23 декември 1993


София, 23 декември 1993 година
Брой 251 /1039/


София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ХРИСТИЯН-АГРАРНАТА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.


Християн-аграрната партия винаги е подхождала с изключително внимание и загриженост към проблема за националната сигурност на страната в неговите различни аспекти.

Не може да има съмнение, че важни елементи сред външнополитическите фактори, допринасящи за укрепване на националната ни сигурност, са двустранните споразумения с различни държави и най-вече с балканските ни съседи, както и участието на България в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.

Но това вече не е достатъчно. Динамичните промени в света през последните години, рухването на т.нар. социалистическа система, военният пожар в бивша Югославия, редица явни и потенциални заплахи за суверенитета и държавната цялост на страната налагат незабавно да се потърсят нови външнополитически гаранции за националната сигурност чрез присъединяването ни към Северноатлантическия пакт.

Противниците на тази стъпка /главно бившите комунисти/ изтъкват наивния аргумент, че в НАТО никой не ни иска, зле прикривайки зад него своя замисъл да въвлекат България в някаква нова панславянска конфигурация за сигурност начело с Русия.

Вярно е, че приемането ни в НАТО няма да стане нито лесно, нито бързо. Но това е допълнително основание да заявим още сега с ясен и категоричен глас нашата политическа воля за членство в организацията.

Крайно време е да отхвърлим веднъж завинаги стереотипите на десетилетната политическа практика да си търсим покровител в лицето на една или друга велика сила. Крайно време е да се отърсим от комплекса си за малоценност и да направим всичко възможно час по-скоро да се приобщим към тази динамична евроатлантическа общност, която през почти 45-годишното си съществуване доказа своята необходимост и ефикасност и по силата на обективна закономерност все повече ще се утвърждава като основен гарант на мира и сигурността в планетарен мащаб.

Ето защо Християн-аграрната партия за втори път през последния месец призовава всички депутати в парламента да изоставят своите партийни пристрастия и водени единствено от интересите на страната, да приемат решение и възложат ясен мандат на правителството за официално поставяне на кандидатурата на Република България за пълноправен член на Северноатлантическия пакт.

София, 21 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИНЦИДЕНТА ПРЕД СГРАДАТА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.


На 21 декември 1993 г. пред сградата на Съюза на демократичните сили /СДС/ на ул. "Раковски" N 134 по време на заседание на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС бяха грубо малтретирани народни представители и лидери на политически партии. Сред пострадалите са председателят на Народното събрание и председател на Радикалдемократическата партия /РДП/ г-н Александър Йорданов, председателят на Парламентарната група /ПГ/ на СДС и председател на Демократическата партия /ДП/ г-н Стефан Савов, бившият председател на РДП и народен представител г-жа Елка Константинова, заместник-председателката на ДП и народен представител г-ца Златка Русева, председателят на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ "Никола Петков" в СДС и народен представител г-н Георги Петров, председателят на Обединения християндемократически център /ОХДЦ/ г-н Стефан Софиянски и други.

Политическият вандализъм, проявен особено в навечерието на коледните празници, е в пълен разрез с християнските добродетели.

Всички телевизионни зрители имаха възможност да видят как новият стар лидер на СДС г-н Филип Димитров получи цветя и поздравления от своите клакьори и как ги приветства с възгласа: "Ние продължаваме!"

Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия изказва своето дълбоко възмущение от атмосферата, създадена около избора на нов председател на синята коалиция. Този инцидент за пореден път опозори доброто име на страната ни пред международната общност.

Затова ние, българските социалдемократи, настояваме компетентните органи да разследват случая и да накажат виновниците съгласно разпоредбите на закона.

Изказваме своята подкрепа и солидарност към засегнатите народни представители.

София, 22 декември 1993 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БСДП: Ст. Радославов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИДЕЙНО И ОРГАНИЗАЦИОННО ЕДИНСТВО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ.


Вече цяла година комунистическото мнозинство в парламента и неговото правителство правят всичко възможно, за да ограничат синдикалните свободи в България. Свидетели сме на повсеместни дискриминационни действия по отношение, както на наемни работници, членуващи в Националния професионален съюз /НПС/ и Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/, така и на онези, които не членуват в синдикати. Подобни действия са в ущърб изобщо на свободното синдикално движение и не е случаен фактът, че застрашително спада броят на хората, които имат доверие в професионалните съюзи. Очевидно е, че линията на правителството и комунистическото мнозинство в парламента е обречена на неуспех, така както са обречени и опитите за рекомунизация на страната. Не е изключено следващият етап в борбата срещу демократичните синдикати да бъде тяхното разделяне, раздробяване и омаломощаване. Една такава тенденция напълно би устроила онези, които имат интерес от контролирани професионални съюзи. Ето защо логично е демократичните синдикати, които подкрепят платформата на СДС, неговите идеи за радикална политическа и икономическа реформа, да скрепят своето идейно единство и с организационни цялост. Едва ли би било успех за синдикалното движение, ако на основата на една обща по същество синдикална платформа се появи коалиция от професионални съюзи, която да е идентична на коалицията Съюз на демократичните сили /СДС/. Подобни коалиции едва ли биха получили одобрението на хората на наемния труд, които подкрепят синята идея. Понастоящем СДС има нужда от партньор - единен силен професионален съюз, проникнат от реформаторския дух, професионален съюз извън контрола както на мръсната политика, така и на мръсните пари. Само такава силна и единна организация би била сериозен социален партньор, което е в състояние да респектира другите синдикални организации.

В тази връзка Генералният съвет на НПС, в който са представени всички регионални и браншови организации, членуващи в съюза, гласува единодушно да бъде иницииран един бъдещ обединителен конгрес на демократичните синдикати. Генералният съвет смята, че НПС и АДС като истински партньори на СДС и като организации, разполагащи вече с достатъчно влияние в страната, могат да бъдат инициатори и организатори на такъв конгрес още през месец март идната година. Ние сме убедени, че в такъв конгрес биха взели участие и други по-малки или по-големи демократични професионални организации, основани както на регионален, така и на браншов принцип.

Генералният съвет предлага идеята да бъде обсъдена на общо заседание на ръководствата на посочените организации с участието и на представители на други демократични синдикални организации в страната.

София, 19 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПОДПИСАНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТАЧНИТЕ ИСКАНИЯ НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАЛЕН СЪЮЗ НА РАБОТНИЦИТЕ ОТ УРАНОДОБИВА КЪМ КНСБ.


Късно вечерта на 17 декември 1993 г., след продължителни и напрегнати преговори между заместник-председателя на Министерския съвет /МС/ Евгений Матинчев, от една страна, и Независимия синдикален съюз на работниците от уранодобива към Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/, представляван от Драйчо Цолов - председател, и Дивизия Дивизиев - председател на стачния комитет, от друга, бе подписано споразумение за изпълнение на стачните искания.

Постигната беше договореност за актуализиране на 163 Постановление на Министерския съвет /ПМС/ за преструктуриране на уранодобива, за приемане на финансово обезпечени програми, осигуряващи алтернативна заетост и професионална преквалификация на освободената работна сила, съобразени със сроковете на освобождаването й в резултат на изпълнението на актуализираното 163 ПМС за промяна на базата за образуване и регулиране на фонда за работна заплата в уранодобива, изплащането на работните заплати и други остри проблеми.

В подписаното споразумение е предвидено да бъдат спрени ефективните стачни действия в уранодобива.

Уважаеми колеги, затова от 7,30 ч на 20 декември 1993 г. трябва да бъдат спрени ефективните стачни действия, като се остане в пълна стачна готовност до изпълнение на постигнатите договорености със съответните срокове.

От името на работещите в уранодобива изказваме благодарност на всички средства за масова информация, отразили обективно нашия стачен протест.

София, 18 декември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НССРУ: Драйчо Цолов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ: Дивизия Девизиев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЕВГЕНИЙ МАТИНЧЕВ.


ГОСПОДИН МАТИНЧЕВ,

Федерацията на независимите синдикати на миньорите решително протестира от неизпълнението на точка 3 от подписаното с Министерския съвет споразумение. Това неизпълнение показва, че миньорите отново ще бъдат излъгани, което ще бъде повод за продължаване или възобновяване на активните стачни действия от страна на федерацията на независимите синдикати на миньорите.

Основанията ни за този протест са следните:

1. Утвърдената временна финансова помощ от 133 млн. лв. беше неправилно разпределена. С утвърдения от министъра на промишлеността г-н Румен Биков график е предвидено 38,40%, или 50 955 хил. лв., да се преведат на търговските дружества през януари 1994 г., а само 82 045 хил. лв. им са преведени до 16 декември 1993 г.

Неизплатените изцяло или част от работните заплати за търговските дружества от рудодобива са за периода от месец юли, август до ноември 1993 г. включително. Те представляват 3-4 пъти по-голяма сума от очакваната за декември 1993 г. На практика заделените средства от януари 1994 г. са значително по-големи от необходимите. В същото време не достигат средства за неизплатени заплати, предвидени за изплащане до 25 декември 1993 г.

Настояваме временната финансова помощ в размер на 133 млн. лв. да се преведе незабавно за изплащане до 25 декември 1993 г. за неизплатените заплати. В случай на необходимост от резервиране на средства за януари 1994 г., то те да не бъдат повече от 15-20%.

2. По време на преговорите бяхме информирани от правителството, че по реда на 140 Постановление на Министерския съвет /ПМС/ от 1992 г. на търговските дружества в зависимост от защитените проекти ще им бъдат предоставени не по-малко от 140-150 млн. лв. Буди недоумение фактът, че според графика, утвърден от г-н Румен Биков, тези средства са само 134 850 хил. лв. Нещо повече, тези средства за някои от търговските дружества като "Горубсо" АД сега се превеждат не според защитените проекти, а според предвидените в графика, което е неправилно. По наша информация само за "Горубсо" АД тази разлика е над 11 млн. лв.

3. За дружества като "Манган" ООД по вина на Министерството на промишлеността не е предвидена временна финансова помощ, което създава проблеми по изплащане на неизплатените заплати. По необясними причини дружеството е отпаднало и от първоначално предвидения ни график за получаване на средства и по реда на 140 Постановление на Министерския съвет /ПМС/.

4. И след получаване на суми от временна финансова помощ управители като тези на "Устрем" ООД и "Чипровец" ООД необосновано задържат тяхното изплащане. По този начин изкуствено се поддържа стачното напрежение. И това не са изолирани случаи.

5. Отделни ръководители с действията или бездействията си допринасят за задълбочаване на стачния конфликт, за създаване на хаос в предприятията. Такива са случаите с "Асарел-Медет" АД, "Бургаски медни мини" ООД, мина "Пирин" ООД и други.

В мини "Марбас" АД - Димитровград, стачниците от Синдикална миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа" блокират работните места на работници и служители, желаещи да работят, в грубо нарушение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове /ЗУКТС/ при пълното бездействие на стопанското ръководство.

Имайки предвид горепосоченото, настояваме Министерският съвет незабавно да вземе необходимите мерки за изпълнение на подписаното споразумение.

София, 20 декември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Токмакчиев

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ В МИННОДОБИВНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ "ДРУЖБА" В С. ЕЛЕШНИЦА, СОФИЙСКА ОБЛАСТ - ЕТД "РЕДКИ МЕТАЛИ" ООД. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет г-н Любен Беров, до министъра на промишлеността Румен Биков, до председателя на КНСБ проф. Кръстьо Петков, до средства за масова информация.


ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Работниците, членове на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, и присъединилите се към тях членове на "Подкрепа" ефективно стачкуват от 7 декември 1993 г., вече осми ден. Във връзка с предявените ни искания се проведоха преговори с упълномощени представители на правителството и бяха разгледани на извънредно заседание в Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ и постигнати съответните договорености.

Решенията на НСТС по проблемите на уранодобива от 10 декември 1993 г. и подготвеното проектоспоразумение от 11 декември 1993 г. ни удовлетворяват.

Вече пети ден по необясними за нас причини от страна на правителството се избягва подписване на споразумението. Считаме, че подобно поведение е акт на некоректно отношение към миньорите. Същевременно сме убедени, че Министерство на промишлеността, за да обслужва интереси на други организации, умишлено протака подписването.

Ние бяхме и сме готови с подписването на споразумението да спрем ефективните стачни действия. Предвид на това, че безпричинно и умишлено по вина на правителството то не се подписва, ние решихме да преминем към предварителното си решение за нестандартни протестни действия. Ако до днес, 16 декември 1993 г., включително не се подпише споразумението, пренасяме ефективните си стачни действия под земята в нашите уранови рудници.

Съзнаваме, че с действието си създаваме заплаха за нашето здраве, но това е последният акт на отчаянието ни.

с. Елешница, 16 декември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ:

Д. Дивизиев

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ЗА СРЕЩА С МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ.


На 17 декември 1993 г. министърът на външните работи г-н Станислав Даскалов прие ръководството на Съюза на тракийските дружества.

Министър Даскалов бе информиран за позицията на съюза за подобряване на отношенията между българския и гръцкия народ, за което съществуват благоприятни условия и предпоставки. Във връзка с това г-н Даскалов бе запознат с положителните резултати от посещението на делегация на съюза в Западна Тракия, Гърция, и за срещите й с местните държавни органи на гр. Дедеагач /Александрополис/ и на с. Доганхисар /с. Есими/.

Постигната бе договореност за съвместни тържества, посветени на 150-годишнината от рождението на Капитан Петко войвода /роден на 18 декември 1844 г. в с. Доганхисар-Есими/.

Ръководството на съюза изрази пред министър Даскалов сериозното си безпокойство от бавните темпове, с които министерството и другите ведомства придвижват въпросите по преговорите с Турция за имотите на тракийските българи от Източна Тракия, запазени като българска лична собственост съгласно Ангорския договор от 1925 г. А те възлизат на стотици милиони долари. Близо 70 години ще изминат от подписването на този договор, а българските власти не могат да защитят и решат справедливите и законни искания на тракийските бежанци.

Министър Даскалов и началникът на управление Югоизточна Европа високо оцениха визитата на тракийската делегация в Западна Тракия и я окачествиха като пробив в отношенията между България и Гърция.

Министерството ще подкрепи организирането и провеждането на българско-гръцки тържества /чествания/ за Капитан Петко войвода, както и ще съдейства по провеждане на всички мероприятия, които водят до сближение на българския и на гръцкия народ.

Министър Даскалов се ангажира да възстанови дейността на Междуведомствената комисия за имотите на бежанците от Източна Тракия, тъй като в близко време се очакват преговори между България и Турция по тези проблеми.

София, 17 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ "ЛИБЕРАЛЕН ПРИНОС КЪМ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", ПРИЕТА ПО ПРИНЦИП НА НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ /18 ДЕКЕМВРИ 1993 Г.,СОфИЯ/.


II. ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА СФЕРА

Обществено-политическите явления и процеси имат определящо значение за състоянието на цялата оперативна система за национална сигурност. Доколкото у нас още дълги години ще се спори върху основните характеристики на гражданското общество, което нацията като цяло би искала да изгради, а системата за национална сигурност се нуждае от институционализиране и стабилност, то необходимо е да се намери баланс между динамичните и стабилизиращите фактори в името на непреходните национални интереси.

Следните принципи биха могли да бъдат възприети като основа за поведение на различните обществено-политически субекти в контекста на системата за национална сигурност:

1. Създаване на правно-институционална основа на системата за национална сигурност:

а/ Постигане на взаимодействие на законова основа между законодателната, изпълнителната власт и президента на Републиката по всички въпроси на националната сигурност, като се възприеме правилото за взаимно уравновесяване и национален консенсус при отчитане на върховенството на националния интерес.

Във връзка с това да се предвиди съответстваща на конституцията авторитетна роля на президента на Републиката в областта на националната сигурност и външната политика, регламентирана по законодателен ред.

б/ Придаване на цялостност и завършеност на законовата база на системата за сигурност.

С приемането на концепция за националната сигурност, външнополитическа доктрина и военна доктрина Народното събрание не приключва, а активизира дейността си в областта на националната сигурност и в приоритетен порядък изпълва законовия вакуум и ликвидира евентуални нормативни противоречия. Законопроектите за национална сигурност, за въоръжените сили, за специализираните органи на сигурността, полицията, за националната дипломатическа служба, за държавния служител и т.н. трябва да имат органична системна връзка с конституцията и с цялото законодателство, включително международните договори на страната, за да се създаде цялостна юридическа основа на националната сигурност.

в/ Определяне на състава, пълномощията, функциите и взаимодействието между държавните институции и органи, натоварени да се занимават с проблемите на националната сигурност:

- висши управленски органи на държавната власт в областта на националната сигурност: Народно събрание, президент на Републиката, Министерски съвет;

- оперативни органи на държавната власт в областта на националната сигурност: национална дипломатическа служба: въоръжени сили, специални органи на сигурността, национална полиция, гражданска защита, следствено-съдебни органи, национална митническа служба, национална данъчна служба, други държавни контролно-превантивни органи.

Особено място сред институциите заема Консултативният съвет за национална сигурност, разполагащ с информационно-аналитични, консултативни и координиращи функции.

г/ Разработване на система за междуведомствена координация - правила за документооборота; обем и достъп до информация, отнасяща се до националната сигурност; унифициране и регламентиране на поведението на представители на държавните органи; създаване на единна система за водене и отчитане на преговори и консултации с чужди държави и т.н.

д/ Дефиниране и изграждане на научно-информационна и експертна база на системата за национална сигурност.

2. Изключителността на проблема за сигурността и институционализирането на държавната част от системата за национална сигурност в никакъв случай не бива да се тълкуват като възвръщане на ведомствените подходи и опека на бюрократите.

В съвременния си прочит и от гледна точка на дългосрочните национални интереси концепцията за сигурност поставя акцент върху невоенните и неинституционализираните устои на националната сигурност. Предлаганият държавен механизъм представлява оптимален вариант, присъщ на всички демократични и цивилизовани държави. Веднъж създаден, той трябва да функционира при стриктна дисциплина и да е в състояние да внуши авторитет и уважение в името на обществото и националните цели.

3. Концепцията за национална сигурност и съответните държавни институции ще останат само добър замисъл, ако политическите сили не се издигнат на висотата на отговорностите си към нацията. Обществото е в правото си да иска от политическия елит на страната безукорна преданост, твърдост и висок професионализъм по цялата проблематика на националната сигурност и да реагира адекватно съобразно конституцията, когато бъде установено безволие или неумение да се отстояват жизнените национални интереси.

4. Системата за национална сигурност създава условия и поддържа жива т.нар. обществена дискусия по проблемите на националната сигурност. От страна на обществото в нея се очаква да участват обществени формации, средства за масова информация, местното самоуправление и отделни граждани, като всички те трябва да имат достъп, регламентиран по нормативен път, до определен обем от информация, отнасяща се до националната сигурност, както и право на мнение и контрол над държавните институции по установен ред.

5. С оглед на обществения ред и законност, физическата сигурност на гражданите и неприкосновеността на частната собственост приоритетно да се взимат мерки срещу престъпността и политическата и стопанската корупция. Повишаването на материалния и на социалния статут на полицията и контролните органи, както и приемането на усъвършенствани закони в тази област са основни насоки за приоритетно действие.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ПРИЕТ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /27 И 28 НОЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


        ЧЛЕН 11

1. Окръжните съвети на Движението за права и свободи са колективни ръководни органи на територията на бившите окръзи, избрани от съответните окръжни конференции. Съобразно конкретните нужди в региона към окръжните съвети на движението могат да бъдат назначавани до пет технически сътрудници.

2. Председателите на окръжните съвети ръководят тяхната работа. Те представляват движението на окръжно ниво. В техните правомощия влиза и правото им да искат свикване на окръжни конференции.

ЧЛЕН 12

Общинските конференции на Движението за права и свободи са регионални ръководни органи на Движението за права и свободи на територията на общините. Те се свикват най-малко веднъж на три години от окръжните съвети по искане на председателите на общинските съвети на Движението за права и свободи или по искане най-малко на две трети от състава на общинските съвети. Делегатите се избират на териториален и пропорционален принцип по нормативи, одобрени от общинските съвети на Движението за права и свободи. Общинските конференции определят териториалния обхват и броя на местните съвети на Движението за права и свободи. Те избират ръководни и контролни органи на движението в региона.

ЧЛЕН 13

1. Общинските съвети на Движението за права и свободи са колективни ръководни органи на територията на общините, избрани от общинските конференции. Съобразно конкретните нужди към общинските съвети могат да бъдат назначавани до пет технически сътрудници.

2. Председателите на общинските съвети ръководят тяхната работа. Те представляват движението на общинско ниво. В техните правомощия влиза и правото да искат свикване на общински конференции.

ЧЛЕН 14

Общото събрание на местната организация се състои от всички членове на Движението за права и свободи в местната организация. Свиква се най-малко веднъж годишно от Местния съвет или по предложение най-малко на една трета от членовете на местната организация и избира ръководни и контролни органи на местния съвет.

ЧЛЕН 15

1. Местните съвети на Движението за права и свободи са изпълнителни органи на общото събрание на местната организация. Те ръководят дейността на Движението за права и свободи по места. Техният брой и териториален обхват се утвърждават от съответния общински съвет на Движението за права и свободи. Те осъществяват както общата политика на Движението за права и свободи, така и решаването на местните специфични проблеми. Местните съвети се избират от общото събрание на местната организация на Движението за права и свободи. Ръководствата им работят на обществени начала.

2. Председателите на местните съвети ръководят тяхната дейност. Те представляват движението на местно ниво.

ЧЛЕН 16

Всички ръководни органи на Движението за права и свободи се избират с мандат от три години при тайно гласуване и обикновено мнозинство от гласувалите, освен ако не се приеме друго решение от съответния ръководен орган.

ЧЛЕН 17

Контролни органи:

1. Финансово-ревизионната комисия се състои от петима членове. Тя контролира паричните постъпления, тяхното разпределение и изразходване съобразно съответните структури и дейности на Движението за права и свободи. За дейността си изготвя периодични отчети пред Централния съвет, както и собствена програма за упражнявания контрол. Комисията се ръководи от председател и работи на обществени начала.

2. Аналогични финансово-ревизионни комисии се избират на всички нива от по-горестоящия орган. Той определя броя на членовете и начина на отчитане на комисията. Тези комисии работят на обществени начала.

3. Комисията по етика е в състав от седем души. Ръководи се от председател. Тя следи за спазването на Програмата и на Устава на Движението за права и свободи, разглежда постъпилите сигнали и жалби, изготвя становища по тях. Изготвя периодични отчети пред Централния съвет и има правото да прави предложения за отвод на лица, заемащи ръководни длъжности и допуснали съществени нарушения на устава. Комисията работи на обществени начала.

4. Аналогични структури на Комисията по етика се избират на всички нива от по-горестоящия орган. Той определя броя на членовете и начина на отчитане на комисията. Тези комисии работят на обществени начала.


ІІІ. ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА

ЧЛЕН 18

1. Финансовите средства на Движението за права и свободи се набират чрез:
/1/ членски внос;
/2/ дарения, завещания;
/3/ спонсорска помощ;
/4/ дейности, позволени от закона;
/5/ средства от държавния бюджет.

2. От получения членски внос в местните съвети се правят следните отчисления: 15 процента от средствата в полза на окръжните съвети, 15 процента за общинските съвети и 20 процента в полза на Централния съвет. Останалите 50 процента се използват от местните съвети за финансирането на тяхната дейност.

3. По преценка и при наличност на достатъчно финансови средства Централният съвет, както и окръжните съвети могат да оказват по целесъобразност финансова помощ по места.


IV. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ

ЧЛЕН 19

1. Движението за права и свободи прекратява своята дейност при:
/1/ Сливане със или вливане в друга обществено-политическа организация;
/2/ Саморазпускане;
/3/ В други случаи, предвидени в законите на страната.

2. Прекратяването на дейността на Движението за права и свободи става с решение на Националната конференция, взето с квалифицирано мнозинство от две трети от състава на делегатите. Гласуването е поименно и явно.

/Пресслужба "Куриер”/


16:00:00
23.12.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Биляна Сотирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!