23 декември 1994


София, 23 декември 1994 година
Брой 252 /1297/


ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ ПРАЗНИЦИ!


София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ПО ПОВОД НА ПРОИЗВЕДЕНИТЕ ИЗБОРИ ЗА 37-О ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.


Съюзът на свободните демократи /ССД/ потвърждава своята оценка за парламентарните избори, изказана още преди тяхното провеждане, че те по същество са неокомуннстически заговор срещу България.

Проведени в съответствие с един нарочно непроменен избирателен закон и в драстично нарушение на принципа за равнопоставеност на партиите и коалициите при разпределянето както на ефирното време, така и на паричните средства за предизборната кампания, изборите със своите резултати не вещаят нищо добро за отечеството ни. Те са пълно поражение за демократичните сили и истинска национална трагедия. Изборите формално са спечелени от Българската социалистическа партия /БСП/, но действителният победител е антинародната "коалиция" на върхушките на БСП и СДС. Много скоро електоратът на БСП ще разбере, че е измамен, защото лидерите на бившата и почти непроменена комунистическа партия няма да могат да удържат на обещанията си към него, с което ще породят остро социално напрежение в страната.

В аналогично положение са и поддръжниците на СДС, които тепърва ще се убедят, че Филип Димитров и компания никога не са желаели СДС да изземе властта и да управлява България, защото са неспособни за това, а само да получат топли депутатски местенца и да се представят за антикомунистическа опозиция. Като бивш член-наблюдател на СДС Съюзът на свободните демократи, който пръв аргументирано преди 3 години и половина посочи, че Филип Димитров е подставено лице и ще съсипе синята идея, настоява сега това лице, заедно с първите си ортаци, да се откаже от депутатското си място. Ако Филип Димитров е загрижен за България наистина, а не за собственото си битие, той трябва да стори това незабавно. Така ще се провери дали е морална личност и християнин, за което непрекъснато пледира.

ССД е уверен, че през май-юни 1995 г. ще има нови избори, резултатът от които ще бъде окончателното изритване на комунистите от властта и победата на либералната демокрация.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ССД: проф. Иван Калчев.

София, 22 декември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА.


ДАМИ И ГОСПОДА,

Настъпи решаващият час, в който всеки от нас ще застане пред разноцветните бюлетини на партии и коалиции в деня на изборите 18 декември 1994 г. Всеки от тези цветове иска да води по различен път държавата ни през следващите години. И нека в този съдбовен момент си спомним за своята отговорност. Нека на 18 декември 1994 г. излезем и гласуваме за доброто и бъдещето на нашата държава.

Бюлетината на Българската лига за защита правата на човека и гражданина е бяла с три ивици - червена, черна и розова.

Българската лига за защита правата на човека и гражданина е организация със седемдесетгодишна история. От основаването й на 9 ноември 1924 г. до закриването й през 1947 г. несменяем неин лидер е бил големият български политик и юрист проф. Венелин Ганев. Възстановена през пролетта на 1993 г. и регистрирана в Софийски градски съд по Закона за политическите партии, лигата е единствената политическа партия, която поставя в центъра на своята дейност човека, гражданина на България, с неговите права на живот, свобода, сигурност и бъдеще.

Получавайки вашия глас на 18 декември 1994 г., Българска лига за защита правата на човека и гражданина ще работи добронамерено за приемане в 37-то Обикновено народно събрание на неотложните закони, особено на социалните и осигурителните. Това ще спомогне на децата ни да имат отново весело и спокойно детство с гарантирано образование и медицински грижи. Нашето внимание е насочено към младите хора - учениците и студентите, които ще поемат в следващите години в свои ръце управлението на България. Друга наша грижа са пенсионерите - хората, които с труда си, при много лишения и несгоди, създадоха индустриалния потенциал на днешна България. Лигата ще отстоява в процеса на приватизацията трудът на всички пенсионери да бъде оценен по достойнство и получи удвоен дял от приватизационните бонове или ваучери.

Българска лига за защита правата на човека и гражданина има солиден екип от специалисти - юристи, икономисти, педагози, социолози, политолози и др., които разработиха цялостна политическа и социално-икономическа програма, която ще отстояваме със законови средства през следващите години.

Някои от по-важните насоки от програмата ни са:

- Запазване на националната ни сигурност и териториална цялост на Република България.

- Отстояване на правото на гарантирана неприкосновеност на частната собственост и утвърждаване на равни условия за разгръщане на държавната, кооперативната и частна инициатива.

- Отстояване на историческите национални ценности, култура и традиции.

- Зачитане на етническото съзнание на всеки гражданин без разлика на религиозни убеждения и етнос.

- Възстановяване на изоставените пазари за българските стоки в бившите съветски републики и тези на съседните страни от Балканския полуостров.

- Намаляване на безработните през следващите години с една трета и осигуряване на работни места в приватизираните предприятия.

- Приемане на неотложни икономически, финансови и данъчни закони, осигуряващи стабилизиране на работата на държавните институции.

- Държавна закрила и осигуреност на децата, престарелите, немощни, болни, инвалиди, бездомни, бедни и други беззащитни членове на обществото.

- Подкрепа на частното и кооперативното земеделие за възвръщане традициите на българското село.

- Отстраняване на предпоставките и пресичане престъпността, корупцията и спекулата.

- Защита интересите на гражданите от селищата в поречието на Рилското корито, региона на Дупница и този на Благоевград, произтичащи от недалновидни решения на правоимащите за отклоняване водите на река Рилска за други региони и превръщането на този регион в пустиня.

Уважаеми дами и господа,

Поставете в плика бялата бюлетина с трите ивици:
- червена - цвета на живота и по-доброто бъдеще;
- черна - цвета на традициите, сигурността и реда;
- розова - цвета на българската роза - славата на България, и надписа "Българска лига за защита правата на човека и гражданина".

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ НА ВЕСТНИЦИ ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.


Ръководството на Българската лига за защита правата на човека и гражданина с изумление наблюдава, че от известно време издания като "Стандарт", "Новинар" и други тиражират неадекватните и провокаторски бръщолевения на някакъв си Николай Колев, че организацията ни била нелегитимна и че се представлявала от... него! /Виж вестник "Стандарт", бр. 811 от 13 декември 1994 г., стр. 5./

В тази връзка ние заявяваме, че организацията ни е регистрирана от Софийски градски съд на основание чл. 9 от Закона за политическите партии /ЗПП/ под N 39, р. 6, т. 1, стр. 120 по фирмено дело N 31335/1992 г. на 2-и състав, публикувано от "Държавен вестник" бр. 57 от 2 юли 1993 г., стр. 15.

Въпросният господин никога не е бил неин член, нито е имал нещо общо с нея. Ако съществува някъде другаде организация с подобно наименование, то си е неин проблем. Как може да я представлява лумпен, чадо на активен борец против фашизма и капитализма, проживял половин век, без да има нито ден трудов стаж.

София, 21 декември 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ГЕНЕРАЛНАТА ЦЕНТРАЛА НА БРАНШОВИ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА РЪКОВОДСТВОТО НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ГЦБСБ ПО ПОВОД НА СОЦИАЛЕН КОНФЛИКТ В НОВОТЕЛ "ПЛОВДИВ" АД. Документът е адресиран до Българска телеграфна агенция.


Генералният съвет на Генералната централа на браншови синдикати в България /ГЦБСБ/ и ръководството на синдикалната организация на ГЦБСБ в Новотел "Пловдив" АД на съвместно заседание разгледаха и анализираха нарастващото социално напрежение и предстоящ трудов конфликт в хотелския комплекс. Те решиха и декларират следното:

1. Считат, че сключеният договор за съвместна експлоатация на хотелския комплекс Новотел "Пловдив" АД и фирма МНК ЕООД с президент г-н Касев нарушава трудовоправните взаимоотношения и задължения, регламентирани с трудовите договори, сключени между работодателя и нашите синдикални членове.

2. Считаме, че сключените трудови договори между нашите членове и работодателя в лицето на управителя на Новотел "Пловдив" АД са законни и няма правно основание те да бъдат прекратени, за да бъдат подписани нови такива с фирмата, взела за съвместна експлоатация Новотел "Пловдив".

3. Предлагаме на управителя г-н Жельо Желев да започне незабавни преговори с ръководството на Генералната централа на браншовите синдикати в България и със синдикалната организация на ГЦБСБ в Новотел "Пловдив" за уреждане на трудовия спор, определен от чл. 357 от Кодекса на труда.

4. Генералният съвет и ръководството на синдикалната организация на ГЦБСБ в Новотел "Пловдив", в зависимост от хода на преговорите и техните резултати, ще решат допълнително какви законни протестни действия да предприемат.

София, 15 декември 1994 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА ГЦБСБ: Асен Чаушев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СО В НОВОТЕЛ - ПЛОВДИВ - АД: Елена Виткова

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА ТРИНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС /15 И 16 ДЕКЕМВРИ 1990 Г./, ИЗМЕНЕН И ДОПЪЛНЕН НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС /18 И 19 ДЕКЕМВРИ 1993 Г./.


I. ИМЕ, СЕДАЛИЩЕ И ЦЕЛ

Чл.1. Демократическата партия е политическа организация на български граждани.

Чл.2./1/. Седалището на Демократическата партия е в София, община "Оборище", бул. "Дондуков" N 8.
/2/. Централното бюро може да промени адреса на партията, ако това се наложи.

Чл.3. Целта на Демократическата партия е да отстоява великите принципи на демокрацията и естествените и неотменими права и свободи на човека.

Чл.4. За постигане на своята цел Демократическата партия използва мирни и позволени от закона политически средства.


II. УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ.

Чл.5./1/ Организациите на Демократическата партия са местни и се изграждат но населени места. В едно населено място има само една организация.
/2/ В определени от Централното бюро териториални единици се създават районни партийни съвети.

Чл.6. Органи на Демократическата партия са:

/1/ Централни:
   1. Конгрес.
   2. Върховен партиен съвет.
   3. Централна контролна комисия.
   4. Централно бюро.
   5. Секретариат.
/2/. Районни:
   1. Районен партиен съвет.
   2. Бюро.
   3. Контролна комисия.
/3/. Местни:
   1. Общо събрание.
   2. Бюро.
   3. Контролна комисия.


III. ЧЛЕНОВЕ.

Чл.7./1/ Член на Демократическата партия може да бъде всеки дееспособен гражданин, който не членува в друга политическа партия или организация, приема и работи за осъществяване на нейните цели и програми.
/2/ Бивши членове на Българската комунистическа партия /БКП/ и на Българската социалистическа партия /БСП/, други комунистически партии и лица с доказано участие в репресивни действия не може да бъдат приемани в Демократическата партия.

Чл.8. Никой не може да членува в повече от една местна организация.

Чл.9. Членовете на партията се приемат от общото събрание на местната организация с обикновено мнозинство от броя на присъстващите членове въз основа на подадена писмена молба. В присъствието на кандидата кандидатурата се обсъжда на общо събрание на местната партийна организация и се гласува на следващото събрание.

Чл.10. Всеки член на партията има право:
1. Да участва в общото събрание на местната организация и да гласува при вземането на решения.
2. Да изразява свободно становището си по поставените за разискване въпроси.
3. Да избира и да бъде избиран в ръководните органи на партията.
Бивш член на БКП и БСП и на други комунистически партии не може да бъде избиран в ръководните органи на партията за срок от 5 години от приемането му за член на Демократическата партия.

Чл.11. Всеки член на Демократическата партия е длъжен:
1. Да спазва Устава на партията, да популяризира и изпълнява нейните политически идеи и решения.
2. Да внася редовно определения членски внос.
3. Да посещава редовно събранията на съответната организация и на органа, в който е избран.,
4. Да пропагандира предизборните програми и да агитира за кандидатите на Демократическата партия.
5. Да следи партийния орган и партийните печатни издания.
6. Да има поведение в обществото, което да не злепоставя доброто име на партията, и да спазва нормите на общочовешките морални ценности.
7. Да поддържа здравите национални традиции на българския народ, изградени през неговото многовековно съществувание.

Чл.12./1/ Общото събрание на местната организация изключва с обикновено мнозинство от броя на всички свои членове член на партията, който:
   1. Нарушава грубо Устава на партията и партийните решения.
   2. Проповядва против нейните принципи.
   3. Публично злепоставя партията, някоя от нейните организации или органи.
   4. Извършва неморални и явно увреждащи доброто име на партията деяния.
   5. Бъде приет за член на друга партия.

/2/ Член на партията може да бъде изключен от общото събрание, когато:
   1. Не изпълнява отправени от партиен орган лично до него партийни решения.
   2. Не внася членския си внос повече от шест месеца.
/3/ Народен представител, член на партията, може да бъде изключен, когато в дейността си в Народното събрание се отклони от становището на Демократическата партия по принципни политически въпроси.

Чл.13./1/ Предложението за изключване от партията се съобщава писмено от бюрото на местната организация на заинтересования, който може да даде обяснение.
/2/ Предложеният за изключване член се поканва писмено да присъства на общото събрание на местната организация, на което ще се разглежда предложението за неговото изключване.
/3/ Общото събрание на местната организация съставя протокол за изключването. Препис от решението се дава на изключения, който може да го обжалва пред Централното бюро в двуседмичен срок.
/4/ В тримесечен срок Централното бюро разглежда жалбата на изключения и взема решение, за което уведомява жалбоподателя и местната организация. Решението е окончателно.

Чл.14. Член на партията може да бъде изключен и по решение на Централното бюро, след изслушване на заинтересования. Препис от протокола на Централното бюро се дава на изключения, който може да го обжалва пред Върховния партиен съвет.

Жалбата се разглежда на следващото заседание на Върховния партиен съвет /ВПС/. За взетото окончателно решение се уведомява жалбоподателят.

Чл.15. Членовете на Централното бюро и на Централната контролна комисия могат да бъдат изключвани само от Върховния партиен съвет, след като бъдат изслушани от него.

Чл.16. Конгресът на партията има право да отмени всяко решение, с което е бил изключен член на партията.

Чл.17./1/ Изключеният член може след две години да кандидатства отново да бъде приет за член на партията.
/2/ Ако изключеният по чл. 12, ал. 2, т. 2 внесе дължимия членски внос, членството му може да бъде възстановено от събранието на местната партийна организация въз основа на писмена молба.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДИЗБОРНА ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ "ЗА УМНА, ЯСНА И БЪРЗА СМЯНА НА МОДЕЛА НА РЕФОРМАТА В БЪЛГАРИЯ" НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ.


ПРЕВРЪЩАНЕ НА НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СРЕДСТВО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

Проблемите:

Конкурентоспособността на българските стоки и услуги, а следователно и развитието на българската икономическа система като цяло ще бъдат оценявани по тяхната иновативност, техническо и технологично равнище. В този смисъл проблемите на науката и научната общност според Българска партия Либерали не просто застрашават развитието и възпроизводството на българската наука, а и самото й съществуване.

Липсва ясно изразена държавна политика за научно-технологични изследвания и тяхното координиране на базата на очертани национални приоритети в икономиката. Държавно-бюджетната политика е смазваща. Нещо повече - със Закона за ДДС тихомълком се отмениха всички облекчения за дейностите в научно-технологичните изследвания, както и за освобождаването от данъци на средствата, влагани в тази дейност. Това, че в целия свят научно-технологичните изследвания се спонсорират, че научните и изследователските институти се освобождават от данъци, че тези, които спонсорират науката, получават данъчни облекчения, е опит, който очевидно не интересува нашите законодатели.

Недостатъчна е интензивността и ефективността на научно-технологичната дейност, което преди всичко се дължи на следните фактори:
* морално и физически остаряла материална база;
* нисък относителен дял на учените и инженерите, заети с научни изследвания, и нарастване на възрастовата граница на научните работници, което преди всичко се дължи на ниския престиж и социален статус на българския учен в обществото;
* интензивна емиграция на българските научни работници;
* разрушени икономически и технологични връзки между сферите "наука - технология - продукт - пазар" във всички отрасли на българската индустрия;
* липса на ясно дефинирани критерии за оценка на научно-технологичните продукти и обвързването им с възнаграждението на научния работник;
* силно политизиране на българската наука с приемане на закона "Панев" и засилване на усещането за политическа зависимост на научната кариера, ликвидиране приемствеността в българската наука.

Незадоволителна е нормативната и законодателната база, отнасяща се до научно-технологичната дейност.


       Ние предлагаме:

1. Да се формира национална научно-технологична политика на основата на съществуващото състояние на научно-технологичния потенциал на страната и обвързването й със стратегията за провеждането на структурната реформа.

2. Да се създават органи за координация и държавно регулиране на научно-технологичната дейност на макро- и микроравнище с цел координиране и стимулиране на сътрудничеството между отделните университети, научноизследователските организации и индустриалните отрасли.

3. Да се насърчава и стимулира чрез подходящи данъчни, кредитни и законодателни мерки координирането на изследванията между държавните и частните научноизследователски институции при внедряването на технологии, водещи до повишаване на производителността и качеството на продукта и услугата.

4. Да се насърчава чрез подходящи данъчни, кредитни и законодателни мерки създаването, изграждането и развитието на частни научно-технологични изследвания от малки и средни фирми.

5. Да се увеличат държавните финансови средства по приоритетни направления за провеждането на ефективна научно-технологична политика независимо от формата на собственост с цел повишаване на качеството и производителността на продуктите и услугите, предлагани от българската индустрия.

6. Да се въведат подходящи данъчни облекчения за стимулиране на различните форми на капиталовложения и инициативи в научно-технологичните изследвания, като особено внимание се обърне на изследванията с висока степен на технологичен риск от страна на финансовия сектор.

7. Да се насърчава повишаване на степента на самоиздръжка на държавните научно-технологични институти и внимателно да се пристъпи към тяхната приватизация, без да се накърняват интересите на наиионалната сигурност.

8. Да се прилага отрицателен ДДС за продукти и услуги, свойствени за научно-технологичната дейност.

9. Да се въведат критерии за оценка на резултатите от държавното финансиране на научно-технологичните изследвания и стимули, насърчаващи държавните научни работници, създаващи нови технологии и тяхното внедряване в отраслите на българската индустрия.

10. Да се премахнат митническите тарифи при внос на машини, съоръжения и апаратура за научно-технологична дейност.

11. Да се създаде ефективна информационна система за вътрешен и международен научен обмен.

12. Да се създаде информационна банка данни, осигуряваща връзката между индустриални потребности и научно-технологични изследвания.

13. Да се създаде национален и децентрализирани фондове за финансиране на научно-технологичната дейност.

14. Да се създаде фонд за предоставяне на безлихвени кредити за научно-технологични изследвания.


РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИНДУСТРИЯ

Проблемите:

Независимо от досегашните опити за децентрализация и демонополизация на стопанските субекти от българската индустрия организационно-управленската структура не се базира на логиката на пазара. Липсва ясно мотивирана концепция за развитие на приоритетните отрасли от българската индустрия, както и за ролята на държавата в условията на прехода. Не е регламентирана степента на държавната ангажираност по отношение на нейната собственост. Не е разработена ефективна система за финансов и административен контрол, информационен обмен и насърчаване на структурното преустройство.

Не е разработена стратегия за продуктовото и технологичното преструктуриране на българската индустрия. Като цяло качеството на българската продукция отстъпва от водещите световни аналози по отношение на надеждност, точност на изработката, външен вид и дизайн. Мнозинството от използваните технологии са ресурсоемки по отношение на енергия, материали и труд. Финансовата задлъжнялост на фирмите от индустрията намалява възможността за нови дългосрочни инвестиционни кредити за продуктово и технологично преструктуриране.

Неблагоприятна е структурата на производствения потенциал, обхващащ трудовите, инвестиционните, енергийните, материалните и финансовите ресурси, използвани в производството.

Забелязват се трайни тенденции за намаляване на общата численост на персонала, като причините са главно:
* загуби на външни пазари;
* спад на промишленото производство и закриване на неефективни производства.

Нараства възрастовата граница на заетите в производството и намалява квалификационнсто ниво, по този начин се разкъсва естествената приемственост между поколенията. Известно изключение правят институтите, обслужващи българската индустрия, които разполагат с квалифициран научноизследователски и инженерен състав, което е една от основните причини за проявения интерес на някои западни фирми за създаването на смесени фирми у нас.

Материално-техническата база на българската индустрия е физически и морално остаряла, недостатъчна е степента на механизация и автоматизация на производствените процеси. Нараства степента на неизползване на производствения потенциал. Налице са тенденции на освобождаване от "излишни" машини и съоръжения чрез продажби, даване под наем или лизингов договор, което реално разкъсва технологичните връзки както в самите фирми, така и в самите тях.

Лошо е финансово-икономическото състояние на фирмите от индустрията.

Забелязва се трайна тенденция за нарастване на разходите в резултат на: увеличени цени на суровини, материали, енергоносители, работна заплата и амортизация на дългосрочни активи поради преизчисляване на техните стойности по новите цени.

Високият размер на кредитната задлъжнялост поглъща голяма част от приходите и ограничава възможностите за самовъзпроизводство и инвестиции. Очертава се тенденция за утвърждаване в стопанската практика на залога и ипотеката при договаряне на новите кредити, което реално поставя фирмите в икономическа зависимост от банките.
Броят на предприятията с положителна рентабилност на продажбите намалява драстично след плащане на финансовите разходи, което показва, че те могат да бъдат печеливши само при нормализирани условия на заемния капитал и намалена данъчна обремененост.

Продукцията на фирмите се реализира главно на вътрешния пазар 87% и среща съпротивата на платежоспособните търсения.

Не са създадени условия за изграждането на малки и средни частни производствени фабрики.

Ние предлагаме:

1. Да се разработят програми за икономическо стабилизиране и развитие на приоритетните отрасли от българската индустрия чрез финансиране от специализирани фондове, които частично да се попълват от бюджета и да се управляват на пазарни принципи.

2. Да се стимулира експортната насоченост на българската индустрия чрез подходящи митнически, данъчни, кредитни и законови мерки. Вниманието да се насочи към:
* възстановяване и последващо разширяване на българското присъствие на традиционните пазари в ОНД;
* запазване и постепенно разширяване на присъствието на пазарите в ЕИО;
* излизане на нови пазари в Близкия, Средния и Далечния изток, Южна Америка, САЩ, Канада, Африка чрез директни контакти и маркетингови агенти.

Необходимо е ефективно съдействие на държавата за:
* осигуряване на достоверна, оперативна и аналитична бизнесинформация;
* системен маркетинг;
* осъществяване на съвместни фирми и връзки с чуждестранни фирми с развита дистрибуторска мрежа, разширяване на дейността на съществуващите смесени фирми;
* създаване на нови смесени фирми с утвърдени на международните пазари чуждестранни фирми;
* изграждане на специализирани борси и тяхното сътрудничество с подобни международни борси;
* стимулиране на международния пазар чрез държавна подкрепа при внедряването на новите технологии и усвояване на конкурентоспособни продукти.


3. Да се установят ефективни условия за управление на държавните фирми и упражняване на функциите на държавата като собственик. Това означава:
* въвеждане на изменение в организационния и юридическия статут на стопанските субекти от българската индустрия за ефективно решаване на вертикалната и хоризонталната интеграция;
* прецизиране на системата за подбор на мениджъри;
* информационно затъмняване и преквалификация на управленските кадри;
* изграждане на отраслови и индустриални борси.


4. Да се стимулира чрез законови данъчни и кредитни мерки продуктовото преструктуриране на българската индустрия чрез:
* усъвършенстването на конструкциите и сертифицирането им от международни организации;
* решаване на дизайна, опаковката и търговския вид;
* изграждане на фирмена система по качеството;
* повишаване на интелигентността на изделията;
* снемане от производство на продукция с висока материалоемкост, енергоемкост и ниска надеждност.


5. Да се насърчава технологичното преструктуриране, като държавата съдейства за осигуряване на техническа помощ, подкрепя трансфер на технологии, финансиране на технологични разработки със стимулиращи кредитни, митнически и данъчни мерки.


6. Да се ускори по законов път преструктуриране на ресурсите на българската индустрия.

Необходима е внимателна и бърза разработка от държавата на програми за алтернативна заетост, както и съответните законови и нормативни мерки за обвързване на държавните служители с постигнатите икономико-технически показатели на фирмите.

По отношение на производствения потенциал от страна на държавата са наложителни действия, осигуряващи благоприятна пазарна среда; консултантска помощ от международни организации, а фирмените ръководства трябва да пристъпят към реорганизация на производствата и освобождаване от излишните материални запаси; формиране на стратегия за преструктуриране, приватизация и участие на персонала в процеса на раздържавяване.

По отношение на суровините и материалите усилията трябва да бъдат насочени към формиране на пазарна среда чрез икономическо регулиране поведението на монополистите - производители на енергия, горива, метали и др., и чрез премахване митническите ограничения при внос на суровини и материали.

Съществен фактор за стабилизиране и оживление представлява преструктурирането на финансовите ресурси, което изисква: поемане от държавата на част от лихвената тежест по обслужването на инвестиционните кредити, направени за довършване на технологичните обновления; облекчено кредитиране при внедряване на нови технологии и нови изделия; ликвидиране на порочната система на данъчно преобразуване на печалбите и фискалния апетит за по-ниски данъчни ставки и реално по-високи данъчни постъпления.


7. Да се ускори процесът на приватизация, като се внимава да не се засегнат интересите на националната сигурност, чрез използването на различни приватизационни техники:
* редукция на държавния капитал чрез продажба на акции както в рамките на самото предприятие, така и извън него;
* участие на всички граждани в процеса на приватизация с определен дял от активите на предприятието;
* гарантиране на потенциално участие на мениджърските екипи на предприятието;
* преференции за участие на частните малки и средни производствени фирми в процеса на приватизация.


8. Да се гарантира финансовата помощ и защита на малките и средните производствени фирми чрез създаването на подходящи митнически, данъчни, нормативни, кредитни и законови мерки.

Необходима е цялостна държавна политика по отношение на малките и средните производствени предприятия и фирми като движеща сила за поддържане на икономическия растеж; подпомагане на социалната стабилност чрез осигуряване на работни места; засилване на промишленото преустройство и технологична гъвкавост в зависимост от изискванията на пазара; намаляване на паричните натрупвания и поощряване на международната търговия.

Държавата трябва да създаде условия за:
* насърчаване на малките и средните производствени предприятия чрез създаване на национален фонд за подпомагане;
* гаранции за изкупуване на продукцията;
* защита интересите на малките предприятия пред големите фирми;
* създаването на кредитен фонд, който да дава гаранция на онези малки предприятия, на които им липсва достатъчно капитал за получаването на банков заем.


ЗА УСКОРЯВАНЕ НА АГРАРНАТА РЕФОРМА

Проблемите:

Преходът в селското стопанство започна с прекратяването на досегашните структури в селскостопанското производство и с възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Това обаче е само началото на аграрната реформа, ходът на което предопределя нейната същинска част - организационно преструктуриране, инвестиционна политика, производствена и пазарна стратегия на селскостопанското производство. Статистическите факти за това начало са печални. Извърши се масово разхищение на производствените фондове, създавани десетилетия. Драстично спадна производството на селскостопанска продукция. Загубиха се външни пазари за българската селскостопанска продукция. Прекупвачи и спекуланти допълнително оскъпяват и бездруго оскъдната трапеза на българина.

Силно се политизира провежданата реформа в българското земеделие:
* поставят се редица ограничения, които не позволяват нормалното функциониране на новосъздадените кооперации;
* ликвидира се материално-техническата база на бившите ТКЗС с активното съдействие на ликвидационните съвети;
* редица частни фирми застанаха на входа и изхода на земеделския продукт, като по този начин ограбват печалбата на кооперациите.

Възстановяването на собствеността върху земеделските земи в реални граници води до раздробяване на земята в историческата реалност отпреди петдесет години и предопределя икономически неефективно и пазарно неадекватно на съвременните европейски и световни реалности българско селскостопанско производство.

Утвърди се трайна тенденция към ликвидиране растежа на земеделската продукция и до драстично намаляване на националния доход в отрасъла. Цените на материалите, препаратите, машините за селско стопанство многократно надвишиха нарастването на изкупните цени на земеделските продукти. Не се създадоха благоприятни условия за провеждане на приватизацията в държавните предприятия, ферми и институти от отрасъла.

Юридическите казуси, техническите, технологическите, икономическите и социокултурните трудности и противоречия при аграрна реформа с подобни уникални измерения са естествени и неизбежни. Но има трудности и противоречия, които произтичат от нейната същност, функция и цели, без преодоляването на които не може да се върви напред.

Предложенията ни са:

1. Да се направи обективен анализ на хода на аграрната реформа и се осмислят проблемите и противоречията в практиката на провеждането й, като на тази основа се отстранят слабостите и недостатъците на законовата уредба.

2. Да се разработят законови основи за организационно преструктуриране на селскостопанското производство и по този начин да се установи връзка между възстановяване на правото на собственост на земеделските земи и организацията на селскостопанското производство.

3. Да се изгради дългосрочна национална политика на земеделието като приоритетен национален отрасъл, гарантиращ продоволствените проблеми и задоволяващ нуждите на страната от хранителни продукти.

4. Да се ускори и завърши процесът на връщането на земята чрез използването на подходящи финансови и спомагателни мерки.

5. Да се насърчава арендуването на селскостопански земи, утвърждаването на частни земеделски ферми и кооперации чрез механизмите на преференциалната икономическа политика - цени, кредити, данъци, мита, такси.

6. Да се стимулират многоцелевите кооперации, занимаващи се с производствена, складова, преработвателна и туристическа дейност.

7. Да се изградят необходимите за селскостопанския отрасъл поддържащи структури: борси, тържища, научно-технологични изследвания и механично обслужване и консултация.

8. Да се изгради национален земеделски фонд за безлихвено кредитиране на основните земеделски дейности.

9. Да се изгради национален фонд за възстановяване и стимулиране развитието на българското животновъдство.

10. Да се създаде лизингов фонд за продажба на българска селскостопанска техника.

11. Да се премахнат митническите тарифи при внос на различните препарати, машинни съоръжения и апарати за земеделския отрасъл, които нямат български аналози.

12. Да се премахне Законът за ДДС за земеделския отрасъл.

13. Да се стимулира експортът на земеделските продукти чрез подходящи нормативни, законодателни мерки.

14. Да се пристъпи внимателно към приватизацията на държавните предприятия, ферми и институти в земеделския отрасъл чрез използването на различни приватизационни техники.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00    
23.12.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Мария Станкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!