22 януари 1993

София, 22 януари 1993 година
        Брой 15 /802/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ЗА СРЕЩА С ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА.


Днес, 21 януари 1993 г. се състоя среща на Изпълнителното бюро на Българската партия Либерали с президента на Република България д-р Желю Желев, който е и член на Либералния интернационал. Ръководството на партията изложи своите виждания по политическата обстановка в страната и изрази подкрепата си за правителството на проф. Любен Беров, поело управлението на страната в изключително тежък и отговорен момент. Беше изразена и подкрепа на разумните хора в СДС, които предпочетоха политическия прагматизъм пред политическата истерия. При срещата се установи съвпадение на позициите на Българска партия Либерали и президента д-р Желев по основните проблеми и близост в оценката на актуалните политически събитията у нас.

София, 21 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ "КОЙ Е БЪЛГАРСКИЯТ ТАНО КАРИДИ" НА ГОВОРИТЕЛЯ НА НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ИВАН ЦЕНОВ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД СЪСТАВЯНЕТО НА КАБИНЕТА НА ДИМИТЪР ПОПОВ И ВКЛЮЧВАНЕТО НА СДС В НЕГО. Документът е от архива на партията и е предложен заради актуалността на проблемите.


Политическите събития изместиха от паметта на българина телевизионната поредица "ОКТОПОД”. Независимо че все още може да се чуе по митингите на СДС: "БКП - МАФИЯ", скандиращите едва ли съзнават дълбоката прилика в проблемите на италианската мафия, скицирани в "ОКТОПОД IV”, и проблемите на БКП-БСП. Изрично подчертаваме - прилика в проблемите, защото мафията и БКП-БСП се различават съществено по своята същност. Но нека надникнем направо в проблемите.

Как се развива действието в "ОКТОПОД IV"? Младият ТАНО КАРИДИ, получил нетипично за мафиот образование, вижда ограничените възможности на МАФИЯТА, която се занимава с традиционния си бизнес, и предлага.../!/ ПЕРЕСТРОЙКА - силна игра на борсата! За целта трябва разрешение от Кубето. То се ръководи от Кукловода - консервативен мафиот, който предпочита изпитаните методи, донесли толкова успехи. В разигралата се схватка, не без намесата и на опозицията - пардон, полицията, Кукловода и верният му Сантуцо са елиминирани и като че ли вече няма пречки за Тано. Но тук се намесва всесилният Еспиноза /заради зрителите има и някои отвличащи вниманието епизоди/ и както МАФИЯТА, така и полицията търпят неуспех. Изводът в наш стил звучи така: "Всяка жаба да си знае гьола!".

Какъв е сценарият на българския вариант? Наближава 10 ноември 1989 г. и БКП /най-после/ разбира, че командно-административната система, т.нар. СОЦИАЛИЗЪМ, губи позиции. Какво да се прави? Българският Тано знае, че трябва да се освежи икономиката с частен бизнес. За целта трябва да се убеди Политбюро /Кубето/. В случая помага, според книгата на ЧАКЪРОВ "Вторият етаж", и съветският посланик. Този епизод липсва в италианския вариант, но това е българска традиция. Следва отстраняване на двойката Живков-Балев /Кукловода-Сантуцо/. Пътят за младите бесеписти е открит! Но старите също "държат" - "Защо да не си направим една лева партия със силен държавен сектор /знаем поговорката за питомното и дивото!/, а пък нашите учени младежи да опитат частния бизнес!". Умно! Гениално! МАФИЯТА ряпа да яде! Но кой е нашият Тано Кариди? Това е и нашата загадка! Може би Лъки Лучиано!? /Всяка прилика с името на министър-председателя е случайна./ Или новият милионер!? Или някой от "експертите" на опозицията!? /Съвпадението на първите букви на имената Кариди и Костов също е случайно. /

Засега нашият вариант спира. Поради липса на електрически ток. Изненадите са напред. Особено важно за главните герои е да разберат кой е Еспиноза! /Срещу солидно заплащане могат да разберат./ Дерзайте, господа!

БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! /от поганци/

София, 21 ноември 1990 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СИГНАЛНА ЗАПИСКА НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ВНЕСЕНА В ГЛАВНА ПРОКУРАТУРА НА 21 ЯНУАРИ 1993 Г.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Свидетели сме на разгрома, който нанесе правителството на г-н Филип Димитров на селското стопанство. Правителството на Филип Димитров назначи в нарушение на законите ликвидационни комисии, на които е било дадено нареждане /през лятото на 1992 г. на национално съвещание в НДК/, да ликвидират социалистическото селско стопанство.

Ликвидационните комисии унищожиха животновъдството. Няма вече никакви следи от животновъдните ферми в ТКЗС. Заклани са над 200 хиляди крави и над един и половина милиона овце от добри породи, от утробите на които са извадени и изхвърлени хиляди телета и милиони агнета.

Животновъдството в страната не може да се възстанови за по-малък период от 10-15 години. По вина на правителството на Ф.Димитров населението е лишено от мляко, масло, сирене, кашкавал, извара, а текстилната промишленост е лишена от ценната суровина - вълна. Тези продукти и суровини ще се внасят на баснословно по-високи цени от чужбина, в това число и радиоактивни млечни произведения.

Собственици на земя нямаха готовност да поемат и да отглеждат малката част от добитъка, който насила им беше натрапен, защото нямат нито кошари, нито обори, нито храна, нито някаква готовност. Селскостопанските труженици нямаха никаква нагласа, готовност и възможност за отглеждане на насила натрапения им добитък - овце, крави, коне, свине, и затова те напълниха бурканите си.

Второто не по-малко престъпление на ликвидационните съвети е разгромът на селскостопанския инвентар - трактори, редосеялки, косачки, комбайни, камиони и др., които са разпродадени на безценица на свои хора. Главни виновници са Ф.Димитров, министрите от неговото правителство, областните управители и ликвидационните съвети в цялата страна.

Излагайки само част от извършените престъпления в умишления разгром на селското стопанство и унищожаването на животновъдството, Секретариатът на ЦК на БКП в заседанието си на 18 януари 1993 г. взе решение да предложи на вниманието Ви, като на главен прокурор на Република България да подведете под наказателна отговорност Филип Димитров с целият му кабинет, областните управители и ликвидационните съвети в страната. Те са извършили грубо нарушение на чл.44 от Конституцията на Република Българая - основния закон на страната ни.


        ПЪРВИ СЕКРЕТАР:
        Владимир Спасов

София, 20 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЕГИОНАЛНИТЕ СЪВЕТИ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВИДИН, ВРАЦА И МИХАЙЛОВГРАД ЗА РАБОТАТА НА ОБЛАСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ В МИХАЙЛОВГРАД. Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Министерския съвет, до областния управител на Михайловградска област и до средства за масово осведомяване.


На проведените събрания на областните партийни организации и на общински конференции на Българската социалистическа партия /БСП/ в областта беше споделена голямата тревога от действията и резултатите от работата на областната администрация в Михайловград.

Некомпетентните, прибързани и силно политизирани кадрови промени, извършени от областния управител или с негово съдействие, заниженият контрол по спазване на законността в общинските съвети, различното отношение към общините, определящо се от политическата принадлежност на избраните кметове, административният диктат в провежданата политика на територията на областта и други доведоха до:

1. Разгром и разруха на селскостопанското производство. Въпреки поетите ангажименти от новото правителство на областното съвещание от 7 януари 1993 г. - силно политизирано само с участието на представители на БЗНС "Н.Петков” в СДС и ликвидационните съвети - се поставят задачи за пълно унищожение на все още съществуващата собственост на кооперациите. Тези последни действия потвърждават, че няма промяна в провежданата досега политика от областната администрация в селското стопанство. Възпрепятстването на изграждането и дейността на кооперациите, масовото ликвидиране на животни и инвентар, невъзможността да се организира пролетна кампания и прибиране на есенниците прави реалност в обозримо бъдеще тежката продоволствена криза в областта.

2. Колапс в областната промишленост. Спадът на производството се движи от 25 до 60 на сто в отделните предприятия, а много напълно преустановиха производството си. Това е резултат и от масовите уволнения и неудачни назначения на директори и управителни съвети предимно по политически признак и лична преданост.

3. Истинска мелница сред учителските кадри и директори на учебни заведения са дирижираните конкурси, а на места открито и цинично са преследвани и отстранявани членове и привърженици на БСП.

4. Много незаконосъобразни решения и действия на общинските съвети и общински администрации. Повсеместни са случаите на незаконни уволнения в администрациите на "сините общини", по които областния управител бе длъжен да се произнесе съгласно закона за местното самоуправление и местната администрация, но не го направи. Повече от 6 месеца не се насрочва избор за кмет в община Берковица. С бездействие се подкрепят незаконни политизирани решения на общинските съвети.

5. Демонстриране на политически пристрастия в областната администрация, особено силно изразявани от заместник-областния управител Иван Йосифов.

Единствено добрата дейност на областния управител по въпросите на Гражданската отбрана не може да компенсира гореизложеното.

Настояваме за законни, спешни мерки в посока на промяна в дейността на областната администрация - Михайловград, е духа на Програмната декларация на правителството и реалното отчитане на интересите на мнозинството от населението на областта.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ
        НА РЕГИОНАЛНИ СЪВЕТИ НА БСП:

Враца: Р.Стоманярски   

Видин: Д.Тодоров   

Михайловград: Хр.Статков


        21 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТИ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪЮЗА.


На основание член 18, алинея "в" от Устава днес, 30 ноември 1992 г., в София се учреди ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ /ИК/ за подготовка и провеждане на ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ /СПБ/. В ИК могат да влязат със свой представител всички общински съвети.

Провеждането на извънреден конгрес според ИК се налага от следните обстоятелства:

Първо. Понастоящем съюзът е без ръководство. От 28 април 1992 г. не е проведен пленум на Централния съвет /ЦС/. От избраното от конгреса Изпълнително бюро /ИБ/ са отстранени четирима души и един е починал. ИБ е попълнено не от членове на ЦС /съгласно Устава/, а с лица, подбрани и предложени лично от г-н Крум Захариев, председател на СПБ, избран на конгреса с четиригодишен мандат. Сега ИБ е от 24 души, от които 16 не са членове на ЦС, т.е. самото ИБ е нелегитимно. СПБ е без Централна контролно-ревизионна комисия /ЦКРК/.

На СПБ са необходими законно избрани органи, които да носят отговорност за състоянието и дейността му.

Второ. След провеждането на конгреса на СПБ /11 ноември 1991 г/ не се организира изпълнението на решенията му. Съюзът няма разработена програма за защита на социалните интереси на пенсионерите. С политиката си на очакване на подаяния от изпълнителната власт г-н Захариев, с част от членовете на ЦС, обрече СПБ на формално съществуване, задържа членския му ръст, ограничи авторитета и влиянието му. Нещо повече! Той зае отрицателно отношение към активните действия на пенсионерите за своята социална защита. С политиката и действията си не само не провежда конгресните решения, но арогантно ги деформира.

Трето. Той и някои членове на ЦС проявиха неспособност да осмислят опита на съюза, да разработят и проведат политика, адекватна на изменящата се социално-икономическа обстановка в страната. Те не направиха изводи от пролетната кампания на пенсионерите за актуализация на пенсиите. Завариха ги неподготвени есенните действия на пенсионерите за индексация на пенсиите всяко тримесечие и за компенсация от повишаване цените на потребителската кошница, за нови равнища и съотношение: минимална заплата - минимална пенсия; за нова процедура за осъвременяване на пенсиите, по законите за общественото и здравното осигуряване, пенсионния фонд и др. Г-н Захариев обруга пенсионерските действия, проведени през ноември, с което излага името и авторитета на СПБ и го противопоставя на пенсионерите.

Четвърто. Той без решение на конгреса или ЦС води политика на борба и противопоставяне на останалите пенсионерски организации и на Националния съвет за социална защита на пенсионерите. Отхвърли координацията и сътрудничеството на действията с тях. В редица статии клевети тези организации и движения. С това си лично отношение /подчертаваме - няма решение на конгреса или ЦС/ той нанася непоправима вреда на СПБ и на единодействието на пенсионерите въобще в страната. Г-н Захариев до такава степен се е самокомпрометирал, че проблематично е тези организации да поемат някакво сътрудничество със СПБ, оглавяван от него. Главната вина за самоизолацията на СПБ е на г-н Захариев и групичката около него.

Пето. Г-н Захариев постоянно прави опити /подчертаваме - без решение на конгреса/ да ревизира статута на СПБ като непартийна организация и да го въвлече в политическите борби с користни намерения. Това е опасност, която може да доведе СПБ до самоликвидирането му като организация.

Шесто. Системно пренебрегва членовете на ЦС, като привлича в ИБ за координатори и др. пенсионери, лично предани на него. Не се вслушва в направената му критика, отмъщава на тези, които я упражняват, и ги отстранява от съюзните органи. Превръща пленумите на ЦС и заседанията на ИБ в говорилни и самореклама. Провежда ги най-често без кворум. Ръководи еднолично и диктаторски, в резултат на което състоянието на организацията е плачевно както по членски състав, организационен живот, така и по дейност. В ЦС организационната отчетност е занемарена. Трудно е да се говори за финансова отчетност. Както и да се оправдава, главно негова е вината за провала в работата на фирма "Невен-17". Провалът на съюзния орган "Български пенсионер" главно е по негова и на главния редактор г-н Георги Захариев-Явор вина.

Седмо. Може би някои ще приемат създаването на Инициативния комитет и насрочването на извънреден конгрес като опит на група хора да обсебят ръководството на СПБ. Това е тяхно право. ИК счита, че работата не стои така. Различията ни с г-н Захариев са от ПРИНЦИПЕН ХАРАКТЕР и по тях ние искахме дискусия на страниците на вестника. Той обаче отхвърли това наше предложение. Подчертаваме - БЕЗ КОНГРЕС не могат да бъдат премахнати допуснатите деформации, да се сложи край на нарушенията на Устава и статута на съюза, да се вземе курс па единодействие с останалите пенсионерски организации, да се избере ЦКРК, да се направят необходимите изменения и допълнения на Устава и пр. Това са въпроси сериозни и от жизнено значение за съдбата на съюза. Конгресът е необходим, в делови порядък, без шум и помпозност, с решенията и единството си да даде тласък в работата на СПБ, като преодолее застоя и безизходицата, в която се намира сега.

ИК има основания да обвини г-н Захариев в провеждане на мащабна фракционна дейност в организацията.

От известно време той лансира идеята да се проведе конференция на СПБ. С този си ход цели да удържи разклатеното си положение на неконтролиран от никого ръководител. Конференцията не може да бъде повратен момент на СПБ и гаранция за преодоляването на неговата трагедия.

Възможно е той да се ориентира към провеждане на конгрес, но под неговото ръководство. Такъв конгрес ще бъде само жалък фарс, но не и начало на оздравителен процес и подем за СПБ.

Инициативният комитет призовава общинските съвети и членовете на ЦС да се присъединят към него, да проведат стриктно неговите решения по подготовката на конгреса и да установят връзка незабавно с него.

ИНИЦИАТИВНИЯТ КОМИТЕТ РЕШИ:

1. Свиква ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА СПБ на 18 февруари 1993 г. в София при ДНЕВЕН РЕД:
- състояние и задачи на СПБ;
- отчет за финансовото състояние на съюза;
- изменения и допълнения на Устава на СПБ;
- избор на Централен съвет;
- избор на Централна контролно-ревизионна комисия.

Мястото и часът на провеждането на конгреса ще бъдат съобщени на делегатите до 31 януари 1993 г.

За подготовката на конгреса се създават следните комисии:
а. По състоянието и задачите на СПБ с председател Тодор Колев;
б. По измененията и допълненията на Устава с председател Никола Петрушев;
в. По регистрацията на делегатите, обобщаване на данните за кандидатите за членове на ЦС и др. с председател Сава Гърбузанов;
г. По решенията на конгреса с председател д-р Веселина Кондова.

2. В съответствие с Устава и за доброто провеждане на конгреса е необходимо:
а. Дружествата на СПБ до 31 декември 1993 г. да проведат събрания за оценка на дейността си, ако е необходимо да попълнят ръководствата си или изберат нови и да изберат делегати за общинските конференции на СПБ. Общинските съвети в зависимост от броя на членовете на общинската организация да определят нормата за избор на делегати за общинската конференция.
б. Общинските конференции да се проведат от 1 до 30 януари 1993 г. На конференциите да се обсъди състоянието, дейността и задачите на общинската организация. Да се обнови или избере нов общински съвет и финансово-ревизионна комисия.

Конференциите избират делегати за извънредния конгрес, като един делегат се избира на 500 членове на общинската организация. Общински организации с членски състав до 500 членове избират един делегат.

Конференциите избират кандидат за член на ЦС, ако общинската организация на СПБ брои над 1500 членове.

Протоколът от общинската конференция, списъкът на делегатите за конгреса и списък на кандидатите за членове на ЦС се изпращат в тридневен срок след провеждането на общинската конференция на адрес: София - 1000, Пощенска кутия 535, Инициативен комитет.

3. До 28 декември 1993 г. Инициативният комитет да изпрати на общинските съвети:
- тезиси по състоянието и задачите на СПБ;
- проект за измененията и допълненията в Устава.

Препоръчваме горепосочените материали да се обсъдят на общинските конференции и препоръките, заедно с протокола от конференцията да се изпратят на Инициативния комитет.

Инициативният комитет е уверен, че общинските съвети на СПБ с присъщото им чувство за отговорност ще проведат подготовката на предстоящия извънреден конгрес. Това го изисква не само тревожното състояние на СПБ, в което е изпаднал, но и задълбочаващата се икономическа криза и влошаващото се социално положение на пенсионерите. Няма друга по-важна задача пред СПБ, освен да бъде верен и последователен защитник на интересите на 2,4 милиона пенсионери в България. Положението в съюза е такова, че само извънреден конгрес може вярно да определи нашите задачи, тактика и да сплоти редиците ни за нови успехи.

Да подготвим добре и да проведем успешно извънредния конгрес на СПБ!

С уважение:

Тодор Колев - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИК

София, 30 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/
 

*  *  *

София, 22 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИ СТАБИЛНА БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК.


5. ЗА СЪЮЗИТЕ

Външнополитическите реалности през последните години показаха, че България реално не може да разчита за своята сигурност на някакви дефинитивни блокови гаранции или на закрилата на която и да е силна във военно и политическо отношение страна.

БББ счита, че верният път за решаване въпросите на националната сигурност на всяка от балканските страни е в укрепването на добросъсъдските отношения помежду им, в развитието на икономическите и културните връзки между техните народи. България трябва да пази пълен неутралитет към процесите и конфликтите, които се развиват в съседните страни, и да изисква от тях същото по отношение на нашата страна.
БББ счита за целесъобразно България, без да участва в никакви регионални военни съюзи, да се стреми да сключи двустранни договори за ненападение, взаимно сътрудничество и взаимопомощ с всяка от съседните й държави. Активният неутралитет по отношение на съседите означава двустранност, означава пълно и безусловно възприемане на принципа за ненамеса във вътрешните работи. Принципът на ненакърняване на суверенитета под каквато и да е форма и отказ от каквито и да е териториални претенции към други страни.

БББ е за по-нататъшно намаляване на военното противопоставяне на Балканите, но на базата на двустранно приемливи и справедливи военни баланси. Недопустимо е например военният потенциал на Турция да превъзхожда няколко пъти българския потенциал, особено като се има предвид, че в условията на модернизация на турските въоръжени сили към края на века тя ще се превърне в решаваща сила в Западния съюз.

Неравностоен е и военният баланс на България със СРЮ. Сърбия е в състояние за кратко време да съсредоточи значителна сухопътна армия и авиация срещу България. Това представлява потенциална заплаха за нашата страна, като се има предвид непредсказуемостта на конфликта в Югославия. Още повече СРЮ не е подписала Виенските и Парижките споразумения за съкращаване на конвенционалните оръжия и на въоръжените сили и не е обявила състава и дислокацията на своите армейски части.

Дори при тази сложна обстановка на Балканите България трябва да запази достойнство и да не позволи при каквито и да е условия да се превърне в източник на напрежение в района. БББ е категорично против предоставянето на трети страни на плацдарм или комуникационни коридори за интервенция в други държави.

България е европейска страна и в крайна сметка залага на участието си в европейските структури на сигурност. БББ е за:
- всяка форма на реинтеграция на страните от Централна и Югоизточна Европа в европейските икономически и политически структури, тъй като това са кълновете на изграждане на единна Европа;
- активно участие в СССЕ, Съвета на Европа и Западноевропейския съюз като специфично общоевропейски институции на сигурността;
- търсене на нови форми и възможности за установяване на конструктивни отношения с НАТО като цяло.

България трябва да води политика на всестранно и взаимноизгодно сътрудничество със САЩ. БББ счита, че е неоправдано нисък делът на американските инвестиции в България. Историята показва, че политическото и културното влияние на една страна в друга е нетрайно, ако не се подкрепи от стабилни икономически взаимоотношения между двете страни. /Особено когато САЩ ни предоставиха статута на най-привилегирована нация и гарантираха инвестициите на своите бизнесмени в България./

Особено значение за нас имат отношенията ни с ОНД. Традиционниите връзки между България и Русия, Украйна, Белорусия и другите републики от бившия Съветски съюз, историческата близост между нашите народи и сходната ни съдба са "капитал", който трябва ла се използва, и то не само за разгръщане на неоправдано "затихналите" стопански връзки, но и за сключване на договори /от рода на този с Русия/, които да поставят двете страни на равноправни основи, вкл. по въпросите на сигурността. Още повече че Западът гледа на България и като "мост" към огромните пазари на ОНД.

България трябва да развива и обогатява своите отношения и със страните от Тихоокеанския регион. И като опит в икономическото развитие, и като пазари и източници на технологии такива страни като Япония, Южна Корея и други са естествени партньори на нашата страна.

Политиката на съюзите на България трябва да бъде винаги национална политика. БББ е против едностранното обвързване на страната с който и да е /макар и в момента силен/ политически и икономически партньор. Историята показа колко гибелно е това за малка страна като нашата. Разнообразие на партньорите, "отговорност" към всички добронамерени страни, активен неутралитет и максимална икономическа взаимообвързаност - такава е философията на търсене мястото на България в съвременния свят.


6. МЕРКИ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ДОВЕРИЕТО НА БАЛКАНИТЕ

Заедно с изчезването на блоковите гаранции и навлизането на България в "гаранционен вакуум" въпросът за мерките за доверие придобива особена важност. За балканския регион особено важно е съчетаването на многостранните с двустранните мерки за доверие и сигурност. Те трябва да се основават на два основни принципа:

- баланс на интересите и - взаимност, реципрочност при тяхното осъществяване.

БББ е за разгръщане на най-съвременни и възможни по своята приложимост мерки, като:
а/ информация за предстоящи военни маневри и канене на наблюдатели като най-елементарна и утвърдена от практиката форма на изграждане на взаимно доверие;
б/ взаимно наблюдение и оценка на степента на готовност на въоръжените сили. Създаване на взаимноприета методология за бързо определяне на "критичния праг" от който степента на готовност може да превърне една военна маневра от тренировъчна в нападателна;
в/ взаимно информиране за военните доктрини на съседните страни, тяхната еволюция или промяна;
г/ създаване на механизми за бързо ликвидиране на опасни последици от инциденти с военен характер на съседни територии /аварии, нарушени комуникационни системи в резултат на компютърни вируси, действия на терористи и т.н/;
д/ взаимно информиране за мобилизационните процедури в съответните страни;
е/ изтегляне от двете страни на гаранциите ни на тежките оръжия с нападателен характер, както и взаимно изтегляне на войскови формирования от районите на противопоставяне и др.

В областта на военноморските сили могат да се премат такива мерки като: взаимна информация за придвижване на военните кораби, предотвратяване на инциденти по море, зони, свободни от бойни кораби и маневри, забрана за разполагане на оръжия на морско-зони, свободни от бойни кораби и маневри, забрана за разпалагане на оръжия на морското дъно и др.

БББ подчертава, че всички тези мерки за укрепване на военното доверие имат смисъл само ако бъдат допълнени от мерки за укрепване на политическото доверие /и съответните договори/, а също така и от взаимнобалансирани икономически отношения.


7. КОНВЕРСИЯ, СИГУРНОСТ И БИЗНЕС

БББ е силно разтревожена от процесите, които произтичат в сферата на българската военна индустрия. Ние считаме, че е недопустимо разгромяването на такъв високоефективен отрасъл поради мотиви, неотговарящи на реалностите на съвременния свят. Това може да има не само дълбоки социални и икономически последици, но и такива с дълготраен характер за сигурността на страната ни.

БББ е за такава конверсия на военната индустрия на България, която:
- съхранява естествените пазари на въоръжение, когато те не противоречат на международните норми, бойкот, ембарго и т.н.;
- допринася за снабдяването на Българската армия с оръжия, при условия, когато цените на оръжията и резервните части достигнаха астрономически размери в твърда валута;
- съхранява националния контрол върху военната индустрия, а не я предоставя на чуждестранни монополни групировки;
- допринася за структурната реформа в страната като отрасъл с най-висока технологична база;
- не изостря социалното напрежение, т.е. извършва се в съответствие с международния опит при съставяне на социални програми за конверсията.

Нашата страна има 100-годишен опит в поддържане и създаване на въоръжения. В този отрасъл, снабден с най-съвършена техника, работят квалифицирани работници, често пъти потомствени майстори в бранша. Кому е нужно да се разгромява /и разпродава/ отрасълът? Нима не сме способни да поддържаме една оптимална структура и обем на този гръбнак на стопанската ни мощ? БББ счита, че единственият разумен подход в тази сфера за настоящия момент е да се запази и развива военнопромишленият комплекс като стопанска и технологическа единица! И най-вече пазарно да се оптимизира неговата всестранна дейност.

На конкретния етап БББ е за предприемане на следните стъпки по отношение на българския военно-индустриално-технологически комплекс:
а/ законодателно определяне на безусловен мораториум върху приватизацията на военната индустрия за срок най-малко от 3 години;
б/ бързо развитие на изследователската и внедрителската дейност на нови или подобрени системи въоръжения и друга техника с гражданско или двойно приложение от нашите изследавателски институти и висши учебни заведения, някои от които разполагат с богат потенциал и опит;
в/ ускорено и под пълен граждански контрол откриване на нови пазари на военно-индустриално-технологическия комплекс на базата на международните правила и законите на страната;
г/ масирани /временни/ субсидии от държавата за целия комплекс на военната промишленост и свързаните с нея отрасли;
д/ създаване на интерес у частния бизнес на пряко или опосредствено инвестиране в науката, обслужваща националната ни сигурност;
е/ създаване на правила за приватизацията на военната индустрия, стимулиращи частния български бизнес за участие в този процес след изтичане на мораториума. В тези правила основен принцип следва да е запазване на съотношението "държавен капитал - частен [?] сигурност;
ж/ извършване на независими научни и технологични експертизи в сферата на военната индустрия и науката, свързна с националната сигурност. БББ е готов да предостави своя екип от висококвалифицирани специалисти в сферата на сигурността за осъществяване на подобни експертизи, необходими за националните ни интереси

Военни предприятия следва да се ограничават или закриват само в случай, когато е неудовлетворителна технологията, с която разполагат, и качеството на продукцията им или когато произвежданата от тях военна техника не е необходима за нашите въоръжени сили, или за нея няма международен пазар.

/Пресслужба "Куриер"/


11.00.00    
22.01.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.  
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издатески комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!