17 февруари 1993

София, 17 февруари 1993 година
        Брой 33 /820/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 17 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ПЕТРОЛНИТЕ ПРОДУКТИ.


Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз, като разгледа решението на правителството за увеличаването на цените на петролните продукти и като съобрази:
- че целта на увеличението - набиране на допълнителни средства в бюджета за увеличаване на заплатите на държавните служители и на пенсиите - няма да се постигне, защото предизвиканата от увеличението инфлационна спирала ще обезсмисли повишението на заплатите и пенсиите;
- че увеличението ще утежни още повече и без това доведеното до колапс земеделие поради повишаване производствените и битовите разходи;
- че рязкото повишаване на цените на петролните продукти ще се отрази на цените на всички стоки и услуги и ще предизвика ново още по-голямо обедняване на българския народ,

ДЕКЛАРИРА:

Намира, че решението на правителството на проф. Беров за увеличаване цените на петролните продукти е икономически несъстоятелно, социално несправедливо и безотговорно.

БЗНС и в бъдеще ще предприема необходимите законосъобразни мерки срещу подобни правителствени решения.

София, 16 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 17 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ГОРИВАТА.


Отчитайки обстоятелството, че решението за покачване цените на горивата е взето без знанието и без съгласуване със синдикатите и на практика те са поставени пред свършен факт;

отбелязвайки с тревога, че това увеличение не е обвързано със система от компенсационни мерки;

и като взе предвид, че предприетата мярка ще доведе до повишаване на цените на болшинството стоки и чрез това ще постави в още по-тежко състояние незавидното положение на големи социални групи,

Изпълнителният съвет на Конфедерация на труда /ИС на КТ/ "ПОДКРЕПА" предлага на правителството на Република България:

1. Да изчака с прилагането на взетото решение, докато се договори адекватен механизъм за компенсиране на доходите на населението.

2. В бъдеще подобни решения от национално значение да бъдат съгласувани със социалните партньори и съвместно да се търсят пътища и начини за понижавне на социалното напрежение.

ЗА ИС НА КТ "ПОДКРЕПА":
        Д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ В ПЕЧАТА. Документът е адресиран до средства за масова информация.


Управителният съвет на Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/ - СДС съобщава:

Напоследък в телевизията, радиото, пресата и по места се появиха съобщения от името на някаква организация със същото название, която призовава за издаване на "Бяла книга" за престъпленията на предишните правителства, включително и на това на СДС, както и че подкрепя правителството на професор Л. Беров.

В страната има само едно Движение "Гражданска инициатива" - ДГИ - лоялен член на Съюза на демократичните сили /СДС/. Движението не подкрепя правителството на професор Беров и осъди манипулациите на президента, довели до свалянето на първото демократично правителство на СДС.

Напомняме, че професор Петър Марков, който напусна Парламентарната група на СДС, и Любомир Собаджиев, който за своите разколнически действия на последната Национална конференция на ДГИ бе снет от председателския пост, могат да правят изявления не от името на ДГИ, а единствено като частни лица.

Няма да изменим на двата милиона избиратели, гласували за Съюза на демократичните сили!

Всички организации на ДГИ в страната да известяват за бъдещи подобни провокации ръководството на ДГИ с председател Тодор Гагалов и секретар Николай Шопов на адрес:

СДС, бул. "Г.С. Раковски" N 134, София-1000, за ДГИ

София, 8 февруари 1993 г.

СЕКРЕТАР: Николай Шопов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛСКО СТОПАНСТВО.


В сегашния момент разрухата на българското селско стопанство граничи с пълна катастрофа и непоправими огромни загуби. Причините са главно в бившето управление на стопанството от тодорживковистката администрация. Идването на власт на Съюза на демократичните сили /СДС/ не промени към по-добро състоянието на селското стопанство, а напротив, то му нанесе съкрушителни удари с порочните и престъпни методи в управлението на нашето селско стопанство. Разруха и крах обладават сега селското ни стопанство и кризата му достига до краен предел и критична точка. Законът за земята има престъпни насилотворни изисквания, които нанасят шеметен и непоправим удар на селското производство. Невиждано и нечувано е в световната практика насилието на нашата държава над ТКЗС и новообразуваните други видове селскостопански кооперации, тъй като бе решено те да бъдат разрушени и ликвидирани със закон и грубо насилие, с нагла намеса на държавата в тези чисто доброволни обществени сдружения на частни селски стопани. В никакви правни норми в света не се допуска такъв вид насилие и вмешателство на държавата в дейността на обществени сдружения. Никъде другаде това не е допускано, но в България стана реален и жесток за българското село акт.

С какво СДС сгреши в управлението на селското стопанство? Първо, с въвеждането на така наречените ликвидационни щатни държавни съвети. Тези ликвидационни прословути вече съвети задълбочиха и продължиха неограничено насилието над ТКЗС и другите селскостопански кооперации. Съществуването на кооперации на селскостопански производители е широко застъпена и всеизвестна прогресивна световна практика в социалистически и капиталистически държави: Ликвидаторският подход на СДС към ТКЗС е неоспорим реакционен и контрареволюционен акт, който бе заклеймен публично и масово от кооператорите на цялата страна с техните открити протести след влизането на Закона за земята в сила.

БКП също открито заклеймява този позорен подход на СДС към българското селско стопанство. Всъщност възниква законният въпрос - необходим ли бе нов закон за земята, за да се стигне до фатална политическа грешка на правителството на СДС и на Народното събрание? Научният анализ на този проблем и на историята на ТКЗС у нас доказва, че този закон не бе нужен. Защо? Първо, този закон е регресивен и много реакционен в сравнение със стария закон, валиден от времето на Г. Димитров, отразен и в Устава на ТКЗС. Според стария Закон за земята се запазва правото на частна собственост на кооператорите, внесли земята и инвентара в кооператива. Това дава право на кооператора, когато пожелае, да може да се отдели, да излезе от ТКЗС и да си получи обратно същата по количество и по качество земя. Никой с нищо не е пречил в продължение на повече от 40 години на българските кооператори да излизат от ТКЗС, но досега не е известен нито един случай някой кооператор да си е поискал земята с писмена молба с цел да излезе от ТКЗС. Такава е действителността, въпреки че при влизането в ТКЗС спрямо отделни селяни е прилаган административен и партийно-политически натиск. Този факт е показателен, че ТКЗС е по-жизнена и по-високопроизводителна стопанска форма от дребното, разпокъсано и примитивно селско стопанство. СДС и неговото правителство имат отрицателно отношение към ТКЗС и АПК без каквото и да е основание. Те пропагандират това свое разбиране най-арогантно за създаване отрицателно отношение към селскостопанската кооперация у цялото население. Целта бе да бъдат отречени и премахнати тези исторически утвърдени положителни и високопроизводителни стопански форми. Вярно е, че имаше немалко недостатъци в ТКЗС и АПК главно поради прекалената и изкуствена централизация на земята и селскостопанските средства за производство, неефективното стопанско ръководство, което не прилагаше демократичните и присъщи поначало на ТКЗС методи на управление на стопанството. Всичко това обаче не ни дава право да отхвърляме и унищожаваме българското кооперативно селско стопанство, утвърдена и приложена в света практика. СДС много евтино и с лека ръка позволи неговото правителство да пристъпи към пълното ликвидиране на ТКЗС и новосъздадените след 10 ноември 1989 г. други селскостопански кооперации. За тези свои престъпни дела СДС ще понесе отговорността пред народа за големите поразии и тежките материални загуби за нашето селско стопанство.

Новият Закон за земята е реакционен и затова е обречен на провал, защото напълно импонира на общите стремежи на СДС да бъде ликвидиран социализмът в България по всички направления и да се възстанови насила капитализмът. Законът е неприложим също и по други причини.

Едногодишното му действие доказа безспорно това. Този закон е неприложим, така както са неосъществими по същите причини и всички други напъни на СДС да се унищожи социализмът в България. Зад лозунга за смяна на системата СДС иска да подмени социализма с капитализма, т.е. да премахне един прогресивен обществен строй и го замени с друг, изживял времето си и отхвърлен от историята. Неосъществимо е това искане, тъй като обществените строеве не се сменят по волята на политически партии и правителства, а по силата на обективни закони, които не зависят от волята на хората. СДС, непризнавайки марксизма-ленинизма, не приема тази обективна закономерност, която е фатална за неговата недалновидна политика, и затова в бъдеще те ще търпят винаги провали и неуспехи. Връщането към старото общество е проклето от хората. И чудно е защо управниците на СДС се заблуждават, че с прилагането на такъв реакционен Закон за земята ще се отприщи задръжката на хората да отиват на работа в селското стопанство и да започнат увеличаването на производителността на селскостопанския труд, който години наред бе подценяван и значително обезценен от обществото с нереалните ниски цени на селскостопанските произведения. Как частният земеделски стопанин би пожелал да му бъде върната земята от ТКЗС, за да я обработва самостоятелно, когато няма никакви средства да закупи работен добитък, инвентар, машини, торове, химикали и т.н. Той не може да провежда механизирано обработване на своята земя, не може да полива, тори и т.н. Неприложимостта на Закона за земята се изразява и в това, че изградената с труда на кооператорите огромна модерна материално-техническа база от обори, хангари, халета, хамбари, складове, сайванти и др., са неделимо обществено богатство, което не може да се използва по никакъв начин за друго освен за неговото действително предназначение - да служи на колективните кооперативни потребности. А какво става днес? Някои ликвидационни съвети прибягват към вандалски начини за пълното ликвидиране на тази материално-техническа база, като я рушат тухла по тухла, разпродаване на останките и заличаване мястото на кооператива. Това е фатално и недопустимо за съдбата на българското село.

За безобразията отговорност ще се търси от управниците на СДС.

Много жесток се оказа прословутият Закон за земята и за личния персонал на кооперативното стопанство. Той извади автоматически хиляди висококвалифицирани специалисти - агрономи, зоотехници, ветеринарни лекари, счетоводители, плановици, механизатори и т.н. буквално на улицата. Те бяха изхвърлени от работа най-безцеремонно и безотговорно по отношение устрояване на работа за в бъдеще. Това е огромна национална загуба. За дългогодишния свой благороден труд в ТКЗС за благото на народа тези кадри бяха наказани жестоко от СДС и разпилени безперспективно. И този факт потвърждава безсмислието на Закона за земята.

Всеизвестно е, че миналата есен хиляди декари обработваема земя не бяха засети поради липса на стопани, тъй като ТКЗС бяха в процес на разформироване, а частните стопани не бяха получили земята си. В това безцарствие в селското стопанство се получи анархия в селскостопанското производство и загубите от това са огромни, неизчислими. И за тези безобразия отговорност трябва да носи правителството на СДС.

Наред с всичко казано съвсем естествено възниква и въпросът морално и човешко ли е днес внуците и правнуците на членовете на ТКЗС, които не живеят на село, без да са вложили някакъв свой труд върху кооперативната собственост, да имат претенции и право да наследят тяхната земя и да я обработват като своя? Старите производствени отношения на село бяха изградени на прогресивна основа и тяхното нарушаване чрез обратното възстановяване на капиталистическата форма на стопанисване е както невъзможно, така и абсурдно желание на известни среди у нас. Известно е, че немалко стопани - бивши членове на ТКЗС, открито се отказват от земята си, а проявяват желание да получават рента и дивиденти, ако се обработва от кооперативното стопанство.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА РУМЕН ПОПОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ И ДЕПУТАТИТЕ ОТ ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА ГИНЧО ПАВЛОВ, МИНЧО МИНЧЕВ, ЕВГЕНИ ДРУМЕВ И ЧЕРВЕНКО КРУМОВ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ ТУРГУТ ЙОЗАЛ, ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ.


ВИСОКОУВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ние съвсем справедливо очакваме, че президентът на Република Турция при своето посещение в България сега ще се извини за петвековния геноцид срещу българския народ и ще се поклони пред невинните жертви на многострадална България.

Убедени сме, г-н президент на България д-р Желев, че Вие ще създадете условия това извинение да бъде поднесено както в българския парламент, така и в град Батак.

Това, смятаме, ще бъде достойно и за паметта на онези родолюбиви българи, носещи в сърцата си европейския дух, които подкрепиха преди седемдесет години Мустафа Кемал Ататюрк и неговата революция.

Господа, това не е ваше право, това е ваш дълг пред историята и поколенията.

София, 16 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 февруари - следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА КОЛЕКТИВНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР И ЗА ОЩЕ НЕЩО..." НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ ПРИ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА РОЛЯТА НА КОЛЕКТИВНИЯ ТРУДОВ ДОГОВОР.


Законодателят при създаването на Кодекса на труда /КТ/ е помислил и за защитата на работници и служители, като много от проблемите са прехвърлени за разрешаване от Колективния трудов договор /КТД/. Всичко това е обособено в една цяла глава от Кодекса на труда - ЧЕТВЪРТА.

Колективният трудов договор, подписан още на 17 юли 1992 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна, и Учителския синдикат /УС/ към КТ "Подкрепа", от друга, е факт. Съгласно чл.53, ал.З от Кодекса на труда той е регистриран от Главна инспекция на труда. По този начин Учителският синдикат защитава на всички нива своите членове. Към този Колективен трудов договор могат да се присъединят и нечленове на УС "Подкрепа", заявявайки писмено това /чл.52, ал.2/.

Особено важно е да се знае чл.ЗЗЗ от КТ, където в ал.4 е казано, че при уволнение на служители трябва и съгласието на синдиката, сключил Колективен трудов договор с работодателя, т.е. Министерството на образованието, науката и културата.

И тук на сцената излизат представителите на Съюза на българските учители /СБУ/, които неведнъж са декларирали, че защитават правата на всички учители. Те отказват подписването на Колективен трудов договор /КТД/. СБУ няма изработен такъв поради това, че е представен от УС към КТ "Подкрепа". Даже заплашват директори, че ако подпишат такъв договор, ще бъдат уволнявани. Какво излиза от всичко това? Излиза, че СБУ желаят да оставят без защита българските учители, а в Кодекса на труда е казано, че присъединяването към КТД е по собствено желание на всеки.

Съгласно чл.52 директорите са длъжни да подпишат КТД със своите служители в 15-дневен срок от представянето му, ако не го направят, то те са в забава и дължат обезщетение на служителите.

Колективният трудов договор на УС "Подкрепа" е действителност и директорите на училища и детски градини трябва да се съобразяват с това и да спазват клаузите, залегнали в КТ. Ако представители на СБУ и отделни служители не желаят да се присъединят към него, то директорът е длъжен да сключи този договор с представителите на УС "Подкрепа".

Друг е въпросът за морала на представителите на СБУ, които с лека ръка оставиха своите членове без КТД, т.е. без защитните клаузи в КТ, а сега с действията си желаят да сторят това и с членовете на УС "Подкрепа".

Това няма да стане!

София, 15 февруари 1993 г.

ЗА УС КЪМ КТ "ПОДКРЕПА": Ивайло Кунович

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПО ПОВОД НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НОМЕР 220 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

След разформироване на Медицинската академия Министерският съвет прие Постановление номер 220 от 4 ноември 1992 г., чийто чл.2 се отнася до бъдещия статут на Университетските болници. Те се преименуват на Факултетски болници към Министерството на здравеопазването /MЗ/ със задача да провеждат лечебна и профилактична дейност.

От постановлението не става ясно как ще се организира и финансира преподаването, което е основна функция на медицинските факултети. Подобно е положението и с медицинската наука, за която също така не става дума.

Предвижда се катедрите да работят на функционален принцип, като средствата за обучение се отпускат директно от Министерството на финансите. Болничните звена остават на друго подчинение. Подобна система действително съществува в някои високоразвити страни, като например САЩ. За нас обаче понастоящем тя крие големи опасности относно гладкото провеждане на лечебно-профилактичната и преподавателската дейност. Имам предвид старозагорската Окръжна болница и Медицинския факултет в Стара Загора, които съжителстват от дълги години, но твърде трудно, с напрежение и конфликти.

Готвеният правилник за управление на държавните Факултетски болници, като изравнява последните с градските и общинските болници, обръща гръб на университетското образование и медицинската наука.

Ръководството на Съюза на учените в Българския, чиято медицинска секция е една от най-големите - близо 1000 преподаватели и научни дейци счита, че промените, които се правят в университетското образование, са прибързани и недобре решени. Те ще създадат излишни трудности и ще смутят сериозно преподаването и развитието на медицинската наука в България. В национален план ще засилят и без това съществуващото напрежение в страната.

София, 11 февруари 1993 г.


С УВАЖЕНИЕ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СУБ: проф. д-р Иван Матев, д.м.н.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА НЕЗАВИСИМОТО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В БЪЛГАРИЯ - СЕПТЕМВРИ, ЗА ФОРМИРАНЕ НА РЕАЛНА ОПОЗИЦИЯ В СТРАНАТА.
Документът е предоставен за публикуване от архива на дружеството.


Националното ръководство на Независимото дружество за защита правата на човека разгледа обществено-политическите отношения в България днес. Констатира груби нарушения на демократичните принципи в дейността на БКП и СДС, поради което призовава всички партии и формации извън горепосочените сили за незабавно свикване на конференция, на която обстойно да бъдат разгледани възникналите проблеми и се потърси път за противопоставяне чрез образуване на реална опозиция в страната.

София, 28 март 1990 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Минев

СЕКРЕТАР: Огнян Цеков

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:00
17.02.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!