21 септември 1993


София, 21 септември 1993 г.
Брой 184 /971/


София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГ "ЗОРА" ПО ВЪПРОСА ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ КОМПРОМИС ЗА ИЗВЕЖДАНЕ НА СТРАНАТА ОТ КРИЗАТА.


Споразумението, подписано наскоро от палестинския лидер Ясер Арафат и от израелския министър-председател Рабин, бе оценено от световната общественост като "исторически компромис". Доскоро единият от тях открито говореше, че "евреите трябва да бъдат изхвърлени в морето”, а другият не можеше да се раздели с мечтата за "Велик Израел”. Несъмнено подписаното от тях споразумение има много противници, но то е поредната илюстрация за това, че способността да бъдат правени компромиси, за да бъде решен един или друг важен проблем, е неотменно качество на големия политик.

За съжаление именно с това качество не могат дa се похвалят много български политици. В момент, когато Отечеството ни, изживяващо тежка икономическа, политическа и морална криза, е застрашено повече от всякога, когато под въпрос е поставено бъдещото съществуване на българската нация, водачите на двете "основни" политически сили се занимават със срамни задкулисни игри, обслужващи теснопартийните им интереси, а българският парламент се е превърнал в място, където се боричкат различни котерийни групировки.

Именно защото парламентарните политически сили отхвърлят необходимия компромис в името на спасението на Отечеството, заменяйки го с безпринципни и конюнктурни политически сделки, върху българските национално-патриотични кръгове и техните политически и обществени организации пада тежката отговорност за извеждането на страната ни от днешната криза. За да бъде осъществено това обаче, е необходимо ръководителите на тези оргаНизации да преодолеят различията помежду си и с чисто сърце, водени от единствеНата мисъл да помогнат на България, да пристъпят към реалното обединение на всички български патриоти на всички тези, за които интересите на Отечеството стоят над личната им или партийна изгода.

Само по този начин бихме могли реално да съдействаме за спасението на България.
 
София, 20 септември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГ "ЗОРА":

Минчо Минчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ 19 СЕПТЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ, ПО ПОВОД НА НАПРАВЕНИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ НА 8 СЕПТЕМВРИ 1993 Г. ПРОМЕНИ И ДОПЪЛНЕНИЯ В СТАТУТА НА КОАЛИЦИЯТА, КОИТО ГЛАСЯТ: "ЧЛ.23. АЛ.1 ВСЕКИ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ РЕАЛИЗИРА РЕШЕНИЯТА НА НКС И ВЗЕМА РЕШЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ НА СДС ЗА ТЕРИТОРИЯТА, КОЯТО ПРЕДСТАВЛЯВА. РЕШЕНИЯТА НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НЕ МОГАТ ДА ПРОТИВОРЕЧАТ НА РЕШЕНИЯТА НА НКС АЛ.2. КОГАТО КООРДИНАЦИОННИЯТ СЪВЕТ НЕ ИЗПЪЛНЯВА РЕШЕНИЯТА НА НКС НА СДС, ВЗЕМА РЕШЕНИЯ, НЕСЪОБРАЗЕНИ С ПОЛИТИКАТА И СТРАТЕГИЯТА НА КОАЛИЦИЯТА ИЛИ ДЕЙНОСТТА МУ Е БЛОКИРАНА ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЯ МЕЖДУ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РАЗЛИЧНИ ПАРТИИ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИИ, НКС НА СДС СПИРА ДЕЙНОСТТА НА СЪОТВЕТНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ ДО ИЗЯСНЯВАНЕ НА СЛУЧАЯ СУЧАСТИЕТО НА ЦЕНТРАЛНИТЕ РЪКОВОДСТВА НА ВСИЧКИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ - ПЪЛНОПРАВНИ ЧЛЕНОВЕ НА СДС. ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО ЧЛ.32..."


След като под ръководството на Стефан Савов силите на компромиса взеха връх в Националния координационен съвет /НКС/, което бе особено ярко демонстрирано с бруталната разправа с Партия Либерален конгрес /ПЛК/, сега се посяга на Статута на СДС, за да се поставят под контрол местните структури, които винаги са били привърженици и инициатори на решителни антикомунистически действия.

За да се пресекат тези опасни тенденции и за да се сложи начало на активни действия за нови избори и декомунизация на страната, ПЛК призовава всички свои представители в местните координационни съвети да се консултират с коалиционните си партньори по изложените уставни въпроси, както и за свикването на Национална политическа конференция до края на октомври 1993 г.

На заседанието си от 7 август 1993 г. НКС на СДС прие промени в Статута на СДС, които са от съдбовна важност за синята коалиция и дори за синята идея.

Допълненията на чл.23 и премахването на чл.32 лишават местните координационни съвети от сянката на самостоятелност и инициатива, и то в условия, при които сравнително малобройните партийни структури трябва да оглавят огромна маса от привърженици на синята идея. Съгласно новия статут "Решенията на Координационния съвет не могат да противоречат на решенията на НКС". Това означава например, че след като има решение на НКС всички негови представители във властта да бъдат поддържани, то местният КС не може да се дистанцира от избран със синя бюлетина кмет, независимо от рушащи престижа на СДС действия или разочарованията на местната общественост.

В най-добрия случай подобни въпроси ще се решават от НКС при пълно непознаване на местната обстановка и въз основа на партийни пристрастия. Нещо повече, щом една партия формира обикновено мнозинство в НКС, тя получава възможност да контролира и диктува местната политика, което противоречи на духа на СДС като национално антикомунистическо движение за демокрация. Съществува реалната опасност НКС да се превърне в арена на борба за надмощие в местните структури и по този начин да дезорганизира и дори да парализира и без това не особено активната дейност на коалицията.

Този член не само реализира стратегиите за ограничаване на местните координационни съвети, но с новата си втора алинея дава в ръцете на НКС един механизъм за разправа с всеки, който би дръзнал да отстоява някакво мнение или да поставя неудобни въпроси. При съществуващите в НКС непрекъснати борби, комбинации, сплашвания, компромиси и т.н. това ще позволи на една партия да наложи не само политиката си, но и да осигури на своите партийни членове господстващо положение в местните координационни съвети и да се налага дори там, където няма cвoи структури. С приемането на ал. 2 на член 23 НКС си присвои правото да "спира дейността на съответния координационен съвет". Това не само въвежда репресивните механизми на "замразяване", но може при твърдо отстояване на позиции от местния координационен съвет да се използва за неговото фактическо отстраняване поради липсата на определен срок за "изясняване на случая".

Във визирания текст не е посочено кой определя дали дейността на координационния съвет е "блокирана поради противоречия между представители на различни партии и организации". Известна идея за това, как ще бъдат използвани неяснотите на формулировките, дава заявлението на г-н Савов на заседанието на НКС, че той не може да се лишава от свои "проверени" хора в угода на "декомунизатори" като Тошо Пейков и Сашо Стоянов" или "заради фантомни партии".

Това означава, че всяка демократична процедура на местния координационен съвет може да бъде пренебрегната при вземането на решение в НКС заради настояванията и претенциите на партии или личности.

София, 9 септември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ЗЕЛЕН ПАРЛАМЕНТ В БЪЛГАРИЯ /18 СЕПТЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/ ОТ 27 НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПАРТИИ И ДВИЖЕНИЯ.


Ние, представителите на 27 неправителствени организации, партии и движения, събрани в София на 18 септември 1993 година по инициатива на фондацията за екологично образование и обучение, като имаме предвид, че:
- екологичната криза продължава да носи негативни последици върху природата и човека;
- състоянието на екологичната обстановка в страната като цяло не се подобрява;
- съществуващите многобройни екологични организации действат разпокъсано, хаотично и оттук - недостатъчно ефективно;
- екологичната култура и гражданската отговорност на стопанските деятели, на семейството и населението не задоволяват;
- екологичната тема и опазването на околната среда, които дадоха силен начален тласък на демократичните промени, слязоха ниско в обществените приоритети,

РЕШИХМЕ:

да учредим ЗЕЛЕН ПАРЛАМЕНТ - един постоянно действащ форум по проблемите на околната среда. Този инструмент на гражданското общество в България е отворен за всички. В него могат да участват неправителствени организации, политически партии, научни звена и граждани - учени, специалисти и общественици, които ратуват за българската природа, за зеления цвят в българското знаме.

Зеленият парламент като обществен консултативен орган:

- обединява широката общественост за разрешаване на проблемите в сферата на екологията, качеството на живота и здравето в съответствие с европейските и световните стандарти;

- обсъжда важни регионални и национални екологични проблеми и предлага варианти и програми за тяхното решение;

- участва в нормотворческата дейност - в създаването и изменението на закони и други нормативни актове, засягащи околната среда;

- чрез гласност и публичност на екологичните нарушения и престъпления с обществени екологични експертизи осъществява обществен контрол в тази сфера;

- спомага за формирането на съвременна екологична култура и възпитание на българина.

С цялостната си дейност, като партньор и опонент на държавните органи и институции, Зеленият парламент представлява обществен коректив на националната екологична политика.

Като учредяваме Зелен парламент, ние постъпваме в съответствие с решенията на Конференцията на ООН по околната среда и развитието, състояла се в Рио де Жанейро през 1992 година, и ще осъществяваме дейността си в сътрудничество със сродни чуждестранни и международни екологични организации и движения.

УЧРЕДИТЕЛИ: фондация "Искър", Международна академия на архитектурата, Младежки клуб при Зелената партия, Академичен младежки екологичен клуб, Екоинспекция - Ботевград, фондация "Българка", факултет по Екология и опазване на околната среда - Варна, фондация "Природа и здраве", Единен фронт за екологично спасение - гр. Кърджали, Български Алианс за здраве, физическо възпитание, спорт, рекреация и танци, Екологично-информационна група и сп. "Екокуриер", Дружество "Зелени Балкани” - София, Дружество за защита на природата - гр. Разград, Младежки Алианс за развитие, Демократичен съюз на жените, фондация "Екосфера", Национален дворец на децата - Екоцентър, фондация "Детето и природата", Национална фондация за защита на животните, Федерация по защита на природата, Асоциация на българските еколози, съюз на краеведите в България, Обществен институт за социални и екологични изследвания, политически клуб "Екогласност", Студентски клуб по опазване на околната среда към ВАТИ, Зелена партия, фондация за екологично образование и обучение.

София, 18 септември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ СОФИЙСКАТА ГРАДСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.


Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

Софийската градска организация протестира срещу решението на Министерския съвет, малтретиращо и дискредитиращо една от най-демократичните организации в България - Българския земеделски народен съюз /БЗНС/.

Съгласно конгресните решения от 7-8 ноември 1992 г., бе възстановен онзи БЗНС, който е наследник на демократичната земеделска организация, водеща началото си от края на миналия век.

БЗНС наброява повече от 170 000 членове с изградени структури в цялата страна. В историята на България БЗНС е бил стожер и крепост на демокрацията, но днес е подложен отново на изпитания и унижения от лакеите на комунистическите престъпници.

С цялата си отговорност заявяваме от името на 8000 членове на Софийската градска организация, че не ще позволим издевателства над нас. 45 години страдания по лагери и затвори в името на демокрацията в нашата страна ни стигат.

С настоящата декларация ние предупреждаваме, че ще направим всичко необходимо, за да защитим себе си и демокрацията в Република България.

София, 17 септември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАДСКОТО РЪКОВОДСТВО НА СОФИЙСКА ГРАДСКА ОБЩИНА НА БЗНС:

А. Коев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 21 септември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ, ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯТА ВАСИЛ ЗЛАТАРОВ НА ВТОРИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 11-12 СЕПТЕМВРИ 1993 Г. В СОфИЯ.


Съгласно чл. 52 от сега действащия устав на Българския демократически форум /БДф/ Централното ръководство /ЦР/ се отчита за своята дейност от предишния конгрес насам с писмен доклад на председателя на БДф, одобрен предварително от Националния върховен съвет /НВС/, което и правим.

Централното ръководство предлага този конгрес да премине с поглед, насочен към бъдещето, т е. да обсъдим и решим как да се организираме, за да победим историческия си противник и не губим време за спомени и носталгия по по-близкото или по-далечното минало.

Тъй като ще бъдат изнесени още 6 доклада, това изложение ще обхване главно фактологията относно дейността между двата конгреса, някои проблеми в партията и някои изводи за положението в партията, в Съюза на демократичните сили /СДС/ и страната с оглед нашата бъдеща дейност.

Първият редовен конгрес, състоял се на 31 август 1991 г. в София в залата на Студентския дом, изпълни предназначението, за което бе свикан, а именно избра легитимно ръководство на партията, прие нейния устав и я утвърди, и то не с оглед на многобройните приветствия, поднесени на конгреса от представители на редица партии и организации в СДС и извън него, а с оглед нейното обществено признание и приемането й за редовен член на СДС.

Съгласно утвърдения устав конгресът избра Национален върховен съвет на партията в състав от 69 души и трима подгласници, както следва по азбучен ред: Ангел Карамфилов от Варна, Арсо Дойчев от София, инж. Асен Буюклиев от Добрич, Атанас Личев от Дряново, Борис Зумпалов от Панагюрище, Вакрил Запрянов от Асеновград, Васил Златаров от Ямбол, Васил Хубенов от София, д-р Владимир Абаджиев от Варна, Гергин Трънкаров от София, Георги Битюнев от Пловдив, Георги Гърневски от София, Георги Кръстев от с.Марково, Пловдивска област, Георги Кьосев от Ямбол, Георги Муравиев от Пловдив, Георги Арнаудов от София, Денчо Стефанов от Перник, инж. Димитър Боянов от Варна, инж.Димитър Узунов от София, Дянко Марков от София, Енчо Хаджипетков от Плевен, Жаклин Толева от София, Здравко Хаджиилиев от Кюстендил, Иван Евлогиев от София, Иван Лилов от София, Иван Станев от София, инж.Иванка Стоименова от Правец, Илия Кошлуков от с.Церово, Пловдивска област, Илия Мицов от София, Искър Михайлов от Тетевен, Иван Въшин от Стара Загора, Иван Долев от Пловдив, Йордан Тонев от София, Кирил Вандов от Костенец, Кирил Нинов от Лом, Кирил Тужаров от Курило, Константин Бакърджиев от Шумен, д-р Константин Гърневски от София, Константин Цанев от Горна Оряховица, Любен Балъков от Велико Търново, Манол Тодоров от София, Марко Марков от София, Никола Алурков от с. Самоводене, Ловешка област, д-р Никола Грозев от Поморие, Никола Колев от Кърджали, Никола Лазаров от Дупница, Никола Яначков от София, Павел Юруков от Стара Загора, Петър Киров от София, Петър Радев от Пловдив, Светослав Желев от Стара Загора, Слав Данев от Ямбол, Славейко Кондов от Варна, Спиро Миланов от София, Стефан Вълков от Асеновград, Стефан Лудев от Габрово, Стефан Момчев от Русе, Стефан Русинов от Оряхово, Стефан Стоянов от Пловдив, Стефан Чанев от София, Стоян Вутов от София, Тодор Капанов от Русе, Тодор Таренгов от Славяново, Христо Маринов от Ъглън[?], Ловешка област, Христо Павлов от с.Марково, Пловдивска област, Христо Христов от Троян, Цветан Камберов от Пирдоп, Цвятко Мачев от Карлово и Цеко Найденов от Монтана /21 от София, 22 от Северна България от 18 населени места и 26 от Южна България от 16 населени места/ и трима подгласници: Васил Узунов от с. Винарово, Хасковска област, Георги Неделчев от Варна и Иван Хараланов от Горна Оряховица, които впоследствие заеха местата на освободилите ги Стефан Вълков, станал междувременно председател на Независимото дружество за защита на правата на човека, Слав Данев, сега български посланик в Канада, Никола Колев, сега окръжен прокурор в Кърджали, и починалия Атанас Личев, а също и Стефан Стоянов, докато беше областен управител на Пловдивска област, както и Централна контролна комисия /ЦКК/ в състав от 7 души, както следва по азбучен ред: Ангел Гочков от София, Андрей Велчев от София, Димитър Динов от Варна, инж. Димитър Керемидски от Правец, Павлина Гидикова от Стара Загора, Петра Ненова от София и Стоян Найденов от Сливница, и двама подгласници: Генади Добрев от Варна и Герги Ферманджиев от Силистра, които впоследствие заеха местата на освободилите ги Ангел Гочков като касиер на партията и починалия Стоян Найденов. Опитът сочи следователно, че трябва да се избират по-голям брой подгласници както за НВС, така и за ЦКК.

С пълно единодушие конгресът преизбра с пряко гласуване и председателя на партията в лицето на г-н Васил Златаров.

Веднага след конгреса се състоя първото заседание на НВС, който избра останалите 10 членове на ЦР. Съшото се конституира, както следва: председател Васил Златаров, зам-председател Марко Марков, организационен секретар Иван Евлогиев, главен редактор на в."Прелом" Гергин Трънкаров и членове по азбучен ред: Арсо Дойчев, Георги Гърневски, инж. Димитър Узунов, Жаклин Ненова, Петър Киров и Стефан Чанев. На мястото на оттеглилите се по-късно Стефан Чанев, станал директор на Агенцията за чуждестранна помощ, и Георги Гърневски НВС посочи д-р Константин Гърневски /избран/ и Муравей Радев /кооптиран/. Г-н Чанев и г-н Георги Гърневски останаха членове на НВС. С оглед вливането на Либерално-демократичната партия в БДф на НВС на 30 януари 1993 г. в гр. Пловдив в ЦР бяха кооптирани г-н Здравко Даскалов от София, почетен председател на ЛДП, и доцент Стефан Карастоянов, член на ръководството на ЛДП. На същия НВС бяха избрани за членове на ЦР на БДф и д-р Владимир Абаджиев, д-р Никола Грозев и Стефан Лудев, с което членовете на ЦР станаха 17 заедно с председателя на Софийската общинска организация /първоначално г-н Йордан Тонев, а сега инж. Румен Иванов/, с който състав ЦР се явява пред този конгрес. На същия НВС в състава му бяха включени чрез кооптация и Здравко Даскалов, доцент Стефан Карастоянов и Румен Гузелски от Видин.

Веднага след конгреса се конституира и ЦКК с председател инж. Димитър Керемидски, секретар Андрей Велчев и членове Ангел Гочков, Павлина Гидикова, Петра Ненова и Стоян Найденов.

/Пресслужба “Куриер"/


10:00:00    
21.09.1003 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Тинка Христова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комшекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!