18 декември 1991

София, 18 декември 1991 година
        Брой 248 (523)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР (БДЦ) ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА НЯКОИ ПРИЕТИ ИЛИ В ПРОЦЕС НА ПРИЕМАНЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА ЗАКОНИ.


ГОСПОДА,

Политическият съвет на Българския демократичен център (БДЦ) изразява своята сериозна загриженост от някои приети или в процес на приемане закони. Става дума за приетият "Закон за имуществата на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК, БСП", както и предстоящото приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за Висшият съдебен съвет.

И в двата случая става дума за сериозен опит да се измени конституцията. В първият закон, управляващото мнозинство от СДС превърна един справедлив в мотивите си акт - отнемане имуществото на казионните организации преди 10 ноември и по същество репресивен акт с логика от времето на А.Я.Вишински. От тясно правна гледна точка той е с обратна сила от гледище на международното право, а и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията не се взема предвид, че България е подписала Конвенция N 87 относно профсъюзните права, в чийто чл. 3 е декларирано недопускане посегателство върху имотите на синдикатите, в частност - КНСБ.

По подобен начин са решени и измененията в Закона за Висшия съдебен съвет (ВСС). Там по ленински табиет се смесват изпълнителна и съдебна власт, като последната се поставя в подчинено положение. По проекта министърът на правосъдието трябва да има действителен глас във ВСС, той трябва да определя и редовността на избора на този съвет, а ръководителят на МВР да назначава директора на Националната следствена служба.

Безпокоят ни намеренията да се проведе нов избор за Висш съдебен съвет, което не може да се тълкува другояче, освен като "изчистване" на неудобни и вкарване на "свои" хора.

БДЦ предупреждава, че с тези два закона се слага началото на намеса на СДС в независимата съдебна власт и се дестабилизират толкова трудно формираните демократични институции. Затова ние апелираме към Конституционния съд и Президента на Републиката да се възползват от своите права за връщане и неприемане на тези закони в частта им, където се противоречи на Конституцията и международните договорености.

Бездействието и мълчанието по въпроси на правните устои на нашата държавност ще бъдат опасен прецедент и ще принудят чрез средствата на гражданското противодействие и ние да защитим правните гаранции за нашите права и свободи.

Оставаме с уважение към вас и с надежда, че е възможна спешна намеса.

София, 16 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ (ВСС).


Изразяваме своята загриженост от възможността да бъде приет на второ четене Закон за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет (ВСС). Предлаганите промени не са нищо друго освен опасен опит за изменение на конституцията. Отново по ленински се смесват изпълнителна и съдебна власт, като последната се поставя в подчинено положение. По проекта например министърът на правосъдието трябва да има глас във ВСС, той трябва да определя и законността на избора на самия съвет, а министърът на вътрешните работи да назначава директора на Националната следствена служба.

Още по-тревожни са предпазните изменения, според които се анулира изборът на сегашния ВСС от Великото народно събрание и новото мнозинство в сегашния парламент да избере наново членове от своята квота. Ясно е, че така се цели изключително поставянето на "свои" хора в този независим орган чрез "изчистване" на неудобни от всички нива на магистратурата. Не се мисли, че такъв прецедент може да изкуши всяко следващо парламентарно мнозинство, не се отчита, че ще се предизвика хаос, несигурност и нестабилност в съдопроизводството.

Ние предупреждаваме, че намесата на СДС в независимата съдебна власт е първият крупен удар срещу едва формираните демократични институции на държавната власт. Вероятно той ще бъде последван от други. Ние категорично възразяваме срещу връщането на ленинските теории за единството на властите и на чисто болшевишкия начин, по който те се прилагат спрямо съдебната власт.

Призоваваме всички честни българи, на които са скъпи гаранциите за техните права и свободи, да обединят своя глас на протест срещу опитите на избраното само с 1/3 от гласовете на избирателите парламентарно мнозинство на СДС да смачка правните устои на нашата държавност.

София, 12 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ (БНРП) И НА БЪЛГАРСКАТА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ЦЕНТЪР (БХДП - Ц), ИЗЛОЖЕНО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БНРП Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ НА ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА КРЪГЛАТА МАСА "НАЦИОНАЛНИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ - ПЪТИЩА ЗА ТЯХНОТО НОРМАЛИЗИРАНЕ" С УЧАСТИЕТО НА: БНРП, БББ, БЗНС (Е), БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ, ДПС, ПССД, КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", СДС, СДС (Л), СДС (Ц).


ВИЖДАНИЯТА НА БНРП-БХДЦ (Ц) ПО НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС

БНРП-БХДП (ц) като дясна неоконсервативна групировка поставя националният въпрос в Центъра на своята програма. Това е естествено, тъй като по този въпрос БНРП-БХДЦ (ц) следва геополитическите схващания за нацията като висша ценност и разбирането за историята като на борба на нациите за оцеляване. Ние отхвърляме както марксизма, така и либерализма като несъстоятелни и обслужващи чужди, наднационални сили учения.

Националният въпрос БНРП-БХДП (ц) разглежда в два аспекта, които са органически свързани - вътрешен и външен:

I. Външен аспект

България е еднонационална държава. Живеещите в нея евреи и арменци имат статут на потомци на бежанци и в културно-битово, и в политическо отношение са отдавна интегрирани в българската нация. Що се отнася до т.нар. турско малцинство, то ние се придържаме към доказаната от науката теза, че това население е специфична етноконфесионална група, състояща се от потомци на насилствено ислямизирани в миналото българи, които са изгубили не само вярата, но и езика си, за разлика от българските мохамедани от Западните Родопи и Тетевенско. Че в България няма турци, а само мюсюлмани, се визира във всички българо-турски договори и нееднократно е заявявано официално и отговорно от турски държавници. Затова ние сме против всякакви спекулации по този въпрос и против фаталната игра, която се води от 10 ноември 1989 г. насам с това население, и имаме следните виждания:

1. ДПС е антиконституционна, сеператистка и пантюркистка организация, наследник на терористичната организация Турско националноосвободително движение в България. Дейността на ДПС е в пълно противоречив с устава и програмата му, които изглеждат напълно демократични, но всъщност имат деструктивен характер, за което имаме неопровержими доказателства. Затова ДПС трябва да бъде поставено вън от закона, а депутатите му - касирани.

2. Да бъде сключена изселническа спогодба с Република Турция за тези български мюсюлмани, които имат турско национално самосъзнание. Средства за това могат да бъдат осигурени от Комитета по бежанците към ООН, Европейската общност и някои арабски страни.

3. Въвеждане на единна именна система за новородените.

4. Турският език не е майчин език за българските мюсюлмани. Голяма част от тях въобще не говорят турски, а тези, които считат себе си за турци, говорят архаичен османо-балкански диалект, който е доста различен от съвременния официален език в Република Турция. Ето защо изучаването на турски език в българските училища е недопустимо под каквато и да е форма, тъй като е средство за създаване на турско национално самосъзнание у това население.

5. Турско малцинство у нас не може да съществува и по силата на международните документи. Съгласно Европейската конвенция за правата на човека потомците на завоевателите нямат право на статут на малцинство. Следователно, ако това население се счита за турско, то то не може да претендира за такъв статут.

6. С цел подобряване на демографското състояние на нацията да се провежда такава икономическа политика, която да стимулира създаването на силна и многобройна средна класа, заинтересувана от наличието на повече деца в семейството. Що се отнася до социалните помощи, то те не трябва да облагодетелстват лица с чуждо национално самосъзнание.

7. Циганите, както във всички страни в света, представляват етническа група, която следва да се подчинява на именната система и на правовия ред на съответната държава. Проблемите с това население са социални, а не расово-етнически.

8. За да се възродят и съхранят българските национални ценности и да се поддържа и занапред българският национален дух, да се регламентира статутът на Българската православна църква и християнската религия от източноправославно вероизповедание като водеща в страната - досегашен пазител на българщината.


II. Външен аспект

Берлинският договор от 1878 г. положи началото на съвременните проблеми на Балканите. Водени от България войни не успяха да донесат нейното национално обединение. Почти половината от историко-етническите земи на България останаха в ръцете на съседите. Положението на
българското население в тях бе еднакво трагично. То бе подложено или на изселване (Гърция), или на асимилация (Гърция, Румъния), или на геноцид (Турция). По-особен е случаят с българите от Вардарска Македония, където бе реализирана идеята на Коминтерна за македонска нация. Освен това значителни групи българско население са разпръснати в различни райони на СССР, Банат, Унгария, Чехо-Словакия, Западна Европа, Америка и Австралия, като към двата последни континента се изля нова емигрантска вълна. Общият брой на българите зад граница е 7 млн. По проблемите на тези българи, които в различните случаи имат определена специфика, нашите виждания са следните:

1. България е родина на всички българи.

2. Българската държава защитава правото на самоопределение на всички българи зад граница.

3. Те имат право да влизат и излизат от страната без визи, да се ползват от всички политически и социални права на български граждани, включително и да притежават недвижимо имущество.

4. За българите в Молдова и Украйна да се иска автономия, а в случай на невъзможност да се организира тяхното репатриране, като най-удачно това може да стане едновременно с проблема от раздел 1, т. 2. Да се осигури незабавно репатриране на българите, разселени от Сталин в Средна Азия и в Казахстан, чието положение ще стане особено сложно след обявяването на независимостта на тези републики.

5. Признаване на суверенитета и териториалната цялост на Република Македония, без да се признава македонската нация, като евентуалното присъединяване на Вардарска Македония и Западните покрайнини да стане само в резултат на международно признат плебисцит.

10 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ (ПССД), ИЗЛОЖЕНО НА ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА КРЪГЛАТА МАСА "НАЦИОНАЛНИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ - ПЪТИЩА ЗА ТЯХНОТО НОРМАЛИЗИРАНЕ" С УЧАСТИЕТО НА: БНРП, БББ, БЗНС (Е), БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ, ДПС, ПССД, КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ», СДС, СДС (Л), СДС (Ц).


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Парламентарният съюз за социална демокрация (ПССД) приема като необходими всички инициативи за обсъждане на проблемите, свързани с изработването на цялостна и ефективна политика по националния въпрос, в това число и настоящата кръгла маса. Ние ще участваме в нейната работа със съзнание за отговорност и желание за ефективно сътрудничество. Заедно с това ние отбелязваме, че тази проблематика се обсъжда и на други форуми, които не следва да се пренебрегват. В тях трябва да се включи целият интелектуален потенциал на нацията.

Приемаме като работен термина "национално-етнически проблеми", въпреки че според нашето схващане етно-културните проблеми са само един от аспектите, които трябва да бъдат взети под внимание при разработването на национална концепция по тези въпроси.

Периодът на преход, в който се намира България, поставя на преден план множество проблеми, свързани с оцеляването на държавата такава, каквато я познаваме. Един от аспектите на този процес е регулирането на национално-етническите отношения в България, защото те могат да застрашат не само демокрацията, но и целостта на държавата. Около нас има доставяно примери за това. Считаме, че само като запази стабилността и единството си и гарантира правата на човека, нашата страна има реален шанс да стане неделима част от обединена Европа и от света.

Политиката на България по националния въпрос има сложно историческо развитие и е била много често обременявана от прибързани и погрешни политически решения, които са накърнявали както интересите на държавата, така и на нейните граждани. Сегашният момент ни предлага реална възможност да направим опит да преодолеем стереотипите в подхода за търсене на ефективно регулиране на тези проблеми. От тази гледна точка на преден план излиза необходимостта от определяне на онези ръководни принципи за работата на настоящата кръгла маса, които биха улеснили дискусията и процеса на вземане на решения. Позволяваме си да предложим за обсъждане нашите виждания в тази насока.

1. Ние сме на мнение, че нито една политическа сила или организация не би могла да претендира за монополното право да изработва или реализира политика по националния въпрос, както и да изразява едностранно интересите на отделните културни общности. Само обединените усилия и желанието за сътрудничество на политическите сили и широката общественост може да доведе до регулиране на проблемите в интерес както на държавата, така и на нейните граждани.

2. Необходимо е ясно да се разграничат взаимоотношенията между отделните политически сили от обсъжданите проблеми. Това би извадило обсъжданата проблематика от подчинеността й на тесните партийни интереси и би помогнало за преодоляване на натрупаното между тях недоверие. Според нас националните интереси са трайни и стратегически и тяхното върховенство е безспорен обединяващ фактор.

3. Дискусията следва да се води на основата на аргументи и факти, а не само на основата на предварително изработена собствена политическа позиция. Това е единствено възможният вариант за съсредоточаване на работата върху търсенето на решения на основата на общите интереси. Считаме, че позиционната война само би доусложнила ситуацията, в която се намираме.

4. Според нас решенията могат да бъдат търсени и намирани само на основата на съществуващото в страната законодателство и задълженията, произтичащи за България от международните документи, по които тя е страна.

Като приемаме така изложените принципи за работа на кръглата маса, считаме, че в основата на съществуващите проблеми, от които национално-етническите са само част, лежат определени интереси. Ето защо търсенето и намирането на решения, които да водят до баланс на различните интереси на трите основни нива - държава, културна общност, гражданин, - е възможният по наше мнение подход за регулиране на нацонално-етническите отношения в България.

I. Основният интерес, който би трябвало да обединява всички граждани на първото ниво, е запазването на България като единна, неделима, еднонационална държава. Основният проблем при реализирането на този интерес произтича от ситуацията, в която се намираме, т.е. смяната на системата. Това, което ни обединява, е ясното осъзнаване на необходимостта от тази смяна. Същевременно сме сигурни, че никой не си прави илюзии, че този процес би могъл да протече, без да доведе до временен дисбаланс на основните елементи, гарантиращи стабилност. Измеренията на този дисбаланс не могат да не влияят както във вътрешнополитически, така и външнополитически акпект.

Във вътрешнополитически аспект на практика няма незасегната от този процес сфера - държавните институции, икономиката, социалното дело, правото и правоприлагането, културата и образованието, националната сигурност и т.н.

Във външнополитически аспект считаме, че запазването на България като единна, неделима, еднонационална държава има и международно значение. Само така тя може да разчита да стане скоро член на обединена Европа. Никой не бива да се съмнява, че дестабилизирането на България отвътре или на нейните отношения на Балканите, от една страна, ще ни постави извън европейския контекст, ще ни тласне в друга посока, а от друга - ще затрудни процеса на обединяването на Европа. От тази гледна точка можем да кажем, че ние носим отговорност не само пред България, но и пред бъдеща обединена Европа. Всеки опит за дестабилизиране на страната, за накърняване на нейния единен и неделим характер трябва да се преценява като опит за накърняване на европейското единство, т.е. накърняване не само на интересите на България, но и интересите на Европа, оттам и на света.

При изработването на политика в тази насока не можем повече да търсим повод за оправдание в обстоятелството, че други отстояват своите интереси за наша сметка. Ние като държава трябва да познаваме своите интереси и да създадем потенциал и механизми да ги защитаваме.


II. Разглеждането на съществуващите проблеми на ниво културна общност поражда за нас два въпроса, на които, надяваме се, кръглата маса ще намери отговори.

1. Съществуват ли достатъчно ясни критерии и белези за разграничаване на културно-етническите общности на основата на националните интереси.

2. Съществуват ли такива общи интереси на отделна културна общност, които да я противопоставят на интересите на държавата и на гражданина и да водят до необходимост те да бъдат разглеждани на ниво общност.
Значението на различната култура за формиране на социалната реалност, което води до различни социални роли, е голямо, но акцентирането върху тази страна на въпроса води до затваряне на отделната културна общност и следователно до повишаване на напрежението както между различните културни групи, така и в рамките на самата общност, особено когато придобие и политически измерения. Това неминуемо би довело до дисбаланс на интересите и оттам до дисбаланс в отношенията държава - гражданин. Изолирането на общностите една от друга може да има временен ефект за снижаване на напрежението, породено от проблеми, съществуващи на ниво държава. То обаче противоречи на индивидуалните и на националните интереси на членовете на тези общности, тъй като ги изолира от обществото като цяло, обособява ги и може да доведе до противопоставяне. Като перспектива решаването на проблемите само на дадена културна общност без отчитане на цялостния комплекс от различни интереси и търсенето на баланс между тях е път, който би произвел добре известни ни противоречия от миналото, чийто очакван ефект би бил цялостна дестабилизация на обществото и на държавата с непредвидими последствия.


III. При търсене и намиране на баланс на интересите на ниво гражданин ще се ръководим от: общочовешките ценности, международните актове, които гарантират правата на човека; гарантираните в конституцията и чрез законите права на гражданите в България. Като отчитаме сложността на периода на преход и смяна на системата и многопластовостта и взаимообвързаността на интересите, ние сме на мнение, че пътищата за регулиране на национално-етническите проблеми могат да бъдат намерени най-бързо и най-ефективно чрез постигане на баланс на интересите на българските граждани, обединени от националния идеал. Баланс, който би довел до снижаване на съществуващото напрежение, още повече че проблемите, които се отдават обикновено на етнически, религиозни и пр. различия и предразсъдъци, обикновено имат за причина исторически, социално-културни и физически фактори, които провокират враждебност и несъгласия.

В заключение бихме искали да отбележим схващането си, че добро политическо решение, което да изразява интересите на държавата и на нейните граждани, би могло да бъде постигнато само при добро познаване на културната специфика, от една страна, и на интегративните елементи, от друга. Това от своя страна налага разработването на дългосрочна програма за работа, базирана на многопосочни общи и независими научни изследвания и на обединяването на всички политически сили и на обща политика по националния въпрос, която да изразява интересите на България и на нейните граждани.

10 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", ИЗЛОЖЕНО НА ПЪРВОТО ЗАСЕДАНИЕ НА КРЪГЛАТА МАСА "НАЦИОНАЛНИ И ЕТНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРИЯ - ПЪТИЩА ЗА ТЯХНОТО НОРМАЛИЗИРАНЕ" С УЧАСТИЕТО НА: БНРП, БББ, БЗНС (Е), БЗНС - НИКОЛА ПЕТКОВ, ДПС, ПССД, КОНФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", СДС, СДС (Л), СДС (Ц).


Конфедерация "Царство България" счита, че генезисът на национално-етническата криза в България се корени в половинвековното тоталитарно управление на страната. През този период България загуби политическата си независимост и като следствие на това във вътрешно- и във външнополитическия живот на страната настъпиха събития, които бяха негативни от гледна точка на националните интереси. Един от главните аспекти на тази катастрофална политика на комунистическата партия беше появата и развитието на етно-религиозните противоречия у нас. Безконтролната комунистическа власт и подтисничество в периода 1984-1985 г., пренебрегвайки всякакви международни норми за правата на човека, започна т.нар. "възродителен процес". Действията на партийно-репресивния апарат в тази насока през следващите години, в това число и изселническата кампания през лятото на 1989 г., създадоха условия една част от българското население, изповядваща исляма, да бъде подложена на насилие, репресии и унижаване на човешкото достойнство. Фактите показват, че обект на тази насилническа кампания стана една религиозна общност. Тези действия доведоха до разделение на българското общество и сериозно дискредитираха международния престиж на страната. В международен план съществуват обаче и опасения, че тази политика създаде условия на външни сили за вмешателство във вътрешните работи на страната, които надхвърлят рамките на загрижеността за потъпкване на човешките права и носят характера на заплаха за националната ни сигурност и за държавния суверенитет. Във вътрешнополитически план след създадените условия за политически плурализъм - парламентарно управление, многопартийност, свобода на словото и печата - определени политически сили започнаха да спекулират с последиците на престъпната комунистическа национална политика.

Изхождайки от тези факти, ние считаме, че кръглата маса по националния и етническия въпрос би могла да изпълни своята функция, ако приеме, че след военния преврат на 9 септември 1944 г., след последвалата съветска окупация, след отмяната на легитимната конституция, съдържаща в себе си всички принципи на съвременната демокрация, създадоха условия за появата и вземащото застрашителни размери етнонационално напрежение. След 10 ноември 1989 г. падането на тоталитарния режим и появата на демократични елементи в нашето общество създадоха реална възможност за неговото потушаване. За съжаление обаче действията на основните политически сили и двугодишният преходен период не показаха разбиране за възстановяване на законността, основен принцип на демокрацията, а поведоха страната по някакъв техен трети път на развитие, абсорбиращ в себе си посткомунистически елементи, каквито са републиканската форма на държавно управление, юлската конституция и липсата на адекватно отношение към виновниците за национална катастрофа. Във външнополитическото поведение на тези политически сили се забелязват тревожни белези - провеждане на политика, която отново не гарантира абсолютния политически суверенитет на България, нещо, за което днес ние имаме уникална възможност. Използвайки държавните структури, инерцията и остатъците от тоталитарното време, управляващите страната днес биха могли да се превърнат отново в спирачка на процесите на демократизация и на политическа независимост на България. Ето защо ние считаме, че национално-етническия проблем като част от цялостната икономическа и политическа криза на страната е решим по един начин - възстановяване на Търговската конституция и законната власт, унищожени с комунистически военен преврат. Именно Търговската конституция със своите членове 40 и 57 гарантира равенство в политическо отношение на всички български поданици и спазване на техните права независимо от народност, вероизповедание и раса. Един макар и бегъл исторически преглед на периода от Освобождението до 1946 г. показва, че национално-етническа криза в българското общество отсъства и всички български поданици, независимо от религиозната и етническата им принадлежност, са сплотени около националната идея под скиптъра на българския владетел. В такъв смисъл може да се приеме, че национално-етническата криза в България е израз на конституционна и институционална криза, които водят до правен хаос и всевъзможни противоречия в обществото и са пряка последица от тоталитарното комунистическо управление.

Конфедерация "Царство България" многократно е изразявала своето становище относно легитимността на Димитровската, Живковистката и Юлската конституция и е призовавала за възстановяването на единствено законната Търновска конституция. Ние считаме, че това е основен критерий за демократичността на една или друга политическа личност, организация или коалиция. Възстановяването на Търновската конституция е единствената гаранция за развитие и необратимост на демократическите процеси в България, за създаване на икономическа и политическа стабилност и международен престиж, които задължително ще доведат до преодоляване на етническото напрежение и ликвидиране на национално-етническата криза.

Въз основа на изложеното дотук ние предлагаме:

1. Политическите сили, участващи на кръглата маса по национално-етническите въпроси, ясно и категорично да изразят своето становище относно легитимността на Търновската конституция и законността на държавното управление на страната до военния преврат на 9 септември 1944 г.

2. На закрито заседание на кръглата маса отговорни представители на Министерството на външните работи и служители на Службата за национална сигурност да изяснят на участниците въпроса съществуват ли действия на външни сили, използвайки национално-етническите противоречия в България, за вмешателство във вътрешните работи на страната.

10 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 18 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА СИНДИКАЛНИЯ СЪВЕТ "ПОДКРЕПА" ПРИ ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС ПО ПОВОД НА ОКУПАЦИОННИТЕ СТАЧКИ В ПРИСТАНИЩНИЯ РАЙОН.


Ние нееднократно сме заявявали нашата позиция, която е последователна, ясна и не се е променила нито за момент.

Позицията ни по отношение на провеждащата се окупационна стачка от Синдикалната организация на Янаки Атанасов е отрицателна. Ние смятаме, че умело се спекулира с някои нерешени въпроси на колектива. Нашето мнение е, че всички поставени въпроси в декларацията-искане на стачкуващите могат да се решат по пътя на конструктивните разговори с участието на двата синдиката - КТ "Подкрепа" и КНСБ.

Мислим, че стачката се ръководи от казионния синдикат на г-н Кръстю Петков и има определена политическа насоченост.

Господа, в момента времето не е подходящо за подобни действия.

Накрая още веднъж заявяваме, че сме категорично против всякакви ефективни действия, които ще рефлектират върху всички нас.

Призоваваме всички наши членове и симпатизанти решително да се разграничат от стачката.

Бургас, 17 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СС "ПОДКРЕПА" - ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС: Л. Ковачев

/Пресслужба "Куриер"/


10:00:26    
18.12.1991 г.    

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!