12 юли 2020г.

Празник на националната гвардейска част, открит Панамският канал, приета новата българска конституция

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

16 юни 1994


София, 16 юни 1994 година
Брой 116 /1161/


София, 16 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ.


На 5 юни 1994 г. Народното събрание в отсъствие на голяма част от народните представители прие Закон за изменение и допълнение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Конфедерацията на независимите синдикати в България от дните на своето създаване последователно и с увереност е заявявала позиция в подкрепа на идеята за масова приватизация като форма на реституция на труда, вложен от хората през последните 50 години. На нас принадлежат едни от първите законопроекти по въпросите на трудовото участие в раздържавяването на собствеността, на свой конгрес Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ прие и огласи специална резолюция по въпросите на масовата приватизация.

Приетият закон и декларираните намерения на правителството обаче поставят синдиката в нежелана от него роля на опонент на процесите на приватизация във вида, в който те са замислени:
- КНСБ е против замисления шоков вариант. Масовата приватизация на всяко трето българско предприятие "на калпак", без очертани приоритети на структурната реформа, при това за по-малко от 5 месеца, е нереалистична, ще предизвика стопански и граждански хаос.
- КНСБ не може да приеме, че социалните цели, които могат да се постигнат чрез масовата приватизация, ще се подменят с прозрачната политическа цел: да се купят гласове чрез инвестиционни бонове в предстоящите избори.
- КНСБ възразява срещу установилата се вече практика парламентът да прехвърля отговорността за оформянето на закона върху Министерския съвет чрез множество наредби, имащи характер на закони.
- КНСБ осъжда намерението на Министерския съвет да прехвърли върху гражданите отговорността за повече от 1/3 от стойността на държавните предприятия в условията на пълна стагнация на производството.

КНСБ счита, че всички пълнолетни българи, на които ще се връчат по 25 хил. фиктивни лева, губят:

1. Гражданите
- собственост, която може да носи приходи в Републиканския бюджет, ако към нея се подходи държавнически и се създадат минимални условия за редица предприятия да излязат от кризата;
- възможности за участие в управлението, доколкото за по-голяма част от предприятията са предвидени инвестиционни фондове, които ще се занимават от името на гражданите с покупката и управлението на предприятията;
- избор, тъй като заедно с печелившите предприятия в много по-голяма степен ще трябва да се купуват дялове от губещи предприятия, обречени на фалит без инвестиции;
- реално по 5500 лв. /общо за страната - над 30 милиарда лв./, които ще влязат в бюджета на разположение на министъра на финансите, без да е посочено за какво ще се изразходват, както е предвидено с останалите форми на приватизация.

2. Работещите в губещите предприятия
- възможността в техните предприятия да се инвестира и те да преодолеят кризата;
- възможността да се приемат специални защитни мерки при масови съкращения или ликвидация, в т.ч. и алтернативни програми;
- възможността сами да изкупят предприятията си, когато са убедени, че загубите са изкуствени или са причинени от некадърно управление.

3. Работещите в печеливши предприятия
- печалбите си, които ще продължат да отиват в разпореждане на други;
- възможността сами да купят печелившото си предприятие;
- свободата да докажат качествата на труда си в свободна конкуренция директно със сродни фирми.

В тази ситуация Координационният съвет /КС/ на КНСБ, подтвърждавайки още веднъж позитивното си отношение към идеята за масова приватизация, декларира, че в защита на интересите на своите членове:

1. Организира провеждането на срещи по федерации с представители на предприятията от списъка за масова приватизация.

2. Започва изграждането на регионални консултантски центрове и групи, които ще окажат помощ на засегнатите.

3. Предлага на стопанските ръководства да обединят усилията си за преодоляването на негативните последици от избрания от парламента вариант на масова приватизация.

4. Подкрепя всички легитимни акции на самозащита на засегнатите от политизирането на идеята за масова приватизация.

5. Апелира към президента на Републиката да упражни правото си на вето спрямо приетите промени в закона в частта за масовата приватизация.

София, 14 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 16 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА СЕДМИЯ СИНДИКАЛЕН СЪВЕТ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЩИТАТА НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ПРАВА И ИНТЕРЕСИТЕ НА РАБОТЕЩИТЕ В ОБЛАСТТА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.


Постигнатите резултати при колективното трудово договаряне на всички равнища е доказателство за конкретната защита на важни професионални и социални права и интереси на работещите в средното образование. Това се дължи преди всичко на умението на синдикалния актив да познава и използва всички законни средства за социален натиск, да съчетава в хода на преговорите необходимата твърдост и гъвкавост в своята позиция, да изявява конструктивния си подход и социална зрялост. Този ценен практически капитал на Съюза на българските учители /СБУ/ още по-решително трябва да се използва в синдикалните действия в условията на задълбочаващата се икономическа и духовна криза.

Членовете на СБУ не трябва да забравят, че под натиска на международните финансови институции правителството и Министерството на науката и образованието /МНО/ могат да прокарат непопулярни мерки, насочени срещу българското училище и работещите в него.

Предстоят ни тежки битки за защита на работните места, недопускане на драстично увеличение на норматива за преподавателска заетост, за отмяна на 77 Постановление на Министерския съвет /ПМС/, предвиждащо замразяване на работните заплати в бюджетната сфера и тяхното индексиране, както и за отстояване на вече извоюваните социални придобивки.

Във връзка с всичко това Седмият синдикален съвет на Синдиката на българските учители

РЕШИ:

1. Приема извършената досега дейност по сключването на колективни трудови договори /КТД/ и споразумения на национално, общинско и училищно равнище като начало на сложен и труден процес за защита интересите и правата на синдикалните членове.

2. Утвърждава като приоритетна задача бъдещата дейност на синдиката на национално, общинско и училищно равнище да продължи със сключването на колективни трудови договори и споразумения като форма в синдикалната дейност за защита интересите на членовете на СБУ.

3. При сключването на КТД и споразумения на различните равнища отделните клаузи по възможност да се договарят само за членовете на СБУ.

4. Одобрява извършената работа от стачните структури на синдиката за организираните и проведени синдикални действия, както и за подписаното стачно споразумение между Националния стачен комитет /НСК/ на СБУ и МНО, с което се решават редица социално-икономически и трудовоправни проблеми на работещите в средното образование.

5. Осъжда позицията на правителството за едностранното нарушаване на договореностите със социалните партньори и замразяване на работните заплати в бюджетната сфера, в т.ч. и в образованието, както и компенсирането им спрямо инфлационните процеси.

6. Обявява се против Указание N 1 на МНО за работните заплати и настоява за неговото отменяне и за въвеждането на работните заплати на заетите в средното образование в съответствие с 30 ПМС.

7. Възлага на НКС на СБУ да разработи тактика за синдикални действия в началото на новата учебна година.

8. Препоръчва на стачните структури на СБУ да подкрепят синдикалните акции на Конфедерацията на независимите синдикати в България, насочени срещу жизнените и социални интереси на трудовите колективи.

София, 10 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 16 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ, ПРИЕТА НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИЦЕЙСКИ СИНДИКАТ /1-2 ЮНИ 1994 Г., СОФИЯ/.


Делегатите на Първия конгрес на Националния полицейски синдикат направиха генералния извод, че в настоящия момент българската полиция не гарантира сигурността на отделния гражданин.

Това се дължи на:
- Свръхнатовареността, занижения авторитет, ниския статус и незащитеността на българския полицай от закона.
- Ниското заплащане на труда на полицая, което не го мотивира да работи активно.
- Все по-нарастващата апатия и деморализация в полицията, свързани с пълната обезвереност на полицаите от неангажираността и бездействието на законодателната и изпълнителната власт към проблемите им, въпреки нееднократно даваните обещания.
- Остарялото и неефективно законодателство и липсата на политическа воля и държавническа мъдрост от страна на политическите сили, представени в парламента.
- Тежкото материално-техническо състояние на полицията във връзка с ниския бюджет на Министерство на вътрешните работи /МВР/ за 1994 г.
- Голямото текучество, наличието на незаети щатни бройки в полицията, особено в големите градове въпреки безработицата.
- Проблемите с обучението на новоназначените служители, които са без практически опит.
- Появата на корупция сред полицейския състав.
- Бездействие на правораздавателната система - следствие, прокуратура, съд, обясняващо ниския процент на осъдени от установените от полицията извършители на престъпленията.
- Ескалация на престъпността, характеризираща се с организираност, въоръженост, агресивност и елементи на интернационалност, поява на нови форми на престъпност.

На основание на тези констатации Първият конгрес на Националния полицейски синдикат

РЕШИ:

1. Да запознае чрез средствата за масово осведомяване българската общественост с направените по време на дискусията изводи.

2. Националният полицейски синдикат да работи за превръщането на българската полиция в обществена служба, която гарантира и защитава свободното упражняване на правата и свободите на всички граждани, за превръщането й в съвременна демократична европейска полиция.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 16 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННИЯ СЪСТАВ И НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "ВРАБЧА 1" /ДИМИТЪР ГИЧЕВ/ С ПРЕДСЕДАТЕЛ АСЕН ДИМИТРОВ.


На 12 юни 1994 г. в София се състоя "извънреден конгрес" на БЗНС "Врабча 1" /Димитър Гичев/, организиран от отстранените от съюза господа Куртоклиев и Попов. По повод на това се чувстваме морално отговорни и нравствено-политически ангажирани да запознаем обществеността с несъстоятелността на събитието и още веднъж да напомним кои всъщност са "Врабча 1" и кой друг като зад "карнавална маска" играе на политика и даже успява да съчини мероприятие с претенции за сериозен конгрес.

Не са малко пунктовете, по които въпросната групировка може обосновано и съвсем обективно да бъде атакувана. Държим да поясним, че нашата декларация в никакъв случай не е в резултат на субективно-емоционален политически хъс.

1. Съгласно чл.19 от съдебно регистрирания съюзен устав, който гласи: "Извънреден конгрес се свиква от Управителния съвет с обикновено мнозинство 50 плюс 1. Той може да бъде свикан и по искане и на една трета от общинските дружби на съюза" - конгресът е несъстоятелен. Както вече сме уведомили средствата за масово осведомяване и политическата общественост - отцепниците не представляват съюза и са отстранени от заеманите от тях постове в съюзното ръководство. Ако трябва да бъдем по-конкретни, в Управителния съвет от общо съдебно регистрирани 14 членове, 9 от тях са категорично против предателската прокомунистическа политическа линия на тези ренегати.

В тази връзка от ръководството на съюза е заведено съдебно дело, което в близко време ще бъде гледано пред Върховния съд. В съдебния иск се представя за регистрация новото съюзно ръководство и изключването на господата Куртоклиев, Попов и Божинов от нашия съюз.

2. Необясним е пропускът на организаторите на мероприятието, които при цялото си старание явно не са успели навреме да изпратят уведомителните писма - те са били получени няколко часа след започване на конгреса.

3. Интересно кое е накарало господата Куртоклиев и Попов така "спешно" и "припряно" да свикват извънреден конгрес, след като досега нито веднъж не са свикали и провели редовни заседания на съюзните ръководни органи.  Всичките заседания на постоянния състав, както и на Управителния съвет са провеждани без тяхното участие. Доста време мина от регистрацията на съюза /септември 1992 г./ и без да се проведе редовен конгрес. Буди интерес кое е това, което трябва да се разгледа и реши на извънреден конгрес, защото не би могло да се разгледа на един добре обмислен редовен конгрес.

4. Включването на г-н Илия Ст. Илиев /областен организатор на дружбите от Варна и Добрич/ в мероприятието буди основателно учудване - господинът нито е учредител, нито съюзен член.

5. Поведението на групата ясно и категорично говори: тенденциозно, упорито и старателно се гони една цел: да се разбие политическото единство в съюза. Политическо късогледство и инфантилност ли е, или добре обмислен сценарий, па макар на пръв поглед елементарен и неизкусурен, е поведението на тези пълни със самочувствие политици. България няма време, господа. Всяка грешка, неволна или нарочна, ще ориса зле децата ни! Светотатство е под най-милозливи лозунги да се кове предателство пред род и държава!

София, 15 юни 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 16 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОПЪЛНЕНИЯ И ИЗМЕНЕНИЯ КЪМ УСТАВА НА МЛАДЕЖКАТА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ФЕДЕРАЦИЯ, ПРИЕТИ НА ВТОРИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /11-12 ЮНИ 1994 Г., ВАРНА/.


        Чл.8. Към последното изречение се прибавя: Лица, членували в БКП, БСП и идейно свързани с нея младежки организации.

Чл.10. Към последното изречение се прибавя: То се осъществява чрез подаване на писмено заявление по смисъла на чл.8 и чл.37 до отделния клуб, което се утвърждава с повече от 50% от членовете му.

Чл.12. - отпада

Чл.12. - нов. Изпълнителните съвети /ИС/ и местните клубове имат право да предлагат на Националния съвет /НС/ за изключване член на Международната радикалдемократическа федерация /МРДФ/, системно нарушаващ устава и програмата и неспазващ решенията на организацията, НС взема решение за изключване с 2/3 от състава си, присъстващ на заседанието.

Чл.14а. Почетно членство се дава на лица с особени заслуги към МРДФ.
     Ал.1. Почетен член може да е член на Радикалдемократическата партия /РДП/, навършил 35 год., или лица, членуващи в политически организации, навършили 18 г.
     Ал.2. Почетно членство се дава след решение на НС с обикновено мнозинство при предложение от ИС или местен клуб.
     Ал.3. ИС може да делегира права на почетен член да представлява МРДФ пред форуми и институции, когато МРДФ няма тази възможност.

Чл.24. Думите "всяка година" се заменят с "на всеки две години".

Гл. VІІІ. Навсякъде Федеративен координационен съвет /ФКС/ се заменя с Национален съвет /НС/.

Чл.31а. НС е върховният изпълнителен орган на МРДФ, действащ между два конгреса.

Чл.33а. ИС на МРДФ се състои от 11 души - председател, 4 заместник-председатели /организационен и кадрови, икономически, външен отдел и политически/, секретар и 5 членове.

Чл.46. Символ на МРДФ е кремаво на цвят знаме и стилизираната абревиатура на МРДФ. Партиен празник на федерацията е 6 януари - Богоявление.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 16 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЕЗИСИ "МОДЕРНИЗАЦИЯ ИЛИ КАТАСТРОФА" /ЧАСТ ПЪРВА/ КЪМ ПРОГРАМАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДЛОЖЕНИ ОТ АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ НА 41-Я КОНГРЕС НА БСП.


БЪЛГАРИЯ Е НА ПЪТ ДА ЗАГУБИ ВОЙНАТА СРЕЩУ СЕБЕ СИ

Днес България е изправена пред невиждани досега проблеми в новата си история. Без да е преживяла война, страната е в разруха, сравнима с национална катастрофа. Ужасяващ спад на производството, все по-трудно поддаваща се на контрол инфлация, загуба на жизненоважни пазари, прогресивно обедняване на огромна част от народа, нестихващи политически раздори, партизанщина, корупция, недемократичен натиск и опит за преследване на политическия противник, война на институциите, загуба на жизнени перспективи и мотивация за достоен труд и общественополезна изява, срив в ценностната система на обществото - взети заедно, всички тези разрушителни процеси създават картината на страна, победена, без да е водила война. Засегнати са дълбинните основания на самата българска държавност.

Събитията от последните години проблематизират българската историческа съдба и я поставят пред непознати изпитания. Днес българският гражданин, загубил способност за историческа ориентация в резултат на десетилетни граждански раздори, преживява спазъм в своето културно-историческо съзнание и самобитност.

Годините на "нежната революция" не прекратиха бушуващото през последните 70 години гражданско противопоставяне.

"Революционният хаос", обявен от някои в името на незабавна смяна на системата, смени не системата, а нейните собственици. Псевдореволюционната истерия, без да реши наболелите проблеми, сериозно увреди способността на обществото да се ориентира в собствената си история. Пътят към национално съгласие и разбирателство и отказът от решаване на проблемите по метода "кой кого" минава през съгласието на обществото със своята собствена история и през разбирането, че историята се е състояла, че изхвърлянето на цели нейни периоди, а още по-малко пренаписването й, е невъзможно.

Никога българското общество не ще се сдобри със себе си, ако не се сдобри със собствената си история.

Гаранция за необратимостта на историята е нейното разбиране и нейната приемственост.

Осмисляйки историята на България, българските социалисти осмислят отново и собствената си история, неразделна от националната съдба през последните сто години.


1.

ПРЕДПОСТАВКИТЕ
        /Откъде идваме/

Днешната всеобхватна обществено-политическа, икономическа и културна криза е резултат от безотговорни и злонамерени псевдореволюционни "експерименти" през последните четири години, прераснали в открит грабеж и вдъхновено рушене на националното богатство. Кризата има естествените си предпоставки в процесите през последните 4-5 десетилетия в българското общество, а дълбоките й корени - нейното историческо начало - са положени много преди това - още в началото на века. Тогава българската буржоазия, въпреки разбиранията и очакванията на българските социалисти, не успява да изпълни своята историческа мисия и да постави началото на едно стабилно буржоазно, демократично развитие от европейски либерален тип. Исторически предпоставки, географски особености, геостратегически външни влияния, съчетани при това с обща недоразвитост на цялото общество и на буржоазията в България, стават причина за национални катастрофи и три десетилетия авторитарно-монархическа и фашистка диктатура. Десетилетното господство на компрадорско-спекулантски и авторитарно-монархически елити предава възрожденските и национални цели и идеали. Българската буржоазия не успява да осъществи своите културно-исторически, модернизаторски и държавно-творчески задачи. Тяхното изпълнение стана мисия на българската левица, доминирана по естествен начин от Българската комунистическа партия.

Дълбоко изостаналото партиархално българско общество, със запазени елементи на родови и общинни връзки и със силни белези на предкапиталистически форми на живот и производство, с примитивно земеделие и слаборазвито, разорено индустриално производство, се нуждаеше от спешна модернизация /индустриализация, урбанизация, рационализиране на производствената дейност и обществените отношения/. В условията на окончателен политически и стопански крах на буржоазно-монархическия елит в края на Втората световна война левицата в България начело с Комунистическата партия се оказа единствената реална сила, способна да възстанови икономиката и да се заеме с неотложната и бърза модернизация на обществения живот. За тази цел българските комунисти разполагаха не само с лостовете на властта, но и с огромно обществено доверие - доверие, завоювано с хиляди жертви, дадени в десетилетни борби срещу политиката на национално предателство, водена от българските фашисти-компрадори. Българските комунисти начело на българската левица в сътрудничество с част от наиионалноотговорната българска буржоазия /"патриотичните индустриалци"/ пречупиха гръбнака на българската компрадорщина и извършиха цивилизационен преход от патриархално-архаичното изостанало битие на България към модерни европейски структури на живот, производство и управление. Това е разкритата тайна на Девети септември и на десетилетната бурна обществена модернизация след него.

Решавайки обаче по необходимост историческите задачи, които българската буржоазия трябваше, но не можа да реши, българските комунисти възпроизведоха логиката и културата на едно нетрадиционно и некласическо буржоазно развитие. Оставайки вярна на своята прогресистка мисия, Българската комунистическа партия /БКП/ в хода на решаване на своите задачи в обществото не можеше да не промени политическата си природа - тя еволюира от революционна към еволюционна партия, от "партия - боен отряд на пролетариата" към "партия на цялото общество", включваща представители на всички социални прослойки, а дори и на бившата буржоазия.

В България по същество бе утвърден един нетрадиционен по форма държавно-монополистичен капитализъм, характеризиращ се с висока степен на централизация и одържавяване на националното богатство и с монополно-политическо положение на Комунистическата партия /КП/ и на нейната идеология. Оказа се за съжаление, че тъкмо този недемократичен път е най-ефективният от гледна точка на необходимостта от спешна модернизация на затъналото в изостаналост и разруха българско общество от онова време. Разкритата тайна на вълната от няколко последователни национализации, а също и на ускорената /донякъде и насилствена/ колективизация на земята в България е необходимостта от спешна експроприация на всички форми на частна /недържавна/ собственост в интерес на един-единствен субект - държавата. По този начин става ясен смисълът на така често повтаряната /и така повратно тълкувана/ фраза на Г.Димитров, че е необходимо в България "за няколко десетилетия да се извърши това, което други народи при други условия са направили за векове". Наистина, процесът на експроприация на дребния и среден собственик в полза на капиталистическия монопол като гарант на ускорената модернизация на обществото /макар и в незавършена форма/ в страните от Западна Европа отне повече от век и половина. При това този процес на принудителна /а понякога и открито насилствена/ експроприация на дребния производител и собственик бе проведен в ред случаи чрез явно погазване на неговите формално-юридически права. Обективната логика на икономическия процес /капиталистическото развитие/ непрекъснато опровергаваше и нарушаваше своите собствени юридически форми и законови положения. Европейският капитал в своето победоносно движение твореше своите собствени юридически форми, а когато това беше необходимо - свободно ги нарушаваше в изгода на логиката на своето вътрешно развитие. Общото правило - този, който твори Историята, твори и нейните закони, но ги нарушава, щом се налага - се оказа валидно с цялата си сила и за специфичните български условия. По парадоксален начин Търновската конституция именно със своята изключителна за времето си либералност /защитаваща интересите на дребните собственици и производители в България/ влизаше в непрекъснато противоречие с изискванията на буржоазно-капиталистическото развитие на страната, противоречеше на вътрешния стремеж на българския капитал към концентрация и монополизъм. Тъкмо поради това тя беше непрекъснато нарушавана я погазвана през целия период на нейното действие. Нарушенията обаче не обслужваха в крайна сметка интересите на българския национален капитал /както това ставаше в Западна Европа/. Българската компрадорщина бе тази, която се възползваше от тях за тесногрупови, антинационални цели. Процесът на "пълзящо суспендиране" на Търновската конституция завърши с отменянето й след 1944 г., когато вече успешно централизираният /в държавна форма/ национален капитал получи нова, адекватна на природата си законова база. Процесите на бърза експропорция, протекли къде със, къде без законова форма в годините след Девети септември 1944 г., доведоха до формирането на нов съвкупен капиталист - т.нар. "партийно-държавна номенклатура". От името на държавата тази тясна прослойка от няколко хиляди държавни и партийни служители и функционери упражняваше цялата власт в обществото. Нещо повече, на практика като колективен /групов/ капиталист притежаваше и цялото национално богатство - в одържавена форма. Това е тайната на така наречената "вътрешна /малка/ партия", която, съзнавайки всички условности на формално-юридическата видимост, на практика действаше от името на цялата милионна БКП, а и от името на целия народ. Така чрез механизмите на формалната социализация /национализацията/ в България бе създаден нов крупен, по същество частен собственик, който тотално обединяваше властта и собствеността, при това във висококонцентрирана форма. Редно е да се напомни обаче на оплаквачите на "погазената демокрация", че въпреки тоталитарната форма това бе огромна крачка по пътя на прогреса в страната. Именно концентрацията на власт и собственост в ръцете на една тясна социална група /носител на всички съществени белези на съвършен капиталист/ създаде историческата възможност в България да бъде извършена истинска и цялостна модернизация от индустриален тип. Нещо, което не постигна ни един от дотогавашните буржоазни и компрадорски елити през целия т.нар. "буржоазно-демократичен период ". В резултат беше запазено, възпроизведено и в крайна сметка увеличено националното богатство, при това вече с качествено нов състав и съдържание - индустриално богатство, модерна социална инфраструктура, успехи в урбанизацията, рязко повишено културно и материално състояние на по-голямата част от народа. Налице беше цивилизаторската мисия на капитала, макар и в необичайна, идеологически завоалирана форма.

/Пресслужба "Куриер"/


14:00:00
16.06.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване нa материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!