17 ноември 1995


София, 17 ноември 1995 година
Брой 226 /1527/

Редактор: Нина Гаврилова


София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ /15 И 16 НОЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/, ПО ВЪПРОСА ЗА УЧАСТИЕТО НА СИНДИКАТА В МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ.


Имайки предвид предстоящия реален старт на масовата приватизация и необходимостта Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" да защити интересите на своите членове и симпатизанти в процеса на мащабното раздържавяване на собствеността;

отчитайки факта, че съществува потенциална опасност от прилагане на схеми в ущърб на трудовите колективи и населението на страната по примера на финансовите пирамиди;

водени от желанието за обезпечаване на правата и интересите на своите членове чрез процеса на масова приватизация да бъдат реални корпоративни собственици и с това да формират в бъдеще ядрото на средната класа в България;

в изпълнение на Решение на Конфедеративния съвет, проведен в Кърджали /21-22 юли 1994 г./;

след като обсъди информацията на Изпълнителния съвет за намеренията по участие на КТ "Подкрепа" в приватизационен фонд;

КОНФЕДЕРАТИВНИЯТ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА"

РЕШИ:

1. Обединява усилията на всички поделения на КТ "Подкрепа" за участие на техните членове и други желаещи в масовата приватизация чрез единен приватизационен инвестиционен фонд.

2. Одобрява по принцип схемата на проекта за участието на КТ "Подкрепа" в приватизационен инвестиционен фонд.

3. Дава мандат на президента на КТ "Подкрепа" да подпише споразумение за участието на КТ "Подкрепа" във формирането на приватизационен инвестиционен фонд.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ.


Приключилите избори са фактически първите реални избори за местни органи на властта, проведени в България от 50 години насам. Затова те са изключително важна част от процеса на демократизация на обществото ни. Честното провеждане на изборите, съобразяването и спазването на закона са важна гаранция за формирането и развитието на местното самоуправление и за изграждането на гражданското общество.

Ето защо Българска партия либерали заявява своето безпокойство от сигналите за сериозни нарушения на втория тур в гр. Кърджали. В резултат на:
- допълването в списъците на граждани от друга държава;
- на граждани, неживеещи в същата община;
- и на младежи, които имат паспорти, но не са навършили 18 години, са констатирани 731 невалидни гласа. С оглед на минималната разлика от 658 гласа между кандидата на Движението за права и свободи /ДПС/ и д-р Георгиев, издигнат от Инициативен комитет, тези нарушения поставят под съмнение легитимността на изборните резултати. Затова е необходимо да се извърши щателна проверка, за да се установи истинският вот на гражданите на община Кърджали.

Българска партия либерали смята, че независимо от създалите се настроения и емоционални пристрастия констатираните нарушения трябва да се проверят и оценят обективно.

Спазването на закона е неотменимо задължение на политическите сили и институции в страната и важна гаранция за стабилна местна власт. Безпристрастното прилагане на закона е и гаранция за съжителство без напрежение и опора за развитието на гражданското общество.

София, 15 ноември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ИМАТ ЛИ ПРАВО ДА СЪЩЕСТВУВАТ У НАС МАЛКИТЕ ПАРТИИ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ИВАН ВЕСЕЛИНОВ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОМЯНА НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.


От време на време "големите" партии се сещат за "по-малките" си посестрими с "най-благородното" намерение да ги затрият. Не да търсят сближаване и обединяване със сродните от тях, за да се намали по естествен път броят им, а просто да ги премахнат. Техните "водители" мислят, че като ги елиминират, техните /на малките партии/ членове и електорат ще попълнят оределите им редици. Те забравят обаче, че един от основните принципи на демокрацията е плурализмът, но като нейни противници /бивши членове на тоталитарни партии и организации, номенклатурчици и др./ умишлено мълчат по този въпрос. Е, това си знае баба, това си бае! Те забравят и това, че някои от "малките" партии по брой на членове и електорат, може да са далеч по-полезни от тях, да имат по-добро и по-голямо бъдеще с идеите, целите и действията си. Затова те не трябва да съществуват, за да не им пречат! да кажем и това - кой е критерият дали една партия е малка, или голяма. Едва ли броят на членовете може да е определящ.

Така че посегателството върху "малките" партии е посегателство върху демокрацията. Ние заявяваме, че "малките" партии имат право на живот, че те трябва да съществуват!

Поборник за премахване на "малките" партии е г-жа Анастасия Мозер заедно с други "демократи". Да напомняме ли на госпожата и на другите, че с това се посяга върху правата и свободата на българските граждани? Дали споделят становището й по този въпрос членовете на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ - една от демократичните партии в България, и ако го споделят, това не означава ли, че и БЗНС се е наредил на страната на противниците на демокрацията? Ако ли пък не, тогава БЗНС трябва да се разграничи от г-жа Мозер!

София, 25 октомври 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВАТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА ЦЕНЗУРАТА В НАЦИОНАЛНИТЕ МЕДИИ.


Ръководствата на двете синдикални централи изразяват своята тревога и протест по повод действията на правителството и държавните институции за ограничаване свободата на словото и печата, срещу проявата на дискриминация и засилващата се цензура в националните медии.

През последните месеци върху публичните изяви на синдикатите се налага информационно затъмнение. Водещите на програми и репортерите са подложени на натиск от правителствения пресцентър, включително и от членовете на кабинета, да внасят корекции в своите съобщения и коментари, които съдържат критики на официалната позиция на правителството. Има случаи на уволнени непослушни журналисти, вкл. синдикални лидери в Българската национална телевизия /БНТ/. Срещу независими издания и техните редакции се отправят заплахи за съдебна разправа. Има и заплахи за физическа разправа с журналисти, които са в опозиция на официалната власт.

Свободата на словото е едно от конституционните завоевания на демокрацията в България. Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерацията на труда "Подкрепа" призовават всички свои членове и симпатизанти, гражданите и компетентните държавни органи да подкрепят нашия протест срещу реставрацията на тоталитарния контрол върху националните медии и репресивното отношение спрямо независимите издания.

София, 12 ноември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ: проф. Кр.Петков

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА": д-р К.Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПО ВЪПРОСА ЗА ИМУЩЕСТВОТО НА БИВШИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪЮЗИ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Предлагаме Ви на основание чл.150, ал.1 от Конституцията на Република България да сезирате Конституционния съд за установяване противоконституционност на посочения по-горе закон в частта му относно имуществото на Българските професионални съюзи /БПС/, както и установяване несъответствие на закона с признатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна.

Законът не е съобразен с текста на чл.17, ал.1 от Конституцията на Република България, както и с чл. 44 от същата. Профсъюзното имущество е създадено предимно със собствени средства, произтичащи от членски внос, което променя облика на това имущество. Не е доказано по безспорен начин, че предоставените средства от държавата надвишават чувствително декларираните от профсъюза средства. По този начин държавата пречи за осъществяване дейността на профсъюза, като го лишава от собствеността му чрез конфискация. Тази конфискация има характер на наказание и е в разрез с демократичните принципи, залегнали в конституцията. Цитираният закон накърнява правото на свободна синдикална дейност, прогласена във Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за гражданските и политическите права, Международния пакт за икономическите и социалните права, Конвенция N 87, Конвенция N 98.

Правото на сдружаване на трудещите се в синдикални организации е неразривно свързано с притежаването на определено имущество, чрез което се подпомага осъществяването на синдикалната дейност. Не е взета предвид при приемането на закона установената международна практика по този въпрос. Тази практика, както и цитираните конвенции спомагат за отделяне на синдикатите от държавата, гарантиране на тяхната свобода и независимост.

Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ в настоящото предложение смята, че конституцията като върховен закон в Република България следва да бъде спазвана от всички, както и да бъдат зачитани международните норми, ратифицирани от страната ни, и чрез внасянето на предложението в Конституционния съд ще бъде отстранена една несправедливост с национална значимост.

София, 13 ноември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ:

проф. Кръстьо Петков

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЯНКО ЯНКОВ ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР, ДО ДИРЕКТОРА НА ЦЕНТРАЛНАТА СЛУЖБА ЗА БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ И ДО СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ ПО ПОВОД НА ИНЦИДЕНТИ, КОИТО ЗАСЯГАТ ЛЕГИТИМНОСТТА НА ПАРТИЯТА И НЕЙНИЯ ЛИДЕР.


ГОСПОДИН ТАТАРЧЕВ, ГОСПОДИН НАЧЕВ И ГОСПОДИН ВАНГЕЛОВ,

Крайно време е да сложите на масата си многобройните ми жалби до вас и да вземете ясно и категорично становище по въпроса за моите обвинения към вицепрезидента на мултимафията "Мултигруп" Димитър Христов Иванов: за това, че същият бе организирал противозаконното ми осъждане и престояване в затвора цели шест години, след което Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на доказателства; че същият като шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС е виновен за смъртта на баба ми, на дядо ми, на брат ми и на баща ми; че същият като шеф на българската мафия е бил внедрил в екипа на сътрудниците ми в ръководената от мен Партия Либерален конгрес лицето Радослав Христов Вълчев, демаскиран като негов агент чрез обявлението в "Държавен вестник" брой 70 от 30 август 1994 г., стр. 26, с факта, че двамата имат съвместна "честна частна мафиотска фирма"; че лицето Радослав Христов Вълчев е използвал двете фирми, собственост на ръководената от мен Партия Либерален конгрес, като прикритие за пране на мръсни пари и са изпрали повече от 160 /сто и шейсет/ милиона лева, за което аз поисках разследване още през март 1993 г.; че същият е използвал и продължава да използва агентурната си мрежа, за да ми прави ежедневни провокации, и че единият от неговите провокатори, лицето Юлиян Викторов Коцев, е бил достатъчно откровен в интервюто си във в. "Стандарт", брой 628 от 13 юни 1994 г., за да признае връзката си с мултимафията чрез вече демаскирания Радослав Вълчев. Крайно време е, господа Татарчев, Начев и Вангелов, да разгледате цялостно всичките ми обвинения към този мултимафиот и да разследвате и доказателствата за още едно от неговите престъпления, за които поне до вчера можеше да се предполага, че няма да бъде разкрито.

Става въпрос за това, че през цялото лято и цялата есен на тази година неизвестни лица всяка седмица и дори по няколко пъти в седмицата са ходели в дома ми в село Клисурица, област Монтана, където през нощта са извършвали шумни действия за сплашване и психологически тормоз на самотната ми майка. Жалбите ми по тези поводи вие сте препращали на Окръжна и Районна прокуратура в Монтана, откъдето досега няма резултат за откриване на дееца. В жалбите ми изрично ще намерите разсъжденията, че деецът или дейците са от София и са свързани именно с мултимафията на Димитър Христов Иванов. Вчера, сряда, 15 ноември 1995 г., към 18 часа и 30 минути в мое и на съпругата ми отсъствие телефонът у дома е позвънял и непознат глас е казал на доведената ми 12-годишна дъщеря да ми каже, че в дома ми в село Клисурица скоро ще станат жестоки неща. Когато гласът е затихнал за малко, дъщеря ми е чула съвсем ясно един съвсем познат й глас, който е суфлирал какво да се казва по телефона. Според детето това е бил гласът на Петър Манков, който е идвал многократно у дома ни и тя много добре го познава и многократно е разговаряла с него както директно, така и по телефона. Детето е на 12 години и самото то е съгласно да бъде разпитано в присъствието на психолог и педагог.

Така, господа Татарчев, Начев и Вангелов, възниква възможността за разследване на престъпните посегателства върху майка ми чрез разпитването на Петър Манков Монков. Надявам се, че не бихте се изненадали от категоричното ми твърдение, че тези две фирми са в изключително тесни връзки с фирмите на "Мултигруп", а една от тях всъщност е съвместна българско-киргизстанска, като киргизстанската страна е самото Министерство на вътрешните работи, т. е. КГБ.

Господин районен прокурор, по повод няколкото ми жалби до Вас за извършените от Иван Славов Вечерников и Юлиян Викторов Коцев престъпления вчера районният прокурор г-жа Пецева ни призова за изясняване на въпроса за самоуправните действия, извършени от посочените две лица. Призоваването бе за 13 часа и 30 минути и изясняването продължи до 16 часа и 45-50 минути. Аз бях придружен от заместник-председателя Тошо Пейков. В прокурорската стая Вечерников и Коцев се държаха толкова арогантно и нагло, колкото днес си позволяват да се държат само обезпечените от подкрепата на мафията престъпници. Смея да твърдя, че двамата просто се стараеха да изкарват от търпение и равновесие не само умерената г-жа Пецева, но и мълчаливо наблюдаващите наглото им държание останали двама прокурори в кабинета. Наглостта на Коцев дори бе такава, че в присъствието на прокурора ми отправи недвусмислена закана за насилие и това наложи да обърна специално внимание на г-жа Пецева за това, че Коцев дори в прокуратурата продължава да демонстрира неуважението си към законите и желанието си за насилие. Усилията на г-жа Пецева бяха насочени към това да убеди престъпниците да ни осигурят достъп до самоуправно завзетите от тях помещения. След дълги пазарлъци те предоставиха на прокурорката един ключ и заявиха, че това е ключът за мен, с който ми се дава възможност да влизам в стаята си, но без да мога да ползвам канцеларските вещи, нужни за упражняването на функцията ми като председател на партията. На излизане от стаята на прокурора двамата публично и отново се заканиха, а само няколко крачки след това, докато слизахме с г-н Тошо Пейков по неосветените стълби на коридора, двамата се хвърлиха върху мен. Аз, без да ги докосвам, просто приклекнах и Юлиян Коцев се удари в парапета на стълбището. Двамата се вкопчиха в мен, а г-н Пейков се втурна да извика прокурорите. Дойдоха няколко души прокурори и един полицай, а скандалджийските крясъци на двамата не секваха. Съвсем просто обясних, че те целят предизвикването на скандали и че аз нямам никакъв правен интерес до посягам върху тях просто защото прокуратурата е уважила изцяло моите претенции и нямам основанието да съм недоволен. Посочих и това, че нямам и политически интерес от скандали, докато именно те са тези, които имат интерес от скандали и от посегателства, като продължение на цялостното им поведение и недоволството им от решението на прокурора. Припомних на г-жа Пецева, която също се появи, че именно в нейното присъствие преди малко Коцев изрично и недвусмислено ми се закани с насилие. Публично заявих и това, че ще подам специална тъжба против двамата за нападението им върху мен в тъмния коридор на прокуратурата.

След около половин час пристигнахме в сградата на офиса, оказа се, че Коцев и Вечерников са си позволили да измамят прокуратурата, предоставяйки им да ми дадат ключ, който не е в състояние да ми осигури достъп до самоволно завзетите от тях помещения. Нещо повече - в помещението бяха много лица, които заявиха готовността си да ни нанесат физическа съпротива, ако се опитаме да изпълним разпореждането на прокуратурата за възстановяването на предишното положение. Оказа се, че главният ръководител на преченето да се настаним в помещението бе Петър Манков. Аз останах встрани и не участвах в нищо, но Тошо Пейков, Йорданка Котова, Петко Свраков, Красимир Кръстев и Георги Коцев срещнаха заплахи и размахнати чукове и отверки и така бяха принудени да отстъпят. След невъзможността да заемем помещенията, за които прокуратурата ни даде възможност да влезем след самоуправството, ние посетихме прокуратурата, но дежурният полицай ни покани да дойдем на другия ден, защото няма дежурен за това прокурор.

Когато се прибрах у дома, научих за заканите, че в Клисурица ще станат жестоки неща. После научих, че са се обаждали по телефона и на секретарката ми Цветанка Гълъбова и са я заплашвали, че жестоко ще пострада, ако не се оттегли и напусне София и функцията си при мен като секретарка.

Господин Главен прокурор,
        Господин Софийски градски прокурор,
        Господин Софийски районен прокурор,
        Господин Министър на вътрешните работи,
        Господин Директор на ЦСБОП,

В продължение на много години наблюдавах и научих всичките жестоки пиески, написани от Шесто управление на Държавна сигурност, а днес много добре разбирам сценичното изкуство на политическата мафия, ръководена от Димитър Христов Иванов. В продължение на много години прокуратурата и съдилищата брутално нарушаваха законите, за да изпълнят сценариите на Държавна сигурност, а днес прекалено добре е видно кои държавни органи не служат на държавата, а изпълняват волята на мултимафията.
Настоявам пред вас да разпоредите за разследване на посочените от мен факти и обстоятелства и да приложите закона!

София, 16 ноември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/



* * *


ПРИЛОЖЕНИЕ - ИЗБОРИ ’95


ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ


РЕШЕНИЕ N 661
София, 11 ноември 1995 г.


Трифон Томов Тодоров - кандидат за кмет и избран за такъв в с. Остров, община Оряхово, е обжалвал решение N 39 от 31 октомври 1995 г. на ОИК - Оряхово, с което се отказва издаването на удостоверение за избирането му за кмет по съображения, че изборът му е обжалван, тъй като за него е била налице забраната по чл.35, ал.4 от ЗМИ.

Отказът за издаване на удостоверение по чл.27, ал.1, точка 12 от ЗМИ е неоснователен, тъй като този текст на закона не поставя никакви други условия за издаването на удостоверението освен обявяването на изборния резултат въз основа на протоколите на секционните комисии. Обжалването не спира изпълнението на задължението на ОИК по чл.27, ал.1, точка 12 от ЗМИ.

Водена от горното, Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

Отменя решение N 39/31 октомври 1995 г. на ОИК - гр.Оряхово.

Да се издаде удостоверение на Трифон Томов Тодоров за избора му за кмет в с.Остров.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Джелепова

СЕКРЕТАР: X. Анчев

/Пресслужба "Куриер"/


17.11.1995 г.
14:10:00

   
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Павлина Стефанова
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!    

 

♦ Коментирайте на страницата на Омда във Фейсбук