20 октомври 1992

София, 20 октомври 1992 година
        Брой 206 /736/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ "ПРАГМАТИЗЪМ, ПАРТНЬОРСТВО, ПРИВАТИЗАЦИЯ, ПОЧТЕНОСТ Е НОВОТО ЛИЦЕ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ". Документът е внесен от депутатите Господин Атанасов, Марин Маринов, Асен Мичковски, Димитър Луджев, Христо Тодоров, Валентин Карабашев, Маргарит Минков, Стефан Божилов, Георги Костов, Емил Цочев, Стефан Караджов и Атанас Матеев за разглеждане в Парламентарната група (на 6 октомври 1992 г.) и в Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, в Президентството, и в Министерския съвет (на 17 октомври 1992 г.) и представлява обобщен вариант на основния документ, предназначен за средствата за масова информация.


М Е М О Р А Н Д У М   -   1 9 9 2

ПРАГМАТИЗЪМ, ПАРТНЬОРСТВО, ПРИВАТИЗАЦИЯ, ПОЧТЕНОСТ
Е НОВОТО ЛИЦЕ НА СДС

СДС беше създаден и дойде на власт като идейно движение на прехода от комунизъм към демокрация. И затова СДС е нещо повече от коалиция на партии и организации. Неговата сила не е в партийните апарати и конспиративните политически ходове. Силата на СДС е в хората, които се довериха на програмата му и тръгнаха към решителна смяна на системата.

Затова не можем и не трябва да бягаме от въпроса как защитаваме интересите на хората, които ни избраха; как реализираме програмата на СДС? Законите, които Народното събрание прие, съхраняването на социалния мир и стабилност, първите стъпки към интегриране в европейските и световните структури са положителният резултат от политиката на СДС. Те са сериозни предпоставки за ускоряване и довеждане докрай на реформата, стартирала с либерализацията и макроикономическата стабилизация през 1991 г. Всички вече разбраха: няма добра и лоша реформа - има успяла или неуспяла реформа.

Последните събития показват признаци на правителствена и парламентарна криза, а налице са даже и опити за провокиране на конституционна криза. Това поставя под съмнение успеха на реформата. Самият факт, че идеята за нови избори започва да звучи актуално сред наши привърженици, недвусмислено свидетелства, че е налице разочарование, че нещо не е както трябва.

Правителството на СДС не е някакво служебно правителство, чиято цел е да подготви и проведе нови избори. Правителството на СДС беше избрано, за да осъществи програмата на СДС. Никакви компромиси в тази посока не са възможни. Изпълнението на програмата на СДС е критерият, по който трябва да бъде оценявана нашата дейност. За жалост в момента се намираме в абсурдна ситуация: правителството си е присвоило правото да бъде единствената инстанция, оценяваща собствената си дейност, и затова не е чудно, че бележникът му е пълен с шестици.

Кризата в реализирането на програмата на СДС, която вече се долавяше през май, днес е очевидна. Тя не може и не трябва да бъде скривана.

Твърде много се забави навлизането на икономическата реформа в нейния втори - институционален и структурен - етап. Това е пряк резултат от липсата на краткосрочна и дългосрочна стратегия за приоритетите на прехода, от липсата на правителствена програма. Правителството започна да прилича на уличен жонгльор, който с мъка, научил да се подхвърля една ябълка, предпочита да изяде втората. Забавянето на приватизацията и породилите се съмнения за нежелание за нейното провеждане не могат да не ни тревожат. Опасна илюзия е да се мисли, че преходът към демокрация може да мине без приватизация. Монополът на държавната собственост е просто другото име на социализма.

Свидетели сме и на социална диференциация и преструктуриране на обществото, което е естествен резултат от смяната на системата. Все повече политическото поведение на хората ще се определя от техните непосредствени икономически интереси и ние трябва да сме подготвени за това. Разпределението на собствеността се превръща в най-важен обществен въпрос. Той може да се разреши в рамките на социалния мир и стабилност само ако бъдат защитени интересите на всички слоеве на обществото ни. В този смисъл не може да не си зададем въпроса чии интереси защитава правителството, спомага ли неговата дейност за създаването на така необходимата на демокрацията средна класа? Не е ли абсурдно и социално слабите слоеве, и частният бизнес, които са жизнено заинтересовани от успеха на реформите, прокламирани в програмата на СДС, да се окажат в опозиция на правителството на СДС?

Все по-важен фактор в политическия ни живот става умората от реформата, разминаването между очакванията на хората и реалния ход на промените. И всичко това се трупа на гърба на СДС.

Очерталата се криза в институциите е завършващият акорд в тази посткомунистическа симфония. Стремежът на изпълнителната власт да монополизира вземането на политическите решения, опитите за свеждане на Парламентарната група до телохранител на правителството, необмислените атаки срещу президента, конфронтацията с местната администрация са само част от измеренията на тази криза. И се казва, че всичко това се прави от името на СДС.

Появява се естественият въпрос: кой решава от името на коалицията? Очертава се опасната тенденция Националният координационен съвет на СДС, или по-скоро част от него, да се превърне в единствения реален център за вземане на политически решения. По този начин Парламентарната група на СДС - истински легитимното представителство на синия електорат - придобива декоративни функции. Тя става заложник на теснопартийни и лични интереси и задкулисни комбинации, както и на амбициите на непредставени в парламента партии-фантоми. Изолират се провинциалните структури на СДС, оттеглят се хората, които в голяма степен спечелиха последните избори. Пренебрежението към проблемите на провинцията и аристократичното високомерие към "второстепенните" депутати са част от самозабравянето на някои лидери, които започнаха да се държат като "по-равни" от другите, и да отъждествяват собствените си персони със СДС.

Посочените процеси са логичен резултат от избрания административен подход за реализиране на реформата. Забавянето на процеса на създаване на новите пазарни институции, на автономни и реални пазарни субекти естествено води до съхраняване на посткомунистическите държавни стрктури и поощряване на агресивните мафиотски образувания. Безумната вяра, че държавният апарат ще ни спаси от комунизма, води до мафиотизиране на нашия икономически и политически живот. Опитите на правителството да се справи с появяващите се мафии чрез увеличаване на правомощията на държавната администрация приличат на опитите на барон Мюнхаузен да се изтегли сам за косите си.

Разширяването на властта на държавната администрация няма да доведе до унищожаване на мафията, защото няма по-голяма мафия от комунистическия тип държава. А точно на нея правителството отказва да посегне. Вместо да пресуши блатото, то затъва в неистови усилия да гони комарите. Централизирането на държавния апарат създава условия за процъфтяването на корупцията и организираната престъпност. Не случайно се създават квоти, преференциални режими, комисии и т.н. Разбира се, че ще се създават - има ли по-добър начин за използване на неповторимото "златно време” от налагане на все по-обхватен режим на разрешения и ограничения? Почти всяко предоставяне на квота, всяко одобряване на финансова и търговска операция или инвестиция вече си има точна цена и сумите са наистина колосални. Ето това представлява провеждането на "реформи" "отгоре", като това "отгоре" е една съвсем малка група.

Смяната на системата не е смяна на предишните с "наши" хора. При запазване на старата нормативна база и административна структура това води до натрупване на безконтролна власт в тесен кръг "правоимащи", до все по-голямо влияние на различни сиви кардинали. Политическата безпомощност и неадекватност на някои от политическите ни лидери и неограничената власт на техните първи съветници започват да превръщат публичното пространство в театър на сенките. Политическото интригантство ден след ден развращава младата ни демокрация. Избирателите ни все по-трудно се ориентират в протичащите събития.

Нужна е нова политика, за да се върне изгубеното доверие на част от нашия електорат. Нужно е СДС да търси нови съюзници за излизане от кризата и за реална декомунизация. Постигането на големи национални задачи изисква преодоляване на разделението, съгласие и общи усилия на народа.

СДС ще намери новото си лице чрез:
- превръщане на Парламентарната група на СДС в истински център за формиране на стратегията, държавната политика и правителството на СДС, както и за регулиране на коалиционните интереси чрез засилване на отговорността, правата и реалните възможности на отделния депутат;
- осигуряване на широка подкрепа за реформата по пътя на постоянен диалог със синдикатите, представителите на частния бизнес и други влиятелни демократични организации;
- провеждане на балансирана политика на защита на националното производство и привличане на чужди инвестиции, като разчитаме повече на своите собствени сили, отколкото на външни финансови институции;
- сключване на политическо споразумение на ДПС, нашия естествен съюзник, както и привличане на други политически сили въз основа на програмата на СДС;
- преодоляване на самоубийствената конфронтация на институциите и прекратяване на недостойната кампания срещу президента;

Комунизмът няма да си отиде, докато централизираната държава продължава да господства над гражданското общество. Народът ни никога вече няма да позволи на комунистите да управляват страната, но докато не създадем модерна държава, която да подпомага, да обслужва икономическия живот на гражданите, обществото ще продължава да е отровено от комунизъм.

Новото лице на СДС е:

ПРАГМАТИЗЪМ, ПРИВАТИЗАЦИЯ, ПАРТНЬОРСТВО, ПОЧТЕНОСТ

- Прагматизъм в изпълнение на програмата на СДС.

- Приватизация, за да се създаде многобройна и силна средна класа, да постигнем икономически просперитет и защита на интересите на всички български граждани.

- Партньорство като начин за постигане на съгласие.

- Почтеност и морал в обществения живот.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА НАРАСНАЛОТО СОЦИАЛНО НАПРЕЖЕНИЕ СРЕД РАБОТЕЩИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС. Документът е адресиран и до председателя на Министерския съвет.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Обръщам се към Вас, за да изразя загрижеността на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от взривообразното нарастване на социалното напрежение сред работещите във военнопромишления комплекс (ВПК). Убеден съм, че към проблемите на този комплекс не може и не трябва да остане безучастна нито една институция в страната.

Повече от три месеца правителството упорито отказва да заеме конструктивна и удовлетворяваща заинтересованите страни позиция. Последният опит то да бъде подтикнато към това беше направен с протестното шествие на 14 октомври 1992 г. За съжаление даденият отговор не удовлетворява работещите, чиито интереси КНСБ представлява. Това решение нажежи още повече обстановката сред работещите и вече я приближава към екстремални форми на протест, които ще бъдат трудно контролируеми не само от синдикалните централи.

Тъй като сме убедени, че проблемите на ВПК са проблеми и на националната сигурност на България, молим Ви за спешно заседание на Съвета за национална сигурност с присъствие на представители от КНСБ и КТ "Подкрепа".

На това заседание ще запознаем съвета с провалените сделки, както и с нашите предложения за решаване на тези сложни проблеми.

Оставаме с уважение и очакване.

София, 16 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Кръстьо Петков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РАЙОННА СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ "РОДОПИ” ПРИ СИНДИКАЛНА  МИНЬОРСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" - МАДАН, В ПОДКРЕПА НА ПОЗИЦИЯТА НА  ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до президента на републиката, до Конфедерация на труда "Подкрепа" и до средства за масова информация.


Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

Целият минен басейн в регион Родопи изразяваме своето дълбоко възмущение от грубото отношение, демонстрациите на елементарно неуважение, провокациите, отправени към Вас най-вече от отговорни високопоставени лица.

Кощунство е да се говори на един президент във Ваше лице, че е предател и съмишленик на комунистите.

Вярваме във Вас, в добрия тон, в надделяване на разума за запазване на социалния мир и развитие на реформата по демократичен път и с демократични средства.

Ние, миньорите, няма да допуснем страх и отстъпление в устояване на Вашата позиция и политика.

РОДОПСКИТЕ МИНЬОРИ СА С ВАС Д-Р ЖЕЛЕВ!

Мадан, 23 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ - ПЛОВДИВ, КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗПОРЕЖДАНЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ФИРМА "БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ" ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ДАДЕНИ ПОД НАЕМ ЗАСТРОЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. Документът е адресиран до Министерския съвет, министъра на транспорта, министъра на финансите, генералния директор на фирма "Български държавни железници", областния управител на Пловдивска област и средствата за масова информация.


Регионалният професионален съюз - Пловдив, към Националния професионален съюз (НПС) категорично не е съгласен с немотивираната заповед на фирма "Български държавни железници", визирайки в нея некомпетентност и политическа умисъл за подронване авторитета на Съюза на демократичните сили (СДС) и компрометиране на правителствената политика.

ГОСПОДА,
РПС - Пловдив, към НПС обхваща синдикални формации от фирма БДЖ и такива, подписали договорни отношения със същата, касаещи жизненоважни отношения за работниците. Заповедта прекратява едностранно тези договори и стотици милиони левове ще загуби фирма БДЖ, без да се споменава кои нейни формирования ще изплащат тези неустойки. Заповедта е юридически неиздържана.

Ще се прекъснат постъпленията в републиканския и общинските бюджети съгласно 169-о постановление на Министерския съвет от 31 август 1992 г.

Ще се прекъсне работният процес на наши синдикални членове.

Ще се наруши подобреният вече облик на културно обслужване по транспортните възли и поделения.

Ще се създаде социално напрежение и конфликти между подписалите договори.

Ето защо от преплитане на синдикалните ни интереси с фирма БДЖ в лицето на г-н Тонев, РПС - Пловдив, вижда политически умисъл и некомпетентност по тази заповед в този труден за правителството и България момент.

РПС - Пловдив, предлага анулиране на тази заповед, в противен случай цялата вина по изпълнението й ще носи лично генералният директор Атанас Тонев.

Пловдив, 12 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Русев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЕ В СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.


В средствата за масова информация беше съобщено, че на 15 октомври 1992 г. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването Н. Василев е обсъждал въпроса да отпадне привилегията на активните борци да получават безплатни лекарства. Трябва да заявим, че такава привилегия активните борци нямат, че тя беше отменена още преди повече от две години. Учудващо е, че кабинетът и особено министърът на здравеопазването не знаят това. Защо по такъв начин се провокира и заблуждава нашата общественост? Пред правителството стоят много други проблеми на участниците в борбата против фашизма, ветераните от войните, пенсионерите и други заслужили граждани, които то не решава.

София, 16 октомври 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ВОДЕНИ РАЗГОВОРИ С РЪКОВОДСТВОТО НА ВМРО - ДПМНЕ. Документът е адресиран до средства за масова информация.


На 16 октомври 1992 г. в Скопие бяха проведени разговори между председателя на Българската национална демократическа партия (БНДП) и други членове на ръководството на партията с членовете на ръководството на ВМРО - ДПМНЕ г-жа Доста Димовска - подпредседател на партията, и г-н Драги Арсов. Бе разменена информация за вътрешнополитическото развитие на двете страни, за позициите и намеренията на БНДП и ВМРО - ДПМНЕ. Бяха обсъдени широк кръг от въпроси около положението на Балканите, етническите проблеми, както и перспективите за по-нататъшното сътрудничество между двете партии в подкрепа на политиката на правителствата на Република България и Република Македония за всестранно развитие на двустранните отношения. Бе договорено следващата среща между ръководствата на БНДП и ВМРО - ДПМНЕ да се състои в София в края на този месец.

София, 18 октомври 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


10:20:37
20.10.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                            Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!