20 август 1993


София, 20 август 1993 година                         
Брой 162 /949/


София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ.КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА НОВА ПОЛИТИКА ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ ПО ПОВОД НА ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АКТИВИСТИ НА ДВЕТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.


Г-Н ЛУДЖЕВ,

Поводът да се обърна към Вас с това открито писмо са недопустимите действия на ръководители и активисти на Клубове за нова политика в редица региони на страната. Координатори и синдикални председатели на КНСБ съобщават, че с тях са провеждани разговори, като им е внушавано какво поведение да имат на предстоящия Трети конгрес на КНСБ, кого да подкрепят и т.н.

Смятам тази дейност за грубо вмешателство във вътрешните дела на КНСБ, която е една независима и неполитическа организация. Участието на хора от ръководния екип на централата като учредители на вашия център има личен характер и не е основание да проявявате излишни грижи и тревоги за бъдещето на КНСБ. Конфедерацията има свои легитимни и демократично избрани ръководни органи, които са в състояние сами, без "бащински" напътствия да определят синдикалната политика.

Опитите за намеса не могат да се правят без знанието на ръководството на центъра за нова политика. При създалата се ситуация, в качеството си на председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България, съм принуден да се разпоредя общинските ни координатори да прекратят контактите си с Центъра за нова политика и неговите регионални клубове.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ: проф. Кр.Петков

София, 10 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗДРАВЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ПО ВЪПРОСА ЗА СРЕДСТВАТА, ГЛАСУВАНИ В ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до министъра на финансите, до министъра на здравеопазването, до ректора на Висшия медицински институт - София, и до декана на Медицинския факултет.


Поисканите от Министерския съвет /МС/ и впоследствие гласувани от Народното събрание /НС/ средства за здравеопазване в размер на 4 процента от републиканския бюджет значително ще задълбочат, вместо да решат натрупаните от години проблеми. Във връзка с това днес, 14 юли 1993 г., на събрание на членове на Българския здравен демократичен синдикат /БЗДС/ и други служители от Висшия медицински институт /ВМИ/ - София, се взе решение да бъдат отправени към НС, МС, Министерството на финансите /МФ/, Министерството на здравеопазването /M3/ и ръководствата на ВМИ и Медицинския факултет следните искания:

1. До 1 август 1993 г. да бъде актуализиран бюджетът на Република България, като се увеличат двойно средствата, заделени за здравеопазването.

2. До 1 ноември 1993 г. да се внесе в пленарна зала на НС пакетът от закони за реформа в здравеопазването.

3. Настояваме за отмяна на закона, забраняващ ефективни стачки в здравеопазването. Същият е в противоречие с Конституцията на Република България и международните спогодби, отнасящи се до човешките и синдикалните права, подписани и от нашата страна.

4. Напълно се солидаризираме с протестните действия на колегите от АГ-болници и други здравни заведения от София, Пловдив, Бургас, Шумен, Стара Загора, Русе и др.

В случай, че нашите искания не бъдат приети до 30 юли 1993 г., заявяваме, че след тази дата ще пристъпим към ефективни протестни действия.

София, 14 юли 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - КАЗАНЛЪК, БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ - КАЗАНЛЪК, И СДРУЖЕНИЕ "КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ" - КАЗАНЛЪК, ПО ПОВОД НА ИНЦИДЕНТ СЪС СИНДИКАЛНИ ЛИДЕРИ. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет и до средства за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Тези дни в гр.Казанлък беше извършено поредното престъпление срещу невинни и беззащитни хора. Негови автори обаче не са "юнаци" от печално познатия на полицията контингент, а известните синдикални лидери на КТ "Подкрепа" Евтим Буюклиев - заместник-председател на Централната контролно-ревизионна комисия, и Антон Табанджов - казанлъшки регионален ръководител. Задължение на следствието е да установи колко бутилки алкохол са изпити от шумната синдикална компания и какви реплики са разменяни, но е неоспорим факт, че, използвайки собствените си, надлежно регистрирани /?/ пистолети, господата Буюклиев и Табанджов изпълняват заканата си да "пръскат черепи" и произвеждат поредица от изстрели, в резултат на които е прострелян пред очите на съпругата си 35-годишният Гоце Варадев.

Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Ние държим да споделим пред Вас не просто тревогата си от кошмара на нарастващата престъпност.

Ние изразяваме сериозното си безпокойство от това, че г-н Табанджов е на свобода и прави безумни изявления от рода на: "След като някой извади оръжие, другите си стоят по местата" или "Вината е много относително понятие, зависи от двете групировки". Върху ключови свидетели, следователи и прокурори във връзка с разследването на случая вече се осъществява груб натиск и не е изключено заключението да гласи, че Гоце Варадев е прострелял Ефтим Буюклиев. Като настояваме за съдействието Ви да бъде реализирано задълбочено разследване и безпристрастно прилагане на закона, ние считаме, че престъпните действия на Буюклиев и Табанджов са особено потресаващи и цинични с това, че са извършени от лица, облекли себе си в претенцията да защищават интересите на казанлъшките граждани.

В тази си роля, благодарение на протекциите от страна на изпълнителната власт и въпреки подчертано скромните като количество и качество организации на КТ "Подкрепа", споменатите двама господа вече втора година почти безпрепятствено се разпореждат с индустриалните предприятия на община Казанлък.

Резултатите не са просто печални, те са катастрофални. От относително проспериращ Казанлък е превърнат в може би най-бедстващия град на България. Тази трагична истина е съвършено очевидна за казанлъшките граждани. Онова, което те не знаят, е кой ще поеме отговорността за смъртоносния колапс и, което е по-важно, ще се намери ли сила, която да спре целенасоченото умъртвяване, явно изгодно някому?

Казанлък не иска и не може да бъде управляван повече от престъпните и продажни "герои" на КТ "Подкрепа".

Ние съзнаваме извънредната сложност на проблема, г-н министър-председател, но настояваме за личната Ви и на цялата ръководена от Вас изпълнителна власт, незабавна и категорична намеса.

Надяваме се да сте съгласен, че един съсипан град стига!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: инж. П.Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ: Н.Георгиев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДРУЖЕНИЕ "КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ": П.Терзиев


/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В. "ДЕМОКРАЦИЯ".


Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия уведомява обществеността чрез БТА, че лицето Алан Андонов, което манипулира обществеността чрез вестник "Демокрация" от 16 август 1993 г., че първият секретар на ЦК на БКП др.Владимир Спасов е осъден на проклятие от революционен трибунал. Това са съновидения на един терорист, който създава Червен отряд - руски, в Пиринския край за откъсването на този край от България. Този Червен отряд бил под прякото ръководство на ислямския фундаментализъм на Осетия.

Лицето Алан Андонов злоупотреби с партийни средства на партийната организацзия в жк "Стрелбище", София, и на Общинския кимитет на БКП в гр.Велико Търново. Заради връзките му с ОМО "Илинден" на проведения пленум на 8 май 1993 г. той беше изваден от състава на ЦК на БКП. На проведеното заседание на Секретариата на ЦК на БКП на 2 август 1993 г. Алан Андонов беше изключен от редовете на БКП.

Чрез БТА уведомяваме органите на Националната разузнавателна служба да вземат необходимите мерки за пресичане на вредителската дейност на Алан Андонов и на създадения от него Червен отряд, който развива антинародна и антиконституционна дейност на територията на Република България против интересите на България. Алан Андонов създава тези червени отряди с някой си Павлов и поддържат активни връзки със Скопие и с Егейска Македония.

За тази дейност на Алан Андонов и на Павлов е целесъобразно да се потърси и съдебна отговорност.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР:

Владимир Спасов

София, 18 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИГА ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА КЪМ МЕЖДУНАРОДНАТА ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - ПАРИЖ, ПО ПОВОД НА ПРИСЪДИТЕ НА ГЕОРГИ АТАНАСОВ И СТОЯН ОВЧАРОВ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Обръщаме се към вас така, както се обръщахме през времето, когато над страната ни тегнеше сянката на тоталитарната диктатура. Оказва се, че не само ценностите на демокрацията и хуманизма са неизменни и вечни, но и защитата им в един бавно и несигурно излизащ от миналото си регион се налага да бъде перманентна. Оказва се, че беззаконието, произволът на силния, незачитането на правото, склонността към отмъщение и репресия са вкоренени във всички измерения на тукашното обществено битие много по-дълбоко, отколкото сме могли да предполагаме.

Поводът за обръщението ни е конкретен - това са произнесените присъди от 10 и 9 години затвор срещу един бивш министър-председател и един бивш министър от времето на комунистическия режим. Тия хора бяха наши противници преди 10 ноември 1989 г., когато бяха на власт и никой не би могъл да ни обвини в ангажираност, симпатия или пристрастие по отношение на тях. Но сега, когато спрямо тях се върши беззаконие и неправда, наш дълг като правозащитници и демократи е да издигнем глас срещу това. И то е повеля не само на нашата съвест, а и на нашата борба в миналото - не го ли направим, ние заличаваме биографиите и достойнството си на правозащитници. Защото справедливостта, правозащитните принципи и достоянията на хуманизма са абсолютно за всички - в това число и за вчерашните ни противници.

Ние вярваме на западноевропейското обществено мнение и правозащитни среди да е добре известно, че в резултат на ред обстоятелства за един период в страната ни доминираше влиянието на една антидемократична псевдоопозиция. Като резервен ешелон на диктатурата тя издигна на челно място хора, нямащи нищо общо нито със съпротивата срещу бившия режим, нито с правозащитното движение или стремежа към демокрация. Огромната част от тях не са били дори индиферентни граждани или редови приспособленци в миналото, а активни сътрудници на тоталитарния режим в най-репресивните му сфери. Биографиите на тия, които в момента са начело на т.нар. "Съюз на демократичните сили", са ярка илюстрация на това, което казваме. Благодарение на тях дисидентите бяха отстранени от политическата сцена, те направиха така, че СДС да изгуби властта, те измамиха собствените си избиратели, цинично подменяйки техния вот. Те са дискредитирани и уличени в корупция, финансови афери, оръжейна контрабанда, злоупотреба с власт за лично облагодетелстване, фалшификации и непотизъм - вестниците в страната пишат за това всекидневно. Във всяка правова страна тая банда от престъпници отдавна би била в затвора - но не и в България, която дори отдалече по нищо не прилича на такава страна.

По наше мнение произнесените присъди срещу господата Георги Атанасов и Стоян Овчаров представляват произвол, рецидив от някогашното "телефонно право", когато не съдът, а управляващата политическа партия и нейните сметки определяха дадена присъда. И основание за това ни дават следните съображения:

Елементарната логика не допуска двама души, които са били издигнати на заеманите от тях постове единствено от волята на тогавашния първи ръководител на тоталитарната държава и фактически не са имали власт много по-голяма от обикновени апаратчици - знае се, че в държава от подобен тип с изключение на Първия всички са такива - да носят отговорност и да получат присъди, по-големи от неговата.

Недопустимо е една съдебна институция, която не само че кадрово не е променена нито на йота от времето на тоталитаризма - и което е по-важно, чиито членове са омърсени до козирката с беззакония и репресии в миналото, с прокурори и съдии, които са не само престъпно мълчали, но и активно участвали в такова масирано престъпление срещу правата на човека, залегнали в международните документи, и дори срещу тогава действащата в страната конституция, каквато е асимилационната кампания срещу турците в България - да застава в ролята на Конвент, раздаващ политическо възмездие. Тя няма нито юридическо, нито човешко или морално основание за подобни прерогативи. Тя носи Каиновия печат на репресивен орган на един престъпен режим - а сега се опитва да премине в служба на друг, преди да е поставена на подсъдимата скамейка. Юридическите престъпници от миналото сега се опитват да се докарат на новите властимащи и от съдбата на двамата незначителни апаратчици се мъчат да направят индулгенция, зад която да скрият собственото си престъпно минало.

Без в каквато и да било степен да оневиняваме споменатите двама души, ние считаме, че единственото, за което носят отговорност, е политическата им дейност. Безпринципно сервилният съд обаче по формален повод ги осъжда за някакви около 10 000 долара - сума, смешна за ранга на един министър, па бил той и български. Още повече е доказано - и това не се оспорва и от страна на съда, че те не са присвоили за себе си нито стотинка, още повече че парите са били отпуснати за жилища на сираци; още повече, че своевременно и без остатък сумата е възстановена.

За всеки непредубеден човек е ясно, че в случая се касае за съдебна репресия - и то такава, целяща да хвърли на вълците главите на двама бивши партийни чиновници, докато истинските престъпници остават не само ненаказани, а и неназовани. Достатъчен за илюстрация на "справедливостта" на седесарското правосъдие е фактът, че зетят на бившия диктатор, чийто живот и престъпления са широко огласени в западния печат от осемдесетте години, до ден-днешен се разхожда напълно свободен и даже заема част от предишните си постове. Да не говорим, че като цяло страната е залята от невиждана криминална престъпност, при което по официални данни само един процент от разкритите престъпници стигат до ефективна затворническа присъда. Двойният юридически стандарт и циничен съдебен апартейд продължават да господстват в нашия живот и Атанасов, и Овчаров са поредните им жертви.

За тия от нас, които до 10 ноември 1989 г. се числяха в малкото стадо на афишираните противници на тогавашния режим, е въпрос на елементарна порядъчност да заявим, че ако беше пожелал да използва формално-юридически поводи и да действа от позиция на силата, този режим можеше да изпрати в затвора за десет и повече години всеки от нас. Още повече че съдиите и прокурорите бяха същите, които съдят и днес. Той обаче беше достатъчно благоразумен да не го направи. Атанасов и Овчаров бяха съставна част от този режим, както и днешните им неправедни съдии. Това трябва да се знае и наш човешки дълг е да издигнем глас в тяхна защита сега, когато те са жертва на вчерашните тоталитарни юридически лакеи.

В заключение искаме да призовем вас и във ваше лице правозащитната съвест на Европа и света да се противопоставите с всички достъпни вам средства да бъде спряно изпълнението и бъдат отменени присъдите, произнесени срещу Атанасов и Овчаров, като политически мотивирани, конюнктурно наложени и несправедливи. Истинското осъждане на тия двама души може са стане само след открит и законен Държавен съд над функционерите, сановниците, идеолозите и юридическите палачи на бившия режим - в първата кохорта на които са и сегашните седесарски величия, устройващи разправата с тях и превръщайки ги в жертвен козел на собствената си политическа низост.

Преследването, несправедливостта, съдебната разправа и потисничеството остават едни и същи, независимо кой и срещу кого ги прилага. Вие добре разбирате това. Вярваме, че ще разберете и няма да оставите без внимание и нашето застъпничество - което е не за личности, а за принципи; отнася се не за случай, а за тоталитарните рецидиви на една система, чиито слуги сега са боядисани в синьо, но са същите, както същите сме и ние, които и се противопоставяме - вчера и днес и до пълното тържество на истинската законност и демокрацията в страната ни.

СЕКРЕТАР: К.Георгиев

София, 18 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ ЗА ПРОГРАМА НА АГРАРНАТА РЕФОРМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР, ПРЕДЛОЖЕНА ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА 5 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Земеделието в Република България в началото на деветдесетте години се намира в състояние на дълбока криза. Основания за такъв извод са:

1. Намаляване обема на земеделското производство както следва:

- Рязко е намален броят на всички видове и категории животни, включително на елитната част от популацията. Като резултат се създадоха почти непреодолими затруднения за възпроизводство на стадата и обезпечаване на разплоден материал и животни за угояване в частното фермерство.

- Намалението на поголовието и сривът на средната продуктивност доведоха до чувствително спадане на животинската продукция, с което все повече се затруднява задоволяването на пазара и изхранването на населението. Катастрофално намаля прозводството на месо, мляко и яйца.

- Общото спадане на производството на зърнените култури през 1992 г. в сравнение с предходната е 26 на сто. Катастрофално е спаднало производството на захарно цвекло за преработка и полски домати и пипер. Производството на царевица за силаж е намаляло над 50 на сто. Намалено производство и влошено качество има в трайните насаждения и лозята. Производството на основните фуражни култури бележи едно непрекъснато спадане през последните 2-3 години. Не се използват поливните площи.

2. Безконтролно увеличаване на цените на основните и оборотни средства за производство, както и цените на хранителните продукти. С това се създадоха условия за спекулативни сделки и основателно недоволство сред населението. Силно се затормози производството на земеделска продукция, ограничи се инициативата в тази област, разрасна се прекупвачеството и ненормално преразпределение на доходите от земеделието.

3. Разрушени производствени и обслужващи структури в отрасъла. Под формата на демонополизация и реституция са разрушени и продължават да се разрушават производствени и обслужващи структури, без да се създават нови. Забавя се поземлената реформа, частният фермер, сдруженията, кооперациите нямат свой определен статус. Ликвидационните съвети продължават да се занимават и със стопанска дейност. Няма стабилност в производството, изкупуването, преработката и реализацията на земеделската продукция.

4. Финансова несъстоятелност на отрасъла. Общата задлъжнялост на земеделието по банковите кредити нарасна неимоверно много. Това затруднява вземането на нови кредити за производството. Приетият напоследък Закон за кредитиране е временно решение и не отговаря на потребностите в земеделието. Взаимоотношението на земеделските производители с банките и бюджета не стимулира производството. Поради финансови затруднения някои фирми, предимно от животновъдството, са пред фалит.

5. Отсъствие на стратегия за развитие на земеделието и посредствено ниво на неговото управление. Хаотичните действия в областта на земеделието до голяма степен се дължат и на отсъствие на икономическа стратегия за развитието на този отрасъл. Нито един държавен орган или политическа партия няма пълна и ясна икономическа обоснована политика за развитие на земеделието в условията на прехода към пазарна икономика. Неоснователно се робува на чужди съвети, давани от чуждестранни специалисти и организации, често пъти несъвпадащи с реалните интереси на нашето земеделие.

Очертаната дълбока криза трябва да се окачестви като тотална разруха в българското земеделие. Унищожават се ценни производствени мощности - машини, съоръжения, сгради, обори, ремонтни работилници, складове, цехове и други. Ликвидират се чрез клане и износ говеда, крави, овце, птици, свине, в т.ч. и ценни породи. Изостават и не се обработват хиляди декари плодородна земя. Занемарени са огромни масиви от овощни градини и лозя. Унищожава се хидромелиоративният фонд - помпени станции и съоръжения, канална мрежа и други. Всичко това се върши безотговорно, безконтролно и безнаказано.

Основните причини за дълбоката криза в земеделието не са възникнали през последните 2-3 години, те имат своето начало най-малкото от времето на преминаването на България по т.нар социалистически път на развитие. Една от най-важните причини от този период е едностранното обобществяване на земята и средствата за производство и отсъствие на техен реален собственик. С това се сложи край на мотивацията за труд, за личния интерес и стремежа за опазване и увеличаване на възпроизводството. През целия този период и до днес не се оценява ролята и значението на земеделието за националната икономика от страна на държавните и партийните органи. Непрекъснатото спекулиране с приоритетното значение на отрасъла никога не е намирало реално покритие. И днес земеделието няма свои позиции и признание и в повечето случаи понася негативни последици от обществено-политическите и икономическите действия в страната.

Ниско е нивото на материално-техническата база, която през целия период бе морално изостанала. Изгражданите производствени мощности са с ниска технологична обезпеченост, с потребност от много енергия, ограничено оборудване, ниска функционалност, скъпи, лошо стопанисвани. Незадоволителна е и ресурсната обезпеченост на производството и преработката на земеделската продукция.

С малки изключения българското земеделие изостана в областта на селекцията, семепроизводството, племенното дело, хидромелиорациите и технологиите на производството в сравнение с другите европейски страни. Нерационално се използват поземлените и водните ресурси. Ежегодно от обработваемата земя отпадаха стотици декари за други нужди, част от които са безвъзвратно загубени.

Една от сериозните причини за кризата в земеделието е допуснатата висока степен на концентрация, специализация и монополизация на производството и реализацията на земеделската продукция. Крупните животновъдни ферми, птицекомбинати, свинекомплекси, огромните масиви от еднородни полски култури, лозя и овощни градини се оказаха нискоефективни и нецелесъобразни за нашите условия. Така вместо по интензивен път земеделието премина на екстензивно развитие, изискващо много средства, сила и административни мерки за неговото поддържане.

Дълбоката криза бе подготвена и с миграцията на работната сила от селото към града. Погрешната насока на българската икономика към тотална индустриализация и изоставането на българското земеделие доведе до силно влошаване качеството на работната сила на село, което превърна земеделския труд в непосилно бреме за възрастни хора и нискоквалифицирани работници.

В по-ново време към тези причини допълнително негативно въздействие, което ускори и разрасна кризата в земеделието, оказват и следните фактори:

- Пълно политизиране на земеделието и отсъствие на икономически мерки за неговото развитие. Земеделието продължава да бъде обект на политически спорове, без то да бъде познавано добре от спорещите, които в повечето случаи преследват теснополитически интереси.

- Особено тревожно е състоянието на външните и вътрешните пазари. Традиционните източни пазари са неплатежоспособни и разрушени, а западноевропейските пазари са ограничени и труднодостъпни. Вътрешните пазари са ограничени поради ниската покупателна способност на населението и са със спекулативна нагласа.

- Крайно негативно отражение върху кризата оказва погрешното и ограничено разбиране, че аграрната реформа се свежда само до възстановяването на поземлената собственост. Не се предприемат други мерки, които да създадат необходимите условия за използването на получена собствена земя.

- Самата поземлена реформа се бави поради някои недостатъци в нормативната уредба, но преди всичко поради организираната съпротива на БСП и бившата текезесарска номенклатура.

- Неумението да се управляват процесите в земеделието от страна на държавните органи създава объркване и несигурност в собствениците на земя, производството и пазара, както и при инвестициите и други действия, свързани с агробизнеса.

Отново се правят опити с други мерки - политически, икономически или административни, да се решават проблемите на земеделските собственици без тяхното съгласие, желание или мнение.

Състоянието на дълбока криза в земеделието довежда до следните тревожни и крайно негативни последствия:

- Задържане процеса на възпроизводство в отрасъла. Разрушаването на основните средства и неефективното използване на земята и животните изискват много продължителен период от време само за възстановяване на производството и увеличават неговата издръжка.

- Изпадане на отрасъла и вътрешния пазар в условията на зависимост от други страни, международни финансови и търговски организации и силно затормозяване на националното производство.

- Нарастване на социалното напрежение поради нарушаването на хранителните баланси, недостига за изхранването на населението и високите цени на хранителните продукти. Това може да доведе до непредсказуемо поведение на отделни групи или слоеве от населението.

- Задълбочаване на екологическите проблеми в отрасъла поради невъзможността да бъдат решавани своевременно. В тази връзка възникват проблемите по съхраняването и възстановяването на почвеното плодородие, отводняването, химическите мелиорации, борбата с ерозията, замърсяването на почвата, заплевяването и други.

Загрижен за бъдещето на земеделието като единствена реална база за възстановяване на националната ни икономика, Българският земеделски народен съюз е за незабавното предприемане на крупни политически и държавни действия на основата на общонационално обединяване на силите, които да изведат този важен отрасъл от съществуващото състояние.

/Пресслужба "Куриер/


*  *  *

София, 20 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА/ НА СЪЮЗА НА ИНВАЛИДИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 - 21 ЮНИ 1992 Г. В СОФИЯ.


РАЗДЕЛ III. ОБЩОСЪЮЗНИ ОРГАНИ: КОНГРЕС, НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ, ЦЕНТРАЛНА КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ


КОНГРЕСЪТ

Чл. 34. Конгресът на съюза се свиква от Националния съвет на три години. Нормите на представителство и начинът на избиране на делегатите се определят от Националния съвет на съюза.

Чл. 35. По решение на Националния съвет и по искане на Централната контролно-ревизионна комисия, с мнозинство 50 процента плюс един гласове от общия брой на членовете на Националния съвет или по искане на 1/3 от общия брой на основните организации може да се свика извънреден конгрес на съюза.

Ако Националният съвет не вземе до един месец решение по искане на основните организации за свикване на извънреден конгрес, те могат да образуват инициативен комитет за провеждането му.

Чл. 36. Дневният ред на конгреса задължително се обявява най-малко 60 дни преди провеждането му.

Чл. 37. Конгресът:
- обсъжда отчетите на Националния съвет и Централната контролно-ревизионна комисия, приема решенията по тях и определя насоките за дейността на съюза;
- приема, изменя или допълва Устава на съюза;
- утвърждава критериите за избор на членове на Националния съвет и Централната контролно-ревизионна комисия;
- определя числеността и начина на избиране състава на Националния съвет и Централната контролно-ревизионна комисия;
- утвърждава управленската структура на съюза;
- разглежда и решава жалби, сигнали и предложения.

Чл. 38. Конгресът може да взема законни решения, ако присъстват 50 процента плюс един от делегатите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. За избор на ръководни органи и за председател - с 2/3 от присъстващите делегати. При втори тур - с обикновено мнозинство.


НАЦИОНАЛНИЯТ СЪВЕТ

Чл.39. Националният съвет ръководи съюза в периода между конгресите.

Заседанията на Националния съвет се свикват от председателя на Националния съвет най-малко веднъж на тримесечие.

Чл.40. Националният съвет се състои от:

т.1. Председател на НС на СИБ, който се избира от конгреса.

т.2. Заместник-председател на Националния съвет на СИБ, който се избира на първото заседание на НС по предложение на председателя веднага след конгреса.

т.3. Председателят и заместник-председателят на СИБ са задължително с висше образование.

т.4. По двама представители на всеки регион, които първоначално се избират от участващите в конгреса делегати от съответния регион и председателите на регионалните дружества по чл.7 ал.2 т.1.

т.5. Председател на асоциирана структура, избран от ръководния й орган.

т.6. Един представител на инвалиди, ползващи количка.

Чл.41. Пълномощията на член на Националния съвет се прекратяват:
- по негово искане;
- при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
- при неучастие в повече от 3 последователни заседания по неуважителни причини;
- при наложено наказание - изключване от Съюза на инвалидите в България;
- при попълнена с невярно съдържание клетвена декларация по чл.15;
- при запрещение и смърт.

Чл. 42. Извън посочените в чл.41 причини до една година след конгреса не могат да се правят промени в състава на Националния съвет.

Чл. 43. Пълномощията на член на Националния съвет се прекратяват от:
- регионалната конференция - за представителите на региона;
- ръководния орган на асоциираната структура - за своя представител;
- Националния съвет - за председателя, заместник-председателя.

Чл. 44. На мястото на освободените се избират нови членове на Националния съвет от:
- регионалната конференция - за своите представители;
- ръководния орган на асоциираната структура - за своя представител;
- Националния съвет - за председателя, заместник-председателя.

Чл. 45. Заседанията на Националния съвет се считат за законни, ако на тях присъстват най-малко 2/3 от членовете му.

Решенията се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на случаите при избиране на председател и заместник-председател, за което е необходимо мнозинство от 2/3.

Чл. 46. Националният съвет:

1. Осъществява общо ръководство и контрол върху цялостната дейност на съюза.

2. Осигурява изпълнението на насоките за работа на съюза между конгресите.

3. Спазвайки изискванията на чл.40 и чл.42, избира председател на Националния съвет на съюза, а по негово предложение - заместник-председателя.

4. Утвърждава щата и управленските структури на съюза, бюджета, решава създаването на фондове за подпомагане на своите членове.

5. Утвърждава нормативни документи, регламентиращи дейността на съюза: правилници, наредби, инструкции и др.

6. Утвърждава предложения пред упълномощените органи за усъвършенстване на законодателството, уреждащо правата и задълженията на инвалидите и тяхната стопанска дейност.

7. Изслушва докладите и отчетите на съюзните органи, фирми и фондации и взема решения по тях.

8. Определя нормите на представителство и начини на избиране на делегатите на конгреса.

9. Взема решения по кандидатура за асоциирано членство.

10. Произнася се по всички въпроси от дейността на съюза, които председателите на Националния съвет и Централната контролна комисия предлагат за вземане на решения по тях.

11. Организацията и дейността на Националния съвет се осъществяват въз основа на Устава на Съюза на инвалидите в България и на правилник, приет от него.

Чл. 47. Националният съвет избира Изпълнително бюро от 11 членове и неговите задачи и функции се определят от правилник, изработен от Националния съвет.

Чл. 48. Председателят на Националния съвет на СИБ:
- организира, ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на съюза между заседанията на Националния съвет;
- осигурява стопанисването и опазването на имуществото на съюза;
- представлява съюза в страната и в чужбина. В негово отсъствие тези функции изпълнява заместникът му или друго упълномощено лице, избрано от Изпълнителното бюро;
- внася за утвърждаване бюджета и щата на съюза в Националния съвет;
- явява се работодател на всички щатни работници по основен и допълнителен трудов договор;
- носи отговорност за финансовото състояние на съюза, за планомерното и целесъобразно изразходване на финансовите средства;
- свиква заседанията на Националния съвет:
   а/ в изпълнение на решение на НС;
   б/ по своя инициатива;
   в/ по искане на 1/3 от членовете на НС;
   г/ по искане на КРК.
В последните два случая в двуседмичен срок от депозирането на искането. Ако не спази този срок, заседанието на Националния съвет се свиква от поставилите въпроса за неговото провеждане;
- внася предложения по състава на Националния съвет - чл.40 т.2 /за заместник-председател/ и т.5;
- отчита се най-малко веднъж годишно пред Националния съвет.

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:00    
20.08.1993 г.    


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!