19 април 1995


София, 19 април 1995 г.
Брой 77 /1378/


София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА КРЪСТОПЪТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ, ПРОЧЕТЕН НА 41-Я ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС /14-16 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.


Загубихме за втори път изборите, и то за смешно малката цифра 0,20%. След такава загуба естествено се поставя въпросът за причините, като също така естествено въпросите прерастват в търсене на виновния. По принципа на махалото хората с по-слаби нерви, а други користно търсят решение тъкмо в обратната посока на водената досега политика. Довчера носталгията влечеше някои наши членове към спомена от красивото време на Съюза на демократичните сили /СДС/, сега изведнъж се явиха апологети на нова отправна посока - Българска социалистическа партия /БСП/. Явиха се най-напред две произведения - на Радославов и на Златев, с претенциозното заглавие "Нова политика". На тях отговориха Теодор Дечев и Йордан Нихризов. Мисля, че е редно, преди да говорим за тръгване в нови пътища, да пребродим миналите, защото в миналото е заложено настоящето и бъдещето. И така, имаме ли съдбоносни стратегически решения в миналото, които до голяма степен да предопределят развитието на партията и на страната?


ПЪРВО СЪДБОНОСНО РЕШЕНИЕ

10 ноември 1989 г. завари нас, българските социалдемократи, и особено шепата възстановители, както и всички социалдемократи в Източна Европа, с хуманната мечта за социалдемокрация, идентифицирана с образа на страни като Швеция и Австрия. А в новите условия почти целият арсенал на социалната демокрация бе просто неприложим. Кауцкианският марксизъм ние бяхме надживели, без да го отречем съвсем. По стара рецепта ние следваше да национализираме, да създаваме безкласово общество. Всичко това е безсмислено сега - та всичко е одържавено от комунистите, които на това отгоре бяха разделили обществото на два различни по политически и социален състав слоя - комунисти - привилегировани, господари, и некомунисти - подчинени. Нужно бе - и тук аз претендирам за първа роля, да намерим модел за преход, при който да съхраним ядрото на социалдемокрацията, хуманизма, отрицанието на насилието заедно с грижите и любовта към обикновения човек, ползвайки нови техники. На архаичния либерален модел, започнат от Луканов, практикуван от Костов, поощряван от президента Желев, ние противопоставихме наши решения още през 1990 г.

Предложихме:

1/ Възстановяване на равновесието пари-стоки чрез:
а/ малка приватизация на държавните и общинските жилища, на магазини и на малки предприятия;
б/ стъпаловидна парична обмяна по модела "Ерхард", за да се съхранят спестяванията на средните и ниските социални слоеве, особено на жилищните влогове, и да се изземат спекулативните и мръсни пари.

2/ Създаване на икономически плурализъм освен чрез изкупуване на държавната собственост, нещо, за което "честните" пари бяха безкрайно недостатъчни, но и чрез социална приватизация.

3/ Гарантиране на далеч по-лек и успешен преход, който използва наличието на значителен инвестиран капитал, създаден при монополната безмерна експлоатация на целия човешки ресурс на нацията в продължение на половин век.

На пълното либерализиране на цените и на икономика, базирана на бюджетна рестрикция, ние още от началото противопоставихме шведския модел от 30-те години, известен повече като "Кенсиански" - производствен, инвестиционен модел.

4/ Още от самото начало изразихме становище по отношение на заробването чрез Международния валутен фонд. СДС и до днес не узря дори частично за тези идеи, закотвен единствено в идеите за реставрация и лозунговата политика: "Долу комунизмът". Странно е на пръв поглед, че Българската комунистическа партия /БКП/ не възприе пътя, който ние сочехме и й бе предложен. Оскъдност в мисленето ли бе, или стремеж в планирания хаос на икономиката да утвърдят своето икономическо господство? Историята ще реши.

5/ Предвид перспективата натрупването на частния капитал да стане в продължителен период настоях да се акцентира в преустройството на държавната собственост, като се направи автономна и се освободи от задушаващата опека. Това бе единственото вярно решение за момента - потвърдено по-късно и от гостуващи западни икономисти и специалисти. За това мое държавническо предложение днес ме винят окъснели новатори. Според тях аз трябваше да се присъединя към популисткия лозунг, който тогава битуваше: "Долу всяка държавна собственост, да живее частния капитал!"

6/ Посмях да изрека еретическата мисъл, че сталинизмът и Русия не са еднозначни и че трябва да възстановим колкото може по-скоро икономическите си връзки с нея.

И така, преди пет години ние предложихме спасителен модел на прехода, различен от този, приет от всички други политически сили, включително БСП и СДС. Към отделни моменти от него БКП/БСП едва сега се придържа, а СДС все още не е узрял. Защо нашите идеи не получиха нужната популярност? Защото цялото обществено съзнание бе овладяно от отрицание на всичко, което дори малко напомня за комунизма - дори думичката "социален".

Не по-малко влияние оказаха нашата мудност и липсата на пропаганден и организаторски опит. Така например за напечатването на плакатите за социална приватизация бяха необходими осем месеца.


ВТОРО СЪДБОНОСНО РЕШЕНИЕ

В началото всичко бе просто. "Долу комунизмът" - това е "Долу комунистите". Ние бяхме на върха. Една от двете партии с Български земеделски народен съюз /БЗНС/, които нямаха връзки и произход от комунистическа среда, а и от академичната, също повече или по-малко привилегирована, ние носехме славата на мъченици от затвори и лагери. Партията растеше лавинообразно. Записването ставаше по списъци, включително и по улиците. Сочехме цифрата 84 000. С не по-малка истинност можехме да посочим 200 000. Но това не бяха социалдемократи, а мнозинството само ярки антикомунисти. И срещу вайканията "колко бяхме, а колко сме сега", стои истината - бяхме голямо антикомунистическо движение, сега сме умерена по сила, но социалдемократическа партия. Как и защо стана това преобразуване? Сред митинговата демокрация и сред крясъците, пълни с омраза, страната потъваше вследствие на безпринципното раздържавяване, на разрушаването на икономиката, не без съдействието на Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа", от наченките на първите мафиотски капиталистически структури. И тук пред нас застана дилемата: да продължим ли разрушаването на държавата, съпроводено с битка за разрушаване на комунистическата партия, или да се създаде нормално демократично общество, в което и проблемът "комунизъм-антикомунизъм" ще се реши по демократичен парламентарен път. Ключовата дума в решението бе кръв. БКП бе в ъгъла, уплашена, без идеен ориентир, който да мобилизира волята на членовете й, фалирала идейно, без мощната опора на СССР. Заедно с това, макар деморализирана, тя притежаваше значителна организирана сила.

Беше типична революционна/контрареволюционна обстановка, каквато бях видял през 1934 и 1944 г., съпроводена с разпадане на властта. В деня, в който излязоха 39-те и след неуспеха да увлекат и останалите депутати, Йордан Василев дойде при мен и ми каза: "Дертлиев, това е звездният ти час! Излез и поведи! Ще те носим на ръце!" И това, което каза, бе истина - от едната гледна точка. Отвърнах: "Знам. Но сега е кръстопът на историята на демокрацията. Оставам в парламента."

И създадохме конституцията - гаранцията за мира. Някои хора леко пропускат този факт. А тъй като сега много се борави с "ако", ще ползвам и аз същото.

Ако бях повел депутатите в битка против парламента, на яростна антиболшевишка вълна, никой не можеше да откърти Българската социалдемократическа партия /БСДП/ от СДС, даже да се съберат всичките заедно. Но вълната щеше да ни/ме носи към крайната десница, а аз съм социалдемократ. Това бе изборът.

Това доведе до превръщането чрез държавнически акт на голямото антикомунистическо движение, носещо името БСДП, в истинска, разумна, градивна социалдемократическа партия. Това водеше неизбежно по-нататък до коалиционни усилия, успешни или не, тъй като партията беше поставена между двата гиганта - БСП и СДС.

БСП отвърна на нашата жертва в името на България по болшевишки - чрез сделката Луканов-Желев, чрез изграждането на образ на д-р Дертлиев ту на убиец на комунистите, ту на идентичен с тях, а така също чрез избирателния закон и цветната бюлетина. Два пъти повторена история.

Извод: За това съдбоносно държавническо, а не партизанско решение БСДП и главно аз можем да бъдем критикувани само от позицията на крайния антикомунизъм за непоемане пътя на разправа, дори кървава, с БКП. И когато премислям това решение, когато виждам разбойническата държава, в която се е превърнала България, пред образа на икономическия империализъм на бившата БКП, цъфтяща сред планирания от нея хаос, аз слагам на преценка и моята отговорност, защото храброст и за другото решение не ни липсваше.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ИВАН КОСТОВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ОРГАНИЗАЦИОННО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ПАРТИЯТА, ГЛАСУВАНО НА 27-Я Й РЕДОВЕН КОНГРЕС /8 И 9 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.


УВАЖЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,

С настоящото писмо Ви уведомяваме, че на своя XXVII редовен конгрес Радикалдемократическата партия /РДП/ в България взе решение за самостоятелно организационно съществуване. В резултат на това оттегляме подписа си от Споразумението между партиите и организациите, членуващи в Съюза на демократичните сили /СДС/, и представителството си в Националния координационен съвет /НКС/ на Съюза на демократичните сили.

Същевременно новоизбраното ръководство потвърждава желанието на РДП за активно и плодотворно сътрудничество със СДС, най-авторитетната демократична политическа сила в страната. За изясняване на параметрите на това сътрудничество Ви предлагаме среща на Изпълнителния комитет /ИК/ на РДП с Вас и ръководството на СДС.

Бихме желали да споделим и учудването си от прибързаното решение на НКС от заседанието на 12 април 1995 г., с което фактически признавате съществуването на дублетна партийна формация в СДС. Надяваме се, че след получаването на това писмо ще промените Вашето решение.

Следва подробна информация за протичането и решенията на конгреса.

На 8 и 9 април 1995 г. в София се проведе XXVII редовен конгрес на РДП. От 137 редовно регистрирани местни организации по доклад на Мандатната комисия, приет от конгреса, имаше делегати от 78. Преди началото от конгреса бяха регистрирани 294 делегати, от които 230 избрани на събрания на местни организации и 64 по право, съгласно чл. 33 от Устава на РДП. След приветствията на гостите и доклада на председателя конгресът изслуша и прие доклада на Мандатната комисия. Оттук нататък председателят на партията, членовете на ИК и на Националния партиен съвет /НПС/ престанаха да изпълняват досегашните си функции, като ръководството на конгреса бе поето от Мандатната комисия и избраните от конгреса водещи на заседанията. След доклада и на Проверителния съвет се проведе обширна дискусия за бъдещата самостоятелност на РДП или за нейното оставане в СДС. Изказаха се около 40 делегати, като преобладаващото мнение беше за самостоятелно организационно съществуване на РДП. В края на първия ден трябваше да се гласува решението за това самостоятелно съществуване. При поименната проверка на кворума защитниците на противната теза - за оставане в СДС, напуснаха залата или демонстративно заявяваха, че не присъстват там. По този начин няколко гласа не достигнаха за необходимия кворум и решението не можа да бъде гласувано в първия ден.

В началото на втория ден, поради факта че предишното заседание приключи с липса на кворум и по указание на г-н Йорданов Мандатната комисия със съдействието на бившите организационен секретар г-н Е. Капудалиев и зам.-председател по кадровите и организационни въпроси г-н Ст. Хаджитодоров извърши пререгистрация на делегатите, за да се прецени може ли конгресът да продължи легитимно своята работа. При тази пререгистрация се оказа, че присъстват 253-ма делегати и конгресът може да продължи. При проведеното тайно гласуване за "излизане" или "оставане" в СДС участваха 251 делегати. Резултатът бе следният: 131 за "излизане" 119 за "оставане" и една невалидна бюлетина. Веднага след обявяване на решението на конгреса г-н Ал. Йорданов изведе делегатите, гласували за "оставане" в СДС, от залата. След дадената почивка конгресът продължи с редовен кворум от 137 делегати. Конгресът прие следното решение: "На своя 27-и редовен конгрес РДП реши да утвърди своята самостоятелност в организационно отношение като единствената парламентарно представена и международно призната либерална формация в България. Същевременно РДП ще продължи своето парламентарно партньорство със СДС, Христоянаграрната партия /ХАП/, ВМРО - Съюз на македонските дружества /ВМРО-СМД/ и Дружество "Просветление" в рамките на Парламентарната група /ПГ/ на СДС. Освен това партньорство самостоятелната в организационно и политическо отношение РДП ще предложи да бъдат подписани цялостни политически споразумения със СДС и Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия, /БЗНС, ДП/, както и с Движението за права и свободи /ДПС/ и с други извънпарламентарни и некомунистически формации, преминали еднопроцентовата бариера на последните парламентарни избори. По този начин РДП ще се стреми да бъде обединителен фактор в рамките на некомунистическата демократична общност."

След това бе проведен таен избор за НПС. В гласуването участваха 131 делегати, които избраха 42-членен състав на НПС.

По време на преброяването на бюлетините от тайното гласуване г-н Аспарух Панов представи проект на програма за самостоятелно развитие на РДП. Предстои програмата да бъде обсъдена и приета от новоизбрания НПС.

Същите 131 делегати избраха следния Изпълнителен комитет и ръководство на РДП:
1. Д-р Кирил Бояджиев - председател на РДП
2. Александър Джеров - зам.-председател
3. Аспарух Панов - зам.-председател
4. Михаил Неделчев - зам.-председател
5. Николай Христов - политически секретар
6. Петко Шаханов - организационен секретар
7. Георги Проданов - ковчежник
8. Анелия Гуревич - член на ИК
9. Галин Ганчев - член на ИК
10. Ивайло Петров - член на ИК
11. Кирил Кадийски - член на ИК
12. Мартин Иванов - член на ИК
13. Милан Джорнилов - член на ИК
14. Надежда Александрова - чн на ИК

София, 12 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СТУДЕНТСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПО ПОВОД НА ГОДИШНИНАТА ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.


Сто и деветнадесет години изминаха от онзи славен и кървав април, през който Копривщица запали огъня на въстанието, за да загори той в десетките градове и села на поробеното отечество. И този огън, този чутовен пожар прогони мрака и доказа на Европа, че тук, на Балканите, един народ е узрял за свободата си. Кратки са миговете на щастливото безумие - турското правителство реагира мълниеносно. Многохиляден и добре въоръжен аскер и безчетна башибозушка сган е призована да се разправи с непокорните и развръзката е безмилостна. Срещу черешовите топчета стоят Круповите топове, срещу храбростта - множеството, срещу стремежа за свобода - дивата азиатска жажда за кръвта на неверниците. Въстанието е удавено в кръв. 30 000 са избитите без разлика в пол и възраст, 10 000 гният в занданите. "Безсмислено" и "преждевременно" ще го нарекат някои, но не! Счупена е веригата на търпението - робите вече не са роби по дух, те са получили своята кървава венчавка със свободата.

И днес, когато се опитват да изкарат народа ни "второ качество", когато отвсякъде му вменяват чувство за вина - било то за "възродителния процес"; за това, че е търпял тоталитарния режим или турското робство; когато се опитват да изкривят историята ни съобразно политическата конюнктура, нека си спомним за саможертвата на априлци. Нека почерпим воля от подвига им, да осъществим мечтата им за една чиста и свята България, вярна на хилядолетната си култура и идеали. За една свободна и независима, за една ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.

София, 20 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА КОНФЛИКТ МЕЖДУ РАБОТНИЦИ И РАБОТОДАТЕЛИ ВЪВ ФИРМА "ОКЕАНСКИ РИБОЛОВ", ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ /11-13 АПРИЛ 1995 Г., ШУМЕН/.


Водени от принципа на синдикална солидарност като организация, последователно отстояваща интересите на наемните работници независимо от тяхната синдикална принадлежност;

след задълбочено проучване на мъчителния, продължаващ с години конфликт между работници и работодатели в "Океански риболов" - фирма със сто процента държавно участие;

и като се запозна с изпратените до Конфедерацията писма от Международната федерация на транспорта, Европейската конфедерация на профсъюзите и Международната конфедерация на свободните профсъюзи - Брюксел,

КОНФЕДЕРАТИВНИЯТ СЪВЕТ ДЕКЛАРИРА:

1. Оценява мъжеството на тези, които на хиляди километри от родината, в изключително тежки условия избраха отчаяни методи за защита на законните си човешки и граждански права.

2. Застава категорично зад справедливите искания на протестиращите моряци, прибегнали до последното средство за запазване хляба на своите деца.

3. Настоява пред собственика на дружеството да изпълни ангажиментите, произтичащи от конвенция на Международната организация на труда /МОТ/, според която за честно положен труд следва да бъде изплатено договореното възнаграждение.

4. Смята за недопустимо предприемането на каквито и да е административни или репресивни мерки спрямо протестиращите моряци.

5. Определя екип от юристи и експерти, които да са на разположение на стачниците за оказване на експертна помощ.

6. Натоварва Изпълнителния съвет на Конфедерация на труда /ИС на КТ/ "Подкрепа" да организира и да проведе среща между отговорни представители на правителството и стачкуващите моряци.

7. Натоварва президента на КТ "Подкрепа" в случай на нерешаване на проблема да го внесе за разглеждане в 82-та сесия на МОТ в Женева /където през юни 1995 г. КТ "Подкрепа" е делегат/ от името на българските работници.

Ако някой смята да предприеме репресивни мерки спрямо моряците и техните семейства, той ще срещне решителния отпор на структурите на КТ "Подкрепа".

ПРЕЗИДЕНТ: д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИЕТА НА РАЙОННАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ /9 МАРТ 1995 Г., ВАРНА/.


Първите стъпки на правителството на т. нар. демократична левица показват, че то не е в състояние да се освободи от задушаващите прегръдки на марксистко-ленинските идеологеми за управление, довели страната през 1989 г. до ръба на икономическа катастрофа и гражданска война.

Промените в закона за реституцията, новото законодателство, свързано с ограничаване на разпространението на лекарства в частните аптеки, проектозаконите, отнасящи се до културните и духовните функции на държавата, за електронните медии, "Анти-Панев" и други не оставят никакво съмнение във възкресяването на класово-партийните методи от комунистическото безвремие.

Особено зловещи са проектопромените в закона за земята.

Всички беди върху икономиката на България започнаха с национализирането на предприятията, експроприацията на недвижимите имущества и колективизацията на земята - трудово-кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС/.

Земята е коренът на нацията!

Не посягайте на конституционното право за неприкосновеност върху нейната собственост, господа депутати от мнозинството. Не забравяйте, че всеки един от вас носи политическа, лична, човешка и национална отговорност.

Комунистическата наглост е безпределна. 45 години те се облагодетелстваха с абсурдни привилегии и разхищаваха националните ни богатства. Сега същите тези хора и техните потомци се опитват да спасят конфискуваното им по законен начин "партийно имущество".

Ще се окаже ли съдебната власт на висотата на своите морални изисквания?

Българският демократически форум е изпълнен с исторически оптимизъм.

Възражда се нравствената сила на нацията за съпротивление срещу тъмните сили на злото. Комунизмът е слязъл завинаги от историческата сцена на цивилизованите народи. Той не може да се реставрира.

Целият смисъл на политическата борба на демократичните сили в България се свежда до въпроса каква цена ще плати нацията за своето окончателно освобождение от неокапиталкомунистическата олигархия.

В момента свидетели сме на едно все по-тясно сближаване на двете власти в държавата: на политическата и на икономическата. Усилията са насочени към приобщаването и на съдебната власт към тази самбиоза. Далечната-близка цел е приобщаването ни отново към големия славянски брат. За тази цел се внушава митът за отваряне на руските пазари като спасение на потъващ кораб в бурно море. В действителност подготвя се приобщаване на важни отрасли от нашата икономика към скачените съдове на безнадеждно банкрутиралата икономика на бившия Съветски съюз.

Българският демократически форум е за динамично и равнопоставено развитие на икономическите, културните и политическите връзки с всички държави, в т.ч. и с държавите от Общноста на независимите държави /ОНД/, при неизменно спазване на принципите на взаимна изгода и държавен суверенитет.

В желанието на комунистическото правителство да наложи един несвойствен за традициите на държавата ни герб ние съзираме не страх от монархията, а пренебрежително отношение към суверенитета на държавата ни подобно на техните предшественици от 1963 г.

Българският демократически форум е за незабавно приобщаване към европейските органи на сигурност, за добросъседски отношения с всички балкански народи, за отваряне на границите между България и Република Македония, за връщане на Западните покрайнини към държавата ни, за икономически излаз на Бяло море и за сключване на международни спогодби с Молдова, Украйна, Русия и с други страни за завръщане в родината на онези българи, които желаят това.

Българският демократически форум призовава всички партии от Съюза на демократичните сили за още по-тясно сътрудничество, за надпартиен ентусиазъм при създаване на новите структури - клубовете на коалицията, за апостолска разяснителна работа в предстоящите избори за местни власти - най-важната задача сега.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА БЪЛГАРСКИ И СРЪБСКИ ПИСАТЕЛИ КЪМ ПИСАТЕЛИТЕ В СВЕТА ЗА ПОМОЩ ЗА ОТМЕНЯНЕ НА ЕМБАРГОТО, НАЛОЖЕНО НА СР ЮГОСЛАВИЯ ОТ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ. Документът е подписан от Николай Хайтов, Никола Инджов, Христо Ганов, Любен Георгиев, Венцеслав Начев, Иван Гранитски, Ганчо Савов, Слободан Ракитич и от Радивое Константинович.


Български и сръбски писатели се обръщат към световната писателска съвест по повод на продължаващото вече три години югоембарго, което има не само политически смисъл. Свидетели сме на неоправдана икономическа и културна блокада срещу една държава, която брани своя национален суверенитет.

Нашите основания се подхранват от общия ни славянски корен, от общата ни православни вяра, интереси и съдба, особено в областта на културата. Достатъчно е да споменем само великото име на пишещия и на двата езика Любен Каравелов, имената на писатели от много поколения, направили взаимно достояние на двата народа образцовите страници на българската и сръбската художествена словеност.

Икономическите санкции засягат шест страни от нашия регион и се отразяват катастрофално върху държавните финанси, поминъка и бита на милиони хора. Те затрудняват културните контакти, възпрепятстват движението на идеи и начинания.

Писателите нямат власт, затова се обръщаме към всички хора на перото от цял свят:

помогнете за отменянето на несправедливите югосанкции!

София, 15 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТБЮРО И НА БЮРОТО НА ЦЕНТРАЛНАТА КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ЛИНИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА И НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.


Политбюро и Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия на Българската комунистическа партия /ЦКРК на БКП/ на съвместно заседание, проведено на 8 април 1995 г., обсъдиха своеволните изяви, намерения и решения на президента и на министър-председателя на Република България като: смяна на системата и преход от социалистическо общество към гражданско буржоазно общество, присъединяване на България към Организацията на Северноатлантическия пакт /НАТО/, включването на България към Европейския съюз /ЕС/; приватизация и реституция, шоковата пазарна икономика, формата на стопанисване и обработване на земята и др. Президентът и министър-председателят не се съобразяват с мнението и желанието на народа. Досега България е страдала от това, че управниците й не са се съобразявали с волята и желанието на народа, а са провеждали политика по собствена воля и желание, която често пъти е уронвала престижа на народа ни.

Политбюро на Централния комитет /ЦК/ на БКП и Бюрото на ЦКРК на БКП се обръщат към Българска телеграфна агениця и всички други средства за масова информация с молба да доведат до знанието на обществеността настоящата декларация, с която настояваме да се проведат допитвания до народа по следните въпроси:
1. За социализъм или капитализъм е.
2. За или против НАТО.
3. За или против приватизацията.
4. За или против реституцията на одържавените имоти.
5. Каква форма на собственост и обработване на земята предпочита народът - кооперативна или частна.
6. За или против включването ни към ЕС.

Въпросът за република или монархия бе решен чрез референдум през 1946 г. По този въпрос повече не трябва да се спекулира. Симеон Борисов Кобургготски не е българин и няма никакво основание да претендира за каквото и да било в България.

Никой няма право да натрапва собствени убеждения на целия ни народ.

Президентът и министър-председателят са длъжни да провеждат такава политика, каквато желае народът, а това може да се определи само чрез допитване до него. Неетично и антинародно е Народното събрание да приема закони против волята, желанието и интересите на тези, които са го избрали.

София, 14 април 1995 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРОЕКТ "ПРАВА НА ЧОВЕКА" ПО ПОВОД ТРАГИЧНАТА СМЪРТ НА ХРИСТО ХРИСТОВ В 7-О РАЙОННО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ В СОФИЯ. Документът е адресиран до средствата за масово осведомяване.


Поводът за това обръщение е трагичната смърт на 22-годишния Христо Христов в VII Районно полицейско управление /РПУ/ в София, както и станалите известни напоследък други случаи на насилие срещу граждани от страна на полицейски служители.

Проект "Права на човека" е неправителствена организация, която в продължение на близо три години разследва и документира случаи на нарушаване на правата на български граждани от ромски поризход, в това число и случаи на полицейско насилие. С това ние не искаме да кажем, че полицията действа брутално единствено спрямо тази малцинствена група. Ние твърдим, че ромите в резултат на социални и етнокултурни фактори се оказват най-беззащитната група в нашето общество. Те в най-голяма степен са уязвими от незаконните действия на полицейски служители. Още преди една година, през месец юни 1994 г., Проект "Права на човека" организира първия по рода си международен семинар, чиято тема бе именно полицейската бруталност. Там ние заявихме, че прикриването на фактите за насилие от органите на властта срещу роми ще доведе до вълнообразно разпространяване на насилието и спрямо останалите български граждани. За съжаление тогава тази инициатива бе посрещната с открита враждебност от Дирекцията на националната полиция и от част от медиите.

Сега искаме отново да заявим, че полицейската бруталност не е изолирано явление. Само за последните месеци ние разполагаме с информация за няколко случая на смърт на роми, настъпила в полицейски участъци или причинена извън тях от униформени служители на Министерството на вътрешните работи /МВР/.
- На 4 август 1994 г. след полицейската в акция ромската махала "Токайто" на гр. Пазарджик почина задържаният Любчо Терзиев.
- На 25 септември 1994 г. в РПУ - Плевен, почина Славчо Любенов Цончев.
- На 25 декември 1994 г. Христо Георгиев Георгиев бе застрелян в дома си във Варна от униформен полицай.
- На 10 февруари 1995 г. Илия Димитров Гергинов бе пребит с дърво от полицай в с. Градец, Бургаска област.
- На 20 март 1995 г. полицай застреля невинния Ангел Ангелов от Нова Загора.

Освен посочените случаи, завършили с фатален край, ние сме документирали още десетки случаи, при които полицаи неправомерно са използвали сила спрямо роми и са действали по начин, унижаващ човешкото им достойнство.

Когато ние съобщаваме за полицейска бруталност спрямо роми, ние не целим злепоставянето на българската полиция, нито пък защитаваме или преследваме антидържавни интереси. Напротив, ние сме убедени, че нерадостните, понякога ужасяващи факти, които присъстват в нашите доклади, ще изострят бдителността на гражданското общество към проявите на насилие спрямо неговите членове.

Като гражданска формация, която си е поставила за цел да алармира за случаите на грубо нарушаване на основните права на гражданите в Република България, ние изразяваме своята благодарност към българските средства за масова информация, които в свои публикации през последните дни направиха публично достояние факти за закононарушения, извършени от правоохранителните органи в България. Ние сме убедени, че подобна информация трябва открито да се публикува не само за да не останат ненаказани закононарушители, но и за да се вдъхне доверие у гражданите, че съответната институция е поела отговорност за действията на свои служители и за възстановяване на справедливостта.

Същевременно призоваваме бъдещия директор на Националната полиция, веднага щом поеме поста си, да започне обективна и безпристрастна вътрешна проверка по всички твърдения за упражнено незаконно насилие от страна на полицейски служители и да оповести публично резултатите от тези проверки.

София, 15 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


14:00:00
19.04.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Мария Иванова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!