20 октомври 1994


София, 20 октомври 1994 година
Брой 206 /1251/


София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ НОРА АНАНИЕВА ПРИ ЗАКРИВАНЕ НА 36-ТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПРОИЗНЕСЕНО НА 17 ОКТОМВРИ 1994 Г., СОФИЯ.


Последният час от живота на 36-то Народно събрание е белязан от толкова противоречиви чувства, че е трудно да се намери верният тон. Изкушавам се да споделя изцяло "горчивата равносметка" на нашия колега Стефан Продев и затова няма опасност да възприема самодоволния тон на председателя на Народното събрание.

Изнесените факти навярно са неоспорими. Не само несправедливо, но и дълбоко невярно би било твърдението, че зад нас са останали три пропилени години. Важни закони на икономическата, данъчната и съдебната реформа, законодателни актове за полицията, за масовата приватизация, за патентите и авторското право, подпомагащи борбата срещу престъпността изменения в Наказателния кодекс /НК/ и Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и др.; десетки ратификации на международни актове, близо 200 решения, чрез много от които се уреждат важни въпроси на преходния период - всичко това е само едната страна на медала. Другата страна са нанесените щети на прехода: нали чрез мнозинство в това Народно събрание през 1992 г. бе отприщена разрушителната стихия в селското стопанство, нали от тази трибуна тръгна унижението и разделянето на българските учени, за да се даде път на амбициозната посредственост?

Дори в своята променена конфигурация парламентът не събра мнозинство да спре пагубната инерция на една политика, която в растяща степен отчуждаваше и обезверяваше хората. При тази колеблива пясъчна основа и правителството на проф. Беров стана жертва на инерцията. С това парламентът си беше тръгнал доста преди да бъде оповестено разпускането му.

В един демократичен парламент има задължително различни гледни точки и борба между тях. Но парламентът е създаден като институция преди векове не само за да сблъска различията и да изяви многообразието от интереси, а и за да намери общия знаменател, решенията в интерес на развитието и добруването на обществото като цяло. Парламентът е не само и не толкова своего рода клапан на кипящите обществени страсти, а преди всичко решаващ форум на нацията.

Затова, когато днес с малко носталгия, но и с дълбока въздишка на облекчение се опитваме да направим равносметка, не можем да търсим друг критерий освен отражението на нашата парламентарна работа върху живота на хората. Не може една институция, която е формирана пряко чрез вота на избирателите, да има друга мярка за самооценка, да не се оглежда и ослушва ежедневно и ежечасно за това, което става по земята ни.

А в срещите с избирателите все по-често се изричат страшни думи. Две поколения българи не познаваха явлението "хляб на вересия". Сега то се появи. "Когато започнеш да копаеш нов кладенец, преди да бликне вода в него, не плюй в стария" - този съвет към политиците дойде от възрастен селянин от Ловешкия край. Млад мъж от село Слащен, община Сатовча, изплака болката си чрез турска пословица: "Защо разплискахме с тас онова, което бяхме събирали с лъжичка?"

Няма разумни отговори на тези въпроси. Не може да бъде обоснована политика, която изглежда като действие в чужда държава; като че ли тази земя ще бъде изоставена, след като се разруши и разграби.

Може би това са силни думи. Но те отговарят на явното разочарование на хората, на объркването, на огорчението от излъганите очаквания. И още по-тревожно е, че всичко това съпътства петата година на новото ни демократично развитие.

След приемането на конституцията през юли 1991 г. в страната в общи линии приключи политическата борба за определяне "правилата на играта", за типа на институциите, за правната и политическата рамка на обществото. По всички изисквания на теорията 36-то Народно събрание трябваше да очертае втора фаза, на така наречената консолидация на демокрацията, когато чрез свободно избраните институции и демократичните процедури се постига относителна стабилност на демократичния процес и много по-успешно се намират потребните на нацията решения.

В условията на конституционно утвърдената парламентарна република парламентът се оказа не само главната "арена" на драматичното раждане на демокрацията, но и главно действащо лице в процеса на изработване, приемане и прилагане на принципите на парламентарната култура. Върху него падна и основната тежест по самото легитимиране на новото демократично устройство.

Тази трайна отговорност допълнително подсилва драмата на 36-то Народно събрание; защото няма нищо по-мъчително /и в човешки, и в обществения живот/ от драмата на изгубеното време, на пропилените възможности. И не става дума само за недостигналите до пленарната зала жизнени за хората социални закони, за неизпълнените конституционни изисквания за изграждане на правовата държава, за недовършените закони за отбраната и въоръжените сили и за борба със спекулата, от който остана работа само за десет минути. Наистина ли не стигна времето, в т.ч. за приемането на цялостна, добра основа за предстоящите избори и за защита на принципа на парламентарното управление чрез съответната конституционна поправка? Това не е цялата истина.

Драмата на 36-то Народно събрание е преди всичко в целенасочените усилия на десницата в него да се деформира самата идея за парламентаризма. Тъжно е, но е факт, че днес в обществените представи парламентът е не толкова отговорен форум на нацията, институция за намиране решения чрез диалог и аргументирана дискусия, а нещо като арена на бикоборци, нещо като хан, в който смисълът е в това да се влиза и да се излиза, нещо като място за надлъгване, надхитряне, шмекеруване, нещо като "дембелхане", ако си послужим с определението на дядо Славейков от времената на Учредителното събрание.

За народа ни още днес, за някои политици може би още утре, т.е. на предстоящите избори, ще стане ясно цялото безсмислие на подобен род псевдопарламентаризъм. До болка познатият арсенал - бойкоти, перманентни вотове на недоверие, изкуствени засади с кворума, председателски хитрости - беше част от политиката на отрицание и разрушение, на конфронтация, партизанщина и дестабилизация.

Тази политика ще получи безпощадната си оценка от избирателите. И снгурно няма да бъде много трудно да се обясни на хората защо още в този парламент Съюза на демократичните сили /СДС/ се разпадна, защо с екстремизма се разделиха немалко здравомислещи депутати. Може само да се съжалява, че не успяхме да преодолеем недоверието помежду си и да гарантираме с общи усилия стабилна и силна изпълнителна власт, подкрепена от пълноценно законодателство.

И въпреки всичко през мандата на 36-то Народно събрание продължи съзряването на парламентарното управление и на парламентарната култура. За умните политици и горчивият опит е зареден с надежда и поука.

Нека си припомним, че в началото на мандата бяха забранени, почти с председателски декрет, консултациите, диалогът, контактните групи. Животът и разумът се оказаха по-силни и днес едва ли някой си представя парламента като "гилотина" на свободната дискусия.

Нека оценим усилията да се постигне обща воля между разнородни политически сили за правителство с програма от национални приоритети. При всички неизбежни противоречия, които в крайна сметка тласнаха към предсрочните избори, това беше школа за диалог и взаимодействие, вярната посока към така необходимото национално съгласие.

И нека си припомним /про домо суа/, че събранието започна със закона за конфискацията и със заплахата за забрана на политическия опонент. В края на живота на този парламент онези напъни изглеждат жалки: конфискуваната и заплашвана Българска социалистическа партия /БСП/ днес е най-богата партия - с идеи, с интелектуален потенциал, с доверие. Следователно няма смисъл да се залага на конфронтацията; такова залагане си е гарантирана чиста загуба.

От всички политически сили, но преди всичко от представените в парламента и от отговорното отношение на държавните институции зависи възможността да не се зачене и следващият парламент с конфронтация. Изборите като честно съревнование на алтернативи и личности - това е пътят, който води към парламента - не като арена, а като храм на демокрацията и високоотговорен форум на нацията. Изборите - като най-справедлива оценка и присъда за 36-то Народно събрание и за поведението на политическите сили в него. Изборите - като надежда и очакване за нова политика, необходима за България и за нейните граждани.

Но всичко това - от утре.

Днес е ден на раздяла. В този ден искам най-сърдечно да благодаря на всички народни представители от 36-то Народно събрание, които съумяха да се извисят до националната отговорност.

Благодаря на своите колеги от Парламентарния съюз за социална демокрация /ПССД/, които чрез отговорността, компетентността и невероятната си издръжливост спасиха парламента от окончателен провал!

Нека запазим в спомена доброто и превърнем грешките в поука. И макар че не успяхме да съхраним суверенитета на парламента чрез конституционната поправка, конституционната формула на парламентарната република ни дава достатъчно основание да кажем на раздяла:

"Парламентът умря, да живее парламентът!"

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТИ НА 16 ОКТОМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.


Извънредният конгрес на Радикалдемократическата партия /РДП/, проведен на 16 октомври 1994 г. в София, реши:

1. На предстоящите парламентарни избори РДП да се яви в рамките на коалицията Съюз на демократичните сили /СДС/.

2. XXVI конгрес дава положителна оценка за работата на своите представители в законодателната, изпълнителната и местната власт.

3. XXVI конгрес поставя пред ръководството на партията задачата да представи в Националния координационен съвет /НКС/ на СДС листата на своите кандидати за народни представители, издигнати от местните организации на РДП, като израз на доверие към дейността и политическата зрелост на нашите мести организации.

4. Конгресът поставя задачата пред ръководството на партията в следващото Народно събрание РДП да бъде отново най-голямата парламентарно представена либерална политическа партия в страната.

5. Конгресът задължава ръководството на партията да работи за включването на основните либерални идеи и позиции на РДП от програмата и платформата на партията в предизборната програма на Съюза на демократичните сили.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ЗА ДАВАНЕ НА МАНДАТ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДИЗБОРНО СПОРАЗУМЕНИЕ С ОРГАНИЗАЦИИТЕ И ПАРТИИТЕ ОТ ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ.

На основание решение на Националния съвет на Християндемократическата партия /ХДП/ от 17 октомври 1994 г. за даване на мандат на ръководството на ХДП за сключване предизборно споразумение с партиите и организациите от "Патриотичен съюз", заявяваме:

- Застрашена е българската държавност.

- Застрашена е българската нация.

- Демокрацията е начин да живеем заедно.

- България стои над партийните интереси.

ХДП ще положи всички усилия за единение на нацията, за потискане на идеологическите различия и на партийните страсти и ще поиска доверието на избирателите за една националнообединителна и социалноангажирана политика.

ХДП приема основните принципи, залегнали в декларацията за патриотично единодействие от 7 октомври 1994 г. и се присъединява към партиите, подписали декларацията.

София, 17 октомври 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХДП: Стефан Караджов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ТОШО ПЕЙКОВ, ДЕПУТАТ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до председателя на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, до председателите на партиите в СДС, до Парламентарната група на СДС и до главния редактор на в. "Демокрация".


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Партия Либерален конгрес /ПЛК/ с председател Янко Николов Янков е регистрирана във Фирмено отделение /ФО/ на Софийски градски съд, Ф.Д. N 3139 от 1990 г. /Държавен вестник брой 33/24.04.1990 г. и брой 18/05.03.1991г./. Тя е единствената политическа партия, регистрирана под името "Партия Либерален конгрес", според изискванията на Закона за политическите партии. Друга "Партия Либерален конгрес" във фирменото отделение на Софийски градски съд и в българския политически живот няма регистрирана.

Като афиширащи се привърженици на демократичното и на отвореното общество Вие сигурно знаете и трябва да знаете, че само на доброволна, самодейна и законна основа могат да се организират и да функционират субектите на политическия живот в страната. Всички останали субекти, директивно или императивно организирани, но нерегистрирани, съгласно конституцията и законите на България, са опасни за демократичната политическа система неидентифицирани фантомни субекти.

Уважаеми господа,
Партия Либерален конгрес се върна в Съюза на демократичните сили /СДС/ през месец октомври 1992 г. и веднага започна да отстоява последователни, твърди, либерални и антикомунистически позиции. Точно това не се хареса на комунистите, на съветниците на президента и на някои членове на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС. Затова още през месец март 1993 г. в медиите беше подаден сигнал за отстраняването на партията от коалицията.

На Четвъртата национална конференция на СДС Партия Либерален конгрес и нейният лидер дадоха отпор на левичарите и твърдо застанаха зад председателя на НКС на СДС Филип Димитров. Янко Янков излезе с интервю в печата под наслов "Стефан Савов изкопа политическия си гроб, като подкрепи левичарите" /в. "24 часа", март 1993 г./.

Заради моето искане да бъде бойкотиран парламентът, подкрепено от решенията на нашата Четвърта национална конференция, по настояване на Стефан Савов на 17 юни 1993 г. бях неправомерно изключен от парламентарната група на СДС. Вчера, без да получа нужните обяснения, след поискано от мен извинение, бях възстановен като член на парламентарната група на СДС.

За съжаление под ръководството на Панайот Денев в. "Демокрация" обяви война на Партия Либерален конгрес и на нейния лидер. Известни са връзките на бившия заместник-главен редактор Михаил Ноев и на Панайот Денев с прокомунистическата мафиотска групировка "Мултигруп", в офисите на която са редактирани не един и два материала, публикувани по страниците на в. "Демокрация".

В края на изтощителната пропагандна кампания, подкрепяна от "трудовите" и от часовите вестници продължила осем месеца, Партия Либерален конгрес беше изключена от СДС заради непримиримата си антикомунистическа позиция и отпора срещу съглашателството на Стефан Савов с комунистите.

За да не видят след време, когато прогледнат истината истинските хора, които повярваха на СДС, трябваше да бъдат отстранени носителите на тази истина. Така постъпиха стратезите на комунизма, като продължиха клеветническата си кампания срещу ПЛК и нейния лидер. В безалтернативната дезинформация освен вестниците "Труд", "Новинар" и "Стандарт", свързани с икономическите групировки и с мафията, създадена от Българската социалистическа партия /БСП/, се включи активно вестник "Демокрация".

До днес, 15 октомври 1994 г., когато отново съм възстановен в парламентарната група на СДС, моето име беше забранено за страниците на нашия вестник "Демокрация". А срещу Партия Либерален конгрес, регистрирана според българското законодателство, и срещу нейния лидер Янко Янков продължава безалтернативното клеветничество. Нито един вестник, включително и вестник "Демокрация", въпреки писмените ни протести не се заинтересува, не публикува истината и не отрази нашето мнение.

Уважаеми господа,
Като член на Парламентарната група /ПГ/ на СДС и като заместник-председател на ПЛК остро протестирам срещу новата клеветническа вълна, която заля Партия Либерален конгрес от страниците на в. "Демокрация". Настоявам НКС на СДС да застави новия главен редактор да поднесе извинения на членовете на ПЛК и да отрази на страниците това мое мнение като депутат от ПГ на СДС.

София, 15 октомври 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА СЪЮЗА ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА НА ГРАЖДАНИТЕ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА 22 ДЕКЕМВРИ 1989 Г.


ГЛАВА III
УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл.13. Органи за управление на съюза са:
а/ конгресът;
б/ Управителният съвет;
в/ председателят на съюза;
г/ Контролният съвет.

Чл.14. Конгресът е върховен орган на съюза. В него участват всички членове или делегати, избрани по правилата за делегатските събирания, определени от конгреса на съюза.

Чл.15. /1/ Конгресът на съюза се провежда поне един път годишно.

/2/ Конгресът се свиква от Управителния съвет, от Контролния съвет, от председателя на съюза или по искане на една десета от членовете на съюза. Ако в последния случай Управителният съвет не свика конгреса, той се свиква от съда.

/3/ Поканата се изпраща от Управителния съвет до всички членове в срок, достатъчен за осигуряване на участието им. В решението се посочват денят, часът, мястото и дневният ред за провеждане на събранието, както и нормата на представителството /ако има такова/.

/4/ Конгресът се счита законен, ако присъстват най-малко половината от всички членове или делегати.

/5/ В конгреса всеки член има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощно.

/6/ Решенията в конгреса се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на устава, за прекратяване на съюза или за сливането му с друга организация е необходимо мнозинство 2/3 от присъстващите.

/7/ Гласуването се извършва явно, освен ако конгресът не реши друго.

/8/ По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения. Това не важи за отстраняване на членове от Управителния съвет и за избиране на нови членове вместо тях.

/9/ Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до него. неговия съпруг, неговите низходящи и възходящи, както и до роднините му по съребрена линия и по сватовство до втора степен.

/10/ Общото събрание:
а/ приема и изменя устава на съюза;
б/ утвърждава структурата на съюза;
в/ избира и освобождава членовете на Управителния и на Контролния съвет и председателя на съюза;
г/ приема и изменя морален кодекс на съюза;
д/ приема програми за осъществяването на основните задачи на съюза и формулира генералната му линия на работа;
е/ определя размера на встъпителния и на годишния членски внос на редовните членове на съюза;
ж/ приема годишния бюджет, план и баланс на съюза;
з/ изслушва и приема докладите за работа на съюза и на неговите ръководни органи;
и/ разглежда и решава жалби против решения на Управителния съвет;
й/ може да решава всички въпроси относно дейността на съюза.

/11/ За заседанията на Общото събрание се води протокол, който се подписва от председателстващия Общото събрание, от лицето, водило протокола, и от председателя на Кон-тролната комисия или упълномощен от него член на тази комисия.

Чл.16. Управителният съвет се състои от 9 членове, избрани от конгреса на съюза с мандат две години и от председателите на учредените регионални съюзи с мандат две години, като никой не може да бъде избират повече от два мандата последователно.

Чл.17. /1/ Управителният съвет организира и ръководи работите на съюза и изпълнява всички функции, които не са от изключителна компетентност на конгреса.

/2/ Управителният съвет се свиква на заседание най-малко един път на тримесечие. Свикването се извършва с покана, отправена от председателя на съюза с препоръчано писмо до всеки от членовете на Управителния съвет, в което се посочват датата, часът, мястото, където ще се проведе заседанието, и неговият дневен ред.

/3/ Заседанието на Управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко 2/3 от членовете му.

/4/ Управителният съвет взема решенията си с абсолютно мнозинство от общия брой на членовете си.

/5/ Управителният съвет може да взема решения неприсъствено, ако протоколът бъде подписан най-малко от две трети от членовете му.

/6/ Председателят на Контролният съвет или упълномощен от него член на съвета присъства със съвещателен глас на заседанията на Управителният съвет.

/7/ До избирането на нов Управителен съвет старият продължава да изпълнява функциите си.

/8/ За заседанията на Управителния съвет се води протокол, който се подписва от председателя, от водилия протокола и от присъствалия член на Контролния съвет.

Чл.18. /1/ Председателят на съюза се избира пряко от Общото събрание за срок от две години и е по право член на Управителния съвет и негов председател.

/2/ Председателят на съюза осъществява оперативно работите на съюза и го представлява.

/3/ По предложение на председателя на съюза Управителният съвет утвърждава изпълнително бюро, в което освен членове на съюза могат да бъдат привличани и външни лица /експерти/.

Чл.19. /1/ Контролният съвет се състои от 3 /трима/ членове, избрани от конгреса за срок от две години.

/2/ Контролният съвет следи за изпълнението на решенията на конгреса и на Управителния съвет, проверява финансовото състояние на съюза и отчита дейността си пред конгреса.

Чл.20. Протоколите от заседанията на ръководните органи на съюза са достъпни за всички членове, които могат да ги преглеждат и да искат преписи или извлечения от тях.


ГЛАВА IV
ИМУЩЕСТВО

Чл.21. /1/ Имуществото на съюза се състои ст пари, вещи и вещни права, права на ползване, права върху интелектуална собственост, ноу-хау и всички други права, които законодателството допуска да бъдат елементи от имуществото на юридическото лице.

/2/ Паричните средства на съюза се съхраняват в банкови сметки.

Чл.22. Издръжката на съюза се осъществява от:
а/ членски внос /встъпителен и годишен/ в размери, определени от Общото събрание;
б/ доброволни вноски, субсидии и дарения;
в/ стопанска дейност и други източници, допустими съгласно действащото законодателство.

Чл.23. За осъществяване на стопанска дейност съюзът може да образува фирми по законоустановения ред, като решение за това се взема от Управителния съвет на съюза.

Чл.24. Разходите на съюза се извършват съобразно годишен бюджет, изготвен от Управителния съвет и приет от конгреса на съюза.

Чл.25. По решение на конгреса на съюза могат да се образуват целеви фондове, като техните източници и начин на използване се определят с решението за образуването им.


ГЛАВА V
ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл.26. Съюзът се прекратява:
а/ с решение на конгреса;
б/ ако в продължение на три месеца остане с по-малко членове от броя на учредителите;
в/ ако стане неплатежоспособен;
г/ по решение на съда.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Пар.1. Съюзът има кръгъл печат с надпис: Съюз за стопанска инициатива на гражданите, България.

Пар.2. Съюзът има емблема и значка, които се одобряват от Общото събрание.

Пар.3. Този устав е приет на Учредителното събрание на съюза, проведено в град София на 22 декември 1989 г., и подлежи на вписване в регистъра на фирменото отделение на Софийския градски съд.

/Пресслужба "Куриер"/


11:45:00
20.10.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!