25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

20 юни 1991

София, 20 юни 1991 година                          
        Брой 119 (394)

Ръководител Пресслужба "Куриер" Стефан Господинов


София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ (част първа) НА БЪЛГАРСКИЯ КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ (БКФ). Документът ще бъде внесен за разглежданена Националната конференция на БКФ, насрочена за 29-30
юни 1991 година в София.


В продължение на половин век България вървя по пътища, чужди на националната традиция и на българската държавност. Духът на свободата, неотклонно отстояван от най-достойните българи в драматичните обрати на историята ни, бе преследван и систематично смазван от варварската репресия и всеобхватната корупция на комунистическия режим.

Потърпевш бе всеки български гражданин без разлика на пол и занятие,социална, етническа или религиозна принадлежност. Вместо от отговорнидържавни мъже българската държава се управляваше от раболепни слугина чужди интереси. Те образуваха кастата на паразитната политическа номенклатура, даваща пример за корупция и некадърност, за нетолерантност и бездуховност.

Превратът на 10 ноември 1989 г. откри възможности за промяна на обществените отношения. Създаде се българската опозиция, започна мъчителният процес на демократично възраждане. Но този процес носеше и продължава да носи дълбоките рани, нанесени върху българския дух отдесетилетията на тоталитаризма. Наред с добродетелите на свободата внашия обществен живот се проявиха остри сблъсъци и недостойни боричкания за власт и надмощие. Помрачено беше утрото на българската демокрация.

Срещу демократическия процес се възправиха страхът от насилие и последиците от унищожаването на българския духовен и  политически елит през десетилетията на тоталитаризма, разбудената планина от омраза,натрупана от репресивните режими на близкото минало.

Демократичният процес се възпира от бързото разпадане на социалните институции и от провала на икономическата реформа, което създава панически страх за утрешния ден във всяко българско семейство, страх от безработицата, от социалната несигурност, от масовото изселване в чужбина, от спекулативното увеличение на цените, от нарастващата престъпност, от грубиянските отношения между политическите лидери, от порнографията, прикриваща липсата на политическа свобода в България.

Въпросът, който днес интересува всички българи, е какво и къде е мястото ни като нация в цивилизованата общност на свободните народи. Някои смятат, че това е дълго и мъчително пътуване към Европа. Други ловко или неумело спекулират с конюнктурата. А фактически става дума за завръщане към самите себе си, към ценностите и идеалите, отстоявани в борбата за национална еманципация, които преди повече от столетие приобщиха България към семейството на цивилизованите народи. Чрез тези ценности и идеали ние осмислихме и повярвахме в националната идея като неразделна част от светогледа на либералната демокрация, повярвахме в правото на човека да бъде свободен, правото на хората да бъдат братя, пазейки собствената си култура, собствената си религия и традиция.

Днес, когато търсим пътя към бъдещето, тези идеали са мъчително разкъсани. От една страна, мощно се изправят принципите на либералната демокрация, силите на промяната. Срещу демократичната реформа са застанали защитниците на "националната идея" във и извън преименуваната комунистическа партия, хората без демократично чувство и нормално гражданско поведение, които се стремят към системно ограничаване на правата и свободата на мнозинството и затова трябва да припомним историческата истина, че българската национална идея се роди и узря, даде зрели плодове именно в лоното на либерализма, на идеологията на човешката свобода. Либералната демокрация вдъхнови българското националноосвободително движение, тя осмисли усилията на строителите на нова, следосвобожденска България. Либерализмът разкри простор за разгръщане на националната ни култура, неговите идеалисъпътстваха борбите за обединение на Отечеството.

Българското общество преживява дълбока криза - стопанска, политическа, нравствена. Общият упадък не може да бъде преодолян, ако не се излекуват раните нанесени на българската духовност, ако не се възстанови нашата самоидентификация като национална общност от свободни и отговорни за бъдещето на собствената си страна и на цялото човечество хора.

Българският конституционен форум си поставя като постоянна задача да работи за новото единение на България като духовна общност, за свързването на българската национална идея с принципите на либералната демокрация, с ценностите на толерантността, индивидуалната свобода и отговорност пред обществото и човечеството. Всяко потискане на свободата на един-единствен човек противоречи на нашите убеждения и идеали. Всяко подценяване на потенциала на свободата в българската национална традиция и опитите да се "внася" отвън това, което ние отдавна притежаваме, е пречка по пътя към преодоляване на духовната криза.

Ние не желаем да бъдем само примерни ученици в нова Европа. Ние искаме да преоткрием себе си, защото е жив духът на българската национална традиция, чрез който България винаги е била неразделна част от свободна и цивилизована Европа.

Българският конституционен форум излиза на политическата сцена, за да потърси и предложи на обществото нови идеи, модерни политически доктрини, които гарантират икономическата свобода, демократичното държавно устройство, духовната толерантност, социалната сигурност, възраждането и просперитета на българската нация.


I. ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА

Преходът към демокрация изисква "смяна на системата" и продължителни усилия за изграждане на бъдещия свободен свят. През последното столетие върху българското общество бяха изпробвани различни системи, но малко от тези модели успяха да се вкоренят и да изразят същността на българската традиция. Тоталитарният болшевизъм като универсална система се провали и в България, където бе изпробван, поради своята противоестественост, поради факта, че бе наложен със сила върху живата плът на народните традиции. Либералната демокрация като стопанска и политическа система издържа проверката на историята, защото е осъществима само в конкретния контекст на многообразните културни традиции. Либерални общества са тези на Франция и Англия, на САЩ и Япония, но всяко от тях по своеобразен начин разгръща потенциала на свободата.

Политическият преход към демокрация в България трябва да се осъществипо законосъобразен и институционален път - без граждански конфликти,без опити за насилствена реставрация или за форсиране на промените. Преходът към демокрация трябва да прекъсне кървавата верига от насилия за завземане и запазване на политическата власт, чието началобе поставено след неуспешните за България войни и националните катастрофи. Средствата на парламентарната демокрация са императив, който определя успеха на крайната цел - изграждане на свободно демократично общество в България. Мирният, законосъобразен преход е призван да възроди българската възрожденска демократична традиция, която даде толкова обилни плодове в следосвобожденската епоха въпрекимонархическия авторитаризъм. Само възраждането на либералните идеи ипринципи ще заличи последвалите десетилетия на хроничен гражданскиконфликт, нерядко инспириран и използван от чужди сили.

Пътят на България към едно модерно цивилизовано общество преминава през неотложната и безкомпромисна либерална стопанска реформа. Ние оценяваме опитите за "поетапен преход" към пазарно стопанство като хилави ориенталски напъни за полураздяла с миналото, за запазване нанелегитимните и отречени от времето стопански и политически позиции на корумпираната номенклатурна класа.

Смятаме за утопични левичарските популистки и уравнителски програми за "равен старт" в една страна като нашата, където тепърва трябва да се възражда с неимоверни усилия стопанската инициативност.

Не по-малко утопични са и технократските представи за стопанския преход като съвкупност от финансови техники, призвани да изправят накрака болното българско стопанство.

Преходът към пазарна икономика ще бъде радикален и успешен само ако успее да разбуди инстинкта на българина за собственост, да възроди неговата стопанска отговорност и инициативност. Пазарният преход изисква възраждане на стопанската култура на нашия народ на базата наедно законодателство, което определя ясни, логични и цялостни норми на стопански живот. Всички опити за колебливо смесване на старото и новото, намерили отражение в несъвършенствата на закона за земята и впроекта за конституция, ни отдалечават от стопанското възраждане на България.

Преходът към стопански либерализъм и политическа демокрация може да бъде успешен само ако бъде категорично подкрепен от искреното желаниена мнозинството български граждани за радикални реформи и действителна промяна. При това трябва да се преодолеят левичарско-утопичните, популистките, егалитаристките и дребнособственическите утопии, заседнали дълбоко в съзнанието на днешните български генерации.

Радикалната промяна трябва да се отстоява с умерени действия, чрез прагматизъм и разбиране за сложните дилеми, които изживяват милиони българи, отдали живота си честно и достойно за общественото добро, но потопени днес в жестоката криза на разочарованието и покрусата. Задача на българския демократичен елит е да преодолее техния скептицизъм и да ги спечели за каузата на бъдещето.

Опитът за преминаване към пазарната икономика, осъществяван от правителствата на прехода, е погрешен, безперспективен и опасен. Механизмът на безпазарното увеличение на цените и забавяне на обещаните компенсации на заплатите, както и при комунистическия режим, може да донесе само бързи и леки печалби на малка част от населението, но ще увеличи създадената вече демотивация на производителите, плод на досегашното несправедливо заплащане на човешкия труд в България.

Реформата не може успешно да бъде защитена, ако държавата не осигури условия, при които всеки човек ще намери своето място, ще получи своя дял от обществените блага и своето човешко достойнство в обществото.

Трябва да се подобри преди всичко положението на способните професионалисти (около 100 000 души на 4 млн. трудоспособно население). Но засега тези хора, както и при комунистическия режим, са пренебрегвани и унижавани по най-безцеремонен начин. Те попълват опашките за хляб и мляко, състава на таксиметровите шофьори и на чейнчаджиите или заминават за чужбина, вместо да управляват държавата и българското стопанство. Те са лишени от шанс за нормална реализация, даден единствено на номенклатурата и спекулантите чрез изкуствено създаден и поддържан от управляващите хаос.

Българският преход се осъществява в обстановка на комплексно преструктуриране на позиции и влияние в рамките на международната общност. Основен императив за успеха на прехода е възстановяването иотстояването с всички възможни средства на националната независимостна България. Като член на демократичната международна общност България трябва да поддържа еднакво динамични и прагматични контакти с всички сили - световни и регионални, - които определят съвременнотосъотношение на влиянията на Балканския полуостров. Всеки опит за търсене на нов "единствен и незаменим покровител" по модела на изтичащото време на "пролетарския интернационализъм" неизбежно води до ново подчиняване на страната на чужди интереси и воли. Гъвкавият баланс между основните международни влияния е единствената основа, върху която България постепенно ще влезе по силата на собствената сикултурна гравитация в структурите на обединена Европа.


II. ИМПЕРАТИВИТЕ НА НОВАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНОСТ

Демократичната държавност е конкретна материализация на националната идея, която създава гаранции за напредък на обществото, което определя границите на свободата и отговорността на гражданите. БКФ съдейства за създаването на модерна либерална държава, която следва да се основава на следните принципи.

Първо. Ограничена, диференцирана и ефективна регулационна роля надържавата спрямо процесите в националната икономика. Нашата страна трябва решително да скъса с печалната традиция държавата да бъде по-богата от обществото и по този начин да се превръща в първостепенен източник на забогатяване, в терен за безогледна политическа конкуренция с оглед облагите на властта, в причина за свръхбюрократизация и корумпиране на обществото. Държавата трябва да създаде и гарантира условията за замогване на отделния индивид и на обществото като цяло. В името на тази цел тя разработва максимално широките граници на стопанската стратегия в динамично променящия се съвременен свят, чрез която насочва и стимулира многообразните тенденции на пазарната инициатива.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИЕТА НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ
СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ, ПРОВЕДЕНА НА 27-28 АПРИЛ 1991 Г. В СОФИЯ.


Ние, делегатите на Първата национална конференция на Българския студентски съюз, като се основаваме на ценностите, залегнали в нашата платформа, се обръщаме към българската общественост и заявяваме:

Българският студентски съюз ще се бори за по-нататъшна демократизация на висшето образование в Република България.

В своята обществена дейност Българският студентски съюз ще се основава на демократичните ценности като идейния плурализъм, свободата на личността и словото и правовата държава.

Българският студентски съюз ще работи за изграждане на съвременно гражданско общество, в което приоритети ще бъдат високата култура,толерантността, гражданската активност, търпимост и съзнателност.

Българският студентски съюз ще се стреми към социална сигурност и справедливо разпределение на обществения продукт с цел защита на социално слабите членове на обществото, главно студентската младеж.

Българският студентски съюз ще разглежда морала на свободната личносткато утвърждаващ се регулатор на човешките отношения, който ще заема все по-голямо място в общественото съзнание.

Българският студентски съюз приема хармонията между човека и природата като основен принцип за бъдещото развитие на цивилизацията.

Българският студентски съюз ще отстоява единството на българската нация и ще защитава неприкосновеността, националния суверенитет и териториалната цялост на Република България.

Българският студентски съюз разглежда общия европейски дом като единствена разумна перспектива за международните отношения на Република България.

Българският студентски съюз ще се отнася с уважение към всички студентски и обществени организации, изградени на демократична основа и действащи в съответствие със законите на страната.

Като се основава на гореизложеното и предвид социалната неосигуреност на студентите от град Варна, Българският студентски съюз обръща внимание на Министерския съвет, Министерството на науката и висшето образование, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалните грижи и другите компетентни държавни органи, че вече близо шест месеца студентите от този град издигат справедливи искания за разрешаване на проблемите им. През този твърде продължителен период жилищната неосигуреност на варненските студенти остана факт и в този град назрява опасност от студентски стачки.

Обръщаме се към гореупоменатите органи и институции с настояване в най-кратък срок да се вземе решение по поставения проблем, за да се избягнат стачни действия в този голям Академичен център.

Настояваме министър Фотев и министър Масларова да се срещнат спешно с представители на студентските организации във Варна и да се запознаят обстойно с техните проблеми, като се ангажират да намерят бързо разрешение на кризисната ситуация.

НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СПРЕ
СТУДЕНТСКИЯ ПОХОД
КЪМ ИСТИНАТА !!!

София, 28 април 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
НАСОКИ ЗА СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ.
Документът е приет на Първата национална конференция на съюза, проведена на 27 - 28 април 1991 г. в София.


1. Българският студентски съюз (БСС) е за безплатно държавно висше образование като алтернатива на платеното частно.

2. БСС е за облекчения и помощи, предоставени от държавата, за студенти с ниски доходи или без доходи.

3. Паралелно с помощите да се осигурят от Националната трудова борса възможности за почасов труд и работа на акорд.

4. Държавата да осигури кредитиране на способни студенти,  доказали интелектуалните си качества.

5. Министерският съвет да се задължи да изготви механизъм, който да осигури действени връзки със студентските организации и отделните студенти.

6. Да се създаде специализиран държавен орган, който да стопанисва имуществото, стопанисвано досега от Стопанско предприятие "СОС".

7. Да се предаде част от сградите, стопанисвани досега от "Орбита", на посочения в т.6 държавен орган.

8. Да се създаде национална студентска карта за намаление в хотелите, къмпингите, транспорта и др.

9. Да се осигури преференциален режим на студентските семейства, както следва:

9.1. Семействата да имат право на общежитие преди всички други категории студенти;
9.2. Семействата да имат право на кредит при строеж или купуване на
жилище при намален лихвен процент;
9.3. Студентските семейства без деца да плащат 50 % от наема в
студентските общежития;
9.4. Семействата с деца да ползват безплатни купони за студентски
стол;
9.5. Семейства с две или повече деца да ползват безплатно
студентскиобщежития;
9.6. Студентските семейства да имат право на безлихвен държавен
заем при сключване на брак и раждане на деца;
9.7. Детските надбавки на студентките майки да са в двоен размер
спрямо надбавките на другите социални групи с изключение на безработните.

БЪЛГАРСКИЯТ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ СЕ ОБРЪЩА С МОЛБА КЪМ ВАС ДА ПОСТАВИТЕ ПРЕД НАС ВАШИТЕ СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ, ЗА ДА МОЖЕМ ДА НАСТОЯВАМЕ ПРЕД ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ ЗА ТЯХНОТО РАЗРЕШАВАНЕ!

ОЧАКВАМЕ ВИ НА ТЕЛЕФОНИ: 80-12-06; 85-141/В-269
ИЛИ НА АДРЕС: СОФИЯ, УЛ. "ПОЗИТАНО" N 20, СТАЯ 412
ВСЕКИ ДЕН ОТ ПОНЕДЕЛНИК ДО ПЕТЪК МЕЖДУ 10 И 16 ЧАСА.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СТУДЕНТСКА
КОНФЕДЕРАЦИЯ. Документът е адресиран до Великото народно събрание, до президента на републиката и до средствата за масова информация.


През изтеклата година българските студенти на два пъти показаха на политиците, че дългът към Отечеството и политическият морал, а не техните конюнктурни партийни страсти трябва да мотивират и ръководят действията им. Днес, за жалост отново сме свидетели на политическа безотговорност и то по отношение на най-важния акт на нашето държавноразвитие - приемането на новата българска конституция.

Изпълнителният съвет на Националната студентска конфедерация смята, че приемането на обсъждания сега конституционен проект ще постави под заплаха бъдещото стабилно и демократично развитие на обществото и ще закрепи хаоса и нестабилността като негово постоянно състояние: структурата, функциите и взаимоотношенията на висшите държавни органиреално отричат принципа на разделение на властите, обричат държавнатавласт на неефективност и парализа и поставят нелегитимното и неотговорно многоцветно ново "политбюро” (плод на задкулисни комбинации) във върховен орган на държавната власт.

Широката възможност за намеса на държавата в най-важните обществени отношения и особено в социално-икономическите прави държавата отновогосподстваща над гражданското общество и създава реална опасност от връщане към тоталитарното минало.

Правата и свободите на личността, вместо естествени и неотменими, отново се изброяват и даряват от всемогъщата държава, а законовата имрегламентация би ги направила лесно ограничими и отменими.

Неяснотата около обратното действие на законите може лесно да блокира връщането на заграбеното от тоталитарните партии и организации и отноменклатурата народно имущество.

Така фундаментът на новата българска държава под умелото диригентствона многоликия г-н Гиньо Ганев след некомпетентни и прибързани обсъждания се принася в жертва на моментни и конюнктурни партийни интереси, а българският народ остава безучастен!

Предложеният конституционен проект не трябва да бъде приеман! Това е нашето категорично становище.

В ТАЗИ ВРЪЗКА НИЕ НАСТОЯВАМЕ:

1. Новата българска конституция да бъде приета от ново и обикновено Народно събрание - по-малочислено, съставено от компетентни и далновидни българи.

2. Великото Народно събрание да отмени разпоредбата в сегадействащата конституция, въз основа на която бе избрано, и да насрочи избори за Народно събрание през месец септември въз основа на сега действащия Избирателен закон.

Призоваваме депутатите във Великото Народно събрание да обсъдят и подкрепят нашето становище. Така те ще докажат своята привързаност към демократичните идеали и отговорност към избирателите си.

В противен случай ние ще смятаме правото си да живеем в свободно и демократично общество за застрашено и ще упражним своето естествено и неотменно право на законен граждански протест.

София, 17 юни 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА УЧАСТНИЦИ В СЪБРАНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕ НА
БЕЗРАБОТНИТЕ В БЪЛГАРИЯ.


На 14 юни 1991 г. около 50 души безработни от София, Габрово и Перник се събраха в читалище "Славянска беседа" да учредят Движение на безработните в България. Приети бяха Устав и Програма на Движението.

За съжаление при избора на Председател започнаха манипулации за опорочаване на правилната процедура, в резултат на което останаха 32-ма души, от които гласуваха 20, а председателят бе избран с 9 гласа. Освен това по искане на новоизбрания председател бе поискан отводът на лице, неудобно за него, което беше избрано в ръководството на движението няколко минути преди това. В знак на протест напуснаха 12 човека.

Нагласеният избор на Стоян Стоянов, бивш главен специалист в Комитета по цените, ни навежда на мисълта, че това е пореден опит за оглавяване и контролиране на непрекъснато увеличаващата се безработица и направляването й в удобна посока за все още неразградената стопанска и политическа номенклатура.

Във връзка с гореизложеното не признаваме за легитимни както избора на ръководство, така и учредяването на това движение.

Безработните граждани на България все още чакат своя истински застъпник.

ПОДПИСАЛИ УЧАСТНИЦИ В СЪБРАНИЕТО:

1. Александър Чиров              6. Павлина Димчева
2. Васил Манев                       7. Надежда Михайлова
3. Живко Джундреков           8. Стефан Константинов
4. Илия Илев                          9. Евгения Саман
5. Димитър Кисьов                10. Анна Йорданова

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА (част трета - последна) НА СИНДИКАТА НА  ВОЛНОНАЕМНИТЕ
СЛУЖИТЕЛИ ОТ ОРГАНИТЕ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ В БЪЛГАРИЯ.


ТРЕТО - СРЕДСТВА ЗА СИНДИКАЛНА ЗАЩИТА И ДЕЙСТВИЯ

- сключване на социални споразумения с ръководството на министерството;
- сключване на колективни трудови договори (с юридическа сила) с
административните ръководства на поделенията (работодателя);
- инициатива и изразяване на собствена позиция и алтернативни
предложения по всички проекти за нормативни актове, свързани с труда, трудовите отношения, жизненото равнище и социалното осигуряване на служителите и работниците в МВР;
- участие в решаването със законни средства на трудови конфликти
съгласно Закона за колективните трудови спорове;
- предлагане на ръководството на МВР за вземане на отношение спрямо
служебните ръководители, чиито действия засягат жизнените интереси и правата на членовете на синдиката;
- изразяване на несъгласие с исканията на служебни и други органи,
противоречащи на трудовото законодателство.

ЧЕТВЪРТО - ЗА ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ НА УПРАВЛЕНЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В СИНДИКАТА

- постоянен диалог между ръководството на министерството и работниците за изясняване на позиции и уреждане на разногласия;
- демократичен стил на работа;
- гласност и публичност;
- избиране органи и кадри на синдиката без вмешателство и
опекунство отвън;
- информиране на профсъюзните членове за своята дейност чрез
вестник "Народен страж", бюлетин, листовки и други.

Очакваме възход и демократично обновление на синдикалния съюз в МВР, който с реални дела ще върне доверието на своите членове. В същото време ръководството на министерството ще може да разчита на многобройната и организирана обществена сила в МВР в борбата за демокрация, за социална справедливост, за бъдещ просперитет.


/Пресслужба "Куриер"/


9:50:28
20.06.1991 г.


Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!