17 ноември 1993


София, 17 ноември 1993 година
Брой 225 /1013/


София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ОБЕДИНЕН ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА ОХДЦ /13 И 14 НОЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


Национално движение "Екогласност" изразява своето недоумение от решението на Обединен християндемократически център /ОХДЦ/, с което се предлага да се водят официални разговори с ръководството на ДПС. Според нас това предложение кореспондира с тезата на президента за възстановяване на старото парламентарно мнозинство и съставяне на нов кабинет в рамките на този парламент - теза, която в кратки срокове би довела до политическата гибел на синята коалиция.

НД "Екогласност" винаги се е застъпвало за единодействие между всички автентични антикомунистически сили, но ако СДС държи да следва моралните принципи в политиката, всякакви преговори с подставените политически лица от ръководството на ДПС, КТ "Подкрепа", Нов съюз за демокрация и т.нар. "независими" сини депутати, които предадоха интересите на своите избиратели и бъдещето на България, са немислими.

София, 15 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Едвин Сугарев

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА, КОИТО ЧЛЕНУВАТ В НАЦИОНАЛНАТА СТУДЕНТСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до Министерския съвет, до парламентарните политически партии и до средствата за масово осведомяване.


В динамичните обществени процеси, развиващи се в последно време в страната, българското студентство и в частност поделенията на Национална студентска конфедерация /НСК/ виждат няколко изключително опасни тенденции.

С встъпването си в длъжност правителството на проф. Беров обеща увеличаване на заплатите. Тогава ние забелязахме, че покрай т.нар. държавни служители някъде се губи българската интелигенция. Това бе част от реставраторската политика на правителството - да се увеличава възнаграждението на администрацията, а на лекари, учители, инженери и т.н. отново да се подхвърлят трохи. Наред с това под прикритието на обещанията драстично бяха вдигнати цените на стоки от първа необходимост за населението. И пак интелигенцията, в т.ч. българското студентство, се оказа жертва на този удар.

Още с приемането на Закона за бюджета за 1993 г. стана ясно, че студентите и работещите в системата на висшето образование ще трябва здраво да затягат коланите. Но след като ги докарахме на последната дупка, ние държим да припомним на правителството и парламента известни елементарни истини и във връзка с тях да заявим нашите искания.

С факса си от 9 ноември 1993 г. Министерството на финансите фактически заставя бюджетните организации, в т.ч. ВУЗ, да изплатят заплати и стипендии от собствения си бюджет. Припомняме, че със Закона за бюджета за финансовата 1993 г. средствата за висшето образование и ВУЗ бяха драстично орязани. Припомняме, че студентските стипендии са отделно перо от Държавния бюджет и е задължение на държавата /правителството/, а не на ВУЗ да ги изплаща. Длъжни сме да припомним също, че именно сегашното парламентарно мнозинство - БСП, ДПС, НСД - считаше исканията на последната студентска стачка /октомври 1993 г./ за справедливи.

Поради това настояваме:

1. В срок до 21 ноември 1993 г. Министерството на финансите да започне изплащането на стипендиите във всички ВУЗ и ПВУЗ. В определените срокове да започне изплащането на заплатите на преподавателите и служителите като гаранция за нормалното протичане на учебния процес.

2. Незабавно започване на преговори за актуализиране на Постановление на Министерския съвет № 20, като в него залегнат:
- компенсиране на разходите за свободен наем в размер на пълната държавна дотация;
- осигуряване на социална издръжка на 25-годишните студенти в съответствие със Семейния кодекс;
- изясняване на статута на студентите инвалиди, майки с деца, сираци и полусираци.

3. Изясняване на статута на студентите с платено образование.

4. Незабавно започване на ускорен диалог по пакет проектозакони:
- закон за студентско кредитиране и субсидиране;
- закон за акредитация на висшите училища;
- Нов Закон за академична автономия на ВУЗ в дух, отговарящ на реформите в обществото.

5. Незабавно изготвяне на единни държавни критерии за подготовка на специалисти с висше образование.

Българското студентство е доказало способността си да поема отговорности и да заема /дори и крайни, но винаги законни/ позиции в съдбоносни за страната моменти. Така беше при стачките от есента и лятото на 1990 г. Сега сме принудени отново да заявим за себе си.

Поставяме на кабинета на проф. Беров десетдневен срок за разглеждане на основните ни искания, засягащи предимно социалния статус на студентите в България, и за започване на диалог по изложените проблеми. В противен случай ще предприемем познати от предишните години законни действия, които ще гарантират правата ни и отстояването на интересите ни като граждани на България.

София, 12 ноември 1993 г.

СТУДЕНТСКИ ЮРИДИЧЕСКИ КЛУБ: К. Кацева

АКАДЕМИЧНА СТУДЕНТСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ "МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ": Г. Ланджов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ "ЗА ПЪЛНА ПОЛИТИЧЕСКА И МОРАЛНА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА КОНСТАНТИН МУРАВИЕВ /2-8 СЕПТЕМВРИ 1944 Г." НА ОСЕМ ЗЕМЕДЕЛСКИ ОРГАНИЗАЦИИ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР. Документът е предоставен от архива на Български земеделски народен съюз "Врабча-1".


ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Представяме на вниманието ви вземането на РЕШЕНИЕ от Народното събрание и от Главната прокуратура за пълна и безусловна политическа и морална реабилитация на демократичното коалиционно правителство на Константин Муравиев, управлявало страната ни от 2 до 8 септември 1944 г. Това правителство беше излъчено от средите на БЗНС "Врабча-1", Демократическата партия и Народната партия. В по-малко от седмичен срок то възстанови Търновската конституция, парламентарния ред в страната, премахна редица авторитарни закони, даде пълна и безусловна политическа амнистия и обяви война на хитлеристка Германия. По трагично стечение на събитията България, отдавна станала обект на съветските интереси, беше окупирана от червената армия, а прокомунистическият преврат на 9 септември 1944 г. улесни съветското укрепване в този регион. С оглед преодоляване на тежките исторически и политически травми и полагане на добронамерени и търпеливи усилия от всички политически сили за постигане на национален консенсус по важни държавни въпроси и интереси вярваме, че всяко ваше благоприятно решение по поставения въпрос ще бъде доказателство, че сегашното Народно събрание и сегашната Главна прокуратура се отдалечават реално от системата на старата комунистическа държава.


София, 6 юли 1993 година


        ЗА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА-1": Йордан Дупаринов

ЗА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЬЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ: Милан Дренчев

ЗА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ": Светослав Шиваров

ЗА ОБЕДИНЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ: Георги Андреев

ЗА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА-1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/: Димитър X. Попов

ЗА ОБЩ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ: Райко Гребеничарски

ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ: Ани Капурдова

ЗА ФОНДАЦИЯ-МУЗЕЙ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ": Александър Стамболийски

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ПАРТИЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ В СОфИЯ НА 20 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. И АКТУАЛИЗИРАНА ПРЕЗ МЕСЕЦ АПРИЛ 1993 Г. БНРП Е ОСНОВАНА НА 1 СЕПТЕМВРИ 1955 Г.


Българската национално-радикална партия /БНРП/ е свободна и открита общобългарска организация, в която могат да членуват всички родолюбиви българи, навършили 18 години, които милеят за България и са готови да работят и се борят за нейното съществуване като свободна, независима и етнически обединена българска държава, за духовното и материалното издигане на българския народ - с хармонични класови взаимоотношения и свободно вероизповедание, за дълбоко и пълно /радикално/ преустройство на системата, запазване на българските традиции във всички области на националния ни живот, довеждане докрай на националното пробуждане на българина, цялостно /радикално/ осъществяване на българските национални задачи, повсеместна борба за културното и икономическото издигане на българската нация в благородното й съревнование с другите народи в света.

Като върховен орган на БНРП, който изменя програмата и тактиката в зависимост от съществуващите условия в страната и чужбина, утвърждава договорености с други партии и обществени организации, това е Конгресът на БНРП. В извънконгресно време работата му се поема от Централното ръководсто, което координира, ръководи и направлява дейността на всички комитети и се представлява от неговия председател и председател на партията д-р Иван Георгиев. Централното ръководство утвърждава всички персонални промени между два конгреса, настъпили поради възникнала смърт, заболяване, оставка или други непредвидени обстоятелства на различните партийни органи. На Централното ръководство и на председателя на партията д-р Иван Георгиев са подчинени градските и селските ръководства на партийните комитети, които отчитат дейността си пред своите организации и пред Централното ръководство.

Членуването в БНРП е осъзнат акт и личен въпрос на всеки българин. Всеки член на БНРП трябва да прокарва линията на партията, изработена на последния й конгрес и приета чрез вишегласие. Наказанията са: мъмрене, предупреждение, последно предупреждение, сваляне от ръководна длъжност и изключване от партията, като последното наказание подлежи на утвърждаване от Централното ръководството.


Из Устава на БНРП

Създаването на БНРП се наложи от конкретната обстановка на национален нихилизъм, завладял част от българския народ в резултат на интернационалистическата пропаганда, проповядвана от Българската комунистическа партия /БКП/. Интернационалистическите позиции на БКП, узурпирала властта чрез съветската армия и установила монопол върху нея, бяха дълбоко антинационални. Те съвсем се различаваха от представите на Гоце Делчев, който разбираше света единствено като поле за културно съревнование между народите, и в противовес на иационалното ни достойнство подчиниха всичко в страната ни на чужди интереси. Според промените на политическата обстановка в света националната карта стана обменна монета и служеше на користни цели. След неуспешния опит България да бъде инкорпорирана в Югославия през 1947-1948 г. на два пъти тя бе предлагана от комунистическото правителство за 16-а съветска република и само поради желанието на съветското правителство да има поддръжката на един глас повече в ООН България се спаси като по чудо. Националните традиции в областта на литературата, изкуството и културата бяха загърбени и съзнателно потискани, иационалното самосъзнание на българина беше систематически унижавано и унищожавано, за да отстъпи мястото си на чуждопоклонничеството и родоотстъпничеството. Все в името на този интернационален космополитизъм националната ни икономика и стопанство, средствата за производство, традициите в областта на занаятите и търговията бяха подчинени на чужди интереси и западнаха. Комунистическото правителство доброволно се отказа от Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Добруджа две години преди сключването на Парижкия договор през 1947 г. Населението ни в тези земи беше забравено и оставено на чуждата пропаганда и асимилация. А и в Пиринския ни край българският фолклор се представяше като "македонски". С жестоки репресии българската народностна принадлежност се заменяше в паспортите на хората с "македонска". По заповед от Москва през 1951 г. на българомохамеданите в Родопския край започна да се внушава турско национално самосъзнание с цел да се създаде социалистическа турска интелигенция, която да оглави евентуална бъдеща социалистическа Турция. По тази причина всички, които се самоопределяха като "турци", получаваха привилегии пред българското население в системата на образованието, труда и работната заплата. Циганите се толерираха в социалната система, като, без да сключват граждански бракове, децата им се ползваха с привилегии като рожби на самотни майки. Направи се опит да се отмени честването на 24 май като "шовинистически" и да се сведе той до равнището на честването на Деня на овчаря. Всичко това обезвери българския народ в собствените му сили и неговото бъдеще. Изкуствено на българския народ се налагаше класово разделение, като работниците се настройваха срещу селяните, а селяните и работниците срещу интелигенцията. Това национално разделение отслабваше съпротивителните сили на нацията и заедно с изоставените на произвола на съдбата два и половина милиона българи под чуждо владичество водеше до неспособността на българската народност да се защитава от ударите и посегателствата на нейните врагове. Кръвта на стотиците хиляди български герои, оставили костите си да се белеят по бойните полета в бран на българщината след Освобождението от 1878 г., бе забравена. И ето я България - изправена пред ръба на пропастта: с разбита икономика, а в национално отношение - духовно опустошена.

Обстановката в нашата Родина стана особено напрегната след 29 декември 1989 г., когато с цел за печелене на избиратели и БКП, и нейната фракция в синьо СДС започнаха да набират такива в предизборната кампания от населението с мюсюлманско вероизповедание. Припомняйки си опита на БКП от 1951 г., синьо-червената мафия отново започна да внушава на това население турско национално самосъзнание, и то дори в онази негова част, която съзнаваше своя български произход и не знаеше турски език. По този начин започна изкуствено да се формира от българомохамеданите турско национално малцинство в рамките на българската държава и в ущърб на българските национални интереси. Изхождайки от демографските процеси на застаряване и отмиране на българската народност и бурния прираст на мюсюлманското население, не е трудно да се изчисли, че след около 30 години ще настъпи относително изравняване на християни и мюсюлмани.

Положението след 13 октомври 1991 г. стана особено драматично. В 36-то Народно събрание се настаниха представители на нихилистичните групировки на БСП и СДС, които поради относителното им равновесие не можеха да вземат никакво решение без участието на ДПС. Така балансьорът ДПС стана основен ръководен фактор в държавата ни. Със самото регистриране на ДПС за участие в изборите на 13 октомври като партия на етническа основа бе грубо нарушена конституцията ни. Това бе извършено със съдействието на Желю Желев, проводник на антибългарската политика, целяща да превърне България в разграден двор, в пъстър килим от най-различни етнически групи. Започнаха да никнат Турска демократична партия начело с терориста Адем Кенан, Мюсюлманска демократична партия начело с Недю Генджев, Македонска демократическа партия, Влашки културен съюз, ОМО "Илинден”. Бяха създадени и Съюз на ромските общности заедно със Съюз "Рома". Всички тези етнокултурни и етнорелигиозни общности получиха право на политическа дейност в ущърб на конституцията. Те формираха в част от българското население чуждо национално самосъзнание, противопоставяха го на останалото, създадоха условия за етническо напрежение, неспокойствие, несигурност, хаос и безредие. Президентството, Народното събрание и правителството толерираха превръщането на България от еднонационална държава в държава с много етноси, в която и основното, коренното българско население не ще представлява нищо друго освен една от многото етнически групи. Цялата тая деструктивна политика, трасирана от държавните ни институции, бе инспирирана от външни, враждебни на българския народ сили, целящи тоталното разграждане на Отечеството ни. Българинът бе поставен под ударите на нечувана денационализация, уронваха се националното му достойнство и чест, късаха се веригите му с неговото минало, безпрецедентно се фалшифицираше историята му, дискредитираха се неговите символи и идоли. Хайдутството у нас започна да се представя като проява на разбойничество, а еничарството - като проява на културен подем. Омаловажаваха се животът и делото на стотиците хиляди националреволюционери, дали живота си за освобождението от най-страшното робство, което историята на човечеството познава - турското; обезсмисляше се техният героизъм, извършваше се подигравка и кощунство с тяхната памет и кръв.

Връх в падението на България и националното унижение на българина бе издигнатото от мандата на ДПС правителство на Любен Беров, което започна да изпълнява програмата на коалицията ДПС/БСП. С оказаната подкрепа на ДПС БСП за сетен път доказа, че води не непоследователна политика по националния въпрос, а последователна антинационална политика. От началото на 1993 г. над страната ни вече осезателно надвисна страшният призрак на черното турско робство, оцветено тоя път не само в синьо-, а и в червено-комунистическа окраска. Българският народ бе съзнателно подхвърлен на нечувана нищета и мизерия. Безработицата, престъпността, спекулата, инфлацията взеха неописуеми размери. Никой не се интересуваше от пенсионерите, болните хора, безработните, хвърлени в лапите на хищническия пазарен механизъм, продължиха с бързи темпове да се разрушават индустрията, стопанството, икономиката; национално значими промишлени и селскостопански обекти се разпродават на чужденци, задушава се националната ни продукция, предприятията ни се обезценяват, разгражда се армията,  която бе поставена в ръцете на антибългари. Родината ни се тласка към гибел.

Ето защо БНРП с наложителна необходимост трябва да възкреси забравеното ни героично минало, да възвърне потъпканото национално самосъзнание и достойнсто на българина, да събуди у него дремещата народностна гордост, да обедини българите в единна национална спойка, да въдвори ред, законност, спокойствие и сигурност за всеки български гражданин чрез премахване на хаоса и анархията, да въоръжи своите братя по плът и кръв в откъснатите от България земи с необходимите знания за историческата им принадлежност към българската народност и по този начин да ги приобщи духовно към лоното на българската нация, да извиси културното, духовното и материалното ниво на българския народ, да върне съпротивителните му сили в борбата му за оцеляване и съществуване, да му посочи пътя към социален прогрес и икономически възход. Партия като нашата, която с паисиевска жар да се яви като факлоносец в тъмата на националното себеотрицание на българина и неговото духовно опустошение и да върне вярата в собствената му личност, в силата на неговото "Аз", е особено необходима сега, когато е забравена героиката на националреволюционното ни освободително движение от близкото минало.

Поради това БНРП се явява като връзка и мост между нашите националреволюционери и сегашното българско поколение, защото тя се вдъхновява от целите и програмата на националреволюционните ни демократи за свободна и независима, целокупна и обединена българска държава с единен български народ. БНРП се стреми към все по-пълна демократизация на обществения живот, към правова държава, в която на първо място стои грижата за човека в защита на неговите права.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИНЦИПИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /ЧАСТ ПЪРВА/, НАПИСАНИ ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА И В ИЗГНАНИЧЕСТВО И ИЗДАДЕНИ ОТ БЗНС НА 12 АПРИЛ 1919 Г. В СОФИЯ.


ЩО Е ПРИНЦИП?

Всички построени неща в света си имат свои основи, своя темел, върху здравината на който се крепят. Всички движущи се неща си имат своята първопричина, своя първоизточник, своя извор, своето начало или своята изходна точка. Това наричаме ние принципи. Основите на постройката - това са нейните принципи. Изворите, началата, изходните точки на нещата - това са техните принципи. Правилата, привичките, традициите, обичаите, които човек си изработва или усвоява и се ръководи в своя живот от тях, това са неговите принципи. Последните в живота на човека са като скелета, като мрежата от костите на неговото тяло. Те са рамките, нишките, границите и пътеките, из които човекът се движи. Принципи в живота - това са още пътеводители и светилници, благодарение на които ние научаваме насоките, по които трябва да се движим. Принципи на човека - това са неговите помагала да може успешно да плува във водите на живота. Без принципи човек, това е къща без основи, това е река без извори и притоци, това е кораб без компас и кормило, това е влак без релси, това е птица без криле, това е дърво без корени, това е кола без колелета, това е животно в мрак или мъгла.


ПРИНЦИПИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЛЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ

Както отделният човек си има свои правила, свои принципи в живота, така и разните обществени организации си имат своите принципи, от които изхождат техните програми, действия и борби. Земледелският съюз в България е една самостойна обществена организация, която има строго определени принципи. Принципите на земледелския съюз са следните:


Първият принцип

Земледелският съюз по своето вътрешно устройсто, по своя състав, по своите идеи, разбирания и стремежи е една напълно демократична /народовластническа/ политико-икономическа обществена организация.

Той е представител на грамадното в България земледелско съсловие и няма нищо общо нито с политическите партии, нито с монархизма, нито с анархизма. Той се стреми да пробуди съзнание у земледелците за всестранна самопомощ и самостойна земледелска борба, да ги сдружи и да направи от тях една първостепенна обществена сила, която да подобава и достойно да представлява интересите на земледелското съсловие, което съставлява мнозинството от целия български народ и върху плещите на което се крепи изцяло държавният живот на България.

Земледелският съюз се крепи и управлява вътрешно по всички правила на истинския парламентаризъм и в кръга на неговите принципни положения. В неговия вътрешен живот свободата на мисълта и устното слово са напълно гарантирани. Личността има правото да предявява своите идеи, разбирания и мнения и да се стреми да ги направи общи и меродавни в съюза убеждения. Ала дотогаз, докогато тия лични идеи и мнения не бъдат възприети и прокарани чрез едно решение, те не могат да бъдат задължителни за никого. Решението на мнозинството е закон за всички. Отделните личности, или малцинството, безпрекословено се подчиняват на решението на мнозинството. Авторитетът на отделната личност в никой случай не може да стои по-високо от авторитета на самия съюз. Който предпочита авторитета на личността пред тоя на съюза, той напуска почвата и принципите на демократизма и тръгва из пътищата на монархизма и анархията. Такъв човек губи моралното право да говори за каквито и да било принципи на земледелския съюз, защото той е отсякъл със собствените си действия стъблото на този съюз. Върховният представител на земледелския съюз, който има последната властна дума по всички спорни въпроси, е неговият редовно конституиран конгрес. Той представлява последната и окончателна съдебна инстанция. Меродавното решение на конгреса е онова, за което са гласували мнозинството от присъствующите делегати. Всички са длъжни да се подчинят на това решение. Който се отрече от това подчинение, той отрича правото на живот и на демократизма, и на земледелска организация, и на парламентаризма, и на модерния обществен живот, и на всичко свято за народовластието. Той отрича и собственото си право да бъде член на тая организация.

Пръв и законен изпълнителен орган на конгреса е управителният съвет на съюза, а на последния - постоянния негов състав, централният комитет.


Съюзната книжнина

Литературата, която по-обширно разяснява този принцип, е следната:
1. Демокрацията и нейният върховен принцип - от Ал. Стамболийски.
2. Власт, безвластие и народовластие - от същия автор.
3. Какъв трябва да бъде политикът - от същия автор.
4. Парламентарно и републиканско управление - от същия автор.
5. Уставът на Земледелския съюз.

/Пресслужба "Куриер"/


10:00:00
17.11.1993 г.


Редактор: Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова  
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!