо основно искане на стачкуващите федерации да бъде отделяне на социалните и здравноосигурителните фондове от държавния бюджет и гарантиране в настоящия момент на обществено здравеопазване за всички граждани на територията на цялата страна.

Недопустимо е затварянето на държавни болници в настоящия момент!

София, 19 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НA НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТИ НA РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА 20 НОЕМВРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Националният комитет на Българската социалдемократическа партия /НК на БСДП/ с оглед на по-нататъшното развитие на идейно-политическата и организационно-кадровата дейност на партията

РЕШИ:

1. Да се свика VI национална конференция на БСДП на 18 и 19 декември 1993 г. за обсъждане и приемане на решения по организационното и кадровото развитие на партията. Шестата национална конференция да избере Национален изборен център и приеме програма за подготовка и участие в следващите избори.

2. Дава съгласието си БСДП да вземе участие в организираната от Българския социалдемократически съюз международна среща "ЗА СОЦИАЛЕН ПРЕХОД ОТ КОМУНИЗЪМ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ" през януари 1994 г.

3. Да се свика Седма национална конференция на БСДП от 25 до 27 март 1994 г. за приемане на основните тактически програми на партията. На конференцията да бъдат поканени за участие представители на Социалистическия интернационал и на социалистически и социалдемократически партии от Източна Европа.

4. Възлага на Изпълнителното бюро на Националния комитет на БСДП да организира изпълнението на настоящите решения.

София, 20 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НA БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИЯ НАЦИОНАЛЕН ФОРУМ НA СТУДЕНТСКИТЕ КЛУБОВЕ НА БДМ.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

На 20 и 21 ноември 1993 г. в младежки комплекс "Орбита" - Циговчарк, се проведе Национален форум на студентските клубове на Българската демократична младеж /БДМ/, организиран от студентската комисия към Националния изпълнителен съвет /НИС/ на БДМ.

В работата на форума участваха представители на 22 висши учебни заведения /ВУЗ/ и полувисши учебни заведения /ПВУЗ/ в страната и 16 студентски клуба на БДМ.

Основните теми на дискусията бяха: актуални студентски проблеми, статут на студентските клубове на БДМ.

В приетия от форума Меморандум се настоява:

1. 8 декември да остане национален общостудентски празник на българското студентство.

Апелира се към ректора на Софийски университет /СУ/ "Кл.Охридски" и към ректорите да отменят заповедите, с които се определя 8 декември за учебен ден. В противен случай ще призовем учещите се във ВУЗ да бойкотират учебните занятия в деня на българското студентство - 8 декември.

2. Народното събрание приоритетно да приеме закон за висшето образование, закон за акредитацията на ВУЗ и закон за кредитиране и субсидиране на студенти.

3. Категорично осъждаме опитите на някои академични ръководства да ограничат участието на студентите в управлението на висшите училища.

4. Изразяваме опасенията си, че студентската база, като ВМТ "Орбита" и НССК "Академика", като организации за студентски отдих и туризъм се "ведомствяват" по образец и подобие на  Балкантурист.

5. Настояваме за подобряване на битовите условия на студентските общежития и столове.

6. Правителството да възобнови политиката на диалог със студентите и със студентските организации за решаване на острите социални и икономически проблеми чрез механизмите на социално партньорство.

София, 21 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НA ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ПO ПОВОД НA ПОСЕЩЕНИЕ НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА СЪЮЗА В ГЪРЦИЯ ЗА ЧЕСТВАНИЯТА НA 150-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НA КАПИТАН ПЕТКО ВОЕВОДА.


Завърна се от Западна Тракия, Гърция, делегация на Съюза на тракийските дружества в България, водена от председателя й Костадин Карамитрев.

Подобна визита се осъществява за първи път в последните 70 години и бе организирана и със съдействието на Посолството на Република Гърция в София. Конкретният повод на посещението бе обсъждане с гръцки сродни организации и ръководители на местните държавни органи, предложението на Съюза за съвместни българско-гръцки чествания на 150-годишнината от рождението на големия национален герой Капитан Петко войвода, роден в с.Доган Хисар, Дедеагачко. Както е известно, от 1861 година, едва 17-годишен, видният революционер обедини в четите си българи и гърци, води героически битки за освобождение на Тракия от турско робство, защитавайки християнското население в тези райони. Със свой отряд той е пряк участник и в гръцкото въстание от 1866 г. за освобождаване на остров Крит от турско владичество. За героическите си подвизи там му е присъдено и званието Капитан.

На приятелски срещи с кмета на Дедеагач г-н Никис Кукуравас, с кмета на Доган Хисар г-н Тасос Цианидис, с ръководители на три сродни културно-просветни организации бе констатирано, че съществуват реални условия за възстановяване на дружеските отношения на тракийци на юг и север от Родопите, за разширяване на българско-гръцките отношения. Предпоставки за това са общите ни борби в миналото срещу турското владичество, християнството, както и близостта в бита, културата. Прието бе и предложението на Съюза през 1994 г. да се организират българско-гръцки събори в Западна Тракия и в България, посветени на 150-годишнината от рождението на Капитан Петко войвода.

Делегацията посети и родното място на Капитан Петко войвода с.Доган Хисар. С местните ръководители бе обсъден въпросът за поставяне на паметна плоча в негова чест.

Според кмета на гр. Дедеагач, който е център на областта Марица, посещението на тракийската делегация и постигнатите резултати са успех в обществената дипломация.

Посещението на делегацията на Съюза на тракийските дружества бе отразено подробно от гръцката телевизия, радио и регионалните вестници.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадин Карамитрев

СЕКРЕТАР: Георги Димитров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИНЦИПИ НA БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /ЧАСТ ШЕСТА/, НАПИСАНИ ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА И В ИЗГНАНИЧЕСТВО И ИЗДАДЕНИ ОТ БЗНС НA 12 АПРИЛ 1919 Г. В СОфИЯ.


        Шестнадесетият принцип

Земледелският съюз е за частната собственост

Съображенията му за това са тези:

1. В природата на човека има инстинкт за собственост. Не само у възрастния, но и у детето се забелязва тоя инстинкт. Човекът има наклонност да придобива и да притежава. Грижата му за утрешния ден създава запас от блага, които съставляват първобитната ферма на частната собственост. Който следователно би се опитал да унищожи частната собственост, той би се сблъскал с най-силните нагони в човешката натура. Никаква обществена сила в света още не съществува, която да бъде в положение да направи този прелом в природата на човека и този поврат в устройството на обществото.

2. Частната собственост е способствувала и способствува за прогреса на човечеството. Дори развитието на труда и собствеността е едно най-сигурно мерило за културността на известен народ. Грижите на човека да печели и притежава блага са го направили пионер на прогреса и културата. Със собствеността в земледелието започва историческият живот на човечеството. Когато човекът е станал господар на земята и я е превърнал в собственост и оръдие, тогаз е започнало и господаруването над собствената му съдба. Той е престанал да живее в тоя момент от даровете на природата и е заживял от собствения си труд и грижи. Този именно негов труд и тези негови грижи за блага, негова собственост са го хвърлили в пътя на прогреса и културата.

3. Частната собственост съвпада с изискванията на достойнството и свободата на човека. Всеки човек е собственик на себе си. Онова следователно, което той придобива, е съшо така негово. Опитът да се изтръгне припечеленото от него е унижение на неговото достойнство, накърнение на неговата свобода и накърнение на неговата индивидуалност.

4. Частната собственост отговаря на интереса на личността; интересът на личността съвпада с интереса на обществото. Самосъхранението на социалното тяло е първото съображение, което е продиктувало правните норми в защита на собствеността. Тези правни положения за собствеността не са нещо абсолютно стабилно и ненарушимо. Щом правото на личността за собствеността дойде в остро противоречие с интересите на обществото, последното го нарушава. Но когато обществото с векове търпи това право, това показва, че то е една необходимост за собствения негов живот.

5. Частната собственост е източникът на маса стопански сили и добродетели. Изчезнат ли грижите и надеждите за собственото стопанство, тези сили и добродетели ще бъдат атрофирани и убити. Напрежението и рискът, които човекът проявява в придобиване на блага, които съставляват негова собственост, ще изчезнат, щом се унищожи последната.

6. Премахването на частната собственост ще докара двете най-главни пакости за човечеството: ще намали продуктивността на човешкия труд и ще увеличи зависимостта на самия човек. С други думи казано, без частната собственост у човека се убива охотата за по-големи печалби, а от друга страна, той попада под тиранията на обществото. Обществената собственост би създала един капонджийски режим, какъвто народите отчасти преживяха през време на световната война. Обществената собственост, ако би била възможна в земледелието, би парализирала земледелското производство. Едва в последно време и самите нейни привърженици се отричат от нея в областта на земледелието.

7. В стопанско-икономическата култура на обществото ние съзираме отражението на двата вида чувства и нагони в човешката природа. Индивидуализмът и колективизмът в природата на човека намират своето изражение и приложение в частното и обществено стопанство. Историята на човечеството ни показва, че колкото индивидуалните качества в човешката природа са по-груби и по-силно развити, толкоз повече частното стопанство е по-самобитно, по-изолирано и по-отърсено от обществен оттенък. И обратното: колкото повече производствените отношения стават по-сложни, колкото повече съзнанието у човека, че неговото благо е в зависимост от общото благо, пораства, колкото по-силно е у него социалното чувство, толкоз по-вече частното стопанство се отърсва от грубоиндивидуалистическия си характер и придобива окраските на обществено стопанство, факт обаче неопровержим е, че индивидуализмът, себелюбието и себесъхранението у човека е по-силен нагон, отколкото алтруизмът и въобще человеколюбието. И заради туй частната собственост се явява по-естествена стопанско-икономическа форма, отколкото общата. И понеже човечеството никога не ще си тури за цел, нито би могло да постигне такава цел - да убие индивидуализма у самия човек, непоколебимият логически извод от това е, че частната собственост никога не ще да изчезне от живота на човешкото общество. Също такава истина обаче е, че покрай частната собственост ще вирее и обществената, защото в човешката натура има, макар и по-слабо развито, социални чувства и нагони и защото организацията на човешките общества в политико-обществени единици открива нужди от по-специфичен общ характер и обществено стопанство. Правната система, която произлиза от съображенията за съхранението на социалното тяло и от защитата на справедливостта, както досега, така и занапред ще крепи тези две стопанско-икономически форми, защото те напълно отговарят на дълбоко вложените в човешката натура инстинкти.

Съюзна книжнина:
1. Трудовата собственост - от Райко Ив.Даскалов.
2. Политически партии или съсловни организации - от Ал.Стамболийски.
3. Кому трябва да принадлежи земята - от М.Турлаков.

/Пресслужба "Куриер”/


15:00:00
24.11.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Павлина Стефанова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Прссслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При прeпeчатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!