12 юли 2020г.

Празник на националната гвардейска част, открит Панамският канал, приета новата българска конституция

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

22 ноември 1996


София, 22 ноември 1996 година
Брой 132 (1687)


София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 19 НОЕМВРИ 1996 Г., ЗА СВИКВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС


На основание чл.43 от Устава на Българската социалистическа партия /БСП/ Висшият съвет на БСП

Р Е Ш И:

Обявява свикването на извънреден конгрес на БСП:


I. На 21-22 декември 1996 г. в зала 1 на НДК в София.


II. При следния дневен ред:

1. За обществено-политическата и социално-икономическата обстановка в страната и за задачите на БСП.

2. За необходимостта от промени в програмните документи и Устава на БСП.
- Програма за практически действия на БСП за периода 1997-1998 г.

3. Обсъждане на отчетите на Висшия съвет на БСП, ОПКК и депутатите социалисти и взимане на решения по тях.

4. Избор на общопартийни органи.


III. При норма на представителство 1 делегат на 500 социалисти. Общинските организации с числен състав по-малък от 500 избират един делегат /съгласно решението на Висшия съвет на БСП от 12 ноември 1996 г./.

Забележка: При наличие на остатък повече от 250 членове на БСП се определя още един делегат на общинска партийна организация на конгреса.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ КЪМ ВСИЧКИ ПАРТИЙНИ И СЪЮЗНИ СТРУКТУРИ, КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪЮЗА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕДИННА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ


СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,

Съюзът на демократичните сили /СДС/ постигна категорично целта, поставена на Осмата национална конференция - спечелването на президентските избори.

Тази победа е резултат от успешната структурна реформа и демократичното издигане на нашите кандидати. СДС работи като единна организация и резултатите са налице: увеличи се политическото доверие в нас, спечелихме добра перспектива за бъдещето на нашия съюз.

Изправени сме пред предизвикване и спечелване на предсрочни парламентарни избори и отговорно управление на България след тях, за да бъде изведена страната от незапомнената криза.

СДС трябва да бъде готов за своите национални отговорности.

1. Нужен е единен механизъм за изграждане и развитие на ръководни кадри, способни да управляват в сегашните неимоверно трудни условия без партизанщина и политически егоизъм. Необходима е политическа сила, която непрекъснато развива и стабилизира организациите на СДС във всеки район, община и населено място, подкрепя своите представители във властта и е техен доброжелателен политически коректив.

2. Нуждаем се от честно и открито управление, от принципни и разумни политически решения. За да спасим България, трябва да затвърдим правилата вътре в себе си, да обърнем гръб на груповите и личните интереси, да бъдем предвидими и почтени помежду си и със своите партньори.

3. За управлението на държавата е нужна единна програма и политика, съхраняваща наследството от нашия опит, с неговите силни страни и слабости, от които сме извлекли поука. За това СДС се нуждае от ценности и непреходни принципи, от убедителна политическа самоличност.

4. СДС се нуждае от подкрепата на авторитетни партии от демократичните страни, от трайно място в новата политическа карта на Обединена Европа.

Започна дискусия за най-верния избор, от който зависи нашето, а убедени сме и на България бъдеще. Предлагат се модели на окрупняване и групиране на партии вътре в СДС, предлага се различна идейна основа за различни части на нашия съюз.

Като решително подкрепя общото желание за запазване на нашето единство, донесло ни най-големите победи, Националният изпълнителен съвет /НИС/ предлага да направим още една крачка в посоката на обединението - да създадем единна политическа партия - Съюз на демократичните сили.

Националният изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили се обръща към всички партийни и съюзни структури, към всички членове на СДС с предложение Деветата национална конференция да стане учредителен форум на единната политическа формация.

София, 18 ноември 1996 г.

НИС НА СДС: Иван Костов, Йордан Соколов, Александър Божков, Васил Гоцев, Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова и Христо Бисеров

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС НА ПАРТИЯ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ", СЪСТОЯЛ СЕ НА 16 НОЕМВРИ 1996 Г. В СОФИЯ. Конгресът избра за председател на организацията Иво Трайков.


Ние, членовете на партия "Нова демокрация", днес изразяваме своята тревога за съдбата на нашата страна. Некомпетентното и демагогско управление на т. нар. демократична левица доведе България до невиждана икономическа, социална и духовна криза. Народът ни е доведен до жалко и мизерно съществувание. Нашите бащи и майки не знаят дали ще оцелеят през тази зима. Нашите деца не виждат перспектива за развитие и достоен живот в собствената си родина.

Катастрофалното състояние, до което сме докарани от политическите игри и противоборства, ни заставя да заемем своята позиция и ясно да заявим:

- Не искаме повече да бъдем управлявани от хора, чието ретроградно мислене е остатък от времето на Студената война.

- Не искаме повече да се надяваме на хора, чиито обещания тотално се разминават с техните действия.

- Не искаме да бъдем управлявани от правителството, което ни доведе до отчаяние и мизерно съществувание.

Отправяме своя призив към всички демократично мислещи хора да обединим своите усилия за по-доброто настояще и бъдеще на България.

Ние искаме да създадем нова демокрация, основана на либералните ценности, приела и запазила всички постижения на нашата страна в нейната многовековна история.

Ние искаме да живеем в правова държава, която уважава своите закони и институции. Пред всички нас стои задачата да изградим структурите на гражданско общество, което насърчава свободната изява и създаването на стабилна средна класа, която е опората на демокрацията и устойчивото икономическо развитие.

Ние отчитаме геополитическите реалности и особеното значение, което има нашата страна. Тя е част от европейското политическо и културно пространство и именно заради това искаме да видим България като част от обединена Европа.

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА КАМАРА НА КОНСЕРВАТИВНАТА И ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА 16 НОЕМВРИ 1996 ГОДИНА В СОфИЯ


Днес, 16 ноември 1996 г., се проведе заседание на Националната камара на Консервативната и екологична партия /НК на КЕП/. Представители на партията от всички региони на страната анализираха резултатите от изборите за президент на България. Като причина за успешната кампания участниците посочиха действието на политическата формула Обединени демократични сили /ОДС/, възприета от Съюза на демократичните сили /СДС/ и другите демократични формации.

ОДС като печеливша формула би трябвало да продължи да действа за предизвикване на парламентарни избори с цел гарантиране стабилно бъдещо управление на страната.

При анализ на днешната критична политическа обстановка се констатира, че причината за евентуално въвеждане на валутен борд е в некомпетентното управление на Българската социалистическа партия /БСП/. Проблемът не е за или против въвеждането на този финансов механизъм, а в начина на управление на държавата. Със или без валутен борд БСП не е в състояние да изведе страната от тежката икономическа криза.

Единствената алтернатива за България КЕП вижда в управлението й от демократичните сили след провеждане на предсрочни парламентарни избори.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕП: Светлана Дянкова

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪЮЗ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 16 И 17 НОЕМВРИ 1996 Г. В КАРНОБАТ, ПО ВЪПРОСА ЗА НУЖДАТА ОТ ОБЕДИНЕНИЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ОПОЗИЦИЯ


Управителният съвет на Конституционния съюз приветства инициативата на Съюза на демократичните сили и на Обединените демократични сили като едно цяло да предприемат стъпки към подготовка за предизвикване и участие в предсрочни парламентарни избори. Нашето мнение е, че Обединените демократични сили, участващи в предсрочни парламентарни избори, трябва да представляват най-широк спектър на демократичните формации в страната. В едни предсрочни парламентарни избори предвид катастрофалното икономическо състояние на нацията и държавата е недопустимо да се пилеят електорални гласове.

Току-що завършилите президентски избори показват, че значителна част от българското общество е несъгласно с действието на т. нар. двуполюсен модел и отказва да гласува в избори, нещо което не може да доведе до радикални промени в обществените отношения. Страната е изправена пред ситуация, в която има опасност да се монополизират политическите и икономическите решения. Същевременно трябва да се отчете, че политическите сили, представени в сегашното Народно събрание, обективно не разполагат със същата електорална подкрепа, каквато имаха през есента на 1994 година. Съществува реална опасност коалиции от извънпарламентарни формации чрез участието си в толкова важни за България избори да предрешат абсолютното мнозинство на Обединените демократични сили в новия парламент. Резултат, който няма да даде на Обединените демократични сили абсолютно мнозинство, е крайно неблагоприятен за страната и ще задълбочи още повече кризата в обществото.

Управителният съвет на Конституционния съюз е готов да отговори позитивно на всяка инициатива на Обединените демократични сили за консолидиране на демократичната опозиция. Според решенията на Националната си конференция съюзът ще вземе участие в предсрочни парламентарни избори, съгласно програмните си документи.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОКРЪЖНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ И НА КМЕТОВЕТЕ НА ОБЩИНИТЕ ЗАВЕТ, ИСПЕРИХ, САМУИЛ, ЛОЗНИЦА И ЦАР КАЛОЯН ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНОТО СЪВМЕСТНО ЗАСЕДАНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДПС


На съвместно заседание на Централния съвет и Парламентарната група на Движението за права и свободи /ЦС и ПГ на ДПС/, проведеното на 15 и 16 ноември 1996 година в гр. София, смятащите се за недосегаеми личности в централното ръководство се опитаха да наложат техни предложения за промени в сега действащия устав. Те не могат да бъдат охарактеризирани с нищо друго освен като антидемократични и даващи възможност за абсолютен едноличен диктат. Пренебрегнати са колективните органи на управление, забранява се плурализмът на мнения и становища. Свободата на идеи и дискусии се приема като разкол и фракционизъм.

Проектът, който е предложен, е като наказателен кодекс, а не устав на една партия, която залага на демократичните принципи. Нарушава се балансът между правата и задълженията на членовете в полза на задълженията и наказанията.

Той дава възможност за специална квота на председателя в ЦС, което е назначаване на удобно обкръжение и нарушаване на принципа на избираемост на ръководните органи.

Не може еднолично да се утвърждават кандидатите за народни представители и общински кметове. Последните парламентарни и местни избори доказаха силата на демократичните принципи при избора на кандидати.

С взетото противоуставно решение за даване на специална квота за делегати на община Кубрат, Централното ръководство демонстрира своята безпринципност, като се опитва да отмени решения на Окръжна конференция. С този акт още веднъж се доказва, че решенията се вземат под диктата на определени личности, като в същия момент се пренебрегва аналогичен случай в община Венец, Варненска област.

Разградската окръжна организация на ДПС и кметовете на общини категорично отхвърлят всякакви опити за налагане на авторитаризъм и диктат. Ние сме за единството в ДПС и залагането на демократичните принципи и ценности, съобразени с новите реалности в партията и в обществото. Смятаме, че правилният път е в колективното начало и в колективния разум.

Призоваваме всички делегати на Националната конференция да подкрепят процесите, целящи демократизирането на вътрешнопартийния живот и изграждането на действащи и ефективни структури.

Разград, 18 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "КОЙ ИЗБИРА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ" НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ТОШО ПЕЙКОВ ПО ВЪПРОСА ЗА МАНИПУЛАЦИИТЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ


Социологът В. Парето справедливо отбелязва, че думата "демокрация" служи само за една нова маска, зад която да бъде въвлечено разочарованото общество в манипулациите на репрезентативната система. Същността на историческия процес се състои всъщност в действието по смяната на елита.

При едно абсолютно неподготвено за манипулациите от страна на елитите аморфно общество, каквото беше през 1989 г. българското, за да бъде удържана под контрол емоцията на поданиците /след постепенната замяна отгоре надолу на предишните лидери/, социалната празнота се запълваше планомерно и целенасочено посредством едно егоистично социално моделиране. Без да разполагат със съответстващата база в самото общество, новите елити бяха синтезирани и ешелонирани в три основни взаимнопроникващи се слоя.

ПЪРВИ СЛОЙ - на политиците, натоварени с отговорността да лобират в трите власти в полза на определени вътрешни и най-вече на външни сили и интереси.

ВТОРИ СЛОЙ - на назначените по нареждане отгоре и отвън с помощта на продажните политици, банкери, търговци, предприемачи и финансисти, наричани за благоприличие "капиталисти", задължени да печелят и да осигуряват финансово функционирането на представителния модел и разноските на политиците - лобисти, на пропагандната машина и на външните центрове.

ТРЕТИ, обслужващ горните два слоя - слой на редакторите и журналистите, на социолозите, политолозите и другите манипулатори на общественото мнение.

ЧЕТВЪРТИ - допълнителен, базов слой на малките въоръжени армии от охранители, силови структури и рекетьори, които не само охраняват заграбеното от елитите, но придобиват и нови богатства на свой риск и под закрилата и на трите власти чрез икономически и физически шантаж, натиск и убийства.

При участието и с помощта и на българските президенти към есента на 1994 г. този нов самовъзпроизвеждащ се политически и икономически модел бе напълно въведен.

Наложена отгоре и отвън, българската "представителна демокрация" няма нищо общо с гражданското общество и със свободния пазар. Това е един типичен неоколониален постсъветски модел, поддържан непрекъснато и единствено със средства и идеи, привнесени от чужбина. В парично изражение свободата на наетия от чужденци малоброен нов български елит в състав от 1000 до 2000 души струва на целия български народ близо 20 милиарда долара стар и нов външен и вътрешен държавен дълг, натрупан по вина на стари и на нови първенци, включително и на президентите.

КОЙ ИЗДИГА И КОЙ СВАЛЯ БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ? НАРОДЪТ ИЛИ ПАРЛАМЕНТЪТ?

По решение на никого непредставляващите участници в кръглата маса държавният глава на България бе наречен председател /президент/.

ПЪРВИ ПРЕЗИДЕНТ след 1989 стана естествено избраникът на Москва Петър Младенов. Деветото комунистическо народно събрание го назначи на този пост с благословията на Горбачов, който го натовари да опазва влиянието на Империята върху територията на Балканите. "Колкото по-бързо станат тези вътрешни процеси /по преустройството на партията - б.а./, толкова по-бързо ще тръгне реинтеграцията между нашите страни", заяви в интервю за в. "Труд" съветският държавен глава. И подсигури реинтеграцията на социалистическия лагер с изнесеното на Запад злато на КПСС. За благодарност дейците на кръглата маса и от Народното събрание запазиха в чл. 3, ал. 1 от подложената на козметичен ремонт живковска конституция текста "дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със СССР и другите социалистически страни..."

Оттеглянето на Петър Младенов от президентския пост бе също консултирано с Михаил Горбачов като компромис с исканията на опозицията и на Международния валутен фонд /МВФ/.

ВТОРИЯТ ПРЕЗИДЕНТ Желю Желев беше избран от комунистическото мнозинство във Великото народно събрание на 1 август 1990 г. в резултат на горепосочения компромис. Предложението пред генсека на КПСС бе внесено от неговия довереник Андрей Луканов и одобрено заедно със състава на новия Висш съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/. Новоизбраният президент Желев обеща да работи самоотвержено в полза на Новия световен ред /НСР/, договорен между САЩ и СССР. Съветниците, събрани в президентството, много бързо се преобразиха от бивши комунисти в заклети мондиалисти. На 10 октомври 1990 г. Желев се срещна с финансовия директор на МВФ Мишел Камдесю и обеща пред него да обедини усилията на "опозицията" и на "комунистите" в едно ново коалиционно правителство, което да има вече формалния повод да получи първия заем от фонда след мораториума по плащанията на дълга, ставайки същевременно и член на МВФ. Така, след фактическия фалит на стария съюзник - Москва, България беше поета на буксир от богатия Вашингтон.

През август 1991 г. с помощта на американския президент Джордж Буш и на американската телевизия CNN в СССР победиха мондиалистите - привърженици на Новия световен ред, около руския президент Борис Елцин. Нашият президент заклейми организаторите на преврата - континенталистите /кагебисти и комунисти/ - противници на НСР. След тази вярна стъпка под патронажа на Вашингтон Москва и София посочиха Желю Желев за президент на България за втори мандат. Пари за кампанията му осигуриха неговите съветски приятели от "Мултигруп" чрез своята Кредитна банка в София. Създадена от КГБ и от Роберт Максуел, "Мултигруп" осигурява вече шест години руското присъствие и влияние на Балканите и в Западна Европа. Помощ за кампанията предоставиха и западни спонсори. След преизбирането българският президент се отблагодари щедро на дарителите си. Той включи в Консултативната група по проблемите на енергетиката, суровините и националната сигурност към президентството босовете на руската групировка българите Иван Дремсизов и Илия Павлов, отваряйки им пътя към монополистичното асимилиране на отраслите енергетика, металургия, рудодобив, военнопромишлен комплекс и националната сигурност на България. Златото на КПСС се оказа недостатъчно за издръжката на руските стратегически проекти на Балканите и затова групировките изпълниха поръчка за осъществяване на неоколониален грабеж. Постепенно политическата идеология на съветизма бе успешно заменена от новата експанзия на Русия за създаване на "зони", свързани вече не толкова с идеологическите, колкото с икономическите интереси на Кремъл. Сами колонизирали икономически Близкия изток, Съединените щати не се противопоставиха на Москва и на нейната нова стратегия в стремежа й да прекарва петролопроводи и газопроводи през територията на България, обявявайки на икономическо основание Балканите за "зона на руско влияние". Нещо повече - бившият президент Буш открито лобира в полза на руския нефтен проект през България до Гърция в съюз с Москва и гръцкия милиардер Лацис.

Неочаквана съпротива срещу руската безцеремонност оказа новият български премиер Жан Виденов. Задълбочи се взаимната антипатия между него, от една страна, и президента Елцин и премиера Черномирдин, от друга. Освен че не изпитва симпатия към московските мондиалисти, българският министър-председател отказа категорично да им подари готовите газопроводни съоръжения, строени от българи на българска територия. Неравностойна е неговата съпротива, при положение че Москва има политическата благословия и на Вашингтон, и на Бон. Руските групировки в България и контролираните от тях медии засилват натиска си с всеки изминал ден. Изглежда Великите сили отдавна вече са решили политическата съдба на Виденов, който в интерес на "партийната тайна" все още мълчи и не разкрива истинската причина за конфликта. Отстраняването на несговорчивия бивш комунист /на когото авторът е искрен политически противник - през 1992 г. е един от вносителите на законопроект за забрана на БСП/ минава и през избора на нов български президент след пълното компрометиране на Желю Желев като изпълнител на неоколониалния модел. Употребен за целите на неоимпериализма, президентът Желев бе отстранен само политически, докато неговият наставник /поради ранга/ Луканов бе премахнат и физически. На 27 октомври 1996 г. Клинтън, Кол, Елцин и Черномирдин заложиха на един, доскоро съвсем неизвестен човек. Тъй както талибаните разчистиха Афганистан за прокарването на американско-туркменистански газопровод през негова територия, така и "руските талибани" - групировките "Мултигруп" и "Трон", трябва да осигурят финансово атаката на опозицията и на синдикатите, за да разчистят българската територия от противниците на руските газопроводи и нефтопроводи. Още на 3 август 1995 г. във Франкфурт на Майн международен консорциум от 27 западни банки начело с германската Комерцбанк подкрепи руското газово дружество "Газпром" - съдружник на "Мултигруп" в дружеството "Овергаз - Инк" с 1,3 млд. германски марки. Парите бяха поискани и на часа получени от руския премиер Черномирдин - частен акционер, който между другото има напоследък някои търкания с МВФ във връзка с паричната политика на неговия кабинет. Де факто във Франкфурт на Майн беше осигурен първият етап от финансирането на грандиозен бъдещ газопровод към Западна Европа, дълъг 6000 км. Трасето и съоръженията ще бъдат изградени от съвместното дружество, образувано между германската компания "Винтерсхал" и руската "Газпром". Това е "Вингаз" - дългогодишен партньор на "Мултигруп", ръководен от Черномирдин-младши, син на руския премиер.

След всичко това

ТРЕТИЯТ ПРЕЗИДЕНТ, съвсем не случайно, се нарича Петър Стоянов. За влизането си в президентството той получи значителната подкрепа на "Мултигруп", на "Газпром", на "Вингаз" и на "Трон". За него добре се потрудиха вестниците 'Труд", "Стандарт", "Континент", "Новинар" и всички останали, които по заповед отгоре и отвън агитираха организирано и последователно срещу "единствения виновник за кризата" Жан Виденов. Квашневски, Зюсмут, Авдеев и Кол посочиха Петьо: "Той е!"

Въвлечени в манипулациите на репрезедентативната [репрезентативната?] система, за него гласуваха 2,5 милиона - 59 % от увлечените в изборите, които обаче представляват за жалост само 36,63 % от възрастното население - съвсем недостатъчно да осигури решителни промени. Два милиона и шестотин хиляди българи, близо 40 %, не повярваха на нито един от кандидатите на неоколониалния модел и отказаха да гласуват за продажните елити. Никой не си направи труда да ги попита защо. Никой не им даде думата да изразят своите мотиви, фактическото малцинство чрез устата на някой си Иван Кръстев - дете на номенклатурата, нарече негласувалите интелигентни българи идиоти" за това, че протестираха против модела. Може би новият президент ще намери време да ги попита какво мислят те за чуждите икономически групировки, за техните вестници и банки, ограбили с помощта на наетите от чужденци български политици и досегашни президенти неоколониалното ни Отечество.

За третия български президент има достатъчно време да се измъкне от задушаващата прегръдка на своите благодетели, защото след първите няколко милиона и останалите могат да забележат манипулациите на контролирания модел. И тогава ако не Петър, то Симеон ще трябва да ни изведе от полувековния "египетски плен". В края на краищата една трета от българите вече прогледна, че на страната ни е нужна друга - нова, независима, стамболовистка политика...

И нов, непродажен, патриотичен елит.

София, 4 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИТЕ ПРЕГОВОРИ С МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ ПО ПРОБЛЕМИ НА СТУДЕНТИТЕ


УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Студентското национално движение /СНД/ "Велика България" желае да изнесе пред обществеността някои факти от преговорите между Министерството на образованието, науката и технологиите /МОНТ/ и контактната група, в чийто състав влизат и представители на движението. Заседанието започна с общи размишления на заместник-министъра проф. Станчо Стамов по тежкото финансово положение в страната. Оказа се, че според представителите на МОНТ вина има, виновни няма. Проф. Стамов призна неофициално, че държавата е почти банкрутирала финансово и до 12 ноември 1996 г. средства от държавния бюджет не са постъпвали. Въпреки това той обеща да настоява пред Министерството на финансите за 100-процентово изпълнение на бюджета.

По въпроса за икономиите на електроенергия, топлоенергия, вода и др. се постигна пълно съгласие.

1. Представителите на МОНТ и Студентски столове и общежития /ССО/ предложиха споразумението да бъде временно, до приемането на бюджета за 1997 г. "Велика България" настоя срокът да не бъде така мъгляво формулиран, а точно определен. Аргументите ни са, че при евентуално въвеждане на валутен борд правителството и Народното събрание ще загубят прерогативите си по финансовата политика на България. След известни пререкания се постигна съгласие срокът да бъде до приемането на държавния бюджет, но не по-късно от 28 февруари 1997 г., при условие че представители на СНД "Велика България" участват в преговорите с Министерството на финансите и с Бюджетната комисия в Народното събрание.

2. Не беше постигнато съгласие по т.1 от Заповедта за размера на таксите за общежитията. Представителите на МОНТ и ССО предложиха смъкването на всички такси с 5% от минималната работна заплата /MPЗ/. По този начин например 30% от MPЗ стават 25%. Но това представлява увеличение /според временното споразумение за период от 14 октомври до 15 ноември 1996 г./ от 1200 на 1375 лева и е неприемливо за нас. Представителите на ВМРО - Съюз на македонските дружества /СМД/ от гр. Велико Търново поискаха таксите да бъдат 15% от MPЗ, а становището на "Велика България" е, че компромисът, който може да направи, е такса от средно 20% от MPЗ. Това е максималната цена, която могат да плащат студентите, без да започнат улични или други протести. Затова, а също и за да си запази свободата за действие, СНД "Велика България" не подписа протокола от преговорите.

3. По данни на ССО разходите им за 1995 г. са били средно 700 лв. на легло за един месец. Наемът е бил 360 лв., следователно от 38 млн. лв. разходи половината са били плащани от студентите. Пак според ССО за 1996 г. разходите им са 4410 лева на легло за 1 месец, т.е. общо 7 920 000 000 лв. за цялата година. Според годишния счетоводен баланс на ССО от 31 март 1996 г. приходите им за 1995 г. са били 900 млн. лв., а разходите 954 млн. лв. Остава пасив от 54 млн. лв. Отново по техни твърдения държавната субсидия за 1995 г. за ССО е била 500 млн. лв. След покриването на дефицита от 54 млн. лв. остават 446 млн. лв., които се губят неизвестно къде. Представителите на "Велика България" зададоха този въпрос на зам.-министъра проф. Стамов. След неговата подкана някой да даде отговор настъпи суматоха в залата, г-н Миревски започна да говори, но даде крайно неудовлетворителен отговор. Може да се каже, че не отговори нищо. Това беше още една от причините, поради която не подписахме протокола.

Затова държим да се създаде Надзорен съвет, който да контролира Борда на директорите на ССО. В противен случай възможността от корупция и злоупотреби става реална.

Новоподписаната заповед на акад. Илчо Димитров отново породи недоволство и напрежение в Студентския град. Без да отхвърля възможността за продължаване на преговорите, СНД "Велика България" запазва стачната си готовност и решимостта си да възглави протестните действия на студентската общност.

София, 15 ноември 1996 г.

И.Д. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Василев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗДРАВЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ПРОЕКТА ЗА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ И ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА РАБОТЕЩИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО


През изминалата седмица /4-10 ноември 1996 г./ в печата и електронните медии широко се прокламираха изявления на здравната министърка д-р Виткова за ново вдигане на заплатите на работещите в сферата на здравеопазването, като се публикуваха и определени цифри. Според тиражираното в обществото се създаде впечатление, че заплатите на висшия медицински кадър се повишавали с 20 на сто, докато тези на средния - с 40 на сто, нещо което не е вярно.

По този повод ръководството на Българския здравен демократичен синдикат /БЗДС/ заявява най-отговорно, че изнесеното в медиите относно някакво увеличение на трудовите възнаграждения на медиците не отговаря на истината. Не са ни ясни целите, които се преследват с подобни инсинуации, но едно е сигурно: пари за увеличение на заплатите в бюджета няма. Като пример за това, че липсват средства за здравеопазване, образование и заплати на общински служители, и то 840 милиона лева в бюджета на Столична голяма община, ще цитираме направеното изявление още преди близо месец на заместник-кмета й Венцислав Николов. Не са подсигурени за медиците пари за изплащане на компенсациите за положен труд за третото тримесечие. Ето защо БЗДС приема, че изявления и тиражиране на лъжи за вдигнати заплати на служещи от сферата на здравеопазването в този тежък за страната ни момент са най-меко казано безотговорни.

По отношение на внесения за второ четене в парламента проект за здравно осигуряване нашият синдикат заявява следното:

Категорично сме против приемането на документа в този му вид. За обсъждането на проекта на закона за здравноосигурителната система е наложително да се проведат национални консултации на всички равнища. От друга страна, е необходимо да се вземе предвид мнението на синдикални и съсловни организации. В този му вид проектодокументът не отговаря на изискванията на едно съвременно, европейско осигуряване. Сред слабостите в проекта бихме изтъкнали няколко от тях, като:

- Фактът, че не се визира на кого ще се отчита Националният здравноосигурителен фонд, а би следвало това да са поне трите министерства: на здравеопазването, на финансите и на труда и социалните грижи.

- С така предложения проект частно практикуващите здравни работници отново се дискримннират, като се изключват от тази осигурителна система;

- В нито една страна в света индивидуалните вноски не надвишават 10 на сто, докато в предложения от Министерството на здравеопазването /MЗ/ проект, те са фиксирани на 30. Не са добре обмислени и цифрите, които касаят размера на заплащане на осигуровките от работодателя.

- Начинът, по който се предвижда да се извършва сключването на договорите между лекари и фонд създава условия за възникване на корупция и още, още други слабости.

По тези причини БЗДС категорично се противопоставя да се разглежда и приема набързо един такъв проект, тъй като това неминуемо ще доведе до така познатото за обществото ни раждане и влизане в сила на следващ слаб закон - нещо, от което никой няма полза. Обръщаме внимание на народните избраници, че проектът на здравноосигурителна система в този му вид по-скоро ни отдалечава, отколкото ни доближава до Европа и до модерните държави.

София, 14 ноември 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р П. Угрински

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ. Движението е учредено на Общо събрание на 15 юли 1996 г. в София.


I. ИСТОРИЧЕСКИ ПРОИЗХОД

Националното движение за социален хуманизъм /НДСХ/ в своите исторически корени е продължение на традициите на хуманизма, на класическата философия и на християнската етика.

Социалният хуманизъм е синтез от морални ценности - свободи, справедливост и солидарност, издигнати до равнището на държавна политика, чиято цел е уважението към човека, защита на неговите права и създаване на необходимите условия за достоен живот.

Ще припомним само, че големият мислител и класик от 17 век Имануил Кант определя ясно и разбираемо най-същественото изискване към хуманизма: "Всички човешки отношения трябва така да бъдат устроени, че нито един човек да не бъде средство за целите на други хора". Или отношенията в човешкото общество трябва да се осъществяват единствено на базата на равнопоставеността.


II. ЦЕЛИ НА НДСХ

Движението за национален хуманизъм последователно ще отстоява своята принципна позиция в защита на социалните интереси на българския народ. Неговите социални хуманни цели трябва да се превърнат в дело и съдба на цялото общество, на всички институции в държавата. Ръководено от този принцип, движението ще работи в съгласие, взаимодействие с всички социални групи за постигане на своите висши благородни цели.

Главната цел на Националното движение за социален хуманизъм е да формира в страната ни такава индустриална и социално-икономическа политика, подкрепена от политическата воля на мнозинството от народа - чрез парламента и изпълнителната власт, която ще създаде предпоставки постоянно да расте благосъстоянието на народа и участието на всички в справедливото разпределение на националния доход. Тази политика е призвана да осигури на хората живот в условията на свобода и човешко достойнство, да ги освободи от експлоатацията.

Националното движение за социален хуманизъм ще работи за:
- политическа демокрация в обществото, призвано да осигури на всеки човек политически свободи;
- политическа демокрация в стила на такава икономическа система, която се намира под контрола на обществото и служи на интересите на цялото общество, което означава: икономически плурализъм на формите на собственост;
- ефективност на пазара в условията на лоялна конкуренция, широко участие на научно-техническата и икономическата интелигенция и на работниците в собствеността, в управлението на предприятията и в разпределението на печалбата;
- свободен избор на потребителя и свободен избор на работното място по пътя на свободната конкуренция и пълната свобода на предприемаческата инициатива;
- реална система от права /на труд и справедливо възнаграждение, на отдих, социално осигуряване и др./.


III. ОТНОШЕНИЕ НА НДСХ КЪМ ДЪРЖАВАТА

Държавата ще бъде способна да утвърждава социалния хуманизъм в обществото, ако върху нейната дейност се отразява волята на мнозинството от гражданите, когато тази воля не зависи от големите групови или от господстващите икономически интереси. На законно основание груповите обединения могат да участват във формирането на държавната политика, но срещу техните частни интереси трябва винаги, решително и резултатно да се противопоставя волята на мнозинството от народа. В този смисъл държавата е призвана с демократични и законови механизми да променя онези обществени структури, които пречат за осъществяването на социална справедливост в сферата на образованието, здравеопазването, трудовата заетост и т.н.


IV. ОТНОШЕНИЕ НА НДСХ КЪМ ОБЩЕСТВОТО И НЕГОВАТА СТРУКТУРА

Националното движение за социален хуманизъм не се стреми към създаването на нови привилегии.

То няма намерение да оказва предпочитание на едни социални групи спрямо други.

То ще защитава и реално ще осъществява интересите на всички хора, които се стремят към справедливост.

То е длъжно с действията си да намери активна подкрепа от всички социални групи, които приемат и одобряват неговата програма.

Това е особено важно за всяко общество, което се състои от много слоеве - ако не се спазват неговите принципи и идеи, няма да завладеят умовете и сърцата на мнозинството от народа. Именно затова то не е партия, а национално движение.

Движението е отворено за всички, които поддържат неговите цели. И в този смисъл НДСХ ще се съобразява с традициите, начина на живот и ценностните ориентации на различните групи на обществото.

В своята работа с хората от различни слоеве от народа на България НДСХ е длъжно да създава организация за плодотворно взаимодействие между различните групи, които имат различни социални интереси, ценностни предпочитания и стил на живот.

Тази висша цел може да се осъществи, само ако НДСХ се превърне в масово народно движение, което означава, че за да се реализират неговите цели, не са достатъчни само дейността на парламента и на правителството.


V. ФУНКЦИОНАЛЕН МОДЕЛ НА НДСХ

За постигане на целите си НДСХ ще изгради функционалния модел на своята всестранна дейност, за създаване на такава система в България по подобие на всички развити западни индустриални страни, в която своето място ще заемат както автономните пазарни механизми, така и държавното планиране и регулиране.

Частното предприемаческо разпореждане със средствата за производство и пазарната конкуренция в значителна степен ще формират икономическата система. Заедно с това за достигане целите си НДСХ ще ползва онези инструменти на държавното управление: планиране и регулиране, които водят до непрекъснато повишаване на брутния вътрешен продукт на страната и националния доход. Именно те ще позволят на държавната администрация да извършва необходимите преразпределителни процеси в социалната политика, която ще гарантира социална справедливост и социална солидарност.


VI. СТРУКТУРЕН РЕСУРС НА НДСХ

За реализиране на функционния си модел НДСХ ще разчита преди всичко на:
- икономическата и научно-техническата интелигенция, олицетворяваща мениджърската класа на страната;
- национално отговорната предприемаческа прослойка, която е готова да се солидаризира с другите социални групи;
- кооперативното движение;
- художествено-творческата интелигенция;
- младите хора, като особено важна и перспективна група както за осъществяване на целите на НДСХ, така и за бъдещето на страната.
- служителите, осигуряващи националната сигурност на страната;
- наемната работна сила;
- синдикалните организации.

От казаното досега може да се направи обобщението, че Националното движение за социален хуманизъм ще осъществява система от възгледи, които изразяват уважение и защита на достойнството на човека, грижа за хармоничното развитие на човешката личност и борба за човечност като реални постижения на модерната цивилизация.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
БЯЛА КНИГА ЗА БАНКОВИЯ БАНКРУТ НА БЪЛГАРИЯ /ЧАСТ ВТОРА/ ОТ ДЕПУТАТА ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЕДВИН СУГАРЕВ - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателите на парламентарните групи в Народното събрание, до Комисията против корупцията към Народното събрание и до главния прокурор.


ІІ. ГЕНЕЗИС НА БАНКОВАТА КАТАСТРОФА


1. В началото на перестройката

До 1987 г. банковата система бе единна и съгласно действащата конституция представляваше част от общонародната собственост, включена в състава на националното богатство на страната.

С приемането на Правилника за банките от 1987 г. влиза в действие абсурдната "социалистическа акционерна форма на собственост", която се изпробва първо в банковата система. Всеки знае, че акционерната собственост по характер е частно-правна независимо от това, че и държавата може да участва със своя публична или държавна собственост. Абсурдността се състои в това, че от обявените в конституцията /чл. 16/ за национално богатство банки и държавни предприятия, чиято собственост тогава също е общонародна, се създават частни акционерни дружества - отраслеви банки /Строителна банка, Банка за транспортно машиностроене, Биохим, Стопанска банка, Банка "Електроника" и т.н./. Банковата система е пряко подчинена на Министерския съвет и се ръководи от него.

Вторият етап на нормативна подготовка в посока раздържавяване на банковата система са извършените промени през пролетта на 1990 г. Без да се приеме закон за държавните предприятия и без да се определи начин за разпадане на общодържавната собственост, сесията на последното комунистическо Народно събрание извършва промени в конституцията, като допуска създаването на така наречените смесени предприятия /без да конкретизира това понятие и без да реши въпроса с прехвърлянето на собствеността/ и снема банките от масата на общодържавната собственост.

Министерският съвет незабавно извършва промяна в Правилника за банките /"Държавен вестник" бр. 34/1990 г/, като в чл. 20 негласно премахва /само/ една дума - "юридически". Дотогава банка можеше да бъде учредена от най-малко две дееспособни юридически лица, а юридически лица бяха все още само държавните предприятия, стопанските организации и ведомства. С отпадането на думата "юридически" се създаде негласна възможност за приемане и на физически лица като акционери в банковата система, което не представлява нищо друго освен раздържавяване без наличието на закон за приватизация.


2. Раздържавяване в действие

Въпреки че все още не е създадена конституционно и законово правна възможност за раздържавяване, то започва още през 1989 г.: в стопанската област - чрез ПМС N 36/28 юли 1989 г., а в банковата дейност - с ПМС N 19/19 май 1989 г.

В изпълнение на последното УС на БНБ с Протокол N 19/28 август 1989 г. взема решение да извърши структурна реформа в банковата система, като се създаде [създадат?] още самостоятелни банки - акционерни дружества. По този начин единната централизирана банкова система продължава да се разпада. В чл. 4 и 6 от предложения и одобрен от председателя на БНБ Васил Коларов график ясно е предвидена приватизация на банките чрез продажба на акции. Реформата е възложена на ръководното тяло на БНБ, където участват познати и управляващи и до днес лица /Ганчо Колев, Любомир Филипов, бившата партийна секретарка, ръководеща дълги години емисионно-касовата и съкровищна дейност Розалина Нацева, Владимир Владимиров/.

Поради това, че до този момент липсва каквото и да е законно основание за приватизация на банките, МС, както и УС на БНБ се обосновават на чл. 26 от Правилник за прилагане на Указа за стопанската дейност /ПГТУСД/ /междувпрочем на основата на него до влизането в сила на Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП/ е извършена скритата приватизация в икономиката като цяло/. Проблемът е, че подзаконов акт, в противоречие с основния закон допуска това. Всеки правист знае, че в първоначалния текст на УСБ [УСД?] липсва правно основание за съществуването на чл. 26 от ППУСД, особено що се отнася до оценката на имуществото, в това число и на капитала. А в последващото изменение на УСД се положи изричен текст, забраняващ продажбата на акции и дялове от държавни фирми.

В така преобразуваните държавни банки в акционерни първоначално, преди продажбата на акции, основен акционер е самата БНБ с държавен капитал, която носи изцяло отговорността за неговото управление. До влизането в сила на Закона за банките и кредитното дело /ЗБКД/ всички случаи на продажба на акции на частни юридически и физически лица или взети решения за увеличаване на капитала на действащите държавни търговски банки за сметка на продажба на нови акции на частни юридически и физически лица представляват незаконна приватизация, извършена с прякото участие и с разрешението на БНБ, за което тя следва да поеме цялата отговорност. Нейни представители в общите събрания на акционерите наред с тези на Банковата консолидационна компания /БКК/ - АД, са решавали въпроси от жизненоважно значение за държавата и обществото.

При това трябва ясно да се посочи, че почти през целия период след 1989 г. до влизането в сила на Закона за преобразуване и приватизация е съществувала законова или друга нормативна забрана за продажба на акции и дялове от държавни фирми. Това са: през 1991 г. - мораториумът, наложен от Великото народно събрание /ВНС/ от месец август 1990 г.; чл.13 на УСД; чл.2 от отменения закон за образуване и преобразуване на еднолични търговски дружества.

В редица държавни банки /Строителна банка, ТБ "Средец", ТБ "Хемус", ТБ - Искър, Балканбанк, Стопанска банка, Банка за земеделски кредит и др./ са отпечатани акции на приносител, т.е. анонимни. Какво по-голямо доказателство за открити намерения за скрита приватизация на банките при липса на закони за ценни книжа и пазар за тяхната продажба.

БНБ непрекъснато даваше разрешения за увеличаване капитала на държавните банки, независимо че с това извършваше приватизация, намалявайки размера на държавното участие. Изненадващо за обществото обаче тя се сети за тези си задължения само при случая "Биохим".

Решения от подобен характер са вземани с участието на националната банка чрез нейните представители в общите събрания на банките или най-малкото чрез одобряваните от самата нея документи по учредяване и преобразуване - устави, учредителни договори и др., намиращи се в досиетата на банките при управление "Банков надзор". В резултат на това при някои банки се стигна до намаляване на държавния капитал до 2-5 процента, за което отговорността следва да се поеме от БНБ и Министерството на финансите /МФ/ и лично от проф.Т.Вълчев, който дезинформираше обществото с изявления пред медиите, че не му е известно да е извършвана приватизация в банките, фрапиращ е случаят с личните му писма до директора на Първа източна международна банка.

В цитираното по-горе ПМС N 19/19 май 1989 г. чл.2, ал.2, т.2 е предвидено средствата от продажбата на акции в преобразуваните държавни банки да се внасят в БНБ. До този момент никой не е научил нищо и не е повдигнат въпросът за размера на тези средства и разпореждането с тях. Та нали ако се даде такъв отчет, това би било явно признание за приватизация и би могло да се проследи кой и как е отговорен за нея. Например какви средства са получени и ако са получени, откъде са дошли от продадените на фирма "Василка" акции от БНБ. Случайно ли това става в момент, когато във ВНС се обсъжда текстът на мораториум върху продажбата на акции от държавни фирми, гласуван на 17 август 1990 г.


3. Разрешения /лицензиране/ за извършване на банкова дейност

Отговорност от БНБ следва да се търси и във връзка с вменените й законови /ЗБКД/ задължения само тя да дава разрешения за откриване и преобразуване на банки. До влизането в сила на ЗБКД те са давани също от нея по силата на правилника за банките. В ЗБКД /чл.12, 14, 17 и 19/ са определени широки права на националната банка при издаването на лиценз за банкова дейност. Дадена е възможност БНБ да извършва предварителни проучвания за установяване на финансовото състояние на заявителя, професионалната квалификация и опит на управляващите, включително и всякакви допълнителни сведения по нейна преценка. Освен извършване на проверка БНБ има и правото да откаже издаване на лиценз, ако се установи, че някои от акционерите контролират повече от 10 на сто от гласовете и с това могат да влияят върху вземането на решения. Ако тези изисквания на закона бяха спазвани от страна на БНБ, нямаше да се стигне до сегашното състояние на банковата система.

Типичен пример за издаване лиценз, без да са приложени нормите на закона, е лицензът на Първа инвестиционна банка - Решения N 259 и N 278 от 1993 г. на УС на БНБ, където:

- е допуснато акционерният капитал с право на глас да представлява само 2 процента от общото разпределение на капитала. Останалият капитал /98 процента/ се попълва от акционери без право на глас;

- при това разпределение на капитала на един от акционерите - Първа финансово-брокерска къща, е разрешено да контролира до 20 процента от акциите с право на глас. На останалите 5 физически лица, притежаващи по 16 процента от акциите с право на глас, изрично разрешение не е дадено, но учредителните документи показват ясно това и БНБ го е одобрила;

- притежатели на акции с право на глас заедно с брокерската къща са само лицата, на които е възложено управлението на банката. При първоначалното набиране на капитала физическите лица /включително управляващите/ не са направили никакви вноски;

- управляващият Първа финансово-брокерска къща Ивайло Мутафчиев участва лично с 16 процента от акциите с право на глас и представлява ПФБК, която има разрешение да контролира 20 процента от гласовете. По същество е създадена възможност при едностепенна система на управление да се упражнява почти еднолична власт. Никак не е без значение в случая и фактът, че братът на Ивайло Мутафчиев - Георги Мутафчиев, е главен валутен дилър на БНБ! Другият измежду малкото акционери с право на глас Емилиян Димитров е прокурист в ПЧБ. Между останалите акционери без право на глас са "Омнитех", Първа западна финансова къща, Първа частна лизингова къща, "Синит", фалиралата "Агробизнесбанк", застрахователен холдинг "България" - все познати дружества, свързани с ПЧБ.

Тук му е мястото да се каже за ролята на финансово-брокерските къщи във финансовата ни система. През изминалия период на хаос в икономиката на тях неслучайно бе отредена ролята да източат дохода от иначе печелившата банкова дейност, създадена с държавен капитал. Това можеше да стане, разбира се, само с прякото участие на определени лица на възлови места в банковата система. За това удобно и неправомерно бе използвана автономността на банковата система. Както при държавните предприятия определени частни групировки застанаха на входа и на изхода им, така и при банковата система се създадоха паралелни банкови структури като финансово-брокерските къщи. Без да преценява каквото и да е по предмета им на дейност, съдът ги регистрираше само на основата на Търговския закон без разрешение /лиценз/. Впоследствие чрез Наредба N 5 за емитиране и изплащане на безналични държавни ценни книжа БНБ дори им създаде преференциални условия за участие в покупката на Държавни ценни книжа /ДЦК/. Очакваше се, че приватизацията ще стартира и с тях ще купуват предприятия. Без наличието на закон за търговия с ценни книжа им бе разрешено да търгуват с акции и да посредничат при други финансови операции. Създадоха се умишлено условия за безконтролност върху финансите на страната. Така те се превърнаха в друг вид частни банки, вградени и паразитиращи върху държавния банков капитал.

Пример за лесен начин за печелене на много пари, извън нормалните пазарни условия, е дейността на Първа финансово-брокерска къща /ПФБК/: През март 1994 г., когато курсът на долара скочи драстично, БНБ в продължение на 25 дни интервенира на пазара през три брокерски къщи /Първа финансово-брокерска къща, "Борас" и "Лейди"/. Интервенцията е 7 млн. щатски долара, които БНБ продава на ПФБК при курс 0.35 лв. за долар под фиксинга. На другия ден ги купува обратно от къщата на 0.40 лв. над фиксинга. Само за една седмица /от 27 март 1994 г. до 3 април 1994 г./ финансовата къща печели 72 млн.лв, а за годината отчита общо само 270 хил.лв. печалба. Другите две финансови къщи са основни акционери - "Борас" в Елитбанк, а "Лейди" в Юнион-банк.


4. Банкова консолидационна компания /БКК/

Отговорността по управлението на имуществото и капитала в търговските банки изцяло следва да се сподели с БКК, която по замисъла на разпореждане N 26/16 март 1992 г. на МС /предложено лично от проф.Т.Вълчев/ бе създадена да придобие /някои казват да прикрие/ държавното участие в търговските банки, за да се заеме с консолидацията им, да извърши оценка на активите им и да ги подготви за приватизация. Поради своя съмнителен правен статут БКК не успя да придобие изцяло държавното участие, тъй като много от държавните фирми не се подчиниха на разпореждането и не замениха акциите си с тези на БКК. Така в продължение на повече от две години, а може би и до днес, на БКК не й бе известен размерът на държавното участие в отделните търговски банки. Оправданията, че тя самата не е извършвала продажби на акции от ТБ и е гласувала за увеличение на капитала им съобразно ЗБКД с разрешение на националната банка са наивни. Според ТЗ начинът за увеличение на капитала и участието на акционерите в него се гласува от Общото събрание, преди да се поиска разрешение от БНБ за това увеличение. Ето защо представителите на БКК в ТБ носят отговорност за намаление размера на държавното участие без законова приватизация.


5. Лошите кредити

От 1990 г. в държавата се обсъжда на управленско ниво проблемът с лошите кредити в банките, които държавата следва да поеме, за да се създаде възможност за оздравяване на банковата система и на нейната приватизация. Органът, който следваше още през 1991 г. да обяви размера им и да наблюдава тяхното изменение, е БНБ чрез управление "Банков надзор". Но нито обществеността, нито отговорните институции можаха в крайна сметка да разберат на колко ориентировъчно възлизаше техният размер. От обявените пред МВФ през 1990 г. 17 млрд.лв. в настоящия момент по дълга се цитират 385 млрд лв., а колко още не са поети като държавен дълг не е известно. И докога тази причина ще се изтъква като забавяща законовата приватизация. Пълен хаос в банковата система през последните 5-6 години цареше в определянето на понятието "лоши кредити" и оттам - на техния размер. Това е повлияло върху размера на образуването на резервите в банките и начина на тяхното използване, което поставя под съмнение както отчетените финансови резултати, така и кредитите, които биха били покрити с тях. Основната отговорност за това е на БНБ, която до лятото на 1993 г. не определи критерии за класифициране на кредитите, отговарящи на изискванията на международните стандарти. Това означава, че "Банков надзор" не си е вършил работата.

Наред с Министерството на финансите БНБ носи отговорност и за това, че допусна да се обремени държавният бюджет с лоши кредити от раздържавени държавни предприятия /ООД и АД/, кооперативни организации, свинеферми и др., което по същество представлява субсидиране от държавата на други форми на собственост, и то без ефект от какъвто и да било оздравителен процес. Всичко това - за сметка на данъкоплатците.


6. Финансова и счетоводна отчетност

Никоя от отговорните финансови институции в МФ и БНБ не е дала досега мотивиран отговор на обществото защо след влизането в сила на Закона за счетоводството от 1991 г. той не се приложи за банките и случайно ли е това? Защо се допусна акционерното дружество "Банксервиз" - АД да обслужва централно цялата банкова система за счетоводни и междубанкови разплащания и как е гарантирана "банковата тайна"? Не се ли създаде умишлено възможност някой да има контрол над цялото движение на средства и валута и не е ли време да се извърши пълна ревизия за периода до отделяне на счетоводната отчетност в банките.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 22 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЧНИЯ ПЪТ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ /21 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/


I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. /1/ Българското национално движение на вечния път, или съкратено Българско национално движение /БНД/, е доброволна политическа организация по смисъла на Закона за политическите партии /ЗПП/.
/2/ БНД е юридическо лице със седалище в гр. София.
/3/ БНД има свой знак, символи, печат, знаме, банкови сметки и фондове.
/4/ Знакът на БНД е стилизирана четирилъчна спирала.
/5/ Символите на БНД са кентавър с опънат лък и дева с мрежа, изразяващи препускащия първоучител и съдбата.
/6/ Печатът на БНД носи знака или един от символите с надпис околовръст "Българско национално движение" и името на седалището.
/7/ Знамето на БНД е бяло със зелена и червена ивица в горния край и изображение на знака. Върху знамето могат да бъдат изобразявани и символите, както и името на организацията.

Чл. 2. БНД осъществява своята дейност в съответствие със закона, този устав и древнобългарските традиции.

Чл. 3. /1/ Основни цели на БНД са:
     1. Единението на българския народ, укрепването на българската държава и просперитетът на България.
     2. Издигането на авторитета на България и на българина като носител на древни общочовешки ценности и могъща духовна мощ.
     3. Възстановяването на България като световен културен и духовен център.
/2/ Непосредствени задачи на БДН са:
     1. Да участва активно в управлението на българската държава и общност.
     2. Да работи за постигането на:
         а/ духовна равнопоставеност между българите и прокламиране на древнобългарските ценности, историческия и духовния им път;
         б/ реална еманципация и равнопоставеност между половете - доброволност и поемане на човешки, семейни при обществени ангажименти, взаимно зачитане и дълбоко уважение между тях;
         в/ стабилен икономически, научен, културен и образователен просперитет на България и на българина;
         г/ заслужено самочувствие на българина сред общочовешката общност като потомък на древни учители.

Чл. 4. За постигане на целите си и за изпълнени на непосредствените си задачи БНД организира:
1. Срещи, събрания, митинги, шествия и други масови прояви.
2. Семинари, симпозиуми, курсове и диспути.
3. Издателска, културна, рекламна, спортна, информационна, социологическа, проучвателна, научна, изследователска и др. дейност в съответствие със закона.
4. Създаването, обсъждането и въвеждането в действие на нормативни документи.

Чл. 5. БНД създава необходимата организация за постигане на своите цели и изпълнение на своите задачи в съответствие с утвърдени от ръководните й органи краткосрочни и дългосрочни програми.

Чл. 6. БНД може да сътрудничи и да сключва договори и споразумения с обществени организации, държавни и административни органи в степен, неувреждаща името на организацията и в съответствие с този устав, своите цели и задачи, като запазва своята юридическа, организационна и финансова самостоятелност.

Чл. 7. БНД може да сътрудничи с международни организации и органи, да участва в международни прояви при условията на предходния член.


ІІ. Членство, права и задължения

Чл. 8. Членове на БНД могат да бъдат лица, приемащи този устав, изцяло съпричастни към целите, задачите и програмите за действие на Българското национално движение на вечния път, вярващи в себе си, в българина и в България.

Чл. 9. /1/ Членове на БНД не могат да бъдат членове на други политически организации и лица, поддаващи се на национален нихилизъм.
/2/ Членове на БНД не могат да бъдат лица, призоваващи към расова дискриминация, национална, религиозна и друга ненавист.

Чл. 10. /1/ Приемането на членове на БНД става по решение на ръководен орган на структура на движението след подаване на собственоръчно подписано заявление и подробна автобиография на кандидата до изпълнителния орган.

Чл. 11. При отказ за приемане, заинтересуваното лице може да обжалва това решение пред висшестоящ орган или Висшата комисия по етика /ВЕК/.

Чл. 12. Членовете на БНД са длъжни:
1. Да спазват този устав.
2. Да изпълняват отнасящите се до тях решения на органите на движението.
3. Да работят за постигане на целите и изпълнение на задачите и програмата на БНД.
4. Да спазват закона.
5. Да плащат ежемесечно членския си внос.

Чл. 13 /1/ Кандидатът за член на БНД плаща еднократно встъпителен членски внос от 50 лв. на структурата, в която кандидатства.
/2/ Членовете на БНД плащат месечен членски внос в размер на 0,5 на сто от чистите си месечни доходи на структурата, в която членуват.
/3/ Когато член на БНД няма доходи, членският му внос е в размер на 20 лв. месечно.
/4/ Първичните структури на БНД отчисляват 70 на сто от всички свои приходи на общинските организации на БНД.
/5/ Общинските структури на БНД правят ежемесечни отчисления в размер на 60 на сто от всичките си приходи на Националния бюджет /НБ/ на БНД.
/6/ От НБ на БНД се отчисляват ежемесечно 10 на сто от всички негови приходи във фонд за подпомагане на изборните кампании.

Чл. 14. Членовете на БНД имат право:
1. Да участват в работата на структурата, в която членуват.
2. Да избират и бъдат избирани в органите на движението.
3. Да дават препоръки към лица, в чийто избор са участвали или ще участват, както и да искат тяхното отзоваване.
4. Да получават помощ за защита на своите права и интереси.
5. Да получават информация, отнасяща се до тях и дейността на движението.

Чл. 15. /1/ Членство в БНД се преустановява в случай на:
      1. Напускане по свое желание.
      2. Изключване.
      3. Смърт.
      4. Неплащане на членски внос, съгласно този устав за повече от три последователни месеца по неуважителни причини.
/2/ Всеки член може да напусне движението, като подаде писмено заявление до органа, който го е приел.
/3/ За нарушения на този устав, за действия, уронващи авторитета на организацията, или когато член на БНД е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, може да му бъдат наложени следните наказания:
      1. Предупреждение.
      2. Изключване.
/4/ Наказанията по предходната алинея могат да бъдат наложени от органите на структурата, в която виновното лице членува, или от висшестоящите органи в негово или на негов представител присъствие, освен ако отсъства по неуважителни причини. При несъгласие с наложеното наказание заинтересуваното лице може да обжалва решението, с което то е наложено, пред висшестоящ орган.
/5/ Всеки член е длъжен да обоснове пред структурата, в която членува, причините за неплащане на членския си внос най-късно до два месеца, следващи месеца, през който е трябвало да бъде платен.
/6/ За непривеждане на дължимите отчисления в НБ през месеца, следващ месеца, за който са получени приходите, спрямо отговорното лице се прилагат предходните алинеи.

/Пресслужба "Куриер"/


----------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 19 ноември 1996 година.


Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж. ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


БТА - Редакция "Справочна информация"


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.