20 октомври 1993


София, 20 октомври 1993 г.
Брой 205 /993/


София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЯТА НА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ ПОСЛАНИК НА САЩ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ УИЛЯМ МОНТГОМЪРИ.


Българските социалдемократи високо ценят постиженията на американската демокрация, залегнали в основата на съвременното схващане за човешките права и свободи.

Благодарение на зачитането на човешкото достойнство и етническата идентичност днешна България се превърна в остров на мира на Балканите, пример за цяла Европа.

Недоумение будят у нас намеренията на г-н Монтгомъри да работи за промени в конституцията ни. Такива опити могат да предизвикат само етнически и религиозни сблъсъци, подобни на тези в бивша Югославия.

Надяваме се, че този въпрос, който събуди значителен смут в нашето общество, ще бъде своевременно изяснен.

София, 18 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Дертлиев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЯТА НА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ ПОСЛАНИК НА САЩ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ УИЛЯМ МОНТГОМЪРИ.


Изявлението на г-н Монтгомъри предизвика силен отзвук сред българската общественост. След задълбочено обсъждане на всички обстоятелства около въпросното изявление Съветът за сътрудничество заявява:

Досега американската страна не е уточнила дали г-н Монтгомъри е изразил лично мнение, или това е официалното становище на САЩ. Неговото утвърждаване за посланик след дискусията в Сенатската комисия косвено потвърждава втората възможност. Подобна официална линия би имала извънредно тежки последици за нашата страна поради опасността от изкуствено създаване на етническо напрежение, конфликти и раздухване на сепаратистки настроения. България трябва да съхрани своя етнически мир и да остане като пример за цивилизован преход към демокрация.

Затова Съветът за сътрудничество смята, че българската страна не само има право да поиска обяснения за изявленията на г-н Монтгомъри, но е длъжна да предприеме всички мерки за защита на националното си единство в съответствие с нормите на международното право и конституцията на страната.

Досегашната реакция на официалните български власти не съответства на допуснатото от г-н Монтгомъри грубо нарушение на общоприетите дипломатически норми. Това показва, че българската страна сама се поставя в неравноправно положение. Отново се забравя, че който не уважава себе си и не отстоява собствените си национални интереси, трудно може да разчита на уважението на другите.

София, 19 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО ДВИЖЕНИЕ "КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ" ПО ПОВОД НА ИЗКАЗВАНЕ НА НОВОНАЗНАЧЕНИЯ ПОСЛАНИК НА САЩ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ УИЛЯМ МОНТГОМЪРИ.


Разпространеното от агенция Ройтер изказване на кандидат-посланика на САЩ за България У. Монтгомъри, представляващо недопустима намеса във вътрешните работи на страната ни, показа за сетен път липсата на решимост в критични моменти у държавните мъже на България да защитават националните ни интереси. Вместо да чуе ясна и категорична позиция, българският народ чу от представителите на държавните ни институции унизителни за националното ни достойнство мъгляви увъртания.

Верен на принципите си за защита на националните интереси и достойнството на родината ни, "Конституционен форум" настоява:

1. Външно министерство да внесе официална нота с искане за уточняване на истината по случая.

2. В случай, че изнесеното от агенция Ройтер, се потвърди, президентът на републиката да оттегли дадения агреман на г-н Монтгомъри.

3. Българското правителство да поиска официално обяснение от посолството на САЩ за намеренията на американската политика в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. д-р Н. Генчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО ЗА ИЗЛЪЧВАНЕ НА ИНФОРМАЦИИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ПАРТИИ В ПОСЛЕДНИТЕ НОВИНАРСКИ ЕМИСИИ.


УВАЖАЕМИ Г-Н БОЯДЖИЕВ,

Във връзка с решението на ръководството на Българската национална телевизия /БНТ/ за излъчване на информация за дейността на извънпарламентарните партии само в последните новинарски емисии на Канал 1 и Ефир 2. Изпълнителното бюро на Българската социалдемократическа партия /ИБ на БСДП/ изразява своето недоумение и възмущение от мотивите за това дискриминационно решение. Това преценяваме като опит да се ограничат конституционните права на извънпарламентарните сили.

БСДП е партия с традиционно и значимо присъствие на българската политическа сцена. Тя на дело е доказала своята национална отговорност и винаги се е отнасяла с нужното уважение към представителите на средствата за масова информация.

Г-н Бояджиев, ограничаването на достъпа на БСДП до екрана на БНТ оценяваме като нарушаване на информационната етика и като дискриминационна мярка спрямо нашата партия.

Настояваме това решение, в частта си до БСДП, да бъде преразгледано и отменено.

София, 12 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на БСДП: д-р Петър Дертлиев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА ПОРЕДНИТЕ ОБГАЗЯВАНИЯ НА ГРАД РУСЕ.


Национално движение /НД/ "Екогласност" остро протестира срещу поредните обгазявания на град Русе. Въпреки многогодишното поставяне на въпроса след безкрайните проучвания, обещания и решения нещата са такива, каквито бяха в началото.

Ние подкрепяхме и ще продължаваме да подкрепяме елементарното искане на жителите на град Русе - възможността да дишат чист въздух. Считаме, че основната вина за това, че те са лишени от нея, носи правителството, което досега не е направило нищо съществено, за да разреши проблема. Русенци отново са оставени да се справят с положението сами.

Ето защо ние ще подкрепим всички законни действия на нашата организация в този град и на неговите жители, предприети в защита на тяхното право на чиста околна среда. Призоваваме жителите на Русе към граждански протест и към търсене на сметка на правителството и президента за тяхното бездействие.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Едвин Сугарев

София, 18 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗЕН СЪВЕТ НА 2 ОКТОМВРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Земеделският младежки съюз /ЗМС/ заявява, че няма нищо общо с т.нар. Български земеделски младежки съюз /БЗМС/, регистриран по Закона за политическите партии /ЗПП/, както и с неговите спекулативно-търговски операции, които въпреки привидната си законност опетняват моралното кредо на земеделското движение.

ЗМС категорично се обявява против реставрационната политика, провеждана от марионетното правителство на Любен Беров.

Ние считаме, че наред с всички икономически и стопански несполуки особено се спекулира с положението в селското стопанство; протака се връщането на земята в реални граници, обявяват се ниски изкупни и високи продажни цени на селскостопанската продукция, масово се подменят членове на ликвидационните съвети и поземлените комисии с личности, удобни на провежданата реставрационна политика, не се защитават на правителствено ниво интересите на селскостопанските производители от вносните земеделски стоки.

ЗМС е крайно обезпокоен и възмутен от решението на правителствения кабинет за отнемане на Съюзния дом от БЗНС, както и от провокационното решение за настаняване на други земеделски формации с неясна цел, креатури на несъвършения Закон за политическите партии. Ние считаме, че това решение е продиктувано единствено от партийни и лични интереси, целящи обезсилването и злепоставянето на БЗНС в навечерието на назряваща предизборна ситуация.

ЗМС категорично подкрепя становището на БЗНС за разпускане на парламента и за провеждане на предсрочни парламентарни избори, както и на избори за местни органи на властта.

София, 2 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ НА ВТОРАТА РЕДОВНА ОКРЪЖНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - ВАРНА, ПО ПОВОД НА ИСКАНЕТО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА Т.НАР. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС.


ГОСПОДА,

Ние, делегатите на Втората редовна окръжна конференция на Движението за права и свободи /ДПС/ - Варна, констатираме почти пълната липса на разследвания за престъпленията, извършени по време на т. нар. възродителен процес.

В името на бъдеща просперираща България настояваме да използвате своите пълномощия и авторитет за извършване на законови действия срещу престъпниците от годините на "възродителството".

Ние декларираме, че ще окажем възможното съдействие на съответните компетентни органи.

Варна, 10 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "РАЗШИРЯВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО" /ЧАСТ ПЪРВА/, ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ПРЕД УЧАСТНИЦИТЕ В ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 2-3 ОКТОМВРИ 1993 Г. В СОфИЯ.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, КОЛЕГИ,

Проблемът за единството на СДС е принципен проблем. Той би стоял като такъв и дори да липсваха конкретни политически основания да бъде поставян. Това е въпрос за всяка една политическа сила /партия или коалиция/ във всеки един период от нейното развитие. Единството означава възможност да се води цялостна и единна политика, да се решават проблеми, да се предлагат инициативи. Така е във всяка страна, така е и у нас. Същевременно в модерните партийни системи, в модерните /главно в Европа/ партийни коалиции въпросът за единството се разглежда като възможност за разширяване на политическото влияние и пространство чрез модерни електорални форми и диалогизиране със социални групи и интереси главно в сферата на културата, образованието, спорта и др. Единството и разширяването на политическото влияние и пространство се намират във взаимна връзка. Те са неделими и взаимно се съотнасят.

Позволете ми да се спра най-напред на първата съставка на това цяло.

1. Единството

Единството на СДС е заложено като принцип на статута на съюза. В неговия първи член се казва, че СДС е "национално движение на партии, организации и граждани, чиято организационна същност е договорно оформена политическа коалиция". Член 1 фиксира и структурата, и смисъла на единството. И посоката на неговото развитие на електорална основа. След това ясно се посочват структурните елементи на цялото: от общинските координационни съвети до националната конференция. Досега никой не е възразил срещу тази структура, никоя политическа партия или организация в СДС не е излязла с официално становище срещу нея. Отделни неконтролирани и псевдореволюционни изказвания само доказват, че пространството за различието и "другото мнение" е в рамките на допустимото, на нормалното. Макар че, ако трябва да бъдем докрай откровени, нормално е в стремежа ни към "нормална държава" да се стремим и към нормални политици - без отклонения.

Кои са елементите на единството на СДС в чисто политически смисъл?

1. Изграждането на реална многопартийна политическа система. Няма демокрация без партии. И това го показва както опитът на западните страни, така и по негативен път това, което наблюдаваме днес в Русия. Демокрацията е партийна, парламентарно представителна, а не нещо от рода на въстанието на Ивайло. В нея звучат гласовете на политиците и това е сигнал, че говорят всъщност партиите. СДС е политическа коалиция, която представлява един модел за покриване на целия политически спектър - от социалдемокрацията до християндемокрацията, с ограничаване както на крайнолевите политически течения, така и на крайнодесните националистически увлечения - особено опасни в този период от развитието и на България, и на Балканите.

За да се утвърди и развие този спектър, е необходима сериозна работа, взаимно политическо доверие и всеки и всички заедно да работят за своето пространство под политическото слънце. Тогава, естествено, различията - в програми, в кадрови потенциал, ще водят не до разцепление, а до разгръщане на ветрилото на единството. И наистина, вижте как изглежда ветрилото. Сгънете го и то е само една тънка лента, една показалка, която може да попадне във всяка ръка. Но ако го разтворите - то изглежда и привлекателно, и голямо и с него наистина се разгръщат своеобразието и единството. И не е важно кой държи ветрилото. Важно е то да бъде разгърнато, да привлича и да проветри някои горещи политически глави. Именно тази разгърнатост на коалицията дава възможност в обикновеното съзнание СДС да се възприема и като национално движение за демокрация. Гражданинът тогава насочва вниманието си не към структурата, а към програмата.

2. Програмата е вторият елемент на единството. Тя трябва да носи послания във всички посоки и в никакъв случай да не спира в крайна точка. Тя не може да бъде нито пролетарско-революционна, нито дълбоко консервативна. Нейната същност е динамиката на времето, в което живеем. Тази програма трябва да носи послание главно към частния и кооперирания земеделски човек, към средната класа, към държавните служители и частния бизнес, към пенсионери и младежта, към хората на науката, изкуството и културата, но и към останалите без четмо и писмо. Следователно тя трябва да бъде достатъчно гъвкава, вътрешно свободна, диалогична и конкретна, регионално и национално адресирана, орязала крайностите и словесния екстремизъм, утопиите и голите обещания и стъпила на една прагматична, реалистична, характерна за умерения българин позиция. Впрочем точно към това призовава и един мъдър човек, препатил истински в живота, като Асен Игнатов в своята публикация във вестник "Демокрация". Това е и моята позиция.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЖАН ВИДЕНОВ, ПРОЧЕТЕН НА ПЛЕНУМ НА СЪВЕТА НА 26 СЕПТЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ.


ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,

След последното заседание на Висшия партиен съвет /ВПС/ през юни 1993 г. обстановката в страната силно се измени. Пропадна опитът на СДС да хърли обществото в нова конфронтационна криза и да дестабилизира до крайност институциите. Провалени бяха опасните планове да се предизвика пълно объркване у хората и чрез преждевременни избори да се спаси и утвърди вредният за страната конфронтационен политически модел. Претенциите на радикалното малцинство от войнстващи антикомунисти да диктува обществения ритъм на страната за първи път не получиха очакваната категорична подкрепа отвън. И това не е случайно - налице е определена пренагласа в световното обществено мнение, едно по-критично отношение към идеологемите на студената война. Тежкото отражение на югоконфликта върху Балканите и цяла Европа вразуми много съвременни "кръстоносци" както у нас, така и в чужбина. Кризата в руските институции на властта, изострена до краен предел след последните действия на президента Елцин, показа, че опасността от авторитарно израждане на прехода е реална. Преобладава обаче разбирането, че главните проблеми на промяната са в социално-икономическата сфера и не могат да бъдат решавани чрез механично прилагане на чужди схеми, чрез самоцелни политически експерименти и насилие. Резултатите от неотдавнашните избори в Полша недвусмислено доказаха, че хората вярват в лявата алтернатива на прехода и са готови да дадат своя глас за поносима социална цена на промените, за плавно осъществяване на реформите, за национално съгласие по ключовите за обществото въпроси.

В България днес също се наблюдава отрезвяване пред трудностите на кризата и предизвикателствата на прехода. В същото време нараства опасността от прогресираща ерозия на държавността, от пълна беззащитност на отделната личност, от трайна негативна нагласа в обществото срещу всяка политика на реформи. Общественото мнение е остро критично към неспособността на държавните и политическите институции да дадат убедителен отговор за целта, за пътя, за цената на прехода. То е изпълнено с тревога от предстоящата най-тежка кризисна година, в която ще ни се наложи да се сблъскаме и с най-сериозните проблеми на прехода. В следващите няколко месеца ще се реши съдбата и на аграрната реформа, и на българското земеделие. Нетърпящото отлагане животоспасяващо преструктуриране в индустрията е обречено на провал, ако не се опре на критериите на икономическата ефективност, ако не даде на всеки българин шанса да изгради и личното си, и общественото благосъстояние. Жизненоважните за стабилността на страната данъчни реформи повече не могат да изтласкват на заден план нерешените проблеми в социалната сфера. В сегашния си реполитизиран вид съдебната система не се справя с невижданата престъпност, с корупцията, с откровения, политически мотивиран, саботаж на "синята бюрокрация" - и в централните ведомства, и особено в местната администрация. До все по-тежки и необратими последици водят комерсиализацията, вулгарната политизация и разрухата на духовния ни живот. Всички тези и много други въпроси ни изправят пред основния политически проблем на страната днес: Как в крайно неблагоприятните вътрешни и външни условия да се преодолее най-тежкият период на кризата и едновременно да се даде тласък на жизнено необходимите реформи, без да се плаща непоносима социална цена, без да се изгубят главните конституционни ориентири на демократичната, социална и правова държава. Отговорът на този въпрос е свързан с два основни политически факта - изборите през 1991 г. и формирането на сегашното правителство през 1992 година.

а/ Макар вече да не е определящото политическо събитие за развитието на обществения живот, бремето на изборните резултати от 1991 г. продължава да гнети страната. Преобладаващите по онова време радикални негативни нагласи сред хората попречиха да се даде чрез избори ясен мандат за конструктивно, прагматично и отговорно управление на страната. А това позволи на СДС да натрапи своята деструктивна, авантюристична, идеологизирана до крайност формула на управление.

Без да се отказва нито за миг от своята стратегическа линия за национално съгласие, БСП решително се противопостави на реставрацията и конфронтацията, обслужващи интересите на нищожна част от обществото. Политиката на СДС засегна болезнено интересите на милиони хора, предизвика тяхната вътрешна съпротива и безславно се провали.

б/ Падането на правителството на Филип Димитров и формирането на кабинета на проф. Любен Беров поставиха началото на края на този гибелен за страната модел. Окончателното му и пълно отхвърляне е възможно само чрез нови избори. Но самото създаване и дейността на сегашния кабинет силно намалиха вероятността за възраждане на реставрационната философия на промяната и увеличиха шансовете за категоричен обществен вот в полза на прехода към демократична, социална и правова държава. Без да бъде така необходимото на страната правителство на националното съгласие, кабинетът на проф. Беров подготвя почвата за бъдещото му създаване. Той доказва със самото си съществуване, с дейността си, че доктринерското, конфронтационно и безалтернативно разбиране на прехода, натрапено от СДС още през 1990 г., е порочно в основата си, не издържа проверката на времето и няма бъдеще.

в/ Другата, не по-малко важна част от въпроса произтича от факта, че в края на миналата година обществото свърза с новото правителство надеждите си за плавно преодоляване на най-тежкия етап от кризата, за политическа стабилизация на страната и трайни промени към по-добро чрез радикални реформи във всички сфери. Тези обществени очаквания са с намаляващ интензитет, но с нарастваща степен на негативизъм, нихилизъм, алиенация, обърканост. Те изправят правителството пред все по-големи проблеми. През декември миналата година новият кабинет явно не дооценяваше мащабите на наследената от СДС разруха, а и впоследствие не се реши да ги обяви офицално. Но в основната си част програмните му намерения от онова време бяха, а и сега остават реализуеми. Затова за БСП същността и смисълът на това правителство е в максималното оползотворяване на шанса за изпълнение на съдържащите се в програмната му декларция ангажименти за излизане от кризата и ускоряване на прехода.

Фактът, че голяма част от тези обещания не са изпълнени и досега, стоварва тежки отговорности и върху правителството, и върху политическите сили, които подкрепиха добрите му намерения. За БСП изниква въпросът за по-нататъшните перспективи на сегашната формула за управление, за все по-големите политически издръжки на функционирането й, за рисковете, свързани с по-нататъшното й запазване или промяна.

Още през миналата година партийното ръководство констатира редица неотстраними недостатъци и в сега действуващия парламент, и в излъчваните от него правителства. Кабинетът на Любен Беров бе един опит да се заобиколят част от тях. Той не е партийно ангажиран, придържа се към конкретна управленска програма, стреми се да води постоянен диалог с основните държавни, политически, обществени институции и социални групи по основните проблеми на кризата и главните предизвикателства на прехода. Целта на диалога е да се материализира възможността за национално съгласие поне по основните проблеми на нашето общество днес. Правителството разчита също така, че в рамките на своята прагматична, трудно оспорима и ползваща се с обществена подкрепа програма то може да действа относително спокойно, без да бъде подлагано на политически мотивирани атаки. Непартийният характер на кабинета също е средство за опазването му от битките между политическите сили за надмощие в институциите на властта. Именно затова БСП решително се противопостави, ще се противопоставя и в бъдеще на опитите за "репартизиране" на кабинета. Практиката показа, че дори формулата "непартиен кабинет" е напълно подвластна на субективните капризи на политическата конюнктура, наслагващи се върху обективните ограничения на самия характер на кабинета в борбата му с проблемите на кризата и прехода.

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:00
20.10.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Евелина Кънчева
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!