22 октомври 1991

София, 22 октомври 1991 година

Брой 207 (482)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

ИЗБОРИ - ОКТОМВРИ’91

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение изключително от Пресслужба "Куриер" пълен текст на:

РЕШЕНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) N 301 И 302 ЗА ОКОНЧАТЕЛНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПРОИЗВЕДЕНИ НА 13 ОКТОМВРИ 1991 ГОДИНА.

 

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ HP. 301

На основание чл. 34, ал. 1, точка 5 и параграф 2 от Преходните и допълнителни разпоредби на Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове (ЗИНПОСК) Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Приема за база данни при изчисляване на резултатите по метода на Д’Ондт (ДВ, бр. 70/1991 Данните от протоколите на районните избирателни комисии.

Констатираните различия между данните, отразени в протоколите на районните избирателни комисии, и паралелното контролно изчисляване в Централната избирателна комисия не са съществени и не се отразяват нито на крайните резултати от изборите по проценти на подадените гласове за партиите, коалициите и независимите кандидати, нито при разпределянето на мандатите в Народното събрание и по избирателни райони.

Всички констатирани различия и становището на Централната избирателна комисия по тях щe бъдат публикувани в специален бюлетин.

20 октомври 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лена Джелепова

СЕКРЕТАР: Румен Янков

/Пресслужба "Куриер"/

 

 

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

------------------------------

РЕШЕНИЕ № 302

На основание чл.34 , ал. 1, точка 5 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове Централната избирателна комисия

РЕШИ:

1. Обявява резултатите от изборите за Народно събрание, произведени на 13 октомври 1991 г., съобразно получените действителни гласове на партии, коалиции от партии и независими кандидати, регистрирани за участие в изборите, както следва:

2. Разпределя, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗИНПОСК по метода на Д’Ондт, мандатите в Народното събрание, така:

В това разпределение, съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗИНПОСК, не са включени партиите и коалициите на партии, получили по-малко от 4 на сто от всички действителни гласове.

3. Разпределя мандатите на партиите и коалицииите от партии по избирателни райони, както следва:

4. Обявява за избрани за народни представители в съответните избирателни райони следните кандидати:

Избраните в повече от една районна изборна листа народни представители са длъжни в еднодневен срок от узнаването да заявят в Централната избирателна комисия в коя кандидатска листа да се смятат за избрани, както следва:

1. Александър Асенов Джеров - в 5 и 10 избирателни райони
2. Александър Йорданов Александров - в 3 и 20 избирателни райони
3. Александър Трифонов Томов - в 12 и 23 избирателни райони
4. Андрей Карлов Луканов - в 9 и 15 избирателна райони
5. Асен Христов Мичковски - в 13 и 15 избирателни райони
6. Ахмед Демир Доган - в 9 и 18 избирателни райони
7. Блага Николова Димитрова - в 13 и 24 избирателни райони
8. Георги Георгиев Пирински - в 17 и 24 избирателни райони
9. Георги Николов Николов - в 4 и 20 избирателни райони
10. Евдин Стефанов Сугарев - в 19 и 23 избирателни райони
11. Ибрахим Тосун Татарлъ - в 1 и 2 избирателни райони
12. Иван Йорданов Костов - в 16 и 25 избирателни райони
13. Иван Кирилов Палчев - в 8 и 30 избирателни райони
14. Илко Моис Ескенази - в 3 и 8 избирателни райони
15. Йордан Асенов Василев - в 11 и 15 избирателни райони
16. Красимир Андреев Премянов - в 3 и 20 избирателни райони
17. Минчо Генев Минчев - в 9 и 29 избирателни райони
18. Николай Кирилов Василев - в 22 и 27 избирателни райони
19. Нора Крачунова Ананиева - в 11 и 16 избирателни райони
20. Осман Ахмед Октай - в 2 и 20 избирателни райони
21. Снежана Дамянова Ботушарова - в 17 и 21 избирателни райони
22. Спас Атанасов Мулетаров - в 13 и 26 избирателни райони
23. Стефан Димитров Савов - в 6 и 24 избирателни райони
24. Стоян Димитров Ганев - в 1 и 25 избирателни райони
25. Филип Димитров Димитров - в 23 и 29 избирателни райони
26. Христофор Димитров Събев — в 24 и 26 избирателни райони
27. Шерифе Исмаил Мустафа - в 17 и 18 избирателни райони
28. Юнал Саид Лютфиев - в 28 и 30 избирателни райони
29. Янаки Боянов Стоилов - в 25 и 26 избирателни райони

Следващите кандидати от съответната изборна листа ще бъдат обявени за избрани от Централната  избирателна комисия с допълнително решение.

5. От получените жалби, сигнали и оплаквания Централната избирателна комисия установи, че са извършени съществени нарушения на ЗИНПОСК по време на предизборната кампания и произвеждането на изборите. Гласуването протече в спокойна обстановка.

6. Законността на избора за народен представител може да се оспори пред Конституционния съд в срок до един месец от обявяването на резултатите.

Решението да се обнародва в Държавен вестник.

21 октомври 1991

Председател:
Лена Джелепова

Заместник председатели:
Ганета Минкова
Огнян Ризов

Секретар:
Румен Янков

 Членове:
Алексей Подлесни
Байчо Панев
Благовест Пунев
Венелин Чалъков
Георги Димитров
Димитър Алексов
Димитър Топлийски
Куна Дамянова
Лалка Кювлиева
Младен Червеняков
Николай Вълчанов
Никола Цонков
Петьо Петков
Ралица Негенцова
Румен Ненков
Стефан Гроздев
Стефан Стойчев
Тодор Цонев
Фатма Арунова
Чанко Апостолов

(Пресслужба "Куриер")

 

 

 

* * *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПРИЗИВ НА ПАРТИЯТА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ - ЦЕНТЪР КЪМ ВСИЧКИ ЛИБЕРАЛНИ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ.

На 13 октомври 1991 г. България преживя ден, в който историята от нещо абстрактно и невидимо се превърна в нещо реално и очевидно. На този ден и по-точно през последвалата го тревожна нощ пред будните очи на българина се прелисти една страница и всички зрящи видяха, че след нея идва не просто следващата, а нова глава - следкомунистическата ера в хилядолетната ни история. Първата крачка в новата епоха вече е действителност. Едва сега можем да кажем, че процесът е необратим. Защото комунизмът беше застанал неподвижно на ръба на пропастта и в своята агония се обръщаше към нас с окървавения си лик. През лятото той ни се озъби от Москва, а оттогава не е престанал да ни заплашва и да посяга към нас ту от Румъния, ту от Сърбия. Но на 13 октомври и през последвалата го нощ мъдрият български народ не заспа, докато глас по глас не натрупа онази грамада, която най-после натежа достатъчно и задвижи везните на историята. Комунизмът безвъзвратно отлетя в бездната на миналото.

И все пак трябва да погледнем реалността такава, каквато е.

Ако силата, която идва да смени комунизма, беше обединила в себе си всички антикомунистически и същевременно демократични сили в България, то ние бихме били благословената страна. Така ли е в действителност? По-скоро СДС успя да се възползва от крайната поляризация в обществото ни, както и от окончателното компрометиране на уж променящите се компартии в Източна Европа. По-нататъшното оставане на БСП на власт в нашата страна вече пораждаше страх у българина, но той вече беше с обработен знак на оня страх, който я задържа на върха преди една година и половина. Тогава у нас се страхуваха, че комунистите са все още силни, а сега се страхуват, че в безсилието и отчаянието си те са в състояние да извършат ужасни неща, тъй като са лишени от морални задръжки. Комунизмът е толкова ужасен, че идването му на власт, господството му над живота и съдбите на толкова много хора и на цели народи, а накрая и собствената му агония се дължат на страха, който предизвикваше и още дълго ще предизвиква у хората. Този страх е най-страшният грях на комунизма, защото няма човек, живял под комунистически режим, който да не носи в душата си дълбоки белези от него. А това са няколко поколения в почти два континента. Логично и справедливо беше най-после този страх да се обърне срещу самото страшилище. Но същата тази справедливост ни налага да признаем, че крайната поляризация, която в момента цари у нас, не е дело и вина само на комунистите. СДС също има своя дял за това. Историята ще направи своята преценка. Защото никой не е успял да я излъже.

Развитието на политическите процеси в България показва, че напълно нормално би било разнородният съюз да се разслои на левица, център и десница. За съжаление по-нататъшният ход на събитията буди основателна тревога. Вместо да съхранят добрите си отношения и да намерят форма, под която да се обединят срещу общия противник БСП, лидерите се скараха помежду си, провокираха се разцепления в организациите на бившите съюзници, а притиснати от времето и разприте, не успяха да създадат междукоалиционен блок. Към пагубните следствия на нелоялното разцепление на СДС трябва да се прибави и надменното отношение на трите формации към извънпарламентарната опозиция. Повториха се събитията от март 1990 год. в още по-тежък вариант за опозицията като цяло.

Наричайки фантоми малките партии или комунисти СДС-либерали и СДС-център, СДС обяви себе си за единствената форма на обединената опозиция. Така, използвайки синята бюлетина, мимикрията на разцепените организации, дискриминационния и объркан закон за изборите, както и международните обстоятелства, Съюзът на демократичните сили успя да синтезира в себе си волята на народа да сложи край на комунизма в България. Победата е факт. Но истината не бива да се премълчава. СДС остана без реална поддръжка в парламента и може да се окаже притиснат от собствения си успех.

Българският парламент е разделен на две уравновесени сили, които не могат да упражнят вота на своите избиратели без ДПС. То държи в ръцете си политическата посока на движение на България.Тежка е историческата отговорност наистина, когато напълно преднамерено се рушат предпоставките за създаване на стабилен прогресивен закнодателен орган и правителство. И това е най-сериозният урок, който трябва да извлекат всички политически партии у нас.

Партията на свободните демократи-център призовава всички здравомислеши политици, партии и организации, които имат за своя идейна основа либерализма, да създадем Асоциация на либералните партии в България. При всичкото си уважение и зачитане на правата и свободите на всеки гражданин и на всяка етническа общност нека да не разчитаме само на ДПС да бъде "златната среда" между нас. Нека покажем, че и ние сме достатъчно разумни да създадем политически център. В името на България нека преодолеем различията между нас и се обединим. Сега тя има нужда от равновесие, без което движението й напред е невъзможно.

София, 17 октомври 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА ПО ПОВОД НА УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ТРЕТА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА В ПАРЛАМЕНТА.

Отечествената партия на труда изразява сериозно безпокойство от продължаващите вече няколко месеца задкулисни комбинации на отговорни държавни институции, на СДС /движение/ и КТ "Подкрепа" за утвърждаването на Движението за права и свободи /ДПС/ като политическа партия и трета политическа сила в бъдещия парламент.

Появата на ДПС на политическия небосклон е пряк резултат от грубото нарушение на основния закон - конституцията, и от наложени изборни бариери и системи, които хвърлиха сянка върху християнството, историческите традиции и демокрацията и изолираха истинския политически център на национални партии за сметка на антиконституционното ДПС. Неговата етнорелигиозна и протурска основа, стимулирана от грубото вмешателство на Република Турция и някои нейни съюзници, вече поставя под съмнение българския национален характер на нашата държава.
Цената, която ще плати българският народ за ухажвания от СДС /движение/ политически хибрид в лицето на ДПС, е дълбоко ешелонизирана провокация за открито, безпрецедентно и трайно дестабилизиране на политическия живот в България, което може да предизвика намесата на съседни нам или други държави.

Пътят, които може да извърви СДС /движение/ към по-нататъшното си дискредитиране, е промяната на конституцията и създаването на правна основа за бъдещо КАНТОНАЛНО ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Това е явно цената, която в момента се разиграва на тъмносинята политическа борса.

Още в първите дни след изборите Отечествената партия на труда ще настоява пред компетентните органи да предприемат спешни и неотложни действия за разследване на антинацидетентните органи да предприемат спешни и неотложни действия за разследване на антинационалната дейност на ДПС и на всички институции и длъжностни лица, независимо от техния статус, които с действията си обективно застрашават суверенитета и бъдещето на българската държава.

София, 17 октомври 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТ-КОНСТИТУЦИОННА ПАРТИЯ /БДКП/. Партията се отказа от участие в изборите на 13 октомври 1991 година и затова нейната програма се публикува след произвеждането им.

В ИМЕТО НА БОГА, ЦАРЯ И ОТЕЧЕСТВОТО!

Българската демократ-конституционна партия /БДКП/ е общонационални партия, която се стреми със законни средства да възстанови действието на поруганата след 9 септември 1944 г. Търновска конституция и да спомогне за завръщането на Негово величество Симеон II, Цар на Българите, в Отечеството му. Нашата партия се основава на неоспорими исторически и юридически факти, които доказват, че всички политически промени след 1944 г. са незаконни и правно БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ ЦАРСТВО, А НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО СИМЕОН II - ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ!

БДКП счита, че единствената законна, приета чрез свободно народно волеизявление конституция е Търновската. След нейното осъвременяване тя ще продължи да служи за основа на българската демокрация.

Царство България ще бъде конституционна монархия с парламентарно-демократична форма на управление. Народът, чрез преки, тайни и свободни избори ще определя депутатите в Народното събрание. То ще избира Правителство, което ще ръководи външната и вътрешната политика на държавата и ще бъде отговорно за действията си пред Парламента и Народа.

Н.В.Цар Симеон II ще бъде държавен глава с представителни функции. Той ще бъде формален главнокомандващ и ще упражнява конституционен надзор. Като наследник на славните български исторически традиции /ханство, княжество, кралство, царство/ Царят ще бъде СИМВОЛ НА ЕДИНСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД във и извън страната. Той ще представлява страната ни пред света, а високият Му престиж ще бъде престиж и за Родината ни.
Царската институция ще бъде основна опора на демокрацията, пречка за нечестни политически игри, залог за свободата на всички.

Неслучайно много от най-преуспяващите демократични държави в света са монархии - Белгия, Великобритания, Дания, Испания, Кувейт, Норвегия, Саудитска Арабия, Холандия, Швеция, Япония и др.

България, представяна от Н.В.Симеон II, по-лесно ще стане равноправен член на нашето общо отечество - утрешна единна Европа.

БОГ ДА ПАЗИ ЦАРЯ И ОТЕЧЕСТВОТО!

През 1944 г. чрез военен преврат и с помоща на чужди окупационни войски БКП натрапи на българския народ антихуманната тоталитарна система в нейния азиатско-сталинистки вариант. Последва брутална русификация на всички сфери на обществения живот. БКП усърдно провеждаше политиката "всестранно сближаване със СССР”, потъпквайки националните интереси и охотно възползвайки се от Брежневата доктрина на "ограничен суверенитет на социалистическите страни”, включваща и България.

Резултатите не закъсняха - само след 46 години, при мирни условия страната ни беше доведена до трета национална катастрофа. Националната, демографската, политическата, моралната, икономическата и екологическата криза са нейно проявление. Народът ни е разединен и отчаян, хиляди българи ежедневно емигрират с надежда за по-добро бъдеще. Държавата ни е в международна изолация и под натиска на териториалните и политическите претенции на съседните ни страни. Поставено е под въпрос самото съществуване на българската нация. Народът ни, преживял в 1300-годишната си история няколко робства и чужди хегемонии и винаги възкръсвал от пепелищата на унищожението, сега е на път да изчезне от европейската карта.

Българската Демократ-Конституционна Партия /БДКП/ смята, че изходът от това положение е в пълната демократизация, довеждаща до създаване на гражданско общество, правова държава с многопартийна политическа система и пазарна икономика, като първа стъпка към включването на България в бъдещата конфедерация Европа. Съществуват обаче два неблагоприятни фактора - липсата на време и необходимостта от външна помощ за изход от кризата. БДКП смята, че има само един възможен път за изход от сегашното положение - отхвърляне на всички политически промени след 9 септември 1944 г. и възстановяване на легитимните политически реалности. За това съществуват исторически, политически и юридически основания.

ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВАНИЯ

След извършения задълбочен анализ историческите събития и съвременните политически реалности показаха, че налагането на тоталитаризма в България стана възможно едва след премахването на Търновската конституция и прогонването на Негово Величество Симеон II - Цар на българите. При това са извършени груби конституционни нарушения:

- На 9 септември 1944 г. Министерският съвет уволнява старите и назначава нови Регенти /такова право има само Великото народно събрание/.

- Приет е закон, даващ избирателни права на младежите над 18 години. Дотогава според конституцията такива са имали гражданите от 21 години нагоре. Такава промяна на конституцията също е от компетенцията на Великото народно събрание.

- На 26 юли 1946 г. Обикновеното народно събрание приема закона за провеждане на референдум за монархията. Това, доколкото касае промяна на конституцията, също е от компетенцията на Великото народно събрание.

- Референдумът е проведен без застъпници в бюрата и при ненормални политически условия.

- Н.В.Симеон II - Цар на българите, е погонен без акт за абдикация или детронация и без да е лишен от поданство или граждански права.

- Републиката е провъзгласена от Обикновеното народно събрание. Това е работа на Великото народно събрание.

- След всички промени на конституцията е свикано Великото народно събрание, за да ги узакони постфактум. Това става след ликвидирането на опозиционните депутати на БЗНС - Никола Петков и БРСДП /о/.

Горепосочените нарушения на конституцията сами по себе си обезсилват извършените промени, но съществуват и политически нарушения.

- Съществувала е тайна спогодба между британския министър председател Уинстън Чърчил и съветския диктатор Йосиф Сталин, според която България е била оставена в съветската сфера на влияние.

- Страната е била окупирана от съветски войски, подпомагащи действията на БКП.

- БКП е била пряко подчинена на Москва; Георги Димитров и като министър-председател е бил съветски поданик и е получавал оттам указания.

- Правителството е създало обстановка на репресии, терор и насилие и чрез фалшифицирано волеизявление или дейност на опозицията.

Всичко изложено дотук анулира законността на извършените промени.

Изхождайки от горепосочените основания, БДКП смята, че ликвидирането на тоталитаризма следва да започне с обезсилването на всички политически и юридически актове след 9 септември 1944 г. По-конкретно ние имаме следните

ПОЛИТИЧЕСКИ ИСКАНИЯ

1. Свободни избори за Велико народно събрание.

2. Възстановяване действието на Търновската конституция.

3. Отменяне на всички противоречащи й нормативни актове.

4. Завръщане в страната на Н.В.Симеон II - Цар на българите, и възстановяване на прерогативите му.

5. Разработване на програма за изход от кризата и избор на правителство.

Отчитайки силните републикански настроения в страната, БДКП смята, че Търновската конституция следва да бъде осъвременена от следващото Велико народно събрание, така че да има възможност чрез референдум да бъде променяна формата на държавно управление. Същият би могъл да се проведе веднага след като страната излезе от кризата. В настоящия момент той е неуместен, тъй като има много по-важни задачи, а освен това след като българският народ 44 години е живял при условията на една тоталитарна псевдорепублика, е необходимо да живее и при условията на едно съвременно "царство България", за да има база за сравнение.

Горепосочените политически искания ще възстановят Българската държава като царство. БДКП смята конституционно-парламентарната система на управление като най-добрата за българските условия. Това означава, че царският институт ще бъде общонационален държавен символ с формални представителни функции главно на външнополитическата арена. В условията на свободни избори ще се излъчва Народно събрание, което ще избира отговорно пред него правителство. Избраното правителство ще носи пълна отговорност за ръководството на страната. Царят ще осигурява необходимата стабилност само при правителствени кризи и ще упражнява надправителствен и надпартиен конституционен надзор.

Завръщането на Н.В. Симеон II - Цар на българите, ще изведе страната от международната изолация, ще осигури политическа и икономическа помощ от развитите държави /особено монархиите/, ще осуети сепаратистки тенденции, ще анулира външната заплаха и ще облекчи завръщането на България в Европа.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО

При реализиране на нашите политически искания България ще се превърне в конституционно царство с парламентарно демократична форма на управление. Основен закон ще бъде Търновската конституция с някои необходими поправки за осъвременяването й. По-конкретно ще се въведе:

1. Пълно разделяне на трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна, съответно на правителството, парламента и съда.

2. Включване в текстовете на конституцията на изискванията на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и договореностите от Хелзинки и Виена.

3. Ограничаване прерогативите на царя до чисто представителни функции и формален конституционен надзор.

4. Създаване на силно правителство, отчитащо се пред Народното събрание и избирано от него.

5. Независима съдебна система с право на Върховния съд и за конституционен надзор.

6. Включване в текстовете на конституцията на постановка за референдум, с помощта на който да се решават важни вапроси, включително и промяна на формата на държавно управление.

7. Възстановяване на символите и ритуалите на царство България - герб, държавен печат, знаме, химн, традиции.

Конкретните текстове на поправките в конституцията ще бъдат дело на общонародна дискусия и ще се приемат от Велико народно събрание от депутатите на представените в него политически партии.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЖЕНИ (БАУЖ), ОФИЦИАЛНО РЕГИСТРИРАНА ПРЕЗ М. МАЙ 1991 ГОДИНА. През м. септември 1991 година БАУЖ е приета за асоцииран член на Международната асоциация на университетските жени.

Чл.15 (1). Сесиите на Общото събрание се провеждат при наличието най-малко на половината плюс един от членовете на Асоциацията.

(2). Дневният ред на сесията се съобщава заедно с поканата за участие в нея.

(3). Ако на обявената сесия не се яви нужното число членове, Общото събрание се отлага с един час, след което се провежда при обявения дневен ред и се счита за законно, независимо от числото на присъстващите.

Чл.16 (1). В Общото събрание всеки член има право на един глас.

(2). Не се допуска гласуване с пълномощия.

(3). Общото събрание взима решенията си с обикновено мнозинство, освен в случаите, когато в Устава е предвидено друго.

(4). Измененията на Устава, прекратяването на сдружението или сливането му с друго се решават с квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите.

(5). Никой от членовете на Асоциацията няма право да гласува при решаването на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг, неговите низходящи или възходящи роднини, както и до роднините му по съребрена линия по сватовство до втора степен.

Чл.17. Заседанията на Общото събрание са открити за посещение от представители на сродни организации и на Международната федерация на университетските жени.

Чл.18 (1). Управителният съвет е изпълнителен орган на Общото събрание.

(2). Управителният съвет се състои от 11 души, избрани от Общото събрание чрез тайно гласуване за срок от две години. Никой член няма право да бъде избиран за повече от два последователни мандата.

(3). Управителният съвет се състои от Председател, Заместник-председател, Секретар, Финансов контрольор, Координатор на международните връзки, представител в Международната федерация на университетските жени и петима членове.

(4). Председателят на Управителния съвет се избира от Общото събрание чрез тайно гласуване. Председателят представлява Асоциацията, а в негово отсъствие Асоциацията се представлява от заместник-председателя.

(5). Управителният съвет взима решения, ако присъстват не по-малко от две трети от членовете му с обикновено  мнозинство.

(6). Управителният съвет има задължението да осигурява изпълнението на целите и принципите на Асоциацията и на Международната федерация на университетските жени; да взима контролира научната, образователната и финансовата дейност на Асоциацията; да приема и упражнява бюджета на Асоциацията, да извършва правни действия с недвижимите имоти на Асоциацията; да приема нови членове; да извършва всички оперативни дейности за изпълнение на целите на Асоциацията.

(7). Управителният съвет се отчита за дейността си пред Общото събрание.

Чл.19 (1). Всеки член на Управителния съвет има право да представлява Асоциацията за всеки конкретен случай, ако е упълномощен изрично за това от Управителния съвет.

(2). Всеки член на Управителния съвет може да изразява становището на Управителния съвет пред други организации, след като е съгласувал мнението на 2/3 от членовете на Управителния съвет. В противен случай Управителният съвет не поема отговорност за лично изразеното становище на неговия член.

(3). Координаторът, за международните връзки осъществява взаимодействието с другите национални асоциации или федерации и с Международната федерация на университетските жени и отговаря за реализирането на целите на Международната федерация на университетските жени.

Чл.20. Управителният съвет определя състава и прерогативите на постоянни и/или временни комисии според изискванията на приетите за изпълнение програми.

IV. ФИНАНСИРАНЕ НА АСОЦИАЦИЯТА

Чл.21 (1). Имуществото на Асоциацията се набира от встъпителни вноски; членски внос; дарения; завещания; спонсорство; приходи от издания на Асоциацията; приходи от реализиране на собствени програми; приходи от фирми, създадени от Асоциацията по решение на Управителния съвет.

(2). Асоциацията може да сключва договори с лица или организации и да им възлага изпълнението на свои  програми.

Чл.22. Управителният съвет изготвя Правилник за събиране, разходване и отчитане на финансовата дейност на Асоциацията.

Чл.23. Асоциацията може да изразходва средства само за изпълнението на своите цели, съгласно чл. 3 от Устава.

V. ИНФОРМАЦИОННО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА АСОЦИАЦИЯТА

Чл.24 (1). Асоциацията издава свой бюлетин и други печатни издания.

(2). За издаването на печатни издания Управителният съвет назначава редакционни съвети.

VI. ОТНОШЕНИЯ С ДРУГИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл.25. Управителният съвет определя политиката на Асоциацията по отношение на други неправителствени и правителствени организации и следи за осъществяването на тази политика.

VII. РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОМЕНИ В УСТАВА

Чл.26 (1). Право да предлагат промени в Устава имат Общото събрание, Управителният съвет и индивидуални членове.

(2). Предложението за промяна трябва да бъде внесено в Управителния съвет най-малко един месец преди Общото събрание.

(3). Промените в Устава се извършват от Общото събрание на Асоциацията с мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите членове.

(4). Управителният съвет е длъжен да информира своевременно Международната федерация на университетските жени за всички промени в Устава на Асоциацията.

VIII. РЕД ЗА РАЗПУСКАНЕ НА АСОЦИАЦИЯТА

Чл.27 (1). Предложението за разпускане на Асоциацията може да се внесе само писмено от най-малко една десета част от Общото събрание. Предложението трябва да бъде внесено в  Управителния съвет най-малко три месеца преди Общото събрание.

(2). Разпускането на Асоциацията се осъществява само ако за това гласуват 3/4 от членовете на Общото събрание, на което присъстват най-малко 2/3 от всички членове на Асоциацията.
(3). При разпускането на Асоциацията активите й не могат да се разпределят между нейните индивидуални членове.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

МОЛБА ОТ ИЗБОРЕН СЪЮЗ'91, ОБРАЗУВАН НА 10 ОКТОМВРИ 1991 ГОДИНА, ПОДПИСАНА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРУМ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ", БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, КОАЛИЦИЯ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ, БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (МАРКСИСТИ) И ХРИСТИЯНРАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е адресиран до председателя на Конституционния съд.

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Моля, при броенето на гласовете в изборите от 13 октомври 1991 г. да бъдат изпълнени клаузите на учредителния протокол на "Изборен съюз’91", който включва 14 партии от извънпарламентарната опозиция, дискриминирани в предстоящите избори, поради 4-процентната бариера.

Моля, гласовете, подадени за упоменатите в "Изборен съюз’91" партии и коалиции, да се броят заедно, което Централната избирателна комисия на 11 октомври 1991 г. не възприе.

София, 14 октомври 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 22 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ИСКОВА МОЛБА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРУМ "ПРЕОБРАЖЕНИЕ", АДРЕСИРАНА ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД. Документът е по повод на финансирането на партиите, участващи в предизборната кампания.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Съгласно чл. 61 от Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове в бр. 69 от 22 август 1991 г. и изменения и допълнения в бр. 70 от 26 август 1991 г. на партиите и коалициите се отпуска краткосрочен безлихвен заем за участие в предизборната кампания и изборите за 1991 г., освен милионите, отпуснати от бюджета на парламентарните партии.

Изпълнението на посочената нормативна уредба е възложено на Министерския съвет с Решение N 317 от 16 септември 1991 г. за финансиране на предизборната кампания т. 2, в; т. 3, а; т. 4 и т. 5, като общо са изразходвани над 66 млн. лв.

Министерският съвет в изпълнение на горното сключи с Политически форум "Преображение" на 1 октомври 1991 г. договор. До 2 октомври 1991 г. сумите по договорите следваше да бъдат преведени (т. 4 от Решение N 317/16 септември 1991 г.).

Въпреки банковата гаранция на Балканбанк N 4154 от 2 октомври 1991 г. Министерският съвет не изпълни условието по договора и забави превеждането на сумата до 10 октомври 1991 г., като се мотивира, че председателят на Политически форум "Преображение" (ПФП) няма право да представлява сам партията. Този извод е необоснован и противоречи на устава на ПФП, надлежно подписан от 52 учредители, където чл. 47 от Заключителните разпоредби гласи, че Националният комитет се представлява от оперативен щаб - председател, заместник-председател и секретар, заедно и поотделно.

Легитимността на подписа на председателя беше призната от Върховния съд на Република България при разглеждане на дело N 950/26 септември 1991 г. по присъждане на цвета на бюлетината на ПФП.
Отпускането на заема въпреки официално подписания от двете страни договор се наложи да се извърши с личното разрешение на министър-председателя Димитър Попов.

Въпреки това Министерският съвет преведе сумата с голямо закъснение - на 10 октомври 1991 г. в Балканбанк и на 11 октомври 1991 г. блокира тегленето на суми.

По същество по време на предизборната кампания и на изборите 1991 г. ПФП остана без средства и осигуреност от държавата: в нарушение на Конституцията, Закона за политическите партии (ЗПП) - чл. 15/1/, 16,17/1/, 18 и Закона за избиране на народни представители и други - чл.61.

Двадесет и двамата кандидати за народни представители са участвали в изборната кампания със свои лични средства, без да могат да ползват предвиденото в законодателството на Република България.

ПФ "Преображение" е нова партия, не е участвала в миналите избори за Велико народно събрание и се налагаше безвъзмездно да бъде финансирана от бюджета с някакви средства, което не се третира от приетия чл. 61 от ЗАКОНА - избори 1991 г. като пропуск на Великото народно събрание.

Считаме, че извършените действия от Великото народно събрание, приело конституцията, нарушило ЗПП - чл. от 15 до 18 вкл. и чл. 61 от Закона за изборите 1991 г., и от Министерския съвет, като представител на изпълнителната власт, и решение 317/16 септември 1991 г. са неправомерни и в грубо противоречие с конституцията, със Закона за политическите партии в частта за тяхната равнопоставеност и със Закона за избиране за народни представители, общински съветници и кметове - избори 1991 г.

Моля, на основание на гореизложеното да постановите решение, с което да бъдат възстановени на ПФП за всеки един от неговите кандидати за народни представители - избори 1991 г., сумата от 22 х 30 000 лв., или 660 000 лв. (шестстотин и шестдесет хиляди лева), или в най-лошия случай - авансово отпуснатите на другите партии 50%  от 660 000 лв., - 330 000 лв. (триста и тридесет хиляди лв.).

Приложение:
1. Договор с Министерския съвет от 1 октомври 1991 г.
2. Копие от платежно нареждане от 9 октомври 1991 г.
3. Партиден лист на БНБ от 9 октомври 1991 г.
4. Гаранция от Балканбанк N 4154/2 октомври 1991 г.
5. Писмо N 27 от 24 септември 1991 г. за отпускане на средства от Министерския съвет за изборната кампания и изборите 1991 г.
6. Писмо N 1/3 септември 1991 г. на ПФП за регистрация за изборите 1991 г.
7. Решение на Централната избирателна комисия за регистрация на ПФП в изборите за 1991 г. N 31/11 септември 1991 г.
8. Устав на ПФП, надлежно подписан от 52 учредители (чл. 47 - Заключителни разпоредби за легитимност на председателя на ПФП).

София, 14 октомври 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:32:24

22.10.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Емилия Генадиева

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване у или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер"