22 февруари 1993

София, 22 февруари 1993 година    
         Брой 36 /823/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 22 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 20 ФЕВРУАРИ 1993 ГОДИНА.


На завършилото днес заседание на Националния изпълнителен съвет на Българската демократична младеж /БДМ/ беше потвърдено провеждането на Третия редовен конгрес на 27 февруари 1993 г. от 11.00 часа в град София, зала номер 9 на НДК, и бе приета идеята за промяна на БДМ в организация на предприемчивите млади хора, социалната алтернатива и гражданския контрол, както и проект за Меморандум с основни искания на организацията пред законодателната и изпълнителната власт.

Националният изпълнителен съвет /НИС/ на БДМ изразява остър протест срещу решението на правителството и Националния съвет за социално сътрудничество /НССС/, в кoeто се пренебрегват учениците и студентите при компенсирането на месечните доходи на населението. Този факт е поредно доказателство, че синдикатите не могат да представляват и да изразяват социалните интереси на младите хора, и е необходимо участието на младежки организации в НССС.

Настояваме във вторник на следващото заседание на НССС и правителството да бъдат компенсирани стипендиите и помощите на учащите се по реда, определен за другите социални групи.

НИС на БДМ осъжда политическите скандирания на официалната церемония вчера по случай 120-годишнината от обесването на Васил Левски и окачествява поведението на симпатизантите и крайнодесните в ръководството на СДС като груб политически цинизъм и погазване на националното ни достойнство.

София, 20 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 20 ФЕВРУАРИ 1993 ГОДИНА В СОФИЯ


1. Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/ няма да участва в Националния съвет за социално сътрудничество /НССС/ до отмяната на Постановление 7 на Министерския съвет, което е в противоречие с провъзгласените в програмата на правителството действия "за създаване на условия за активен диалог при съгласуване на интересите на основните социални групи". 2. Внесеното предложение на председателя на НССС до МС за признаването на КНСБ и КТ "Подкрепа" за представителни по смисъла на ал.З и 4 на чл.З от Кодекса на труда е изготвено на основание на представени от синдикатите документи с невярно съдържание. АДС настоява за извършване на парламентарен контрол по този сигнал и настоява за проверка от парламентарна комисия с участие представители на АДС и други синдикати на документацията, приета от г-н Матинчев по отношение на доказване на наличните /към момента на внасяне/ структури и членска маса на двата синдиката. При установяване на недобросъвестност от страна на синдикатите да се приложат санкциите по смисъла на чл.6 т.2 от Правилника. 3. АДС е против правителственото решение на Министерския съвет от 18 февруари 1993 година за разпределяне на конфискуваното имущество на бившите профсъюзи, което по същество е държавно. АДС настоява за мораториум от страна на парламента върху разпределението на имуществото между КНСБ и КТ "Подкрепа" до провеждане на избори за синдикалното влияние. 4. АДС заявява, че със своите антисиндикални действия и безотговорни решения правителството на проф. Беров създава условия за: синдикално дискриминиране; драстично повишаване на цените; нагнетяване на социално напрежение; неконтролируема хиперинфлация. 5. АДС ще защитава интересите на своите членове и на нечленуващите в синдикати свои симпатизанти. 6. АДС ще се противопостави с всички законни средства на сключени колективни трудови договори, в които има дискриминационни клаузи по отношение на нечленуващите в КНСБ и КТ "Подкрепа". 7. Асоциацията обявява стачна готовност на всички свои синдикални структури, считано от 22 февруари 1993 година. АДС предупреждава структурите си, че протестни и стачни действия ще провежда само с другите демократични синдикати. АДС се дистанцира от каквито и да е провокативни стачни и протестни действия от страна на червените синдикални централи КНСБ, КТ "Подкрепа" и "Единство". Обръщаме се към всички наши членове и симпатизанти да съгласуват своите синдикални искания и протести с изградения Национален стачен комитет /НСК/ на Асоциацията на демократичните синдикати.

София, 20 февруари 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КС НА АДС:
        Иван Таушанов

Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ПО ВЪПРОСА ЗА КОНФЛИКТА В БИВША ЮГОСЛАВИЯ.


Д Е К Л А Р А Ц И Я

Съюза на Свободните демократи /ССД/ оценява засилената напоследък активност на балканската дипломация във връзка с междуетническата война в бивша Югославия, като одобрява стремежите за политическо решение на конфликтите по мирен път. В този контекст полезни са посещенията на българския президент д-р Желев в Македония и Албания, на турския президент Йозал у нас, както и на гръцкия външен министър.

Същевременно изразяваме силна тревога от липсата на цялостна и единна външнополитическа стратегия на България за нейното място и роля на полуострова, което би я лишило от възможността да участва активно и целенасочено в бъдещото преструктуриране на европейското икономическо и политическо пространство. Хаотичните и некоординираните политически действия на нашия парламент, президент и правителство в момента могат да обслужат чужди интереси и да се окажат фатални за бъдещето на страната и на нейния суверенитет.

Колебливостта, противоречивата дипломатическа тактика, вървенето след събитията - плод на неизбистрена концепция, са много опасни предвид и на явното нежелание на Съвета за сигурност при ООН да вземе решителни и адекватни мерки за нормализиране на взривоопасната обстановка на Балканите. Ефикасният отпор на силите, които с бездействието си тласкат балканските народи към нова война помежду им, включва освен дипломатически консултации и необходимост от алтернативни политически варианти за действие. В този смисъл все по-наложително е изграждането на дългосрочна национална външнополитическа стратегия, която да отчита реалните български интереси на полуострова и чието прилагане гарантира националната сигурност на страната ни.

Дипломацията на всяка страна и във всички времена е била не представителен, а реален политически фактор, обслужващ дълготрайните интереси на нациите върху основата на приемствеността в историческите им традиции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ССД: доц. Иван Калчев

София, 18 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ. Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Министерския съвет, министерствата на външните работи, на правосъдието, на земеделието, до Върховния съд, до Хасковския окръжен съд, до Свиленградския районен съд, до Съюза на юристите в България, до Юридическия факултет на Софийския университет, до кметовете на с.Капитан Анкдреево и на Свиленград, до обществеността на с.Капитан Андреево и на Свиленград и до средствата за масова информация.


ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
ГОСПОДА МИНИСТРИ,
БЪЛГАРИ,

В края на 1992 г. турската гражданка Емине Мелехат Юзрат/Айрал, внучка на Рафик паша, предяви в Свиленградския районен съд иск за собственост на 16 хиляди декара земя в района на с.Капитан Андреево. Наследницата на турския везир поробител нямала претенции към сегашните собственици на тази българска земя, а към България, която да овъзмезди ищцата, претендираща за пай от изплатените на Турция репарации след Балканските войни. От българска страна бил нает адвокатът Сабри Хюсеин, един от основателите на антиконституционната Турска демократическа партия /ТДП/ в България. Анкарската телевизия определила вече екипа, който щял да пристигне в Свиленград да отразява хода на делото.

Съобщението впечатли масовото българско съзнание. Спасените по чудо от турските кланета през 1913 г. бежанци тракийци не само от Хасковския край посърнаха от мисълта, че геноцидът може да се повтори и българите отново да бъдат оковани в синджирите на робството.

От половин век между Турция и България се води преписка за взаимни претенции, по която не са постигнати резултати. В контекста на тези междудържавни отношения частният иск на Емине Юзрат не е юридически, поради което не може да получи съдебно разрешение и трябва да бъде признат за нищожен.

Отхвърлянето на този иск от българска страна ще предотврати подобни неминуеми, подготвени вече от Турция съдебни дела, чрез които тя се стреми да наложи своята изпитана поробителска стратегия на изнудване, подкупи, грабежи и заробване на България.

След 10 ноември 1989 г., когато сини и червени "български" политикани започнаха да разграждат България и предоставиха на външни и вътрешни врагове да я разкъсат и унищожат, вълчите апетити на Турция прескочиха в областта на въображаемото.

Заведеното от Е.Юзрат гражданско дело причинно-следственно е свързано с необосновано направените през последните години от българските управници неизброими отстъпки на догановци: антинационалният пленум на ЦК на БКП на 29 декември 1989 г.; грубото погазване на конституцията с регистрацията на незаконното ДПС; вкарването на ДПС в Народното събрание през лятото на 1990 г. и през октомври 1991 г.; предизвиканата в края на 1992 г. от ДПС и БСП правителствена криза и налагането на правителство на България с турски мандат и пр.

Това разкри широки възможности на Турция чрез петата си колона - ДПС, да налага своята политика на анексия, главен репер на която е обсебването, завладяването на българската земя като територия. Хиляди турски историци и юристи потънаха в османските архиви да дирят документи, с които да обосноват своите претенции към България. По анкарски директиви ДПС чрез вестниците "Права и свободи" и "Нова светлина" започна да внушава на българските граждани с турско етническо съзнание завоевателната анадолска поземлена стратегия спрямо България.

На България предстои да понесе неудържим, подготвен от Турция натиск: дипломатически - в световните организации, международните правозащитни структури, чрез внушения на посланици на "приятелски" нам "демократични" страни върху българското правителство и държавния глава и пр.; пропаганден - обработка на българското национално съзнание от аговизията в полза на ищцата Юзрат и на всички претенденти за турски чифликчии в България, потомци на петвековния ни ненаситен поробител, а турската телевизия с шовинистичния си ефир ще разпалва в мюсюлманите низките страсти за неправомерни претенции за чужда земя. Чрез султанските фермани ще бъде манипулирано и световното обществено мнение за "правото" на османския завоевател над българските земи и територия.

Основателни ли са претенците на Турция? Отговор на този въпрос дава историческата истина. Преди турският ятаган да се стовари /1393 - 1396 г./ върху патриарх Евтимий и да заличи България от картата на света, Мизия, Тракия и Македония са били български земи с българско население и на тях не е живял нито един турчин. В продължение на пет века азиатският нашественик е извършвал неописуем геноцид над българите. Създадените през този период османски документи за собственост над поробената българска територия са писмено свидетелство за турското робство - кърваво, ненаситно и унищожаващо.

Какви са последиците? За петстотин години милиони българи са избити и живи изгорени, милиони са потурчени и помохамеданчени, унищожени са държавното устройство, икономиката и цветущата старобългарска култура, непосилен робски труд и пълна бездуховност са наложени на българския народ.

Какви са претенциите на Турция към България? Те са ясни и категорични. Да възстанови статуквото на турското робство над българските земи.

България има ли претенции към османската наследница? Българската национално-радикална партия, за разлика от президента, правителството и останалите политически партии, като се опира на здравия фундамент на историческата истина, заявява:
1. Претенциите на Турция към България нямат никакви основания.
2. Турция трябва да признае петстотингодишния геноцид над българския народ.
3. Да обезщети България за нанесените й огромни материални и морални поражения.
4. Да върне изконната българска земя - Източна Тракия.
5. Труция да бъде принудена да сключи изселническа спогодба за българските граждани с турско етническо съзнание, които искат да заминат за турската си родина, както и онези, които не признават българските закони или умишлено нанасят щети и са нелоялни към България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

София, 18 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 22 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ГОСПОДИН ТАТАРЧЕВ ИЗПЪЛНЯВА СВОЯ СЛУЖЕБЕН ДЪЛГ" НА СЪЮЗА НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ВОЕННИТЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩА, ШКОЛАТА ЗА ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИ И РОДОЛЮБИВОТО ЗАПАСНО ВОЙНСТВО.


През последните три години достатъчно документирано се изнесоха пред целия ни народ причините и вината за тотална икономическа, екологична, демографска и морална катастрофа на България. В името на обществения морал всяка цивилизована и правова държава е длъжна да потърси отговорност от извършителите на морални и материални престъпления спрямо нея, за да спечели доверието и да осигури спокойствието на гражданите си.

Точно това прави, изпълнявайки своя дълг, главният прокурор на Република България г-н Татарчев, като привлича към съдебна отговорност известните и доказани извършители на национални финансови и административни престъпления. За първи път се прави сериозен опит досегашното безправие да бъде заменено с общоприетата по цял свят законност.

Тревожни и възмутителни са опитите на ретроградните сили у нас чрез внушения, необосновани протести и заблуди да попречат на неговата достойна работа. Нелепо е твърдението, че разхитителите и злоупотребителите са преследвани политически! Просто тяхната политическа закрила, под която вършеха своите престъпления, сега отпада пред демократичната, независима съдебна власт. Ако някой търси оправдание и прикритие за престъпленията си в своите политически убеждения, той сам подлага на обществения съд тези свои убеждения! Ретроградните сили искат виновниците за днешното окаяно състояние на България да останат ненаказани! А който не наказва виновния, обижда невинния! Жертва на преспъпленията е българският народ и той не трябва да остане обиден и онеправдан!

Съюзът на възпитаниците на военните на Негово величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото запасно войнство подкрепят с пълно одобрение професионалната работа на г-н главния прокурор и апелира към органите на правораздаване, пред които ще бъдат изправени обвиняемите, да проявят също така своята съвест и професионална компетентност. За да се върне на българина вярата му в справедливостта и законността!

София, 19 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ - СВЕТИ СИНОД, ЗА СРЕЩА С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ.


На 17 февруари 1993 година председателят на Министерския съвет на Република България проф.Любен Беров прие Негово високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан, председател на Отдела за междуцърковни връзки, и Негово преосвещенство Левкийския епископ Неофит, главен секретар на Светия синод.

Митрополит Дометиан предаде почтителните поздрави на Негово светейшество българския патриарх Максим и на Светия синод и информира господин министър-председателя за продължаващото напрежение в живота на Българската православна църква поради съществуващия разкол, като подчерта необходимостта от спешно решаване на въпросите относно прекратяването на породеното с намесата на правителствен орган църковно разделение. Негово Високопреосвещенство настоя господин министър-председателят да определи по възможност в най-близко време деня за среща с Негово светейшество и със Светия синод за обсъждане на изключително важните проблеми на Светата ни църква.

Господин Беров изрази готовност за скорошна среща с Негово светейшество българския патриарх Максим и със Светия синод, като възнамерява да съдейства за решаване на наболелите въпроси, за да се предотврати всякаква намеса на държавни институции в църковните дела, да се измени статутът на Дирекцията по вероизповеданията и да се преразгледат нейните актове, както и съставът на ръководството й.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОБЛЕМИТЕ В ОТРАСЪЛ "ЕНЕРГЕТИКА".


Във връзка с настъпилите обстоятелства, засягащи проблемите на енергетиката, и Декларацията на Комисията по енергетика и енергийни ресурси при 36-о Народно събрание на Република България от 19 февруари 1993 г. заявяваме:

1. Категорично несъгласие с безпрецедентния натиск на определени заинтересувани среди върху правителството за извършване на съдържателно необосновани кадрови промени в ръководството на отрасъл "Енергетика". Прибързаните и необмислени действия в тази насока неминуемо ще доведат до дестабилизация на този жизненоважен за икономиката и за населението ни отрасъл, а оттам и до възможност за постигане на користни икономически и политически цели, които не са в интерес на страната.

2. Подкрепа на Декларацията на Комисията по енергетика и енергийни ресурси при 36-о НС от 19 февруари 1993 г., като подчертаваме необходимостта от широка обществена поддръжка и ангажиране на всички политически сили и държавни институции за осъществяването на действия по преструктуриране и оздравяване на отрасъл "Енергетика".

3. Действията, които трябва да извърши Министерският съвет за решаване на непосредствените проблеми на енергетиката, са:
а/ решаване на въпроса за изплащането на сумите по задълженията на консуматорите от държавния сектор към производителите на енергия;
б/ установяване на икономически обосновани цени и тарифи на електрическата и топлиннната енергия и създаване на възможности за тяхното регулиране съобразно жизнения стандарт на населението на страната;
в/ отпускане на необосновано дълго задържания кредит за инвестиции в областта на енергетиката от Държавния фонд за реконструкция и развитие;
г/ нормативно решаване на въпроса за субсидиране на губещия подземен въгледобив.

София, 19 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА НЕЗАВИСИМОТО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ВЪПРОСА ЗА СЪХРАНЕНИЕТО НА ТОКСИЧНИТЕ ОТПАДЪЦИ.


Третирането, съхраняването и унищожаването на опасните /токсичните/ отпадъци е сериозен екологичен проблем в световен мащаб, както и за България. По данни от 1987 г. 95 на сто от опасните отпадъци в Източна Европа се депонират на неподходящи места без необходими мерки за безопасност и контрол. Нещата не са се променили до момента.

Особено актуален е проблемът с неидентифицираните, забранените и негодните пестициди, залежали от 20-30 години в складовете на ТКЗС. Те са силно токсични, като значителна част от тях е печално известното ДДТ. Количеството им е около 1500 т в цялата страна и не всички се съхраняват при подходящи условия, гарантиращи безопасност. Доказателство за последното са няколко съобщения в печата само през последните месеци за аварии с такива отпадъци. С прекратяване дейността на ликвидационните съвети на ТКЗС опасността от безстопанственост силно нараства.

През юли 1992 г. правителството отдели 1 млн.лева за изграждане на "мобилна инсталация за плазмено изгаряне" на пестициди и други токсични отпадъци. Независимо че сумата е крайно недостатъчна, по различни причини и до днес не е започнато финансирането на проекта.

НЕЗАВИСИМОТО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ” ПРИЗОВАВА

Министерството на околната среда, Министерството на земеделието и Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии да вземат незабавни мерки за реализация на проекта. Всеки ден забавяне носи големи и непоправими рискове за околната среда, здравето и живота на населението.

СЕКРЕТАР: Лъчезар Тошев

София, 15 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ. Документът е приет на Учредителен конгрес на 17 февруари 1990 г. и изменен и допълнен на Извънреден конгрес на 22-24 февруари1992 г. в Плевен.


РАЗДЕЛ ТРЕТИ
ОРГАНИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА

Чл.19. Органи на конфедерацията са: конгресът, конференцията, Координационният съвет, председателят, Изпълнителният комитет, Финансово-контролната комисия, Арбитражната комисия.

Чл.20. /1/ Висш орган на КНСБ е конгресът. Решенията за неговото провеждане се вземат от Координационния съвет. С решението се определят нормата на представителство, обшият ред за избиране на делегатите и дневният ред. Редовните конгреси се провеждат веднъж на три години.

/2/ Конгресът започва своята работа, ако на него присъстват не по-малко от 2/3 от избраните делегати.

Чл.21. Конгресът:
1. Приема отчетите за дейността на Координационния съвет и Финансово-контролната комисия на конфедерацията.
2. Обсъжда и приема общите насоки и програмните документи на конфедерацията.
3. Приема, допълва и променя Устава.
4. Избира: председател, заместник-председатели, които могат да бъдат и на обществени начала, председател на ФКК и негов заместник.
5. Взема решение за разпускане на конфедерацията.

Чл.22. /1/ Своите решения конгресът взема:
1. По чл.21, т.1 и 2 - с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите делегати.
2. По чл.21, т.З и 5 - с явно гласуване и квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати.

/2/ Конгресът избира с тайно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите делегати: председател и заместник-председатели на КНСБ, председател и зам.-председател на ФКК.

Листата се гласува "анблок" или поименно. Нейното гласуване е тайно, а решението за начина на избор се взема с обикновено мнозинство от присъстващите делегати.

Предложения за председател и заместник-председатели на КНСБ, както и за председател и заместник-председатели на ФКК се правят от комисия по предложенията.

Чл.23. В работата на конгреса участват по право и със съвещателен глас неизбрани за делегати действащи членове на Координационния съвет, Изпълнителния комитет и представители на асоциирани членове на конфедерацията.

Чл.24. При необходимост могат да се провеждат извънредни конгреси, които имат всички правомощия на редовен конгрес. Решението за тяхното провеждане се взема от Координационния съвет с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове. С решението се определят нормата на представителство, общият ред за избиране на делегатите и дневният ред.

Чл.25. Конференцията е орган за годишен отчет на дейността на конфедерацията между два конгреса. Тя се свиква по решение на Координационния съвет и взема своите решения с явно гласуване и обикновено мнозинство от регистрираните делегати.

Чл.26. /1/ Координационният съвет на конфедерацията организира цялостната й дейност между два конгреса. В неговия състав влизат по право председателят, заместник-председателите, в т.ч. и тези на обществени начала, изпълнителните секретари, след тяхното избиране от Координационния съвет, председателите на основни членове на конфедерацията.

/2/ Организациите - основни членове на КНСБ, с брой на членовете между 2 и 35 хил. имат право на един представител в КС, тези с брой на членовете между 35 и 70 хил. - на още един представител, и тези с брой на членовете над 70 хил. - на още двама представители, всеки с право на по един глас. В правилника за работа на КС се определя квота за представителство в него на директните членове.

/3/ В работата на Координационния съвет с право на съвещателен глас участват ръководителите на асоциирани членове на конфедерацията, председателят на ФКК, неговият заместник, както и председатели на основни членове на конфедерацията с численост под 2 хил.души.

Чл.27. Координационният съвет:
1. Приема и изключва членове на конфедерацията.
2. Определя и променя териториалните граници и организационния състав на регионалните структури на конфедерацията.
3. Избира изпълнителните секретари по предложение на председателя.
4. Определя броя на членовете на Изпълнителния комитет, които не влизат в него по право, и ги избира по предложение на председателя.
5. Утвърждава проекти за бюджет и щат на конфедерацията, Наредбата за набиране и изразходване на средствата по фондовете, както и други документи, регламентиращи финансово-стопанската дейност на конфедерацията.
6. Взема решения за създаване на други фондове, нерегламентирани с този Устав, и утвърждава механизъм за тяхното формиране и изразходване.
7. Взема решения за развиването на стопански и други, разрешени от закона, дейности.
8. Взема решения за обявяване, прекратяване и отмяна на общонационални стачки и други мащабни протестни и солидарни действия.
9. Взема решения за членство на КНСБ в международни синдикални обединения и организации.
10. Разработва и приема правилник за дейността си.
11. Определя състава и избира председателя на арбитражната комисия.
12. Заменя лицата по чл.21, т.4 при смърт, продължително боледуване, поставяне под запрещение или оставка.
13. Определя статута на Националния стачен комитет.
14. Взема решения по всички въпроси, неуредени с този Устав.

Чл.28. Координационният съвет се свиква на заседание по инициатива на председателя, заместник-председателя или 1/4 от членовете му с право на глас, както и по искане на председателя на ФКК. Заседанията се ръководят от председателя на конфедерацията или друго упълномощено от него лице. Те са редовни, ако присъстват не по-малко от половината плюс един членове с право на глас.

Чл.29, Решенията на КС по чл.27, т.1, 2, 3, 4, 5, 9, 10, 11, 12 и 13 се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите членове с право на глас, а по чл.27, т.6, 7, 8 и 14 - с явно поименно гласуване и квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите членове. С явно гласуване и обикновено мнозинство КС може да регламентира вземане на отделни свои решения с консенсус. Протоколите от заседанията с резултатите от гласуванията се съхраняват за времето от мандата на КС.

Чл.30. Решенията на КС по чл.27, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12 и 13 са задължителни за органите и звената, за които се отнасят. Решенията на КС по чл.27,т. 8 и 14 имат препоръчителен характер за основните членове на конфедерацията. Онези от тях, които не приемат решенията с препоръчителен характер, се задължават да не предприемат действия и да не правят изявления, които затрудняват изпълнението на тези решения от останалите или дискредитират конфедерацията.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00    
22.02.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Цветанка Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!