20 декември 1997


София, 20 декември 1997 година
Брой 99 (1795)


НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ


София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНЕТО НА ГРУПА ДЕПУТАТИ ОТ 38-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА УСТАНОВИ ДАЛИ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА СЪОТВЕТСТВА НА КОНСТИТУЦИЯТА. Документът е адресиран до председателя на КС на Република България проф. Живко Сталев и чрез БТА - до средствата за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

С Ваше писмо (No 53 от 20 ноември 1997 г.) сме информирани, че Съюзът на тракийските дружества в България (СТДБ) е конституиран като страна по делото във връзка с искането на група депутати Конституционният съд да установи дали Рамковата конвенция за защита на националните малцинства съответства на Конституцията.

Позицията на СТДБ за Рамковата конвенция е изразена в негова декларация от 27 май 1997 г., т.е. преди президентът на Република България Петър Стоянов да подпише конвенцията, а именно:

"... Съюзът на тракийските дружества е против подписването от България на Рамковата конвенция - при никакви обстоятелства и под никаква форма...".

Декларацията на съюза, с изходящ No 58 от 27 май 1997 г., бе изпратена на президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, министъра на външните работи. Тази позиция на СТДБ за Рамковата конвенция, изразена на 27 май 1997 г., е и неговото становище по конституционно дело No 15 от 1997 г., а именно:

1. Република България не трябва да се присъединява към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, тъй като в страната не съществуват национални малцинства, по отношение на които да бъде прилагана. Признаването или приобщаването към документи за национални малцинства противоречи на духа на Конституцията на Република България. Националните малцинства се пораждат в страни, които са присъединили към себе си чужди територии. България не е присъединила чужди територии. Тъкмо обратното - от нея са отнети български земи, където е живяло и живее българско население, т.е. налице е българско национално малцинство.

С Конвенцията не е дадено определение на понятието "национални малцинства" и то търпи противоречиви тълкувания, особено като се имат предвид специфичните условия в балканския регион и отношенията между балканските страни.

Българската държава никога не е подписвала двустранни и международни договори, конвенции и споразумения, с които да се признава съществуването на национални малцинства в България. Няма и български нормативни актове-закони и други, в които да фигурира формулировката за национални малцинства.

2. Според член 5, ал. 4 от Конституцията международните договори, сключени и ратифицирани по съответния ред, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство. Присъединяването към международни договори, споразумения и конвенции, които не са в духа на българската Конституция, представляват опасност за сигурността на страната, откриват правна възможност за външна намеса във вътрешните й работи.

3. Член 6, ал. 2 от Конституцията на Република България гласи: "Всички граждани са равни пред законите. Не се допускат никакви ограничения на правата, или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние". Конституцията гарантира в по-голяма степен равноправие на гражданите на България, без разлика на етническа или верска принадлежност, отколкото Рамковата конвенция, и изключва предоставянето на колективни права на различни етнически или религиозни групи. По подобни конституционни и законови разпоредби Франция заяви, че няма да подпише Конвенцията.

4. Република България е национално и териториално единна държава. Нейното национално, държавно и териториално единство е вписано в текста на Конституцията и в преамбюла й. Защитата на това единство е въздигната като "неотменим дълг".

Член 2, ал. 1 от Конституцията гласи: "Република България е единна държава... В нея не се допускат автономни териториални образувания".

Присъединяването към Конвенцията означава признаване на съществуването на национални малцинства в страната ни. То води към определянето й като многонационална държава, което е в противоречие с член 2, ал. 1 на Конституцията ни и с реалностите в страната.

5. В членове от 7 до 11 на Конвенцията фигурира термин "език на малцинството". Според тях Конвенцията предвижда възможност за употреба на малцинствения език в отношенията с административните органи, допуска и названия на топографски знаци, наименования на населени места, улици и др.

Терминът "език на малцинството" е чужд на българската правна система и на българската Конституция. Чл. 3 от Конституцията изрично определя: "Официалният език в Републиката е българският". Това означава, че българският гражданин, независимо от етническия му произход и религиозно изповедание, може да влиза в отношения с официалните власти само на официалния български език. Чл. 36, ал. 1 на Конституцията постановява: "Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани". Следователно член 7, 8, 9 и 10 на Конвенцията противоречат на член 3 и член 36, ал. 1 на Конституцията на Република България.

6. В чл. 7 на Рамковата конвенция страните осигуряват зачитане правото "на сдружаване", а според чл. 8 страните се задължават да признаят на всяко лице, принадлежащо към националното малцинство, "правото да създава религиозни институции, организации и сдружения".

Чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България постановява: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа", чл. 13, ал. 4 не допуска религиозни общности и институции, както и верски убеждения да се използват за политически цели. Следователно чл. 7 и 8 на Рамковата конвенция не съответстват на чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4 на българската Конституция.

7. С присъединяването към Конвенцията се създават възможности за противоконституционни действия на отделни лица или групи български граждани от небългарски етнически произход и неправославно вероизповедание да спекулират с разпоредбите на Конвенцията, да предявяват неоснователни претенции за признаването им за национални малцинства. Ескалирането на тези претенции води до искания за културна автономия - административна автономия - териториално-административна автономия. Очевидна е опасността и от зараждане на опасни за териториалната цялост на държавата сепаратистки движения, подкрепяни от външни сили. А според член 2, ал. 2 на Конституцията "Териториалната цялост на Република България е неприкосновена". И без това вече се предявяват искания и се правят внушения отвън за изменение на Конституцията, като се признае съществуването на национални малцинства на българска територия.

Според Съюза на тракийските дружества в България ратифицирането на Рамковата конвенция от Народното събрание на България следва да се постави в зависимост от предшестващото подписване и ратифицирането й от съседните ни страни - Турция, Гърция, Македония, СР Югославия и Румъния, в които страни има българско национално малцинство, тъй като в тези страни са земи, които са били български и понастоящем там живеят българи. Така ще се защитят правата на българите в тези страни. Това повеляват и разпоредбите на Конституцията на Република България.

Освен изразеното по-горе становище, прилагаме и Декларацията на Съюза на тракийските дружества в България от 27 май 1997 г. като официален документ по Конституционно дело (Бел. ред.: Декларацията на СТДБ е публикувана в бр. 42/1738 - 1997 г. на Пресслужба "Куриер").

София, 9 декември 1997 г.

Председател на Съюза на тракийските дружества в България:

КОСТАДИН КАРАМИТРЕВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

СИНДИКАЛНИ ПОЗИЦИИ


София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА КНСБ - 1998-2001 ГОДИНА (ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА), ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА (СОФИЯ, 28 - 30 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА).

Конгресът избира за председател на КНСБ д-р Желязко Христов; за пръв почетен председател е избран проф. Кръстьо Петков. Тримата заместник-председатели, избрани от конгреса, са: Юри Аройо, Пламен Димитров и д-р Иван Кокалов.

Документът е предоставен за публикуване чрез БТА на средствата за масово осведомяване.


7.6. Безопасност и здраве при работа и живот

Икономическите и финансовите трудности и кризи през последните осем години ерозираха традиционната за държавния социализъм система за безопасност и охрана на труда. Почти навсякъде са спрени инвестициите за подобряване на условията на труда. Технологичната дисциплина и правилата за безопасност и охрана на труда системно се нарушават. Парализирана е и дейността за опазване на здравето на работещите, извършвана досега от предприятията, общините и държавата чрез специализирани заведения - профилакториуми, балнеосанаториуми, почивни домове и др.

Трагичните резултати от пренебрегването на тези дейности са налице - рязко нарасна броят на заболелите от общи и професионални болести, инвалидизацията също се разширява, а трудовите злополуки, вкл. тези със смъртен изход, практически са ежедневие.

За КНСБ повече място за отстъпление и компромиси няма. Защитата на безопасността и здравето при работа и живот следва да бъдат не по-маловажни от защитата на доходите и материалните условия на живот - както при преговорите, така и при индустриалните и гражданските акции. Създаването на работническите комитети и започналото обучение на синдикалисти и експерти са само началото на новата стратегия на КНСБ.

Безспорни приоритети в тази област трябва да бъдат:

- Осигуряване на инвестиции за подобряване на условията, безопасността и охраната на труда чрез КТД;

- Създаване на професионални фондове за осигуряване срещу трудови злополуки и за превантивни инвестиции;

- Кампании за охрана на женския и детския труд, за спазване на трудовото и социалното законодателство, включително поемане на риска за затваряне на опасните производства, участъци и цехове;

- Приоритетно приемане през 1998 година на Закон за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

КНСБ следва да се обърне към добрите си традиции от началото на своята работа, към чуждестранния опит и институции за активизиране на своята дейност в областта на екологията. Тази задача става особено актуална във връзка с отрасловите програми за преструктуриране и някои транснационални, национални и регионални проекти за инвестиции в енергетиката, химията, транспорта, металургията, въгледобива, рудодобива, машиностроенето и др. Занапред все повече ще разчитаме не само на собствения си опит и експертен потенциал, но и на съдействието и материалната подкрепа на международни организации, чуждестранни институции и неправителствени организации за разработване на алтернативни проекти, отчитащи икономическите, социални и екологични предизвикателства на времето, в което живеем.


7.7. Синдикализация в частния сектор и в многонационалните компании

Ускоряването на приватизацията рязко повишава значението на синдикализма в частния сектор. От особена важност е както нивото на организираност на работещите там, така и характерът на утвърждаващите се отношения между работниците и работодателите. Сега тези отношения са нестабилни и нерегламентирани - някъде има конструктивен диалог, често обаче се среща и пълно противопоставяне и опити за ликвидиране на синдикалната организация в предприятието.

КНСБ отчита като слабост незадоволителното си присъствие в частния сектор. Доскоро синдикалните членове в частните предприятия бяха под 5 процента, а след последната вълна на масовата приватизация и продажбите на няколко големи предприятия те едва ли са надвишили 10 процента. Количественият проблем е само едната страна. Остава открит въпросът за това какво правят синдикатите и какви възможности имат за развитие на ефективна дейност за защита на интересите на членовете си.

Характерно за предстоящия период е, че пред следващите 4-5 години ще се положат основите на отношенията между социалните партньори. Всеки отделен случай дава своя принос в този процес и пропуснатите възможности, особено при конфликти с работодателите, могат да дават отражение за години напред.

Очертават се три типа ситуации, с които организациите ще продължават да се сблъскват в своята работа и изискват различен подход:

- Новосъздадени частни фирми с преобладаващ среден и дребен характер, териториално разпръснати;

- Предприятия, изкупени от български инвеститори в процеса на масовата и касовата приватизация;

- Предприятия, собственост на многонационални компании.

КНСБ осъзнава, че организациите не са достатъчно подготвени и се чувстват несигурни в условията на частното предприятие. Дейностите за преодоляване на това състояние трябва да се програмират от федерациите, синдикатите и съюзите и да се концентрират около три приоритетни направления:

1. Синдикализация на новосъздадените предприятия и бързо адаптиране на съществуващите организации в приватизираните предприятия. Необходимо е да се усвоят начините и техниките за провеждане на кампании за набиране на нови членове. Това е неусвоена от КНСБ практика, която изисква специализирани звена, постоянна и систематична работа с предприятията и с отделните работници за убеждаването им и мотивиране за синдикално членство.

2. Оптимизиране и окрупняване на структурите на основните членове на КНСБ. Кампаниите за набиране на нови членове са скъпи и трудоемки мероприятия, които изискват комбиниране на усилия и ресурси на различни организации. Съвместните усилия ще предотвратят и възникването на възможности за "изсмукване" на членове на една организация от друга и за напрежения в конфедерацията.

Предстоящият период ще се характеризира и с ново пренареждане на интересите на отделните професионални групи, което в някои случаи ще налага и организационно-структурно съответствие на новите очаквания. Процесът на оптимизиране не противоречи на нуждата от окрупняване, а само изчиства основите на сдружаването и създава условия за по-ефективна съвместна работа в обединените структури.

3. Използването на нови методи на синдикална работа, особено в многонационалните компании изисква засилени връзки и взаимодействие с МКСП, ЕКП и международните производствени секретариати, със синдикатите от западните страни и обмяна на информация и опит с организациите от Източна Европа и Балканите.

Както се вижда от характера на приоритетите при синдикализацията на частния сектор водеща роля трябва да играят федерациите и другите основни членове на КНСБ, както и териториалните структури на Конфедерацията.


ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ

Още със своето създаване КНСБ се обяви за организация със социалреформистка ориентация, която се бори за утвърждаването в България на модерен синдикализъм от европейски тип. Най-голямото и безспорно признание на успеха на КНСБ в тази мисия е приемането й за редовен член на Европейската конфедерация на профсъюзите още при първото отваряне на вратата на тази организация към Източна Европа. КНСБ, заедно с Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа", стана един от първите български представители в Обединена Европа и дава своя принос за интегрирането на страната в европейските структури.


8. Европейският социален модел

Членството на КНСБ в ЕКП изисква нов подход, който успешно да съчетава развитието на реформите в социално-икономическата сфера с изискванията за присъединяване към Европейския съюз. Ключът за възможното съчетаване на тези два процеса, които могат да се развиват и в разминаващи се посоки е т.нар. европейски социален модел. Той се основава на комплекс от ценности и норми:

- Подкрепя развитието на динамична пазарна икономика във всяка отделна страна и дава възможност на социалните партньори да бъдат информирани и консултирани по стратегическите въпроси и приоритетите на политиката в социално-икономическата сфера;

- Определя степента на отговорност на обществото за отделния човек и за осигуряване на социално приемливи минимални нива на жизнен стандарт и достойно съществуване;

- Гарантира ефективен и широкообхватен социален диалог за развитието на политиката на държавата в икономическата и социалната сфера, колективно договаряне и участие на работниците в процеса на вземане на решения;

- Предоставя възможности на гражданското общество чрез неправителствените организации да дава своя принос за развитието на страната и да контролира политиката и действията на държавните институции.

Българският модел ще се оформя в процеса на интегриране на България към европейските структури, на хармонизиране на българското законодателство с изискванията на нормативните документи на Европейския съюз. КНСБ трябва да даде своя принос, за да бъде той наистина европейски по съдържание, но и достатъчно български като мотивация, за да работи ефективно в конкретните условия на прехода.


9. Ролята на политическия партньор

Европейският социален модел е продукт на десетилетни усилия на западните общества, в които се откроява водещата роля на взаимодействието между синдикатите и политическите партии от социалдемократически и социалистически тип. В България това се оказа най-слабата точка при отстояването на социално ориентиран модел на преход към пазарна икономика и плуралистична демокрация.

Предстоящите реформи в социалната сфера ще бъдат обусловени от приемането на закони, които ще предопределят характера и възможностите на бъдещата социална политика на държавата. Необходимостта от доизграждане на институциите на социалния диалог и приемането на закони за Национален икономически и социален съвет, за системата на работническо участие също е належаща. Процесът на интеграция ще продължи да влияе върху всяко предложение за ново законодателство.

КНСБ не бива да изпадне в ситуация на страничен коментатор на събитията още повече, че при съществуващата конфигурация в парламента социалдемократическо въздействие върху резултатите от законодателния процес, мотивирано от "социалното измерение" на промените, е нереалистично да се очаква.

КНСБ обаче не бива да играе ролята на синдикален помощник на заинтересованите партии и коалиции. КНСБ е готова да партнира с тези организации, които споделят социално отговорната философия на синдикализма. Това партньорство следва да е основано на постоянно и систематично сътрудничество, а не само за осигуряване на електоралната база по време на избори. Такава роля може да играе една формация на организациите със социалреформистки характер, способна да отстоява своята идентичност в парламента и да насочва изхода от кризата към социално отговорни варианти.

Като запази своя плуралистичен и партийно независим характер, КНСБ трябва да съдейства на процеса на сближаване и консолидиране на социалреформистките организации в България. Следвайки европейските образци на поведение, Конфедерацията да подпомага организациите, които полагат реални усилия за извеждането на процеса до успешен край.


10. Гражданското общество - опора на синдикализма

Противоречивият характер на промените по време на прехода оказаха задържащо влияние върху развитието на гражданското общество в България. Въпреки успешното сътрудничество в определени моменти КНСБ също не успя да установи стабилни връзки със съществуващите неправителствени организации, които да засилват мотивацията за граждански активни позиции у хората, да играят възпираща роля срещу неправомерно използване на ресурсите на властта и да противодействат на опитите за ограничаване на демокрацията, включително и чрез антисиндикална политика.

КНСБ винаги се е обявявала за демократично гражданско общество в България и трябва да съдейства при реформите в социалната сфера, изграждането на мрежата от институции на социалния диалог и други подходящи случаи за разширяване на мрежата и възможностите на неправителствените организации, за информиране и консултиране на държавните органи при обсъждане на въпроси от тяхната компетентност.

КНСБ трябва да засили активността на работата си в направленията:

- Проблеми на жените и женското движение;

- Създаване на мрежа от младежки организации и формулиране на политика по проблемите на младежта;

- Работа със съсловните групи и организации - на занаятчии, свободни професии, самозаети и др. Това е специфично и перспективно поле за разширяване на базата и влиянието на КНСБ.


* * *

Превратностите на прехода и неблагоприятната за синдикализъм икономическа и политическа среда през последните години не попречиха на КНСБ да се развива и да се утвърди като водеща синдикална централа в България. Съществена роля за това изигра първата програма на конфедерацията, която осигури добра ориентация на политиката на КНСБ входа на реформите и формира основните характеристики на организацията:

- Социалреформистката философия, която чрез КНСБ се превърна в доминиращ мироглед и подход на българския синдикализъм в прехода;

- Стремеж към вътрешно усъвършенстване, който посреща предизвикателствата като импулси за нови творчески решения;

- "Чистия синдикализъм", който от не дотам ясна идея се превърна в утвърдена практика, демонстрираща възможностите за работни отношения с политически партии при запазването на свободата и идентичността на конфедерацията. КНСБ вече навлиза в етап на пълното разгръщане на истински, модерен синдикализъм с ясно диференцирани икономически и политически интереси, и институционализирани отношения между свободни партньори.

Настоящата програма не се разминава с постигнатото досега. Тя е опит да се пренесат добрите традиции в качествено новите условия, създадени от глобализацията и интеграционните процеси, характерни за началото на XXI век. С тази програма КНСБ прави следващата крачка - фокуса на социално ориентирания синдикализъм да се разшири до обхвата на един обществено-политически и граждански ангажиран синдикализъм. КНСБ вече управлява една сложна амалгама от интереси на своите членове, а необходимостта от запазване и разширяване на социалната база все повече изисква не само потенциал за индустриални акции, но и реално участие в икономическата и финансовата система на страната.

КНСБ трябва да запази ролята си на активно търсеща и изпреварваща с вижданията си процесите на промяна. Тя трябва да укрепи авторитета и ролята си на водещ партньор в социалния диалог и да не позволи установяването на правителствен монопол върху инициативите за промени в периода на прехода. Европейският социален модел дава надеждна основа и ориентир за работата на КНСБ през следващите четири години.

(Пресслужба "Куриер")


------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 18 декември 1997 година.


БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортер: Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.