23 декември 1991


Уважаеми госпожи и господа, Честито Рождество Христово! Весело посрещане на коледните празници! Желаем ви здраве, бодрост и щастие. Мир и спокойствие на вас и вашите семейства.

Вярваме, че ви бяхме полезни и необходими и искрено се надяваме да бъдем такива и през новата 1992 година.


София, 23 декември 1991 година
        Брой 251 (526)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЛОЖЕНИЕ "ИДЕЯТА ЗА БАЛКАНСКА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА - ПРЕДМОСТИЕ КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ", НАПРАВЕНО ОТ КАНДИДАТСКИЯ ЕКИП ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ Г-Н АНДОН ДОНЧЕВ И Г-Н НИКОЛАЙ ШКУТОВ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 20 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА. Кандидатурите на господата Дончев и Шкутов са издигнати от Инициативен комитет "Глас за безпартиен президент".


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Външната политика на Република България и нейните външноикономически отношения са едни от приоритетните въпроси на програмата ни. Ето защо смятаме за свой дълг да представим нашите виждания в осъществяването на тази политика, ако бъдем избрани за президент и вицепрезидент.

Известно е, че външнополитическата дейност на всяка държава се определя от нейните интереси. А те могат да бъдат дълготрайни, т.е. стратегически, и временни. Дипломатическата история на България показва, че поради обективни обстоятелства и субективни пристрастия, стратегическите интереси на нашата държава са били пренебрегвани и дори игнорирани за продължителен период от време. Това до голяма степен обяснява противоречивата и непоследователна външнополитическа дейност на България. Тъкмо затова тази дейност най-често е била функция на силно външно вмешателство, продиктувано от чужди интереси.

Всяка свободна и независима държава изгражда и неотклонно следва своята национална външнополитическа доктрина. Имала ли е България такава доктрина?

Всички знаем, че националният ни идеал - Санстефанска България, бе погребан от Великите сили с Берлинския мирен договор. От този момент основна идея в нашата национална външнополитическа доктрина бе обединението на България. Тази доктрина просъществува от 1944 година. Успехите на българската дипломация в реализацията на тази доктрина могат да се изброят на пръсти: признаване на Съединението на България от Великите сили през 1885 г.; извоюваните от Турция Султански укази за разкриване на български епархии и училища под егидата на Българската Екзархия в Тракия и Македония; обявяване на независимостта на Царство България; Крайовският договор за връщането на Южна Добруджа от Румъния... През всички останали исторически периоди външнополитическата ни дейност е конюнктурна и неуспешна. Тя доведе България до три национални катастрофи, постави страната ни в пълна политическа и икономическа изолация от нейните съседи. От свобождението на България до днес отношението на Великите сили към нас винаги е било изпълнено с подозрение заради неспособността да си намерим място в политическото пространство на Европа. Неблагополучията на различните ни правителства, водени от определени партийни пристрастия, ни превръщаха в неизменен сателит на една или друга велика сила. Днес много политици се опитват да оправдаят немилостивата ни участ с факта, че България е малка страна с незначителен икономически и военен потенциал. Ние не сме фаталисти и считаме, че съдбата на нашата държава е могла да бъде по-добра, ако политическите й мъже са поставяли интересите на Отечеството над своите тяснопартийни и егоистични интереси.

Печалните поуки на времето и това богато "наследство” от грешки ни задължават да попитаме: А какъв е външнополитическият статус на България днес?

Подир 45 години авторитарен и тоталитарен режим, провеждащ безлична външна политика, подчинена на съветската геополитическа стратегия и при пълна икономическа, социална, духовна и политическа разруха, въпросът за външната ни политика и външноикономическите ни отношения има изключително важно значение. Вече две години нашата страна е в процес на разграждане на тоталитарната система и върви, макар и трудно, по пътя на демократизацията. Във външнополитически план, въпреки излизането от досегашните соцструктури, оглавявани от бившия Съветски съюз, отношенията ни със съседните държави продължават да са заредени с голямо напрежение. Гърция, независимо от подписаната наскоро съвместна спогодба, ни подозира в некоректни взаимоотношения с Турция. Тя отрича правото на Република Македония да се признае за независима държава.

Отношенията ни с Турция са обтегнати от т.нар. възродителен процес, както и от огромната турска армия в източна Тракия, въоръжена с модерно нападателно оръжие, което сериозно нарушава военния баланс между нашите две страни.

Отношенията ни с Югославия продължават да са наситени с драматизъм. Сега, при нейното фактическо разпадане, една евентуална агресия на Сърбия срещу Македония би ни поставила в изключително деликатна и сложна ситуация.

Румънският президент заяви официално, че неговата страна има териториални претенции към Южна Добруджа. Последвалите опровержения нени правят по-спокойни. Нашите отношения са допълнително обременени и от екологическите проблеми в района на Русе - Гюргево и Козлодуй.

Страните от Европейската икономическа общност и Съединените американски щати ни демонстрират добронамереност, в която понякога прозират елементи на ревност и конкуренция.

Съветският съюз на практика вече не съществува. На негово място предстои да се оформят нови структури, чието външнополитическо поведение все още никой не би могъл да предскаже.

При тези международни реалности ние считаме, че България се намира в твърде сложно и противоречиво външнополитическо състояние. За реализиране на стратегическа национална доктрина е необходимо повече отвсякога да се стремим към мир, равноправно сътрудничество, ненамеса във вътрешните работи на съседните и приятелски настроените към нас страни.
Балканската ни политика трябва да бъде преоценена. Необходимо е да сеизползват не само политически, но и икономически средства. Затова предлагаме идеята да бъде изградена Балканска икономическа зона като предпоставка за интегрирането ни в Европейската икономическа общност.

Според нас тя ще бъде икономическо пространство, в което след определени законодателни инициативи ще се създадат условия за постепенно премахване на визовия режим, премахване на митата и митническия контрол, стимулиране на съвместни инвестиции в областта наиндустрията, туризма, селското стопанство, културата и спорта.
Стимулирането на тесните икономически връзки ще спомогне за постепенно стопяване на недоверието и взаимните подозрения. Ще се създадат условия за издигане на жизнения стандарт и по-лесно интегриране със съществуващите европейски структури.

Убедени сме, че недоверието, противоречията и взаимните претенции между балканските страни ще бъдат преодоляни именно чрез изграждането на Балканска икономическа зона.

Интегрирането ни на следващия етап в Европейската икономическа общност ще ни позволи да станем равноправни членове на демократична Европа.

Провеждането на нашата балканска и европейска политика не противоречи на изграждането на нови отношения със Съединените американски щати и бъдещия приемник на СССР. Отношенията ни със САЩ трябва да се развиват по най-добрия възможен начин, разчитайки на всестранна помощ, особено в процеса на икономическата реформа и изграждането на пазарна икономика.

Ние ще сътрудничим с всички страни по света въз основа на принципите и хартата на ООН и останалите международни споразумения.

Свободна и демократична България ще бъде отворена за всички, които уважават националните й интереси и са готови да дадат безкористно своето приятелство.

София, 20 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ "ЕРА-3".


I. ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА НИЕ СЕ ОБЯВЯВАМЕ ЗА:

Постепенно осъществяване на пазарна икономика и нова стопанска система с рационално провеждане на икономическа реформа в съответствие с изискванията на социално-икономическите закони и отчитане на съществуващите обективни и конкретни условия (влошените външноикономически връзки) и вътрешно противоречиви условия в България. За целта:

Следва да се преодолеят:
- рязкото намаляване на производството, което през тази 1991 г. достигна над 30 % и продължава да спада;
- броят на безработните надхвърля 400 хил. души;
- галопиране на инфлацията;
- увеличението на цените, което е от 10-50 пъти на много видове стоки;
- работната заплата, която се е увеличила средно около 3 пъти, да се приведе в съответствие с увеличение на цените;
- бюджетният дефицит, надхвърлил вече 10 милиарда лева и продължава да расте. Тук следва да се въведе определен ред.


II. ЗА РАЗУМНА МОНЕТАРНА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА!

Въвеждането на данък върху добавената стойност стоварва цялата тежест върху широките трудови маси, тъй като той съставлява неразделна част от цените на произвежданите стоки.

Етапът на монетарната система, който бившето правителство на Попов с активната подкрепа на СДС и сегашното на Димитров наложиха, нанася непрекъснато удари на широките маси от населението и трудещите се, както и върху производството. Високите лихвени проценти задържат инвестиционния процес, пречат на развитието и обновяването на основните фондове, а от друга страна - повишаването на цените и инфлацията ликвидират практически дребните и средните спестявания.

Не се провежда стабилна данъчна политика, която да отговаря на възможностите на българския данъкоплатец. Вместо това механично се пренася данъчната политика на развити западни страни на българска почва и се налагат данъци, които имат за цел главно осигуряване на разходите, свързани с бюджета, и на правителствените разходи. Правят се огромни разходи за командировки и пътувания в чужбина.


III. НИЕ ПОДКРЕПЯМЕ ПРОВЕЖДАНЕТО НА РАЗУМНА, ОТГОВАРЯЩА НА КОНКРЕТНИТЕ УСЛОВИЯ ПРИВАТИЗАЦИЯ.

Реституцията следва да бъде неразделна част от процеса на приватизацията.

Бившите собственици с получената оценка във вид на акции от общата стойност на основните средства следва да станат съсобственици, а които нямат такава възможност или не желаят, следва да получат обезщетение.

Съюз "Ера-3" се обявява за такива мерки, които да съживяват и насърчават производството и сме решително против реставрирането на див капитализъм, безогледна и непочтена конкуренция и спекула, които водят до рязко отдалечаване на двата полюса - много богати и много бедни и страдащи широки маси.

Ние поддържаме развитието на частната инициатива, на която следва да се създават условия за развитие не само в сферата на разпределението, както е сега, а преди всичко в производството.

Икономическата политика трябва да поощрява чуждите инвестиции, но не за сметка на превръщането на нашия бизнес в техен бъдещ придатък. Тази политика трябва да осигурява интересите на гражданите и на националния капитал. Тя следва да бъде икономически и социално приемлива за Република България и нейните национални интереси.

Съюз "Ера-3" се обявява категорично против подчиняването на икономическата политика на интересите на определена политическа партия и реализиране на политическите амбиции на отделни политически личности. На тази основа ние се обявяваме против изкуственото разрушаване на завоювани вече традиционни пазари. Стремежът да участваме равноправно в европейските пазари не намалява необходимостта от поддържане и разширяване на традиционни пазари на българските стоки със суверенните държави СССР и страните от Източна Европа.


IV. СЪЮЗ "ЕРА-3" ИСТИНСКИ ПОДКРЕПЯ БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ И СЕЛСКИТЕ ТРУЖЕНИЦИ.

Ние подкрепяме провеждането на една действителна земеделска реформа, която да отговаря на интересите на всички слоеве от селските трудови маси.

Осъществяването на справедлива реформа означава равноправно да се развиват всички форми на собственост и тяхното законно осигуряване.

Модерното земеделие няма нищо общо с разпокъсаното дребно и примитивно обработване на земята.

Създаването на модерните земеделски стопанства не означава връщане назад 50-60 години в начина на земеделското производство; не означава отново да създадем ратаи в българското село.

Държавата следва да насърчава и да подпомага българското земеделско стопанство. Всички развити страни в света по определен начин дотират своето селско стопанство. В Европейската икономическа общност са най-големи фондовете за подпомагане на селското стопанство. Съседна Гърция например ежегодно получава от ЕО по 700 млн. долара за развитие на своето селско стопанство.


V. СЪЮЗ "ЕРА-3" КАТЕГОРИЧНО ОСЪЖДА ШОКОВАТА ТЕРАПИЯ.

Заедно с много видни западни икономисти като Голбрейт от САЩ и Петер Хавлик от Австрия ние смятаме, че тя нанася сериозни щети на всяка нация и в конкретния случай - на българската нация.

Резултатите на шоковата терапия, провеждана за по-малко от две години у нас, дадоха поразителни убийствени резултати. Тя е една от главните причини за абсолютното обедняване на огромна маса от населението. Голяма част от хората водят полугладно или гладно съществуване. Подчертано изкупителна жертва са младото поколение, което, оставено без възможности за съществуване, се насочи на Запад, а с това намали жизнения потенциал на нацията. Другата изкупителна жертва, върху която се нанася особено силен удар, са пенсионерите, за които икономическата политика на "шокова терапия" е истински геноцид.

Според изследванията на Виенския институт за икономически сравнения жизненото равнище на българина катастрофално спада в сравнение с развитите страни на Запад. Така например при индекс 100 за САЩ през 1985 г. българският жизнен стандарт е 58, а през 1991 г. той е вече 38, което означава, че ако през 1985 година жизненият стандарт на американския гражданин е бил по-висок от този на българския малко повече от 1,5 пъти, то сега, през 1991 г., той е по-висок над 2,5 пъти - с тенденция да нараства.

Регулативната роля на държавата в икономиката е жизнено необходима, особено в сегашния преходен период. Цената на един пакет от най-необходими стоки за потребление трябва да се контролира.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ (РАЗШИРЕН ВАРИАНТ) ЗА ЗАСЕДАНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ (НПС НА РДП), СЪСТОЯЛО СЕ НА 14 И 15 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.


На 14 и 15 декември 1991 г. в София се проведе заседание на НПС на РДП. То бе ръководено от г-н Аспарух Панов и г-н Стефан Хаджитодоров и премина при следния дневен ред:

1. Представяне на РДП на изборите
2. Информация от парламентаристите на РДП
3. Информация за външнополитическата дейност на РДП
4. РДП и СДС след изборите
5. Организационни въпроси
6. Разни

По т.1 от дневния ред г-н Стефан Хаджитодоров представи кратка информация за броя на избраните депутати от РДП, за резултатите от общинските избори и изборите за кметове. След кратко обсъждане бе прието следното решение:

"НПС оценява високо резултатите, постигнати от РДП в изборите за народни представители, общински съветници и кметове и изразява най-сърдечна благодарност към членовете и симпатизантите на партията за активното им участие в предизборната кампания."

По т.2 от дневния ред информация представиха г-н Александър Йорданов, г-н Александър Джеров, допълнена от г-н Михаил Неделчев и г-н Аспарух Панов. Състоя се обширна дискусия по позицията на СДС, свързана с приватизацията и реституцията, в която взеха участие г-н Андрей Андреев, г-н Александър Йорданов, г-н Йордан Ганев, г-н Михаил Неделчев, г-н Кирил Велев, г-н Стефан Хаджитодоров, г-н Красимир Найденов, г-н Румен Урумов и др. В края на дискусията бе оформено следното решение:

"НПС препоръчва на парламентаристите от РДП да станат инициатори за провеждане на широка дискусия в средствата за информация по проблемите на приватизацията и реституцията, която да доведе до формиране на общо становище на СДС."

По т.З от дневния ред информация за външнополитическата дейност на РДП представи г-н Аспарух Панов, допълнена от г-н Михаил Неделчев и г-н Хозе Канети. Бе обсъдено предложението на Изпълнителния комитет (ИК) за организиране на важни международни мероприятия в България през 1992 г. След дискусия бе взето следното решение:

"НПС одобрява предложението на ИК на РДП за провеждането в София на среща на либералните партии от балканските страни и за издигане на кандидатурата на България за организиране на едно от заседанията на Изпълнителния комитет на Либералния интернационал през 1992 г. Възлага на зам.-председателя по международната дейност г-н Аспарух Панов да представи до 31.1.1992 г. проекти както за организирането на тези срещи, така и на Либерален културно-информационен център под егидатана РДП. С проектите следва да бъдат запознати НКС на СДС, правителството, заинтересовани фирми и водещи либерални институции извън страната."

По същата точка от дневния ред НПС обсъди и прие декларация по положението в Югославия. (Декларацията беше публикувана в бюлетина на Пресслужба "Куриер" - бр. 246/16 декември 1991 година - бел.ред.).

По т.4 от дневния ред бе проведена широка дискусия, в която участваха почти всички членове на НПС. Темата бе статутът на СДС. По предложение на г-н Дойков, председател на градския партиен съвет - София, бе създадена работна комисия, която да подпомогне с предложения представителите на РДП в НКС на СДС при актуализирането на статута. Бе прието и следното решение: "Като се съобразява с постъпващите предложения от симпатизантите на СДС в страната и с препоръките на местните координационни съвети на СДС и местните организации на РДП, НПС предлага на НКС на СДС да свика национална конференция на СДС непосредствено след президентските избори за обсъждане статута на СДС. НПС възлага на ИК на РДП да подготви и свика следващото заседание на НПС преди националната конференция на СДС."

По т. 5 от дневния ред НПС извърши замяна на членове на ИК съгласно член 42 от устава на РДП. На мястото на г-н Румен Урумов и на г-н Йордан Ганев, оттеглили се поради огромната си заетост в парламента, с тайно гласуване за членове на ИК бяха избрани г-н Любомир Минчев и г-жа Надежда Александрова.

По същата точка от дневния ред бяха обсъдени възникващите на различни места в страната конфликти и разногласия между местните организации и клубовете по интереси. Бе представен и кратък отчет от председателя на проверителния съвет г-н Кирил Велев за финансовото състояние на партията. То бе отчетено като тревожно, като особено безпокойство предизвиква нередовното привеждане на членския внос от много местни организации. НПС прие следните две решения: "В населени места, в които съществуват местни организации и клубове по интереси, представителите на РДП в местните координационни съвети на СДС се избират на съвместни заседания на двете структури. В случай че това не стане, представителите се издигат от местната организация.”

"От 1 януари 1991 г. НПС определя: членският внос за всички членове на РДП да бъде в размер на 1 процент от доброволно декларирания месечен доход."

По т.6 от дневния ред бяха обсъдени широк кръг въпроси, между които финансовото състояние на "Век 21" и по-нататъшното му развитие като либерален седмичник за култура и политика, участието на РДП и СДС в кръглата маса по етническите и националните проблеми и др.
Председателят на Партията на свободата и прогреса г-н Иван Георгиев представи свои конкретни виждания за по-нататъшно взаимодействие и сътрудничество между двете партии. Конкретизирането на проекта за сътрудничество бе възложено на ИК на РДП.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на;
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НАРОДНИЯ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ПО ПОВОД ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА КОНФИСКАЦИЯ НА ПАРТИЙНОТО, МЛАДЕЖКОТО, ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКОТО И ПРОФСЪЮЗНОТО ИМУЩЕСТВО.


Приетият от Народното събрание на 12 декември 1991 г. закон за изземване имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС и БПС е един неразумен противоконституционен и репресивен закон. Времето ще покаже неговата несъстоятелност и нелогичност, а отговорността на тези, които го гласуваха, ще бъде голяма.

Националният ръководен съвет на Народен профсъюз "Единство" застава на позиция, че БСП, БЗНС, ДКМС, Отечественият съюз следва да върнат по съдебен път всички придобити чрез държавни средства имоти.

Нашето категорично становище е, че неправилно към горните политически организации и обществени съюзи се причислява и КНСБ. Конфедерацията на независимите синдикати в България пряко изпълнява трудовозаконодателни задължения по охраната на труда, социално-здравната защита и особено профилактичното оздравително лечение. Досега независимите синдикати ръководеха почивното дело и неговата сложна организация и реализация, а това е крупно социално дело.

Обръщаме се към президента г-н Желю Желев, към Конституционния съд, Висшия съдебен съвет и към министър-председателя г-н Филип Димитров да спрат изпълнението на приетия закон и да заличат от списъка на потърпевшите в чл. 1 Конфедерацията на независимите синдикати в България.

Стори ли се това добро и разумно дело, то ще имаме пряка проява на справедливост и демократичност в стабилизиране на социалните процеси встраната ни.

Без справедливост и демократичност синдикатите не са в състояние да изпълняват най-пълноценно обществените си функции.

София, 19 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНФОРМАЦИЯ НА ПРЕДИЗБОРНИЯ ЩАБ НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ И НА КАНДИДАТА ЗА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ РУМЕН ВОДЕНИЧАРОВ, ИЗДИГНАТИ КАТО НЕЗАВИСИМИ КАНДИДАТИ ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ.


На 19 декември (четвъртък) 1991 година кандидатите Велко Вълканов и Румен Воденичаров започнаха предизборните си обиколки в страната със среща в Априловската гимназия в Габрово. По-късно кандидатът за президент имаше срещи във Велико Търново и в Лозница, а кандидатът за вицепрезидент - в Исперих. Същата вечер двамата кандидати бяха посрещнати в препълнената зала на Научнотехническите съюзи в Разград.

Пред избирателите двамата потвърдиха позициите, които отстояват: социална защита на човека, който има само своите ръце, и защита на националния суверенитет. Кандидатите са убедени, че флагът на президента е един: бяло, зелено, червено. Този флаг не може да бъде декор за прикриване на политически игри. За президента програмата, която изпълнява, и библията, в която се кълне, трябва да е Конституцията. В природата моретата и небесата са красиво сини, но за политик, обединяващ народа ни, това е неприемлив политически цвят.

"Обвиняват ни, че сме националисти. Национализмът е егоизъм, а той ние чужд. Имаме само този грях, че обичаме България и не можем да приемем важни за нея въпроси да бъдат решавани от противоконституционна партия. Хората на Ахмед Доган решават в парламента - това "да", това - "не". Себеуважението диктува респект пред закона. А не е ли нарушение на закона Постановлението на Министерския съвет за изучаването на турски език в българското училище?" - се казва в изложението на кандидатския екип пред избирателите.

"Тревожи ни състоянието на парламента - той е с мнозинство на заинтересувани от реституцията и реставрацията хора, съюзили се с една противоконституционна партия.

Тревожи ни правителството - лишено от професионализъм, без своя програма. В него има хора, към които не можем да изпитваме нравствено доверие. Тревожи ни външната политика на кабинета, която не е защитена с необходимото достойнство.

За нас участието в предизборната кампания е въпрос на дълг, а не на кариера. Затова се обръщаме към избирателите си: ИМАТЕ ШАНС, ЗА ДА ПРЕКЪСНЕТЕ МОНОПОЛА НА СДС-ДВИЖЕНИЕ!"

В петък, 20 декември 1991 г., предизборната обиколка на Велко Вълканов и Румен Воденичаров продължи със срещи в Търговище и Шумен, където се състоя и пресконференция.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (КНСБ) ПО ВЪПРОСА ЗА ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ, КОИТО ОСИГУРЯВАТ ИЗДРЪЖКАТА НА СЕМЕЙСТВАТА СИ.


Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) изразява остър протест по повод на отказа на парламента да продължи закрилата на трудовите правоотношения на работниците и служителите, които единствени осигуряват издръжката на своите семейства.

Тази позиция, скрита зад формални мотиви, не може да бъде оценена по друг начин, освен като безразличие, граничещо с безотговорност към съдбите на стотици хиляди семейства, които ще бъдат изправени пред заплахата от мизерия и буквално гладуване.

По този повод Изпълнителният комитет на КНСБ заявява, че синдикалните организации на конфедерацията ще използват всички възможности, предоставени им от Кодекса на труда, за предотвратяване на освобождаването на тези свои членове от работа.

София, 20 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЪРВИЯ ПЛЕНУМ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ИЗБРАН НА 40-ИЯ КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА.


Късно през нощта на 19 срещу 20 декември 1991 година завърши първият Пленум на новоизбрания от 40-ия конгрес на Българската социалистическа партия Висш партиен съвет.

След обширна и задълбочена дискусия за членове на ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО на Висшия съвет на Българската социалистическа партия бяха избрани: Александър Балабанов, Антон Григоров, Владимир Топенчаров, Георги Първанов, Дончо Конакчиев, Жечо Попов, Красимир Премянов, Стела Бачийска, Юрий Борисов и Нора Ананиева.

На заседанието председателят на Висшия съвет на БСП Жан Виденов подробно информира членовете на Висшия партиен съвет на срещите и разговорите си с Президента на Републиката д-р Желю Желев и с Председателя на Народното събрание Стефан Савов.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КУЗМАН КУЗМАНОВ - КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА, ИЗДИГНАТ ОТ СЪЕДИНЕНИ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ - ДЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕН АЛИАНС (СДС-ДДА). Документът е адресиран до основните средства за масова информация.


Декларирам желанието си да заменя предоставените ми 10 минути телевизионно време и предоставените средства за предизборната ми борба (като оттегля кандидатурата си) срещу 20 минути телевизионно време след 20 часа преди датата на изборите.

Смятам, че ако властимащите имат желание да станем демократична държава, това мое предложение би следвало да бъде прието.

КУЗМАН КУЗМАНОВ
Председател на Движение "Безпартийни за демокрация" и на "Съединени демократични сили - десен демократичен алианс"

София, 20 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА КАНДИДАТА ЗА ПРЕЗИДЕНТ Г-Н ДИМИТЪР ПОПОВ И НА КАНДИДАТА ЗА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ Г-Н ХРИСТО ГЕНЧЕВ (ИЗДИГНАТИ ОТ БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ) ПО ПОВОД НА ОПИТИ ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА "ФАНТОМНИ ОРГАНИЗАЦИИ".


По повод на зачестилите съобщения, изявления и коментари, обявяващи творческите съюзи за фантомни организации, чието имущество трябва да бъде одържавено, смятаме за нужно да кажем:

Творческите съюзи на българската интелигенция съществуват още от времената преди 1944 година. Някои от тях имат вече вековна история. Тъкмо конгресите на творческите съюзи от пролетта на 1989 година дадоха началото на процеса на политическа промяна в страната. За пръв път на тези конгреси широкото недоволство всред нашето общество намери изявата си чрез гражданското поведение, проявено от българската интелигенция. Каквито и да са били намеренията на тогавашното държавно ръководство и на неговите подставени лица, творческите съюзи вярно отразиха онази пролет и продължават да отразяват действителните тежнения всред нашата интелигенция.

Вече втора година творческите съюзи се организираха по демократичен път и усилено работят в интерес на българската интелигенция.

И занапред трябва да се защити мястото на творческите съюзи в нашия живот. Те са една от малкото опори на нашата култура.

Имуществото на творческите съюзи е имущество на българската интелигенция. Посегателството срещу него само ще утежни още повече достатъчно тежките условия, при които се създава сега българската култура.

София, 20 декември 1991 г.

Димитър Попов
Христо Генчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ПО ВЪПРОСА ЗА ЗАКОНА ЗА ИМУЩЕСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯИ НА ДРУГИ ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ.


На 19 декември 1991 г. бе публикуван в "Държавен вестник" Законът за имуществото на БСП и на други обществени организации, в това число и на Българския антифашистки съюз (БАС). Президентът подписа обнародването на този закон въпреки многобройните протести и възражения в страната и в чужбина. Той не уважи и нашето обръщение към него да упражни своето право на вето, както и предложенията на международните антифашистки организации. Това потвърждава, че и д-р Ж.Желев се присъединява към престъпната кампания против антифашисткото движение.

Този закон е позорен акт за България и за българския парламент. Той е брутална проява на неофашизъм, израз на нов тоталитаризъм. Когато страната се нуждае от мирно и демократично развитие, от национално разбирателство и съгласие, този закон засилва конфронтацията в обществото, разпалва злобата и омразата в него.

В цял свят борбата против хитлерофашизма е всепризната като една от най-славните епохи в историята на човечеството, която осигури победата на съвременната демокрация. Във всички страни и сега участниците в антифашистката съпротива се ползват с голяма признателност и уважение, с помощта и благоразположението на техните правителства. А у нас днес се върши тъкмо обратното! С гласуването на този закон България е първата страна, в която днес се предприемат такива наказателни мерки срещу антифашистите.

Европейската антифашистка общност е разтревожена от тези действия на новото българско правителство и неговото мнозинство в Народното събрание. Пред нея сега се поставя един съдбоносен въпрос - както и вминалото - не са ли тези мерки сигнал за настъпление на фашистките и екстремистките сили против демокрацията и мира в Европа и в отделните нейни страни?

Каквито и репресии да се предприемат срещу антифашисткото движение и неговите демократични идеи, те няма да угаснат и да изчезнат, а отнов и отново ще се възраждат с по-голяма сила.

София, 20 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНФОРМАЦИЯ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (КНСБ) ЗА СТАЧКАТА В ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС. Информацията отразява положението към 18,00 часа на 20 декември 1991 година.


Единадесетдневната стачка в пристанище Бургас завърши с успех. Като взе предвид вече подадената оставка от управителя на дружеството и поетите задължения от министъра на транспорта и председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за удовлетворяване на другите искания на стачниците, стачният комитет на КНСБ прие решение днес в 14 часа стачката да бъде прекратена и да се премине към стачна готовност.

В момента в Бургас се водят разговори между министъра на транспорта г-н Александър Александров и представители на стачкуващите работници по целия кръг от проблеми на пристанищния комплекс.

София, 20 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 23 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СДС - ПЛЕВЕН, АДРЕСИРАНО ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДО СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ.


Приветстваме отказа на кандидатите за президент и вицепрезидент на страната - доктор Желю Желев и госпожа Блага Димитрова - от финансиране на предизборната им кампания от държавния бюджет.

В подкрепа на тяхното решение СДС - Плевен, чрез своите членове се отказва от заплащането за участие в избирателните комисии, като предвидените средства се предоставят за повишаване на пенсии и за лечение на болни.

Призоваваме всички участници в избирателни комисии от страна на демократичните сили да ни подкрепят.

София, 20 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


10:10:31
23.12.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!