23 ноември 1993


София, 23 ноември 1993 година
Брой 229 /1017/


София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХАРТА ЗА НАЦИОНАЛНО СЪГЛАСИЕ И ГРАЖДАНСКИ МИР, ОДОБРЕНИ НА РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /20 НОЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/. Автор на документа е д-р Петър Дертлиев - председател на БСДП. Хартата е отворена за присъединяване и подписване както от партиите и организациите, членове на Съвета за сътрудничество, така и от други формации.


Водени от своето желание за мирно развитие на Република България и в съгласие с принципите на Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и факултативния протокол към него, парижката Харта за нова Европа и другите документи на международното право и Конституцията на Република България, политическите партии, движения, институции и личности, подписали ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ на настоящата ХАРТА, се споразумяха за следното:

1. Да положат всички усилия за съхраняване на националния суверенитет и териториалната цялост на нашата Родина - Република България.

2. Гражданският мир, основан на демократичния и конституционния ред на Република България, е неотменимо условие за развитието на страната. Другият път е пътят на разрухата и омразата. Това е път без изход. Събитията в бившите Югославия и Съветски съюз са достатъчно доказателство за това, че гражданският мир няма разумна алтернатива.

3. Недопустимо е използването на религията за политически цели /ал.4 от чл.13 на конституцията/. Всички форми на религиозен фанатизъм водят до конфликти с опасни последици за цялото общество.

4. България е еднонационална, полиетническа държава. Всеки опит за насилствена смяна на етническата принадлежност на отделни групи или лица е в противоречие с конституцията и с международните закони. Претенциите на някои наши съседи да формират едноетносни държави означава на практика асимилация.

5. Всеки гражданин има право на свободна изява на своето етническо самоопределение. Във връзка с това всеки опит за смяна на етническото самоопределяне на групи от хора или на отделни лица е недопустимо.

Два акта на комунистическата партия, плод на конюнктурни и партизански сметки, ще тегнат дълго над спокойното ни развитие:

През 1946 г. в атмосфера на национален нихилизъм и в угода на чужди страни бе извършено уникално престъпление: българската /партийна/ държавна власт се опита с терор да смени етническата принадлежност на българите от Пиринска Македония.

През последните години вече като плод на своеобразен комунистически шовинизъм тази партия отново с насилие направи опит за смяна на етническата принадлежност на турското население в страната.

6. Ние всички, подписали ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ на тази ХАРТА, независимо от политически, етнически и религиозни различия сме български патриоти и считаме всеки опит за противопоставяне на етническа или верска основа за антипатриотичен акт. Само чрез зачитането и развитието на културните и етническите особености ще се създаде богатата плетеница на националната ни култура, с която ще се представим в Обединена Европа.

7. Национализмът и крайната му форма шовинизмът са болестни, антипатриотични явления. Те противопоставят една на друга различните етнически групи и водят до ненавист и отчуждение. Техният резултат е "студена" междуетническа война, която лесно може да прерасне в "гореща" гражданска война.

8. Само културното, социалното и икономическото развитие на изостаналите общности ще ги направи пълноценни участници в едно цивилизовано общество. Опитът да се обясни повишената криминалност сред ромите само с етническа особеност, а не с икономическа, социална и образователна изостаналост понякога граничи с расизъм - явление, недопустимо в преддверието на XXI век.

9. Значителни групи от българско население останаха извън пределите на страната. Границите на България се врязаха сред българския етнос, поради което компактни групи останаха извън пределите й.

Претърпените преселения в различни исторически периоди, включително това в последните години, засягащо главно турската етническа общност, поставят пред нас проблема за защита на техните интереси и поддържане на културните връзки.

Българите, турците, евреите, арменците извън пределите на страната са нашият мост със съседите и със света. Настъпва време нациите да бъдат само предел на национални култури.

10. България е нашата Родина. На всички: българи, турци, роми, евреи, арменци. На християни и мохамедани. Нашите бащи и деди са живели и са се трудили в тази благословена земя. Децата ни и децата на нашите деца ще творят бъдещето, свое и на страната, под нейното топло слънце.

Съдбата на България е наша обща грижа.

София, 10 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ИСТИНАТА ЗА ПЪРВИЯ "АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ" МИТИНГ В БЪЛГАРИЯ, ПРОВЕДЕН НА 18 НОЕМВРИ 1989 Г. В СОфИЯ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ ПЕТЪР ГОГОВ, ПРОИЗНЕСЪЛ СЛОВО ОТ ИМЕТО НА КОМИТЕТА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ БЕЗПАРТИЙНИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ.


В началото на м. ноември 1993 г. бях потърсен от журналистите Лъчезар Апостолов - в. "Нощен труд", и Симона Мирчева - в. "Култура". И двамата настояваха за интервю, в което ДА КАЖА ИСТИНАТА и да изразя мотивирано отношението си към началото на демократичния процес в България, жалониран от датата на втория комунистически преврат - 10 ноември 1989 г., и от датата на първия "антикомунистически" митинг, организиран от БКП и Държавна сигурност /ДС/, проведен в гр. София на 18 ноември 1989 г.

Като председател на Независимата демократична партия - НДП, бойкотирала изборите за Велико народно събрание /ВНС/ /с писмо до Централната избирателна комисия /ЦИК/ № П-47 от 29 май 1990 г. политически грамотно изтеглихме 8-те депутати на НДП от жълтата бюлетина на Политически обединен блок /ПОБ/ в законно установения срок от Избирателния закон/ и участвала със самостоятелна бюлетина - бяла с една черна ивица - в парламентарните избори за 36-о Обикновено народно събрание /ОНС/ /13 октомври 1991 г./ и в президентските избори /12 януари 1992 г./, искам чрез този автентичен материал да повторя накратко оценките и фактите, които съм изложил пред Апостолов и Мирчева, за да могат непредубедените български читатели да ги сравнят с написаната за мен безлична и манипулативна информация във в. "Нощен труд" от 10 ноември 1993 г. и във в. "Култура" от 12 ноември 1993 г.

Нямам лични обвинения към двамата журналисти /на този етап/, защото те са лица, професионално зависими от главатарите на своите вестници - главните им редактори Тошо Тошев и Копринка Червенкова /материално и обществено обезпечени неокомунисти/, но имам претенции към морала и съвестта на авторите на публикациите - Апостолов и Мирчева, че са дали съгласието си да поставят имената им под журналистически материал, неотразяващ обективно и точно това, което съм казал за двете дати - 10 и 18 ноември 1989 г.

Голяма част от истината за "демокрацията" в България успях да публикувам чрез БТА - Пресслужба "Куриер", в. "Огледало" и във всекидневника в. "Ранно утро", който в края на м. октомври 1993 г. бе спрян и съвсем не случайно настоящото становище предоставям за отпечатване в бюлетина на БТА - Пресслужба "Куриер".

На журналиста Лъчезар Апостолов обясних, че комунистическият "дворцов" преврат е извършен на 9 ноември 1989 г., а оповестен официално пред българския народ в късните следобедни часове на 10 ноември 1989 г. Този преврат е бил замислен и програмно се е работило за осъществяването му поне от края на 1987 г. и началото на 1988 г., когато службите на ДС обработваха не само мен, а и много други антикомунисти, които познавам лично, да напуснем доброволно България. ДС ми предлагаше пари и паспорт за Виена - Австрия, при условие че подпиша декларация, с която да гарантирам, че няма да се занимавам с политическа дейност зад граница.

А колкото до първия "антикомунистически" митинг, проведен на 18 ноември 1989 г., заявих на Апостолов, че този митинг бе една комунистическа манипулация, чрез която БКП и ДС се стремяха да легитимират и да наложат свои марионетки, с които да контролират и да направляват в неокомунистическа посока демократичния процес у нас.

Нито едно от тези категорично заявени мои становища НЕ БЕ ПУБЛИКУВАНО в журналистическото "интервю" на Лъчезар Апостолов, което той или босовете му отпечатаха под заглавие с големи букви "С водни помпи Петър Гогов ще дави комунистите"... Имаше двама свидетели на разговора ни с него и заявявам под клетва, че такова изречение не съм произнасял, а дословно казах: " Бих желал депутатите, виновни за политическия и икономически хаос у нас през тези 4 години, да отидат там, където им е мястото - в затвора. А след това като "репресирани демократи" да им дадат по 1500 лв за всеки прекаран в затвора месец, както сега на нас ни плащат комунистите".

Митингът на 18 ноември 1989 г. бе организиран от БКП и ДС, за да изпълни едничката и заветна цел на компартията - никой от неподдалите се на комунистическите репресии антикомунисти да не бъде допуснат да участва пряко в демократичните процеси в България.

Явно публикацията на в. "Нощен труд" изпълнява медийна задача за оформянето на изкривен, деформиран и удобен за бъдещите планове на управляващите ни образ на личността ми, която от 1978 г. до сега не е допуснала да направи нито едно престъпление по отношение на българския народ и българския данъкоплатец.

На журналистката Симона Мирчева от в. "Култура" по телефона казах: "Митингът на 18 ноември 1989 г. бе комунистически! Ръководеше го комунистът Чавдар Кюранов - днес социалдемократ, а не Александър Каракачанов, който стоеше пред микрофона и само даваше думата за произнасяне на слово, след като Петко Симеонов от един лист му казваше кой след кого следва. П.Симеонов от време на време отиваше при Кюранов, за да се съвещават нещо. Ч.Кюранов стоеше зад присъстващите на трибуната пред храм-паметника "Ал.Невски". Той се движеше отзад, успоредно на трибуната, и около него имаше 4-5 добре сложени и облечени лица, в две от които разпознах служители от МВР. Сигурен бях, че съм ги срещал някъде по време на проведените ми многобройни разпити и следствия, прекарвайки ме по коридорите на "Развигор" и 7-о отделение на Софийския централен затвор. Всъщност чрез тях разбрах, че за митинга отговаря Ч.Кюранов, а П.Симеонов и Ал.Каракачанов само изпълняват заповедите му. Установих, че тези тримата ги подпомагат още трима - Петър Слабаков, Анжел Вагенщайн и Петър Берон."

Днес няма българин, който да не знае за делата и идейната принадлежност на тези шестимата... Още колко години трябва да минат, за да разберем цялата истина, след като, за да научим кои са Кюранов, Симеонов, Каракачанов, Слабаков, Вагенщайн и Берон, ни бяха необходими най-малко 3 години?... А за да научим истината за останалите участници в демократичния процес у нас като депутати законодатели и служители във висшата административна и изпълнителна власт, колко ли години още ще са ни необходими?...

На този митинг не бяха поканени и не бяха допуснати до трибуната нито Илия Минев /НДЗПЧ/, нито Страхил Гичев /БЗНС "Врабча 1"/. Аз показах удостоверение, подписано от В.Банчев и Н.Попов, членове на "Комитета на репресираните безпартийни интелектуалци", с което ме упълномощаваха да говоря от името на репресираните, и затова ми бе разрешено да се изкажа, но със следната уговорка от страна на П.Симеонов: "Ако остане време, др.Гогов, след това, което сме планирали ние, от Клуба за гласност и преустройство."

След като разговаря няколко пъти с лицата около себе си, Ч.Кюранов също даде своята благословия, която бе придружена от следното изискване: "Вие като репресиран ще се изкажете, но само ако подкрепите др.П.Младенов. Например кажете, че именно П.Младенов е човекът, който оглавява промяната в БКП, че той е за гласността и преустройството и че той е лицето в България, на което Западът има доверие."

Впоследствие в. "Работническо дело" излезе с репортаж за митинга, където от моето изказване нищо друго не бе публикувано освен изречението за П.Младенов, което за тогавашния момент отговаряше на политическите реалности. Изглежда, че налагането на П.Младенов като върховен глава на България по онова време бе едно от необходимите звена от неокомунистическата верига на план-програмата "Домино", която имаше конкретна цел - да бъде овладян демократичният процес в България от комунисти, неокомунисти и объркани социалистически интелигенти - храненици на БКП и ДС до 1989 г.

Това потвърждава обстоятелството, че през тези 4 години нито една медия не цитира следващото изречение от речта ми на 18 ноември 1989 г.: "Г-н Младенов, даваме ви една година срок..." или "..лъжиците за новата аванта са приготвени", нито някъде бе публикуван автентичният текст на изказването ми.

Защо фактите около истината за датите 9-10 ноември и 18 ноември 1989 г., които излагам в тази статия, не намериха място в журналистическите материали на Лъчезар Апостолов от в. "Нощен труд" и Симона Мирчева от в. "Култура", оставям за осмисляне на тези мои съграждани и съотечественици, които ще прочетат бюлетина на БТА - Пресслужба "Куриер".

Печатните и електронните медии продължават да манипулират мнението на българските избиратели и това за никого няма да е от полза. Жалкото е, че свидетелствата за истината ще си пробият път и ще бъдат отчетени тогава, когато вече ще бъдат нанесени НЕПОПРАВИМИ ВРЕДИ на българския народ и на българската държава.

Едвин Сугарев може да обяснява на страниците на в. "Култура" каквото си иска за митинга на 18 ноември 1989 г. и да е почтен и морален като херувим /имам предвид гладната му стачка, която официално подкрепих, без да вярвам в положителния й резултат - в. "Ранно утро", 14 юни 1993 г./, но за разрушаването на Града на протеста, за връщането на депутатите от СДС в пленарната зала в края на м.юли 1993 г и за последвалото през тази есен /а вече е сигурно, че това ще продължи и през 1994 г./ легитимиране на приетите от комунистическото мнозинство в парламента нови закони носи определени отговорности. Негови са думите-оценка за проведения на 18 ноември 1989 г. първи "антикомунистически" митинг: "...този митинг легитимира една компания, която го беше организирала и която по-късно се превърна в СДС..." Не мога да не цитирам и думите на П.Берон: "...доверихме се на Ж.Желев и пасмината около него..."

Слава Богу, че доживях да прочета и тези две самопризнания!...

Основните виновници за настоящия политически и икономически хаос в България са почти всички членове на няколкото поредни състава на КС на СДС и с най-голяма политическа и обществена отговорност - членовете на първия КС на СДС, които преднамерено узакониха някаква си Кръгла маса с участието на комунисти, техни агенти и лица, представящи многобройните движения и съюзи, организирани под палката на ДС и БКП в първите месеци на един манипулативно наложен ни процес на демократизация.

С една дума, ако човек се замисли и анализира изказванията на цитираните от Симона Мирчева в началото на статията й "Пътят от храма" /в. "Култура" от 12 ноември 1993 г./ лица, ще се убеди, че на този митинг освен комунисти и объркани социалистически интелектуалци нямаше нито един от хората-личности, изпитали на гърба си физическия и психическия тормоз на комунистическата държавно-политическа система.

Аз ще изпълня своя морален и обществен дълг като председател на Независимата демократична партия - НДП, да бъда един от неподкупните свидетели на времето през изминалите 4 години, в което държавно-политическите отговорности се подменят с безсмислени приказки: от БСП - за някакво си национално съгласие, от ОСД - за някакво си национално помирение, а днес от комунистическите гурели на БСП - ГОР - за някакво си национално спасение, при наличието на толкова много лъжи, измами, корупция, престъпления и мизерия за по-голямата част от българския народ.

За осъждане по радикален и справедлив закон отговорни има! И никой не може да ме убеди, че тези навлеци в българския политически и икономически живот, повечето от които са комунисти, социалдемократи и социалистически интелигенти, могат да предложат стабилно развитие на държавата и народа ни, без да има съд за виновните и национализиране на натрупаните от тях материални и финансови имущества през периода на комунизма - до 1989 г., и през периода на неокомунизма - след 1989 г.

Това е истината, ако не 100 процента, то поне 99 процента, за датите 9-10 и 18 ноември 1989 г. Но има още три дати - 10 и 14 декември 1989 г. и 15 януари 1990 г. - началото на "Кръглата" маса, които заедно с първите три дати поставиха началото на неокомунизма в България.

Управляващите ни преди и след 1989 г. продължават да се гаврят с надеждата и усилията на българския народ за едно по-добро бъдеще, като законодателно задълбочават социално-икономическия хаос в страната ни и с конкретни антидържавни действия, укази и актове най-безотговорно подменят стойностите на българската държавност!...

Убеден съм, че времето като неумолим свидетел и съдник на всички човешки действия ще потвърди оценките и фактите, които излагам.

София, 21 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "НА ТОЧЕН АДРЕС" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ИВАН ЛАЗАРОВ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКОТО И ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ.


Тези дни пред очите на целия народ, пред очите на целия свят, у нас се разиграват политически сцени, които засягат съдбата ни. Президент, правителство и парламент в познатия ни стил, в борбата си за власт унижават нацията. Не бих казал амнезия, но салонни политици мълчат пред явната агресия на Доган. Мълчат пред явната агресия на бедността. Мълчат пред явната агресия на празнодумието и духовното ни ограбване. Мълчат, мълчат, мълчат... А как ръмжат срещу всеки повик за национална съвест и морал! Как ръмжат срещу всеки протест, че страната се ограбва, че децата ни гладуват, че жените ни робуват. Как ръмжат, когато засегнем и окованата ни демокрация.

Е, да, така им е добре на тези там, а утре пак ще си намерят хорица да бият тъпана - нали парсата е за тях. Но не фалш и демагогия, не политически пристрастия е желал избирателят от вас, господа. Не лични амбиции и домогвания. Не отрицание на всичко и на всяка цена, а далновидност и държавническа мъдрост. Ето това е, което искаме и ние! Това, което задължава и оправдава грижите за насъщния, грижите за утрешния ден. Две топли думи...

А сега на фона на тези политически и парламентарни главоблъсканици, на фона на този разрушителен нихилизъм съвсем основателно отправям питане и към хората, ратуващи за възстановяване на Търновската конституция, за възстановяване на законната монархия: "Докога ще се лутате разбити, раздробени, като по скотобойно поле?" Питам и лидерите на различни монархични и псевдомонархични партийки и дружества: "Докога ще позират като генерали, спекулирайки с душевността на вярващите? Докога без разум и съвест ще дробят безстрашните воини за Бога, за България и Царя? Докога тези генерали ще чукат като просяци на тази или онази врата за признание и кокала? Докога ще спекулират и парфюмират волята на Царя?" Вярно е, всеки има право на предпочитание и пристрастие, но пред националните интереси се коленичи. Разбрахте ли и вие там, крещящите: ЦАРЯТ НИ Е ЕДИН И НЕДЕЛИМ И Е ИСТОРИЧЕСКИ НЕОБХОДИМ, ЗАЩОТО Е И НРАВСТВЕНО ИЗВИСЕН!

Български национален съюз "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" и този път зове: "Единство на монархичните и патриотичните сили и нищо повече! Всеки повик за наши или ваши е долнопробна провокация и обезсилване на възможностите ни. Затова, хора, бдете! Хора, по градове и села, подкрепете ни! Хора, ние не ще ви подведем, не ще ви предадем, защото сме доказали себе си в борбата против тоталитаризма. Днес ние сме до вас, пред вас, с вас. Бъдете с нас и ние ще победим!... За България!..."

София, 22 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ" ПО ПОВОД НА ИСКАНИ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ВИСШАТА СЪДЕБНА ВЛАСТ.


Националното ръководство на Съюз "Справедливост" е категорично против промяната на Висшия съдебен съвет /ВССУ/ и прокуратурата, председателя на Върховния съд Иван Григоров и главния прокурор на България Иван Татарчев.

Това е акт на безкръвен комунистически преврат и е поредният ход за прикриване на варварския комунистически грабеж.

Предупреждаваме управляващите политически сили, че поемат пълна отговорност за следващите непредвидими последици за Отечеството. Наглите действия и незаконното преразпределение на заграбеното от комунистите днес придобива пълни очертания. Навсякъде по света подобни грабежи са извън закона и се преследват с цялата му строгост. Ние сме за пълна отмяна на порочния незаконен "Народен съд" от 1944 - 1945 г. Комунистическата банда е против отмяната на закона, тогава да го приложим и да видим резултата!?...

Подавляваща отговорност поемат президентът и министър-председателят пред Отечеството и пред историята. Налице е чудовищна комунистическа трансформация с непредвидими последици за народното стопанство, икономиката и т.н. Върхът на лъжата е твърдението на министър Александров за 94% държавна собственост. Колко процента печалба дава на държавния бюджет тази червена собственост!?...

Националното ръководство на Съюз "Справедливост" смята за незаконни всички червени /живковистки/ институции, както и всички актове и действия на същите, за което ще бъде потърсена отговорност.

Търновската конституция и Негово Величество Цар Симеон II единствено представляват България пред света.

Бог да ви е на помощ!

Бог да пази Царя и България!

София, 10 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Огнян Цеков                                     СЕКРЕТАР: Милчо Попов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИНЦИПИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /ЧАСТ ПЕТА/, НАПИСАНИ ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА И В ИЗГНАНИЧЕСТВО И ИЗДАДЕНИ ОТ БЗНС НА 12 АПРИЛ 1919 Г. В СОФИЯ.


        Единадесетият принцип

Земледелският съюз е за подобрението на народното здраве с всички възможни средства.

За тая цел той се стреми да се премахнат частните аптеки и да се заменят с общински, държавни и обществено-хуманитарни; да се създаде институт на участъковите и пътующи лекари в селата; да се открие медицински факултет при университета; да се открият фелдшерско и акушерско училища; да се увеличат болниците и санаториумите; да се преследва проституцията и алкохолизмът; да се изработят планове на типове хигиенични жилища и да се препоръчат на населението; да се отводнят блатистите места и да се залесят пустите; да се подобрят училищата, казармите и затворите; да се поощри снабдяването с чиста вода нуждающите се села; да се обърне особено внимание върху чистотата в селата и пр.


        Дванадесетият принцип

Земледелският съюз е за нравственото прераждане и заякчаване на българския народ.

За тая цел той се стреми да постави в жива активна дейност всички фактори за морализиране на обществото, а особено черквата и училището. Той иска премахването на кръчмите в селата; премахването на шантаните и на всички развратни заведения; премахването на деморализацията, която адвокати и прошенописци насаждат с така наречените лъжливи свидетели; ограничение на извратеността в женското облекло; поощрение в държавните служби и данъчното бреме на семейните хора; закрилата на малолетните деца и от двата пола; насърчение на брака; създаване за малолетните особени изправителни заведения; материалното подобрение на долните слоеве и т.н.

/00000000Съюзна книжнина по въпроса://///00000
1. Какъв трябва да бъде политикът - от Ал.Стамболийски.
2. Земл. дейци и тяхното израждане - от Ал.Стамболийски.
3. Тежки минути - от Ал.Стамболийски.
4. Моите интимни желания в борбата - от същия автор.
5. В затвора - от същия автор.


        Тринадесетият принцип

Земледелският съюз е за най-широката просвета на народа.

Той се стреми за пълното приложение задължителността на образованието за децата от двата пола; стреми се тая задължителност да бъде и за основното и прогимназиално образование; стреми се за отваряне на читалища, вечерни училища, неделни курсове, младежки сдружавания, народни библиотеки и университети; стреми се за създаване на забавачници и в селата, стреми се за въвеждане ежедневна пощенска служба във всички села, за задължаване всички чиновници, които спохождат селата, публично да говорят по своята специалност; за пълна отчетност в работите на общински избраници, на окръжни и на депутати; стреми се за въвеждане на по-системно общо и специално образование в казармите; за разширение на земледелските катедри и т.н.

Съюзна книжнина по въпроса:
1. Уставът на Български земледелски народен съюз.
2. Наръчна книга - от Ал. Димитров
3. Виделина, повече виделина - от Д.Драгиев.
4. Земледелският съюз и училищното дело - от Ст.Омарчевски.
5. Земледелският съюз и неговите оръжия за отбрана и победа - от Ал.Стамболийски.
6. Где е спасението за българските земледелци - от Д.Драгиев.
7. Интелигентните сили в Земледелския съюз и партиите - от Ал.Стамболийски.
8. Как да работим в народа - от Ал.Стамболийски.
9. Интелигенцията в Земледелския съюз - от Д.Драгиев.


        Четиринадесетият принцип

Земледелският съюз е против паразитството и експлоатацията в живота на народа.

Той се бори за премахването на безбожното лихварство и зеленичарство; за ограничение експлоатацията на адвокатите, прошенописците, лекарите, инженерите и др. т.; за унищожението на подкупите сред чиновниците; за премахването чиновническите пенсии от издръжката на държавния бюджет; за унищожение на безотчетните фондове и безработните чиновнически командировки; за намалението на големите чиновнически заплати и против всичко, което докарва, от една страна, ограбването на народа, от друга, създаване на ленивци, дармоеди, паразити и кожодери.

Съюзна книжнина:
1. Нашите възгледи по държавните пенсии - от Ал.Стамболийски.
2. Програмата на Земледелския народен съюз.
3. Земледелският съюз и неговите оръжия. За отбрана и победа - от Ал.Стамболийски.
4. Кой какво спечели от войната - от Р. И. Даскалов.


        Петнадесетият принцип

Земледелският съюз е за подпомагане навсякъде и във всичко материално немощните, отритнатите и озлочестените от неправдите на държавата, природата и обществото хора.

Той се бори за подобрение положението на инвалидите от войните, за създаване пенсии за престарелите хора от всички съсловия, за създаване приюти и сиропиталища за просяците и сираците, за подобрение живота в затворите, за създаване санаториуми за гръдоболните и т.н.

Съюзна книжнина:
1. Нашите възгледи по държавните пенсии - от Ал.Стамболийски.
2. Българският затворник - от същия автор.

/Пресслужба "Куриер"/


16:30:00
23.11.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Павлина Стефанова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!