22 октомври 1993


София, 22 октомври 1993 година
Брой 207 /995/


София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" КЪМ ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ, КЪМ ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, КЪМ ВСИЧКИ РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ.


УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

Връхлетя ни бедствие, по-опасно от сушата, по-разрушително от земетресението. Миролюбивият български гражданин е стъписан пред невиждания размах на престъпността в страната ни. Организирани банди и единични изверги тровят децата ни с наркотици, крадат и убиват, взривяват жилищата и колите ни посред бял ден, ограбват и насилват деца и стари хора.

Множат се посегателствата срещу офицери и членове на семействата им при и по повод изпълнение на служебните им задължения. Заплахи и телефонен терор, побои и унищожаване на имуществото му превръщат униформения държавен служител от преследвач в преследван, от блюстител на закона в мишена за престъпния свят.

Същевременно правораздавателните органи, използвайки пропуските в закона, се грижат повече за правата на престъпниците, отколкото за защитата на жертвите им. За нас е необяснимо явлението изявени мафиоти да вършат серия престъпления и да остават ненаказани, да се надсмиват над правосъдието, да подкупват държавни служители, да убиват мотивацията ни за служба, да дискредитират понятията "справедливост", "демокрация", "гражданско общество".

За нормалния разум е неприемлив фактът, че един постоянен състав от рецидивисти многократно е залавян от полицията, от службите за борба с организираната престъпност или от Гранични войски и само след 24 часа отново е на свобода - още по-арогантен, още по-опитен, още по-свиреп.

Десетки хиляди чужди граждани пребивават незаконно у нас, влошават криминогенната обстановка, обогатяват квалификацията на нашенските престъпници, натоварват системата за здравеопазване и правораздаване.

Според нас не липсата на закони и остарялата нормативна база са главната беда. Причините за драмата ни са отсъствието на съгласуваност между институциите, нарушените механизми на взаимодействие между службите за вътрешна сигурност и правораздаващите органи, метастазите на корупцията, които все по-надълбоко проникват в държавния апарат. Срамуваме се от безсилието на службите, в които работим, от бездарието и мудността на мнозина началници, от продажността на някои наши колеги.

И в последните бананови републики офицерите получават заплатите си без закъснение, ползват се с уважение сред обществеността, защото службата им е свързана с риск, с многобройни ограничения и отговорности пред обществото.

В резултат на законовия хаос, на липсата на перспективи и на спадащия жизнен стандарт изтъняват нашите редици, губим отлични професионалисти и честни българи, рушат се традиции, градени с години.

Точно в този момент Народното събрание води безплодни дебати. Основните политически сили се забраняват една друга, търсят начини да бръкнат по-дълбоко в раната на противника, хвърлят мрежи за електорат в предстоящите избори. Наивно е да се предполага, че данъчните закони първо ще напълнят хазната и тогава ще се заемем с реформите. Без ефективни служби за сигурност събирането на данъци представлява пълнене на каца без дъно.

Събитията в Русия потвърдиха, че без силна армия държавната власт е нестабилна, неуверено действат и силите за вътрешна сигурност, националният суверенитет няма солидни гаранции. Втора година настояваме Законът за отбраната и Въоръжените сили да бъде приет приоритетно. В отговор получаваме лъжливи обещания, чуваме общи приказки и високопарна теория. Четири години лутане и разнопосочни амбиции ни държат без концепция за националната сигурност и без национална военна доктрина. Бюджетът на армията системно се орязва, държавните институции нямат ясни виждания за отбранителната ни стратегия, сред политическите кръгове се е наложило цинично-нихилистично отношение към крещящите проблеми на Въоръжените сили.

Красноречив пример за държавническо и национално зряло отношение към проблемите на армията ни дават не само най-развитите демокрации, но и северната ни съседка Република Румъния.

Ще напомним още веднъж, че общество, което няма защитни сили, е обречено. Че държава, която не създава закони, сили и средства за сигурност, няма бъдеще.

Четири години след 10 ноември 1989 г. убедително показаха, че на Въоръжените сили е надянат надеждният намордник на гражданския контрол, че гражданите в униформа нито могат, нито желаят да се месят в политиката. Ала процесите на разпад в силовите структури поставятпод въпрос самото съществуване на българската държавност. С действия и с бездействие парламентарни и извънпарламентарни сили рушат Българската армия, полицията, службите за сигурност и правосъдието.

Смятаме за погрешно и опасно становището, че агонизиращите Въоръжени сили и служби за вътрешна сигурност няма да пречат на политиците да плетат кошницата на партийните си интереси, да разиграват зад гърба на избирателите абсурдни комбинации, нямащи нищо общо с предизборните им платформи.

Призоваваме цялата наша общественост, парламента, президента, правителството, органите на административната власт, правораздавателните и правозащитните органи, военнослужещите, всички патриоти заедно да отсечем ръката на престъпността, която стиска народа ни за гърлото и тласка страната ни към хаос.

Призоваваме Народното събрание час по-скоро да приеме пакета от закони, регламентиращи дейността на различните служби от МВР, както и Закона за отбраната и Въоръжените сили.

Призоваваме президента на републиката да отмени мораториума върху смъртното наказание. В цивилизована Европа ще ни уважават не за снизходителността към убийците, а за ниското равнище на престъпността, за спокойствието в селищата ни, за гражданския мир.

Призоваваме правителството да отпусне допълнителни средства за неотложните нужди на Българската армия през зимата.

Подкрепяме спешните мерки на правителството за промяна на Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс.

Призоваваме всички българи, на които не е безразлична съдбата на Отечеството, да участват в схватката с престъпността, от която зависи дали ше продължим мирния преход, или ще се провалим в бездната на размириците, терора и диктатурата.

София, 20 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Майор Гочев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПОВОД НА СПИРАНЕТО НА ВЕСТНИЦИ ПОРАДИ НЕИЗПЛАТЕН ДЪЛГ КЪМ ИЗДАТЕЛСКИ КОМПЛЕКС "РОДИНА".


Съюзът на българските журналисти /СБЖ/ проявява огромна тревога от развитието на поредния опит за задушаване на свободата на словото и печата чрез данъчни и други финансови удари.

Като се солидаризира напълно с обединените усилия на 19-те издателски групи и редакции, СБЖ подчертава, че този проблем не засяга само тях. Под същия удар са и всички останали вестници и списания в страната. Дваж по-тежък е той за изданията извън София, които, известно е, че и без предвижданите нови мерки са на границата на съществуването си.

По едно нещо си приличат през последните години всички български правителства - в единодействието си срещу свободния печат у нас. Сегашното правителство иска да надмине предшествениците си. То измисли и непосилния 18 % данък, който със задна дата ще включва и постъпленията от обяви и реклами.

Задава се унищожаване на вестници, списания, книги, нова безработица сред журналистическата колегия. Иде заедно с това и ново информационно затъмнение за българския читател.

Деветнадесетте главни редактори и издатели чакат срещи с президента, премиера и ръководителите на парламентарните групи.

СБЖ от името на своите 4800 членове настоява за справедлив и разумен отклик от страна на властите. Защото е възможно и властниците да сбъркат, но е проява на сила и достойнство, когато умеят да поправят грешките си.

София, 20 октомври 1993 г.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР:

Александър Ангелов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 октомври - Стедва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ОПИТА ЗА ПРЕВРАТ В РУСИЯ ПРЕЗ МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 1993 Г.


Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ осъжда антиконституционния преврат, извършен от Борис Елцин в Русия. С този престъпен акт той погази демокрацията в Русия. Този неразумен акт ще се отрази негативно върху демократичните процеси в Русия, в Европа и в света. Той води до непредсказуеми последици в Русия. Борис Елцин, изглежда, е заинтересуван от изкуствено предизвикване на гражданска война. От такава война са заинтересувани тъмните сили, които водят над 75 години необявена война против световния социализъм.

Борис Елцин изпълни заговора на западните и на задокеанските си режисьори, които са решили окончателно да погребат социалистическите завоевания на трудовия народ в Русия.

Секретариатът на ЦК на БКП осъжда неразумната и глупавата наглост на самозабравилия се диктатор и терорист Борис Елцин.

БКП подкрепя законните решения на Руския парламент. Колкото по-скоро се вразуми Борис Елцин и изпълни законните решения на Белия дом, толкова по-добре ще бъде за Русия, за Европа и за света. В противен случай последиците ше бъдат непредсказуеми и неуправлявани.

Призоваваме западните разузнавателни служби, в това число и ЦРУ, по чийто сценарий се развиват сегашните действия на Борис Елцин, да не се месят във вътрешните работи на Русия.

Не прави чест на Бил Клинтън, на Хелмут Кол и на партньорите им, които по предварително разработен сценарий в един глас подкрепиха антидемократичния и антиконституционен преврат, извършен от Борис Елцин в Русия. Това е срамно и цинично поведение на държавни ръководители, които претендират, че са хуманисти и демократи. Това е срам, позор и цинизъм в края на цивилизования XX век.

БКП осъжда всякакъв терор и антидемократичен акт, нарушаващ правата и свободите на народите, а така също и законността в страна, какъвто е случаят с Борис Елцин, който погази всички законни права и свободи.

София, 23 септември 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "ДА СЪЗДАДЕМ СЕЛСКИ СИНДИКАТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЗЕМЯ И НА ЗАНАЯТЧИИТЕ В БЪЛГАРИЯ КРУМ ХОРОЗОВ, ПРОЧЕТЕН НА ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР /2-3 ОКТОМВРИ 1993 Г., - СОфИЯ/.


МНОГОУВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЛАВЕН СЕКРЕТАР,
МНОГОУВАЖАВАНИ ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ,

Не е потребно да доказваме и да се убеждаваме, че е много трудно да задвижим нашето "ръждясало колело", нашето ограбено земеделско стопанство. Комунистическата партия - сега Българска социалистическа партия /БСП/, научена да ползва безвъзмездно цялата мощ на родното земеделие, се старае с всички средства да не ни позволи да се доберем до нашите земи и до имуществото, което е добито от нея. Те не се съобразяват с никакви закони, а просто заграбват всичко със сила, с интриги, с терор и палеж, прикривайки се зад властта. Вместо ние да рушим комунизма, комунистите рушат нас и родното земеделие, промишленост и пазар.

От друга страна, ние сме членове на огромно световно високопроизводително стопанство. То реализира голяма продукция с ниска себестойност, а оттам и ниска цена на продуктите.

А нашето никакво примитивно стопанство дава производство с големи разходи. Посредниците, които се явяват да изнасят на външния пазар, са с големи апетити за бързо забогатяване. Горната цена е определена от чужди и те, за да печелят, снижават изкупните цени и доунищожават нашите производители. На всичко отгоре само нашата държавна власт не подпомага земеделското производство, а само доограбва родното земеделие.

Очевидно е, че за да съществуваме, трябва да се стегнем и да воюваме за нашите права като хора и защитаваме плодовете на нашия труд. Това по целия свят се прави от професионални организации, в които са обединени производителите. Земеделските производители само организирани могат да противостоят на толкова много акули. Заченки на такава организация ние имаме. Няколко души, в това число и членът на Постоянното присъствие /ПП/ Тодор Кавалджиев, през ноември 1991 г. съдебно регистрирахме професионалната организация Съюз на собствениците на земя и на занаятчиите в България /ССЗЗБ/. Съюзът се застъпи за връщането на земята на нейните собственици, като представи собствен проектозакон и оказа значително въздействие върху подобрението на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Присъствахме на две европейски аграрни конференции. Съюзът кандидатства за член на Конфедерацията на аграрните европейски съюзи. Участва като съучредител на Селскостопанска кредитна централа. Съюзът е откликвал на всички нужди на собствениците на земя. От две години редовно дава безплатни юридически консултации. Членски внос не е събиран. Има доста структури, но не е с изискуемите от закона бройки - 50 000.

БЗНС има още една професионална организация, наречена Общ земеделски професионален съюз /ОЗПС/, но тя не е съдебно възстановена. Тя има по-дълга история. Създадена е през 1937 г. под името Общ съюз на селскостопански задруги с председател Банко Банков. През 1939 г. се преименува в Общ съюз на българските земеделци с председател Симеон Симеонов. Низовите ръководства са били все членове на забранения БЗНС.

През септември 1944 г. се преименува в Общ земеделски професионален съюз /ОЗПС/ и е оглавяван от Георги Йорданов. През 1945 г. назначават ново ръководство с председател Стефан Кереков. В ръководството се намесват много комунисти, които решават през 1950 година да го саморазпуснат, тъй като няма вече собственици, а има пролетаризирани селяни.

Сега, след като се възстанови БЗНС, ние решихме да възстановим и регистрираме ОЗПС и на една обща национална конференция да влеем двата съюза в един-единствен Общ професионален съюз на земеделските собственици производители /ОПСЗСП/.

За да се осъществи това, имаме набелязани инициативи, за които ние се нуждаем от помощта и одобрението на УС.

1. От всеки окръг на 9 октомври 1993 г. /събота/ да изпратите по 2 до 3 инициативни в земеделието делегати от БЗНС, които ще образуват възстановителен инициативен комитет на ОЗПС. Този комитет ще приеме временен устав и ще избере временно ръководство, което да внесе документи в съда за възстановяване на ОЗПС.

2. В същото това време УС да препоръча, а самите членове на УС да се задължат да съдействат и да участват в провеждането на събрания по местните дружби, на които да се учреди Съюз на собствениците на земя и на занаятчиите, на които да се изберат председател, подпредседател и секретар, които длъжности не се заемат от ръководството на дружбите, а от нейните членове.

3. Тези новоизбрани ръководства след няколко дни в качеството си на инициативен комитет да свикат общоселско или общоградско събрание и учредят официално Съюз на собствениците на земя и занаятчиите в селището, като допълнят ръководството от безпартийни и др. да стане така, че да не се допусне комунисти да оглавят организацията. Да се направи учредителен протокол както за общината, така и за нас тук. Да се избират делегати за окръжната конференция, на която да се избере окръжно ръководство съгласно устава. А на окръжната конференция да се избират делегати за националната конференция, на която да стане сливането на двете организации и да се избере ново ръководство. Като встъпителна вноска да бъдат събирани по 5 лева от член за националната конференция, която да стане най-късно до края на декември.

4. Предлагани срокове: до 15 ноември да се създадат местни ССЗЗ, а до 30 ноември да се направят окръжните конференции и да се изберат ръководства и делегати за централната конференция.

5. Целта е да създадем с над 50 000 души професионална аграрна организация и да я представим в Тристранната комисия на национално ниво, за да защитаваме икономическите интереси на земеделските производители.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "РАЗШИРЯВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО" /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/, ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРЕД УЧАСТНИЦИТЕ НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 2-3 ОКТОМВРИ 1993 Г. В СОфИЯ.


II. РАЗШИРЯВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО

Става дума всъщност за тактиката, стратегията и бъдещето на СДС.

Скъпи приятели, морето е по-голямо от язовира. Макар че изглежда като язовир. Морето е по-голямо просто защото в него се вливат много и много реки и защото е естествено, а не изкуствено създадено. Но ако не ви харесва аналогията с морето, ще дам аналогия с футбола. Един отбор играе добре, когато всички играят добре, когато се разчита не на случайността, на единичните атаки, а на колективната тактика, на ясно поставените задачи на всеки играч, когато треньорското ръководство по-малко крещи, а повече мисли. Видите ли треньор да крещи към играчите на терена, явно не си е свършил или той работата, или играчите му не са си научили урока. А отсреща противникът не спи. Той също играе - и си има треньори, и си има и материална, и зрителска подкрепа.

Разширяването на политическото пространство на СДС няма да стане с изкуствени образувания като т.нар. граждански комитети. А с работа за избистряне на тактиката и стратегията, в излагането на една широка, но и конкретна програма, засягаща общонационалните интереси, но и стигаща и до регионалните нива.

Концепцията за разширяване на политическото пространство трябва да отчете както конкретните социални реалии в обществото, интереси на отделни групи, жизнен стандарт, но съшо така и традиционни народопсихологически ценности - и особено умереността на българина, чувството му за мярка във всичко и за всички. Тази концепция трябва да отчита "златната среда", да орязва крайностите. Тя трябва да говори с езика на раждащата се средна класа.

СДС трябва да търси своето разширяване на влиянието на две основи: социална и народопсихологическа. И да се откаже от претенциите на авантюристичната политика, на индивидуалните ходове, които и могат да спечелят, но и могат да загубят. СДС трябва сигурно да печели и дълго да печели и да разширява своето влияние. И не е задължително това разширяване и това влияние непременно да бъде излято в конкретна структура. Конкретната структура винаги води след себе си и нейното "политизиране" и партизиране. А ние и без това имаме достатъчно много партии.

Разширяването ще се извърши, когато всяка организация привлече към каузата и своите съмишленици, но и като всяка изгражда образа не само на себе си, но и на цялото, на СДС. В СДС всички са НИЕ и всеки е АЗ. Това много точно отговаря на народопсихологията на българина.

Пред СДС днес има една голяма задача: ИЗБОРИТЕ. И те могат да бъдат спечелени само ако се стъпи върху тези два ствола: единството и разширяването на политическото пространство.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОЧЕТЕН НА ПЛЕНУМ НА СЪВЕТА НА 26 СЕПТЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ.


Те все още се опират на теорията, според която сегашният двуполюсен модел е основната причина за застоя в нашето развитие, а ръководствата на СДС и БСП са еднакво виновни за този застой и за слабата ефективност на законодателната и изпълнителната власт. Всъщност усилията да се "преструктурира поновому политическото пространство" тласкат към преодоляване на негативните за десницата последици от провала на конфронтационната и реставраторската политика на СДС, от неуспеха му по репресивен път да изключи БСП от политическия живот на страната. Целта на тази политическа линия е ясна - заедно с политическия залез на СДС да бъде постигната и политическа изолация на БСП, принизяването й до ролята на една декоративна партия без реално влияние в обществото и видима роля в управлението на страната.

Трябва да е напълно ясно, че БСП няма да поеме чуждата вина за вредите от конфронтационния модел. И то от тези, които през 1990 г. хвърлиха страната ни в безплодното противопоставяне "комунизъм - демокрация". Ако трябва да платим дан като партия за преодоляването му, това няма да е нашият доброволен залез ведно с отиващия си СДС, а ще е в запазването и разширяването на нашето влияние като част от истинския нов политически спектър на страната, характеризиращ се с коректност и конструктивност в отношенията между политическите сили. Така ще допринесем и за постигането на съгласие по модела на прехода, и за открояване на възможните алтернативи, и за легитимиране на ангажиращите се с тях отговорни политически конфигурации. Отсъствието на яснота по тези принципиални въпроси най-много пречи на обществото да стане реален субект на собствената си промяна и да я опази от случайни и манипулативни въздействия. Но докато между основните политически и държавни институции се води отговорен диалог в търсене на път за излизане от кризата и за продължаване на реформата, шансът за постигане на съгласие не бива да се пренебрегва. Този диалог дава и ще дава сериозни импулси за дейността и на парламента, и на правителството. А когато степента на национална отговорност се окаже недостатъчна за продължаването му, ще го наложи избирателят със своя вот в полза на една от реалните алтернативи на прехода. Това е простата формула, която вече почти година определя отношението ни и към сегашните конфигурации в институциите на властта, и към тяхната евентуална промяна. Това е единствено възможният за нас отговорен подход, който поставя въпроса за хода на реформата в основата на всяко решение за промяна в институциите.

Всички виждаме, някаква форма на правителствена криза е възможна по всяко време било поради огромните мащаби на проблемите пред страната, било поради ограничените ресурси на правителството за разрешаването им, било поради неизпълнение на програмните му ангажименти или поради някои от поредните политически акции срещу него. Поради конфронтационния характер на всяка правителствена криза малко вероятно е в нея да оцелее сегашното парламентарно мнозинство, камо ли да се създаде ново. В подобна ситуация не се очертават реалистични варианти, свързани с нова формула било на правителството, било на подкрепящото го парламентарно мнозинство. Ако правителството на проф. Беров се окаже саботирано в усилията си да изпълни своята програма, ресурсите на политическия диалог ще се окажат изчерпани и единствено вотът на избирателите ще е в състояние да ги възстанови. Следователно предсрочните парламентарни избори остават най-вероятната перспектива за промяна в институциите на властта през следващата година. Това съответства и на влошаващото се състояние на основните държавни институции, и на нагласата на основните политически сили, и на желанията за промяна всред все по-голяма част от избирателите. Но за да не бъдат предсрочните избори преждевременни, те трябва да се правят с надежда, а не от отчаяние. Това поставя ударението днес не върху самите избори или следизборната ситуация, а върху проблемите на периода до изборите. Той може да е по-къс или по-дълъг, но при всички положения трябва да бъде достатъчен, за да бъдат осъществени нетърпящите отлагане промени в най-болните обществени сфери - в съдебната власт, в социалното дело, във финансовата сфера, в икономическата политика на държавата. Нужно е да се изградят и надеждни институционални, законови, конституционни прегради срещу авторитарното израждане на прехода. Трябва да се пречупи с нагледни положителни резултати в законотворчеството негативната нагласа срещу парламента и парламентаризма въобще.

Това, разбира се, не може да стане с усилията само на една парламентарна сила. Необходими са най-сетне известни гаранции против реанимирането на вредния за страната конфронтационен двуполюсен модел на политическия живот. Това не може да е резултат от политическа благотворителност, а само от ангажиране на основните извънпарламентарни сили и диалог и партньорство на базата на реални и обществено значими интереси, действия и отговорности.

Оттук основната ни задача като партия в новия политически сезон не може да не отчита преобладаващите обществени очаквания към БСП. Както бе констатирано още на Общопартийната конференция през март, те са свързани с все по-прякото ангажиране на БСП с решаването на най-трудните управленски проблеми на прехода и кризата, с активното й присъствие в сферата на властта при най-разнообразни условия. Това е голямо изпитание за партията, тъй като съдържа труднопрогнозируеми рискове и не предлага надеждни гаранции за успех. Известно е, че част от тези очаквания са продиктувани от пагубната илюзия, че е възможно връщане към "доброто старо време", а друга част - от злорадата надежда, че управлението на левицата в България ще се провали под дружния напор на кризата, вътрешния саботаж и външната изолация.

Въпреки това за БСП като инициатор и гарант на промените в България досега, като важен носител на една от реалните алтернативи на прехода няма друг път, освен да се превърне и в ключов конструктивен фактор на реформата. За да се справим като нация с предизвикателствата на следващия век, нашето общество трябва да претърпи радикална промяна, една истинска всеобхватна модернизация. Хората имат правото да настояват за поносима социална цена на този труден преход. А за да се гарантира тя, е нужна силна съвременна лява партия, стъпила здраво на най-добрите традиции на българската левица, възприела ценностите на свободата, солидарността и справедливостта, способна на партньорство и съвместни национално отговорни действия за реализация на социалния преход в интерес на милиони хора. Така в съпричастието към промените за БСП днес и в обозримо бъдеще се съчетават и националните, и социалните, и партийните интереси.

а/ За да постигне подобни мащабни цели, БСП е длъжна да се отърве от комплексите на миналото, да реализира на практика едно ново отношение към управлението на страната, отговарящо в пълна степен на обществените очаквания за социален преход, реализиран с участието на силна лява партия чрез активното й присъствие в сферата на властта. Умора, обремененост, страх или задкулисност вече не могат да характеризират по никой начин отношението на БСП към властта. Обществото очаква от нас точно обратното - активни, решителни, открити и отговорни действия и позиции по всички актуални въпроси на управлението, подготовка за пълноценно упражняване на властта за реализиране на дадения ни в едни нови избори ясен мандат за социален преход. Ще трябва да преодолеем още много прегради на недоверие, страх, дори ненавист, изпитвани към нас от немалко хора и в страната, и в чужбина. Ще продължават опитите да бъдем поставени във вътрешна и външна изолация. Те трябва да се пресичат чрез целенасочени усилия за формиране на левицата, чрез подкрепа на националноориентираните цели, идеи и действия, чрез ограничаване на социалния разпад на връзките в основните групи на нашия електорат.

б/ Ние имаме право да искаме нов кредит на доверие. Нашето основание за това е програмата "Перспектива за България". Заложеното в нея разбиране за социалния преход трябва да бъде конкретизирано. В кратки срокове следва да се доразработят доктрината за социалната сигурност и позицията на БСП по борбата с престъпността и корупцията; вижданията по аграрната реформа и становището по спасяването, съживяването и преструктурирането на индустриалното производство; политиката на доходите и др. Тези разработки трябва да бъдат подложени на експертен, обществен и политически дебат, който да стане основата за бъдещо по-широко партньорство между национално отговорните леви и центристки сили.

в/ Чрез дейността си в парламента, контактите си с политическите сили и взаимодействието си с правителството БСП трябва да работи за стабилизиране на демократичния процес, за осигуряване на социалната ориентация на икономическата реформа, за укрепване на националната сигурност и обществения подход срещу престъпността, корупцията и административния саботаж. Пред останалите парламентарни групи, пред правителството и пред цялото общество БСП трябва ясно да декларира, че е решена да отстоява ценностите на социалния преход, интересите на своите избиратели, достойнството на левицата и неоспоримите национални приоритети. Обществото очаква подобна идентификация от БСП и не я тълкува като прекомерна твърдост от наша страна. То се нуждае от повече яснота по набора от условия, произтичащи пряко от програмната декларация на правителството, отклоняването от които би довело до радикална преоценка на сегашното политическо статукво от страна на БСП.


/Пресслужба "Куриер”/


09:00:00
22.10.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Евелина Кънчева
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!