17 август 1993


София, 17 август 1993 година
Брой 159 /946/


София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ КМЕТА НА СТОЛИЧНА ГОЛЯМА ОБЩИНА ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ.ЛЮБЕН БЕРОВ ВЪВ ВРЪЗКА С НАРАСТВАЩАТА ПРЕСТЪПНОСТ В СТОЛИЦАТА.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Столицата, както и цялата страна изживяват тежки дни на непрекъснато растяща криминална престъпност. Застрашен е животът на столичните граждани, нарушава се тяхното спокойствие, елементарните им права и свободи. Хората се чувстват несигурни на улицата, на обществените места, дори в домовете си. Насилието стана съпътстващ елемент в ежедневието на столичния град. Жестоки драми и издевателства с честта и живота на гражданите се разиграват дори в центъра на София пред очите на изплашеното население и бездействието на някои от органите на реда.

Никога столицата не е била такава грозна арена на развилняла се престъпност, при което нито животът, нито спокойствието, нито собствеността на гражданите могат да се гарантират съгласно конституцията и законите на страната.

Несигурността и страхът, всред който живеят гражданите и техните семейства в София, забавят темповете на икономическото развитие на столичния град.

Безнаказано се малтретират и чужди граждани, посещаващи столицата като туристи или за да вършат законен бизнес, с което се уронва авторитетът на столицата и на България, особено сега, когато политиката на столичната управа е насочена за търсене на контакти с други държави и привличане на чужди инвестиции.

Законът за местното самоуправление и местната власт ме задължава като кмет на София да отговарям за реда, спокойствието и сигурността на столичното население. Но за съжаление органите на реда, респективно полицията, са на директно подчинение на Министерството на вътрешните работи и практически е извън контрола на общината.

Не е тайна, че финансовите, организационните и кадровите проблеми на това министерство правят неефективна работата на полицията.

В борбата с криминалната престъпност се допускат слабости и от апарата на прокуратурата, следствието и съда.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Моля, да се вземат спешни мерки за промени в законодателството и за реформа в органите, отговорни за реда и сигурността на гражданите, за което призовавам:

1. Да се вдигне мораториумът върху изпълнението на смъртното наказание, определено за особено тежки криминални престъпления.

2. Да се извършат промени в наказателния процес, с които да се създаде възможност и процедура за бързо съдене на криминалните престъпници в случаите, когато са заловени на местопрестъплението и са налице безспорни доказателства за тяхната вина.

3. Да се предвиди по законодателен ред същестуването на общинска полиция, пряко подчинена на органите за местно самоуправление, респективно на кмета на общината, по подобие на опита в много страни, което обосновах още в предизборната си програма.

При по-нататъшно бездействие в борбата с престъпността, в качеството си на кмет на София, ще бъда принуден да призова населението на столицата към организиране на своята самозащита. Ще настоявам да се даде възможност на по-голям кръг от граждани на законно основание да притежават оръжие за своята самозащита, както и за създаване на доброволни граждански формирования по квартали с цел опазването на реда и оказване на отпор срещу нарушителите на спокойствието, сигурността и неприкосновеността на живота и имота на столичното население.

София, 11 август 1993 г.

КМЕТ НА СТОЛИЧНАТА ГОЛЯМА
        ОБЩИНА: проф.Александър Янчулев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГ "ЗОРА", АДРЕСИРАН ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.


ГОСПОДА,

Известно е, че България понася огромни загуби в резултат от ембаргото, наложено на Република Сърбия и Черна Гора от Съвета за сигурност на ООН.

Като последица от тези санкции само загубите на Български държавни железници за периода 1992-1993 година ще надминат един милиард и шестстотин милиона лева. За същото време загубите на държавните автотранспортни фирми до края на настоящата година се изчисляват на един милиард и двеста милиона лева, докато декларираните загуби на частните транспортни фирми надминават общата сума 4 милиарда лева. Почти неизчислими са щетите в другите отрасли на националната икономика.

Без вина виновни, невинно осъдени, превърнати в заложници на егоистичните интереси на доминиращите в днешния свят държави, ние сме изправени пред икономически колапс. Отрязана от Европа, поставена във фактическа изолация от безразличието и неотзивчивостта на международните институции, България е лишена от възможността да изнася своите стоки. И всеки ден губи милиони долари. Тонове нереализирана продукция гният по складовете на българските предприятия и в резултат от това работещите в тях не получават заплати или биват уволнявани.

Последиците от спазването на санкциите са повече от пагубни: икономиката ни се срива, цените се повишават, безработицата по данни на синдикатите вече е надминала 20 процента, което ни извежда на печалното първо място в Европа. Отчаянието, обхванало населението, естествено води до непрекъснатото нарастване на криминалната престъпност и социалното напрежение в страната. Всички тези фактори поставят под заплаха националната сигурност, гаранция за която ни дава Уставът на ООН и Парижката харта на нова Европа.

Независимо от причините от международен характер, които влияят изключително отрицателно върху икономиката и гражданския мир в страната, по никакъв начин не могат да бъда освободени от отговорност за създалата се драматична ситуация държавните институции и преди всичко правителството на Република България.

Ние смятаме, че правителството на г-н Любен Беров не се оказва на висотата на националните отговорности в днешния критичен за Отечеството ни момент. Подобно на предишното правителство и нему липсва държавнотворческа енергия и воля за държавност. Досегашната му политика е неопределена и нерешителна, а предлаганите от него мерки, съобразявани с чужди интереси, водят до окончателното съсипване на българската държавност, на националния капитал и бъдещето на нацията.

В тези трудни за България времена държавните институции без изключение показват нерешителност в защитата на българските национални интереси. Във връзка с това ние настояваме за следното:

1. Правителството да се ангажира с активни международни действия, като официално заяви, че предвид тези всички обстоятелства България повече не може да Изпълнява условията на ембаргото.

2. В случай на категоричен отказ за премахване на ембаргото правителството, парламентът и президентът са длъжни да настояват и да постигнат изплащането на справедливи компенсации за понесените загуби, като в сумата бъдат включени и щетите, нанесени ни в резултат от наложеното ембарго срещу Република Ирак, уведомявайки за всеки свой ход обществеността.

3. Ако правителството се окаже неспособно да постигне горните искания и се провали в отстояването на българската кауза, то трябва незабавно да подаде оставка, а парламентът трябва да го последва и се саморазпусне.

Едно провалено правителство не може да бъде правителство на България!

Един безличен парламент не може да изразява националната воля за право на живот и държавност на Отечеството ни!

България над всичко!


        ФОРМАЦИИ, ПОДПИСАЛИ ПРИЗИВА:

Политически кръг "Зора", Българска национално-радикална партия, Общонароден комитет за защита на националните интереси, Сдружение "Хелзинкски наблюдател - България", Институт за национални изследвания, Българско общество на рационалистите, Федерация на Българската социалистическа младеж, Синдикат на железничарите в България, Съюз на бесарабските българи.

ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ, ПОДПИСАЛИ ПРИЗИВА:

академик Георги Близнаков, академик Илчо Димитров, професор Орлин Загоров, професор Андрей Пантев, професор Димитър Филипов, професор Симеон Янев, професор Иван Радев, доц. д-р Милчо Лалков, ст.н.с. Божидар Димитров, ст.н.с. Станислав Станилов, Румен Воденичаров, Анчо Калоянов, Венцеслав Начев, Минко Бенчев, Борислав Геронтиев, Николай Хайтов.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИТЕТА ПО ГОРИТЕ ХРИСТО ТОДОРОВ.


Ръководството на Политическия клуб се запозна с изявленията на новия ръководител на Комитета по горите г-н Христо Тодоров, че акцент в работата на това ведомство щял да бъде дърводобивът.

ПК "ЕКОГЛАСНОСТ" напомня, че според статута си Комитетът по горите /КГ/ е ведомство, което трябва да се грижи за опазването и увеличаването на горския фонд. Дърводобивът и дървопреработването са друг тип дейности, с които КГ може да се занимава само доколкото допълват и не вредят на основните му цели.

ПК "ЕКОГЛАСНОСТ" се тревожи, че стопанинът на българската гора, Комитетът по горите, проявява нездрав интерес само към бизнеса с едростволен дървен материал и поема обещания /например за съживяване на дърводобива в Коми и уреждане на неплатените сметки на МС/, които не са работа на комитета. Безпокойство буди у нас и отново декларираното намерение на ръководството на това ведомство /подкрепяно за съжаление и от други "екологични" партии като Консервативната екологична партия, Национално движение "Екогласност" и Зелената партия/ да се върви към реституция на горите. Подобни намерения са пагубни за българските гори.

ПК "ЕКОГЛАСНОСТ" препоръчва на новото ръководство на комитета да се занимае сериозно с масовите бракониерства, незаконното въглищарство, горските пожари /някои от които съвсем не са случайни/, с някои заболявания като трахеомикозата при дъбовете и прочие, и прочие. Нека знаят, че ръководствата се сменят, а вечна трябва да остане българската гора.

Ние ще следим всяка стъпка на ръководството на този комитет, защото той стопанисва 1/3 от територията на страната, от което зависи екологичното равновесие по земите ни.

Софиа, 12 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 17 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА” /ЧАСТ СЕДМА - ПОСЛЕДНА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ПРОФ.НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ ПРЕД ВТОРОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /30 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.


Накъде по-нататък

Преди да отговорим на този въпрос, трябва да видим с какъв потенциал разполага в момента Конституционният форум, какво е неговото организационно състояние.

Във връзка с това трябва да се отбележи, че организационната структура на Форума е открита и свободна. Към него се присъединяват и отпадат отделни лица и групи, без да се държи на строгата партийна принадлежност. Тази клубна организация има своите предимства, но и сериозни недостатъци.

И въпреки нейното съществуване, Конституционният форум има няколко организационни бази, които го легитимират пред българската общественост.

В момента Форумът има 22 сдружения с около 1000 членове и две инициативни групи в Смолян и Свищов. В клубовете на Студентската федерация, които са 12, членуват 280 студенти.

Изградена е инициативна група за учредяване на федерация на младежките клубове.

Тези данни свидетелстват за силно редуциране на първоначалния състав на Конституционния форум, но те са достатъчни, за да може нашата организация да се възстанови и възземе. Още повече, че интересът към нея се възражда. Особено трябва да се цени намерението ни да привлечем млади хора, на които принадлежи бъдещето. В същото време числата показват, че трябва да се заемем с изграждане на нови сдружения и да привлечем поне още няколко стотици привърженици на либералната идея.

Заедно с това вторият конгрес на Конституционния форум /Второто общо събрание/ според устава трябва да даде отговор на серия важни въпроси, произтичащи от сегашната обстановка в България, да очертае главните задачи на Форума в духа на неговите определени вече стратегически начертания.

1. Преди всичко трябва да потвърдим нашата убеденост, че ще отстояваме либералните възгледи и ще защитаваме докрай демократичните републикански принципи. Това са двете идейни опори на Конституционния форум, те не бива да се изоставят, въпреки дори и началните неуспехи на Форума. Те осигуряват реалното бъдеще на България като свободна и просперираща държава.

2. Нашият идеал остава гражданското общество, което ще се изгражда на принципите на свободата на личността, на стопанската инициатива, базирана на частната собственост и на духовната толерантност в духа на човешките ценности, признати като такива в края на XIX в.

Във връзка с това ние трябва да настояваме за ограничаване на държавната намеса в частния граждански живот, за свеждане на държавната дейност до действителните размери, определени от редуциращата се собственост. В противен случай винаги тенденциите за засилване на държавното начало ще водят до тоталитаризъм от познат или от нов тип.

3. Конституционният форум трябва да отстоява правата и историческите постижения на българската нация. Тезисът за единството на нацията, базирано, разбира се, върху правата на хората от малцинствата, е свещен конституционен принцип, който не може да бъде подминаван нито по политически, нито поради каквито и да било конюнктурни съображения.

Във връзка с това Конституционният форум трябва да се грижи за развитието и усъвършенстването на нашата национална култура, опряна върху източните православни традиции и съвременните постижения на цивилизацията; да ратува за възстановяване на достойнството и богатствата на българската православна църква; за опазване на духовните традиции на нашето историческо наследство.

4. Конституционният форум ще трябва да подкрепи с всички средства духа и начинанията на новото предприемаческо съсловие, което в тази обстановка е призвано да създаде свободната икономика и материалното богатство на България.

Трябва да ограничим възможностите на реститутския капитал, идеалът на който е старото и бедно довоенно общество, а не модерното, високопроизводително стопанство.

5. Конституционният форум трябва да продължи да следва линията си за укрепване на националната сигурност, силно заплашена от бушуващата война на Балканите и от продължаващата намеса на великите сили в този район.

Трябва ясно да определим и да пазим вътрешните и външните опори на националната сигурност, да предлагаме и да следваме една разумна политика на разбирателство със съседите, да интегрираме България в европейската общност, да запазим традиционните приятелства в Източната сфера, да погасим огнищата на национално напрежение, които вече тлеят като опасности за българското национално единство и държавната сигурност.

В името на тези опорни принципи и възгледи, на които Конституционният форум се опира от първия си ден и които смятаме за перспективни, подаваме ръка на всеки, който реално мисли за България.

В сегашната обстановка трябва да се изгради една нова политическа формация, способна да превърне либералните принципи в действителна и реална програма на българската политика.

В случая ние смятаме за наши естествени съюзници всички либерални и патриотични формации в България - партия "Либерали", партия "Нова България", кръга "Зора" и много други. Трябва да се сложи началото на тяхното реално политическо сближение в един либерално-консервативен политически съюз. Тази нова формация ще трябва да определи достатъчно точно своята социална ниша. А това е българската интелигенция, новото предприемаческо съсловие, вече хилядите собственици на промишлени, търговски или земеделски стопанства, това е българското студентство, либерално настроената част на нашата младеж.

Естествени съюзници на тази нова формация ще бъдат патриотичните съюзи, организациите на българското офицерство, студентските федерации, Българската православна църква, Съюзът на жените, творческите съюзи на интелигенцията, част от синдикалните сдружения и много други. Така ще се формира един политически блок /съюз/ за влияние сред широки обществени среди, нещо безкрайно необходимо за предстоящите политически действия на българската либерална демокрация.

Ако успеем всички заедно да обединим в една определена вече посока усилията на изброените политически и обществени организации, ние можем да създадем силата, която реално да се намеси в българската политика и радикално да промени нейния дух и исторически предначертания.

В името на България ние сме длъжни да извършим всичко това. Няма за нас друг път, този е истинският, него трябва да следваме, разбира се, без никакъв догматизъм или фанатизъм, без да се пренебрегва единодействието с други или с всички демократични сили в България.

София, 30 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

СЪОБЩЕНИЕ

През втората половина на месец септември ще излезе книгата на Янко Янков "Документ за самоличност" в обем от 680 страници. Книгата включва всички изяви на лидера на Партия "Либерален Конгрес" /ПЛК/ от момента на неговото уволнение през 1982 г. от СУ "Св. Климент Охридски" и БАН до днес, неговите присъди, както и документираните по-значими действия на Партия "Либерален Конгрес", Съюза за Търновска конституция и Съюза на юристите демократи в България.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00    
17.08.1993 г.    


Редактори: Нина Гаврилова  
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Стоянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!