17 декември 1997


София, 17 декември 1997 година  
Брой 98 (1794)


ПАРЛАМЕНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ


София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ В СОФИЯ НА 14 ДЕКЕМВРИ 1997 ГОДИНА. Документът е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.


Върховният партиен съвет (ВПС) констатира, че Демократическата партия (ДП) в своята стогодишна история винаги е отстоявала традиционните национални ценности, принципите на силно местно самоуправление и децентрализация на държавната власт.

Никога не е сътрудничила с комунистическата партия и нейните метастази.

След 1990 г. ДП успя да запази своята индивидуалност и специфично място в политическия живот на страната. Отчитайки новите политически реалности, ВПС на ДП реши:

1. От създаването на коалицията Обединени демократични сили (ОДС) Демократическата партия е била и е най-лоялният партньор на останалите партии в ОДС. Ние ще настояваме за политическа толерантност и равнопоставеност в рамките на ОДС такава, каквато съществува в коалицията Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия (НС - БЗНС, ДП).

За ДП политическото взаимодействие в ОДС е първостепенен въпрос, защото от него зависи взаимното доверие между политическите партньори. За България е нужна коалицията ОДС, за да продължи започнатата през 1997 г. цялостна реформа. ДП ще участва в нея чрез своите представители в законодателната и изпълнителната власт, ще носи своята отговорност, но твърдо ще защитава политическата си самостоятелност и равнопоставеност, както в коалицията Народен съюз, така и в ОДС.

2. За ДП взаимодействието между законодателната и изпълнителната власт трябва да се осъществява съобразно факта, че България е страна с парламентарно управление.

ДП не приема съществуващото разнопосочие между съдебната и изпълнителната власт, още повече, че корупцията е проникнала във всичките равнища на различните власти.

3. От съществено значение за ДП е взаимодействието между партиите в ОДС на регионално и общинско ниво. Взаимното доверие и уважение в коалицията се изгражда чрез локалното партньорство. ДП няма да допусне диктат върху своите регионални структури и ще се бори срещу пренебрегването по места на своите организации. Като партия сме доказали, че имаме достатъчно компетентни и лоялни към програмата на ОДС кадри и ще настояваме за тяхното ангажиране в политическите, обществени и стопански реформи в страната.

ДП смята, че е наложително подписването на ново политическо споразумение в рамките на ОДС, което да регламентира партньорството и на регионално и общинско ниво.

4. ДП не променя становището си, че "моралната политика е осъществима чрез моралното пречистване"", така както е огласено в политическата ни платформа още през 1990 г. Ето защо ние ще настояваме за приемането на лустрационен закон и за разширяване обсега на ЗДДБДС /бел. ред. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност/ чрез изменението му.

Моралът и добродетелността в политика са задължителни и пред избирателите, и в стопанския живот на страната. ДП ще настоява за активизиране в борбата с корупцията и организираната престъпност, за отстраняване на съмненията за мафиотизиране на отделни сфери в икономиката.

ДП е и за морални и реално изпълними ангажименти пред избирателите и е против приповдигнатия патос в обещанията.

5. ДП ще продължи усилията си за ефективно партийно строителство - увеличаване на своите местни организации, броя на членовете си и създаване на работещи регионални и общински структури. Няма да допуснем и намеса във вътрешнопартийните ни взаимоотношения.

ДП е и ще продължи да бъде партия на либералните, неоконсервативните и християндемократическите ценности, на собствениците, на предприемчивите и ще настоява за все по-малко държава в икономиката.

От ефективното партийно строителство зависи и нашата политическа самостоятелност и независимост.

За ДП интересите на България са над всичко и тя ще продължи да работи за тях както в Народен съюз, така и в Обединените демократични сили.

София, 14 декември 1997 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ


София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ЦК НА БКП ДО КМЕТА НА РАЗГРАД ВЕНЕЛИН УЗУНОВ ПО ПОВОД НЕГОВА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЖАН ВИДЕНОВ В СТОЛИЧЕН ВСЕКИДНЕВНИК. Документът е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" и чрез БТА - на средствата за масово осведомяване.


Централният комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) разгледа Вашата публикация във вестник "Дума" относно позорната политика на правителството на Жан Виденов и компания. Нарочно прочетох пред заседанието Вашето писмо, без да съобщавам името Ви и общината, откъдето е изпратено. Всички другари Ви подкрепиха, дори намериха, че сте малко мек и внимателен към мошениците и разсипниците на Отечеството ни. Тогава се запитах: каква е разликата между нас - членовете на БКП, и вас, бившите членове на БКП, а сега - членове на Българската социалистическа партия (БСП)?

След като мислим по един и същи начин, оценяваме еднакво събития и личностите, верни сме на идеите си и т.н.? Разликата е в ръководството на БСП. Това са хора, които заедно със Съюза на демократичните сили (СДС) знаят решенията от Малта, подпомагат световния империализъм и са готови да предложат на Запада евтини суровини и още по-евтина работна ръка заради собственото си обогатяване. Затова в парламента няма сериозна опозиция. Съгласни сме, че срамът, който лепна Жан Виденов на името на БСП с житната афера трудно ще се измие. Съгласни сме, че Премянов е срам не само за собствената си партия, но и за икономиката на България. Зловещо е поведението на непогрешимия Лилов, който фабрикува партии-двойници, за да обърква съзнанието на народа ни. Единственото, което можем да направим, другарю Узунов, е с общи усилия да се освободим от цялата тази паплач която съсипва не само БСП, но стои и начело на организираната престъпност в страната ни. Сигурно знаете колко крилца и перца от "леви" партии се препитават на "Позитано" 20. Знаете какви кървави пари се въртят там, за да се подрива комунистическото движение в България. Всеки ден при нас идват нови и нови членове на БСП, които депозират партийните си билети като доказателство, че се отказват от престъпната политика на БСП. С Вас нямаме различия по нито един от повдигнатите проблеми. Остава само да се освободим от хилавото ръководство на пораженската БСП, да си върнем имуществото и дружно да спечелим едни извънредни предсрочни парламентарни избори. С такива депутати като Вас България може да си върне богатствата, да спаси населението си и да задържи завоеванията на социализма. Като се разграничим, лесно можем да се обединим.

София, 15 декември 1997 г.

С искрено уважение и възхищение за твърдата Ви комунистическа позиция:

генерален секретар на БКП: ВЛАДИМИР СПАСОВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

СИНДИКАЛНИ ПОЗИЦИИ


София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА КНСБ - 1998-2001 ГОДИНА (ЧАСТ ВТОРА), ПРИЕТА НА ЧЕТВЪРТИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА (СОфИЯ, 28-30 НОЕМВРИ 1997 ГОДИНА).

Конгресът избира за председател на КНСБ д-р Желязко Христов; за пръв почетен председател е избран проф. Кръстьо Петков. Тримата заместник-председатели, избрани от конгреса, са: Юри Аройо, Пламен Димитров и д-р Иван Кокалов.

Документът е предоставен за публикуване чрез БТА на средствата за масово осведомяване.


КНСБ вижда своето място и роля в реформата и управлението на новите осигурителни системи именно по този начин - като представител на осигурените и гарант за целесъобразното изразходване на вноските на заетите лица и техните семейства. Същевременно централата и нейните федерации, синдикати и съюзи, ползвайки своя опит и постиженията на водещите синдикални централи в други страни, следва да разширят практиката за участие в доброволното осигуряване и социалното (недържавно) подпомагане. Тази дейност има не само икономически и финансов характер; тя разширява сферата на влияние на синдикалните организации и създава нови връзки с осигурените лица и техните семейства.


7.2.1. Пенсионно осигуряване

КНСБ подкрепи първата стъпка на реформата в тази област - отделянето на националния осигурителен фонд от бюджета и прокара част от своите идеи при изграждане на системата за финансиране и управление на НОИ. Представители на централата участват в управлението на дейността на фонда и имат принос в неговата финансова стабилизация. Важна стъпка в реформата е и създаването на първия професионален (учителския) фонд за задължително допълнително пенсионно осигуряване. КНСБ и нейните федерации, синдикати и съюзи са инициатори и лидери в доброволното допълнително пенсионно осигуряване. ПОК "Доверие" има 60 000 осигурени лица, а ПОФ "Сила" и другите пенсионни фондове с участие на федерации, синдикати и съюзи обхващат още 30-40 000 осигурени лица.

Усилията на конфедерацията през следващия период трябва да се насочат в следните направления:

- Създаване на законова и нормативна база за реформиране и отделяне на пенсионното осигуряване. Новите нормативни решения следва да отразяват положителното от българската традиция и практика и да са ориентирани към достигане на европейските равнища и стандарти;

- Изграждане на система от фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Това следва да стане както чрез създаване на нови професионални фондове за задължително допълнително осигуряване, така и чрез мрежа от фондове за доброволно допълнително пенсионно осигуряване;

- Подкрепа на гъвкави програми за постепенно преминаване към нови възрастови изисквания и схеми за пенсиониране;

- Гарантиране на финансовата стабилност на националния пенсионен фонд.


7.2.2. Здравно осигуряване

КНСБ следва да продължи усилията си да бъде активен участник в обсъждането на законодателните инициативи, проекти и модели за здравна реформа, като отстоява интересите на пациентите, синдикално сдружените медицински специалисти и съсловните групи. Конфедерацията трябва да приеме специална програма за участието си в практическото изграждане на новата здравноосигурителна система и здравните услуги, като постави ударението върху:

- Осигуряване на синдикално представителство в управлението на националната здравноосигурителна система, както и в органите за управление на регионално равнище;

- Организиране на обучение по правната, финансовата и управленската материя на здравното осигуряване, предимно за своите членове и партньори;

- Съдействие на предприятия, общини и фондации в съхраняването на заведенията на работническото здравеопазване и профилактика;

- Участие на централата, нейните федерации, синдикати и съюзи и организациите в доброволното здравно осигуряване чрез мрежа от здравноосигурителни каси (съвместно с работодатели, общини и външни инвеститори).


7.2.3. Социално подпомагане

Конфедерацията на независимите синдикати в България ще подкрепи програмата за реформиране и усъвършенстване на системата за социално подпомагане и грижи с цел гарантиране на социалната поносимост на трансформациите. Кофедерацията активно ще съдейства и участва в обсъждането на проектозаконите в тази сфера, ще работи за обосноваването и дефинирането на обективен критерий за бедност в страната и ще се бори за финансовото заздравяване на програмите за подпомагане.

Структурите на конфедерацията, особено тези в териториите, следва да бъдат инициатори в раздържавяването на част от заведенията за социално подпомагане и да насърчават тяхната социализация и управление от общински, граждански и корпоративни организации.


7.3. Участие в трансформацията на собствеността

През годините на реформата единственото средство, чрез което можеше да се постигне трансформацията на системата, при това бързо и на допустима социална цена, е структурната реформа, придружена от приватизацията на оптимална част от собствеността на държавата. Като изключим един спорадичен опит обаче през тези години нито едно правителство не направи конкретни стъпки към разработване на стратегията на страната за структурната реформа. И досега няма цялостна афиширана и публично обсъдена стратегия за насоките и формите за преструктурирането на икономиката на страната.

Приватизацията стана единствена форма за реална структурна реформа с всичките произтичащи от това негативни последици: няма еднопосочност в действията на приватизиращите органи; всяка отраслова програма за приватизация като правило се разработва сама за себе си, без да отчита стратегически цели в преструктурирането на икономиката и постигнатите до момента резултати в нейното изпълнение; чуждестранните инвеститори трудно се ориентират в стратегическите приоритети на страната, а и в дебрите на държавната бюрокрация; няма възможност да се използват данъчни и финансови инструменти в помощ на реализацията на целите на програмата за преструктуриране, вследствие на което отделните направления на държавно въздействие не са еднопосочни; инфраструктурата на страната не е съобразена с потенциалните приоритети и с темповете на извършване на структурната реформа и това още повече затруднява реформите.

Международните ангажименти на България и програмата на сегашното правителство сочат, че и през следващите години в основата на обществено-икономическите промени в страната основният фактор ще остане приватизацията. Това налага КНСБ да продължи работата си в две направления:

- От една страна федерациите, синдикатите и съюзите с помощта на централата да участват в разработването и прилагането на програми за отраслово преструктуриране на реалния сектор и бюджетната сфера;

- От друга страна всички структури на КНСБ да продължават линията, възприета от създаването й, за поддръжка на процесите на приватизацията и непосредствено участие в приватизационните процеси. Това става чрез активизиране и подкрепа на потенциални инвеститори, експертно участие в изработването на законодателната програма, обучението и пропагандирането на приватизационните модели и техники. КНСБ и нейните федерации, синдикати и съюзи с помощта на външни инвеститори изградиха мрежа от приватизационни фондове и играха активна роля в първата вълна на масовата приватизация. МРПф "Труд и капитал" набра 100 000 акционери и придоби дялове в над 70 предприятия.

Наред с това обаче преминаването на предприятията в частни ръце води до активизирането на собствениците в търсенето на нови пазари, води до модернизиране на производството, до навлизането на нови европейски стандарти на производство, до повишаване на ефективността и в крайна сметка, в перспектива, до увеличаване на доходите на работещите.

КНСБ не може да не си дава сметка и за негативните моменти, с които е свързана приватизацията, за трудностите и отговорностите, които се поемат с нейното включване в приватизационните процеси: приватизацията неизбежно води до първоначално намаляване на заетостта.


7.4. Защита на доходите и жизнения стандарт

Конкретните цели през следващите години в тази област са:

- Работните заплати на заетите в материалната сфера да се определят в зависимост от крайните икономически и финансови резултати и развитието на производството. Регулиращите механизми в държавния сектор да се основават само върху ръста на производителността на труда.

В средносрочен план да се постигне последователно приближаване на българската цена на труда по професии, работни места и изпълнявани функции до равнищата в страните от Централна и Източна Европа.

- Заплатите на заетите в учреждения и дейности, финансирани от бюджета, да се обвържат с параметрите на социалния минимум, като се отчитат характерът и сложността на полагания труд;

- Заплащането на държавните служители да се установи и гарантира със Закона за държавния служител, като се въведат европейски изисквания, схеми и процедури;

- Пенсиите и социалните плащания в краткосрочен план да възстановят реалните равнища от 1993 година и се уреди на трайна законова основа тяхното периодично актуализиране.

- Защитата на заплати, пенсии и социални плащания от инфлацията да се извършва допълнително и инцидентно при надхвърляне на предварително определен за всяка година праг на инфлационна тежест за тримесечен период, на основата на автоматично индексиране.

Експертите на КНСБ да вземат активно участие в разработването на нова методика за определяне на инфлацията и потребителската кошница, както и на границата на бедността. Конфедерацията и нейните основни членове са длъжни организационно и финансово да подкрепят паралелната система за социална статистика, публикациите в тази област и да ползват информацията в националните и отрасловите преговори.

Защитата на доходите и жизнения стандарт да бъде водещо начало за КНСБ и при формиране позицията й по данъчната реформа. Промените в данъчното законодателство следва да бъдат съобразени с последиците от реформата в социалното осигуряване и участието на осигурените във финансирането му и да не водят до увеличаване на данъчната тежест.

Конфедерацията следва да активизира връзките си с потребителите и техните организации за защита на интересите. Противопоставянето на спекулата и измамите на пазара са неотделима част от синдикалната защита на жизнения стандарт на населението.


7.5. Социален диалог и работническо участие

Стремежът на КНСБ да утвърждава в България модерен синдикализъм от европейски тип означава, че през следващите няколко години развитието на социалния диалог ще има приоритетно значение в работата на организацията. Постиженията в тази област създават благоприятна среда за реализацията на заложените цели по другите приоритетни направления в социалната и икономическата сфера. КНСБ трябва да продължи да полага усилия за разширяване на периметъра и съдържанието на социалния диалог в качествено нови полета на синдикалната дейност - участието на работниците във вземането на решения в предприятията и засилване на влиянието на структурите на гражданското общество при определянето на стратегиите за развитие на страната в икономическата и социалната сфера.

Въпреки трудностите на прехода и често враждебните позиции на редица правителства трипартизмът и колективното договаряне вече се утвърждават като естествена основа на отношенията между синдикатите, работодателите и държавата. Системата на социалното партньорство има своята законова рамка и натрупан опит от успешно решени проблеми в интерес на социалните партньори от една страна, и на обществото - от друга. Тя обаче не е завършена и има сериозна потребност от стабилизиране и усъвършенстване. Кризисното състояние на страната и нуждата от ускоряване на реформите, особено на приватизацията и преструктурирането на икономиката, неизбежно ще разнообразява възможните форми на защита на интересите на труда. КНСБ винаги е насърчавала и ще продължи да подкрепя творческия подход и търсенето на максимален ефект от синдикалната активност на различните нива на организацията.

В същото време разместването на пластовете в управлението на предприятията и на националната икономика ще продължава да създава предпоставки за дестабилизация, разводняване на съдържанието или налагане на конфликтен характер на отношенията между социалните партньори. Всички опити в тази посока трябва да бъдат парирани безкомпромисно в името на социалния мир и осигуряването на приемлива за обществото цена на промените.

Настоящата ситуация и перспективите за нейното развитие през следващите години очертават главното ядро в политиката на КНСБ по развитието на социалния диалог - съсредоточаване на усилията за изграждане на мрежа от институции на социалния диалог в България.
Мрежата включва:
- Национален икономически и социален съвет;
- Национален съвет за тристранно сътрудничество;
- Система за участие на работниците в управлението на предприятията;
- Система за участие на неправителствени организации в подготовката на решения на държавните институции - комисии в парламента, министерства - на труда и социалната политика, на екологията, агенции за регионално развитие и др. Постепенно преливане на функции и особено на практически дейности към неправителствените организации.
- Системи за подготовка на кадри за новите роли в мрежата от институции на социалния диалог.

Дейността на такава мрежа ще доведе до взаимно усилване на влиянието на отделните институции и затова тя следва да се изгражда със съдействието на социалните партньори и заинтересованите неправителствени организации. Приоритетно значение за следващите няколко години имат възловите институции.


7.5.1. Национален икономически и социален съвет (НИСС)

Институции от подобен род съществуват в почти всички развити общества в Западна Европа и са обект на нарастващ интерес от страна на утвърждаващите се демокрации в Централна и Източна Европа. НИСС е независим орган, който осигурява възможност за участие на социалните партньори и други неправителствени организации при определянето на стратегическите направления на икономическата и социалната политика в България. Всички законопроекти в областта на компетенциите на НИСС задължително се консултират със съвета и не могат да бъдат разисквани без неговото становище. НИСС не е дублираща структура на НСТС, а на основата на надеждна информация от държавните органи оформя рамката за договаряне в процеса на тристранното партньорство.

Работата по идеята следва да започне през 1998 година, за да може до две години съветът да започне да работи пълноценно.


7.5.2. Участие на работниците в управлението на предприятията

Възможността работниците да бъдат информирани, консултирани и да участват в процеса на вземане на решения е залегнала в основополагащите документи на Европейския съюз и е неотделима част от фундаменталните права на гражданите в общността. Всяка страна, която се стреми към членство в обединена Европа, трябва да има ефективно действащи институции от подобен род в националната система на индустриални отношения. Най-често това са работнически съвети, създадени след провеждането на избори с участието на всички заети в предприятието.

Работническите съвети са полезен канал на информация за стратегическите перспективи на компанията, особено във финансовата област, технологичното обновление и структурата на управление, закриване на части или цели предприятия, преместване или стартиране на нови произвоства и др. Чрез подобни форми на участие работещите и синдикатите получават възможност да излизат със свои мнения и позиции практически по всички въпроси на развитието на предприятието, включително в области, които не са предмет на колективното договаряне и традиционно се определят като "фирмена тайна".

Работата по разработване на система за участие на работниците в управлението следва да достигне до оформяне на проектозакон още през 1998 година. Трябва да се положат усилия той да бъде приет от парламента през 1999 г. и преди края на мандата му да започне изграждането на системата в българските предприятия.

Паралелно с подготовката и внедряването на структурите и механизмите на участието на работниците в управлението трябва да започне и програмата за обучението на кадри за реализацията на идеята, доколкото ефективното представителство ще изисква задълбочени познания върху производството и управлението на фирмите.

Създаването на Национален икономически и социален съвет, укрепването на НСТС и участието на работниците в управлението на предприятията без съмнение трасират пътя за хармонизиране на системата на индустриалните отношения с изискванията на Европейския съюз и повишават шансовете на България при разширяването му на изток.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 17 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКЦИЯ "ПОДКРЕПА" В "ПОЛИМЕРИ" АД - ДЕВНЯ, ЗА ДЕЙСТВИЯТА ПО ЗАЩИТА НА СОЦИАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА РАБОТЕЩИТЕ В "СОЛВЕЙ-СОДИ". Документът е адресиран до Секция "Подкрепа", до КНСБ, до изпълнителния директор на "Солвей-Соди" АД и чрез БТА - досредствата за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
ДАМИ И ГОСПОДА,

От името на членовете на секция "Подкрепа" в "Полимери" АД съм упълномощен да изразя чрез настоящата декларация безрезервната ни солидарност към справедливите ви искания.

При цялото ни уважение към представителите на едрия бизнес и частния капитал с настоящата декларация изразяваме категоричното си несъгласие да бъдем третирани като хора от Третия свят.

Уважаеми господа от "Солвей",
В Република България няма законодателство отделно за частния и отделно за държавния бизнес и елиминирането под каквато и да било форма на синдикатите от преговори по уреждането на трудово-правните взаимоотношения с работодателя е грубо нарушение на законите на държавата ни!

Колеги от "Солвей-Соди",
Бъдете твърди, непоколебими и решителни в действията си за защита на Вашите социални интереси. Това е залогът за вашия успех. Ние сме с Вас!

Девня, 12 декември 1997 г.

Председател на Стачния съвет на Секция "Подкрепа" в "Полимери" АД:

ИВЕЛИН СТОЯНОВ

(Пресслужба "Куриер")


------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 16 декември 1997 година.


БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортер: Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.