16 август 1993


София, 16 август 1993 година
Брой 158 /945/


София, 16 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН МАНИФЕСТ, ПРИЕТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ФОРУМ "ЖЕНИТЕ В ЕВРОПА В 2000-ТА ГОДИНА", СЪСТОЯЛ СЕ ПРЕЗ МАЙ 1993 Г. ВЪВ ВИЕНА. Документът е подписан и предоставен за публикуване от Федерацията на клубовете на жените към Българската социалдемократическа партия, участничка във форума.


Жените от европейските партии - членки на Социалистическия интернационал, и от някои бивши съветски републики се срещнаха за втори път, за да разработят, обсъдят и представят пред обществеността идеите и исканията на жените от цяла Европа.


ЖЕНИТЕ КАТО ЖЕРТВИ НА ВОЙНАТА

Съвременната война е не само война на войници, тя е война и срещу гражданското население. Жените, децата и възрастните са особено засегнати от бомбардировките на граждански обекти, от недостига на храна и лекарства, от разрушената инфраструктура. Все повече жени, деца и възрастни са принудени да напускат родните си места и да живеят в бежански лагери при лоши условия.

Жените са особено засегнати от войната. Сексуалното насилие срещу жените и децата в бивша Югославия е катастрофално.

Затова ние настояваме:
- да се прекратят всички видове военни конфликти с мирни средства;
- да се признае насилието срещу жените като нарушение на човешките права и военно престъпление и следователно да служи като основание за получаване на убежище. Да се създаде трибунал за военни престъпления в съответствие с Конвенцията на ООН;
- да се обсъди този проблем на Конференцията на ООН за човешките права във Виена през юни 1993 г.


ЖЕНИТЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА

Консуматорското общество, което живее в изобилие, от една страна, и производствените технологии, които използват огромно количество енергия, от друга страна, водят до натрупване на отпадъци и все по-голямо замърсяване на въздуха, водата и почвата.

Жените като потребители имат голямо влияние върху избора на стоки, но като индивиди не могат да влияят върху промишленото производство.

В много части на Централна и Източна Европа околната среда е разрушавана в течение на много години, затова белодробните, раковите заболявания и алергиите са част от всекидневието.

Затова ние искаме:
- спешни мерки за възстановяване на последиците от екологичните катастрофи чрез международна помощ и сътрудничество;
- развитие и безопасни технологии, а екологичното възстановяване на Централна и Източна Европа да не се провежда с технологии, вече отречени и отхвърлени от Западна Европа;
- общоевропейски норми за защита на околната среда на възможно най-високо равнище.


ЖЕНИТЕ, ДЕМОКРАЦИЯТА И РАВНИТЕ ПРАВА

След вълната от ентусиазъм относно политическите промени в Централна и Източна Европа в много европейски страни сега се засилват национализмът, омразата и преследването на чужденците. Икономическата криза и страхът на хората от социален спад подхранват тези процеси. Десните сили и националистическите партии печелят гласове и места в парламента.

Затова ние искаме:

1) Икономически плурализъм.

Агресивната и необмислена приватизация вкара европейската икономика в криза, която не е само следствие от американската икономическа криза. Ние, социалдемократите, трябва да поддържаме наша цел за изграждане на смесена икономика, в която държавата има своя собственост и съответно изпълнява обществените си задачи и функции. Държавните поръчки трябва да бъдат използвани като инструмент за стимулиране на икономическото положение. Наша главна цел е икономическа политика, насочена към осигуряване на пълна заетост.

2) Толерантно общество.

Чужденците и бежанците не са опасност, те са застрашени, и ние трябва, независимо от натиска на десните сили, да отстояваме принципите на толерантност и солидарност. Наред с това трябва да подчертаем, че социалдемократите са за общество, което се грижи за слабите си членове, срещу дискриминацията на отделни групи от населението. В този контекст ние заставаме зад Европейската конвенция за човешките права с всичките й поправки; ние сме срещу смъртното наказание и цензурата на пресата.

3) Равенство на жените и мъжете.

Всички десни сили подкрепят традиционния идеал за жената и семейството. На това трябва да противопоставим активна политика за равенство между половете. Като социалдемократи, ние трябва чрез политически средства да покажем, че подкрепяме принципите на независимост в отношенията между половете и на самостоятелност на жените във всички области, а не само относно представителството на жените. Приоритетни задачи на социалдемократическите партии са обезпечаване на квотата за жени и други мерки за подпомагане на жените в политиката и в обществото.


ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ В СЕМЕЙСТВОТО

ООН обяви 1994 г. за година на семейството. В този контекст е особено важно да наблегнем на факта, че в днешна Европа терминът "семейство" означава различни форми на съвместно съжителство. Жените - членове на семейството, също имат своите законни права като индивиди. Важно е проблемите на жените да не се изгубят при разглеждане на проблемите на семейството.

Семейната политика, основана върху модела на равнопоставеното партньорство, трябва да елиминира традиционното разделение на труда между половете в семейството, да гарантира възможност за всеки от партньорите да съчетава професионалните си и семейни ангажименти.

Затова ние настояваме:
- жените да бъдат третирани като равноправни партньори в семейството;
- за промени в законите, които препятстват осъществяване на тази равнопоставеност в семейството;
- за насърчаване на всички мерки, които спомагат за разделяне на семейните задължения между двамата партньори:
- за промяна в съзнанието. Не само жените са отговорни за семейството и ежедневната работа, свързана с него, но също и мъжете. Членовете на социалдемократическите партии трябва да дават личен пример в това отношение;
- за подпомагане чрез всички законови мерки и инструкции предотвратяването на насилието срещу жените и децата в семейството.

Социалдемократическият форум "Жените в Европа в 2000-та година" в бъдеще ще се свиква един път годишно и ще събира жените от цяла Европа, за да доразвива както тези искания, така и онези, съдържащи се в Стокхолмския манифест, с цел да се усъвършенства социалдемократическата програма на жените в Европа.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПРИ ОКРЪЖНА РАЙОННА БОЛНИЦА - ЯМБОЛ, ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ.


УВАЖЕМИ КОЛЕГИ,

Синдикалните организации на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" при Окръжна районна болница /ОРБ/ - Ямбол, ви информираме, че във връзка с бедственото икономическо положение на здравните заведения в цялата страна, а и в град Ямбол, също сме предприели протестни действия.

От 20 юли 1993 г. обявихме седемдневен предупредителен срок за започване на тотален гладен протест от работещите в ОРБ - Ямбол. Протестни действия не сме предприели, но това не означава, че се отказваме от исканията си. Протестите ни ще започнат през месец септември. Дадохме гласност на нашите искания чрез средствата за масова информация.

Подкрепяме ви и сме съгласни с исканията, които сте отправили към Комисията по здравеопазването при Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на народното здраве и Министерството на финансите.

Проблемите в здравеопазването са общонационални и могат да бъдат решени с общи усилия.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 16 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ КОМУНИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА" /ЧАСТ ШЕСТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ПРОФ. НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ ПРЕД ВТОРОТО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /30 АПРИЛ 1993 Г., СОФИЯ/.


Политическият ни съюз с БЗНС изисква обстоен анализ. Не може да не се признае, че този ход имаше сериозен политически смисъл, насочен главно срещу двуполюсното разположение на силите на обществената сцена, обстоятелство, което непрекъснато разкриваше своето отрицателно въздействие в българската политика, а в една непосредствена перспектива щеше да изяви двете реставраторски тенденции - необолшевишката и реституционно-монархическата.

В такъв смисъл като противодействие срещу реставраторските тенденции политическото единодействие с БЗНС може да се приеме като основателно и полезно, макар и да не беше одобрено от много членове и симпатизанти на Форума.

Но организационно то не беше осигурено задоволително. Допуснахме БЗНС да се откаже от сътрудничество и с други партии, т.е. да се осигури един представителен предизборен блок. Не беше направен сериозен анализ на положението в Земеделския съюз, поради това нямахме достатъчна представа колко той е дълбоко раздвоен от последиците на тоталитарния режим и от постоянните въздействия, които упражняваха върху него меродавните политически сили.

Не бяха уредени и с едно стриктно споразумение точните предизборни и следизборни отношения със Съюза.

Ние отидохме на сближение с БЗНС при една твърде неясна и диктувана от ПП на БЗНС линия на поведение.

Изборът, който направи НКС в навечерието на изборите, както е известно, се оказа погрешен. Ние не успяхме заедно с БЗНС да преминем 4%-та бариера и да превърнем Конституционния форум в парламентарна сила, нещо, което би утвърдило значително неговите позиции на сцената на българската политика.

Изборният провал на 13 октомври при продължаващото оттегляне на интелигенцията от обществения живот доведе до една продължителна криза във Форума. Една част, и то доста значителна част, от неговите членове и съмишленици се оттеглиха от сдруженията. Самите сдружения изоставиха организационната си дейност. Усложниха се нашите взаимоотношения със СДС и другите демократични сили. Продължи да се засилва раздвоението в НКС, където тези, които застъпваха тезиса за незабавно влизане в СДС, се чувстваха победители, без да отчитат смисъла и перспективата на центристката, умерена политическа линия.

Междувременно целият политически живот, базиращ се на политическия плурализъм, започна да замира. Набираха сила и влияние крайните течения. Стъпка по стъпка ДПС укрепваше доминиращата си роля в парламента. Избухна конфликтът между НКС на СДС и президента Ж. Желев - т.е. между републканско-демократичното крило в Съюза и монархо-реставрационната тенденция. Последва падането на Ст. Савов и на правителството на Ф. Димитров и една дълбока криза на ново прегрупиране в СДС.

В тази обстановка НКС на Форума успя да намери една позиция на баланс, като се противопостави откровено на монархо-реставрационната тенденция и излезе в публичен диалог с представителите на тази тенденция. В същото време НКС призова обществените сили, защитаващи републиканската конституция, за съвместни действия.

На призива на Конституционния форум се отзоваха 14 политически партии и голяма част от българските общественици. Стигна се до политическо сближение на републиканците, което силно разбърка монархическите карти и нанесе точен удар на реставрационните тежнения.

Трябва да се отбележи, че акцията на Форума в защита на Републиката е една от най-ярките му прояви в българския обществен живот, което трябва високо да оценим като наш политически капитал.

Нашите сили обаче не достигнаха, за да можем да превърнем тази акция в едно организирано обществено движение, но тези възможности са все още налице и при една благоприятна конюнктура те могат да станат реална сила за влияние и действия.

В условията на кризата на българския парламентаризъм и на току-що проходилата политическа демокрация в България Конституционният форум успя да запази своя конструктивен дух на либерално-обществено движение, което винаги е отстоявало принципите на свободата на личността, правото на свободна стопанска инициатива и духовна толерантност. Тези са автентичните принципи, върху които, ако се намерят сили и исторически възможности, ще се изгради бъдещото гражданско общество в България и ще се осигури защитата на българската държавност. Ние не се отказахме и от ярката си позиция в защита на единството и духовната същност на българската нация, на нейните исторически опори: национална култура и единна православна църква.

Отстоявайки своите програмни начала, Конституционният форум осъществи в последно време три инициативи. Първата беше сближението с национално-патриотичните неполитически организации като Родопския съюз "Родолюбив” и др.; акцията срещу потурчването на българите мохамедани в Родопите и защитата на българските исторически права в Македония, заплашени от тамошното титовистко-комунистическо ръководство. Тези начинания на Форума бяха посрещнати с одобрение от най-широки среди на българската общественост. Те ще получат своята автентична оценка, особено ако успеем да изградим и отстоим една социална програма за развитието на Родопите, която предложихме на президента и на правителството.

Втората наша инициатива е свързана със защитата на Българската православна църква, на нейното канонично единство като опора на българската националност. Ние се обявихме против сектите, които посягат върху духовното и националното единство на нашето общество. Сега подготвяме създаването на един обществен комитет за защита на националните духовни ценности, който трябва да обедини сериозни интелектуални сили като преграда срещу моралната деградация.

Изключително перспективно начинание на Конституционния форум беше, че се положи началото на една конфедерация на студентските клубове. Това е твърде полезно, тъй като се оказва, че българското студентство е най-разумната и свободната от недемократични влияния част на българската интелигенция.

/Пресслужба "Куриер"/


10:00:00
16.08.1993 г.    


Редактори: Нина Гаврилова
           Любомир Димитров - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!