24 август 1993


София, 24 август 1993 година
Брой 164 /951/


София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ПОЗЕМЛЕНАТА РЕФОРМА СЕ ДВИЖИ В ПОГРЕШНА ПОСОКА" НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ".


Възобновяването на споровете около връщането на земята в т.нар. "реални граници" показва, че егоистичните интереси отново вземат връх над националните. Към възгледа на СДС и БЗНС-Мозер, че кооперации трябвало да се правят чак след окончателното земеразделяне, се присъедини и президентът Желев с част от съветниците си. Използваме случая още веднъж да заявим, че българският народ масово е заблуждаван от политици и псевдоексперти. Реалното земеразделяне ще приключи чак след края на този век. Дотогава или селскостопанското производство трябва да спре, или да се ръководи от държавните чиновници-екзекутори, наричани Ликвидационни съвети /ЛС/. Ефектът и във втория случай ще е пак същият. Време е българите да осъзнаят, че поземлената реформа върви изцяло по погрешен път. Решението на въпроса не е в насилственото раздробяване на земята и другите фондове. Никоя от бившите социалистически страни не постъпва така глупаво и антинационално. Нашата "реформа" залага само на собствеността върху земята и игнорира много по-важните стълбове на селскостопанското производство, каквито са трудът, интелектът и капиталът. Уважава се интересът само на тези 60% от наследниците на земя, които сега живеят в градовете, а се пренебрегват селскостопанските работници и интелигенция - тези, които живеят и работят на село.

Време е псевдополитици и псевдоексперти да престанат да се хващат за феодалното понятие "реални граници" и да усвоят капиталистическата категориалност, където понятия като "акции" и "дялов капитал" са както "идеални", така и съвсем реално и чрез тях могат да се управляват фондовете в селското стопанство.

Земеделската кооперация, дори в сегашния й вид, е единствената преходна форма както към модерната кооперация, допълвана с формите на търговското дружество, така и към бъдещото частно земеделие.

Вместо политическите сили да водят битки кой колко хора ще има в Ликвидационните съвети, по добре е да се прекрати държавната намеса /която всъщност е борба за влияние на различни партийни номенклатури/ в труда и собствеността на тези, които ни хранят!

Ето защо Политически клуб /ПК/ "ЕКОГЛАСНОСТ" ще работи за:

1. До 31 октомври 1993 г. да се приключи със съществуването на Ликвидационните съвети. Да се съдейства тези членове на ЛС, които са вършили престъпления, да отидат на съд!

2. След тази дата да се изберат от собствениците на дялове /земя, труд и пр./ временни земеделски управи, които да поемат управлението на неделимите /или неразделените/ фондове и да посредничат между кооперациите, сдруженията, частните стопани и държавата при тяхното ползване.

3. Да се избърза с приемането на такъв Закон за арендата в селското стопанство, който да гарантира, че нито едно парче земя няма да остане необработено, и който чрез икономически мерки да стимулира частните и кооперативните производители, а не тези собственици на земя, които искат да продължат обитаването на градските си апартаменти.

Апелираме към президента и към някои от неговите съветници, към депутатите от Нов съюз за демокрация и Движението за права и свободи да преоценят позициите си и действително да защитят националните интереси /а ДПС и своя електорат/, а не да плащат данък на криворазбрани и неприложими "либерални" теории.

Земята не е обикновена "вещ", а основа на българската държавност!

София, 21 август 1993 г.

Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ НАЦИОНАЛЕН СИНДИКАТ "ТЪРГОВИЯ" КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ.ЛЮБЕН БЕРОВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.


УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОР БЕРОВ,

Обръщаме се към Вас като изразители на исканията на нашите, синдикални членове, зад които стои и колективът на предприятие "Булгарплод".

Вие, както и голямата част от министрите в правителството, сте информирани за тежката бюрократична ситуация, в която предприятието се намира след злополучното искане на кмета г-н Янчулев за подписване на приемо-предавателен протокол в изпълнение на морално остарялото Решение 108 на Министерския съвет от 25 април 1991 година.

Национален синдикат "Търговия" при КТ "Подкрепа" депозира още на 2 юли 1993 г. своето Становище N 136 в Министерския съвет, в което настояваме за отмяна на Решение 108 и предоставяне на "Булгарплод" за стопанисване на Министерството на търговията. Това според нас продължава да бъде оптимално решение, касаещо бъдещето на най-голямата зеленчукова борса на Балканите. Това е и единственият начин да се опази държавната собственост на предприятието от домогванията за скрита приватизация и да се защитят синдикалните права и интереси на работещите в него. На 12 юли 1993 г. бе проведено заседание на Министерския съвет, на което с Протокол N 63 /т. 12/ беше решено въпросът за изменение на Решение 108 да бъде отложен и беше възложено на министъра на финансите г-н Стоян Александров да проведе консултации със заинтересованите страни и да информира правителството с ясно становище по въпроса.

Владимир Бояджиев, експерт в КТ "Подкрепа", внесе становището на НС "Търговия" - заедно с искане и подписка от колектива - в Министерския съвет по време на заседанието. На 23 юли 1993 г. министър Александров проведе съвместна среща в Министерството на финансите с представители на заинтересованите страни и Световната и Европейска банка за възстановяване и развитие, за доизясняване на въпроса.

На 5 август 1993 г. обаче в "Булгарплод" пристигна факс, подписан от заместник-министъра на земеделието г-н Румен Христов, който ескалира социалното напрежение в колектива. С този факс на 11 август 1993 г. от 10 часа в Министерство на земеделието се канят представители от СГО и предприятие "Булгарплод" за подготовка за прехвърляне на собствеността на предприятието към общината съгласно Решение 108.

Национален синдикат "Търговия" изразява остро възмущение от този срамен акт, с който се нарушава процедурата на изпълнение на решение на Министерския съвет.

Разчитаме на съдействието Ви за привеждане в изпълнение на решението на правителството от 12 юли 1993 год.

Отново настояваме за цялостна отмяна на Решение 108 и прехвърлянето на "Булгарплод" и складовата база в Илиенци към Министерството на търговията с оглед характера на дейност на предприятията и преобразуването им в търговски дружества.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛЕН СИНДИКАТ "ТЪРГОВИЯ" КЪМ "КТ ПОДКРЕПА": Лили Кръстева

София, 6 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОЛУЧЕНА ПОКАНА ЗА УЧАСТИЕ В ДИСКУСИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА.


По повод на разгърналата се напоследък дискусия по проблемите на енергетиката г-н Шервашидзе отправи покана към мен и към експертите на Българската социалдемократическата партия /БСДП/ за участие в дискусия на 19 август 1993 година.

БСДП изпрати свои експерти, които имаха готовност да отговорят на всички въпроси, поставени от страна на г-н Шервашидзе в изпратеното от него до мен писмо.

Дискусията с експертите не се състоя, ако не сметнем за такава отправените към нашите пратеници персонални нападки. Считаме, че такава "дискусия" не отговаря на величината на проблемите около енергетиката. Убедени сме, че рано или късно на експертно ниво такава дискусия ще се състои!

От друга страна, считаме, че подобни въпроси от национална важност е недопустимо да се политизират, а да се решават изключително на професионално и безпристрастно ниво!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСДП: д-р П.Дертлиев

София, 19 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 авугст - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ ОТ ЗАПАСА ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ В ПЕЧАТА.


Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса е сериозно обезпокоен от зачестилите в последно време публикации в печата и в електронните медии, които пряко или косвено накърняват престижа на въоръжените сили и висшите органи за тяхното ръководство - Министерството на отбраната и Генералния щаб /ГЩ/. Определени политически сили в стремежа си да дестабилизират основните държавни институции и да предизвикат нова ескалация на напрежение и политическа конфронтация не се спират пред нищо. Те посягат и върху най-важната институция на българската държавност и на националния суверенитет - Българската армия. В средствата за масово осведомяване приближени от екипа на ексвоенния министър си позволяват безпардонно да клеветят, хулят, дезинформират и заплашват висшите длъжностни лица - министъра на отбраната, заместник-министрите и особено началника на ГЩ. Явно те са недоволни от последователната и принципна позиция на армейски генерал Любен Петров, от неговите безкомпромисни усилия за деполитизиране на армията и недопускане тя да бъде използвана за постигане на теснопартийни цели. Обществеността високо цени факта, че в условията на дълбока криза и остра политическа конфронтация в обществото армията запази своята стабилност и единство на командният състав, че тя служи не на една политическа сила, а на цялата нация и е най-важния гарант на националната сигурност и териториалната цялост на страната. Ето защо злонамерените усилия на тези екстремистки групички от провалили се политици да рушат единството на армията, да заговорничат срещу нейното ръководство, да сеят недоверие между президентството и Генералния щаб са обречени на неуспех. Те обаче нанасят определена вреда върху морално-политическото състояние на армията, подкопават устоите на военната дисциплина.

Изхождайки от горното разбиране, офицерите и сержантите от запаса призовават самозабравилите се клеветници и интриганти да престанат да си играят безотговорно с върховните интереси на страната и нейната национална сигурност. В тежките дни, които преживяват армията и народът, е престъпно следването на курс на интриги и заговорничене. Онези, които го вдъхновяват, би трябвало да знаят, че ще се наложи за всичко да се разплащат.

Играта със съдбата на хиляди военни кадри и ръководния състав на ВС е опасна игра. Погазеното достойнство на защитниците има способността да поражда законен отпор.

Ето защо Централният съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, от името на хилядите запасни воини настоява да се оставят на мира въоръжените сили и тяхното висше ръководство спокойно да изпълняват своя воински и патриотичен дълг. И без това кръста, който носят, е много тежък в сегашната кризисна обстановка.

София, 4 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА НА АГРАРНАТА РЕФОРМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР, ПРЕДЛОЖЕН ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА 5 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Наложително е да се изгради национална служба по растителна защита, агрохимия и карантина на растенията, която да осъществява държавния контрол по проблемите на химизацията и опазването на страната от карантинни вредители. Тази дейност следва да бъде добре координирана с Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда. С това ще се създаде възможност не само за производство на чиста и здрава земеделска продукция, но ще се ограничи и замърсяването на природната среда. Специален контрол е необходим за ограничаване замърсяването в земеделието, предизвикано от индустрията, отпадъци и други.

11. Важно място в държавната стратегия заема механизацията на земеделието. В тази насока се налага да се анализират въпросите, свързани с наличния машинно-тракторен парк и неговото техническо състояние, съществуващата материално-техническа база за обслужване механизацията на земеделието и възможността за подмяна на сега използваната земеделска техника. Следва да се има предвид, че сегашният машинно-тракторен парк е формиран на база старите структури - ТКЗС, АПК, МТС, и не е напълно подходящ за типично фермерско земеделие. Голяма част е с изтекъл амортизационен срок и с големи разходи за поддръжка. Част от почвообработващата, растителнозащитна и друга земеделска техника не отговаря на международните изисквания за качество, надеждност и условия на работа. За преодоляването на тази негативна реалност важно място трябва да заемат държавните машинноизпитателни станции за допускане на внос на техника, подходяща за нашите условия. Особена роля трябва да имат предприятията за ремонт и производство на резервни части. Новите условия, произтичащи от възстановяване собствеността на земеделските земи и оформянето на по-малки по размер обработваеми площи, налагат и преустройство на машинния парк. Постепенно потребностите от високоенергонаситените машини ще намаляват за сметка на техниката с по-малка мощност и габаритни размери, по-голяма маневреност и универсалност.

12. Напояването, отводняването и корекциите на реките изискват действена национална стратегия в тази област. Преди всичко водите са национално богатство и трябва да се сложи решително край на безстопанственото, безотговорното и спекулативното използване. В основата на използването на хидромелиорациите могат да бъдат хидромелиоративните сдружения, водните синдикати, които най-добре съчетават интересите на държавата и водоползващите. Ще бъдат необходими специални фондове и средства за изграждането на мелиоративни обекти с общонационално значение.

13. Цялостната стратегия на държавата следва да бъде насочена към създаването на едно ново частно земеделие, основаващо се на съвременно технологично ниво, високомеханизирано, високопродуктивно и конкурентоспособно, доближаващо се до земеделието на високоразвитите страни.


III. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

1. Едновременно с пълната свобода на действие на принципите на пазарната икономика и правото на избор на собствениците производители за характера на тяхното производство земеделието изисква компетентно държавно управление. Такова управление следва да се изгради по веригата Министерство на земеделието - управление "Земеделие" в областите и службите по земеделие в общините. Управленската структура на отрасъла следва да има свои организация и статут, като на всяко ниво се решават определен кръг въпроси. От особено значение е ефективността на управлението на областно ниво, където има възможност непосредствено прогнозиране и управление на процесите. Децентрализацията на управлението на земеделието ще гарантира в голяма степен изпълнението на законите и правителствените решения и ще повиши ефективността на самото управление. От функциите на държавното управление най-важни са формирането и провеждането на държавна /национална/ стратегия в тази област, провеждането на аграрната реформа, възстановяването на поземлената собственост като неразделна част от аграрната реформа, защита и стимулиране на икономическа основа на националното земеделско производство, изхранването на населението, запазването и поддържането на почвеното плодородие.

2. Една част от функциите на държавата ще бъдат свързани с непосредствено бюджетно финансиране /осигуряване на бюджетни средства, организация и контрол по тяхното усвояване/. В други случаи функциите на държавата ще се изразяват в законови и нормативни актове, които ще ограничават или стимулират определени дейности.

3. В условията на възстановяване на българското земеделие, спирането на кризисните процеси и постигане на подем в производството функциите на държавата са неотменни и те ще имат определена важна роля и за цялостното икономическо развитие на страната.


IV. ФИНАНСОВО-КРЕДИТНА СИСТЕМА

1. Едно от най-слабите места в развитието на българското земеделие е липсата на правилна, дългосрочна политика за неговото финансиране и кредитиране. Това налага необходимостта от нова финансово-кредитна система, която в най-голяма степен да стимулира земеделското производство, неговото качество, цените и поддържането на възпроизводствения процес.

2. Основно изискване за създаване на реална финансово-кредитна система, съответстваща на новата аграрна политика, е взаимодействието на земеделието с бюджета на базата на данъчни облекчения. В това направление следва да се предвидят данъчни облекчения от данъка върху печалбата в земеделието при всички форми на собственост, а така също и премахването на рентния /поземления/ данък, поне в началния етап след връщане на земята.

3. Финансово-кредитната система трябва да съдържа и данъчни преференции при осъществяване на инвестиции в отрасъла. Пълната либерализация на изкупните цени и субсидирането на планинското и полупланинското земеделие е важна част във финансово-кредитната система и мощен стимулатор на земеделското производство.

4. Наложителни са промени във финансовото осигуряване на земеделието и във връзка с това - и преструктуриране на банковата система в страната. Необходима е самостоятелна кредитна политика на една бъдеща Българска земеделска банка, която чрез формите, метода и размера на кредитите да съдейства и подпомага земеделското производство. Следва да се премахне убийственият за земеделието сега съществуващ лихвен процент, като той не надвишава 10 на сто освен в случаи на по-голяма отрицателна промяна във валутния курс на лева. Окончателното погасяване на кредита, отпуснат от БЗБ на земеделските стопани, да бъде със срок за издължаване не по-малък от пет години за трайните насаждения и от три години за останалите видове земеделско производство.
Инвестиционната политика в областта на хидромелиорациите, борбата с ерозията, създаване на нови частни ферми и други производствени мощности изисква удължаване на срока за разплащане на кредита в тези области, с което ще се увеличават основните и оборотните фондове в земеделието. Тези срокове не трябва да бъдат по-малки от 10 години, като се има предвид срокът на тяхното въвеждане в експлоатация. При кредитирането трябва да се използва положителният опит на Селскостопанската кредитна централа за изискване на технико-икономически проекти.

5. Финансово-кредитната система трябва да оказва решително въздействие за привличане на чуждестранни капитали, включително и инвестиране в земеделието. Наложително е широко банково участие в изграждането на съвместни предприятия за преработване и реализация на земеделски стоки. Чрез система от парични регулатори трябва да се стимулира преливането на капитали от един отрасъл в друг и особено в приоритетните производства и дейности. Следва да се създадат законови гаранции срещу нелоялната конкуренция.

6. Дълговете на земеделието трябва да се поемат от държавата, като незабавно се спре продажбата на имуществото на ТКЗС в ликвидация.

7. Необходимо е и ново застрахователно дело в земеделието, което да гарантира пълно покритие на понасяните от него загуби в резултат на природни бедствия и аварии. Принципите и условията на изплащането на застраховките трябва да стимулират всички производители да участват активно в застрахователния процес.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 24 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА ЛОВЕШКИ СЪЮЗ "СИМЕОН ВЕЛИКИ", ПРИЕТ НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА УЧРЕДИТЕЛИТЕ НА 14 ЮНИ 1991 Г. В ЛОВЕЧ.


Глава I. Ц Е Л

Чл. 1. Ловешки съюз "СИМЕОН ВЕЛИКИ" е общонационална, надпартийна организация.

Чл. 2. Неговата цел е да разпространява данни за историята на нашето Отечество България и за дейността на последните български царе, да информира обществото за позициите и действията на живите представители на династията и да спомага за създаването на достоверна представа и за ролята на монархията в нашата и европейската история. Съюзът се създава въз основа на българското законодателство с крайна цел от неговите членове за възстановяване на Царство България като модерна конституционно-парламентарна монархия начело с Негово Величество СИМЕОН II като цар на българите и възвръщането на Търновската конституция с последващо осъвременяване, като приема за своя програма Търновската конституция и ще работи всеотдайно за възвръщане авторитета на България пред световната общественост.

Чл. 3. Съюзът ще развива и благотворителна дейност за подпомагане на социално слабите слоеве в обществото.


Глава II. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 4. Съюзът ще реализира своите цели чрез публични беседи, лекции, сказки, отпечатване материали в периодичния и научен печат. Предавания по средствата за масова информация, документални филми, фотоизложби, издателска дейност и други форми на законна изява.

Чл. 5. Съюзът ще се стреми към защита и спазване на законността и демокрацията, спазването на правата и свободите на човека, както и към единението на българското общество независимо от политическите възгледи и вероизповедание на неговите членове.

Чл. 6. Ще сътрудничи с други подобни организации в страната и чужбина.


Глава III. ЧЛЕНОВЕ НА СЪЮЗА - ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 7. Член на съюза може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, независимо от партийната му или верска принадлежност, стига да споделя програмата и да спазва устава. Не могат да бъдат членове лица, осъждани за криминални и стопански престъпления, тези, свързани с репресивните органи, и лишените от избирателни права.

Чл. 8. Членовете постъпват и напускат съюза с подаване на заявление по образец. В заявлението при постъпване се декларират горепосочените условия. При вписани неверни данни заявлението и членството са недействителни.

Чл. 9. Подадените заявления се разглеждат от Управителния съвет /УС/ и новите членове се приемат с квалифицирано болшинство.

Чл. 10. Членовете, нарушили конституцията и законите на страната, неспазващи програмата и устава на съюза, се изключват от редовете му. Решението за изключване се взема от Управителния съвет.

Чл. 11. Членовете на съюза имат право да избират и да бъдат избирани на ръководни длъжности /за последното представят свидетелство за съдимост/. При нужда да се кандидатират в изборите за всички нива на държавно управление, да получават пълна информация по финансовите и други интересуващи ги въпроси.


Глава IV. СЪЮЗНИ ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 12. Върховен орган на съюза е неговото Общо събрание, или Делегатска конференция, делегатите на която се избират от секциите по ред и начин, определени от Управителния съвет.

Чл. 13. Общото събрание решава всички въпроси, свързани с дейността на съюза, и избира Управителен съвет и Контролна комисия с тригодишен мандат.

Чл. 14. Съюзът ще има Експертен съвет, който ще привлича без ограничение към състава си лица, членуващи в него.

Чл. 15. Експертният съвет се занимава с всички проблеми /специфични/ на съюза и той е в помощ на Управителния съвет.

Чл. 16. Експертният съвет се създава след набиране достатъчен брой членове на съюза. Членуващите в Експертния съвет следва да бъдат представители от всяка област на науката, техниката и т.н.

Чл. 17. Експертният съвет сам ще излъчи от своите членове председател, който ще бъде подчинен на УС.

Чл. 18. Общото събрание се свиква от Управителния съвет ежегодно и при необходимост извънредно или по искане на една десета от членския състав. Събранието /конференцията/ е редовно, ако на него присъстват повече от половината членове.

Чл. 19. Решенията на Общото събрание /Делегатската конференция/ се вземат с гласуване с квалифицирано мнозинство - най-малко две трети от гласовете.

Чл. 20. Управителният съвет се състои от 3 до 13 членове /в зависимост от членската маса/ и избира от редовете си председател, секретар и ковчежник, като председателят или лично упълномощено от него лице /при отсъствие и заетост/ представлява съюза там, където е необходимо.

Чл. 21. Всеки член на Управителния съвет трябва да е навършил тридесетгодишна възраст.

Чл. 22. Управителният съвет заседава един път месечно, а когато е необходимо, са възможни и извънредни заседания.

Чл. 23. Управителният съвет решава всички въпроси, когато не заседава Общото събрание /Делегатската конференция/, той ръководи работата на съюза и координира дейността на секциите.

Чл. 24. Решенията на Управителния съвет се вземат с консенсус.

Чл. 25. Контролната комисия се състои от трима членове и двама запасни, които помежду си не се намират в родствени или съпружески връзки, а също и с членовете на Управителния съвет. Тя контролира финансовата дейност на съюза, за което докладва пред Общото събрание. Решенията в Контролната комисия се вземат с консенсус.

Чл. 26. Ковчежникът събира ежемесечно паричните постъпления от членски вноски и други, като се отчита за дейността си един път месечно пред Управителния съвет и Контролната комисия заедно.


Глава V. СТРУКТУРА НА СЪЮЗА

Чл. 27. Членовете в отделни населени места образуват секции /секция се образува най-малко от 10 /десет/ членове/. Те избират председател и секретар-касиер на секцията, които се утвърждават от Управителния съвет на съюза. Дейността на секциите по места се осъществява съгласно устава и целите на съюза.

Чл. 28. Секция в отделно село над 300 членове /за града над 1000/ с решение на Управителния съвет на съюза сама определя структурата си.


Глава VI. ФИНАНСИ, СЕДАЛИЩЕ, СИМВОЛИ

Чл. 29. Ловешкият съюз "СИМЕОН ВЕЛИКИ" набира средства от дарения, волни пожертвования, от съюзни членове, съмишленици, от собствени печатни издания и др.

Чл. 30. Съюзът ще има свой официален печатен орган.

Чл. 31. Съюзът ще развива стопански дейности за лично облагодетелстване на членовете и осигуряване средства за съюза.

Чл. 32. Членският внос е 5 /пет/ лева месечно, а за възрастни лица /пенсионери/, безработни, войници и учещи се - 2 /два/ лева, който се събира от ковчежника най-редовно.

Чл. 33. Ковчежникът редовно да внася по сметката на съюза касовата наличност над определения лимит.

Чл. 34. Всички финансови дела се ръководят от ковчежника, който отговаря лично за разходването им в съответствие с решенията на органите на съюза.

Чл. 35. Съюзът и секциите, получили суми от волни пожертвования, дарения и други, ги разходват съобразно с решенията на членовете на съюза /секцията/ - или ако той /тя/ делегира това право в някакъв обем на председателя - съобразно с неговите решения.

Чл. 36. Съюзът е без териториално ограничение и седалището му е град Ловеч.

Чл. 37. Символ на съюза е коронован щит в центъра с коронован лъв, разположен на фона на хоризонтален трицвет /бяло, зелено и червено/.

Чл. 38. Печатът на съюза е символът, като около него е надписът: ЛОВЕШКИ СЪЮЗ "СИМЕОН ВЕЛИКИ".

Чл. 39. Дейността на съюза следва да се съобразява със законите на страната.


Глава VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 40. ЛОВЕШКИ СЪЮЗ "СИМЕОН ВЕЛИКИ" се образува без краен срок на съществуване. Дейността отпочва от датата на приемане на устава.

Чл. 41. За неуредените в настоящия устав въпроси важат всички нормативни актове и законни разпоредби в страната ни.

Чл. 42. Този устав може да бъде променян и допълван само с решение на Общото събрание /Делегатска конференция/.

ПОДПИСАЛИ: д-р Атанас Нейков Стойков, арх. Валентин Данаилов Баръмов, Галя Макавеева Баръмова, Галя Тодорова Герганова, Добромир Динков Латев, Драга Николова Пъшкова, арх. Илия Илиев Цоков, свещ. Иван Наги Шишков, Кирил Цоков Льосков, д-р Лидия Петкова Петрова, д-р Надка Ангалова Вутова, Никола Стефанов Пърликов, Стойно Иванов Зарев, Христо Михайлов Бъжев, инж. Янко Петров Вутов

/Пресслужба "Куриер"/


24.08.1993 г.    
10:30:00    


Редактори: Нина Гаврилова - деж.ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!