17 август 1995


София, 17 август 1995 година
Брой 160 /1461/


София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ХИМИЯ И ИНДУСТРИЯ" КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НАЦИОНАЛНАТА ФЕДЕРАЦИЯ "ХИМИЯ" КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ДО МИНИСТЪРА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА КЛИМЕНТ ВУЧЕВ ПО ПОВОД НА ПОДПИСАНО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО.


Националната федерация на труда /НФТ/ "Химия и индустрия" на Конфедерацията на независимите синдикати /КНСБ/ и Националната федерация /НФ/ "Химия" на Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" изразяват категоричното си недоволство от едностранните тълкувания и действия на Министерството на промишлеността, които противоречат на договореностите в подписаното на 3 юни 1995 г. Споразумение за тристранно сътрудничество.

По вина на министерството, въпреки готовността на синдикатите и работодателите беше провалено насроченото заседание на подотрасловия съвет за тристранно сътрудничество "Химическа и нефтопреработваща промишленост" на 19 юли 1995 г. За неизвестен период от време се блокира работата на съвета, както и приемането на устройствените документи и преговорите за актуализация на отрасловия колективен трудов договор. Не се изпълняват от страна на министерството задължения, произлизащи от подписаното споразумение и правилата на работа на националната система за тристранно сътрудничество.

Уважаеми господа,
НФТ "Химия и индустрия" - КНСБ, и НФ "Химия" - КТ "Подкрепа", положиха подписите си под Споразумението за тристранно сътрудничество в промишлеността, водени от желанието за конструктивен диалог, социален мир и просперитет на отрасъла.
Ако това са били и Вашите намерения, настояваме своевременно да получим ясен отговор дали министерството ще води социален диалог в химическата промишленост.

Предлагаме да посочите датата за провеждане на заседание на тристранния отраслов съвет "Химическа и нефтопреработваща промишленост". В противен случай ще смятаме действията на министерството като официална политика на протакане и блокиране на социалния диалог, за което ще уведомим нашите синдикални структури.

София, 16 август 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НФТ
"ХИМИЯ И ИНДУСТРИЯ":
Любен Маков

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НФ "ХИМИЯ":
Христофор Лилов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ВЛАДИМИР СПАСОВ - ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ДО ФИДЕЛ КАСТРО - ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА КУБИНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ГОДИШНИНА ОТ УЧРЕДЯВАНЕТО НА ККП. Документът е адресиран и до средства за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ ФИДЕЛ КАСТРО,

Най-учтиво Ви моля по случай 70-годишнината от основаването на Кубинската комунистическа партия /ККП/ да приемете от мое име и от името на българските комунисти най-искрените ни комунистически поздравления.

Уверени сме, че Вие смело и уверено ще водите героичния кубински народ по начертания от Вас героичен път на строителството на социализма.

Няма сила, която би спряла Вас и кубинския народ от избрания от ККП правилен път. Империалистическата блокада и наложеното от САЩ ембарго създават трудности, но с тях интервентите няма да могат да сломят духа на героична Куба.

Уверени сме, че Вие, другарю Кастро, няма да пожалите сили, знания и опит за укрепването на световното комунистическо движение и за създаването на Комунистически интернационал.

От душа и сърце желаем на Вас дълголетие, за да можете да ръководите народа си по избрания от Вас и от ККП героичен път.

Смърт на фашизма и империализма - свобода на народа!

Да живее социалистическа Куба!

София, 15 август 1955 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "ЗА РАБОТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА", ОГЛАСЕН ОТ НЕЙНИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /28 И 29 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/.


В изпълнение на решението Министерският съвет /МС/ разработи и внесе Законопроекта за бюджета на Република България за 1995 г., Законопроекта за държавна закрила на земеделските производители, Законопроекта за Централната служба за борба с организираната престъпност, Законопроекта за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закон за изменение и допълнение /ЗИД/ на Наказателния кодекс, ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс, ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията. Освен в тях допълнително Министерският съвет внесе ЗИД на Закона за околната среда, ЗИД на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, ЗИД на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели, Законопроект за герба и националното знаме, закон за Българските държавни железници, Закон за ценните книжа и инвестиционните дружества /в последствие заменен със Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества/, Законопроект за гражданската защита, Законопроект за висшето образование, Законопроект за цените, ЗИД на Закона за акцизите, Законопроект за Сметната палата и други.

Характерно за първата сесия от мандата на 37-то Народно събрание е, че парламентарната група и Министерският съвет трябваше да отговорят на нетърпящи отлагане изисквания за промени в приетото от СДС в 36-то Народно събрание репресивно законодателство чрез изменение и отмяна в действащи закони /например удължаването на срока за мораториума върху жилищни, здравни и социални обекти, подлежащи на реституция след 25 февруари 1995 г.; отмяната на Закона "Панев" и др./, както и да реагират на спешни проблеми от управлението на страната /Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от МС/. Необходимостта от решаването на тези спешни задачи, протичащи от ангажиментите на предизборната платформа на Демократичната левица /измененията в Закона за земята, Закона за реституцията и отмяната на "Анти-Панев"/, даде повод на опозицията да атакува Демократичната левица, че работи "на парче" и "хаотично" и приема реваншистко законодателство.

Важно е да се отбележи, че през този период Министерският съвет беше в процес на изработване на своята Програма за управление на Република България до 1998 г. Програмата, вече утвърдена и приета, е основната база за цялостна законодателна дейност на Парламентарната група на демократичната левица.

Законодателната дейност на Демократичната левица през първата сесия е изградена на разбирането, че при условията на управление основен вносител на законопроектите трябва да бъде Министерският съвет. Към 30 април 1995 г. внесените от МС законопроекти са 69, от които 48 законопроекта за ратификации и 5 - в изпълнение на решението от 31 януари 1995 г. От своя страна ПГДЛ до 30 април 1995 г. е внесла 25 законопроекта, от които 20 са от името на отделни народни представители с подкрепата на парламентарната група. За сравнение общият брой на всички постъпили в Народното събрание законопроекти към тази дата е 139, а на постъпилите проекти за решения - 45.

В стремежа за постигане на съгласуваност между политиката на правителството и конституционното право на всеки отделен народен представител на законодателна инициатива парламентарната група прие в правилника си чл. 8, ал. 2, съгласно който "преди внасянето на законопроект в Народното събрание народният представител го внася за разглеждане на Общото събрание". С малки изключения народните представители стриктно спазваха това изискване. За обсъждане в парламентарната група към 30 април 1995 г. са постъпили общо 40 законопроекта. Голямата натовареност на парламентарната група и пропуските в работата на Съвета на взаимодействие с постоянните комисии на Народното събрание попречиха групата да вземе своевременно решение по една част от тях. Ръководството на парламентарната група отчита важността на този проблем и е в процес на изработване на процедура, която ще го реше в най-близко време при запазването на чл. 8, ал. 2 на Правилника за организацията и дейността на Парламентарната група на демократичната левица /ПОДПГДЛ/.

Основни проблеми при законодателната инициатива през отчетния период са качеството на внасяните законопроекти, което не е на достатъчно добро ниво, както и случаите на липса на предварителен синхрон в законодателната инициатива между парламентарната група и МС, довели до някои сериозни пропуски. Все още не се прилага в нужната степен разпоредбата на чл. 48 от Правилника за организацията и дейността на Парламентарната група на демократичната левица, който изисква преди приемането на законопроектите от Министерския съвет министрите да вземат становище на парламентарната група.

Проблемът с качеството на внасяните законопроекти с още по-голяма сила се откроява при законодателните инициативи на отделните народни представители. Недоброто качество на немалко законодателни предложения на отделни народни представители от ПГДЛ е причината те да бъдат спрени в Съвета за взаимодействие с постоянните комисии. Това изисква старателна предварителна работа на всеки един от нас преди задвижването на законодателните процедури.

От внесените законопроекти към 30 април 1995 г. изцяло са приети и влезли в сила 54 закона /от тях 46 ратификации/. Един от най-важните е Законът за бюджета на Република България за 1995 г., който бе приет в основните си параметри през първата сесия и чието гласуване на второ четене приключи през първите дни на лятната сесия. На първо четене до посочения период са приети 11 законопроекта, сред които няма закони за ратификации. Това са:
1. Законопроект за допълнение на Указ 56 за стопанската дейност.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за използване на атомната енергия за мирни цели.
3. Законопроект за държавно предприятие "Български държавни железници".
4. Законопроект за държавна закрила на земеделските производители.
5. Законопроект за създаване на постоянен фон за подпомагане на земеделието и животновъдството в България.
6. Законопроект за народните представители.
7. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
9. Законопроект за допълнение на Закона за изпълнение на наказанията.
10. Законопроект за висшето образование.
11. Законопроект за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ШЕСТА/ "ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА - КЪМ УТРЕШНИЯ ДЕН НА БЪЛГАРИЯ", ОГЛАСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ ПРЕД ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /24-25 ЮНИ 1995 Г., СОФИЯ/.


4. Периодът след изборите и дейността на правителството на БСП

Резултатите от парламентарните избори радикално промениха политическата обстановка в България. Съществуващата до 18 декември 1994 год. възможност за постигане на широко национално съгласие и за ускоряване на реформите в страната беше отложена. След неколкомесечно затишие отново се очертава възможност за тежка политическа конференция.

В такава обстановка най-важната задача пред ГОР в началото на 1995 година беше да стабилизира и да заяви ясно идейната си идентификация, да завърши в най-общи линии изграждането на политическите си структури и да открои своята политическа линия. Едва сега, след като и БСП пое открито отговорността за властта, ние можем да отговорим убедително на въпроса: какви са различията им с правителството? Защо предугаждахме за тези различия още през 1991-1992 година? Наистина ли става дума за различни линии на политическо поведение?

Много е важно националната ни конференция да даде зряла, но и откровена оценка за дейността на новото правителство.

За първи път след 1989 година едно правителство стартира при толкова добри изходни условия - относително спадане на градуса на политическото напрежение, преодоляване на икономическия спад през 1994 година, положително външнотърговско салдо и достатъчно стабилен валутен резерв на БНБ.

Изминалите 150 дни от дейността на правителството дават основание да се очертаят някои най-общи тенденции. Разбира се, би било погрешно да се избързва, да се дават окончателни политически оценки или да се изпада в плен на преднамерен критицизъм.

Още през януари 1995 година Националният съвет на ГОР възприе позицията да бъде конструктивен коректив в управлението на страната. Това не значи съглашателство и примирение с негативните тенденции в поведението на управляващите. Но това не означава и радикална опозиция и опозиция по принцип. Предлагаме тази позиция да бъде потвърдена от националната конференция за цялата 1995 година. Какви са аргументите в полза на подобно предложение?

На първо място - това е ранната фаза, в която се намира дейността на БСП като управляваща сила при непълна определеност на редица важни политически тенденции.

На второ място, позицията на конструктивен коректив отговаря на стремежа ни да създадем обща политическа алтернатива, да откроим линия, различна от очертаващите се полюси на един примирен биполярен модел, в който БСП ще срещне обединени опозиционни сили, доминирани от тези хора в СДС, които са отговорни за стопанската разруха и създаването на отношения на омраза в българското общество.

Въпреки тази позиция ние не можем да не отбележим някои тревожни тенденции в дейността на сегашното българско правителство, както и като цяло поведението на парламентарното мнозинство.

Тези тревожни тенденции очевидно са плод на политическа философия, която не може да приобщи България към семейството на развитите страни в света. Правителството на БСП тръгна по пътя на установяването на строг и методичен административно бюрократичен контрол върху всички сфери на общественополитическия живот. Очевидно целта на управляващите е да се спре хаосът и разпадането на основни производствени и обществени структури. С тази идея само за няколко месеца правителството и парламентарното мнозинство установиха стил на пряко административно управление на една част от държавните предприятия, държавните банки, националните медии и т.н. Очертава се опасно предаване на властта на правителствените чиновници и възстановяване на авторитарно-бюрократичния стил на управление. Оказва се натиск върху профсъюзите, някои политически и обществени организации. Всичко това формира неувереност и даже страх у много хора. Увеличават се фалитите на малки и средни фирми. Намалява склонността към инвестиции. Има прояви на бягство на капитал от страната.

Авторитарно-бюрократичният стил на поведение намери израз в промяна на курса на аграрната реформа. Въпреки че ГОР беше най-големият критик на Закона за възстановяване на селскостопанските земи, гласуван от СДС през 1992 год., ние не можем да приемем някои основни положения на промените, приети от сегашното социалистическо мнозинство. Ние сме за това:
- правото на всеки българин, имащ нотариален документ за собственост върху земя, да бъде гарантирано;
- да се осигури нормален пазар на земята, регулиран от законови и нормативни изисквания, а не от волята на държавни чиновници;
- безусловно да се гарантира правото на всеки на избор да обработва сам земята си, или да влезе в кооперация;
- да се изберат реални органи за управление на поземлената реформа по места, а не формално действащи "общи събрания".

ГОР подкрепя развитието на кооперациите и смята, че в близко бъдеще кооперацията ще бъде преобладаваща форма в селското стопанство. Но става дума за кооперация от собственици, за съчетаване на интересите, а не за възстановяване на административно-бюрократичните форми на управление в този най-важен за страната отрасъл на икономиката.

Правителството не показва необходимата динамика и в сферата на приватизацията. Осъществените за 150 дни приватизационни сделки са крайно недостатъчни. Но още по-тревожна е по-нататъшната централизация на процеса на приватизацията и подчиняването му на група чиновници.

Това, срещу което най-много въставаме и няма да престанем да се борим, е раждането на централизирания контрол върху държавната икономика. Възстановяването на държавните поръчки, ограниченията на директорите да избират свои партньори, забраната на държавни фирми да се застраховат в частни организации са част все от една и съща политическа философия.

Очертава се и линия на задържане на структурните реформи в сферата на индустрията. Вместо промени в продуктовата и пазарна инфраструктура Министерството на финансите и държавните банки са подложени на непрекъснат натиск за разсрочване на кредити на губещи предприятия. Вместо критериите на пазара банките са изправени пред натиска на депутати, партийни функционери и чиновници.

ГОР стои на друга позиция. Ние смятаме, че далеч по-правилно е да се е тръгне по пътя на пазарното преструктуриране на икономиката, както на индустриалния, така и на банковия сектор. Държавата трябва не пряко да ръководи икономиката, а всячески да развива пазарната инфраструктура и да освобождава стопанството от огромния баласт, с който е натоварено.

Когато преди няколко години критикувахме правителството на СДС за опита му да установи тотален контрол върху всички сфери на живота и да замени директорите на предприятия и банки, на културни и научни учреждения със свои хора, ние бяхме прави. Защото това означава установяване на партийно-държавен монопол върху властта, срастване на отделна партия с държавата и блокиране на гражданското общество. Тогава в тази критика участваха практически всички сегашни ръководители на социалистическата партия. За съжаление от грешките на СДС някои не са си извадили поуки. Налице са многопосочни опити както на правителствено, така и на регионално равнище - представителите на една партия, доверените хора на едно ръководство да получават всевъзможни постове в държавното управление. Подобна политика непременно ще доведе до възстановяване на партийния монопол и рано или късно ще предизвика силна обществена реакция и сериозна политическа конфронтация. Особено опасно е да се е създават привилегии за определени прослойки на корпоративния капитал, на отделни финансово-монополистични групи. ГОР беше създаден като антимонополна политическа формация и нашето движение не може да приеме за нормално държавни сделки, концесии и приватизационни сделки да бъдат насочени към едни и същи финансови групировки.

/Пресслужба "Куриер"/


13:00:00    
17.08.1995 г.    


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева Т
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!