19 август 1991

София, 19 август 1991 година
        Брой 161 (436)

Ръководител Пресслужба "Куриер" Стефан Господинов

 

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ /КНСБ/ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ. ДОКУМЕНТЪТ Е ПОДПИСАН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КНСБ ПРОФ. КРЪСТЮ ПЕТКОВ.


ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

От няколко дни сме свидетели на засилващо се напрежение в редица отрасли и региони на страната. Емисари от столицата и местната стопанска номенклатура обикалят и вдигат хората на стачни действия, като с това не само спират договарянето на новите работни заплати, но и провалят реформата като цяло.

Тази активност не е случайна. България навлезе в предизборен период. На никой не е безразлично кой ще бъде на власт. Това кара партии, групировки и коалиции да използват целия достъпен арсенал от предизборни оръжия, за да извлекат политически дивиденти. Настрани оттази политическа дейност за съжаление не остават и някои синдикати.

В същото време правителството не само бездейства, то колективно е в отпуска. Парламентът се занимава със своите интереси и главно с предстоящите избори.

Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ за сетен път доказа, че е конструктивна организация, като независимо от тежестите на икономическата реформа държи на подписаното споразумение с правителството и настоява проблемите да се решат по пътя на преговорите. Правим това, защото сме убедени, че така е по-добре за всички - за хората в България, за парламента, за партиите, за правителството и за Вас като неин президент.

Но една организация сама не може да бъде гарант за социалния мир. Нашите възможности за предотвратяване на новата ескалация на напрежението са изчерпани.

Обръщаме се към Вас като държавен глава да се възползвате от своя авторитет и в рамите на конституционните си права да осигурите:

Първо, ново споразумение между политическите сили, представени в парламента за подкрепа на икономическата реформа и на социалния мир през целия период на провеждането на изборите в страната.

Второ, ред и сигурност за гражданите и техните семейства, мерки срещу нарастващия хаос и безвластие в страната.

Само при изпълнението на тези условия ние ще сме в състояние да поддържаме социалния мир, да подкрепяме реформата и да вършим своята синдикална работа.

В случай, че тези искания на конфедерацията на независимите синдикати в България не бъдат изпълнени в срок от 10 дни, смятайте, че ние се оттегляме от Споразумението за социален мир, а с това прекратяваме подкрепата си на сегашното правителство.

София, 16 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ ЗА ЧЕСТНИ ИЗБОРИ И ГРАЖДАНСКИ ПРАВА /БСЧИ/ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕШЕНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ДА ВЪРНЕ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ ПРИЕТИЯ НА 15 АВГУСТ 1991 ГОДИНА ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН.


Българското сдружение за честни избори и граждански права /БСЧИ/ подкрепя решението на президента да върне за преразглеждане приетия на 15 август 1991 г. избирателен закон.

Потвърждаваме предложението ни, обявено още в началото на юли, че този закон трябва не само да позволи, но и да улесни гласуването на българските граждани в чужбина - например чрез система за регистриране на избирателите и гласоподаване по пощата.

Сдружението е особено удовлетворено от критиката на президента срещу разпоредбата, забраняваща предизборната агитация на непартийни организации. Още на 12 август 1991 г. в изявление, изпратено до централните вестници и публикувано във в. "Демокрация", оценихме тази разпоредба като противоречаща на идеята за гражданско общество. БСЧИ ще води своя предизборна кампания с основната цел максимален брой български избиратели да се възползват от правото си на глас.

Указът на президента ни дава повод да изразим мнението си и за дискриминационния параграф от заключителната част на закона, според който от всички български организации само на БСЧИ и Гражданска инициатива за свободни и демократични избори /ГИСДИ/ се признава правото да наблюдава изборите. Сдружението за честни избори нееднократно е заявявало, че не претендира за монопол върху тази дейност. Напротив, намираме, че преднамереното натрапване на този монопол подронва авторитета на гражданските организации.

Налага ни се да направим и едно уточнение по повод изявлението на госпожа Елена Поптодорова в парламентарните дебати на 15 август, когато тя се позова на призива на БСЧИ от 18 юли 1991 г. за толерантна предизборна кампания. Ние действително приканихме ръководствата на политическите сили да подкрепят нашите предложения.Последваха аналогични обръщения на НКС на СДС и ГС на БСП - София, както и положителна оценка на президента. Не ни е известно обаче висшите ръководства на БСП и БЗНС публично и официално да са подкрепили призива на БСЧИ, в който наред с другото настояваме в предизборната кампания да не се използват насилие, заплахи, подкупи, психологически натиск върху социално слаби лица, умишлено насаждане на страх и безпокойство за бъдещето на страната, противопоставянето на групи от населението на етническа основа.

Българското сдружение за честни избори твърдо застава зад механизма за определяне на резултатите, предложен от акад. Сендов, който при приетата избирателна система най-добре от всички варианти отговаря на принципа за пропорционалност между подадени гласове и спечелени места в парламента.

София, 16 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА КЛУБА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ СЛЕД 1945 ГОДИНА, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕТО МУ НА 10 АВГУСТ 1991 ГОДИНА В ПЛОВДИВ.


Националният координационен съвет на Клуба на репресираните след 1945 г. на свое заседание на 10 август 1991 година в Пловдив, след като разгледа организационното състояние на клуба и мястото му в политическия живот, реши:

1. Седалището на Клуба на репресираните след 1945 г. е гр. Пловдив.

2. Да се делегира постоянно негово представителство в София и упълномощава за него следните лица:

     1. Димитър Иванов Баталов
     2. Васил Гьорев
     3. Тихомир Крайнин
     4. Найден Иванов Гълъбов
     5. Иван Балчев

3. Тези лица ще влизат в официални контакти и ще представят Клуба на репресираните след 1945 г. навсякъде, където това е необходимо или обстоятелствата го налагат.

4. Упълномощава Димитър Баталов, Васил Гьорев, Найден Гълъбов да представляват клуба в националната комисия, създадена съгласно Закона за реабилитация.

5. Преценява създаването на Съюза на репресираните начело с Иван Неврокопски, Георги Дикин, Милен Стоянов и други като действия на разколници с нечистоплътни цели и изпълнители на чужди разпореждания. Единството на репресираните е основна наша цел и място за лични сметки и амбиции няма.

6. Да продължи издаването на бюлетина на клуба "Трибун". Да се използва два или четири пъти месечно една страница от в. "Земеделско знаме" за публикация на свои материали.

7. Да участва в подготовката и провеждането на изборите и да представи свои кандидати.

8. Заседанията на Националния координационен съвет и други ангажиращи мероприятия с хора от цялата страна да се провеждат в София.

9. Да се консолидират редиците на клубните членове. Да се посетят по места поделенията на клуба и да им се окаже съдействие.

Да подготви втората Национална конференция не по-късно от месец ноември 1991 година.

ПРИСЪСТВАХА ДЕЛЕГАТИ ОТ:

Пловдив, Петрич, Ловеч, Троян, Шумен, Велико Търново, Силистра, Стара Загора, Михайловград, Перник, Панагюрище, Кърджали, Стамболийски и други селища.

14 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОКАНА ЗА ПУБЛИЧЕН ДИСПУТ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ОТ СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ДО РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.


Секретариатът на ЦК на БКП на заседанието си от 12 август 1991 г. реши да покани на публичен диспут по телевизията и радиото Председателството на БСП и ръководството на СДС по следните въпроси:

1. Кои са причините и виновниците за задълбочаването на икономическата криза след 10 ноември 1989 г. и за увеличаването на външните и вътрешните дългове?

2. Защо ръководството на БСП не изпълни предизборните си обещания и вместо обещаната сполука въведе купонна система, високи цени, глад, мизерия и нищета за целия народ?

3. Не смятат ли БСП и СДС департизацията на МНО, МВР и Министерствотона външните работи, съда и прокуратурата за нарушаване на човешките права според международните договорености?

4. Не е ли антинародно увеличението на цените между 10-15 пъти и повече, а на доходите на населението - най-много 2-3 пъти?

5. Кои лица и с чии капитали са открили свои и смесени фирми - предимно търговски, а не производствени - у нас и в чужбина?

6. С чии капитали са финансирани фирмите ОЛИБО, ДЖЕС ЕЪР и други?

7. Как виждат ръководствата на БСП и СДС изхода от икономическата криза, до която доведоха страната ни, и в какъв срок?

8. Защо ръководството на БСП не държи на социалистическите ценности,които бяха завоювани от народа?

9. С какъв морал БСП присвоява червената бюлетина, след като не прие предложението на БСП за участие в Обединен ляв народен фронт, а образува коалиция с крайнодесни партии? Червената бюлетина по право принадлежи само на БКП, тъй като тя е символ на левите сили, а освен това БКП много по-рано обяви, че ще участва в изборите с червена бюлетина. Сега сме принудени да обявим виненочервена бюлетина, след като БСП действа от позиция на силата.

Секретариатът на ЦК на БКП моли телевизията и радиото да огласят поканата ни и да определят програмно време за публичен диспут с БСП иСДС на 23 август 1991 г. по телевизията и на 26 август 1991 г. по радиото, или в друго удобно за БСП, СДС, телевизията и радиото време.

Ако Българската социалистическа партия и Съюзът на демократичните сили не приемат поканата ни за участие в публичен диспут, молим ръководствата на Българската телевизия и Българското радио да предоставят възможност на БКП да вземе отношение по изброените и много други въпроси, засягащи българския народ.

София, 17 август 1991 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:
Вл. Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ НА ЖИЛИЩНОСПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ /СПЖСВ/ ВЪВ ВРЪЗКА С МАНЕВРИТЕ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ ОКОЛО СЪЗДАВАНЕТО НА СДРУЖЕУНИЕТО "СВОЙ ДОМ".


На 23 ноември 1990 година първи в страната регистрирахме на доброволни и обществено-демократични начала Съюз на притежателите на жилищноспестовни влогове /СПЖСВ/, а на 17 юли 1991 г. внесохме наш законопроект в Народното събрание, решаващ проблемите на всички дългогодишни вложители.

Този справедлив законопроект не се хареса на ограбилата ни комунистическа олигархия, която направи дворци за себе си, и то не в "Обеля-4" , "Надежда-5" и подобни панелни недомислия, а в дъгата под Витоша - от хотел "Плиска" до ж.к. "Бъкстон".

Нас не ни интересува как ще бъде изпълнявано по-нататъшното жилищно строителство в условията на пазарната икономика и ни е омръзнало от жилищни програми и програмни декларации. Нас ни интересува инфлацията, която погълна и обезличи нашите спестявания, без да бъде извършена парична реформа за смяна на комунистическите парични знаци. Реформа, която да защити спечелените от нас с честен труд в продължение на десетилетия спестявания, които днес инфлацията превърна от 20 000 лева спестени пари в покупателна способност на 2000 лв. отпреди 1989 година.

Сега за нас, дългогодишните вложители - кредитори на гореспоменатата "жилищна дъга", се предлага нова кредитна институция, наречена "Свой дом" или по-скоро... отново дом за свои. Ние много добре знаем защо се прави това - за да може с 10-15 хиляди лева за национална конференция и с няколко апартамента за продажни типове от "Родна стряха" да бъде овладян и спрян справедливият гняв на 640 000 вложители за възстановяването на покупателната способност на близо 3 милиарда лева спестени с труд пари.

"Тя е под егидата на Гиньо Ганев и ще се опира на съществуващата структура на Отечествения съюз в цялата страна", се казва в бр.204 на в. "Дума" от 14 август 1991 година. Другарят Гиньо Ганев, който служеше на комунистите, сега чрез съществуващите стари структури и със същите лидери на ОФ, в ролята на цар Ирод иска да разпъва надеждата на семействата ни за собствен дом, както това ОФ го прави в продължение на десетилетия, особено при раздаването на жилища с прословутите т.нар. ОФ-бележки. Другарят Гиньо Ганев този път надмина тъста си Кимон Георгиев в стремежа си да постигне президентския пост. Защо въпросният другар, както се казва във в. "Дума", не създаде "движение, което ще се бори за социално справедлив закон по жилищната политика и против спекулата" преди 15 години?

Съюзът на притежателите на жилищноспестовни влогове /СПЖСВ/ продължава своята справедлива борба. Ние първи обединихме нашите воли и искания за справедливо решаване на жилищния проблем на дългогодишните вложители. Но това не се харесва на управляващите, защото измамата и ограбеното са в такъв голям размер, че те не могат да ни оставят да стигнем до истината. Тя би ги унищожила и би ги премахнала от политическата сцена на България.

Управителният съвет на СПЖСВ е длъжен не само да предупреди, но и да мобилизира ума и волята на вложителите да не присъединяват гласа си и скромните си трудови спестявания към това новосъздадено движение, което ще ни запрати отново на бунището на надеждата, а не в дома, който ни се полага по закон и по съвест.

София, 14 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ /СБЖ/ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА СРОКОВЕТЕ ЗА ОБНАРОДВАНЕ НА СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ.


На 12 август 1991 година Народното събрание при второ четене на Избирателния закон реши да включи в него текст, който забранява обнародването на социологически сондажи 14 дни преди изборния ден.

Секретариатът на Съюза на българските журналисти приема това решение с дълбока загриженост. То противоречи на правото на обществото да бъде осведомявано за факти и мнения. То ограничава правото на личността да информира и да бъде информирана. То ограничава журналистите и социолозите при упражняването на професията им. То поставя политиците в привилегировано положение спрямо останалите български граждани.

Членовете на секретариата на Съюза на българските журналисти искрено се надяват, че народните представители ще вникнат в тези възражения и ще променят вота си.

София, 14 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МОЛБА ДО ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ДУХОВНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ НА ТРИТЕ КАТОЛИЧЕСКИ ЕПАРХИИ - КАТОЛИЧЕСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ЕКЗАРХИЯ, СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ И НИКОПОЛСКА ЕПАРХИЯ - ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ПРАВА НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ.


Уважаеми представители във Великото народно събрание,

Имаме чест да ви поздравим, когато сте се събрали на такъв форум, който ще изкове нова конституция на родината ни. Желаем ви успех и полезна работа, която да е в полза за всички наши граждани. Между тези граждани са и католиците, които през турското робство може би едни от първите отварят училища, издават първата печатна книга, дигат масово въстание против поробителя и после носят последствията на този неписан закон: където и да се намери чипровчанин, т.е. католик, дабъде убиван.

Това е действителност от 17 век. Три века по-късно нещата не бяха променени. Да изброим някои:

1. Против католическата църква бяха инсценирани три процеса: при първия, най-шумния, бяха осъдени владици, свещеници, монахини, миряни.

2. Имотите на католическата църква бяха иззети напълно по един непубликуван декрет. Така, които не бяха осъдени, се видяха принудени да живеят по сакристии, изби или паянтови помещения. Онези, които случайно заживяха в бивши църковни сгради, трябваше да плащат наем на държавата и това се прави и до днес, макар да се твърди, че от 10 ноември 1989 година била настъпила промяна.

3. От осъдените едни бяха екзекутирани, други умряха по затворите поради тежките условия, трети бяха пуснати, за да умрат по домовете си.

4. Така католическото духовенство намаля много. Ако преди в по-големите енории имаше по 5 или 3 свещеници, сега там има по 1 и по някой път той трябва да обслужва още 1 или 2 енории. Това е много тежко, защото превозът е нередовен, а годините на свещеника надминават 70.

5. До 1952 г. католическата църква разполагаше с 2 семинарии, в Пловдив и в Русе, но поради процесите и затворите семинариите спряха да работят и в момента нашият кадър е съвсем дефицитен и по места верните остават необслужени. Оттук ни се изпращат писма с настоятелни молби да им пратим служители. Ала такива нямаме в България, а в странство имаме.

Когато се отвориха границите, някои от последните се опитаха да се върнат, но още на границата бяха арестувани, разпитвани и пускани със задължения, неотговарящи нито на сана им, нито на съвестта им. Все пак ако направеха постъпки да останат, то им се заявяваше: да работят в ТКЗС или по заводи, но не и да свещенодействат. Тогава те си заминаваха, но запазваха винаги носталгията по родния край. Те именно са готови да се завърнат и да ни помогнат в момент, когато нашето духовенство е намаляло.

Нали Великото народно събрание иска да оправи кривите работи? Смятаме, че към тях попадат и нашите сънародници-свещеници, които искат да си дойдат от Италия, Франция, Банат или от другаде.

6. Почти навсякъде свещениците са направили молба да им се върнат сгради, градини, дворове... Но твърде малко са получили от това, което им е било взето. Ако искаме да бъдем правова държава, обезателно чуждото трябва да се върне.

7. Властниците след 9 септември 1944 година не се задоволиха да затварят свещениците, да им вземат имотите, те лишиха църквата им от юридическо право. Така днес другите граждани имат право на къща и на вилно място, а на свещениците не се разрешава да се допрат до църковния имот. Стига се даже дотам, че наши сънародници са си изградили блокове и гаражи на църковни имоти и ни заявяват: вие живеете в нашия двор. Наистина каква обида!

Уважаеми представители във Великото народно събрание, изложихме ви най-наболелите въпроси в нашето съществувание. Молим ви, разгледайте ги и ги разрешете справедливо.

С почитание:

1. Апостолически екзарх Методи Стратиев
2. Софийско-Пловдивски епископ Георги Йовчев
3. Никополски епископ Самуил Джундрин

София, юли 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАТРИОТИЧНИЯ СЪЮЗ НА КЮРДИСТАНСКИТЕ СТУДЕНТИ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС 7-ТА ГОДИШНИНА ОТ КЮРДСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1984 ГОДИНА.

Въстанието от 15 август 1984 година има голямо значение и се смята за голям прелом в историята и борбата на кюрдския народ, тъй като този качествен скок опроверга всички реформистки и опортюнистични призиви и даде остър отговор на техните измамливи приказки и постановки, като: "Не е дошло времето за въоръжено въстание, врагът ще ни смаже, ако се вдигнем... и т.н. Освобождаването на град Аруа и град Шмендлина този ден преди седем години и изтръгването им от ръцете на турските окупационни сили, макар за кратък период от време, представлява камбана, която събуди кюрдския народ от дълбокия сън и го освободи веднъж и завинаги от страха. С това Народната армия за освобождение на Кюрдистан отвори нова страница в живота на кюрдския народ, както и в борбата му за свобода, демокрация и мир.

Въоръжената борба през миналите години има ефективно влияние и оказва въздействие върху народните маси, за да въстанат в градовете и селата; върху студентите, които стачкуват в университетите и училищата; върху затворниците, които обявяват гладни стачки в затворите. Така нашият народ се надигна, както никога преди, срещу хищническата експлоатация.

Когато турският колониализъм не можа да потуши въоръжените революционни акции и масовата народна съпротива, той прибягна към държавен тероризъм, започвайки с цяла верига от убийства и покушения върху живота на активните бойци, като последната жертва беше един от кюрдските ръководни кадри - Уадар Айден, който бе убит от силите на ”Контра-Горила", като бе разсечен на парчета и изхвърлен далече в предградията, където бе намерен след седмица. След погребението му около четиридесет хиляди от синовете на нашия народ въстанаха в началото на месец юли в центъра на град Диарбекир, който е един от най-големите кюрдски градове. Демонстрантите осъдиха това чудовищно престъпление и изразиха своята подкрепа на борбата на Народната армия за освобождение на Кюрдистан и на нейния политически авангард - Кюрдската работническа партия.

Това качествено ново развитие на събитията постави колониалния режим в истинска истерия и той прибягна към всички средства за борба срещу нарастващата национална борба на кюрдите, но всичките му опити се провалиха.

А през последните седмици турското правителство под претекста, че преследва партизаните от Кюрдската работническа партия, и претендирайки, че иска да нанесе удар срещу техните бази, изпрати своите танкове и самолети в Южен Кюрдистан и турската армия все още владее голяма част от територията на Южен Кюрдистан, където много села бяха разрушени и много жертви паднаха сред мирното население. С всичко това турският колониализъм цели да изопачи истината за революцията в турски Кюрдистан. Поведението на турското правителство и турската армия пред погледа на съюзническите сили, международното обществено мнение и членовете на Ислямската конференция, която заседава в Истанбул, и мълчанието им за тези чудовищни престъпления и тази необявена война срещу кюрдския народ не са нишо друго освен срамно становище, което заслужава да бъде осъдено.

Усилените приготовления за свикване на мирна конференция в Близкия изток за уреждане на арабско-израелския конфликт ще останат като безуспешни и осъдени на провал опити за възстановяване на мира в района, тъй като няма да има истински и траен мир в този район без намиране на справедливо решение на проблема на тридесетте милиона кюрди, които живеят под арест в собствената си родина Кюрдистан, лишени от най-елементарните човешки права.

Слава на седмата годишнина на кюрдското въстание от 15 август!

Слава на революционерите и бойците от Народната армия за освобождение на Кюрдистан!

Слава на загиналите в борбата кюрди!


София, 15 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ИСКАНИЯТА НА МИНЬОРИТЕ СА СПРАВЕДЛИВИ, НО ИЗБОРИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТЛАГАТ", ИЗЛОЖЕНО ПО БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ НА 18 АВГУСТ 1991 ГОДИНА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ФИЛИП ДИМИТРОВ.


Скъпи съотечественици,

Обръщам се към вас във връзка с нарастващата готовност за обща стачка. Справедливи са исканията на миньорите. Справедливи са исканията на здравните работници. Справедливи са исканията на работниците и служителите в телевизията, в пощите и съобщенията. СПРАВЕДЛИВИ СА ИСКАНИЯТА НА ПОЧТИ ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД, защото с изключение на шепа комунистически началници и спекуланти никой в тази страна не живее добре, никой не печели нормално от труда си, никой няма сигурност в утрешния ден. И именно затова СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ НАСТОЯВА ЗА ИЗБОРИ. Само след броени седмици, ако изборите не бъдат осуетени, СДС и други некомунистически организации ще могат да променят действащото законодателство, да съставят правителство и да започнат бърза реформа в национален мащаб. Само чрез изборна победа може да започне реална смяна на системата. Само тогава ще могат да бъдат решени и проблемите на всеки от нас.

Общата стачка би отложила изборите. Това означава отлагане на трайното решаване на проблемите с месеци, не дай Боже, и с години.

Аз знам, че вашият живот е несигурен и че исканията ви са справедливи, но нека помислим разумно. Ако започнем обща стачка, няма ли да помогнем на комунистическата партия?

Аз знам, че някои от нейните представители в правителството са готови да подхранват фалшиви илюзии, било за да ескалират напрежението или за да се представят за спасители впоследствие. Но знам също така, че ако днес направим нещо, което не е по силите ни, скъпо ще платим за него утре.

Нека преговорите с правителството продължат. Нека се търсят разумни изходи за тези от проблемите, които могат да се решат сега. И нека направим опит да разграничим онези мерки, които могат да се предприемат незабавни, от онези, които можем ефикасно да осъществим едва след изборите.

Но във всеки случай общата стачка ще доведе само до едно - до продължаване властта на БКП чрез отлагане на изборите. А победата на демокрацията в тях е единственият изход за всички ни. Само така можем да мислим и за работа, и за по-достоен живот, и за по-добро заплащане.

Очакват ни дни на упорита работа и в тях ще можем да покажем солидарността си. Нека удвоим упорството си за постигане на изборна победа. При избори в срок.

София, 18 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 19 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА ОПОЗИЦИЯ, ПРОЧЕТЕНА НА ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 16 АВГУСТ 1991 Г.


Българската демократична опозиция, представена в Народното събрание, декларира, че въпросът за методиката за установяване на изборните резултати е изключително важен политически въпрос, засягащ основите на българския демократичен процес. Този въпрос не може да бъде решен със силово налагане на една парламентарна воля. Той може да се реши само с политически консенсус.

София, 16 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


14:46:00
19-08-1991 г.


Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Александрина Бътлекова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!