23 септември 1993


София, 23 септември 1993 година
Брой 186 /973/


София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА ЦЕЛИТЕ И ПРИНЦИПИТЕ НА ЛИБЕРАЛНО-КОНСЕРВАТИВНИЯ СЪЮЗ", ПРИЕТА ПРИ УЧРЕДЯВАНЕТО НА СЪЮЗА НА 21 СЕПТЕМВРИ 1993 Г. В СОфИЯ.


Процесът на демократични промени в България постави на изпитание нацията и българската държавност. Подчертаната привързаност на общественото мнение към демократичната реформа, съчетана с отсъствието на исторически традиции и обективни критерии за политически плурализъм, създадоха опасни предпоставки за емоционален подход, волунтаризъм и субективизъм. Новата политическа класа се насити с некачествени, психически и нравствено обременени субекти. Сложните изисквания на модерната политика се оказаха непосилни за изплувалата посредственост, която тласна политическия живот на България към привидно лесните, но опасни за държавата и демокрацията методи на екстремизъм, демагогия, отрицание и месианство.

Празнотата в десния политически спектър, левичарството и дефицитът на дясно политическо мислене създадоха опасен за държавата и за самия характер на демократичната реформа вакуум. Досегашната гола декларативност на псевдодесните от СДС и подобните им само подчертава необходимостта от действително дясна, либерална и консервативна политическа сила.

Създаването на Либерално-консервативния съюз е резултат от постепенния процес на осъзнаване в българското общество на необходимостта от ясна, идейно и социално обоснована дясна политическа сила, адекватна на приоритетите на десния характер на българския демократичен преход.

Либералният консерватизъм е естествено съчетание на либерализма и етатизма, на индивидуалната свобода и стопанската инициатива наред с потребността за опазване на стабилната държавност и обществен ред. В своята същност либералният консерватизъм е градивна и национално обоснована идеология, отхвърляща деструктивизма, революционният екстремизъм, реваншизма и отрицанието.

Ясната идейна рамка и отказът от политическата всеядност превръщат Либерално-консервативния съюз в прогнозируема и стабилизираща политическа сила.

Привърженик на политическата дискусия, толерантен към чуждото мнение, Либерално-консервативният съюз е отворен за съмишленици и като политически формации, и като отделни личности.

Либерално-консервативния съюз заема естествено място в десния политически спектър и е готов за открита дискусия с опонентите си от лявото, центристкото и крайно дясното пространство.

Градивният подход на Либерално-консервативния съюз и чувството за просветен патриотизъм ни задължават за диалог и постигане на консенсус по всички общонационални проблеми и приоритети.

Отхвърляйки отрицанието като идеология, Либерално-консервативният съюз е категорично за политическа дискусия като единствена възможност на необходимия за демокрацията и държавата вътрешнополитически компромис между различните социални слоеве и партийните им изразители.
Опазването на социалния мир е задължително условие за перспективата на българската демократична реформа.

Либерално-консервативният съюз се създава като доброволно политическо обединение на партии и организации с близки идейни, социални и патриотични позиции. Съхраняването на идейната и политическата идентичност и партийна автономност на членовете на съюза е първостепенна задача на Либерално-консервативния съюз и залог за успешната му политическа дейност.

Либерално-консервативният съюз е призван да поеме своята политическа отговорност за съдбините и националните интереси на България. Вече четири години българските граждани очакват реална демокрация чрез приватизация, пазарна реформа, икономическа и социална справедливост. Потребността от национално обоснована политика и стабилен вътрешен ред са безалтернативно изискване за развитието на демокрацията. Нужни са ясни, точни и всеобхватни правила за обществено, политическо и икономическо поведение. Само с усилията на знаещите и можещите хора, с прагматизъм и професионален подход ще опазим действителните ценности на демокрацията, ще вдъхнем оптимизъм на българската нация и уважение към държавата ни в очите на демократичния свят и европейската християнска цивилизация.

Времето на емоциите и площадната демагогия отмина. Настъпва трудното, но единствено плодотворно време на реалните дела и политическата отговорност.

София, 21 септември 1993 г.

ПОДПИСАЛИ:

ЗА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ: Петко Симеонов

ЗА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ: проф. Николай Генчев

ЗА ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ": Стефан Николов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ ПО ВЪПРОСА ЗА ЕМБАРГОТО СРЕЩУ БИВША ЮГОСЛАВИЯ.


Наложеното с Резолюция N 820 на Съвета за сигурност ембарго срещу остатъчна Югославия /Сърбия и Черна гора/ не изигра своята роля. Военните действия в Босна и Херцеговина продължават. Преките последици от санкциите се стовариха не върху виновниците за конфликта, а върху гърба на цивилното население.

Наред с това, последиците от прилагането на ембаргото се понасят и от граничещите с остатъчна Югославия държави. Особено тежки щети понася Република България предвид нейното географско положение, което от благоприятен фактор се превърна в задушаваща хватка. Това се признава от редица чуждестранни експерти и държавници.

Съветът за сътрудничество подкрепя усилията на българското правителство пред Комисията по санкциите в Брюксел и пред ООН за преодоляване на неблагоприятните последици от ембаргото и призовава всички политически и обществени сили да ги подкрепят.

Съветът за сътрудничество счита, че защитата на националните интереси изисква:

1. Правителството да внесе предложение в ООН за преоценка и отмяна на ембаргото срещу остатъчна Югославия и за осигуряване на компенсации на щетите, претърпявани от Република България вследствие от неговото стриктно прилагане.

2. Незабавно да се установят контакти на необходимото равнище с Унгария и Румъния за осигуряване на необходимия ни транспортен коридор.

3. Правителството и всички национално отговорни обществено-политически фактори да положат максимални усилия за информиране на международната общественост за бедственото положение на България вследствие прилагането на ембаргото и за тяхното ангажиране с усилията за компенсиране на щетите от това.

София, 21 септември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 21 СЕПТЕМВРИ 1993 Г. В СОфИЯ.


По т.1 от дневния ред бе взето следното решение:

Политическият съвет на Алтернативната социаллиберална партия не препоръчва на своите членове да участват в структурите на г-н Димитър Луджев.

София, 21 септември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ" КЪМ ВСИЧКИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ. Документът е подкрепен и подписан от интелектуалците: Йордан Василев, проф.Георги Марков - председател на Съюз "Истина", Димитър Коруджиев - писател, Едвин Сугарев - писател, Йордан Соколов - адвокат, Светослав Лучников - адвокат, Любомир Банковски - председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и запасното войнство, Никола Кацарски - адвокат, Дянко Марков - член на ръководството на Съюз "Истина", Иван Шалев - председател на Съюз "Отец Паисий", Блага Димитрова - писателка, проф.Стефан Кожухаров -председател на Академичния клуб, сн.н.с. II cт., Венко Бешков - к.т.н., ст.н.с. Николай Ризов, ст.н.с. д-р Найден Мирчев - председател на Българския здравен демократичен синдикат към АДС.


ПРИЯТЕЛИ!

С тревога и болка наблюдаваме събитията в България след подмяната на нашия избирателен вот. Постигнатите с огромни трудности демократични промени всекидневно се стопяват пред очите ни. Страната ни бавно, но сигурно се рекомунизира.

Всеизвестно е, че Съюзът на демократичните сили /СДС/ възникна като общонационално, антикомунистическо движение, изразяващо и обединяващо интересите и въжделенията на по-голямата част от българския народ. Впоследствие движението беше трансформирано и легитимирано като коалиция от политически партии. По този начин значителен брой демократично мислещи българи останаха извън състава на тези партии и лишени от възможността активно и равнопоставено да участват в процесите на декомунизация, в които не може да има партийни приоритети. Последиците от това изпитваме на гърба си всички.

Кой има полза от това?

Още в началото на битката за демокрация спонтанно възникваха местни и общински Граждански комитети на СДС, като заставаха твърдо и непреклонно зад чистата синя идея на съюза, поддържайки го като цяло. На много места в страната Гражданските комитети се превърнаха в най-мощния фактор за постигането на основните цели и задачи на СДС, особено по време на подготовката и провеждането на избори. По-късно от пълноправни членове на съюза тяхната роля беше сведена до положението на наблюдатели и симпатизанти.

Сложната политическа обстановка в страната и необходимостта от организирани привърженици на СДС доведоха до идеята представители на Гражданските комитети от столицата да регистрират юридически по Закона за лицата и семейството сдружение "Граждански комитети на СДС" /Решение на Софийски градски съд № 588/11 ноември 1992 г./. Регистрацията беше извършена от временен Управителен съвет.

Основните цели и задачи на сдружението са следните:
1. Да популяризира демократичните идеи на СДС.
2. Да съдейства за преодоляването на последиците от комунистическата система в обществения живот на страната и в съзнанието на хората.
3. Да пропагандира и разпространява идеята за създаване на стабилна средна класа като отрицание на "банановата република".
4. Да води борба с всички законови средства срещу корупцията на всички етажи на властта.
5. Да проявява изключителни изисквания към моралния облик на личностите, които са издигнати или ще се издигат в управлението на страната.

Сдружението е доброволна, демократична обществена организация за подпомагане, представителство и защита на интересите на своите членове. Предстояща задача на временния Управителен съвет е провеждането на национална конференция, на която да се приеме програма за конкретна дейност и избор на ръководство.

ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА СДС,
Ще продължим ли да наблюдаваме как икономическата власт у нас продължава да бъде трайно в ръцете на соцкомунистите, които се оформят вече като бъдеща финансова олигархия, докато огромната част от населението стремително обеднява?

Ние, инициаторите на обръщението, не можем сами да изпълним посочените по-горе цели и задачи. Затова се обръщаме към всички вас, честни българи, настроени демократично и антикомунистически, мислещи за бъдещето на България - в т.ч. към младежта и интелигенцията, която и сега не заема полагаемото й се място. Нека това да сторим заедно, като се обединим в едно мощно гражданско движение, което да бъде преграда срещу всички тъмни сили, които протягат пипалата си към нас.

Включете се в този съдбоносен момент във възстановяването в цялата страна на старите и създаването на нови /местни общински и регионални/ структури на Гражданските комитети! За целта инициативата по места да се поема от най-малко трима души, изявени и известни на обществеността активисти на СДС, които да подпишат декларация, че не са членували в БКП и нейните сателити /за справки: тел. 51 19 97, д-р Лазар Петрунов или за лични контакти - клуба на СДС - ул. "Прага" N 16, четвъртък - 18.30 ч/! С това ще допринесете за по-бързото настъпване на очакваната от всички нас социално-икономическа промяна и национална стабилност, за да се сложи веднъж завинаги край на престъпната комунистическа мафия.

Нека забравим временно личните си проблеми и интереси, умората и отчаянието и да направим всичко възможно за изграждането на една истинска демократична България!

Сега е времето на истината!

Това е последният шанс за всички нас. Времето не чака и трябва да се бърза!

София, 22 септември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ, ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯТА ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ НА ВТОРИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 11-12 СЕПТЕМВРИ 1993 Г. В СОфИЯ.


На 30 ноември 1991 г. в София бе учреден Българският младежки демократически форум /БМДФ/. Избраното ръководство бе в състав: председател г-ца Жаклин Ненова, тогава студентка по право, дипломация и теология, и членове д-р Константин Гърневски от София, Борислав Чилингиров от Самоков, Величка Петкова от София, Иван Марков от София, Светослав Караиванов и Красимир Петров от Горна Оряховица, Жасмин Родева от Варна, Ганка Динчева от Правец, Янко Вълчев от с. Марково, Пловдивска област, и Тодор Ласков от Асеновград и Контролна комисия /КК/: председател Венцислав Христов и членове Нина Иванова и Йото Терзиев, и тримата от София. На състоялия се конгрес на БМДФ в края на 1992 г. г-ца Жаклин Ненова бе преизбрана за председател и тя ще направи свой доклад за досегашната дейност на БМДФ. Тук е необходимо да отбележим, че младежки организации имат само още три партии в СДС, а именно: Демократическата, Радикалдемократическата и Социалдемократическата, но и на четирите младежки организации има още много да се пожелае по отношение масовото завоюване на позиции сред българската младеж.

Както през 1992 г., така и през 1993 г. годишнината от злокобната кончина на нашите първи две свидни жертви Тома Павлов и Тодор Милушев бе отбелязана с митинги в гр. Харманли и поклонение на лобното място, всъщност мястото, където са били захвърлени обезобразените им трупове без крайници, защото те са били измъчвани и вероятно убити в мелницата на Милко Тарабанов край гр. Харманли. В близко време ще бъдат поставени възпоменателни плочи за тях в гр. Харманли и на самото лобно място, за което трябва да благодарим на Общинската организация на БДф в гр. Сандански и по-специално на нейния председател инж. Веселин Маламов.

През 1992 г. във връзка с БДф се случи едно на пръв поглед не толкова голямо събитие, а именно Либерално-демократическата партия /ЛДП/ на свой извънреден конгрес, разочарована от насочването на неиния председател Веселин Кошев към чужди на антикомунистическата борба сили, взе единодушно решение, потвърдено и от съда през 1993 г., с което се саморазпусна и вля без никакви условия в БДФ и с това посочи един от начините, и то най-високоморалния, за ликвидирането на политическата разпокъсаност у нас. Заслугата за това имат г-н Здравко Даскалов, адвокат от София - основател и почетен председател на ЛДП, а също така и подпредседателят й доцент Стефан Карастоянов /организирал извънредния конгрес на ЛДП, на който е избран за неин председател и в качеството си на такъв провъзгласил вливането й в БДФ съгласно решението на конгреса; освен това доцент Карастоянов организира група за анализи и прогнози към ЦР на БДФ, която обхвана над 35 български учени от различни области на науката/ и председателят на организацията й във Видин г-н Румен Гузелски. Този акт трябва да бъде оценен по достойнство не само от БДФ, но и от цялата българска общественост.

В продължение на 2 години без никакво изключение ЦР на БДФ е заседавало всяка седмица, при нужда и повече от 1 път седмично. Също и представителите на БДФ са участвали редовно в седмичните заседания на НКС на СДС без никакво изключение. За тези 2 години НВС на БДФ бе свикан 6 пъти. През есента на 1991 г. и 1992 г. той не бе свикван с оглед изчакването на резултатите от изборите първия път и тези от правителствената криза втория път. През месец юни и юли 1993 г. бяха свикани 10 регионални конференции на БДФ по области, като Софийска област бе обхваната в 3 от тях - София-окръг /до Дупница и Кюстендил включително/, Пиринския край и София-град. Тези конференции показаха преди всичко, че БДФ функционира като политическа партия.

Продължава да излиза редовно и органът на партията в. "Прелом", а периодично излиза и младежкият ни орган в. "Полет". Трябва да се подчертае, че това става само благодарение на самоотвержената, и то безплатна дейност на неговия главен редактор г-н Гергин Трънкаров и екипа около него в лицето на г-жа Бонка Денчева, г-жа Диана Левова, г-н Иван Раленков, г-н Здравко Даскалов и г-н Любомир Мартинов, от една страна, и безплатното съдействие на сътрудниците на вестника и даренията на нашите приятели от страната и чужбина. Каквито и критики да се отправят към редакцията на в. "Прелом", трябва да се знае, че ние не можем да си представим партията без нейния партиен орган, който, макар че поглъща всичките ни средства, е нейният колективен организатор и меч срещу корупцията, апатията и бездушието в нашето общество, един честен вестник, който води безкомпромисна борба срещу тъмните сили, които все още господстват в страната ни. Нашата амбиция е да го направим съвременен всекидневник от западноевропейски тип, какъвто досега няма в България, а именно вестник за обективна информация, какъвто трябва да се стреми да бъде и нашият в. "Демокрация". На почти всички останали вестници целта е да отвеждат по различни пътища електората на СДС, за да го отклонят при избори да гласува за нас. Това е всъщност задачата на тези вестници, поставена от техните действителни господари. За тази цел ние търсим не вече спонсори, а сериозни инвеститори, на които ще предоставим само материалните дивиденти, а политическите ще останат за нас. Това засега е само мечта, постижима мечта. Но преди това да превърнем с общи усилия "Прелом" в един още по-отличен седмичник.

Трябва да отбележим и нашето участие в "Града на протеста" по повод гладната стачка на Едвин Сугарев. Палатката на Софийската организация на БДФ, която се нагърби с тази задача, бе най-добре оформената и най-посещаваната.

/Пресслужба "Куриер"/


10:50:00
23.09.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                   Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Маргарита Анева
                                           Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването па Пресслужба “Куриер” е задължително!