19 ноември 1993


София, 19 ноември 1993 година
Брой 227 /1015/


София, 19 ноември - Слепва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ПО ВЪПРОСА ЗА ОЦЕНКАТА НА РАБОТАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОф. ЛЮБЕН БЕРОВ.


На редовен свой пленум Националният ръководен съвет на Независим профсъюз /НРС на НП/ "Единство" отдели голямо внимание на въпроса за доверие към правителството. В тази връзка НП "Единство" счита, че кабинетът на г-н Любен Беров стори много за преодоляване на опасното политическо и социално-икономическо напрежение в страната, а така също и за демократичния подход при провеждане на приватизацията, както и засилване на системата за национална сигурност. По същество това правителство се прояви като демократично, рационално и сплотяващо.

В същото време кабинетът на г-н Любен Беров допусна и съществени слабости, които смутиха българската общественост.

Неоправдано е необоснованото преклонение пред политическия натиск на КНСБ и КТ "Подкрепа". Това доведе до социално-икономическа непоследователност и често отклонение от програмната му декларация. Чак сега правителството разбра, че и КНСБ, и КТ "Подкрепа" му искат оставката.

Правителството си постави за главна цел приватизацията, но и досега няма изграден механизъм за нейното провеждане чрез формите и на акционерството, кооперативизма и предприемачеството.

Кабинетът на г-н Любен Беров малко се допитваше до извънпарламентарните политически сили и твърде често изпадаше в противоречие със собствените си разпоредби. То не реши в система някои остри социални проблеми, свързани с образователната система и медицинското обслужване. Неговите връзки с общинските съвети бяха разпокъсани и объркани, макар да имаше възможности и власт да излезе от тази безизходица.

Правителството на г-н Л. Беров успя да съживи производството, но това беше за кратко.

На основание на всички положителни и отрицателни моменти от неговата управленска дейност НП "Единство" смята:

1. Кабинетът на г-н Л. Беров трябва да продължи своите държавнически задължения, като се реконструира и актуализира програмните си задачи в рамките на мандата.

2. Правителството трябва периодично да дава публичен отчет за своята дейност, запознавайки обществеността с обективните и субективните трудности.

3. Правителството да уточни своята социална програма и в консултации с всички синдикални централи, с политическите сили в парламента и извън него да я направи достояние на народа.

4. Правителството да започне активна външна политика, каквато международните условия позволяват. Налице е уникална историческа обстановка Република България да играе конструктивна роля на Балканите с оглед преките й национални интереси. Сега е моментът да се стигне до трайно славянско братство на Балканите.

НП "Единство" смята, че ако правителството на г-н Л. Беров поеме такива програмни задължения, ще има поддръжката ни.

София, 17 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Огнян Бонев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УТОЧНЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ ПО ПОВОД НА НЕГОВО ИЗКАЗВАНЕ ЗА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.


Българското радио цитира не съвсем точно моята позиция по внесения от депутати от СДС законопроект за изменение на Закона за МВР, с който се закрива Централната служба за борба с организираната престъпност и задачите й се възлагат на националната полиция.  

Без да отричам правилността на някои от мотивите им, считам, че с внасянето на този законопроект моите колеги допускат грешка, откликът от която в обществото ни ще бъде изключително негативен, а пасивите ще бъдат изцяло за сметка на СДС.

Първо, защото този законопроект няма да мине в парламента.

Второ, защото е ненавременен и неадекватен на тежката ситуация с престъпността и на все по-засилващия се страх сред хората от нейния ръст и нарастващата й организираност.

Трето, защото веднага ще бъдат лансирани от опонентите на СДС намеците, че законопроектът е внесен по нечисти лични мотиви.

Четвърто, защото това, което ще бъде внушено, за да остане в съзнанието на огромна част от хората, е, че, виждате ли, СДС е срещу борбата с организираната престъпност.

София, 17 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ЗА КОНФЛИКТА ОКОЛО "ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК".


Конфликтът около "Отечествен вестник" от много време занимава журналистическата ни колегия и голяма част от обществеността. За съжаление той не е единствен. Свидетели сме как с различни средства и начини се правят опити за обсебване на едно или друго издание и на неговото имущество за удовлетворяване на групови себични интереси. Това довежда до сблъсък между колеги, при който се разрушават нормалните условия за практикуване на професията; посяга се на основни морални принципи и на колегиални взаимоотношения. Очевидно е, че липсата на достатъчна законова уредба създава предпоставки за изхвърляне на дългогодишни висококвалифицирани професионални журналисти от редакциите и за появата на случайни субекти в тях. За съжаление самите журналисти се оказват неподготвени за реалностите и стават изкупителна жертва на този хаотичен процес.

Случаят с "Отечествен вестник" е драстичен в това отношение. Когато Съюзът на българските журналисти /СБЖ/ е предизвестяван своевременно за подобни ситуации, винаги енергично се е намесвал и не без успех. Сега за нас остава възможността да призовем компетентните държавни органи да преценят фактите и обстоятелствата в същността им - как имущество за милиони, създавано с труда на поколения журналисти от "Отечествен вестник", се оказва в ръцете на икономическа групировка, нямаща нищо общо с журналистиката и със самия вестник.

Тъжното е, че у наши колеги остават горчилката и отчайващото убеждение, че в страната ни липсват справедливост и закони, на които да разчитат. Опасно е, когато действията на "четвъртата власт" започват да се разминават с постъпките на трите власти » демокрацията.

Съюзът на българските журналисти настойчиво призовава законодателната, изпълнителната и съдебната власт, в чиито ръце е окончателното решаване на случая "Отечествен вестник", да изпълнят най-добросъвестно и безпристрастно задълженията си.

Жестоко е, ако макар и част от журналистическата колегия остане с убеждението, че в Република България се допускат беззаконие и безвластие.

София, 16 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ПАРТИЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ В СОфИЯ НA 20 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. И АКТУАЛИЗИРАНА ПРЕЗ МЕСЕЦ АПРИЛ 1993 Г. БНРП е основана на 1 септември 1955 г.


Б. ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА


1. В CEЛCKOTO СТОПАНСТВО

БНРП счита, че земята и национализираните обекти трябва да бъдат върнати на законните им собственици и техните наследници, като земята не може да се продава на чужди граждани и юридически лица, а само да се дава под аренда със срочни договори за разработване на нея на селскостопански или промишлени обекти. При връщането на земята трябва да се подсигури необходимият й за обработката инвентар. Земята и инвентарът ще се унаследяват. Продукцията, изнесена на пазара, ще бъде облагана с 10 % данък. По този начин ще стане естествен стремежът у селскостопанския труженик за по-голяма и по-качествена продукция, защото с останалите 90 % той ще може да търгува, да се изхранва и т.н. Собствениците, които не могат или не искат да се занимават със селско стопанство, могат да продадат парцелите си по специални държавни щатни таблици или по уговорка с покупателя, като ще се отчитат големината и плодородието на парцелите, а последните ще бъдат преотстъпени на стопани, които ще се наемат да ги обработват. След петгодишен срок на обработка тази преотстъпена земя може да бъде закупена от обработвателите и да стане тяхна частна собственост. Закупуването ще се извършва на цени, в които ще се отчита вложеният петгодишен труд на покупателя.

БНРП е за свободна конкуренция между различните форми на собственост в селското стопанство. Хората, които обработват земята, трябва сами, според собствения си интерес, да решават дали да бъдат индивидуални стопани или кооператори. Предвид използването на висококачествена едрогабаритна техника, която осигурява високи добиви, големите парцели земя са по-икономични и по-лесни за обработка. А това дава предимство на частните кооперативи, които могат да се наложат като по-продуктивни и да изместят личните и частни стопанства. Освен това в такива кооперативи всеки стопанин може да участва с личната си техника и стопанство като акционер и да получава печалба, съответна на вложения труд, размера на парцела земя и техниката, с която участва в кооператива. Всеки стопанин трябва да получи и необходимия инвентар за обработка на земята. При липса на средства за закупуване на инвентара той може да бъде получен от специализирани сервизни помещения с договор за изплащането му в определен срок - 5, 10 или повече години. Всеки селскостопански производител трябва да бъде освободен в първите две или три години от данъчно облагане, за да може да стъпи на краката си и да развие селскостопанския си обект. Освен личния инвентар за по-големи земеделски площи може да се наема средно- и едрогабаритна техника от специализираните сервизни помещения за обработка на земята. А времето само ще наложи в различните райони приоритета на частната, кооперативната или държавната собственост върху земята в зависимост от продуктивността и личните интереси на селскостопанските производители. Успоредно със земята трябва да бъде разглеждан и въпросът за животновъдството. За развитието му частните фермери трябва да бъдат снабдявани с необходимото количество фураж, който може да бъде изплатен на държавата чрез ценови еквивалент на месна продукция. Трябва да се стимулира развитието на овцевъдството, зайчарството, едрия рогат добитък, птицевъдството. С месо и птици трябва да бъде задоволен първо вътрешният пазар, а след това да се осигурят и външни пазари, носещи изгодна печалба.


2. В ПРОМИШЛЕНОСТТА

Държавните предприятия ше станат собственост на работниците, които могат да ги закупят под формата на акции чрез средствата от амортизационните отчисления. Така чрез своя труд работниците стават акционери на определена част от предприятията. Останалите граждани могат да станат акционери със свой собствен дялов капитал. Всички частни предприятия ще имат право да сключват търговски договори с български и чуждестранни фирми, на които да продават продукцията си, с изключение на оръжейната промишленост, чиято продукция се изкупува от държавата. Държавата възлага и поръчки на оръжейните заводи, а за промишлени предприятия и фирми, които не са в състояние сами да си осигурят вътрешни и външни пазари, държавата се явява като комисионер за реализиране на продукцията им, като получава за това съответен комисионен процент от печалбата. БНРП е против разпродажбата на важни промишлени обекти и скъпоценни метали на чужди фирми и юридически лица. Трябва да се развиват преимуществено промишлени отрасли, за които притежаваме суровини и които не са твърде енергоемки, като хранително-вкусова, текстилно-трикотажна, шивашка, кожарско-обувна, електротехническа и електронна промишленост. Притежаваме мрамор и уран, които трябва да се разработват разумно. Находища със скъпоценни метали не трябва да бъдат предоставяни дори под аренда за разработка от чужди фирми и чужди юридически лица.

3. БНРП е за защита на потребителя чрез регулирана пазарна икономика. Свободната пазарна икономика може да се развива в страни без икономическа и стопанска криза, в които конкуренцията между стоките подобрява тяхното качество и ги поевтинява. Не може да се развива свободна пазарна икономика там, където дадено производство се монополизира с произтичащо от това спекулативно и хищническо покачване на цените. От това страдат социално слабите слоеве: пенсионери, болни хора, самотни майки, инвалиди. Затова трябва да има контрол върху тавана на цените, съобразени с покупателната сила на доходите и спестяванията на населението. Регулативният механизъм на пазара е в зависимост и от дирижираното стопанско-промишлено производство, с което се избягва възможността за задушаване чрез свръхпроизводство без неговата реализация на вътрешния или външния пазар. По този начин се създават условия за икономически възход при стабилен лев и цени, за стимулиране на селскостопанската продукция и промишленото производство. При провеждане на парична реформа с обмяна 1:1 до сто хиляди лева /по курс декември - 1992 г./, а за останалия капитал се издават ценни книжа, се премахва възможността от това спекулативният капитал да се превърне в оборотен и да донесе свръхпечалби за сметка на средния трудов гражданин.

4. Важен дял в програмата за стабилно развитие на темповете на производство заемат ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА, ЗАЕМИ, ЛИХВИ, МИТА, които също регулират пазарните цени. Системата на данъци, заеми, лихви, мита трябва да стимулира производството и бързооборотния капитал, с чието нарастване нарастват и доходите на производител-държава-народ. Данъчната система на правителството на Филип Димитров и въведените лихвени проценти при заемите доведоха до рязко спадане на производството, неконтролируемо покачване на цените, застой на пазарните стоки и фалит на фирми и предприятия. БНРП се обявява за заеми с ниски лихви, които биха стимулирали производствените механизми, биха снижили пазарните цени, от което ще расте бързооборотният капитал, което ще реализира значителни печалби. Данъчната система трябва да бъде съобразена с реалните доходи и да не превишава 20 % от тях. Лихвите също не трябва да надвишават 10 % при отпускане на заеми. Данъчното облагане, лихвеният процент, обмитяването на стоките, отпускането на заемите трябва да се извършва при пълна равнопоставеност между държавния, частния и кооперативния сектор, т.е. нито един от тези сектори, както и при инвестиране в тях за стимулиране на производството им, да не се ползва с привилегии.

5. БНРП ще води политика на протекционизъм, изразена в защита интересите на българските производители. Безконтролното нахлуване на чужди капитали и стоки би задушило нашата млада икономика и производство. Приватизирането на крупни индустриални и производствени обекти под формата на демонополизация ще позволи на чужди фирми и предприятия да закупят тия наши обекти. Това ще намали реалния приход на печалби за българските производители. Поради това, когато на пазара се изнасят български стоки, трябва да се ограничи вносът на същите стоки отвън или те да бъдат облагани с високи мита, които да балансират бюджетните загуби от конкуренцията на внесените стоки. Освен това трябва да се ограничи и износът на суровини, с които би могло да се изработи продукция у нас, а не да купуваме скъпи стоки отвън, изработени от изнесени наши суровини, т.е. да изнасяме евтино суровинен материал и после да го купуваме скъпо във вид на стоки. Когато у нас се изработват продукти от суровините ни, ще се подсигурят нови работни места и ще се реализират по-големи печалби. Протекцията на различни производствени отрасли ще се разпростира равнопоставено върху държавния, частния и кооперативния сектор. Всичко това ще ни даде възможност да развиваме независима стопанско-иконсмическа политика и ще предпази страната ни от превръщането й в икономическа колония на някоя развита държава.

6. БНРП е за развитието на туризма като средство за увеличаване на националните доходи. Това може да стане чрез даване самостоятелност на поделенията на БАТО и широко навлизане на частната и кооперативна инициативност в тази област, чрез разкриване на нови туристически обекти и инвестиране на необходимите средства за това.

7. БНРП е за изграждане на стройна система на екологическа защита на природната среда и безвредно унищожаване на остатъчните продукти. Да не се допуска концентрация на химически вещества, използвани като изкуствени торове, над допустимата безвредна концентрация. Големите промишлени предприятия не могат да изхвърлят отпадъчните продукти в естествените водоизточници, с което се унищожава тяхната флора и фауна, а за целта трябва да имат собствена обходна канализация.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИНЦИПИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /ЧАСТ ТРЕТА/, НАПИСАНИ ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА И В ИЗГНАНИЧЕСТВО И ИЗДАДЕНИ ОТ БЗНС НА 12 АПРИЛ 1919 Г. В СОФИЯ.


        Четвъртият принцип

Земледелският съюз е за едно управление в България, което да се води точно според законите, издадени по надлежния парламентарен ред и непротиворечащи на конституцията. Всяко отклонение от тях по неговите дълбоки и непоколебими разбирания е произвол. Ако този произвол не е придружен с акт на насилие, против виновника съюзът се бори с всички законни средства; ако произволът е съпроводен с насилие и всички законни средства за борба са изчерпени или отнети, тогава съюзът се ръководи от историческите думи на Тиер: "Когато законният ред е нарушен и вместо него започнат да царуват произволът и силата, тогаз и подчинеността престава да бъде задължение."

Земледелският съюз със своите борби винаги е на страната на демокрацията, но той никогаж не може да бъде на страната на ония, които носят явна анархия и които се ръководят от разколнически подбуждения, интелигентски индивидуализъм и сектантски капризи.

Съюзна книжнина по въпроса:
1. Власт, безвластие и народовластие - от Ал. Стамболийски.
2. Революция и изгнание - от същия автор.
3. Парламентарно и републиканско управление - от същия автор.
4. Земледелският съюз и властта - от същия автор.
5. Земледелският съюз и неговите оръжия за отбрана и победа - от същия автор.
6. Личният режим - от Д. Драгиев.
7. Септемврийската революция - от Райко Ив. Даскалов.


        Петият принцип

Земледелският съюз е за едно пълно народовластническо конституционно-парламентарно управление в България.

Той е против всички положения в конституцията, които пречат да се създаде такова управление, и ще работи за нейното изменение и допълнение в смисъл, щото да се разшири и оздрави народовластието в страната. Неговият възглед е, че за българския народ, който има вгнездени идеите на демокрацията дълбоко в своята душа и който се радва на една сравнително по-справедлива стопанско-икономическа структура, само такова управление е подходящо за неговия напредък във всяко отношение. Личният и котерийните режими в България са едно страшно зло за нея, против което земледелският съюз смята, че само той единствен ще може с успех да се бори. Тая своя вяра той черпи от положението, че в неговите редове няма службогонци, няма противоречие на интереси и няма кокалановски стремеж към изпълнителната власт. Земледелският съюз се стреми да извоюва на общините и на окръжните съвети пълна разумна автономия, да обезпечи свободата на избирателя, неприкосновеността на личността и да издигне парламента на подобающата му висота. Той се бори за изборността на всички длъжностни лица, службата на които е от по-важно значение за управлението на страната. Пропорционалната избирателна система за него е един органически закон, който освен за подобрения, всички други посегателства спрямо него са реакционни попълзновения, против които той ще води отчаяна борба. Неговите върховни стремления ще бъдат да се влива политическо съзнание в народната душа и да се обезпечи напълно проявлението на народната воля.

Съюзна книжнина по въпроса:
1. Парламентарно и републиканско управление - от Ал. Стамболийски.
2. Личният режим и неговото премахване - от Д. Драгиев.
3. Земледелският съюз и властта - от Ал. Стамболийски.
4. Избирахме, избирахме, наситихме се вече на избор - от Д. Драгиев.
5. Власт, безвластие и народовластие - от Ал. Стамболийски.
6. Готови ли сме за власт - от Ал. Стамболийски.
7. Върховният принцип на демокрацията - от същия автор.
8. Борческата мощ на земледелското съсловие в България - от същия автор.
9. Дни на тежка реакция и овчедушна демокрация - от същия автор.
10. Защо ме осъдиха на доживотен строг тъмничен затвор - от същия автор.
11. Моите интимни желания в борбата - от същия автор.
12. Земледелският съюз сред дипломацията - от същия автор.
13. Как да работим в народа - от същия автор.
14. Революция и изгнание - от същия автор.
15. Дейността на земледелската група в Централния затвор - от същия автор.
16. Програмата на Българския земледелски народен съюз.

/Пресслужба "Куриер"/


14:30:00
19.11.1993 г.


Редактор: Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!