19 февруари 1993

София, 19 февруари 1993 година    
        Брой 35 /822/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 19 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, НАПРАВЕНА НА ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 18 ФЕВРУАРИ 1993 ГОДИНА.


Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /СДС/ единодушно констатира, че само за 50 дни от своето управление отечественофронтовското правителство на Любен Беров, подкрепяно активно от Движението за права и свободи /ДПС/ и Българската социалистическа партия /БСП/ - комунисти, провежда лов на вещици и политически разправи с длъжностни лица в министерства, комитети, областни управи и други учреждения само поради това, че са назначени от правителството на СДС.

Правят се опити за дестабилизиране на важни институции като Българската национална телевизия, Българска народна банка, за вмешателство в независимата съдебна власт. Подготвя се отстраняването на кметските наместници в столицата, Пловдив и Варна. С неадекватното си поведение, рязкото поскъпване на живота и стремителното покачване на инфлацията правителството на Беров с помощта на БСП-комунисти, обяви война не само на СДС, но и на българския народ.

С оглед на изложеното парламентарната група на СДС декларира твърдата си решимост да защити от посегателства и политически разправи всички свои съмишленици и симпатизанти.

Обръщаме се към нашите привърженици да са готови за масови законни акции против безумния административен произвол на правителството и разрушителната му икономическа политика. В скоро време СДС отново ще поеме отговорността за управлението на страната.

София, 18 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ.ЛЮБЕН БЕРОВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.


ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Съюзът на свободните демократи /ССД/ настоява за скорошна среща с Вас и с членовете на икономическия Ви екип по повод на следното:

1. Вие се афиширахте като "правителство на приватизацията". В нарочна декларация от февруари 1993 г., публикувана в нашия вестник "Нов ден", в бр.146, ние изложихме виждането си по този въпрос с някои резерви относно начина на осъществяването на приватизацията. Обезпокоени сме, че никой не обърна внимание на нашата тревога за опасността от бъдещ социален взрив.

2. Подкрепяйки Вашето правителство и особено декларираните намерения за широко социално партньорство, ССД е обезпокоен от някои Ваши решения напоследък /между които и това за цените на течните горива/, взети в противоречие с тях.

Очакваме Вашия отговор.

С уважение:

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ССД:
        Доц. Иван Калчев

София, 18 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЕВГЕНИ МАТИНЧЕВ.


УВАЖАЕМИ Г-Н МАТИНЧЕВ,

С правителственото решение за повишаване цените на бензина се създаде сложна и взривоопасна ситуация в страната. За да се избегне социално напрежение, предлагам:

1. Споразумението между правителството и синдикатите по повод на еднократните компенсации за новите цени на бензина да се сключи до 22 февруари 1993 г.

2. До 1 март 1993 год. да се подпише споразумение за старите компенсации - за поскъпването на живота през периода юли-декември 1992 г.

3. Веднага след 1 март 1993 г. да се уточни компенсационният механизъм за новата либерализация на цените на електроенергията и пощенските услуги.

Смятам за неадекватна реакцията на някои представители на правителството самоволно да обявяват нови цени на услуги и стоки, без да са водени преговори със синдикатите за защита на реалните доходи и без да е обявена ценовата стратегия на правителството за 1993 година.

Спазването на тези принципи ще ни осигури нормално партньорство въпреки тежката финансова ситуация, в която са поставени държавата и правителството.

Моля настоящето писмо да се разпространи като официален документ сред участниците в Националния съвет за социално сътрудничество.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ:
        Проф. Кръстьо Петков

София, 18 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ДЕЙСТВИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. Документът е адресиран до средства за масова информация.


Във връзка със сложната социално-икономическа обстановка в страната и отчитайки факта, че на работещите в системата на образованието отново се предлага последно място в скалата на ведомствата от бюджетната сфера, Учителският синдикат към конфедерацията на труда /УС към КТ/ "Подкрепа" изразява сериозно безпокойство от действията на сегашното правителство.

Предвид изразената от проф.Любен Беров готовност за възстановяване на трипартизма в страната на равнище Национален съвет за социално сътрудничество, с писмо от 5 януари 1993 г. Учителският синдикат "Подкрепа" настоя за незабавно подновяване на преговорите по проектобюджета за 1993 година в частта му образование, започнат с правителствената комисия, назначена от предишния министър-председател.

Въпреки изявленията на проф.Любен Беров, че ще изпълнява програмата на Съюза на демократичните сили /СДС/, включваща в частта си за образованието приоритетно решаване проблемите в просветната система, демократизация и хуманизация на образованието чрез разграждане на тоталитарните управленски структури на всички нива, както и повишаване на социалния статус на българския учител, наблюдаваните в обществено-политическия ни живот процеси протичат и са насочени точно в противоположна посока.

В този смисъл Учителският синдикат "Подкрепа" обръща внимание на правителството на Република България върху необходимостта от продължаване на започнатите с предишното правителство преговори по проектобюджета за тази година в частта му образование.

Същевременно заявяваме: реставрация на комунистически порядки в просветата чрез "ляв завой" или "перестройка" няма да допуснем и ще отстояваме нашата позиция с всички законни средства.

Учителският синдикат "Подкрепа" напомня на проф.Любен Беров, че един политик - още повече когато той е и премиер - при вземане на решение трябва да знае, че то ще рефлектира върху съдбите на много хора. Голите обещания, нямащи реално покритие, няма да подобрят бедственото положение, в което се намират българските учители и работещите в системата на образованието.

Ето защо още веднъж се обръщаме към проф.Любен Беров: г-н Министър-председател, отношението на Учителския синдикат "Подкрепа" към правителството в настоящия момент изцяло зависи от поведението на самото правителство!

София, 16 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИНТЕРВЮ НА КООРДИНАТОРА КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕКИП НА НЕЗАВИСИМАТА ДЕМОКРАТИЧНА ПАРТИЯ ЗДРАВКА МАРИНОВА, ПРЕДОСТАВЕНО ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА ПОРАДИ НЕСЪГЛАСИЕ С ИЗМЕНЕНИЯ, КОИТО Е НАПРАВИЛ ВЕСТНИКЪТ, ЗАДАЛ ВЪПРОСИТЕ.


Независимата Демократична Партия - НДП, предоставя на бюлетина на БТА - Пресслужба "Куриер", автентичното заглавие и текст на интервюто, в което координаторът към Политическия екип на НДП г-ца Здравка Маринова отговаря на въпроси на г-н Георги Жеков за в."Нов ден". Редакционната колегия на вестника си е позволила да промени заглавието и да раздели интервюто на части, което в значителна степен намалява информационната сила на изложените в него факти. Следват автентичното заглавие и текст на интервюто:


СДС - ВТОРОТО ОФ В БЪЛГАРИЯ - СИНЬОТО!

1. Г-це Маринова, Вие сте координатор на Политическия екип на Независимата Демократична Партия - НДП. Защо избрахте да работите за тази организация, а не за някоя от партиите е СДС?

На 18 ноември 1989 г. вечерта гледах новините по телевизията. Между множеството оратори имаше само един - Петър Гогов, който не държеше лист в ръката си, беше облечен с черно кожено яке. Българската телевизия го показа само за 4-5 секунди, но това, което той каза, ми бе достатъчно да си помисля: "Това е единственият човек, на който може да му се вярва, който, ако го подкрепим, знае как да се справи с комунистите и с подкрепящата ги социалистическа "интелигенция". Г-н Трифон Силяновски ме запозна с г-н Петър Гогов и аз активно започнах да работя за Независимата Демократична Партия.

2. Вие, както ми казахте, още от самото начало на учредяването на организацията сте член на Политическия екип на НДП, бихте ли споделили най-силно впечатлилото Ви събитие през изминалите 3 години?

О, те са толкова много, че просто не знам за кое от тях по-напред да разкажа. Мисля, че от политическа гледна точка най-важни са контактите ни с така наречения Координационен съвет на СДС... На 7 декември 1989 г. организационният ни секретар г-н Н.Попов, починал на 10 януари 90 г. /днес заместван от г-н Стоимир Минков/, предостави документите на НДП с цел включването ни в СДС на правещия се на антикомунист и демократ Стефан Гайтанджиев в дома му на ул."Фр.Нансен", където поставихме и въпроса за участието ни в първия митинг на СДС, който се проведе на 10 декември 1989 г. Едва сега, през 1993 г., за по-голямата част от българския народ са разбираеми причините, поради които влизането на НДП в СДС бе умишлено възпрепятствано. Вечерта г-н Попов, когато се върна от срещата, каза пред всички: "Там е пълно с ченгета и никого не видях от лагерите и затворите. Необходимо е Петър Гогов и Вано Банчев също да минат оттам. Може би те ще срещнат свои съзатворници или съмишленици." На 3 февруари 1990 г. лично аз и г-н Вано Банчев, /починал на 18 януари 1992 г., /сега го замества г-н Богдан Йоцов/, връчихме за втори път политическите документи на Независимата Демократична Партия за приемането ни в СДС на г-н Желев, на г-н Петко Симеонов и на г-н Тренчев. В продължение на 10 дни ги търсихме с г-н Вано Банчев и с г-н Петър Гогов за отговор, но те или ни избягваха, или обкръжаващите ги не ни допускаха до тях. На 18 април 1990 г. НДП, като член на второразредното СДС - Политическия опозиционен блок /ПОБ/, за трети пореден път се опита да се приобщи към СДС - т.е. да включим наши кандидат-депутати в листата на СДС в предстоящите тогава избори за Велико народно събрание. На "Раковска” 134 бяхме приети отново от сега известния като центрист, либерал и все още демократ Стефан Гайтанджиев, който след половинчасов разговор, с една демагогска резолюция върху предоставените му документи, ни отпрати по живо-по здраво. На срещата присъства и ръководещият Пресслужба ”Куриер" - БТА, журналистът г-н Стефан Господинов, поканен специално за случая от Политическия опозиционен блок /ПОБ/.

След тези паметни лично за мен срещи ние, Независимите Демократи от НДП, със СДС повече не сме се занимавали. Всичко бе ясно, защото в НДП има достатъчно препатили от комунистите хора, които тези сложни политически ходове и действия ги разбират по-добре от мен.

Друго впечатляващо събитие за мен бе скриването на поканата на Петър Гогов /изпратена до СДС/ за срещата с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър в хотел ”Шератон" на 8 февруари 1990 г. от тогавашните седесари Георги Аврамов /"политик-природозащитник"/ и Румен Воденичаров /”политик” от БСП/. Лично аз след това се заех с издирването на причините за скриването, унищожаването, или както искате го кажете, на поканата. Въпреки това от американското посолство се обадиха по телефона лично на г-н Гогов да го поканят да присъства на срещата с г-н Бейкър.

След срещата с г-н Бейкър СДС организира на 25 февруари 1990 г. митинг пред Народната банка, на който г-н Петър Гогов говори за необходимостта от ОБЕДИНЕНА опозиция. На този митинг трезвеникът Петър Слабаков, бивш комунист, а днес позабравен социалистически културтрегер, напорист природозащитник и редовен клиент на комунистическото радиопредаване на Виза Недялкова, направи скандал, след като свърши словото на Желю Желев. Пиян, Слабаков извика "за справка" г-н Гогов зад колоните на банката и с пяна на уста закрещя, че Гогов стоял близко до микрофона, когато Желев говорил, и с това пречел на имиджа му.

Слабаков псуваше и обиждаше, а когато посегна, охраната ни се намеси. Разбирайки за какво става дума, Петко Симеонов хвана Слабаков и го избута назад, като започна да се извинява на Петър Гогов с думите, че в такива моменти стават подобни "работи" и по-умните хора трябва да гледат на тях "по-така", "по-демократично", "по-ларж"... Тогава, на 25 февруари 1990 г., беше единственият и последен път, в който СДС допусна Петър Гогов публично да говори на организиран от тогавашния /първоначалния/ Координационен съвет митинг. Уточнявам, че Първият митинг на 18 ноември 1989 г. не беше седесарски - направляваше го Чавдар Кюранов. Митингът бе организиран от комунистите и бъдещите седесари - техните агенти в така наречените "неформални" клубове и движения. На този митинг БКП набеляза личностите и организациите, които трябва да отстранят от демократичния процес.

Мога да разкажа още много важни и различни събития, но нали това е интервю, а не са мемоари.

3. Г-це Маринова, бихте ли казали нещо за себе си?

Мисля, че съм твърде млада, за да имам интересна биография.

Работя като асистент в Пловдивския университет, завършила съм Консерваторията в София - с две специалности. Никога не съм била комунистка по убеждения или член на БКП. Колкото до Комсомола - присъствала съм в него формално, както повечето млади хора от моето поколение.

4. Вярвате ли, че в България нещата ще се оправят?

Не! Защото за три години депутатите и управляващите ни министерски кабинети, съставени от политически въжеиграчи от БКП и СДС /Луканов, Семерджиев, Лилов и съставите на Координационните съвети на СДС - повечето от членовете на които са за затвор/ създадоха идеални условия за широкомащабна спекула и към старите престъпници се прибавиха и нови. Аз лично не вярвам в организираната от комунистите "демокрация", без да бъде приет незабавен, радикален и дееспособен Закон за декомунизация и Закон срещу спекулата. Голяма част от българските избиратели доказаха, че нямат собствено мнение и в това е личната трагедия на всеки един от участвалите в проведените досега избори за Велико народно събрание /ВНС/, за Обикновено народно събрание /ОНС/ и президентски. Днес, в началото на 1993 г., мога с чиста съвест да обвиня членовете на първия КС на СДС: че те умишлено не присъединиха реално опозиционния "Врабча 1", възстановен от Страхил Гичев /днес го замества г-н Цанко Станоев - съподвижник на Димитър Гичев още от 1927 г./, а приеха "пладненците" от БЗНС "Н.Петков" - такава земеделска партия в политическата история на България няма: че те позволиха почти 18 месеца в печата и по масмедиите на членовете на Българския демократически форум да се лепи етикетът фашисти, а за нашата Независима Демократична Партия и за Съюз "Истина" излишно е да обяснявам причините за информационното ни и всякакъв друг вид ограничения, манипулации и клевети, на които и до днес сме подложени: че те заедно с комунистите приеха в СДС разни измислени партийки и движения, но не и НДЗПЧ на г-н Илия Минев - първата публично и официално протипоставила се на БКП и ДС организация още от 16 януари 1988 г., и т.н.

По този път, по който вървим, демократичната система на управление в България никога няма да бъде изградена! Чакат ни лоши дни, месеци, години...

5. Кажете нещо за членовете на Политическия екип на Независимата Демократична Партия, нали Вие сте координатор към него.

За политическите секретари на НДП или за председателите на комисиите на НДП?

За политическите секретари например.

Още от самото начало за постоянен политически секретар на НДП избрахме г-н Трифон Силяновски. По-късно изявиха желание, попълниха заявление и бяха приети като политически секретари г-н Никола Николов и г-н Тихомир Мушанов. Г-н Николов е авторът на книгата "Световната конспирация", който живее в САЩ и затова се срещаме с него само по един път в годината. Той е от старата Демократическа партия и е много зает с писателска дейност личност. А г-н Мушанов, който също е стар демократ, е пенсионер-адвокат - възрастен човек, който често боледува. Поради тези причини тяхното членство в организацията ни не е много активно. Политическият секретар на НДП г-н Трифон Силяновски е една изключително ерудирана и впечатляваща личност, полиглот, с три висши образования. След 1944 г. той се завръща в България от Виена, където е завършил консерватория. Започва блестящо кариерата си като пианист, но... след 1948 г. лагерите и затворът слагат край на професионалното му и обществено развитие. Дълги години поради репресиите и преследването е трябвало да се издържа с каквато и да е работа на парче. Бил е даже поливач на гробищата... Комунистите съсипаха живота и промениха съдбите на стотици хиляди свестни българи, без да понесат по закон каквото и да е морално и материално наказание за държавно-политическите престъпления, зверствата и грабежите, извършени планирано от тях. СДС - второто ОФ в България - синьото, спаси БКП и най-изявените й водачи и "работници" - пропагандатори на социалистическата идея, от заслужен и справедлив съд.

6. Какво място заема религията във вашия живот?

Моето поколение израсна в насилствено създадена от комунистите атеистична среда. Безбожието в съзвучие с марксистко-ленинската идеология бе превърнато в култ и непосредствените резултати от това сред българската младеж са налице. Примери колкото искате... Аз все още не съм кръстена в черква и не съм убедена, че трябва да отдам духа си на православието, докато свещениците на Българската православна църква с апостолски дела не заслужат любовта и уважението на народа ни. Ненавиждам безбожието - духовната нива, в която дяволът отглежда човешки бурени и разрушаващи ни идеологии. Мисля, че душата на човека потъва в омерзение без вярата в Бога.

7. Какви са личните Ви планове през 1993 година, г-це Маринова?

Ще работя по професията си, ще изпълнявам задачи на НДП според стратегията на организацията ни, ще се срещам с приятелите си и ще се надявам България да не участва в нова, втора война на Балканите. Дано лъжата и предателствата, които разсипват от 3 години народа и държавата ни, не продължат още 30 години! Нямам претенциите на професионален политик, но мисля, че всичко зависи от това доколко българският народ ще използва природния си интелект, когато гласува. Той е особено необходим на тези, които се мислят за много знаещи и умни и не гласуват - гледат сеир! В изборите на 13 октомври 1991 г. не гласуваха около 1 200 000 избиратели, които изобщо не разбират, че участват или не участват в избори, резултатите от тях се стоварват не само върху собствените им глави, но и върху главите на децата и внуците им - за десетилетия напред... Ако този природен интелект, с който толкова много се хвалим, сме го загубили през годините на комунистическото робство, просто не знам на какво можем да разчитаме.

София, 15 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ. Документът е приет на Учредителен конгрес на 17 февруари 1990 г. и изменен и допълнен на Извънреден конгрес на 22-24 февруари 1992 г. в Плевен.


Раздел първи
СЪСТАВ, ЦЕЛ, ЗАДАЧИ

Чл. 1. Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ е доброволно обединение на самостоятелни и равнопоставени федерации, отраслови, браншови и териториални синдикати, професионални и професионално-творчески организации, както и други организации със синдикална насоченост, които приемат този Устав.

Чл. 2. КНСБ е изградена и функционира при спазване на следните принципи: доброволност на участието, равнопоставеност на нейните членове, демократично определяне на цели и тяхната съвместна реализация, организационна и финансова самостоятелнст на членовете и синдикална солидарност, изборност и мандатност за ръководните длъжности в конфедерацията и в основните й членове.

Чл.  З. КНСБ има за своя основна цел: представителство и защита на основните социални и трудови интереси и права на своите членове, при съобразяване с нормите на действащото национално законодателство, на международните трудови конвенции и на този Устав.

Чл. 4. При членуването, представителството и защитата на интересите и правата на своите членове конфедерацията не допуска дискриминиране или толериране на отделни свои членове по политически, полови, расови, етнически, религиозни или каквито и да било други признаци.

Чл. 5. КНСБ и нейните членове са независими от политически партии и организации, от органи на държавната власт, от организации на работодателите и от всички други обществени и синдикални организации, движения и сдружения.

Чл. б. Основните социални и трудови права, които КНСБ представлява и защитава, са:

1. Право на свободен труд при незастрашаващи живота, здравето и работоспособността условия, както и на пълноценна професионална реализация.

2. Право на свободно договаряне с работодателя по всички условия за наемане на работа, вкл. и такова заплащане на труда, осигуряващо достойно съществуване и нормално възпроизводство на наемния работник и неговото семейство.

3. Право на трудовоправни консултации и закрила.

4. Право на социално осигуряване и социално подпомагане.

5. Право на участие на наемните работници в управлението на колективната трудова дейност.

6. Право на свободен избор на място на работа, на професионална специализация, повишаване на квалификацията и преквалификация.

7. Право на свободно и доброволно сдружаване в синдикални и професионални организации.

8. Специфични права на: жените, безработните, инвалидите, студентите, непълнолетните, пенсионерите и временно пребиваващите в чужбина български граждани.

Чл. 7. КНСБ постига своята основна цел, като:

1. Сътрудничи с органи и институции в страната, имащи право на законодателна инициатива.

2. Разработва и отстоява свои проекти и програми или синдикални изисквания към проектите и програмите на законодателната и изпълнителната власт.

3. Участвува в преговори, сключва споразумения и договори с централната и местните изпълнителни власти, с организации на работодателите или с отделни техни представители.

4. Упражнява предоставените й от действуващото законодателство правомощия по прилагането и спазването на трудовото и социалното законодателство, в т.ч. и правото на синдикален надзор върху условията на труд.

5. Организира и провежда протестни и солидарни действия, в т.ч. и общонационални ставки, по предвидения за това законов ред.

6. Следи за спазването и предлага за ратифициране на международни конвенции и спогоди и в областта на трудовите отношения.

7. Установява и поддържа регулярни контакти и взаимодействия с международни синдикални организации, с други синдикални организации в страната, както и с организации, съюзи и сдружения, които наред с основната си дейност осъществяват и синдикални дейности.


Раздел втори
ЧЛЕНСТВО В КОНФЕДЕРАЦИЯТА

Чл.8. Членството в КНСБ е колективно. Колективните членове на конфедерацията могат да бъдат основни и асоциирани. Пряко членство на индивидуални членове не се допуска.

Чл. 9. /1/ Основни колективни членове на конфедерацията са всички федерации, отраслови, браншови и териториални синдикати, самостоятелни професионални и професионално-творчески организации, които приемат този Устав.

/2/ Федерациите и отрасловите синдикати са доброволни обединения на синдикални организации и съюзи, организирани по отраслов принцип.

/3/ Браншовите синдикати са доброволни обединения на синдикални организации от отделни подотрасли и дейности.

/4/ Териториалните синдикати са доброволни обединения на безработни, пенсионери, студенти и работници, за които самоорганизирането им по отраслов, подотраслов или професионален признак е невъзможно или нежелателно.

/5/ Професионалните и професионално-творческите организации са доброволни обединения на синдикални организации по професионален признак.

Чл. 10. Всеки основен член на конфедерацията има следните права:

1. Да представлява и защитава специфичните интереси на своите членове в конфедерацията, пред други синдикални организации, организации на работодателите и органите на държавната власт.

2. Да избира и отзовава своите представители в колективните органи на конфедерацията в съответствие със статутите на тези органи.

3. Да избира свободно начина и формата на своето организационно изграждане и функциониране.

4. Да получава безплатна методическа, консултативна и информационна помощ от звената и експертите на конфедерацията.

5. Да участвува чрез свои представители в работата на Координационния съвет с мотивирани предложения и право на глас при вземането на решения.

6. Да получава от и предлага на други членове на конфедерацията съвместни или солидарни действия.

Чл. 11. Всеки основен член на КНСБ има следните задължения:

1. Да спазва Устава.

2. Да провежда общата политика на конфедерацията, изработена от нейните колективни органи, и да подпомага изпълнението на нейните решения чрез своите структури и дейци.

3. Да привежда отчисленията от членски внос съгласно размера, реда и начините, утвърдени с този Устав.

4. Да не членува в други синдикални организации в страната.

Чл. 12. Асоциирани членове на КНСБ могат да бъдат всички съюзи, движения и организации, които наред със своята основна дейност изпълняват и синдикални дейности или функции, с изключение на организации, имащи статут на политически партии, коалиции и движения.

Чл. 13. Асоциираните членове на конфедерацията имат следните права:

1. Да уреждат своите взаимоотношения с конфедерацията с двустранни договори.

2. Да участват в работата на КС със свои представители, имащи съвещателен глас.

3. Да получават методическа и информационна помощ от конфедерацията.

4. Да не подкрепят с активни действия решения на конфедерацията, които противоречат на техните цели.

5. Да получават от и да предлагат на останалите членове на КНСБ солидарни действия.

Чл. 14. Асоциираните членове имат следните задължения:

1. Да спазват договореностите си с конфедерацията.

2. Да провеждат онези направления от политиката на конфедерацията, които не противоречат на техните специфични цели.

Чл. 15. Приемането на нови колективни членове на конфедерацията се извършва от конгреса, а между конгресите - от Координационния съвет. Заявлението за членство трябва да се придружава от документ за учредяване на организацията, седалище, брой на синдикалните членове, устав.

Чл. 16. Индивидуални членове на конфедерацията могат да бъдат всички граждани, които членуват в синдикални организации - членове на основен или асоцииран член на конфедерацията, вкл. член-кооператори, полагащи личен труд.

Чл. 17. Всяка синдикална организация има право свободно да взема решения за членство в основен член на конфедерацията. Двойно членство в страната не се допуска. Решението за членство се взема на общо /делегатско/ събрание на синдикалните членове.

Чл. 18. /1/ Прекратяване на членството на основен член на конфедерацията може да става: доброволно, поради изключване или при прекратяване дейността на организацията-член.

/2/ Решението за доброволно прекратяване на членство се взема от висшия орган на организацията - основен член.

/3/ Решение за изключване се взема от КС на конфедерацията при доказана противоуставна дейност или при неиздължаване на членския внос в продължение на три месеца, след установения с този Устав срок.

/4/ Прекратяване на членство поради преустановяване дейността на организацията - основен член се легитимира с препис от решението за прекратяване.

/Пресслужба "Куриер"/


19.02.1993 година  
11:45

Редактори: Любомир Йорданов - деж. ред.
                            Нина Гаврилова
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!