19 декември 1995


София, 19 декември 1995 година  
Брой 248 /1549/  
 

Редактор: Нина Гаврилова  
тел: 73 - 37 - 202 факс: 73-37 - 342


София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 16 ДЕКЕМВРИ 1995 Г. В СОФИЯ.


1. Съюзът на демократичните сили /СДС/ ще посочи своята кандидатура за президент на национална конференция през 1996 г.

2. Дава мандат на Националния изпълнителен съвет /НИС/ да предприеме разговори с останалите опозиционни партии за предстоящите президентски избори.

3. Възлага на Парламентарната група /ПГ/ на СДС заедно с останалите парламентарни групи да внесе вот на недоверие на правителството на Жан Виденов и да поиска извънредно заседание за дебати в Народното събрание по вота в първите дни на следващата година.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАТУТ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ АЛИАНС. Документът е одобрен с Учредителна декларация, подписана от Социалдемократическата партия /СДП/ и Българската социалдемократическа партия /БСДП/.


1. УЧРЕДЯВАНЕ

1. 1. Социалдемократическият алианс /СДА/ се учредява от датата на подписване на учредителната декларация.

1. 2. Учредителната декларация се подписва от председателите на Социалдемократическата партия /СДП/ и Българската социалдемократическа партия /БСДП/ в срок от една седмица след одобряването й от националните комитети на двете партии.


2. ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО

2.1. Оперативното ръководство се осъществява от двамата съпредседатели /председателите на СДП и БСДП/, подпомагани от работна група в състав: по трима заместник-председатели на двете партии.

2.2. При необходимост оперативното ръководство организира съвместни заседания на двете изпълнителни бюра.

2.3. СДА се представлява от двамата съпредседатели заедно или от упълномощени от тях лица.


3. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

3.1. Всяка от партиите в СДА запазва членството си в политическите съюзи, в които участва, като не може да налага на другия партньор решения и позиции, гласувани от тези съюзи. Двете организации ще работят за сближаване на позициите на политическите съюзи, в които членуват, в името на единодействието на демократичните сили.

3.2. СДА прекратява съществуването си при нарушаване на учредителната декларация и/или статута от някой от учредителите.

3.3. Приемането на други партии в СДА може да стане само с решение на ръководните органи на двете партии-учредителки.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЕДИНЯВАНЕТО НА АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИТЕ СИЛИ В БЪЛГАРИЯ И ПО ВЪПРОСИТЕ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА И ЗЕМЕДЕЛИЕТО.


Общобългарският антикомунистически съюз /ОАС/ има за цел да обедини всички антикомунистически сили в България. Членове на съюза могат да станат убедените антикомунисти, жертви на половинвековна тирания на болшевишката власт.

Съюзът ни отрича всички законови и подзаконови актове, приети от болшевиките след 9 септември 1944 г. и смята датата 9 септември за най-черната в новата история на България.

Ние сме за възстановяването на единствено законната народна Търновска конституция.

Основната задача на ОАС е да спаси Отечеството от катастрофалната комунистическа политика, провеждана половин век и продължаваща все още.

Първата основна задача, която трябва да решим, е:


ЗЕМЕДЕЛИЕ:

1. Да спрем настъплението на комунистическите орсовки - нови текезесета по бащината ни земя.

2. Нашият девиз е: "Земята - свещена и неприкосновена".

3. Земята да се върне по най-бързия начин на собствениците и техните наследници в реални граници с крепостен акт, който доказва по безспорен начин собствеността.

4. Земята да се върне уедрено комасирано, а не на дребни нивички.

5. Всичко, купено на безценица след 1989 г. от бившите ТКЗС - сгради, машини, трактори и друг земеделски инвентар, да бъде върнато на собствениците на земята.

6. Наред с частните стопанства да се образуват земеделски кооперации, в които да участват реални собственици.

7. Една от основните грижи на съюза е сдобиване на българския земеделец с машини и техника, необходима за обработване на земята.

8. Малоимотните и безимотни да бъдат оземлени от общинския и държавен фонд земя.


ПРИВАТИЗАЦИЯ

1. Спиране и разобличаване на скритата червена мафиотска приватизация.

2. Справедливо разпределение на натрупаното национално богатство между всички навършили пълнолетие български граждани.

3. След цялостна финансова оценка на натрупаното национално богатство - фабрики, заводи, хотели, почивни станции, скъпа техника, машини, съоръжения и др., да се раздели справедливо, а именно:
а/ право на участие в приватизация имат всички български граждани, навършили 18 години;
б/ по предварителни изчисления на всеки пълнолетен се полагат по около 300 000 лева;
в/ тази сума да се раздаде под формата на държавни ценни книжа - облигации, върху които да стои печатът на държавата;
г/ разпределението на облигациите да се извърши според прослуженото време и квалификацията на положения труд;
д/ навършилите 18 години ще получат облигации като основна база 100 000 лева. След това на всеки прослужени 5 години трудов стаж се дават по 50 000 лева, така че навършилите 40 години трудов стаж ще получат облигации на стойност 500 000 лева;
е/ квалифицираните специалисти ще получат допълнително процентно възнаграждение;
д/ тези ценни книжа /облигации/ всеки български граждани ще реализира по следния начин:
     - чрез акционерно участие в раздържавените предприятия - фабрики, заводи, хотели и
     - чрез продажба на собствените облигации на борсовия пазар за ценни книжа;
     - чрез осребряване /превръщани в пари/ на ценните си книжа след един период от време.

София, 20 ноември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Момчилов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ", ПО ПОВОД НА 6-ГОДИШНИНАТА ОТ УЧРЕДЯВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА. Документът е адресиран до президента на Републиката, до Министерския съвет, до парламентарните групи в Народното събрание и техните партии и до средствата за масово осведомяване.


Преди 6 години на 15 декември 1989 г., в зала "Асен Златаров" на ВХТИ - София, 112 представители на висши учебни заведения, научни институти и промишлени предприятия учредиха Националната синдикална федерация /НФС/ "Гаранция, мир, хляб" /ГМХ/. Ние бяхме водени не от деструктивни помисли, а от искрен стремеж към демократизация на обществения живот и освобождаване на личността за творчески изяви в своя, на семейството, рода и народа ни полза - не желание за рушене, а за усъвършенстване и просперитет на България! Тогава не осъзнахме, че десето ноемврийските събития са една недостойна игра. Тези, които в учредителната си декларация нарекохме "червени босове", възползвайки се от международната обстановка, в съюз с чужди на страната сили, трансформираха политическата си власт в икономическа.

На държавата бе приписан външен дълг, по който няма междудържавни споразумения. Пет години българският народ бе "пухан като брашнен чувал". Държавни средства бяха преливани в частни фирми. Цялата производствена структура, пазарите, социалноосигурителната система, трудовото законодателство и службите за сигурност бяха разбити. Законът бе моделиран така, че престъпниците да узаконят заграбеното. Създадените борчески групировки трябваше да наплашат българския народ. Синдикалното движение бе докарано до колапс, за да не могат трудовите хора да осъществят какъвто и да било обществен контрол. Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерацията на труда "Подкрепа", създадени по неясен сценарий, дестабилизираха предприятията и управлението им, разделяха и противопоставяха работниците.

В това предателство ние от НСФ "ГМХ" не участвахме.

Ние се противопоставяхме, доколкото обстановката ни позволяваше. Българинът не можеше да възприеме, че зад синия блок на демокрацията са скрити същите тъмни сили. И това бе най-порочното - защото разочарованието се насочваше срещу демокрацията. А в България фактически демокрация нямаше и няма. Демокрация само за отбрани не е демокрация. Трудовото ни законодателство узакони дискриминацията по синдикален признак.

Въпреки това ние успяхме след 3-годишни усилия да прокараме частично своите проекти за изменение на Кодекса на труда, да защитим поне малко човешките и трудови права на българина. Гонени и уволнявани, ние намирахме начини и способи да защитим донякъде себе си и изпосталелия ни народ. Ние пазим и смелост за неудобни истини.

Затова срещу нас отново се кроят интриги. Все едно - привикнахме на глад, мизерия и бой, и няма какво да ни изплаши. Привикнахме на мълчанието и сервилността на пресата.

Оптимизъм ни идва от това, че българинът осъзнава предателската роля на политическите марионетки и макар и с лутане - вече познава кой кой е.

Страхът ни не е от политическото и икономическо укрепване на престъпниците, а от това, че тази огромна лъжа, в която бяха въвлечени страната и народът, разби вярата му и го отдалечи на векове от така необходимото му единение.

Това е нашата задача - да успеем да върнем поне солидарността между трудовите хора.

А Вие, господин президент? Вие, господа политици?

Кой от вас би могъл да обедини нацията? Кой би дал увереност и вяра на българския народ? Кой би повел страната ни напред?

София, 15 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИДЕЙНО ОБЕДИНЕНИЕ "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА" В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ.


Измина повече от месец от изборите за местна власт, на които Българската социалистическа партия /БСП/ и нейните коалиционни партньори постигнаха убедителен успех. Идейно обединение /ИО/ "Марксистка платформа" чрез своите привърженици в цялата страна направи всичко, което бе в силите и възможностите й за тази голяма изборна победа.

Заедно с това Националното ръководство на обединението категорично се обяви против свързването на БСП с представители на едрия финансов капитал, на които немалко местни структури на партията оказаха непосредствена подкрепа - политическа линия, която напълно се провали. От това би трябвало да се направят ясни политически и организационни изводи за всички онези, които искаха да превърнат БСП в заложник на корпоративни икономически интереси.

Става обаче обратното. При анализа на хода и резултатите от изборите в някои общински организации в страната и най-вече в София се правят опити провалът на техните ръководства да се обяснява с категорично заявената позиция на ИО "Марксистка платформа" против ангажирането на нашата партия с "независими" кандидати, представители на едрия капитал. По адрес на левите сили в БСП се отправят нелепи обвинения; разпространяват се - включително и в средствата за масова информация - клеветнически твърдения за дейността и идейните позиции на ИО "Марксистка платформа".

Националното ръководство на обединението категорично отхвърля всички обвинения срещу дейността на левите сили в БСП. Не може да има никакво съмнение, че набиращата скорост кампания срещу ИО "Марксистка платформа" е вдъхновявана точно от онези среди и личности в Социалистическата партия, които са вече здраво свързани с едрия спекулативен капитал и са се превърнали всъщност в негово лоби както в местните и висши ръководни структури на партията, така и сред представителите й в различните органи на държавната власт.

Ръководството на ИО "Марксистка платформа" отговорно заявява, че ще продължи да води борба срещу разложителната дейност на тези среди и личности в БСП. Никакви техни инсинуации и заплахи няма да отклонят левите сили в партията от поетия курс за защита на лявата идентичност и марксистки характер на БСП.

16 декември 1995 г.

ОПЕРАТИВНО БЮРО /ОБ/
НА ИО "МАРКСИСТКА ПЛАТФОРМА" В БСП

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минчо Минчев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 19 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД "ПАРЛАМЕНТЪТ КАТО ОСНОВНА ИНСТИТУЦИЯ НА ПРЕХОДА И КОНСОЛИДИРАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА: ОПИТ ЗА МЕЖДИННА РАВНОСМЕТКА" /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОФ. Д-Р НОРА АНАНИЕВА, ОГЛАСЕН НА МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА "РОЛЯТА НА ПАРЛАМЕНТА ЗА КОНСОЛИДИРАНЕ НА НОВИТЕ ДЕМОКРАЦИИ В ЦЕНТРАЛНА И В ИЗТОЧНА ЕВРОПА /18 И 19 ДЕКЕМВРИ 1995 Г./.


I. ЕКЗОТИКА ИЛИ ПО-ДЪЛБОКО ПОЗНАНИЕ НА ПРЕХОДА И КОНСОЛИДАЦИЯТА?

/ВМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ/

Изследователският интерес към развитието на новите демокрации е обясним. Утвърдените автори в политическата и в конституционната теория търсят в това развитие потвърждение на вече доказани свои постулати; останалите са привлечени от шанса на откривателството в една екзотична среда. И за едните, и за другите би било полезно да се срещнат с анализите и оценките, които се раждат в същата тази среда. Колкото и да е трудно да се анализира без достатъчно дистанция в пространството и във времето, тази среща най-вероятно ще премине под знака на популярната формула "да, обаче..."

Нашият анализ би полемизирал и с третирането на проблема за консолидирането на демокрацията главно като проблем на политическата институционализация /С.Хантингтън/, и с разбирането, че "това, което превръща парламента в центъра на процеса на консолидиране на демокрацията, не е законодателната му функция, а първите две функции - интегрирането на крайната левица и десница, както и на мощните икономически групировки /косвено или пряко/, и изглаждането на политическия и социалния конфликт между тях" /У.Либерт/.

В условията на демократичния преход в България се стигна сравнително бързо до политическа институционализация чрез приемането на нова конституция - само една година след първите свободни и демократични избори. С основание някои изследователи оценяват това събитие като "повратна точка в мирния преход от тоталитаризъм към демократично управление и свободно гражданско общество", като "една от най-съществените особености на националния процес на демократизация" /Г.Близнашки, Парламентарното управление в България, София, 1995 г., стр 5/.

Дори само фактът на конституционно закрепване на институционалната структура на демокрацията би следвал да насочи към по-широко и по-същностно третиране на т.нар. консолидация, при което да се търси познание не само за структурата, т.е. "анатомията" на демокрацията, но и за нейното функциониране, т.е. за "физиологията" й. Демокрацията не е самоцел, а средство, чрез което структурите на гражданското общество търсят и намират защита на своите интереси. Следователно един сериозен анализ във всички случаи трябва да стигне "отвъд институциите", да потърси взаимовръзките с гражданското общество. Резонно е при това да се изхожда от виждането, че демокрацията е система, в която наред с другото особена роля и място има развитието на демократична политическа култура.

Нашият опит до голяма степен опровергава и тезата, че това, което превръща парламента в център на процеса на консолидиране на демокрацията, не е законодателната му функция. При цялото многообразие от значения, които могат да се вложат в понятието "консолидация" /интеграция, стабилизация, нормализация, съзряване и пр./, трайното решение на проблема не може да се търси извън необходимата хармонизация между процесите в политическата, икономическата и социалната сфера. Всяка радикална обществена промяна предполага разтърсване и на трите сфери, но и първоначална дисхармония между тях. В нашите условия промяната беше въведена по линия на реформаторската тенденция вътре в управляващата комунистическа партия, на практика сляла се с крехката, зараждаща се обществена опозиция; чрез труден компромис, но с постигнато споразумение на националната "кръгла маса", бързо се стигна до първите свободни и демократични парламентарни избори, до формиране на Велико Народно събрание и до приемане на нова Конституция.

Ускорената политическа реформа логично разтвори ножицата между трите сфери. Неизградената, и като резултат - неадекватна на новите условия икономическа и социална структура, създава проблеми за политическата структура, конструирана така или иначе върху подвижни пясъци. Оттук и свръхзадачата, и свръхролята на водещата в политическата структура и най-представителна институция - парламента - за стабилността, съзряването и необратимостта на демократичния процес.

В този смисъл именно законодателната функция на парламента е решаваща за цялостното преобразуване на обществените отношения в съответствие с повелите на движението към социалноориентирана пазарна икономика. За да се оттласне от гражданското общество и да преодолее хипертрофираната политизация, парламентът е длъжен най-напред да създаде нормативната основа за суверенното съществуване на икономическите и социалните образувания. Оттук и големите очаквания от парламента, и неговата естествена доминация в консолидацията на демократичния процес, и опасността от разочарование от демокрацията въобще, ако парламентът не се справя пълноценно с историческата си задача.


II. РЕТРОСПЕКЦИЯ ИЛИ УТВЪРЖДАВАНЕ РОЛЯТА НА ПАРЛАМЕНТА - ЗА НЕОБРАТИМОСТТА НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРОЦЕС

Българската парламентарна традиция носи и универсални, и специфични характеристики, но като цяло не носи в себе си годен парламентарен модел, който може да се приспособи към новите условия. Търновската конституция от 1879 г. не създава условия за истинско парламентарно управление. Възприетата под външен натиск и в противоречие с идеала на националноосвободителните борби монархическа форма на управление постоянно стеснява пространството на парламента, а в определени периоди води до авторитарни тенденции. От друга страна, тоталитарният режим до промяната през 1989 г. може да бъде обозначен и чрез парадоксалното определение "парламент без парламентаризъм".

В името на приемствеността в държавното развитие и като поощряване за по-балансирана оценка на парламентарната ни история в нейната цялост, у нас беше възприето продължение на цифровото обозначение на новоизбраните парламенти. Най-новото време не беше отминато от носталгични тежнения и дори усилия за реставрация на монархическата форма. Въпреки това и в основните политически сили, и в учредителния форум, и в преобладаващата част на обществото се утвърди разбирането, че от традицията на Търновската конституция могат да се заимстват общодемократичните ценности, но трябва да се търси нова политико-държавна структура.

Ето защо най-новият период на парламентаризма в България следва да се анализира самостоятелно. Той има своя собствена предистория: смяна в политическия "връх" на управляващата комунистическа партия, бързо катализиране на опозицията, възраждане на традиционни и поява на десетки нови политически партии, "кръгла маса" и национално политическо споразумение.

Същинската история на този период е очертана чрез резултатите от парламентарните избори и от процеса на усвояване на ролята и функциите на парламента по време на трите легислатури.

Първата. През юни 1990 г. е избрано Велико Народно събрание от 400 депутати. Събранието има двойна характеристика на учредителен и на Обикновен парламент. Негова основна задача е да приеме нова Конституция на страната. Но паралелно с работата на избраната конституционна комисия събранието развива обичайните парламентарни функции: законотворчество, излъчване на правителство, парламентарен контрол.

Като социален състав Великото Народно събрание е достатъчно пъстро и до голяма степен представително. В политическо отношение то утвърждава двуполюсния модел /БСП-СДС/ и закрепва ролята на две други, до голяма степен с трайно по-нататъшно присъствие съставки на политическия спектър: традиционната за българската история земеделска формация и новата партия на етническите турци - Движението за права и свободи.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00    
19.12.1995 г.

Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Галина Дамянова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!

 

♦ Коментирайте на страницата на Омда във Фейсбук