20 декември 1995


София, 20 декември 1995 година
Брой 249 /1550/

Редактор: Нина Гаврилова
тел: 73-37 - 202  факс: 73-37 - 342


София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ, ПОДПИСАНА ОТ 38 БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТИ, ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЯТА В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО.


Ние, български журналисти от различни медии и с различни убеждения, протестираме. срещу уволнението на колеги от Българското национално радио.

Уволнението им неопровержимо доказва, че в БНР има политическа цензура - факт, който отстранените журналисти оповестиха публично и платиха за истината, която изрекоха.

Ние настояваме ръководството на Българското национално радио /БНР/ незабавно да възстанови на работа уволнените журналисти и да им осигури онзи достъп до националния ефир, който неоспоримият им професионализъм изисква.

Призоваваме на митинг пред Българското национално радио в сряда, 20 декември 1995 г., от 16,00 часа всички журналисти и граждани, които имат съзнанието, че в България се потъпква конституционното право на свобода на словото.

София, 19 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СВЕЩЕНСТВОТО ОТ НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ, ПРИЕТА НА РЕГИОНАЛНА СВЕЩЕНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до Министерския съвет, до Главна прокуратура, до Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и до средствата за масово осведомяване.


В днес проведената регионална свещеническа конференция по повод предстоящия т. нар. Архиерейски събор, който ще се проведе на 17 декември 1995 г. в гр. София, свещенството от Неврокопска епархия реши следното:

1. Застава твърдо зад каноните и действащия Устав на Българската православна църква /БПЦ/, според който структура като Архиерейски събор не съществува. БПЦ се управлява от Светия синод в пълен състав, който от 1992 година е разделен, и единственият орган, който може да го възстанови, е Църковно-народният събор. В тази връзка не приемаме решенията на досега проведените Архиерейски събори като противоречащи на Устава на БПЦ и каноните на светото Православие.

2. В тази връзка не приемаме квалификациите на тези събори, в които постоянно сме наричани разколници и низвергнати. От наша страна свеждаме до знанието на всички, че и върху тях е произведен Църковен съд и са осъдени всички участници в тези Архиерейски събори като еретици и езичници.

3. Твърдо се обявяваме против оказания натиск и диктат от страна на Българската социалистическа партия /БСП/, правителството и други държавни институции в църковните дела, което е грубо нарушение на Конституцията на Република България. Нека не се забравя, че църквата е отделена от държавата.

За всички тези нарушения и вмешателства ще бъдат сезирани президентството, Народното събрание, прокуратурата, Европейският съд, Амнести интернешънъл и всички международни институции в защита правата на човека и религиозните свободи.

Призоваваме на общоцърковна свещеническа конференция цялото православно свещенство в България, която да се организира от председателя й проф. протопрезвитер к.б. Радко Поптодоров в гр. София през следващата седмица.

Благоевград, 14 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ПАРТИЙНИЯ ДОМ НА 26 АВГУСТ 1990 Г.


Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ недоумява за причините, поради които Висшият съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/ и социалистическото правителство все още мълчат по въпроса за делото, свързано с подпалването на партийния дом. Да, те мълчат и ще продължат да мълчат, защото този дом е на БКП, а те измениха на БКП и на марксизма-ленинизма. Те приеха със Съюза на демократичните сили /СДС/ Закона за конфискацията на сградния фонд на тоталитарните партии, в това число и сградния фонд на БКП. Прокуратурата мълчи. Съдът мълчи. СДС мълчи. Всички потриват ръце и мълчат. Партийният дом е построен със средства от членски внос и от дарения на комунисти и симпатизанти. Никой няма право да конфискува имущество, което не е строено със средства на държавата, а с отделяни средства от залъка на комунисти. БСП не е и не може да бъде никакъв правоприемник и наследник на БКП, а е антикомунистическа котерия, която реставрира капитализма. Те затова мълчат. Затова не настояват да се даде най-после ход на делото за подпалването на партийния дом, защото те са подпалвачите му. Господа социалисти, дайте ход на делото, ако искате да възтържествува правдата. Ако вие не бяхте подпалвачи, без съмнение досега щеше да бъде даден ход на делото. Ако вие не сте съпричастни със Закона за конфискация на имуществото на тоталитарните партии, досега щяхте да отмените закона. Нали сега с насила отнетата бюлетина на БКП имате необходимото мнозинство, за да отмените този профашистки закон, който и вие гласувахте през 1992 г. Срам и позор, господа социалисти-реставратори на капитализма и отявлени антикомунисти.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - РУСЕ, ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИТЕ НА РУСЕНСКАТА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА.


Съюзът на демократичните сили /СДС/ - Русе, изразява протест срещу престъпната безотговорност на министър Вучев и на кабинета на Жан Виденов, които нехаят за проблемите на Русенската корабостроителница - предприятие, което е осигурявало и може да осигурява милиарди левове на държавата.

Социалистическото правителство води преднамерена политика за съсипване на корабостроителницата и обявяването й в несъстоятелност. Обещаните кредити от министър Вучев още на 16 май 1995 г., както и средства по линия на Държавния фонд за реконструкция и развитие /ДФРР/ станаха поредната лъжа на управляващите.

Решението на държавната Обединена българска банка /ОББ/ да обяви предприятието в несъстоятелност няма за цел да оздрави производството, а е вариант за лесно приватизиране.

Не може умишлено да се тласка към фалит едно перспективно и с важно национално и европейско значение предприятие, за да бъдат задоволени апетитите на съмнителни икономически формирования.

Не може да се обричат на мизерия работещите в Русенската корабостроителница от правителство, дошло на власт в името на социалната справедливост.

Ако в 10-дневен срок /обещан и от кмета на Русе инж. Д. Калчев/ не бъдат разрешени проблемите в предприятието, СДС-Русе, ще настоява преките виновници за състоянието му министрите Вучев и Коралски да подадат оставки.

Русе, 13 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД "ПАРЛАМЕНТЪТ КАТО ОСНОВНА ИНСТИТУЦИЯ НА ПРЕХОДА И КОНСОЛИДИРАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА: ОПИТ ЗА МЕЖДИННА РАВНОСМЕТКА" /ЧАСТ ВТОРА/ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОФ. Д-Р НОРА АНАНИЕВА, ОГЛАСЕН НА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА "РОЛЯТА НА ПАРЛАМЕНТА ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА НОВИТЕ ДЕМОКРАЦИИ В ЦЕНТРАЛНА И В ИЗТОЧНА ЕВРОПА" /18 И 19 ДЕКЕМВРИ 1995 Г./.


Анализът на дейността на Великото народно събрание дава възможност за няколко обобщени извода от гледна точка на ролята на парламента в консолидирането на демокрацията:

а/ чрез подготвителната работа на "кръглата маса" и чрез самоизолацията на крайната десница, въпреки засиления извънпарламентарен натиск, във Великото народно събрание се създават условия за диалог, конструктивна дискусия и постигане на съгласие, формира се квалифицирано, многопартийно мнозинство, необходимо за приемане на новата конституция; с това в сферата на политическата реформа на практика е съкратен до възможния минимум преходът и е въведен етапът на консолидация, при цялото неизбежно преливане и преплитане на двата етапа;

б/ въз основа на утвърдените в конституцията и в споразумението на "кръглата маса" принципи Великото народно събрание приема първите, основополагащи актове на реформата на икономическата система: законите за собствеността и ползването на земеделските земи, за банките и кредитното дело, за чуждестранните инвестиции и др.; с това парламентът слага реалното начало на хармонизирането на политическата и икономическата сфера; преждевременното разпускане на Великото народно събрание не даде възможност да се разгърне тази роля, което се отрази на консолидацията дори в тесния смисъл на понятието /политическа институционализация/; един пример е достатъчно показателен: приетият, но върнат от президента в последните дни на парламента за ново разглеждане /с неубедителни и до ден днешен мотиви/ Закон за Сметната палата се роди пълноценно едва четири години по-късно; /Справка за основни закони, приети от ВНС, вж. Приложение N 2./

в/ въпреки изострената конфронтация, а може би именно поради нея пред лицето на реалната опасност за мирния преход парламентът изигра ролята на "страстоукротител"; политическият разум и воля на лидери и депутати даде живот не само на новата конституция, но и на широка правителствена коалиция, чиито непопулярни действия в икономическата и социалната сфера бяха осигурени срещу изострена обществена реакция; може само да се съжалява, че предсрочните избори прекъснаха този ценен за прехода опит, още повече че обществото косвено даде вота си за подобна форма, след като на изборите не се стигна до реално парламентарно мнозинство.

Втората легислатура води началото си от октомври 1991 г. Избраното тогава Тридесет и шесто /обикновено/ народно събрание имаше тригодишен живот и бе разпуснато година преди изтичане на конституционния мандат поради реалната невъзможност да се формира стабилно правителство и да се провежда законодателна политика, която да съответства на доминиращата воля на избирателите. /Справка за състава на 36-то НС, вж. Приложение N 3./

Липсата на абсолютно мнозинство, получено чрез вота на избирателите, даде възможност в живота на Тридесет и шестото народно събрание да се обособят два твърде различни като характеристика подпериода, очертани чрез избора и падането на две правителства. Изследователите и политиците продължават да спорят върху причините за това развитие, извеждайки на преден план ту политически, ту икономически, ту морални фактори от рода на "двуличната политика" на онази малка фракция /на Движението за права и свободи/, която наклони везните отначало на едната, а по-късно - на другата страна, но и на откъсването на групи депутати от основните формации.

От гледна точка на темата за ролята на парламента в консолидирането на демокрацията легислатурата на Тридесет и шестото народно събрание дава възможност за няколко обобщени извода:

а/ липсата на ясен мандат от избирателите за необходимата политика водеше неизбежно до динамика в структурата на парламентарното пространство, до различни вътрешнопарламентарни комбинации, до т. нар. динамично мнозинство; това мнозинство не можеше да компенсира дефектите в самото зачеване на парламента, но така или иначе отразяваше сложното движение на обществените настроения: разочарованието от наложения икономически модел на прехода, безперспективната яснота на партийно-политическата структура и пр.;

б/ въпреки недостигащата ефективност както на законотворческата, така и на правителствената дейност, въпреки фактите на противоречащи си законодателни решения Тридесет и шестото народно събрание продължи доизграждането на парламентарната традиция в областта на диалога и съгласието, в сферата на икономическото законодателство, както и с оглед на започналия във Великото народно събрание процес на консолидиране на политическия център; /Справка за основните закони, приети от Тридесет и шестото народно събрание, вж. Приложение N 4./

в/ при недостига на яснота в обществото и на мнозинство в парламента /макар и динамично/ за модела на икономическа реформа по време на Тридесет и шестото народно събрание в икономическия живот се проявиха неблагоприятни явления и тенденции, които застрашаваха консолидиращата около обществения интерес роля на парламента; създаде се опасност от подмяна на функциите: вместо парламентът да обединява обществото и чрез своите функции да отстоява неговите интереси, обратно, частните интереси да се опитват /и често не без успех/ да инструментализират парламента и правителството; като се прибави към това растящата социална поляризация, тоталното обедняване на големи слоеве от населението, резултатите от предсрочните избори бяха до голяма степен предрешени.

Третата, течаща сега, легислатура на българския парламент след промяната, Тридесет и седмото Народно събрание, има началото си в парламентарните избори на 18 декември 1994 г., т.е. точно преди една година. В резултат на тези избори беше даден ясен мандат за промяна: коалицията на Демократичната левица /БСП, БЗНС "Ал.Стамболийски и ПК "Екогласност"/ получи абсолютно парламентарно мнозинство и състави свое правителство. /Справка за състава на Тридесет и седмото народно събрание, вж. Приложение N 5./ Без претенция и възможност за цялостен анализ и оценка на този едногодишен парламентарен период, още повече че сега политическото време не тече така бързо и бурно, както по време на Великото народно събрание, заслужава да се отбележат няколко явления с характера на предизвикателства за парламентарната демокрация:

а/ убедителното парламентарно мнозинство създава условия за ефективен законотворчески процес в изпълнение на получилата доверие политическа платформа /за законодателната дейност на 37-то Народно събрание, вж. Приложение 6/; доминиращата роля на левицата предопределя и нейната свръхотговорност; нито противоречията, нито празнотите, нито губещата се понякога логика в законотворчеството и особено - евентуалното му несъответствие с интересите на очакванията на избирателите, могат да търсят алиби извън самото мнозинство; но това доверие означава и свръхочаквания; толкова повече парламентът и най-вече - мнозинството в него, има нужда от нова, открита, всепроникваща информационна политика, от такава взаимовръзка между парламентарно мнозинство, правителство и избиратели, която да не допуска позицията на фигуранти; някои тревожни явления на политическа апатия по време на неотдавнашните местни избори се нуждаят от анализ именно от тази гледна точка;

б/ структурата на Тридесет и седмото народно събрание потвърди водещата роля на двойката политически коалиции - управляваща и опозиционна, но внесе някои интересни нови елементи; появиха се нови формации: коалицията "Народен съюз" от две традиционни, но с различно място и роля през последните години, партии /БЗНС и Демократическа партия/ и Българският бизнес блок /БББ/, търсещ все още своята политическа физиономия, явление заредено с потенциал, но и с опасност от вътрешно саморазрушение. Освен това сегашното Народно събрание прояви отново някои черти в развитието на партийно-политическата система, които заслужават особено внимание от гледна точка на консолидацията на демокрацията; само някои парадокси: земеделски формации има и вляво, и вдясно; партии като Демократическата, Радикалдемократическата, Социалдемократическата имат "дубльори" в различни коалиции, а някои и извън парламента; атаките на опозиционната десница срещу правителството на Демократичната левица и срещу мнозинството много често се водят от левичарски позиции и т.н.; с оглед на това сигурно не е случайно, че именно в този парламент се постави на дневен ред въпросът за нова законодателна уредба на политическите партии;

в/ наличието на парламентарно мнозинство не прави безпредметен, а задължително изисква постоянен и всеобхватен диалог както вътре в парламента, така и извън него; демократичното овладяване на основни лостове на държавната власт предполага постоянни усилия за приобщаване на избирателите, разширяване на социалната опора на управлението; от изключително значение са импулсите за политически диалог, участие, толерантност, които следва да тръгват от парламента към обществото; опасността от високомерно отношение и като резултат от атрофия на парламентарния диалог е опасност за една от най-съществените функции на парламента в консолидирането на демокрацията: да бъде форум на различията и противоречията в обществото, но и място за постигане на компромис и съгласие, така че да не се увеличава отчуждението от демократичния процес.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
20.12.1995 г.


Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!    

 

♦ Коментирайте на страницата на Омда във Фейсбук