18 ноември 1991

София, 18 ноември 1991 година

Брой 226 (501)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

София, 18 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОТВОРЕНО ПИСМО НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ (КНСБ) ПО ВЪПРОСА ЗА ИМУЩЕСТВОТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА. Документът е адресиран до Европейската конфедерация на профсъюзите - Брюксел, до Международната конфедерация на свободните профсъюзи, до президентите на европейските профсъюзни централи и до Международната организация на труда. Той ще бъде връчен и на Съвета за Европа в Страсбург. КНСБ ще поиска експертна проверка от компетентни международни организации на законите и на други нормативни актове, ограничаващи синдикалните права и свободи.

СКЪПИ БРАТЯ,

Обръщаме се към Вас в много критичен момент от развитието на синдикалното движение в посттоталитарна България. От месеци наред синдикатите са обект на нарастващи атаки. Предприемат се действия за ограничаване на техните права. В чл. 12 от новата Конституция на България се съдържа безпрецедентна забрана синдикатите да се занимават с политическа дейност. В условията на сложни и драматични промени в нашето общество това практически ни ограничава от всякаква по-съществена публична изява. Законът за политическите партии също включва серия от забрани, отнасящи се до обществената активност на синдикатите. Особено фрапиращ е примерът с неотдавна приетия закон за изборите, в който се съдържа цял набор от клаузи с ограничителен и забранителен характер, включително и за изразяване на мнения и предпочитания за кандидати и партии, участващи в изборите.
Нова, последна засега и безпрецедентна е кампанията, която се разгръща от няколко дни в средствата за масова информация за конфискация на синдикалното имущество. Тя е безпрецедентна не само защото атаката се насочва срещу придобити имоти с членски внос от една демократична организация, каквато е Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), а защото нейн вдъхновител и изпълнител е друга (претендираща да бъде също синдикална) организация - Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа”. В две последователни предавания  по телевизията на 11 ноември 1991 г. нейни експерти-ръководители призоваха парламента да конфискува със закон имуществото на КНСБ. При това "юридическата” обосновка дойде от г-н Емил Лалов, бивш офицер от Шесто управление на МВР (политическата полиция при режима на Тодор Живков), който понастоящем е главен юридически съветник на д-р Константин Тренчев.

Ударът "под пояса" от нашия профсъюзен партньор идва само няколко дни преди разискванията в парламента на Закона за конфискация на имуществата, в които няма претенции към независимите синдикати. Любопитно е, че към провокациите на КТ "Подкрепа" се присъединиха и отделни ръководители на БСП (бившата комунистическа партия), запитвайки защо от парламентарния иск е изключена нашата централа. Намекът е ясен, тактиката също е прозрачна - на КНСБ не може да се прости, че застана твърдо в подкрепа на демокрацията и изигра решаваща роля в свалянето на правителството на Андрей Луканов.

Веднага след своето създаване КНСБ върна цялото имущество (главно почивни домове), в чието строителство имат участие държавата, предприятия и ведомства. Неговата обща стойност надхвърли 200 милиона лева по цени от 1990 г. Сега по скромни изчисления това имущество струва над два милиарда лева. Останалото имущество сме готови да разделим с другата конфедерация - "Подкрепа". Съмнения и пречки за това никога не е имало. Предложения за разделяне на имуществото в пропорция, съответстваща на членската маса на двете конфедерации, сме правили и през 1990 г., и през тази година. Както ви е известно, такова уверение дадохме на делегации на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и Международната конфедерация на свободните профсъюзи (МКСП), които посетиха нашата страна и се срещнаха с ръководствата на двете профсъюзни централи през пролетта на 1991 г. В изпълнение на това обещание през лятото на 1991 г. на закрита среща на изпълнителните органи на двете синдикални централи този въпрос беше поставен отново и се постигна споразумение за създаване на контактни групи, които да разработят процедура за разделяне на синдикалното имущество.

След като КНСБ винаги е демонстрирала добра воля и е предприемала конкретни стъпки за уреждане на спорния въпрос за имуществото, защо отново, и то именно сега, атаката се насочва срещу нея?

Изпълнителният комитет на КНСБ смята, че исканията за конфискация на имуществото служат като повод и параван за постигане на по-далечна цел. Тя е: да се нанесе удар върху независимите синдикати, да се елиминират те от арената на обществените и икономическите борби, да се разчисти пътят за осъществяване на краен монетаристки вариант на икономическата реформа.

Удивително е, но в България се повтаря подходът, използван от Латинска Америка, довел до създаването на не една и две бананови републики. Когато се извършва преход към нов тип икономика и страната се отваря към света и към международния капитал, силните синдикати стават пречка за безпрепятственото навлизане на мощни финансово-икономически групировки, които ще превърнат довчерашните крепостни работници на партийно-държавния социализъм в безправни и лишени от собственост наемни работници.

Ние сме далеч от параноичната мисъл за някакъв нов заговор срещу страните от Източна Европа, въпреки че фактите са налице и те удивително съвпадат. Питаме се обаче каква роля играе конкурентният профсъюз "Подкрепа" в тези събития и дали той все още съхранява синдикалния си облик. За това говорят и активните връзки на ръководството на КТ "Подкрепа" с монархическите среди и организации, както и с бившите фашистки легионери, намерили място (наред с истинските демократи) в новата коалиция на Съюза на демократичните сили.

КНСБ (заедно с КТ "Подкрепа") беше приета през януари 1991 г. за член на Източноевропейския профсъюзен форум към Европейската конфедерация на профсъюзите. Ето защо в този тревожен и драматичен момент се обръщаме именно към вас с апел за синдикална солидарност и подкрепа на нашето намерение твърдо да отстояваме синдикалните права и имущества. Това, което преди няколко месеца се случи в Унгария, днес идва при нас. В Унгария независимите синдикати не се предадоха. Няма намерение да отстъпи и КНСБ, защото синдикалните права и свободи са закрепени в Конституцията на България, в други закони на страната и в международни конвенции (в т.ч. Конвенции 87 и 89 на Международната организация на труда (МОТ). Но защитата на имуществото ще ни отклони от основното ни задължение - отстояване на социално-икономическите интереси на работниците, на всички хора на наемния труд в сегашната тежка кризисна обстановка и ще дестабилизира социалния мир в страната.

Вашата протегната ръка ще бъде не просто помощ за една организация, а принос за утвърждаване на демократичния и независим синдикализъм, който се зароди в българия и в целия регион на Източна Европа и играе решаваща роля в сложния и драматичен преход от тоталитаризъм към демокрация.

София, 12 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 18 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА СЪСТОЯЛАТА СЕ ПЪРВА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА РАДИКАЛНО ОБНОВЛЕНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (БЗНС - Е).

На 14 ноември 1991 година в столицата се състоя първата пресконференция на Движението за радикално обновление в БЗНС - единен. Пред поканените журналисти от почти всички средства за масово осведомяване бяха очертани основните идеи, които преследва възникналата преди месец формация. Като основна цел бе изтъкнато, че алтернативата днес е един Земеделски съюз - обновен, модерен и съобразен с изискванията на съвременните социално-икономически и духовни потребности. За осъществяването на тази цел е необходимо идейно, организационно обновление на земеделските дружби. Отбелязано бе, че на този етап радикалното движение в БЗНС - единен има изградена координационна мрежа в Западна и в Централна България, както и конкретна програма за своята дейност в периода до конгреса.

Движението не застава зад определени личности и смята, че новото ръководство на съюза трябва да бъде избрано по демократичен път на предстоящия конгрес, който би следвало да бъде общ за БЗНС - единен и за БЗНС - Никола Петков.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 18 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА С. ГЪРМЕН, ИЗБРАН НА ОБЩОСЕЛСКО СЪБРАНИЕ, ПРОВЕДЕНО НА 7 НОЕМВРИ 1991 Г., ЗА ОБОСОБЯВАНЕТО НА СЕЛАТА ГЪРМЕН, МАРЧЕВО И ЛЕЩЕН В ОТДЕЛНА ОБЩИНА. Документът е адресиран до Народното събрание, до председателя на Републиката, до председателя на Министерския съвет, до председателя на Областния народен съвет и до общинските съветници на с. Гърмен.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Населението на селата Гърмен, Марчево и Лещен нееднократно вече изрази своето желание за обособяването им в отделна община пред по-гореупоменатите институции и държавни органи. Това свое желание те аргументираха в предхождащите тази декларациии, които подкрепиха с подписите си и срещнаха разбиране в председателството на Народното събрание в лицето на госпожа Снежана Ботушарова - заместник-председател на Народното събрание, която се ангажира за бързото решаване на нашия проблем.

Изхождайки от желанието на населението на тези села, ние

ПРИЗОВАВАМЕ:

Подкрепете населението на тези села с ваша декларация на учредителната сесия, като по този начин вие действително ще покажете, че защитавате законните интереси и зачитате желанията на обикновените хора, а не тяснопартийни пристрастия.

Изразявайки желанието на населението от тези села, ние

ЗАЯВЯВАМЕ:

- до окончателното решаване на проблема ще продължим щафетната стачка пред Общинския народен съвет;

- до излизане на закон за обособяване на община Гърмен като самостоятелна не признаваме сесията на така сформирания общински съвет за легитимен орган за управление, а общинския кмет и заместник-кмет - за кмет на с. Гърмен и няма да изпълняваме техните решения;

- всички опити нашите законни искания да бъдат представени в друга светлина са несъстоятелни.

с. Гърмен, 12 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 18 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ "КАКВО СТАВА В "ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК"?" НА ГРУПА ЖУРНАЛИСТИ ОТ ВЕСТНИКА ПО ВЪПРОСА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ОПЕКАТА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Макар че бяхме решили да не излагаме на показ "кухненските" проблеми на "Отечествен вестник", натрупани по времето на последния главен редактор Любен Генов, сме принудени да повдигнем завесата на мълчанието. Особено след като в познат стил в. "Дума" от 14 ноември отново заплака на чужд гроб.

Определеният като неетичен акт за приватизация на вестника зад гърба на главния редактор всъщност е последен опит за спасение на изпадналия във фалит всекидневник и оцеляване на неговите журналисти. Колективът е наясно, че няма какво повече да чака от своя ръководител - последният от номенклатурата главни редактори. Професионалната му безпомощност и конюнктурност доведоха до днешното положение - катастрофално нисък тираж, липса на всякакви средства за хартия, печат и заплати. Многократните опити за етични взаимоотношения с него завършваха без резултат. Зад гърба на журналистите той направи няколко злополучни експерименти за "правителствен" и "центристки" вестник, а всъщност с едноличния си стил на ръководство като цензор главният редактор съсипа изданието. На последните пряко зададени му въпроси във вторник той отговори с мълчание и замина в чужбина.

Това, което сега става в редакцията, е нещо естествено - осъзнали наближаващия край, част от журналистите, които все още разчитат само на своя професионализъм (а не на доходи от успоредни фирми), търсят пътища за спасение. Логичната посока е да се освободи "Отечествен вестник" от опеката на Отечествения съюз и от провалилия го главен редактор.

София, 15 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 18 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА) НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ (БЗМС), ПРИЕТ НА ЕДИНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА.

 

IX. ЦЕНТРАЛНА КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ

Чл. 45 Централната контролно-ревизионна комисия има за задача да следи за финансовата дейност на БЗМС. Тя следи решенията на PC и ГР и изисква те да бъдат в съответствие с Устава и конгресните решения. В случай че въпреки забележките й неправилни решения не бъдат отменени, тя има право да спре изпълнението им, като съобщи за това в съюзния печат.

Чл. 46 ЦКРК разглежда всички отнесени до нея спорове във връзка със съюзния живот и нейните решения могат да се обжалват само пред конгреса.

Чл. 47 За членове на ЦКРК могат да бъдат избирани липа, навършили 25 години.

Чл. 48 При изпълнение на своята дейност ЦКРК има право на изисква информация от всички звена на БЗМС. Отказването на такава информация представлява сериозно нарушение на Устава. Членовете на БЗМС са длъжни според възможностите си да оказват съдействие на работата на ЦКРК.

Чл. 49 Членовете на ЦКРК избират от своя състав председател, заместник-председател и секретар. Всички членове на ЦКРК - по право - могат да участват със съвещателен глас във всички заседания на ръководните органи на Съюза, с изключение на конгреса.

 

X. БЗМС И ДРУГИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Чл. 50 БЗМС осъжда политиката, водена от БЗНС от 1945 до 1989 година. Едновременно с това той не вижда принципни разлики в платформите на съществуващите земеделски Съюзи, поради което неговите членове ще посрещнат с удовлетворение обединението им и ще правят всичко възможно за това обединение.

Чл. 51 БЗМС счита, че трябва да има пълна организационна независимост и общността със Земеделските съюзи трябва да се осъществява само на идейна основа.

Чл. 52 БЗМС е за равноправен диалог и сътрудничество с всички деморатични обществени и политически организации с младежките организации. Това сътрудничество трябва да се основава на съвпадение на цели и на взаимно зачитане и уважение към индивидуалността на всяка организация.

 

XI. ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ

Чл. 53 БЗМС набира средствата си от: годишен членски внос, от издателска и стопанска дейност, от дарения от организации, частни лица и от други законни източници. Приемането на дарения не задължава в ни най-малка степен Съюза и срещу тях не бива да се изисква каквото и да било съдействие.

Чл. 54 БЗМС има седалище в град София.

Чл. 55 БЗМС има печат с кръгла форма с надпис БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ и с четирилистна детелина в средата.

Чл. 56 Знамето на БЗМС е оранжево, със зелена детелина в средата и надпис околовръст БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ.

Чл. 57 Вестникът на БЗМС се нарича "Младежко земеделско знаме”.

Чл. 58 Всички ръководни длъжности в БЗМС, с изключение на членовете на ГР, се изпълняват на обществени начала или на хонорар. По решение на конгреса към Главното ръководство може да се формира апарат от щатни сътрудници.

Чл. 59 Във връзка с изпълнението на Устава и необходимостта от материални средства за издръжка на организацията БЗМС ще извършва чрез фирми и друга икономическа дейност.

Чл. 60 Централното ръководство на БЗМС подпомага самостоятелната стопанска дейност на МЗГ.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * * 

София, 18 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ (БНСФ) "ВЪЗРАЖДАНЕ".

Чл. 47 Централни органи на федерацията са: конгресът, Федералният съвет, федералният председател и Федералната контролна комисия.

Чл. 48 Конгресът е върховен орган на БНСФ "Възраждане". Той се състои от делегати, избрани на конференциите на синдикалните организации, и се провежда веднъж на две години.

Конгресът се свиква на заседание от Федералния съвет.

Извънреден конгрес може да бъде свикан по искане на Федералния съвет, на Националния консултативен съвет, на 1/4 от членуващите във федерацията синдикати или на 1/10 от всички синдикални членове.

Чл. 49 Федералният конгрес:
а/ приема, изменя, допълва и отменя устава на федерацията;
б/ приема решения по стратегията и тактиката на синдикалната дейност на федерацията;
в/ изслушва и приема отчета на Федералния съвет и Федералната контролна комисия;
г/ обсъжда всякакви въпроси, свързани с дейността на федерацията; д/ гласува бюджета на федерацията и контролира изпълнението му;
е/ гласува размера на членския внос;
ж/ определя основните насоки на синдикалната дейност в национален мащаб;
з/ избира Федерален съвет и Федерална контролна комисия и определя структурите и числеността им;
и/ взема решения за прекратяване на федерацията, сливането и вливането й в друга организация;
к/ взема решения за съвместна дейност с други сродни организации;
л/ разглежда спорни въпроси между отделните синдикати;
м/ приема правилник за дейността си.

Чл. 50 Конгресът е редовен, ако на него присъстват повече от половината от всички избрани делегати.

При неявяване на необходимия брой делегати заседанието се отлага за един час и след това се счита редовно, независимо от броя на присъстващите.

Решения се вземат с обикновено мнозинство, с изключение на решенията по букви "а" и "и" на предходния член, за които се изисква мнозинство 2/3 от присъстващите.

Чл. 51 Всеки делегат има право на един глас. Гласуване по пълномощие не се допуска.

Чл. 52 Свикването на конгреса се обявява най-малко 20 дни преди датата на насрочване, като не по-късно 15 дни преди тази дата на делегатите се предоставят дневният ред и всички проекти за документи.

Чл. 53 В работата на конгреса участват с право на съвещателен глас и неизбраните като делегати членове на Федералния съвет и Федералната контролна комисия.

Чл. 54 Федералният съвет се избира пряко от конгреса при тайно гласуване с обикновено мнозинство от присъстващите делегйти.

Председателят на Федералният съвет се избира персонално с мнозинство 2/3 от присъстващите делегати.

Чл. 55 Федералният съвет е представителен, работещ и оперативен орган на федерацията, който се избира за срок от три години.

Федералният съвет се състои най-малко от трима членове - председател, заместник-председател и секретар (финансов отговорник).

Федералният съвет представлява федерацията като цяло или отделни синдикати, без да ги измества в техните специфични функции.

Чл. 56 Федералният съвет и неговият председател:
а/ подписва решения, договори, генерални споразумения с работодателите и други лица от името на федерацията;
б/ упражняват бюджета, сключват сделки и извършват разходи само ако това е в интерес на федерацията и съответства на устава и принципите й;
в/ вземат оперативни решения по всички текущи въпроси;
г/ работят за изпълнение на конгресните решения;
д/ разглеждат и решават жалби, молби и спорове между синдикалните членове;
е/ подготвят проектите за документи на конгреса;
ж/ вземат решения за Общи синдикални действия;
з/ в съответствие с конгресните решения създават щатни структури от специалисти в областта на трудовата, социалната и правната защита;

Чл. 57 За своята дейност Федералният съвет се отчита пред конгреса.

Чл. 58 Решенията на Федералния съвет са задължителни за синдикалните организации и всички членове. Те са валидни, ако са взети с мнозинство 2/3 от всичките му членове.

Чл. 59 За решаването на важни и общозначими за федерацията въпроси Федералният съвет свиква съвещание на Националния консултативен съвет.

В работата на Националния консултативен съвет участват членовете на Федералния съвет, Федералната контролна комисия и председателите на всички синдикати.

Заседанията са редовни, ако на тях присъстват 2/3 от всички участници. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите.

Чл. 60 По искане на 1/10 от всички председатели на синдикати Федералният съвет представя на Националния консултативен съвет отчет за работата си.

Чл. 61 При оставка на членовете на Федералния съвет Националният консултативен съвет изпълнява функциите му, като избира за това временен председател.

До избирането на нов Федерален съвет Националният консултативен съвет и временният председател придвижват само текущите и неотложните задачи на федерацията. За своята работа те се отчитат пред конгреса.

Всички решения, взети в условията на предходната алинея, подлежат на одобрение от конгреса.

Чл. 62 Федералната контролна комисия се избира пряко от конгреса, чрез тайно гласуване с обикновено мнозинство за срок от три години. Комисията се състои най-малко от трима души.

Федералната комисия контролира спазването на устава, законосъобразността на приходите и разходите и следи за правомерността на отделни акции на федерацията или на синдикатите.

Участва при решаването на спорове и изясняването на сигнали за нарушения или извършени престъпления от синдикални членове. Разглежда постъпили молби, жалби, сигнали и предложения и предлага на Федералния съвет решения по тях.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 18 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

РАЗДЕЛ "ТУРИЗЪМ" (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА) ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ (ИЗВЕСТНАТА ПРОГРАМА "РАН - ЪТ"). Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на проекта е известният американски експерт Юджийн Л. Стюарт.

НАМЕРЕНИЯ ЗА РЕФОРМИ

Комитетът по туризма при Министерския съвет обмисли творчески реформи, които са продиктувани от гореизложените потребности. Планът е съставен с оглед на съществуващата правителствена структура, развиваща традицията и философията на държавната собственост и контрол върху прилагането и развитието на социалистическата концепция за народните ресурси. Тезата на тази глава, както и на целия доклад е, че е особено важно да се извърши рязко отделяне от тези социалистически политически концепции, за да може българският народ да постигне стремежите си към лична, икономическа и политическа свобода. Въпреки това, идеите в модела на Комитета по туризма за развитие на туризма като приоритетен отрасъл на Националната икономика (по-нататък наричан "моделът”) са в значителна степен добри, прогресивни и се нуждаят само от доразвиване, за да могат успешно да се приложат към принципите на свободния пазар.

Този раздел от главата за туризма започва с краткото обобщение на основните точки, в модела, последвано от коментар за изменение на тези точки, за да може моделът да бъде поставен в рамките на принципите на свободния пазар.

1. Следните извадки от "основните принципи" на модела съответстват на принципите на свободния пазар и на схващането, съдържащо се в тази глава, за основната цел на българската политика за развитие на туризма:
а. "гаранция за равностойно включване на всички форми на собственост ъ туристическата индустрия";
б. "приватизация на обектите в туристическата индустрия";
в. "частната инициатива, инвестициите,...както и партньори от чужбина да бъдат използвани за развитие на туризма";
г. "създаване на пазарноориентирана и икономически обоснована структура на организация и ръководство";
д. "установяване на ново качество и структура на туристическия продукт". (64)

2. За разлика от това следващата извадка от "основните принципи" на модела са несъвместими с принципите на свободния пазар и следователно не могат да допринесат за постигане на основната цел на българската политика за развитие на туризма, а именно да се стимулират значителни и разрастващи се инвестиции на западен капитал, технология и ръководство за изваждане на западен тип и качество курорти, хотели и помощни съоръжения, туристическа инфраструктура на западно равнище.
а. "държавноикономическо регулиране и стимулиране на туризма";
б. "икономически интереси и опит и други отрасли да бъдат приложени за развитието на туризма". (65)

Разработеният в модела принцип на "Гарантиране на равностойно включване на всички форми на собственост в туристическата индустрия" съдържа следната идея, която съответства на принципите на свободната търговия:

"Държавата осигурява тяхната (т.е. на юридически и физически лица, упражняващи право на собственост) икономическа и юридическа независимост; тяхното право доброволно да създават клонове и други подобни обединения за взаимна подкрепа, съвместни инициативи, координация и др., основаващи се на икономическата изгода и интереси." (66)

Но следната идея, включена в модела при разработването на този принцип, е несъвместима с принципите на свободния пазар:

"Държавата гарантира еднакви права на всички форми на собственост, като прилага еднакви икономически срокове и условия,норми и разпоредби за всички юридически и физически лица, които извършват икономическа дейност в сферата на туризма в страната". (67)

Тази идея противоречи на принципите на свободния пазар, тъй като дава възможност на държавата да установява норми и да регулира ползването на правото на собственост в областта на туризма. Принципите на свободния пазар, в които правителството не се намесва и не се разпорежда, създават стимул за инвестиции и разпределение на ресурсите за развитие на икономическите възможности на туризма. Функцията на държавата трябва да се ограничи до гарантиране на частната собственост в конституцията и даване направа на съдилищата да изслушват и решават спорове по правото на частната собственост.

Разработката в модела на принципа на "Приватизацията на обектите в туристическата индустрия" включва следните идеи, които са в съответствие с принципите на свободния пазар:

а. "Приватизацията на обектите в туристическата индустрия се извършва, като те се превръщат в акционерна собственост."

б. "Други форми на приватизация и нейното разширяване в туристическата индустрия са: лизинг, даване под наем, привилегировани права, продажба на места или на акции в държавни предриятия.(68)

Разработката в модела на принципа на приватизацията на обектите в туристическата индустрия включва следните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:

а. "Държавният орган по туризма ще прецени точната сфера, в която държавата ще бъде акционер, т.е. в кои компании и до каква степен."

б. Следващият етап в този процес е създаването на специализирани организации - притежатели на държавните акции (т.е. холдинги).

в. "Системата на холдинги гарантира отделянето на икономическото управление от държавното управление в туризма. Първоначално тези холдинги ръководят държавните акции в туристическата индустрия, но по-късно в процеса на приватизация на обектите физически лица могат също да участват като акционери."

г. Холдингите като форма на концентрация на български и чуждестранни капитали на юридически и физически лица директно инвестират капитали в туристическата индустрия, както и в други отрасли на Националната икономика и в чужбина; издават дялови сертификати и участват в други финансови институции."

д. "Чрез контролния пакет от акции в други компании такива холдинги направляват дейността им към най-ефикасни, перспективни и печелещи твърда валута сфери; определят техните управителни съвети". (69)

Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като те дават възможност на държавата да контролира чрез акциите си в акционерните дружества, създадени да получат туристически обекти, собственост на държавата, подбора на другите акционери и техните дялове. Освен това предложената схема ще поддържа управлението и участието на държавата в решенията за това как обединеният държавен и частен капитал на акционерните компании да се инвестира, като държавата решава кои инвестиционни решения са най-ефикасни от гледна точка на държавните цели в туризма.

Принципите на свободния пазар, точно обратното, изискват дадени обекти, представляващи интерес за частни инвеститори, да се превръщат в акционерни компании на реалистична цена, която да се плати от капитала на частните инвеститори; акциите, издадени от акционерните компании, да съответстват на внесения от частните инвеститори капитал; макар част от акциите да може да се запази за служителите и ръководителите на въпросните обекти, тяхното участие също ще бъде в съответствие с внесения капитал. Насоките на дейността с инвестициите на акционерната компания ще се определят от директорите, избрани от акционерите, и ще отговарят на задачите, посочени от акционерите. Те ще се възлагат на директорите за разработване и изпълнение. Функционирането на свободния пазар за инвестиционните фондове, конкуренцията при купуването на земя и други туристически ресурси от държавата и за привличане на туристи за твърда валута ще доведат до ефикасно разпределение на ресурсите, които трябва да бъдат приватизирани и инвестирани в разработването на такива обекти.

Разработката в модела на принципа на "икономическо регулиране и стимулиране от държавата" включва следните идеи, които са в съответствие с принципите на свободния пазар:

а. "принципът на намаление на облагаемия доход с вноските и лихвите към инвестиционните кредити; (и за) чрез маркетинг, реклама, проучвания, опазване и възстановяване на околната среда"; тази идея очевидно е замислена като стимул за частните инвеститори, при които облагаемият доход ще се определя след приспадане от печалбите на инвестиционните кредити и разходите за маркетинг, реклама, изследвания и за защита и възстановяване на околната среда, засегната от въпросния обект";

б. "плащане на стимулираща такса върху печалбата; освобождаване от данък на печелившите новоизградени обекти за първите две години от дейността им";

в. "свободното определяне на цените от туристическите обекти и предприятия ще бъде в съответствие със сегашната пазарна политика." (70)

Разработката в модела на принципа на "регулирането и стимулирането от държавата" включва следните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:

а. "принципът на нормативно разпределение на прихода в твърда валута за покриване на собствените нужди и тези на държавата (общо казано) в стимулиращи пропорции";

б. "задължителни годишни разходи (с отчитане на фактора себестойност) за подобряване на материално-техническата база";

в. "периодично преоценяване на ефекта на текущата цена върху стойността на основния капитал";

г. "разпоредби, срокове, условия и процедури за формиране на цените, които ще гарантират пълната децентрализация";

д. "от туристическите компании (предприятия) да се събират отчисления от печалбата и фондовете, които да се предоставят на Градския съвет на специализирано разпореждане, като те могат да се изразходват само за цели, свързани с подобряване на инфраструктурата." (71)

Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като държавата се намесва в това как да бъдат използвани приходите в твърда валута от туристическите компании; абсолютното право на частната собственост изисква предприятието да използва спечеленото както прецени за най-добре; намесата на държавата при използването на приходите в твърда валута не стимулира западните инвеститори да влагат капитали в курортни хотели, както и в спомагателни обекти като магазини, туристически компании и др.

/Пресслужба "Куриер"/

10:00:21

18.11.1991 г.

 

 

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Емилия Генадиева

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!