18 март 1991

СОФИЯ, 18 МАРТ 1991 ГОДИНА                                        БРОЙ 54 /329/

СОФИЯ, 18 МАРТ - СЛЕДВА ПРЕДОСТАВЕНИЯТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ПРОЕКТА НА ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - "СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА И ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ХХІ ВЕК" - /ЧАСТ ПЪРВА/. ДОКУМЕНТЪТ БЕШЕ ОПОВЕСТЕН В КРАЯ НА ФЕВРУАРИ И ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕН НА НАСРОЧЕНИЯ ЗА М. АПРИЛ 1991 ГОДИНА КОНГРЕС НА БСДП.


РАЗДЕЛ ПЪРВИ

СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА - ИДЕИ В ДВИЖЕНИЕ

1. СТРЕМЕЖЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО КЪМ СВОБОДНО И СПРАВЕДЛИВО ОБЩЕСТВО НАМЕРИ НАЙ-ЯРЪК ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗРАЗ ВЪВ ВЪЗНИКВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА. РОЖБА НА ИНДУСТРИАЛНАТА ФАЗА В РАЗВИТИЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА, ТЯ НАДСКОЧИ НЕЙНИТЕ РАМКИ, ЗА ДА СТАНЕ ВОДЕЩА ИДЕЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ.

ДО ИДЕЯТА ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ОБЩЕСТВОТО ДОСТИГА ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН. НАЙ-ДОБРИЯТ ПЪТ ТЪРСЯТ ОУЕН, СЕН СИМОН, ФУРИЕ, ПРУДОН, ЛАСАЛ, МАРКС, ФАБИАНЦИТЕ И ЖАН ЖОРЕС, АНАРХИСТИ И ПОСИБИЛИСТИ. В ИДЕЯТА ЗА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ СЕ ВКЛЮЧВАТ ЕТИЧНИ ПРИНЦИПИ И ОБЩЕСТВЕНИ ЦЕННОСТИ. НЕЗАВИСИМО ЧЕ ВСИЧКИ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ДОСТИГАНЕ НА СОЦИАЛНО ХАРМОНИЧНО ОБЩЕСТВО, ИСТОРИЯТА ДОКАЗА, ЧЕ НЕ ВСЕКИ ПЪТ ВОДИ КЪМ ЦЕЛТА, ЧЕ СРЕДСТВАТА СА НЕ ПО-МАЛКО ВАЖНИ ОТ САМАТА ЦЕЛ И В КРАЙНА СМЕТКА ЗНАЧИМИ СА НЕ "ГОЛЕМИТЕ” ЛОЗУНГИ, А РЕШАВАНЕТО НА КОНКРЕТНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ЖИВОТА, РЕАЛНОТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ НА ПРИНЦИПИТЕ И ЦЕННОСТИТЕ НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА.

2. ОЩЕ В СРЕДАТА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИЯ ВЕК ВЪЗНИКВАТ И СЕ ОФОРМЯТ ДВА ПОДХОДА ЗА ДОСТИГАНЕ НА ОСНОВНИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕЛИ. ПЪРВИЯТ РАЗЧИТА НА НАСИЛСТВЕНОТО СЪБАРЯНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИЯ СТРОЙ И ИЗГРАЖДАНЕТО ВЪРХУ НЕГОВИТЕ РАЗВАЛИНИ НА НОВО, ОСВОБОДЕНО ОТ ПРОТИВОРЕЧИЯ И КОНФЛИКТИ КОМУНИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО. В ТОЗИ ПОДХОД СОЦИАЛНАТА УТОПИЯ СЪЖИТЕЛСТВА С ПОЛИТИЧЕСКАТА ВОЛЯ И НАСИЛИЕ.

ВТОРИЯТ ПОДХОД СЕ ОСНОВАВА НА ДВИЖЕНИЕ КЪМ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ ЧРЕЗ ПОСТЕПЕННО И ПОСТОЯННО РЕФОРМИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО.

3. ВЪЗНИКНАЛИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА ЧЕТВЪРТ НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИЯ ВЕК СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ ПАРТИИ В ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ БЪРЗО УКРЕПВАТ И ОЩЕ В КРАЯ НА ВЕКА СЕ ОФОРМЯТ КАТО ВЛИЯТЕЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ, ИЗРАЗЯВАЩИ ИНТЕРЕСИТЕ И НАДЕЖДИТЕ НА ОГРОМНА ЧАСТ ОТ СОЦИАЛНО ОНЕПРАВДАНИТЕ СЛОЕВЕ. СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА ВТОРИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ СА СВЪРЗАНИ ОРГАНИЗАЦИОННОТО УКРЕПВАНЕ, ИДЕЙНОТО И ПОЛИТИЧЕСКОТО ИЗРАСТВАНЕ И ПРЕВРЪЩАНЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В ЕДНО ОТ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ДВИЖЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА.

4. ЕДНО ОТ ИДЕЙНИТЕ ТЕЧЕНИЯ, ОКАЗАЛО СИЛНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В ТОЗИ ПЕРИОД, Е МАРКСИЗМЪТ. ОЩЕ В КРАЯ НА МИНАЛИЯ ВЕК КЪМ НЕГО СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ДВА РАЗЛИЧНИ ПОДХОДА - ШАБЛОННО-СХЕМАТИЧЕН И ТВОРЧЕСКИ. ПРЪВ ЕДУАРД БЕРНЩАЙН РЕВИЗИРА РЕДИЦА ОСТАРЕЛИ ВЪЗГЛЕДИ НА МАРКС И НА ОСНОВАТА НА ИЗВЪРШВАЩИТЕ СЕ ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕОБРАЗУВАНИЯ ПРЕДЛАГА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА. В НЕЙНАТА ОСНОВА СТОИ БОРБАТА ЗА РЕШАВАНЕ НА КОНКРЕТНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ЖИВОТА, ЗА КОНКРЕТЕН НАПРЕДЪК, ЗА РЕАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО КЪМ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ.

5. РАЗРИВЪТ МЕЖДУ ДВЕТЕ ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА - РЕВОЛЮЦИОННОТО И РЕФОРМИСТКОТО, Е ЕСТЕСТВЕН, ДОКОЛКОТО ЗАД ПРИВИДНОТО СХОДСТВО НА ЦЕЛИТЕ ЛЕЖАТ ДВЕ РАЗЛИЧНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ФИЛОСОФИИ, ДВА ВЗАИМНОИЗКЛЮЧВАЩИ СЕ ПОДХОДА КЪМ ПЪТИЩАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ПРОГРЕС.

6. ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК СОЦИАЛДЕМОКРАТЦИЯТА СЕ ОСВОБОЖДАВА ОТ РЕДИЦА ЗАБЛУДИ, ОСЪЗНАВА ДЪЛБОКО ПРОТИВОПОЛОЖНИЯ ХАРАКТЕР НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА ОТ СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ И ИЗБИСТРЯ СВОЯТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ В КОНКРЕТНИТЕ ОБЩЕСТВЕНО-ППОЛИТИЧЕСКИ УСЛОВИЯ.

7. В ПЕРИОДА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА МЕЖДУНАРОДНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ СЕ РАЗВИВА В ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ НА ПОРОЧНАТА И ПРЕСТЪПНА ПРАКТИКА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ. В СВОЯТА ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА ТЯ НАДСКАЧА ТЕСНИТЕ РАМКИ НА КЛАСОВИЯ ПОДХОД И ОТ ПОЛЮС ПОСТЕПЕННО СЕ ПРЕВРЪЩА В ЦЕНТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ В ИНДУСТРИАЛНО РАЗВИТИТЕ ДЪРЖАВИ. ПРИВЛЕКАТЕЛНОСТТА НА НЕЙНИТЕ ИДЕИ ОКАЗВА СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРАКТИКА НА ТРАДИЦИОННО КОНСЕРВАТИВНИТЕ СИЛИ. С ПРЯКОТО Й УЧАСТИЕ СЕ ДОСТИГА ДО ДЪЛБОКИ ПРОМЕНИ В ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО В ПОСОКА НА СОЦИАЛЕН МИР, СИГУРНОСТ И ПРОСПЕРИТЕТ.

8. ПРЕДСКАЗАНАТА ОТ МАРКСИЗМА ПРОЛЕТАРИЗАЦИЯ НА ОГРОМНАТА ЧАСТ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НЕ СЕ СБЪДНА. НАПРОТИВ, В РАЗВИТИТЕ ИНДУСТРИАЛНИ СТРАНИ СЕ ОБРАЗУВА ЗНАЧИТЕЛНА ПО РАЗМЕРИ СРЕДНА ПРОСЛОЙКА, КОЯТО ОСИГУРЯВА ДОХОДА СИ ОТ ТРУД И СОБСТВЕНОСТ. В АКЦИОНЕРНАТА, НАРОДНОАКЦИОНЕРНАТА И КООПЕРАТИВНА ФОРМА НА ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВОТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА СОЦИАЛИЗАЦИЯ НА БОГАТСТВОТО СЪС ЗАПАЗВАНЕ НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЛИЧНИЯ ДОХОД НА ЧОВЕКА И РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕГОВИЯ.ТРУД. В НАШИ ДНИ ТАЗИ СРЕДНА ПРОСЛОЙКА Е ВОДЕЩА ПРОИЗВОДИТЕЛНА СИЛА В ИНДУСТРИАЛНО РАЗВИТИТЕ ОБЩЕСТВА.

В ХОДА НА СТРУКТУРНИТЕ ПРОМЕНИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА СЕ ПРЕОБРАЗУВА ОТ ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТНИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В ПОЛИТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ НА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО. ТЯ СЕ СТРЕМИ ДА ИЗРАЗЯВА И ДА ЗАЩИТАВА ИНТЕРЕСИТЕ НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК - ПРОИЗВОДИТЕЛ, СОБСТВЕНИК И ПОТРЕБИТЕЛ.

ПОБЕДИЛА В СПОРА С КОМУНИЗМА, ДАЛА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО НОВА СИСТЕМА ОТ ОБЩЕСТВЕНИ ЦЕННОСТИ, СВЕТОВНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ ДНЕС Е УСТРЕМЕНА КЪМ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИЯ ВЕК.


 РАЗДЕЛ ВТОРИ

БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ КЪМ СВОБОДА, СПРАВЕДЛИВОСТ И СОЛИДАРНОСТ

9. БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВОДИ НАЧАЛОТО СИ ОТ ПЪРВИТЕ ГОДИНИ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ОТ ТУРСКО РОБСТВО. БУДНАТА МЛАДА ВЪЗРОЖДЕНСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, ИЗПЪЛНЕНА С ЧУВСТВО ЗА ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ, ТЪРСИ ПЪТИЩА ЗА ПРИОБЩАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ТРАЙНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ, СОЦИАЛНИ И ДУХОВНИ ЗАВОЕВАНИЯ НА НАРОДИТЕ В ЕВРОПА. В СТРЕМЕЖА СИ КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН ПОДЕМ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЯНКО САКЪЗОВ, ЕВТИМ ДАБЕВ, БОНЮ ЛУНГОВ, КОНСТАНТИН БОЗВЕЛИЕВ И МНОГО ДРУГИ ИДВАТ ДО ИДЕЯТА ДА СЕ БОРЯТ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ЕДИН ПО-СПРАВЕДЛИВ И ДЕМОКРАТИЧЕН ПОРЯДЪК В НАШИЯ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ. ОЩЕ ОТ СВОЕТО СЪЗДАВАНЕ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ БЕШЕ ОСВОБОДЕНА ОТ ДОГМАТИЗМА. ДОРИ ГОСПОДСТВАЩОТО ПО ТОВА ВРЕМЕ УЧЕНИЕ НА МАРКС БЕ ПРЕЧУПЕНО ПРЕЗ ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА БЕРНЩАЙН И КАУЦКИ.

10. СЛЕД ПОСТАВЯНЕ НАЧАЛОТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1891 Г. НА ВРЪХ БУЗЛУДЖА СЕ ОФОРМЯТ ДВЕ ИДЕЙНИ ТЕЧЕНИЯ, КОИТО СЪЩЕСТВЕНО СЕ РАЗЛИЧАВАТ В РАЗБИРАНЕТО СИ ЗА ЗАДАЧИТЕ НА СОЦИАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ В КОНКРЕТНИТЕ БЪЛГАРСКИ УСЛОВИЯ. В 1894 Г.
СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ИМА СВОЯ ПЪРВИ КОНГРЕС, НО МНОГО СКОРО СЕ СТИГА ДО ОКОНЧАТЕЛНИЯ РАЗРИВ МЕЖДУ ДВЕТЕ ИДЕЙНИ ТЕЧЕНИИЯ. ПРЕЗ 1903 Г. ПАРТИЯТА СЕ РАЗДЕЛЯ НА БРСДП /ШИРОКИ СОЦИАЛИСТИ/ И БРСДП /ТЕСНИ СОЦИАЛИСТИ/, КОРЕННО РАЗЛИЧАВАЩИ СЕ КАКТО ПО ПОДХОДА КЪМ ЗАОБИКАЛЯЩАТА ГИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, ТАКА И КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ И ИДЕЙНИТЕ ПОДХОДИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТЯХНАТА ЦЕЛ.

БРСДП /Т.С./ НАЧЕЛО С Д. БЛАГОЕВ ИМА ЗА СВОЙ ИДЕЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОДЪЛЖИТЕЛ БКП, А БРСДП /Ш.С./ С ОСНОВОПОЛОЖНИК ЯНКО САКЪЗОВ - СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

11. ПАРТИЯТА, КОЯТО СЕ ОБОСОБЯВА ОКОЛО ЯНКО САКЪЗОВ, ЕВТИМ ДАБЕВ, КОНСТАНТИН БОЗВЕЛИЕВ, ОСТАВА ДО 1908 Г. СЪС СТАРОТО ИМЕ БРСДП, А СЛЕД ВЛИВАНЕТО^ НА НОВИ, СРОДНИ В ИДЕЙНО ОТНОШЕНИЕ ГРУПИ СЕ ПРЕИМЕНУВА НА БРСДП /ОБЕДИНЕНА/.

12. ПАРТИЯТА НА ТЕСНИТЕ СОЦИАЛИСТИ ЗАСТАВА ЗАД ДОГМАТИЧНАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА МАРКСИЗМА, ЧИИТО ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ СЕ ВЪЗПРИЕМАТ КАТО ОБЩОВАЛИДЕН И ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН МОДЕЛ.

БРСДП /Ш.С./, ЧУЖДА НА ШАБЛОННОТО ПРИЛАГАНЕ НА ТЕОРЕТИЧНИ АБСТРАКЦИИ, НЕПРЕСТАННО. РАЗШИРЯВА СВОИТЕ ИДЕЙНИ, ПОЛИТИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ВЪЗГЛЕДИ В БОРБАТА СИ ЗА ПОВЕЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, СОЛИДАРНОСТ И ДЕМОКРАЦИЯ.

13. БРСДП /О/ ВОДИ ПОЛИТИКА НА ШИРОКА СОЦИАЛНА ЗАЩИТА. ТЯ ИЗЛИЗА ОЩЕ ПРЕЗ 1908 Г. С РАЗГЪРНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. В НЕЯ СА ВКЛЮЧЕНИ ИСКАНИЯ ЗА 8-ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН, 36-ЧАСОВА СЕДМИЧНА ПОЧИВКА, ЗАБРАНА НА ДЕТСКИЯ ТРУД, ЗАБРАНА НА НОЩНИЯ ТРУД ЗА ЖЕНИТЕ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДЪРЖАВНА ЗАСТРАХОВКА И ОТГОВОРНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ПРИ ЗЛОПОЛУКА. СОЦИАЛНАТА ПРОГРАМА НА БРСДП /О/ ПОЛУЧАВА КОНКРЕТНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ПРЕЗ 1919 Г. ПО ИНИЦИАТИВА НА Я. САКЪЗОВ СЕ ВЪВЕЖДА ЗА ПЪРВИ ПЪТ 8-ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН. НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРИЕМА ЗАКОНИ ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ПЕЧАЛБИТЕ ПРЕЗ ВОЙНАТА И ЗА КОНФИСКАЦИЯ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТИТЕ БОГАТСТВА. ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД ПАРТИЯТА АКТИВИЗИРА ИНИЦИАТИВАТА СИ ЗА ШИРОКО РАЗВИТИЕ НА КООПЕРАТИВНОТО ДВИЖЕНИЕ, КОЕТО ПО МАЩАБИТЕ СИ СЕ НАРЕЖДА НА ЕДНО ОТ ПЪРВИТЕ МЕСТА В ЕВРОПА.

14. ЗАЩИТНИЦА НА СВОБОДАТА И ДЕМОКРАЦИЯТА, БРСДП /О/ ВОДИ НЕПРЕСТАННА БОРБА СРЕЩУ ОПИТИТЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ И ПОГАЗВАНЕ СВОБОДИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ОТКАЗВА ДА ПОДКРЕПИ ИНСПИРИРАНОТО ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ СЕПТЕМВРИЙСКО ВЪСТАНИЕ /1923 Г./ И ПРОДЪЛЖАВА ДА ТЪРСИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ ПО ПАРЛАМЕНТАРЕН ПЪТ. ОТ НАЧАЛОТО НА 30-ТЕ ГОДИНИ БРСДП /О/ НАСОЧВА ВСИЧКИТЕ СИ УСИЛИЯ КЪМ ОБЕДИНЯВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ВСИЧКИ ПРОГРЕСИВНИ СЛОЕВЕ В ЗАЩИТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА.

15. В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И ПО ВРЕМЕ НА САМАТА ВОЙНА ЕДНА ЧАСТ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ СЕ ОРИЕНТИРА КЪМ СЪЗДАВАНЕ НА НАРОДЕН ФРОНТ. ДРУГА ЧАСТ ЗАСТАВА ЗАД ИДЕЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОБЩ ПОЛИТИЧЕСКИ БЛОК НА ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ.

16. СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. ОСНОВНА РАЗДЕЛИТЕЛНА ЛИНИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ СТАВА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И НЕЙНИТЕ АСПИРАЦИИ ЗА МОНОПОЛ ВЪРХУ ЦЯЛОСТНИЯ ПОЛИТИКО-ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ В СТРАНАТА. ПРЕЗ 1945 Г. ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ БРСДП /О/, ОСТАВАЙКИ ВЯРНА НА НАРОДНИТЕ ВЪЖДЕЛЕНИЯ ЗА СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ, СЕ ОБЯВЯВА В ОПОЗИЦИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ.

В ГОДИНИТЕ 1945-1948 БРСДП /О/ ЗАЕДНО С БЗНС /Н.П./ РАЗГЪРНА СМЕЛА ВЕЛИЧАВА БОРБА ЗА ИЗВОЮВАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНА КОНСТИТУЦИЯ, ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА МНОГОПАРТИЙНАТА СИСТЕМА, ЗА ПРАВОВА ДЪРЖАВА. ПЕЧАТНИЯТ ОРГАН НА ПАРТИЯТА - В. "СВОБОДЕН НАРОД", СЕ ПРЕВЪРНА В ТРИБУНА НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧНА МИСЪЛ. СТАТИИТЕ НА КРЪСТЮ ПАСТУХОВ, Д-Р АТАНАС МОСКОВ, КОСТА ЛУЛЧЕВ, ЦВЕТИ ИВАНОВ И НА МНОГО ДРУГИ ПУБЛИЦИСТИ БЯХА ОБРАЗЕЦ ЗА ГРАЖДАНСКА ДОБЛЕСТ, ПОЛИТИЧЕСКА МЪДРОСТ И ПАТРИОТИЗЪМ.

17. СЛЕД ИЗБОРИТЕ ЗА ВНС СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ДЕПУТАТИ НАЧЕЛО С КОСТА ЛУЛЧЕВ ПРОДЪЛЖАВАТ БОРБАТА ЗА СВОБОДА ДО ТЯХНОТО АРЕСТУВАНЕ И ХВЪРЛЯНЕ В ЗАТВОРА. ПРЕЗ 1948 Г. ВСИЧКИ РЪКОВОДНИ ДЕЙЦИ СА ОСЪДЕНИ ИЛИ ИЗПРАТЕНИ В КОНЦЛАГЕРИ. НЕМАЛКО ОТ ТЯХ ЗАГИВАТ. ОРГАНИЗАЦИОННИТЕ СТРУКТУРИ НА ПАРТИЯТА СА РАЗРУШЕНИ И ТЯ Е ПРИНУДЕНА ДА ПРЕКРАТИ ПУБЛИЧНАТА СИ ДЕЙНОСТ.

18. НА 26 НОЕМВРИ 1989 Г. БРСДП /О/ ВЪЗСТАНОВЯВА СВОЯТА ПУБЛИЧНА ДЕЙНОСТ И НА 5 ЯНУАРИ 1990 Г. ПРИЕМА ИМЕТО БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /БСДП/. НА ПЪРВИ ФЕВРУАРИ ЗАПОЧВА ИЗЛИЗАНЕТО НА В. "СВОБОДЕН НАРОД" - ПЪРВИЯ ОПОЗИЦИОНЕН ВЕСТНИК СЛЕД 1947 Г. БСДП СТАВА СЪУЧРЕДИТЕЛ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И УЧАСТВА ЗАЕДНО С ОСТАНАЛИТЕ ПАРТИИ ОТ СДС В ИЗБОРИТЕ ЗА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ ЮНИ 1990 Г. ВЪВ ВНС БСДП ИМА СВОЯ ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА, КОЯТО Е ЧАСТ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.

ПРЕЗ МАЙ 1990 Г. БЕШЕ ВЪЗСТАНОВЕНО ПЪЛНОПРАВНОТО ЧЛЕНСТВО НА ПАРТИЯТА В СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. ДНЕС БСДП ПОДДЪРЖА ШИРОКИ КОНТАКТИ С МЕЖДУНАРОДНАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ И УЧАСТВА АКТИВНО В МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ.

БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, СЪХРАНИЛА ВСИЧКО ЦЕННО ОТ ИСТОРИЧЕСКИЯ СИ ОПИТ, ОСВОБОДЕНА ОТ ВСЯКАКВИ МАРКСИСТКИ И ДРУГИ ДОГМАТИЧНИ ПОСТУЛАТИ, ГРАДИ СВОЯТА ПОЛИТИКА ТВОРЧЕСКИ В ИЗМЕНЯЩАТА СЕ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


*   *   *

СОФИЯ, 18 МАРТ - СЛЕДВА ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКИЯ СЪЮЗ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ /БСЕФ/.

 

V. СОЦИАЛНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

БЪЛГАРСКИЯТ СЪЮЗ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ /БСЕФ/ Е ЗА:

1. ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОГРЕСИВНО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ. ПРИЕМАНЕ НА СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН, ЧРЕЗ КОЙТО ДА СЕ ГАРАНТИРА ПРАВНО И ФИНАНСОВО НАМАЛЕН И ОБЛЕКЧЕН ТРУДОВ РЕЖИМ НА ЖЕНАТА-МАЙКА, ИЗПЛАЩАНЕ НА ОСНОВНАТА ЗАПЛАТА НА МАЙКАТА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРИ ГОДИНИ ОТ РАЖДАНЕТО НА ВСЯКО ДЕТЕ, ПОЖИЗНЕНА ПЕНСИЯ, РАВНЯВАЩА СЕ НА ОСНОВНАТА Й ЗАПЛАТА ПРЕДИ ИЗЛИЗАНЕ В ОТПУСК ПО МАЙЧИНСТВО ЗА ВСЯКА МАЙКА С ТРИ И ПОВЕЧЕ ДЕЦА, СОЦИАЛНИ ГАРАНЦИИ СРЕЩУ ИНФЛАЦИЯТА.

2. ГАРАНТИРАНЕ СЪС ЗАКОН ПРАВОТО И ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ ОТ ВСЯКО СЕМЕЙСТВО ДО ТРИ ГОДИНИ ОТ
СЪЗДАВАНЕТО МУ ПРИ НИСКО ЛИХВЕНО КРЕДИТИРАНЕ ОТ ДЪРЖАВАТА. ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ ЗА МИНИМАЛНА ЖИЛИЩНА ПЛОЩ, ОБИТАВАНА ОТ ЕДНО ЛИЦЕ.

3. ПРИЕМАНЕ НА ТРУДОВОПРАВНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, КОЕТО ДА ОСИГУРЯВА ДЕМОКРАТИЧНА ЗАЩИТА НА ВСИЧКИ ТРУДЕЩИ СЕ СРЕЩУ ВЪЗМОЖНИ НАРУШЕНИЯ ОТ СТРАНА НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ. ГАРАНТИРАНЕ ПРАВОТО НА СТАЧКА, СТАЧНА ПОМОЩ, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА, ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ И ДРУГИ.

4. ПОДГОТВЯНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОН, ПРЕДВИЖДАЩ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ ПО ЖЕЛАНИЕ, БЕЗ НАВЪРШВАНЕ НА ВЪЗРАСТ И ТРУДОВ СТАЖ И ОСИГУРЯВАЩ ПЕРИОДИЧНО ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА ПЕНСИИТЕ. ЗАКОНЪТ ПО КАТЕГОРИЧЕН НАЧИН ДА ЗАЩИТАВА СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ СЛОЕВЕ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО, В ТОВА ЧИСЛО И ХОРАТА БЕЗ ПЕНСИИ.

5. РАЗВИТИЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА, КУУЛТУРАТА И МАСМЕДИИТЕ ДА СЕ ПОСТАВИ НА ОСНОВАТА НА ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ, ПОСТИЖЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, НАЦИОНАЛНИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ. РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРОГРАМИ ЗА ДОСТИГАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ И НОРМИ НА ЖИВОТ ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ НА ОБЩЕСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ.

VI. ЕКОЛОГИЧЕСКИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

1. ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ СТРАНАТА Е ИЗПРАВЕНА ПРЕД ЕКОЛОГИЧЕСКИ ГЕНОЦИД В РЕЗУЛТАТ НА ПРЕСТЪПНАТА ПОЛИТИКА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, НЕЗАБАВНО ДА БЪДАТ ОПОВЕСТЕНИ ПОРАЖЕНИЯТА ОТ ЕКОЛОГИЧЕСКОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ. ПОЕМАНЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА ИЗЦЯЛО ОТ ДЪРЖАВАТА. ТЪРСЕНЕ НА СЪДЕБНА, МАТЕРИАЛНА И МОРАЛНА ОТГОВОРНОСТ ОТ ВИНОВНИТЕ.

2. ДА СЕ РАЗРАБОТИ ЕКОЛОГИЧЕСКА КАРТА НА СТРАНАТА С ЕВРОПЕЙСКА МЕТОДОЛОГИЯ И ИНСТРУМЕНТАРИУМ. ОСИГУРЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО С ВСЕКИДНЕВНА ЕКОЛОГИЧЕСКА ИНФОРМАЦИЯ ЧРЕЗ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ.

3. ДА СЕ РАЗРАБОТИ ПРОГРАМА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ ИЗТОЧНИЦИ НА ВРЕДНИ ЕМИСИИ НАД ДОПУСТИМИТЕ НОРМИ В СРОК ДО ПЕТ ГОДИНИ.

4. ДА БЪДАТ ПОДПОМАГАНИ ЕКОЛОГИЧНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В БОРБАТА ИМ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЕКОСИСТЕМИТЕ И ЧИСТОТАТА НА ЖИЗНЕНАТА СРЕДА.

5. ЩЕ СЪДЕЙСТВАМЕ АКТИВНО ЗА ОБЩОБАЛКАНСКА, ЕВРОПЕЙСКА И СВЕТОВНА ПОЛИТИКА ПО ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНАТА СРЕДА И СЪТРУДНИЧЕСТВО С ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИИ И ИНИЦИАТИВИ В ТАЗИ ОБЛАСТ.

VII. СТАНОВИЩЕ ПО ОТБРАНАТА НА СТРАНАТА

1. ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА НАЦИОНАЛНИТЕ ГРАНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДАТ СВЕЩЕНИ И НЕПРИКОСНОВЕНИ И ТЯХНАТА ОТБРАНА Е ВЪРХОВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И НА ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН.

2. БСЕФ Е ЗА ВСЕОБЩА, НО НАМАЛЕНА ПО ВРЕМЕ ВОЕННА СЛУЖБА, ЗА ВИСОКА БОЕСПОСОБНОСТ И ВИСОК БОЕН ДУХ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ, ЗА ИЗГРАЖДАНЕТО Й КАТО АРМИЯ НА НАРОДА И ЗАЩИТНИЦА НА НЕГОВИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ.

VIII. СТАНОВИЩЕ ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС

1. НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС Е НЕДЕЛИМ ОТ ОТГОВОРНОСТТА НА БЪЛГАРИНА ЗА СУВЕРЕНИТЕТА НА СТРАНАТА, ЗА НЕГОВОТО НАЦИОНАЛНО САМОЧУВСТВИЕ, ЗА ПРИСЪСТВИЕТО МУ В ИСТОРИЯТА И В БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ.

2. РАЗРЕШАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС МОЖЕ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ САМО В УСЛОВИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯ, СВОБОДА И УВАЖЕНИЕ МЕЖДУ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, В ПРИЗНАВАНЕ ПРИОРИТЕТА НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ, В ГАРАНТИРАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА И НЕНАКЪРНЯВАНЕ НА НОРМАЛНОТО СЪЖИТЕЛСТВО МЕЖДУ ВЕРСКИТЕ ОБЩНОСТИ И МАЛЦИНСТВАТА В НАШАТА СТРАНА.

3. НА ТАЗИ ЗЕМЯ НИЕ СТОИМ ПОВЕЧЕ ОТ ТРИНАДЕСЕТ ВЕКА. ПОБЕДИТЕЛИ ИЛИ ПОБЕДЕНИ, НО ТЯ Е НАША ЗЕМЯ - БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ И ОТЕЧЕСТВО. ТЯ Е НА ВСИЧКИ, КОИТО СА СЕ РОДИЛИ ПОД НЕЙНОТО НЕБЕ НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ПРИТЕСНЯВА ДРУГОЯЧЕМИСЛЕЩИТЕ И ВЯРВАЩИТЕ БЪЛГАРИ И ДА ИМ ПРЕДЛАГА ДРУГА ЗЕМЯ И ДРУГО ОТЕЧЕСТВО.

4. НИЕ СЧИТАМЕ, ЧЕ ЕДИНЕНИЕТО НИ С НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА СТРАНАТА, Е СЪЩЕСТВЕНА ЧАСТ ОТ РЕШАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ НИ ВЪПРОС.

НИЕ ЩЕ ИЗПОЛЗВАМЕ ВСИЧКИ ЦИВИЛИЗОВАНИ СРЕДСТВА ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ТРАДИЦИОННИТЕ ЕТНОКУЛТУРНИ ВРЪЗКИ И ЗА ЕТНИЧЕСКО И ДУХОВНО ЕДИНЕНИЕ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ.

НИЕ СМЕ ЗА МОРАЛНО, МАТЕРИАЛНО, ПОЛИТИЧЕСКО И ДРУГО ОБЩЕСТВЕНО ПОДПОМАГАНЕ И ПООЩРЯВАНЕ НА ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ, ЗАСЕЛИЛИ СЕ В ЧУЖБИНА ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ ПЕРИОДИ НА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ РАЗВИТИЕ.

НИЕ СЧИТАМЕ, ЧЕ В БЪДЕЩА ФЕДЕРИРАНА ЕВРОПА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ ЩЕ НАМЕРИ СВОЕТО ТРАЙНО РЕШЕНИЕ.

5. БСЕФ ИЗЛИЗА С РАЗБИРАНЕТО, ЧЕ НЕУМОРНОТО УСИЛИЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КУЛТУРНОТО И ЕТИЧНОТО РАВНИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД НАРЕД С ПОДОБРЯВАНЕТО НА МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА НАЦИЯТА ЩЕ ДОВЕДАТ ДО НОВ РАЗЦВЕТ НА ТРАДИЦИОННИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ИЗВЕСТЕН СЪС СВОЯТА ТЪРПИМОСТ И ДРУЖЕЛЮБИЕ. ТОЗИ ПРОЦЕС ЩЕ СЕ РАЗВИВА УСПОРЕДНО С ГОЛЕМИТЕ ПРОЦЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ.

IX. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОБЕДИНЯВАЩА СЕ ЕВРОПА

БЪЛГАРСКИЯТ СЪЮЗ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ /БСЕФ/ Е ЗА:

1. ПРЕМАХВАНЕ НА ПРОТИВОПОСТАВЯЩИТЕ СЕ ВОЕННИ БЛОКОВЕ В ЕВРОПА И НАМАЛЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ АРМИИ КАТО ГЛАВНО УСЛОВИЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ И ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДУХ НА ДОВЕРИЕ И ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВО. ДО ПРЕМАХВАНЕ НА ВОЕННИТЕ БЛОКОВЕ В ЕВРОПА НИЕ СМЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ПЕРИОДИЧНИ МОРАТОРИУМИ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ВЪОРЪЖЕНИЯ И ЗА ИНВЕСТИРАНЕ НА ОСВОБОДЕНИТЕ СРЕДСТВА В БАНКА ЗА ЕКОЛОГИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ, САЩ И КАНАДА.

2. ВЯРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ВСИЧКИ ДОГОВОРИ И СЪЮЗИ ДО ТЯХНОТО РАЗПАДАНЕ, ЗАКРИВАНЕ И ОБЕЗСИЛВАНЕ. УСТАНОВЯВАНЕ НА БЛИЗКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ПРИЯТЕЛСТВО С ВСИЧКИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ, ЗА АКТИВНА ТЪРГОВИЯ, СЪВМЕСТНИ СТОПАНСКИ ПРОЕКТИ И ШИРОК ТУРИСТИЧЕСКИ И КУЛТУРЕН ОБМЕН. АКТИВНО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА СЪС СВОЯТА СТАРА И НОВА КУЛТУРА И С ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ.

3. УСКОРЯВАНЕ НА ИНТЕГРИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА, УРБАНИСТИКАТА И ЕКОЛОГИЯТА. СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СТРУКТУРИ В ТЕЗИ, И ДРУГИ ПОДОБНИ ОБЛАСТИ, КОИТО ДА УТВЪРЖДАВАТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ НОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕ И ЖИВОТ.

4. БСЕФ ПРИВЕТСТВА И ПОДКРЕПЯ ВСИЧКИ ДВИЖЕНИЯ И ОРГАНИЗАЦИИ, КОИТО ВЪЗПРИЕМАТ ИДЕЯТА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ФЕДЕРИРАНЕ.

5. БСЕФ СИ ПОСТАВЯ ЗА СВОЯ КРАЙНА ЦЕЛ ПОСТИГАНЕТО НА ПЪЛНО ИКОНОМИЧЕСКО, ПОЛИТИЧЕСКО, КУЛТУРНО И МЕЖДУДЪРЖАВНО ЕДИНЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ, ОСЪЩЕСТВЕНО В СЪЗДАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ /ЕСЩ/.

СОФИЯ, 10 ЮЛИ 1990 Г.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


*   *   *

СОФИЯ, 18 МАРТ - СЛЕДВА ПРЕДОСТАВЕНИЯТ ОТ АРХИВА НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЗИЦИЯ НА СЪЮЗА, ИЗРАЗЕНА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ПРЕЗ М. ЮНИ 1990 ГОДИНА. ИЗЛОЖЕНИТЕ В ДОКУМЕНТА ЦЕЛИ И ИЗИСКВАНИЯ НА ДСЖ ОСТАВАТ НЕПРОМЕНЕНИ И ДОСЕГА.


ДЕМОКРАТИЧНИЯТ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ ОЦЕНЯВА ПО ДОСТОЙНСТВО ФАКТА, ЧЕ В ОГЛАСЕНИТЕ ПРЕДИЗБОРНИ ПЛАТФОРМИ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И СЪЮЗИ СА ШИРОКО И КОНКРЕТНО ЗАСТЪПЕНИ ИДЕИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ НА ЖЕНАТА И СЕМЕЙСТВОТО. ДА СЕ НАДЯВАМЕ, ЧЕ ТЕЗИ ИДЕИ НЯМА ДА ОСТАНАТ САМО В ПРЕДИЗБОРНИТЕ ПЛАТФОРМИ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ЖЕЛАНИЕ И ГОТОВНОСТ ЗА ПРАКТИЧЕСКОТО ИМ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ.

РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ТЕЗИ ИДЕИ ИЗИСКВА И ЕДНО КОЛИЧЕСТВЕНО И КАЧЕСТВЕНО ПО-ВИСОКО УЧАСТИЕ НА ЖЕНИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И БЪДЕЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО. ЕТО ЗАЩО СЪЮЗЪТ ЩЕ УСТАНОВИ ШИРОКИ КОНТАКТИ С ПАРТИИ, ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, СДРУЖЕНИЯ, ЗА ДА СТИМУЛИРА ИЗДИГАНЕТО И ОТСТОЯВАНЕТО НА КАНДИДАТУРИТЕ НА КОМПЕТЕНТНИ, С БОГАТ ОБЩЕСТВЕН ОПИТ ЖЕНИ. ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМЕ, ЧЕ В ЛИЦЕТО НА ДРУГИТЕ ЖЕНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ ЩЕ НАМЕРИМ СВОИ ЕСТЕСТВЕНИ И ИСКРЕНИ СЪМИШЛЕНИЦИ.

ТЪЙ КАТО ДЕМОКРАТИЧНИЯТ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ Е НЕПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ, НЕГЪВИТЕ ЧЛЕНКИ ЩЕ ИЗДИГНАТ КАНДИДАТУРИТЕ НА НЕЗАВИСИМИ КАНДИДАТКИ, ПОДКРЕПЕНИ С 500 ПОДПИСА СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА ИЗБОРИТЕ. ОСВЕН ТОВА ЩЕ ПРЕДЛОЖИМ НА ПАРТИИ, ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ДВИЖЕНИЯ, КОИТО СПОДЕЛЯТ ТАЗИ НАША ПРЕДИЗБОРНА ПОЗИЦИЯ, ИЗДИГАНЕТО НА ОБЩИ КАНДИДАТУРИ, ПОДКРЕПЯНИ ОТ ДСЖ. ГОТОВИ СМЕ ДА СИ СЪТРУДНИЧИМ С ПАРТИИ И ОБЩЕСТВЕНИ ФОРМИРОВАНИЯ С ЛЯВА ПОЛИТИЧЕСКА НАСОЧЕНОСТ. ЦЕЛТА НИ Е ВЪВ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ДА ВЛЯЗАТ ДЕПУТАТКИ, КОИТО ДА ЗАЩИТАВАТ КОМПЕТЕНТНО И АВТОРИТЕТНО ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОЛОВИНАТА ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД - НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КАКВА Е ТЯХНАТА ПАРТИЙНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ.

ОТ СВОБОДНО ИЗРАЗЕНАТА ВОЛЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ЗАВИСЯТ СЪДБИНИТЕ НА ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД, НА ДЪРЖАВАТА НИ.

ПРИ УЧРЕДЯВАНЕТО СИ ДЕМОКРАТИЧНИЯТ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ ПРИЕ ПЛАТФОРМА, В КОЯТО ЦЯЛОСТНО И РАЗГЪРНАТО СА ФОРМУЛИРАНИ ЦЕЛИТЕ И ИЗИСКВАНИЯТА НА СЪЮЗА. В НАЙ-ОБЩ ВИД ТЕ СЕ СВЕЖДАТ ДО

- РЕАЛНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА РАВНОПРАВИЕТО НА ДВАТА ПОЛА, ЧРЕЗ СЪЗДАВАНЕТО НА РАВНИ УСЛОВИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ;
- ВИСОКА ОБЩЕСТВЕНА ОЦЕНКА НА МАЙЧИНСТВОТО И РОДИТЕЛСТВОТО;
- ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ГАРАНЦИИ ЗА ПРАВОТО НА ЖЕНАТА ДА ИЗБИРА СВОБОДНО НАСОКАТА НА СВОЯТА РЕАЛИЗАЦИЯ;
- СЪХРАНЯВАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПРИДОБИВКИ НА ЖЕНАТА И МАЙКАТА В УСЛОВИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА И СОЦИАЛНОТО Й ОСИГУРЯВАНЕ ПРИ БЕЗРАБОТИЦА И ДРУГИ УДАРИ НА ТАЗИ КРИЗА;.
- ПРИОРИТЕТНА ГРИЖА ЗА МЛАДИТЕ И МНОГОДЕТНИТЕ СЕМЕЙСТВА, ЗА ДЕЦАТА И ВЪЗРАСТНИТЕ, ЗА СЕМЕЙСТВАТА, ЖИВЕЕЩИ ПОД ЖИЗНЕНИЯ МИНИМУМ;
- РАДИКАЛНИ МЕРКИ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ ОТНОШЕНИЕТО ЧОВЕК - ОКОЛНА СРЕДА;
- ДАЛНОВИДНА ЗДРАВНА ПОЛИТИКА;
- ВЪЗРАЖДАНЕ НА ЦЕННИ НАЦИОНАЛНИ ТРАДИЦИИ И НРАВСТВЕНИ ДОБРОДЕТЕЛИ;
- ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И СПОКОЙСТВИЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ.

ТЕЗИ НАШИ ЦЕЛИ И ИЗИСКВАНИЯ, РАЗШИРЕНИ И КОНКРЕТИЗИРАНИ, ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЧАСТ ОТ ПРЕДИЗБОРНИТЕ ПРОГРАМИ КАКТО НА НЕЗАВИСИМИТЕ НИ КАНДИДАТКИ, ТАКА И НА КАНДИДАТКИТЕ НА ДРУГИ ПАРТИИ, КОИТО НИЕ ЩЕ ПОДКРЕПИМ.

В ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ ДСЖ ЩЕ СЕ ОТНАСЯ С ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ ЧУЖДОТО МНЕНИЕ, В РАМКИТЕ НА ВЗАИМНОТО УВАЖЕНИЕ И ЕТИКА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА АТМОСФЕРА НА СИГУРНОСТ И КОНСТРУКТИВНОСТ ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ МЕСЕЦ ЮНИ.

ДСЖ СМЯТА, ЧЕ СЛЕД ВСИЧКИ СЛОВЕСНИ ДЕКЛАРАЦИИ, ОБРЪЩЕНИЯ И ЛОЗУНГИ, УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ В ИЗБОРИТЕ Е ПЪРВОТО ДЕЙСТВИЕ, КОЕТО МОЖЕ ДА ОБЕДИНИ ПРЕДСТАВИТЕЛКИТЕ НА РАЗЛИЧНИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ В ИМЕТО НА ОБЩИТЕ НИ ИНТЕРЕСИ КАТО ЖЕНИ И МАЙКИ, БЕЗ ДА БЪДАТ НАКЪРНЕНИ ТЕХНИТЕ ЛИЧНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИСТРАСТИЯ И НЕЗАВИСИМО МИСЛЕНЕ.

ПРИ ДОБРО ЖЕЛАНИЕ, НЕПРЕДУБЕДЕНОСТ И ВЗАИМНО ЗАЧИТАНЕ, БЪЛГАРКИТЕ С РАЗЛИЧНИ УБЕЖДЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА НАМЕРЯТ ОНЕЗИ ДОПИРНИ ТОЧКИ И ОБЩИ ЦЕЛИ, КАКТО И ОНЕЗИ ДОСТОЙНИ ЗА ВСЯКА ГЛЕДНА ТОЧКА КАНДИДАТКИ, КОИТО ЗАСЛУЖАВАТ ДА БЪДАТ ПОДКРЕПЕНИ ОТ СЪЕДИНЕНИТЕ НИ ГЛАСОВЕ.

СОФИЯ, АПРИЛ 1990 ГОДИНА

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


*   *   *

СОФИЯ, 18 МАРТ - СЛЕДВА ПРЕДОСТАВЕНИЯТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПЪЛЕН ТЕКСТ НА УСТАВА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ /Б Д Ф/.


ГЛАВА ПЪРВА - ВЪВЕДЕНИЕ

ЧЛ. 1. БЪЛГАРСКИЯТ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ Е ПОЛИТИЧЕСКА ОБЩНОСТ СЪС СЕДАЛИЩЕ В ГР. СОФИЯ И ПОДЕЛЕНИЯ ВЪВ ВСИЧКИ ОБЩИНИ И СЕКЦИИ ПО НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ.

ЧЛ. 2. БЪЛГАРСКИЯТ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ РАЗВИВА ДЕЙНОСТТА СИ ВЪЗ ОСНОВА НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ ПРИНЦИПИ ЗА СВОБОДА, СОЛИДАРНОСТ, МИР И СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ. ТОЙ ЗАЧИТА И СПАЗВА КОНСТИТУЦИЯТА НА СТРАНАТА И Е ЗА НЕНАКЪРНЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ.

ЧЛ. 3. БЪЛГАРСКИЯТ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ ОТРИЧА ВСЯКАКВИ ФОРМИ НА НАСИЛИЕ, ДИКТАТУРА, ЛЪЖЕДЕМОКРАЦИЯ И ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИЗЪМ ПОД КАКВАТО И ФОРМА ДА СА ТЕ.

ЧЛ. 4. ТОЙ Е ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО МИЛЕЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ, ВЯРВАТ В ДОБРОТО Й БЪДЕЩЕ И ЗАЧИТАТ ТРАДИЦИИТЕ НА НАРОДА НИ.

ЧЛ. 5. ЗА ПОСТИГАНЕ НА СВОИТЕ ЦЕЛИ, ИЗРАЗЕНИ В ПРОГРАМАТА МУ, БЪЛГАРСКИЯТ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ СИ СЛУЖИ С МИРНИТЕ СРЕДСТВА НА КУЛТУРНИЯ РЕФОРМИЗЪМ.

ГЛАВА ВТОРА - ЧЛЕНСТВО

ЧЛ. 6. ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ВЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ СЕ ПРИЕМАТ ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ НА БЪЛГАРИЯ, КОИТО ИМАТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА БЕЗ РАЗЛИКА НА ПРОИЗХОД, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ, МАТЕРИАЛНО И СОЦИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ.

ЧЛ. 7. ПРИЕМАНЕТО НА ЧЛЕНОВЕ СТАВА ПО ЛИЧНО ПИСМЕНО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ НА ЖЕЛАЕЩИЯ, КОЙТО ПРИЕМА УСТАВА И ПРОГРАМАТА И НЕ Е ЧЛЕН НА ДРУГА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ.

ЧЛ. 8. ПРИЕМАНЕТО НА ЧЛЕНОВЕ СЕ ИЗВЪРШВА ОТ ПЪРВИЧНОТО ЗВЕНО НА ФОРУМА - СЕКЦИИТЕ ПО НАСЕЛЕНИ МЕСТА.

ЧЛ. 9. ПРИЕТ ЧЛЕН НА ФОРУМА ИМА ПРАВО:

А/ НА ЕДИН ГЛАС ПРИ ИЗБИРАНЕ НА ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ;

Б/ ДА БЪДЕ ИЗБИРАН ВЪВ ВСИЧКИ ОРГАНИ НА ФОРУМА И ЗА ДЕЛЕГАТ НА ОБЩИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА КОНФЕРЕНЦИИ И КОНГРЕСИ.

ЧЛ. 10. ВСЕКИ ЧЛЕН Е ДЛЪЖЕН ДА ВНАСЯ ПО ЕДИН ЛЕВ НА МЕСЕЦ ЧЛЕНСКИ ВНОС. ПОСТЪПИЛИТЕ СУМИ ОТ ЧЛЕНСКИ ВНОСКИ, ДАРЕНИЯ И ДРУГИ ДЕЙНОСТИ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ МЕЖДУ ПЪРВИЧНАТА СЕКЦИЯ И ПО-ВИСШИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ С РЕШЕНИЕ НА КОНГРЕСИТЕ.

ЧЛ. 11. ЧЛЕНСТВОТО СЕ ПРЕКРАТЯВА:

А/ С ПИСМЕНА МОЛБА ОТ РЕДОВНИЯ ЧЛЕН;
Б/ ПОРАДИ НЕРЕДОВНОСТ НА ЧЛЕНА - НЕВНАСЯНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕДНА ГОДИНА И НЕПОСЕЩАВАНЕ НА СЪБРАНИЯ ЗА ДВЕ ГОДИНИ;
В/ ПОРАДИ ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРОТИВОУСТАВНИ ДЕЯНИЯ И НЕМОРАЛНИ ОБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ;
Г/ ПОРАДИ ЗАГУБВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИ ПРАВА;
Д/ ПОРАДИ СМЪРТ.

ГЛАВА ТРЕТА - СТРУКТУРА

ЧЛ. 12. ОСНОВНАТА СТРУКТУРНА ЕДИНИЦА НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ Е СЕКЦИЯТА. СЕКЦИИТЕ СЕ ОБРАЗУВАТ ПО НАСЕЛЕНИ МЕСТА, КОГАТО ИМА 9 /ДЕВЕТ/ РАВНОПРАВНИ ГРАЖДАНИ - КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ФОРУМА. В ГРАДОВЕТЕ СЕКЦИИТЕ СЕ ОБРАЗУВАТ ПО КВАРТАЛИ.

ЧЛ. 13. СЕКЦИИТЕ СЕ ОБЕДИНЯВАТ ПО ОБЩИНИ В ОБЩИНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ.

ЧЛ. 14. ВЪРХОВЕН РЪКОВОДЕН ОРГАН НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ Е КОНГРЕСЪТ.

ПРИ НЕОБХОДИМОСТ ВЪРХОВНИЯТ СЪВЕТ МОЖЕ ДА СВИКВА ГОДИШНИ КОНФЕРЕНЦИИ /МЕЖДУ КОНГРЕСИТЕ/, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С КОНКРЕТНИ НЕОТЛОЖНИ ВЪПРОСИ ПО ТАКТИКАТА И СТРАТЕГИЯТА НА ФОРУМА, НО НЕ И С ОРГАНИЗАЦИОННИ ВЪПРОСИ.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА - ОРГАНИ

ЧЛ. 15. ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ НА СЕКЦИИТЕ И ДЕЛЕГАТСКИТЕ СЪБРАНИЯ НА ОБЩИНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ СА ОСНОВНИ ОРГАНИ НА Б Д Ф.

ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ СА ЗАКОННИ, ЩОМ НА ТЯХ ПРИСЪСТВАТ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА РЕДОВНИ ЧЛЕНОВЕ ИЛИ ДЕЛЕГАТИ.

ЧЛ. 16. ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ НА ПЪРВИЧНИТЕ СЕКЦИИ ИМАТ СЛЕДНИТЕ ФУНКЦИИ:

А/ ОБРАЗУВАТ ОРГАНИЗАЦИИ;
Б/ ПРИЕМАТ НОВИ ЧЛЕНОВЕ;
В/ ИЗБИРАТ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ И ДЕЛЕГАТИ;
Г/ ОПРЕДЕЛЯТ ТАКТИКАТА И СТРАТЕГИЯТА НА СЕКЦИЯТА НА МЯСТО;
Д/ ОТСТРАНЯВАТ И ИЗКЛЮЧВАТ НЕРЕДОВНИТЕ И ПРОВИНИЛИ СЕ ЧЛЕНОВЕ;
Е/ ЛИКВИДИРАТ СЕКЦИИТЕ ПО МЕСТА.

ЧЛ. 17. ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ НА ОБЩИНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ СЕ СЪСТОЯТ ОТ ПО ТРИМА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВСЯКА СЕКЦИЯ ОТ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА. ТЕ СА ЗАКОННИ, ЩОМ НА ТЯХ ПРИСЪСТВАТ ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА РЕДОВНИ ДЕЛЕГАТИ ОТ СЕКЦИИТЕ НА РАЙОНА.

ЧЛ. 18. ОБЩИТЕ ОБЩИНСКИ СЪБРАНИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ИМАТ ЗА ЗАДАЧА:

А/ ДА КООРДИНИРАТ РАБОТИТЕ НА СЕКЦИИТЕ;
Б/ ДА ПРОВЕЖДАТ ПОЛИТИКАТА НА ФОРУМА НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪОТВЕТНАТА ОБЩИНА;
В/ ДА ИЗБИРАТ РЪКОВОДНИ ОРГАНИ И ДЕЛЕГАТИ ЗА КОНГРЕСИТЕ И ПАРТИЙНИТЕ КОНФЕРЕНЦИИ.

ЧЛ. 19. ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ НА СЕКЦИИТЕ И ТЕЗИ НА ОБЩИНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ СЕ СВИКВАТ ОТ СЪОТВЕТНИТЕ РЪКОВОДНИ БЮРА НАЙ-МАЛКО ПО ЕДИН ПЪТ НА ГОДИНАТА.

ИЗВЪНРЕДНИТЕ ОБЩИ СЪБРАНИЯ СЕ СВИКВАТ ПО РЕШЕНИЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ БЮРА С    2-3 ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ ИЛИ ПО ИСКАНЕ НА 1/3 ОТ РЕДОВНИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА СЕКЦИЯТА.

ЧЛ. 20. ЗА СВИКВАНЕ НА ОБЩИ И ИЗВЪНРЕДНИ СЪБРАНИЯ КАКТО НА СЕКЦИИТЕ, ТАКА И НА ОБЩИНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ СЕ ИЗПРАЩА ПОКАНА С ОБОЗНАЧАВАНЕ НА ДНЕВНИЯ РЕД ЕДИН МЕСЕЦ ПРЕДИ ДАТАТА НА ОБЯВЕНОТО СЪБРАНИЕ.

ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ СЕ РЪКОВОДЯТ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪОТВЕТНОТО БЮРО ИЛИ ОТ ЛИЦЕ, ИЗБРАНО ОТ САМОТО СЪБРАНИЕ.

ЗА ЗАСЕДАНИЯТА И РЕШЕНИЯТА НА ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ СЕ ВОДИ И СЪСТАВЯ ПРОТОКОЛ, ПОДПИСАН ОТ СЕКРЕТАРЯ НА СЪБРАНИЕТО. ПРОТОКОЛИТЕ СЕ ПАЗЯТ В АРХИВАТА НА СЪОТВЕТНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.

ЧЛ. 21. РЕШЕНИЯТА СИ ОБЩИТЕ СЪБРАНИЯ ВЗЕМАТ С ОБИКНОВЕНО БОЛШИНСТВО, ЧРЕЗ ЯВНО ИЛИ ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ - КАКТО РЕШИ САМОТО СЪБРАНИЕ. РЕШЕНИЯТА СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА СЪОТВЕТНАТА ОРГАНИЗАЦИОННА ЕДИНИЦА.

ЧЛ. 22. ПРОТИВОУСТАВНИ РЕШЕНИЯ НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ И ПОДЛЕЖАТ НА ОТМЕНЯНЕ ОТ ПО-ВИСШЕСТОЯЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ.

/ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"/


РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР": СТЕФАН ГОСПОДИНОВ
РЕДАКТОР: НИНА ГАВРИЛОВА

09:50:28    18-03-1991