15 ноември 1991

София, 15 ноември 1991 година

Брой 225 (500)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗАСЕДАНИЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН, ПОСВЕТЕНО НА ПОДГОТОВКАТА И ПРОВЕЖДАНЕТО НА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ И НА СЪСТОЯНИЕТО НА ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

На редовното си заседание Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз - единен направи оценка на досегашната работа по подготовката и провеждането на отчетно-изборната кампания в БЗНС-единен. Членовете на Постоянното присъствие докладваха за хода на отчетно-изборния процес, като направиха съответни изводи и препоръки. Отчетено бе, че се чувства активизиране след последното заседание на Управителния съвет. На състоялите се срещи сдружените земеделци са направили критични оценки на дейността на ръководствата на местните и общинските земеделски дружби и конкретни препоръки за още по-активна позиция от страна на Постоянното присъствие на БЗНС - единен за организационното стабилизиране на Съюза.

Разгледано бе състоянието на издателска къща "Цанко Церковски". Приета е оставката на ръководството, като бяха набелязани мерки за преодоляване на кризата там.

Съобразно с решенията на Управителния съвет на БЗНС - единен от 24 и 25 октомври 1991 г., Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз - единен обсъди информация на комисията за състоянието на вестник "Земеделско знаме". Бе взето единодушно решение за възможно най-бързото стабилизиране на съюзния вестник с оглед непосредственото му участие в отчетно-изборната кампания и подготовката на предстоящия конгрес. Членовете на Постоянното присъствие изтъкнаха редица слаби страни на административно-творческата работа на редакционния колектив и препоръчаха в неколкодневен срок ръководството на вестника да представи концепция за решително обновяване на неговата дейност.
Извършени бяха и промени в ръководството. Постоянното присъствие на БЗНС - единен уважи молбата на Йосиф Петров да бъде освободен като директор на вестника и утвърди на тази длъжност Тончо Карабулков. Взето бе решение за чувствително съкращение на административно-творческия състав на редакцията на вестника в съответствие с променилите се политически, икономически и социални условия в страната и позицията на Българския земеделски Народен съюз - единен към тях.

По повод грубите клевети и недоказани обвинения срещу секретаря на БЗНС - единен Ценко Барев на страниците на някои издания членовете на Постоянното присъствие препоръчаха единодушно да се предприемат незабавни мерки по съдебен път за разобличаване и наказване на клеветниците.

София, 11 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОБРЪЩЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА "ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ" ПО ПОВОД НА СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА ГОДИШНИНА ОТ ОТКЪСВАНЕТО НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката и до председателя на Министерския съвет.

Навършиха се 71 години от деня, в който Западните покрайнини бяха насила откъснати от България.

По този повод:

Обръщаме се към нашите живи деди и бащи, намерили приют в майка България, обръщаме се към техните потомци, които никога не са видели пръстта, от която идва коренът им, обръщаме се към своите братя и сестри, от които ни раздели една прокълната граница:

Не забравяйте, че без корен няма стебло, без памет няма история, а без история няма народ!

Обръщаме се към нашите братя и сестри от двете страни на Балкана, към братята ни по съдба, пренесли кръста си чак от Бяло море, от Вардар и Шар, за да намерят Родината:

Никога не забравяйте раната в тялото на България, наречена Западни покрайнини.

Обръщаме се към дейците на науката и културата, към историците, писателите, журналистите, политиците:

Вие сте длъжни да поправите една историческа грешка - да изровите и да покажете тъжната истина, за да я знаят и България, и светът.

Съюзът "Западни покрайнини" се обръща към съвестта и дълга на президента на Република България, към министър-председателя, министъра на външните работи, към средствата за масова информация и другите институции в републиката: помогнете на Западните покрайнини, преди да е затрито у тях и последното българско.

С малки изключения българските правителства от 1920 година насам със своята непоследователна, противоречива и често антинационална политика са съдействали да се ерозира националното съзнание на българите от Босилеградко, Царибродско и части от Трънско и Кулско. Десетилетия наред официална България не е дала и най-малък знак, че там живеят българи. Същевременно Югославия прилагаше и прилага последователна, добре пресметната политика на тотална асимилация на нашите братя и сестри. Благодарение на националния нихилизъм България създаде и създава впечатление у това население, че тя няма и няма да има никакви интереси, свързани с неговата съдба. Добре работещата асимилаторска машина подхранваше и използваше това впечатление. Ето я главната причина, поради която голяма част това население "доброволно" приема така наречената югославска народност.

Историята не прощава никому, а най-малко на българите. Ако някога деца се откажат от майка си, това е голям грях. Но ако майка се откаже от собствените си деца, това е и грях, и престъпление.

Ние разбираме, че сега е безсмислено да се говори за промяна на граници, макар и несправедливи, но сме убедени, че майката родина не само има право, но е задължена морално и исторически да проявява постоянни грижи и внимание към всички българи извън пределите й, а не само към онези, които конюнктурата налага.

Предизвиква учудване фактът, че и сега България не желае, не умее или не смее да използва дълбоките демократични процеси, завладяли Европа, за да коригира една грешна позиция.

В момента в Югославия се води безнравствена война, в която за чужди интереси гинат и българи от Западните покрайнини. От какво се притеснява официална България да защити българското население така, както това направиха други страни за своите сънародници?

Съюзът "Западни покрайнини" е убеден, че е възможно да бъдат решени поне някои от многобройните проблеми, които засягат както българите, живеещи в този край, така и бежанците и преселниците, намерили приют в България.

Активната политика на България за съжаление страни от парливите национални проблеми. Налага се впечатлението, че се занимава главно с онези от тях, които са наложени отвън. Смитаме, че е абсолютно наложително България да активизира отношенията си с Югославия и по специално със Сърбия.

- България трябва активно да настоява за промяна на режима на движение на българите, живеещи в Югославия, и на всички преселници от Западните покрайнини, живеещи в България, а също така и на децата, внуците и техните семейства. В този смисъл необходимо е да се премахнат всички административни и финансови бариери.

В разрез с всички морални и международноправни норми хилядите бежанци от този край, за да видят родния си дом или да погребат близък, са длъжни да декларират на границата двеста долара.

Граничните събори се превърнаха в срещи на търгаши и аферисти. Единствено нормален и хуманен начин за контакти между насилствено разделени хора е пълната свобода на движение при отворена граница.

В нарушение на правата на човека все още югославската страна третира редица български граждани, родени в Западните покрайнини, като нежелани по политически причини. Всички югославски контролнопропускателни пунктове и сега разполагат с така наречените запретителни списъци, в които за съжаление фигурират много хора, записани още през 1948 година, когато са били принудени да напуснат Югославия.

С цел да предотврати пълното обезлюдяване и обезбългаряване на Западните покрайнини, би било хуманно и патриотично България да предостави възможност на живеещите в Западните покрайнини да работят в наши предприятия и в други стопански обекти. Това ще бъде сериозен стимул за поддържане на езика и чувството, че са българи, което е почти на изчезване.

Голяма част от бежанците, емигрантите и някои преселници напуснаха родните си места внезапно, страхувайки се, че границата ще ги отдели завинаги от България. Затова изоставиха домове, покъщнина, имоти и добитък. Границата от 1920 година брутално разсече десетки села и създаде проблема за двувластните имоти.
Наложително е българските компетентни власти заедно с югославските (сръбските) да намерят съвремено решение на имуществените и правните проблеми на хората от двете страни.

Разрушават се и изчезват последните културни и исторически паметници на българското в този край - училища, читалища, църкви, манастири, названия на улици и др.

България е длъжна поне да се опита да съхрани все още запазеното и да възстанови унищоженото.

В този край младото поколение не знае и не говори български език. В училищата, доколкото все още ги има, българският език се изучава факултативно. Дълг на Република България е да създаде условия всяка година да се приемат в средните и във висшите училища младежи от този край. Това ще възстанови забравения майчин език, погребаните културни традиции, обичаи и чувството за дълг и принадлежност към България.

Съюзът "Западни покрайнни”, бидейки демократична, надпартийна организация, работейки за трайни и добросъсдески отношения със сръбския народ, ще подкрепя всички усилия и инициативи за засилване на контактите и на сътрудничеството между българския и сръбския народ, за превръщането на Западните покрайнини в зона на свободно стопанско и културно взаимодействие, в зона на свободно движение на хора и идеи от двете страни на границата.

Вярвяме, че тези наши усилия ще бъдат еднакво разбрани и подкрепени от двете страни.

София, ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА) НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ (БЗМС), ПРИЕТ НА ЕДИНАДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА СЪЮЗА.

 

VI. КОНГРЕС

Чл. 28 Конгресът е висшият ръководен орган на Съюза, той избира главния секретар на БЗМС, Ръководния съвет и Централна контролно-ревизионна комисия, изслушва и се произнася върху годишните отчети и бюджета, има право да освободи Ръководния съвет и главния секретар, може да внесе промени в Устава, ако предложенията за тези промени са обявени най-малко един месец преди обявената дата на конгреса. Той определя мястото за следващия редовен конгрес. Конгресът има право да взема решения по всички въпроси, свързани с БЗМС, и тези решения са задължителни за неговите членове. Конгресът се свиква веднъж на две години, на 27 септември - датата на учредяване на БЗМС през 1921 година.

Чл. 29 Нормата за представителството се определя от Ръководния съвет. Делегатите се избират пряко от членовете на групите, като, където е необходимо, се правят общи събрания на няколко групи.

Чл. 30 Извънреден конгрес може да се свика от Ръководния съвет или по решение на една пета от МЗГ в страната, изказано чрез протоколи от събрания.

Чл. 31 Конгресът се открива от главния секретар на БЗМС или от упълномощено от него лице. Конгресът сам определя ръководните си органи, комисиите, дневния ред, начина на гласуване. Тайно гласуване е задължително само при избора на главен секретар и Ръководен съвет.

Чл. 32 Всеки член на ЗМС има право да се обръща с лични въпроси към конгреса и в 30-дневен срок след завършването му да изисква отговор. Постъпилите въпроси се решават от комисия, избрана от конгреса. В нея не могат да бъдат избрани членове на старата Централна контролно-ревизионна комисия. Избраната от конгреса комисия може - по своя преценка - да докладва някои от случаите пред конгреса, както и да удължи срока на своята работа до тридесет дни след завършването му.

 

VII. РЪКОВОДЕН СЪВЕТ

Чл. 33 Ръководният съвет (PC) се избира от конгреса въз основа на предложения на МЗГ. Предложения за членове на PC могат да бъдат издигани и на самия конгрес. Броят на членовете му се определя на всеки конгрес. Ръководният съвет се събира поне на три заседания годишно. Той може да взема решения, ако на заседанието присъстват повече от две трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. В случай че няма необходимият кворум, в двуседмичен срок се назначава ново заседание, което може да взема решения, ако на него присъстват повече от половината членове на Ръководния съвет.

Чл. 34 На първото си заседание Ръководният съвет избира свои председател и заместник-председател. Председателят на PC ръководи заседанията и следи тяхната подготовка. Той има право да присъства на заседанията на Главното ръководство.

Чл. 35 Ръководният съвет има правата на конгреса, с изключение на правото да променя Устава, да отменя решения на конгреса или да взема решения, противоречащи на конгресните. Той не може да избира нови свои членове, нито да сменя главния секретар на БЗМС. PC няма право да извади от състава си свои членове, да заменя членове на Контролно-ревизионната комисия, нито по какъвто и да е начин да се намесва в нейната работа.

Чл. 36 На последното си заседание през годината PC приема отчета за дейността на БЗМС през годината и отчета на ЦКРК. На същото заседание се утвърждават щатът и финансовият план за следващата година. Назначаването на главния редактор на вестник "Младежко земеделско знаме" става с решение на Ръководния съвет.

Чл. 37 Членовете на PC не могат да бъдат избирани за повече от два мандата последователно.

Чл. 38 Ръководният съвет може да бъде свикан на заседание от: главния секретар, от председателя на PC, по решение на Главното ръководство или по искане на една четвърт от членовете на Ръководния съвет.

 

VIII. ГЛАВНО РЪКОВОДСТВО И ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БЗМС

Чл. 39 На първото си заседание - още преди приключване на конгреса, Ръководният съвет избира Главно ръководство (ГР). Броят на членовете му се определя на това заседание, но не повече от 15 и не по-малко от седем човека.

Чл. 40 Членовете на ГР заедно с главния секретар на БЗМС оперативно ръководят работата на БЗМС между заседанията на PC в изпълнение на взетите от PC и конгреса решения. Решенията на ГР са задължителни за всички членове на БЗМС. Върху Главното ръководство лежи отговорността за правилно разходване на средствата на БЗМС, за добро поддържане на неговата материална база, за състоянието на съюзния печат, за международните и вътрешните връзки на Съюза.

Чл. 41 Промени в състава на ГР могат да бъдат правени на заседание на Ръководния съвет.

Чл. 42 Главният секретар на БЗМС представлява БЗМС. Той оперативно ръководи работата на ГР. Той има право лично или чрез упълномощени от него лица да проверява дейността на всички поделения на БЗМС. Членовете на Съюза са длъжни да му оказват помощ при изпълнение на неговите задължения.

Чл. 43 Документите, задължаващи БЗМС, се подписват от главния секретар или специално упълномощено от него лице и от още един от членовете на ГР. Ако тези документи са свързани с поемане на стопански задължения, значителни парични разходи и други, те трябва да се подписват след решение на PC.

Чл. 44 Главният секретар на БЗМС може да бъде избиран най-много за два последователни мандата.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ТРЕТА) НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ (БНСФ) "ВЪЗРАЖДАНЕ".

 

Чл. 31 Синдикалните групи могат да се обединяват в синдикални първични организации по решение на общите си събрания. В този случай ръководен орган на синдикалната първична организация е делегатското събрание. То се състои от делегати, избрани на общите събрания на синдикалните групи.
Нормата на представителство в него се определя на общо събрание на председателите на групите, като решение се взема с мнозинство 2/3 от всички участници.

Чл. 32 За делегатското събрание и избираните от него ръководни и контролни органи се прилагат чл. чл. 19 - 20 от настоящия устав.

Чл. 33 За решаването на неотложни въпроси в първичната синдикална организация, при положение че в момента не функционира изборен ръководен орган, се изгражда Съвет на председателите на синдикалните групи.
До избирането на съответния орган Съветът на председателите има всички правомощия да взема решения за дейността на първичната синдикална организация, без тези по чл. 22, ал. 2 и 25 - 29 от настоящия устав.
За компетенциите и реда на дейност на Съвета на председателите се прилагат съответно чл. чл. 19 - 24.
Работата на съвещанията на Съвета на председателите се ръководи последователно от отделните председатели, подредени по азбучен ред на фамилните имена.
Всички решения на Съвета на председателите подлежат на утвърждаване от делегатското събрание.
Съветът на председателите може да функционира и като консултативен орган към ръководството на първичната синдикална организация.

Чл. 34 Органи за управление на синдикалната организация са Синдикалната конференция и Синдикалният съвет.

Чл. 35 Синдикалната конференция е висш орган за управление на синдикалната организация. Тя се състои от делегати, избрани на общите (делегатските) събрания на синдикалните групи и първични организации при норма на представителство, определена от Синдикалния съвет.

Чл. 36 Синдикалната конференция се свиква минимум един път годишно от Синдикалния съвет.
Извънредна конференция може да бъде свикана по инициатива на Синдикалния съвет, по искане на 1/3 от синдикалните групи и първични организации или по искане на 1/10 от синдикалните членове.

Чл. 37 Синдикалната конференция е законна, ако на нея присъстват повече от половината от всички избрани делегати.
Решения се вземат с мнозинство от присъстващите делегати, с изключение на решенията за изменение на вътрешния устав, за прекратяване на организацията, излизане от федерацията и сливането й с друга организация, за която се изисква мнозинство 2/3 от присъстващите.
Всеки делегат има право на един глас. Гласуване по пълномощие не се допуска.

Чл. 38 Синдикалната конференция:
а/ приема и изменя вътрешния устав на синдиката;
б/ взема решения за излизане от федерацията, сливане и влизане в друга организация; в/ изслушва и одобрява отчета на Синдикалния и на Контролния съвет; г/ разглежда и взема решения по всички въпроси, касаещи дейността на синдиката, с изключение на тези, които са от компетентността на конгреса и централните органи на федерацията;
д/ избира изпълнителните и контролните органи на синдиката, като определя числеността и структурите им;
е/ гласува бюджета на синдиката и контролира изпълнението му.
Чл. 39 Синдикалният съвет е висш изпълнителен орган на синдикалната организация. Той се избира от Синдикалната конференция чрез пряко, тайно гласуване с обикновено мнозинство за срок от три години. Председателят на Синдикалния съвет се избира персонално пряко от конференцията с тайно гласуване и мнозинство 2/3 от присъстващите делегати.
Синдикалният съвет се състои най-малко от трима членове.

Чл. 40 Синдикалният съвет:
а/ взема мерки и работи по осъществяването на взетите решения в периода между конференциите; 
б/ координира дейността на синдикалните групи и първични синдикални организации; в/ обобщава резултатите от синдикалната дейност;
г/ подпомага дейността на първичните синдикални организации и групи; д/ взема решения за синдикални действия и акции; е/ подготвя документи и проекторешения за конференцията;
ж/ създава щатни структури от специалисти в областта на трудовата, социалната и правната защита на синдикалните членове;
з/ взема решения за извършване на стопанска дейност и създаване на организационни форми за тази дейност съгласно действащото законодателство;
Синдикалният съвет и неговият председател след съгласуване с Федералния съвет могат да подписват решения, договори, споразумения с работодателя и др. подобни от името на организацията, както и да правят публични искания, изявления и декларации от нейно име.

Чл. 41 Заседанията на Синдикалния съвет са законни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му.
Решения се вземат с мнозинство от присъстващите.

Чл. 42 Взетите от Синдикалния съвет решения подлежат на утвърждаване от конференцията.

Чл. 43 Синдикалният съвет се свиква на заседания най-малко един път месечно от неговия председател.

Чл. 44 За решаването на крупни, важни и неотложни за цялата организация въпроси Синдикалният съвет свиква събрание на Консултативния съвет.

В консултативния съвет участват всички председатели на първични синдикални организации и групи и членовете на Синдикалния съвет.

Събранията на Консултативния съвет са редовни, ако на тях присъстват 3/4 от членовете му. Решенията се вземат с мнозинство от присъстващите.

Събранията на Консултативния съвет се ръководят от председателя на Синдикалния съвет.

Чл. 45 Председателят на Синдикалния съвет представлява синдиката пред трети лица, органи и организации, взема текущи оперативни решения и упражнява бюджета.
При отсъствие или невъзможност на председателя да упражнява функциите си последните се упражняват от заместник-председателя.

Чл. 46 Контролният съвет на Синдикалната организация се избира пряко от Синдикалната конференция чрез тайно гласуване с обикновено мнозинство за срок от три години. Конференцията определя броя на членовете му.

Контролният съвет контролира изпълнението на устава, бюджета, проверява постъпили жалби, молби и предложения и предлага на Синдикалния съвет решения по тях.

Контролният съвет следи и за правомерността на отделни акции на първичните организации и групи.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

РАЗДЕЛ "ТУРИЗЪМ" (ЧАСТ ТРЕТА) ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ (ИЗВЕСТНАТА ПРОГРАМА "РАН - ЪТ"). Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на проекта е известният американски експерт Юджийн Л. Стюарт.

Макар да се очаква икономическото положение на хората от Източна Европа да се подобри със завършването на прехода към жизнеспособната пазарна икономика и много от предишните туристи от тези страни да се върнат в България, те ще продължават да представляват ограничена възможност за увеличаване на приходите в твърда валута за България. Приемането от тяхна страна на удобства, които са под равнището на западното качество, се отразява на качеството на туристическата инфраструктура в България, повлияна от вкусовете и очакванията на по-голямата част от международните посетители в България, пристигнали за почивка и възстановяване. В по-голямата си част тя е бедна, с по-ниско качество на удобствата в хотелите, ресторантите, магазините и увеселителните заведения, макар да съществуват относително малък брой хотели, категоризирани от българските туристически власти като четири или пет звезди. (13)

Целта на България да използва многобройните си природни богатства в подкрепа на туризма за печелене на твърда валута в динамичния преход на нейната туристическа инфраструктура към западния стандарт изисква по-големи чужди инвестиции за изграждане на нови обекти. Съществуващата доста широка туристическа инфраструктура, която привлича главно туристи от Източния блок, Турция, Гърция и Близкия изток, ще продължава да има важно значение. Тъй като икономиките на тези страни се развиват бурно, това ще доведе до повишаване на благосъстоянието чрез стимулите на свободните пазарни отношения, техните народи ще стават по-богати и много от тях ще се стремят към по-големи удобства, характерни за западните курорти. Създаването на такива курорти ще привлече посетители не само от Западна Европа и Северна Америка, но в по-далечна перспектива и по-заможни туристи от нововъзникващите демокрации в Източна Европа. Като признание на тези идеи Българският комитет по туризъм възнамерява да покани западни курортни фирми и фирми от първостепенно значение за подкрепата на туристически организации от западно качество да проучат изключителните възможности, които сега съществуват за създаване на партньорство чрез смесени фирми и други форми на чужди инвестиции за създаване на такива обекти. (14)

ФОРМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

България се нуждае от две неща: тя трябва да преразгледа законите, отнасящи се за смесени фирми, чуждите инвестиции, чуждата валута и туризма, за да премахне съществуващите пречки пред смесените предприятия и капиталовложенията от занимаващите се с курортно дело и хотелиерство на Запад; от друга страна, трябва да стимулира и поощри чуждестранни инвеститори за развитие на възстановителните и балнеоложките курорти със съответните съоражения на западно равнище.

България притежава изключителни природни и културни богатства за развитието на курортни хотели, чието качество да отговаря на западното равнище.

Разположена в центъра на Балканския полуостров, територията на България от 111 000 кв.км притежава изключително разнообразен релеф: нейното крайбрежие на Черно море с главни пристанища Варна и Бургас има прекрасни естествени плажове, които постепенно се издигат в плодородни равнини, оградени от високи планини и вечни снегове. Река Дунав очертава северната й граница, водна транспортна артерия, свързваща българските дунавски пристанища Русе и Силистра с Виена, Будапеща и Белград. България има добър климат, разнообразна природа, богата флора и фауна.

България е населена от времето на палеолита. Басейнът на Дунав между България и Румъния се смята за люлка на човешкия род. Археологическите находки свидетелстват за присъствието на уседнало население, развиващо изкуството, още през 6000 г. преди новата ера. Ранни заселници са били траките, последвани от римляните и след това славяните. Въпреки опитите на византийски императори да прекъснат съществуването на българското царство, то се запазило, приело християнството и е създало монашеска традиция, процъфтяла около 865 г., когато братята Кирил и Методий са създали първата славянска азбука (кирилица). Вдъхновеният от църквата Златен век в ранната история на България е известен на учените като Български ренесанс. В края на краищата византийците покорили страната. Иван Асен II извоювал нейната независимост и преместил столицата от Преслав във Велико Търново, над планинските клисури. През 1393 г. България била завладяна от турците, които държали в желязна хватка страната през следващите пет века. (15)

Българският независим дух се възродил и през 1870 г., предвождани от Васил Левски и Христо Ботев, избухнали народни вълнения, чиято кулминация била Априлското въстание през 1876 г., което било смазано безмилостно от турците. (16) През 1877 г. руският цар обявил война на Османската империя. Русите, след обсадата на Плевен и епичната битка за прохода Шипка, в която Българското опълчение е изиграло значителна роля, отблъснали османската армия до околностите на Константинопол. Руснаците диктували договора от Сан Стефано, който създал огромна България, простираща се от Дунав до Егейско море и от долините на Вардар и Морава до Черно море. Съществуването на такава обширна държава разтревожило англичаните и австрийците, които успешно упражнили натиск върху Русия да намали българската територия. След няколко месеца Берлинският договор разчленил Санстефанска България и ограничил България между Дунав и Балкана. Договорът предвиждал, че България трябва да има княз, избран от народа и одобрен от Великите сили. Българите трябвало да изберат Учредително събрание, което да се свика в Търново, за да избере княз и да изработи конституция. С подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 г. е създадена новата Българска държава. (17)

Българската история се смята за богата, често трагична, но динамична. Човешкото съзидание постоянно прибавя нови богатства към щедростта на природата, включително многобройни ценни културни съкровища. Крепости, градове, църкви, манастири разкриват възхода на българския народ. Подписала Конвенцията за Опазване на световното наследство, България е регистрирала осем съкровища в списъка на Световното наследство, представляващи културни ценности и принадлежащи на различни времена и култури. (18)

Прекрасните богатства, с които природата е обсипала България, са запазени почти недокоснати в стотици естествени резервати в цялата страна. Те включват езерото Сребърна, резерват на богата природа в долната част на басейна на Дунав с редки растения и животни.

Естественият парк Пирин, също включен в списъка на Световното наследство, обхваща територия от 27 400 хектара и включва 82 върха, издигащи се над 2500 м. Горите заемат 64 % от парка, известен с изключително богатата си флора. Повече от 30 ендемични растителни видове и подвидове и 116 редки високопланински растения виреят в подалпийската зона на парка. Паркът е обитаван от диви кози, мечки, диви котки, елени, лисици и вълци. Скални орли и соколи свиват гнезда по непристъпните стени на много върхове. (19)

 

Минерални извори

България има над 500 минерални извора и около 130 минерални бани в Родопите, Западна България, в подножието на Пирин, в южните склонове на Средна гора и по черноморското крайбрежие. (20)

Б.Ред. В оригинала следва описание на градовете и състава на минералните води в Сандански (21), Велинград (22), Хисаря (23), Кюстендил (24), Вършец (25), Девин (26), Наречен (27), Дружба (28), Златни пясъци (29), Албена (30), Поморие (31), Слънчев бряг (32).

По-нататък в глава 19 се прави описание на музейните градове и села. (33)

В изложението са включени Пловдив - стария град, Велико Търново (34), село Арбанаси (35), Трявна (36), село Боженци (37), Етнографският музей "Етъра" (38), Котел (39), село Жеравна (40), Копривщица (41), село Широка Лъка (42), Мелник (43), Банско (44), Несебър (45), Созопол (46).

 

Следват българските манастири

След кратък исторически преглед (47,48) се описват манастирите; Рилският манастир (49), Бачковският манастир (50), Троянският манастир (51), Роженският манастир (52), Ивановският скален манастир (53), Аладжа манастир (54), Земенският манастир (55), Кремиковският манастир (56), Преображенският манастир (57), Килифаревският манастир (58), Дряновският манастир (59), манастирите "Св. Никола" и "Св. Дева" (60), Капиновският манастир (61), Шипченският манастир (63).

Съществуващите сега туристически обекти, осигуряващи гостоприемството за чуждестранните посетители, които търсят преживявания сред прекрасните исторически, религиозни и природни богатства на България, в по-голямата си част са създадени през последните 45 години на затворено комунистическо управление. Страните от Източния блок бяха ориентирани навътре в себе си и към Русия; богатият Запад не бе настоятелно приканван, нито пък той се интересуваше от туризъм в източноевропейските страни и Русия. Изключителните български богатства, изобилието от мемориали, музеи, паметници, историчести места, минералните извори и естествената красота на нейните планини, равнини и крайбрежие, бяха ефикасно разработени от Асоциацията по туризма и отдиха при правителството за развлечение предимно на посетители от Изтока. Видът и разнообразието на обектите на тази туристическа инфраструктура, макар и внушителни, са насочени главно към вкусовете на Източния блок и Русия. С малки изключения те не предлагат качеството, лукса и разнообразните удобства, към които западният турист е привикнал. И все пак многобройните богатства в България, нейната култура, паметници, исторически ценности, манастири и минерални извори са основата на притегателната сила за международните посетители. Естествената красота и разнообразието на страната допълват богатата й култура и очарователната пъстрота на историята, религията, изкуството, литературата и художествените занаяти. При възродения интерес на Запада към страните от Източния блок, предизвикан от драматичния стремеж на техните народи към лична, икономическа и политическа свобода, гражданите на Северна Америка и Западна Европа имат ново желание да почувстват духа и културата на източноевропейските държави. България е в състояние с особено привлекателните си културни, религиозни, исторически и природни богатства, които могат веднага да създадат ядрото на динамична програма, да привлече посетители от Запад за делови занимания и почивка. Съществуват богати възможности за създаване на западна туристическа инфраструктура, която да привлича богати западни гости. Тези обекти от западен тип могат да бъдат разположени на свои отделни места, без да пречат на оживения туристически поток от Изтока.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 15 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БКП) ДО ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ВСЕСЪЮЗНАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - БОЛШЕВИКИ НИНА АНДРЕЕВА ПО СЛУЧАЙ ИЗБИРАНЕТО Й НА ТОЗИ ПОСТ.

 

УВАЖАЕМА ДРУГАРКО АНДРЕЕВА,

С голяма радост научихме за проведеният конгрес и за възстановяването на Всесъюзната комунистическа партия - болшевики - ВКП(б) в СССР.

Най-сърдечно Ви поздравяваме, другарко Андреева, с избирането Ви за генерален секретар на ВКП(б).

Уверени сме, че няма да пожалите сили, знания и опит за сплотяването и укрепването на международното работническо и комунистическо движение, което разбиха и разединиха ревизионистите и предателите Тито, Хрушчов, Горбачов и Елцин.

Убедени сме, че ВКП(б) под Ваше ръководство ще продължи авангардната роля за укрепването на традициите на работническия и на социалистическия интернационализъм.

Изцяло поддържаме този исторически акт и БКП ще поддържа трайни и всестранни връзки на дружба и сътрудничество с Вашата партия.

Да пребъде във вековете крепката и ненарушима братска дружба между БКП и ВКП(б), между българския и съветските народи.

София, 14 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

10:45:23

15.11.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Емилия Генадиева

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!