16 декември 1993


София, 16 декември 1993 година
Брой 246 /1034/


София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИ В ТЮТЮНЕВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ.


Парламентарната група на Съюза на демократичните сили е обезпокоена, че наред с бедственото положение на миньори, учители, лекари, социално слаби и други слоеве от населението в тежко икономическо състояние през зимата ще се окажат и голяма част от хората, чийто основен поминък е тютюнопроизводството.

От посещението на народни представители от СДС в районите, произвеждащи тютюн, се установи, че през тази година почти нищо не е изкупено от произведеното количество тютюн. С тютюнопроизводството и тютюнопреработването са свързани близо 200 000 семейства в страната, много от които месеци наред живеят на вересия и не могат да покриват всекидневните си разходи за хляб, мляко, лекарства, образование на децата и други насъщни нужди.

По-голямото количество тютюн е вече балирано, стои при производителите при лоши технологични условия и ако не бъде изкупено в кратък срок, съществува реална опасност от понижаване на неговото качество и похабяване. Това означава огромна загуба както за производителите, които са вложили много труд и средства, така и за държавата.

Тежкото състояние на отрасъла е факт въпреки фалшивата загриженост и обещанията на Министерския съвет за увеличение на изкупната цена на тютюна и финансово гарантиране на неговото изкупуване. Израз на тази "грижа" е и ПМС N 197 от 15 октомври 1993 г., което гарантира средно увеличение на цената на тютюна с 57 на сто от изкупната цена за 1992, но по всичко личи, че и това постановление, както и много други, няма да бъде изпълнено.

Ето защо ние, народните представители от СДС,

ДЕКЛАРИРАМЕ

Отговорност за тежкото икономическо състояние на тютюневия отрасъл, което засяга интересите на стотици хиляди семейства в България, носи правителството на г-н Любен Беров, което излъга тютюнопроизводителите, че ще осигури финансово изкупуването на тютюна. За това допринесоха, и ненавременните, необмислени структурни промени в системата на "Булгартабак" от изпълнителната власт.

Заявяваме, че подкрепяме всички мирни, законни действия на тютюнопроизводителите в страната за удовлетворяване на техните справедливи искания, за незабавно започване изкупуването на тютюна и изпълнение на Постановление N 197 на Министерския съвет.

София, 15 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРТИИТЕ ОТ ОБЕДИНЕНАТА МАРКСИЧЕСКА ЛЕВИЦА /БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - МАРКСИСТИ, ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ/ И НА БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ОБЕДИНИТЕЛНИЯ КОНГРЕС НА КОМУНИСТИТЕ, ПРОВЕДЕН НА 11 И 12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г. В ГОРНА ОРЯХОВИЦА.


Ръководствата на Обединена марксическа левица и Българската работническа партия /БРП/ се разграничават от изнесената информация в средствата за масово осведомяване за проведен обединителен конгрес на комунистите в Горна Оряховица на 11 и 12 декември 1993 г.

Съветът на представителите на партиите от Обединена марксическа левица и БРП не са насрочвали обединителен конгрес.

В Горна Оряховица на 11 и 12 декември 1993 г. не са присъствали делегати на легитимни структури на БКП /марксисти/, ОБКП, БРСП и БРП.

Участниците в така наречения "исторически обединителен конгрес" са отдавна отпаднали от нашите партии и не членуват в нито една от тях. Те преследват една-единствена цел - създаване на нова партия, прикривайки се зад лозунга за обединение. Членове на БСП като Михаил Михайлов /живковист-номенклатурчик/, изпълнявайки чужди поръчки, продължават да разделят и унищожават комунистическото движение в страната.

Редно е при поднасяне на такава информация да се проверяват фактите, а не да се използват безотговорни писания на нелегитимни лица.

Настояваме за разгласяване на тази декларация, защото в противен случай ще търсим по съдебен път компенсации за нанесени морални щети на легитимните партии от Обединената марксическа левица и БРП.

София, 15 декември 1993 г.

ЗА ОБЕДИНЕНАТА МАРКСИЧЕСКА ЛЕВИЦА:

председател на ИС на БКП /марксисти/: Борис Петков

първи секретар на ЦК на ОБКП: Гено Влахов

ЗА БЪЛГАРСКА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ - председател: Чуде Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /РЕВОЛЮЦИОННА/ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННО ВРЕМЕ ОТ ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ПАРТИИ.


МНОГОУВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Живеем в трудно и славно време - време на преоценки и размисъл, на рушене и съграждане. Преоценяват грешниците - размишляват младите, които не отричат поголовно ценностната система заради това, че нейни изпълнители са били недобросъвестни и злонамерени личности.

Като подчертаваме въпроса, че старото поколение се отрича от миналото си и убедено го руши, с което унищожава не само вярата си в определени идеи и ценности, но съсипва и надеждата за единна и суверенна държава, УБЕДЕНО ИЗРАЗЯВАМЕ СИГУРНОСТТА за съграждане на демократична и правова държава от младото поколение на България, в което основен градивен елемент се явява новото поколение български комунисти.

Решени да допринесем полза за своя народ и държава и като съставна част от тях, от името на Българската комунистическа партия /революционна/ се обръщаме с молба да преотстъпите полагащото се на президента на Републиката телевизионно време на извънпарламентарните партии в "Свободно студио", което да се излъчва всяка събота от 20,00 часа по "Ефир 2" на Българската национална телевизия /БНТ/.

ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
По този начин Вие ще докажете на дело, че сте олицетворение на всички българи, и като изтъкнат бивш дисидент ще дадете право на малко повече от 30% от българския народ /непредставен в парламента/ да изрази становищата си по провеждането на политиката на държавата чрез извънпарламентарните политически партии.

Второ: Преотстъпвайки ефирното време на президента на Републиката, Вие справедливо ще накажете самозабравилите се народни представители, като дадете трибуна на истинската политическа опозиция в България; ще избегнете нежеланието на депутатите да допуснат по националната телевизия каквото и да е противопоставяне на техните действия... Да си спомним все пак, че те представляват едва 70% от народа, а си гласуваха конституция, за да говорят от името на целия народ.

Трето: За да се избегне карикатурността на подобно начинание, би било правилно в "Свободно студио" да участват само политически партии, които си поставят за цел политическата власт. Партиите фантоми, партиите фирми, които търгуват с цигари и алкохол и т.н., дружества, сдружения, съюзи, комитети и прочие, целта на които е да заменят лъва от държавния герб с орел или щука и нищо повече - за тях има КУ-КУ - предавания с КУ-КУ -журналисти и КУ-КУ-политици.

Четвърто: Гласът на истинската политическа опозиция в България, който ще звучи всяка събота чрез "Свободно студио", ще бъде и телевизионният съперник на обзорното политическо предаване "Панорама" на "Канал 1" на БНТ.

Пето: Самият акт на преотстъпване от Вас полагаемото се ефирно време в полза на извънпарламентарните партии ще заслужи уважението дори и на нелюбящите Ви граждани на Републиката; ще сближи фигурата на президента към дълбините на народа и държавният глава чрез този акт ще придобие честта да представлява наистина целия народ - да бъде не само символ, но и реалност на единението на българите.

ГОСПОДИН ЖЕЛЕВ,
Народните представители показаха явно, грубо и дори цинично неуважението си към своите избиратели, демонстрираха пълна липса на държавническо чувство, пренебрегнаха държавата и народа си.

Надяваме се, че вие имате нужното прозрение и далновидност, държавнически усет и мъжество, защото ако не е така... БОГ ЛИ ЩЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ?!

София, 14 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА "ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРЕЗ 1994 Г., ПРЕДОСТАВЕНА НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦЕНТЪР "НОВА ПОЛИТИКА" /11 И 12 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.


Образованието и науката на България са в криза. Основните причини за нея, извън общите, обуславящи кризата в народното ни стопанство, са:

- липсата на цялостна концепция за средното образование. В Закона за народната просвета има празноти и оспорвани постановки. Нормативната база съдържа противоречия и не регулира по най-добрия начин някои финансови взаимоотношения;

- липсва цялостна представа за полувисшето образование. Продължава приемът на студенти в тях въпреки силните съмнения от нуждата от подобни кадри за някои професионални направления;

- няма изградено виждане за броя на студентите във висшите училища /ВУ/ и принципите за разпределението им по професионални направления. Не е изяснено в каква степен следва да се съчетае принципът на търсенето и на предлагането с държавната политика и икономическите приоритети;

- липса на научна политика - приоритети в науката, начин на финансиране;

- липса на изградена нормативна база за съставяне на щатното разписание и бюджета на висшето образование;

- принизена роля на Министерството на науката и образованието /МНО/ във формирането на политиката в областта на науката и висшето образование. На практика МНО е само наблюдател на процесите, които се развиват в системата на висшето образование и науката;

- липса на средносрочно виждане за развитието на Българската академия на науките /БАН/, Селскостопанската академия /ССА/ и мрежата от ВУ, т.е. за преструктуриране на тези системи.

В резултат от това МНО може да носи отговорност и да защитава бюджета само за тези дейности, които пряко се финансират чрез МНО. А това са общо около 700 училища, домове и обслужващи звена. За цялата останала мрежа на средното образование /около 4000 звена/ бюджетът се размива в общинските бюджети и не може да бъде нито обоснован, нито контролиран. Висшите училища самостоятелно защищават своите бюджети пред Министерството на финансите и МНО не е в състояние да прецени и да обоснове съответните числени стойности. По аналогичен начин стои въпросът и с бюджетите на БАН и ССА.

МНО не може да се съгласи с този начин за формиране на бюджета в системата на образованието и науката. За системата на средното образование са необходими още малко усилия, за да може по един явен начин и в общинските бюджети да бъдат записани разходите за образование.

Бюджетите на ВУ, БАН и ССА се формират на базата на състоянието от предходната година чрез умножения по съответни коефициенти. По този начин се запазва съществуващото положение, съществуващите структури. Бюджетът трябва да се ориентира към финансиране на дейности и по този начин да се предизвикат и съответните структурни промени, от които тази система отдавна се нуждае.

Ето някои данни, характеризиращи системата на образованието.

От 1987 г. до 1994 г. разходите за образование /средно и висше/ се движат от 4,51 % до 4,8 %, отнесени към БВП. В тези данни не са включени средствата, постъпващи от платеното обучение. За сравнение Австрия отделя 5,7 % от БВП за образование. Отнесени към общите разходи в бюджета, тези дялове са от 7,65 % през 1987 г. до 12 % през 1994 г. Тези данни трябва да се разглеждат с голяма предпазливост, но все пак показват, че образованието не е последна грижа в бюджетните разходи.

По отношение на броя на лицата, ангажирани в образователната система, са интересни следните данни:

Година: 1987 1993
Брой ученици 1 859 774 1 546 974
Учители: 129 053 128 801
Студенти: 109 291 162 000
/От тях
платено/
31 000
Аспиранти: 2352 2965

 
Могат да бъдат направени следните изводи:

- при намаляване на броя на учениците с 300 000 души броят на учителите се е запазил почти същият. Това показва, че учителите са най-добре защитени от безработицата;

- въпреки тежкото икономическо положение броят на студентите, учещи по държавна поръчка, се е увеличил. Следва обаче да се отбележи, че за последните две години рязко нарасна делът на платеното обучение сред приетите студенти и ако тази тенденция се запази, ще бъде налице една скрита приватизация в системата на висшето образование;

- броят на аспирантите е почти запазен, но трябва да се има предвид, че той е резултат на големия брой аспиранти през 1990 г. /5153/. На практика сега нови аспиранти почти не се зачисляват и това е един изключително тревожен факт.


Броят на научни работници /с научни звания/ е както следва:

1980  1985 1989  1990  1991 1992
22 601 26 891 31 611 31 704 29 060 26 598

 

Тези данни на пръв поглед не говорят за тревожно състояние на нещата /особено ако се приложи мярката от 3000 учени на 1 млн. население/. Следва обаче да се има предвид, че е налице отлив на млади хора и в своята динамика процесът води към по-нататъшно намаляване.

 

Към тези данни следва да се подчертае, че отнесено към БВП, делът от бюджета, заделян за научни изследвания, е приблизително 0,3 процента, което е крайно недостатъчно.

Вероятно никой няма да оспори, че заплащането на труда в образованието и науката е далече под представата за заплащане на един такъв високоинтелектуален труд. Въпреки че средната работна заплата не дава точна представа за действителното състояние, Приложение 1 показва, че по този показател науката е на 17-о място, а образованието - на 23-о. За да илюстрираме обаче колко условен е този показател, ще посочим, че Софийският университет и Висшият машинно-електротехнически институт /ВМЕИ/ - София, извадени от общото, веднага заемат 15-о място в тази таблица.

Един от основните въпроси при формиране на бюджета за 1994 г. е: науката и образованието приоритетни ли са и дали са ощетени в сравнение с бюджета от 1993 г. От анализа на бюджетите може да се каже, че какъвто е бил приоритетът през 1993 г., такъв е запазен и в проекта за 1994 г. /ако под приоритет разбираме делът от общите разходи, които държавата прави/. В Приложение 2 е даден ръстът на издръжката за висшите училища, БАН и ССА /следва да се има предвид обаче, че за 1993 г. са взети стойностите, съответстващи на 100 процента изпълнение, а за 1994 г. има възможност за 10 процента увеличение при наличие на приходи/. Най-малкото, което може да се каже при тези данни, е, че БАН и ССА не са в по-неблагоприятно положение от висшите училища. Няма никакво съмнение, че тези бюджети поставят съществуващата система на висшето образование и науката в много тежко положение. Въпросът е, такава ли трябва да бъде системата? Дали 40 висши училища и 50 полувисши е точно това, което е нужно. Дали точно този брой научни институти на БАН и ССА са минимално необходимите сега, в тези условия? Няма ли многократно дублиране на дейности в разпокъсани научни колективи? Въпросът е не само да се казва "дайте пари", но и добре да се обоснове за какво са нужни те и до какъв резултат ще доведат. На тези въпроси отговорът липсва.

Докато в съставянето на бюджетите на ВУ, БАН и ССА министерството не е участвало, то за своя собствен бюджет и неговата защита МНО си носи пълната отговорност. В Приложение 3 е дадена по-пълна информация за този бюджет. Проектът на МНО предвиждаше увеличение на бюджета за 1994 г. с 176%, докато предварителният проект на Министерство на финансите /Мф/ предвиждаше увеличение от 140 процента. По-късно сумата беше намалена на 3 473 824 000 лв. и така е записана в проектозакона за държавния бюджет. МНО приема, че в тази сума не са отразени средствата за капитални вложения, които са договорени с МФ и са абсолютно необходими за довършване на обекти. Сумата е от порядъка на 200 млн. лв. В последната колона МНО е разпределило предвидената сума от 3 493 211 лв., като са предвидени наистина минимално необходимите суми за изпълнение на най-неотложните разходи /например заплати/. В такъв случай, за да се запази рамката на бюджета, останалите разходи /както се вижда от таблицата/ остават на нивото на 1993 г. Това ще породи изключително напрежение в сиситемата и може да се компенсира само с мерки за икономия, част от които могат да се окачествят като непопулярни.

За системата на средното образование такива мерки могат да бъдат:
- отказ от безплатни учебници и извеждане на издателската дейност извън МНО. Цената на пълните комплекти учебници от I до VIII клас се движи в границите от 120 до 340 лв.;
- промяна на нормативите за детските градини, някои специални училища и т.н. /брой деца в група, помощен персонал и т.н./;
- преструктуриране на звена към МНО и в мрежата от училища, домове и обслужващи звена;
- изработване на други механизми за финансиране на средното образование /включително извънучилищните и извънкласните форми на обучение/;
- осигуряване на собствени приходи.

Аналогични мерки могат да се вземат и за системата на висшето образование:
- окрупняване на мрежата от ВУ и преминаване на повечето от полувисши учебни заведения /ПВУЗ/ към ВУ или към средно специално образование като степен на квалификация;
- замяна на стипендиите с кредитна система за подпомагане на студентите;
- въвеждане на семестриални такси;
- въвеждане на ведомствена тарифа за извършване на административни услуги в системата на науката и образованието;
- финансиране на аспирантурата чрез фонда за научни изследвания, договори с трети страни и асистент аспиранти;
- изграждане на нормативна уредба за съставяне на щатното разписание и на бюджета на висшите училища.

За БАН, ССА и научните изследвания:
- изработване на виждане за преструктуриране на академиите, като се определи кои институти имат трайно място в тях, кои трябва постепенно да се влеят към ВУ, кои да съществуват, докато могат да защитават съответна тематика, и кои да се закрият;
- да се увеличи значително размерът на фонда за научни изследвания, като чрез него се финансира част от бюджета на академиите и на висшите училища. За целта фондът да се изведе извън МНО и да се управлява от представители на научната общност.

Поради остър недостиг от средства в бюджета МНО ще настоява чрез разумни заеми от Световната банка да се гарантират необходимите структурни промени в системата на образованието и науката.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД СТАЧКИТЕ НА МИНЬОРСКИТЕ СИНДИКАТИ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА".


Стачките на миньорските синдикати са сериозен сигнал за натрупаното в обществото взривоопасно напрежение, следствие на бездействието на парламента и правителството.

Българската социалдемократическа партия /БСДП/ многократно е изразявала тревога от мудната законодателна дейност и неефективността на погрешно страртираната реформа.

Миньорските искания са пределно прости и човешки - работа, хляб и сигурно бъдеще. Под тези искания са подписани споразумения, останали само къс хартия. За успешното им изпълнение са крайно необходими закони и основани на тях актове на Министерския съвет.

Изпълнителното бюро на БСДП се обръща към управляващите политически сили с предупреждението, че е крайно време да усмирят котерийните си интереси в името на съзнателни, плодотворни действия за справедливо и бързо решение на проблемите, пред които са изправени миньорите. Защото това са проблеми на цялата страна и поставят под заплаха вътрешната й сигурност.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР на БСДП: Стефан Радославов

София, 14 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА НЕЗАВИСИМА СЪСЛОВНА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА БЕЗПАРТИЙНИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ.


ГЛАВА I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Независимата съсловна конфедерация на безпартийните български граждани е доброволна, масова съсловна /професионално-съсловна/ обществено-политическа организация, обединяваща некомпрометирани безпартийни български граждани с демократични републикански убеждения.

Чл. 2. Независимата съсловна конфедерация на безпартийните български граждани е независимо съсловно сдружение с политическа цел, юридическо лице с наименование: "Независима съсловна конфедерация на безпартийните български граждани", наричана за краткост "Съсловна конфедерация на безпартийните" /СКБ/, със свой символ, знаме, печат и печатен орган и със седалище в София. /Подробно словесно описание на символите е дадено в чл. 39 в раздел "Заключителни разпоредби"./

Чл. 3. СКБ е необвързана с други обществени и политически организации и не допуска външна намеса в своята дейност под каквато и да е форма, като се ръководи единствено от този устав и волята на своите членове.

Чл. 4. СКБ осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията на Република България, действащото законодателство в този устав и решенията на Общото събрание /ОС/.

Чл. 5. СКБ изключва насилието във всичките му форми и всякакви нецивилизовани методи като средство за постигане на своите цели.

Чл. 6. Основните принципи на СКБ са:

Разбирателство, мир, хармония!

Чл. 7. СКБ няма идеология. Тя има основни принципи, произтичащи от Международната харта за правата на човека, уточнена и приета последователно на международните форуми по правата на човека в Хелзинки и Виена:

Всеобща декларация за правата на човека /1948 г./;

Международен пакт за икономическите, социалните и културните права /1966 г/,

Международен пакт за гражданските и политическите права /1966 г./,

Факултативен протокол към Международния пакт за гражданските и политическите права /1966 г./

ЧЛ. 8. ЗАДАЧИ И ЦЕЛИ

1/ Прогресът на човешкото общество датира от разделението на труда. Ето защо СКБ цели да осъществи нови принципи на взаимоотношения в обществото, като от междупартийни /междуидеологически/ ги превърне в междусъсловни.

2/ Ще работи за създаване на условия за хармонични отношения между съсловията чрез непрестанен диалог, на основата на добрата воля за равнопоставеност помежду им.

3/ Постоянното действие на СКБ в обществото ще бъде алтернатива на законодателството и властта, дори когато тези институции са изградени от членове на СКБ.

4/ СКБ издига по законоустановения ред кандидатури за народни представители и местни органи на изпълнителната власт, които ще участват в управлението на държавата в съответствие с основните принципи на СКБ, описани в чл. 6 и 7 и чл. 8, ал. 7. СКБ ще способства за създаване на закони, които осигуряват равнопоставеност между съсловията.

5/ Целта на СКБ е да обедини по възможност всички некомпрометирани безпартийни български граждани демократи-републиканци.

6/ Да действа за утвърждаване на законността, на демократичността и на националното единство на българския народ.

7/ Да работи за изграждане на Република България според заветите на Апостола на българската свобода и демокрация Васил Левски за: "Свята и чиста република", "Демократска република /народно управление/" и "всекиму своето".

8/ Да съдейства за непрекъснатия възход във всички сфери на взаимоотношения на обществено-политическия, икономическия и духовния живот в страната.

9/Да отстоява и защитава всички, гарантирани от законите и международните договори, права на гражданина от всяко посегателство и потисничество и да се бори против всяко унижение на човешката личност.

10/ Да установява приятелски отношения и сътрудничество с всички демократични, републикански по дух безпартийни масови организации в страната и чужбина.

Чл. 9. За постигане на своите цели СКБ се застъпва пред всички държавни органи, власти и организации. Устройва събрания, лектории, срещи, организира подписки, референдуми, извършва социологични проучвания, пресконференции и др., но не организира митинги и демонстрации.

Основавайки се на максимата: Липсата на обществена позиция, незаинтересованост и неучастие в обществените дела е равносилно на съучастие в предателство спрямо себе си, семейството си, приятели, род и Родина, СКБ извършва възпитателна работа, с цел повдигане на политическата култура и активността по отношение на обществените процеси и дела.


ГЛАВА II. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 10. Член на СКБ може да бъде всеки пълнолетен, некомпрометиран безпартиен български гражданин, демократ и републиканец по убеждение, който приема Устава и желае да членува в организацията.

Чл. 11. Желаещият да членува в СКБ се запознава с Устава, вписва в специалния регистър на съответната съсловна секция саморъчно името си, паспортните си данни, ЕГН, адрес и телефон, професия и дата на встъпването си в членство. Писмено потвърждава запознаването си с Устава и желанието си да членува в СКБ. Внася встъпителна вноска и членски внос, размерът на който е гласуван от Общото събрание.

Директно персонално членство в СКБ не се допуска, освен чрез нейните съсловни секции, изградени на съсловен /професионален/ признак.

Чл. 12. Регистрацията на членовете на СКБ се води в специална книга - регистър, който се съхранява от председателя на съответната съсловна секция.

При смяна на адреса си членовете на СКБ уведомяват своевременно съсловната секция, в която членуват.

Данните за постъпването на нови членове се вписват в интеграционните структури на Конфедерацията на тримесечие.

Чл. 13. Отказът от членство в СКБ става чрез личен писмен отказ, саморъчен подпис на отказващия се от членство, подпис на председателя на съответната съсловна секция и печат на секцията.

Чл. 14. В СКБ не могат да членуват небългарски граждани.

Чл. 15. Бивши членове на партии могат да членуват в СКБ след петнадесетгодишен срок от прекъсване на членството им.

Ако някой скрие членуването си в която и да е партия, след установяване на този факт, членството му се анулира, като за това се огласява пред Общото събрание.

Чл. 16. Всеки член на СКБ има право:
1/ Да избира и да бъде избиран, както и да предлага мотивирано отзоваването на своя представител в Общото събрание на СКБ.
2/ Всеки член на СКБ има право на един глас.
3/ Да дава мнения и препоръки за съгласуване на политиката и дейността на СКБ.
4/ Да иска сведения за дейността на СКБ. Да получава защита и подкрепа от органите на СКБ, когато извършва политическа дейност, възложена му от Конфедерацията - снабдяване с документи, пълномощия, средства и пр., в рамките на конкретните задачи.
5/ Да участва доброволно във всички демократични прояви на СКБ.
6/ Да прекратява членството си по собствено желание.

Чл. 17. Всеки член на СКБ има задължения:
1/ Да спазва Устава на СКБ.
2/ Да изпълнява решенията на своята съсловна секция, конфедеративно дружество и ОС на СКБ.
3/ В своето поведение и дейността си да се ръководи от основните принципи и цели на СКБ.

Чл. 18. Никой няма право да забранява приемането на нови членове на СКБ, с което да нарушава статута й на масова организация.

Чл. 19. Член на СКБ, който грубо и системно нарушава Устава и уронва престижа на организацията, може да бъде изключен от нея с мотивирано решение на съсловната секция, Изпълнителния съвет или Конфедеративния съвет на СКБ. Това решение може да бъде обжалвано пред ОС на следващото му заседание.

Чл. 20. Когато има несъгласие по дадено решение, прието по вишегласие от ОС на която и да било от структурите на СКБ, не се допуска образуването на фракции и групи, които да водят противна на тези решения политика. Те са свободни да напуснат СКБ, в противен случай подлежат на изключване.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
16.12.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатваие или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!