20 декември 1993


София, 20 декември 1993 година
Брой 248 /1036/


София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ В СОФИЯ НА 18 И 19 ДЕКЕМВРИ 1993 Г.


Във време на изпитание за българския народ и рекомунизация, наложена от бившите комунисти, се проведе 14-ят конгрес на Демократическата партия. Загрижени за съдбата на България, за коалицията Съюз на демократичните сили /СДС/ и за Демократическата партия /ДП/, делегатите задълбочено и критично обсъдиха изминалия период между двата конгреса и констатираха:

1. В период на смяна на системата, политиката, провеждана от Върховния партиен съвет /ВПС/ и от Централното бюро /ЦБ/, беше оценена като принципна и последователна;. В резултат от нея днес Демократическата партия е от най-добре структурираните в организационно отношение партии. Постигнатото се дължи и на авторитета и влиянието на Демократическата партия в обществено-политическия живот, както и на принципните и ясни позиции, свързани с вековната традиция.

2. Представителството на Демократическата партия във Великото народно събрание не подкрепи коалиционното правителство, не подписа конституцията и се обяви за незабавни избори. Ръководството на Парламентарната група на Демократическата партия първо напусна Великото народно събрание и стана инициатор на гладната стачка на депутати от СДС, което предизвика изборите.

3. След 13 октомври 1991 г. представителите на Демократическата партия в 36-то Народно събрание бяха създатели на най-важните законопроекти, с които започна смяната на системата. Председателят на Демократическата партия като председател на Народното събрание има голяма заслуга за успешната законодателна дейност и утвърждаването на авторитета на политическата сила СДС. Нашите представители в изпълнителната власт доказаха възможностите ни за участие в управлението на страната като лоялни партньори в коалицията.

4. След принудителната оставка на председателя на Народното събрание и свалянето от власт на правителството на СДС Демократическата партия остана вярна на вота на своите избиратели и укрепи единството на Парламентарната група на СДС. Демократическата партия издигна искане за предсрочни парламентарни избори. За постигането им държи да се използват всички парламентарни и извънпарламентарни законни средства, като крайна мярка остава парламентарният бойкот. Народните представители от Демократическата партия няма да участват във формирането на "ново-старо" мнозинство и ще се противопоставят на приемането на рекомунизационни закони.

5. Демократическата партия е за коалиционния характер на СДС. Противопоставя се на опитите за създаване на паралелни вертикални структури под формата на граждански комитети, което би превърнало СДС в единна партийна структура. В същото време Демократическата партия вярва и разчита на всички безпартийни поддръжници на синята идея и подкрепя обединението им в клубове на симпатизанти на СДС. За провеждане на успешни парламентарни избори Демократическата партия е за разговори с всички антикомунистически сили. Демократическата партия ще поддържа коректен тон при взаимоотношенията с партиите и организациите в СДС.

6. Като член на Европейския демократически съюз и на Европейския християндемократически съюз и Демократическата партия приема принципите на социалната пазарна икономика и на неоконсерватизма, отстоява правото на всеки български гражданин да изповядва своята религия, да зачита традиционните семейни ценности и дава предимство на личността пред колектива.

Демократическата партия е за интегриране на България в европейските структури, които са мост за приобщаването ни към развитите демокрации. Важен елемент в тази политика е членството на България в Северноатлантическия съюз.

7. Демократическата партия като общонационална партия е отстоявала и ще отстоява българщината. Демократическата партия вярва, че само този, който уважава собствената си нация, ще бъде уважаван и от другите народи. Тя не е за прекрояване на границите, а за отварянето им, за защита на интересите на всички българи, останали извън родината. В традициите на Демократическата партия е да защитава правата на културно-етническите общности като норма на европейско поведение.

В навечерието на своя 100-годишен юбилей през 1996 г. делегатите на 14-я конгрес на Демократическата партия вярват, че ще бъдат продължени историческите й традиции за отстояване на българските национални идеали и на демокрацията!

София, 19 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
КОМЮНИКЕ НА ПАРТИИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ, УЧАСТВАЛИ В "КРЪГЛАТА МАСА" ПО ВЪПРОСИТЕ НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАЦИЯТА /18 И 19 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/


На 18 и 19 декември 1993 г. в град София се проведе "КРЪГЛА МАСА" по проблемите, идеите и ценностите на християндемокрацията в България със съдействието на фондациите "Възраждане" и "Ханс Зайдел" и с участието на Български земеделски народен съюз, Земеделския младежки съюз, Инициативен комитет на Обединения демократически център, Християндемократическата партия и Християндемократическия съюз в България /БЗНС, ЗМС, Инициативен комитет на ОДЦ, ХДП и ХДС в България/.

Поздравления поднесе господин Паул Вилемс - представител на Европейския християндемократически съюз, който приветства стремежа на представените политически формации за съвместни действия.

Категорично бе констатирано общото, събрало участниците: християндемокрацията у нас е динамичен процес, чиято цел е вграждането на християндемократическите ценности, основаващи се на християнския хуманизъм, във всички сфери на човешката дейност и поведение на съвременно равнище. Логична последица от възприемането на тези ценности е свободното пазарно стопанство със социален коректив. Ето защо мястото на християндемокрацията е в центъра на политическото пространство, като предпочитани са умерените, а не радикалните методи и решения.

Прието бе тази среща да се разглежда като първо съвещание на християндемократическите формации.

Съвещанието реши да се поддържат редовни контакти между упълномощени от националните ръководства лица до организиране на следващата среща.

Основавайки се на характера на християндемократическата идея, участниците решиха този форум да остане отворен и за други формации, които я споделят.

ЗА БЗНС: Асен Николов

ОДЦ - ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ: Мария Робова - председател

ХДС В БЪЛГАРИЯ: д-р Светлана Спасова и Христо Генев - съпредседатели

ЗМС: Балчо Балчев - главен секретар

ХДП - Стефан Караджов - председател


        София, 19 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ПРОВЕЖДАНИТЕ ЕФЕКТИВНИ БРАНШОВИ СТАЧКИ ИЛИ ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ.


1. Конфедеративният съвет /КС/ застана изцяло зад справедливите искания на структурите, провеждащи ефективни браншови стачки или протестни действия. Синдикалните федерации на миньорите, машиностроенето, информатиката и електрониката, леката промишленост, здравеопазването, образованието и работещите в отбраната трябва да намерят решение на отрасловите проблеми в предложеното генерално споразумение с правителството. Всички негови клаузи са изпълними, залегнали са в неговата програма и отговарят на националните интереси. Ако то не бъде прието от правителството и изпълнено в реален срок, през януари 1994 г. ще организираме национална протестна акция.

2. КС препоръчва на останалите структури в КТ "Подкрепа" да започнат подготовка за национални стачни действия, изграждане на стачни комитети в секциите и привеждането им в състояние на стачна готовност. Препоръчваме също да се изготвят и внесат документите, необходими по Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Регионалните и професионалните структури да предават събраната информация за координиране на подготовката в отдел "Колективни и трудови спорове" най-малко по два канала.

3. КС препоръчва на всички структури, лишени от правото на ефективна стачка, да окажат всестранна помощ на стачкуващите с осигуряване на средства и храни за техните семейства, с участие в протестни акции и организиране на митинги.

София, 19 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩИНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ - ПЕРНИК, ПО ВЪПРОСА ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА В КОАЛИЦИЯТА СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.


Общинската организация на Радикалдемократическата партия /РДП/ - Перник, заявява, че не приема ултимативното решение на Националния координационен съвет /НКС/ относно положението на РДП в коалицията, базирано на отношението на Националния координационен съвет към личности от партията.

Ние смятаме, че РДП не бива да променя облика си на партия от личности със собствено мнение и либерални принципи.

Не подкрепяме настоящата политика на НКС и неговото ръководство, политика на отлюспване и непоносимост към различни мнения.

Настояваме Националният партиен съвет /НПС/ да вземе предвид нашето мнение, да отхвърли това решение и да не подкрепи досегашното ръководство на НКС.

Настоящата декларация е приета на общо събрание на организацията на РДП - Перник, на 16 декември 1993 година.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Р. Пресолски

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗБОРИТЕ В РУСИЯ ОТ 12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г.


Обновяваща се Русия проправя трудния си преход към бъдещето на широка плуралистична основа, където поне на този етап силното желание на хората за осъществяването на демократична реформа на стопанския и на обществения живот върху нови конституционни принципи се сля с надеждите им за възстановяване на силната руска държава. Това показаха изборите в Русия на 12 декември 1993 г. - първото свободно допитване до руския избирател след 1917 година.

Мнозина както в Русия, така и извън нея, бяха изненадани, че политическата платформа на Либерално-демократическата партия /ЛДП/ на Владимир Жириновски, в която се акцентираше върху сериозни национални задачи, успя да спечели почти една четвърт от гласовете на избирателите и депутатите на тази партия имат големи шансове да участват в управлението на страната. В тази посока политическите анализи и прогнози на българската Либерално-демократическа партия се оказаха логични и компетентни.

Българските либералдемократи, които поддържат тесни междупартийни и междусъюзни контакти с ЛДП на Русия, не бяха изненадани от успеха на Жириновски, който в хода на предизборната кампания прояви завидно хладнокръвие, гъвкавост и прагматизъм в печеленето на популярност и симпатизанти. Нас ни учуди по-скоро друго - рязката критика и предубедените нападки, с които руската и международната преса се отнесе към политически лидер, избран съвсем демократично за депутат, който нито ден не е бил на власт. Вярно е, че някои негови нестандартни идеи в сферата на външната политика звучат доста крайно, но като си дадем сметка колко авторитетни международни институции и добре формулирани идеи и механизми се оказват безсилни не само да предотвратят конфликти, но и да спрат многомесечни кървави войни, обвиненията към Жириновски в авантюризъм стават, меко казано, неуместни.

Във вътрешнополитически план безпартийният до 1990 г. Жириновски е безкомпромисен противник на съветската система и на нейния гръбнак - номенклатурата, без обаче да изпада в яростен антикомунизъм. За разлика от някой реформатори, които не знаят до какво състояние ще стигне реформираната от тях страна, Жириновски предлага позната схема - възстановяване на държавните граници и административното деление на дореволюционна Русия на доброволна основа, а в геостратегически план - идеята за възстановяване на равнището на руско-германското приятелство от втората половина на XIX век.

Стратегическите центрове в главните столици на света ще анализират доколко е реалистична подобна идея, а дотогава ние с интерес ще следим с кои партии ЛДП на Жириновски ще сътрудничи или ще се коалира в новата руска Дума.

София, 15 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА СЪЮЗНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА ЛИБЕРАЛНО-КОНСЕРВАТИВНИЯ СЪЮЗ ЗА СРЕЩА С ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ.


Днес, 16 декември 1993 г., от 14 ч. в сградата на Народното събрание се проведе среща между ръководството на Либерално-консервативния съюз /ЛКС/ и парламентарната група "Нов съюз за демокрация".

В срещата участваха Стефан Николов - председател на Съюзния политически съвет на ЛКС и председател на партия "Нова България", Петко Симеонов - председател на Българска партия Либерали, професор Николай Генчев - председател на "Конституционен форум", Красимир Найденов и Радка Василева - съпредседатели на парламентарната група "Нов съюз за демокрация", членове на Съюзния политически съвет на ЛКС и народни представители от Нов съюз за демокрация.

По време на срещата бяха:

1. Потвърдена общата политическа воля за разчупване на двуполюсния политически модел.

2. Потвърдени сходните позиции по приоритетите на вътрешната политика и желание за реално сътрудничество.

3. Взети решения за активизиране на сътрудничеството и намиране на формула за създаване на работни контактни групи за осъществяване на общи задачи.

4. Установено, че наред със спецификата на всяка една от политическите сили и съществуващите различия в идеологиите, обединяващите ги становища и виждания за конкретните решения на проблемите на страната са съществени и представляват сериозна база за сътрудничество.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ И СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ НА СВИНЕВЪДИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ФИРМИТЕ И ЕООД В СВИНЕВЪДСТВОТО. Документът е адресиран до президента на Републиката Желю Желев, до председателя на Народното събрание Александър Йорданов, до председателя на Министерския съвет Любен Беров и до председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България Кръстьо Петков.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Във връзка с непроменящото се вече трета година тежко финансово-икономическо положение на фирмите и ЕООД в свиневъдството, продължаващата неизвестност за тяхната перспектива и развитие и настъпилия пълен хаос в производството на организираните национални протестни действия през тази година Независимият синдикат на свиневъдите в България отправи многократно декларации с въпроси и питания до Народното събрание, Президентството, Министерския съвет и Министерството на земеделието. Поставените от нас проблеми и справедливи искания имат и чисто социален характер, тъй като са свързани пряко със заплащането на труда и заетостта на работниците. От 23 000 заети в подотрасъла сега работят по-малко от 10 000 души, като съкращенията продължават. В много свинекомплекси заплащането е силно ограничено, а в голяма част от тях заплати не са получавани от месеци. Неефективните мерки, които правителството и Министерството на земеделието предприемат, са крайно недостатъчни, за да спрат тенденцията за влошаване на състоянието на фирмите и да предотвратят по-нататьшното масово унищожаване на животните. На практика не се реализират приетите от правителството и Министерството на земеделието собствени решения и постановления на Министерския съвет /ПМС/ като: решението на Министерския съвет /МС/ по Протокол N 82/9 септември 1993 г., ПМС за ограничаване вноса на месо, за завишаването на импортните такси, за балансирането на фуражното зърно и др. Остана като добро намерение и предоставеният ни проект за ПМС за подобряване на финансовото състояние и създаване на нормални производствени условия за развитие на държавните фирми от свиневъдството, в т.ч. за временно финансово подпомагане. Налаганите палиативни, а понякога и политически подходи и пристрастия в управлението на икономиката блокират от дълго време и решаването на въпроса за лошите кредити, чийто размер за подотрасъла надвишава 3 млрд. лева, натрупани основно след 1 януари 1991 г. В начална фаза са и намеренията на Министерството на земеделието за преструктурирането на подотрасъла и на фактически нулевата приватизация до момента, което също провокира нарастването на социалното напрежение.

Считаме определено, че вина за това състояние на подотрасъла имат Министерският съвет и Министерството на земеделието, които с бездействието си към решаването на проблемите тласкат свиневъдството към катастрофа, изчерпвайки по този начин предоставения им от нас кредит на доверие.

Предвид нетърпимото положение и острата необходимост от гарантиране на трудовите интереси на хилядите работници в подотрасъла, както и за реализиране на неговите възможности за съживяване на икономиката, настояваме отново и най-решително пред вас за:

1. Приемане на програма за приоритетно развитие на свиневъдството с оглед решаващото му значение за производството на месо в страната, с изградена материално-техническа база и съвременна структура от високопродуктивни животни и на тази основа реализация на подходите за преструктуриране на подотрасъла.

2. Незабавно преобразуване на финансовите задължения /в т.ч. и на тези, натрупани след 1 януари 1993 г./ на фирмите и ЕООД в размер на 3 млрд. лв. или в краен случай замразяването им за срок най-малко три години.

3. Кредитиране на производствената дейност при преференциални условия, както във всички развити страни, в т.ч. незабавно решаване на проблемите на текущото и неотложно кредитиране на фирмите и ЕООД за закупуване на зърно и фуражи с оглед предотвратяването на гладната смърт на животните.

4. Определяне на защитна изкупна цена на свинското месо в съответствие с реалните обществено необходими разходи за производството.

5. Своевременно регулиране от държавата на фуражния баланс и ресурси, в т.ч. надзор върху ценовата политика на фуражна промишленост /монополна/ с цел правилно прилагане на установената законова база и защита интересите на производителите.

6. Държавно регулиране на печалбите на месопромишлеността с оглед формирането на по-реални и по-достъпни цени на месото и на месните произведения за вътрешния пазар, без да се ощетяват производителите на свинско месо.

7. Забрана на вноса на свинско месо, включително и увеличаване на импортните такси в размер, който изключва дъмпинга. Отмяна на решението на Министерство на земеделието /MЗ/ от 7 юли 1993 г. за вдигане на забраната.

8. Приоритет на свинското месо като номенклатура в индикативните списъци на правителството и сключване на междуправителствени /двустранни/ спогодби за износ на свине, в т.ч. и по системата "Бартер", както и съдействие за разширяване на пазарите на свинското месо с цел решаване на проблемите на трудовата заетост.

9. Незабавно съдействие за ускорено развитие и решаване проблемите на приватизацията в свиневъдството, за чиято процедура съгласно Програмата на Министерския съвет /МС/ за 1993 г. са утвърдени и записани 14 фирми и ЕООД.

Изразявайки дълбокото си убеждение в смисъла и необходимостта от развитието на нашето производство, считаме определено, че без преференции е невъзможно съживяването, укрепването и увеличаването на селскостопанското производство, в т.ч. и на свиневъдството, за чийто приоритет засега само се говори.

Решително настояваме за съдействие и спешно решаване на изложените от нас проблеми и справедливи искания, които ако не бъдат поставени на вниманието на съответните изпълнителни и законодателни органи за развитие и трайно решение във възможно кратки срокове, сме задължени да уведомим цялата общественост, че ние, членовете на Независимия синдикат на свиневъдите, работещи на територията на цялата страна, сме поставени не по наша вина в крайно тежко финансово-икономическо и социално положение. И по същество сме в състояние на трудов конфликт поради грубото нарушаване на чл.20 от раздел "Трудова заетост" на подписания отраслов Колективен трудов договор /КТД/, за което изразяваме готовност за отпочване на ефективни протестни действия в съответствие със Закона за уреждане на колективните трудови спорове /ЗУКТС/ до удовлетворяването на справедливите ни искания и пълното решаване проблемите на подотрасъла.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ: М. Атанасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НССБ: П. Ташев


        Шумен, 17. XII. 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА НЕЗАВИСИМА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ ГРАЖДАНИ.


ГЛАВА IV. ИМУЩЕСТВО

Чл. 32. Средствата на СКБ се набират от:

1/ Встъпителни вноски и членски внос, който представлява процент от годишния доход на  всеки от членовете, гласуван от ОС на СКБ.

Членският внос се разпределя по следния начин: най-голям процент от него остава в основните съсловни секции. За всички следващи във възходящ ред структури на СКБ се отчисляват по 5% от членския внос.

2/ Държавни субсидии, свързани с предизборни кампании по общия ред, определен със закон.

3/ От спонсорство, подписки, дарения и др. източници, позволени от закона, от свои симпатизанти, но само от български граждани - демократи-републиканци.

4/ Със средствата на СКБ не може да се развива стопанска, банково акционерна и друга спекулативна дейност.


ГЛАВА V. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Чл. 33. Прекратяването на СКБ става в следните случаи:

1/ СКБ се прекратява и саморазпуска с мотивирано решение на ОС, по предложение най-малко на 2/3 от членовете, когато гласувалите против прекратяването и саморазпускането на СКБ представляват по-малко от необходимия минимум за учредяване на сдружение с политическа цел.

2/ При предвидените от Закона случаи.


ГЛАВА VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 34. СКБ има свое издателство за политическа просвета. Редакционните колегии се избират от ОС на СКБ.

Чл. 35. СКБ издига кандидати за законодателната и изпълнителната власт само свои членове.

Членове на СКБ нямат право да се кандидатират за народни представители и в местни органи на изпълнителната власт от други обществено-политически организации, освен от СКБ.

Чл. 36. Провеждането на тайни и закрити събрания е недопустимо. Всякакви действия от подобен характер се считат за противоуставни и организаторите и участниците в тях ще бъдат изключвани от СКБ.

Чл. 37. СКБ е независима обществено-политическа организация. Тя няма право да влиза в сдружения, коалиции и пр. с други обществено-политически формации, освен да включва в себе си нови съсловни сдружения на безпартийни български граждани с демократични републикански убеждения, които приемат този Устав.

Чл. 38. Този Устав на СКБ е приет като окончателна редакция от учредителите й и не подлежи на промяна.

Чл. 39. Символ на СКБ - черно-бял вариант: Символът на СКБ представлява обратна Ес-образна /латинска буква Ес/ спирала със седем завивки по посока на часовниковата стрелка в горната си част, преминаваща в долната си част в посока, обратна на часовниковата стрелка, със шест завивки, като горният център е бял, а долният е черен; фонът е бял.

1/ Цветен вариант: Спиралата се образува от седем успоредни ивици с основните цветове, редуващи се в горната си част от центъра към периферията, както следва: бял, червен, оранжев, жълт, зелен, син и виолетов. Долната част е обратна на горната, съответно цветовете се подреждат обратно, а именно: от центъра към периферията - виолетов, син, зелен, жълт, оранжев, червен и бял. Горният център е бял, долният е виолетов.

2/ Знамето на СКБ представлява бяло сърмено или копринено правоъгьлно платно в пропорции - широчина към дължина, тъй както 2:3, на което е изобразен цветният символ на СКБ. Символът е ситуиран в оста на знамето по дължина, като горният център на спиралата съвпада с пресечната точка на оста по дължина и границата между първата и втората трета от дължината. Долният край на спиралата съвпада с пресечната точка на оста по дължина и границата между втората и третата трета от дължината.

Знамето се носи окачено на късата страна, нанизано на хоризонтална рейка, окачена на вертикална пика посредством сърмен шнур. При окачването шнурът образува равнобедрен триъгълник с височина 1/3 от дължината на знамето. Отстрани е обкантвано с къси бели сърмени ресни. Долната къса страна е обшита с бели сърмени ресни, които в двата си края са дълги колкото 1/3 от дължината на знамето, като се скъсяват постепенно към средата до нула, образувайки триъгълник с пропорции като на този при окачването. Пиката и хоризонталната рейка са от лакирано с безцветен лак дърво с максимално светла дървесина. В горния си край пиката има яйцевидна форма, долният край е конусовиден. Хоризонталната рейка в двата си края завършва с яйцевидни форми.

3/ Печатът на СКБ е кръгъл, в центъра е изобразен символът на СКБ, по края в кръг е изписано: Съсловна конфедерация на безпартийните.


ВРЕМЕНЕН КОНфЕДЕРАТИВЕН СЪВЕТ:
Николина Христова Канарова
свещеник Васил Нечев Василев
Любен Евстатиев Зидаров

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
20.12.1993


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!